Показват се публикациите с етикет активизъм. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет активизъм. Показване на всички публикации

6.06.2019 г.

Да ходим на София Прайд, докато го има



Всяка година пиша в блога на тема защо е важно да се ходи на София Прайд (2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015, 2016, 2017, 2018). Посланието ми за дванайстия прайд е малко по-различно:

Да ходим на прайд, докато още го има. И за да го има.

Защото може и да го няма. Защото нещата вървят в посока, в която не е изключено да се стигне до законодателство „за забрана на хомосексуалната пропаганда“, подобно на руското. Очаквали ли сте един термин като „джендър“ да бъде обявен за „противоконституционен“? Не сте, нали? Очаквали ли сте една Стратегия за детето, в която не се казва нищо особено и която дори не е законов акт (като Истанбулската конвенция впрочем), да бъде демонизирана и спряна? Също не сте. Много ли ще се учудите, ако София Прайд бъде забранен?

Пиша този текст, защото тази година София Прайд се намира в особена ситуация. Отвън са дежурните националисти и християнски фундаменталисти, които искат забраната му. Отвътре са част от левите ЛГБТИ активисти, които призовават за бойкот на прайда.

Защо са призивите за бойкот на прайда? По две причини – заради подкрепата на събитието от страна на Walltopia и H&M за втора поредна година.

Възраженията срещу личността на собственика на Walltopia Ивайло Пенчев, който понякога първо говори, а после мисли, са две.

Първото е, че в началото на 2018 г. Пенчев се изцепи, че заплати от 700-800 лева не съществуват. Броени дни по-късно той се извини за изказването си, като нарече сам себе си „парвеню“, но този факт не е останал в колективната памет на обвиняващите го.

Второто възражение е свързано с отношението му към жените, по-специално – с обява за асистентка, която той беше пуснал във Facebook. В нея, освен критерии като „да е мъдра - да знае, че хората са слаби по природа, но въпреки това са годни за обичане“ и „да има със свободен дух“, фигурира и следното изречение: „Горните изисквания автоматично изключват дами с енвайърменталистка настройка, грийнпийски, социалистки, интелектуалки и всякакви джъстис уриърки.“ Тези му думи се възприеха от феминистки настроени хора и най-вече от левите от тях като силно антифеминистки.

Що се отнася до H&M, там възражението е, че компанията поддържа сравнително ниски цени на стоките си с цената на експлоатация на хора в бедни страни. Нещо, което може да се каже и за почти всички големи производители на дрехи, електроника и каквото се сетите.

Във връзка с Walltopia и H&M критиците на подкрепата им за прайда използват термина pinkwashing („пинкуошинг“). Това означава „изчистване на имиджа“ на дадена компания, личност, организация и пр. чрез подкрепяне на каузата на ЛГБТИ хората, в частност – на прайда.

Терминът „пинкуошинг“ има смисъл в страните, в които прайдовете и ЛГБТИ правата са мейнстрийм – Германия, Великобритания, Холандия, Испания и пр. Но да го приложиш в българските условия, където три четвърти от населението е хомофобско, а думата „джендър“ е противоконституционна, намирам за нелепо. Лявото не би трябвало да се изразява в пренасянето на готови шаблони от Запад, мисля. Защото такова „ляво“ заприличва на „като нямате хляб, защо не ядете пасти“.

Далеч по-сериозен проблем в България е хибридната пропаганда, идваща не на последно място от Русия, според която гей хората са педофили по дефиниция и всякакви публични ЛГБТИ прояви трябва да се забранят. Далеч по-важно е активистите ни да знаят за хомофобското законодателство и процесите срещу гей хора по време на социализма, отколкото да разправят колко про-гей е бил Ленин.

Няма нищо лошо прайдът да е съпроводен с дискусии вътре в общността на ЛГБТИ активистите. Това означава, че тази общност расте и се диверсифицира. Има по-мейнстрийм настроени организации и активисти, по-леви, анархисти, специализирани в областта на съдебни дела, на психологическа подкрепа за ЛГБТИ хора и техните близки и т.н. и т.н. Има активисти с различни естетически критерии.

По света тази диверсификация е стигнала непредставими тук размери. Например на прайда в Кьолн съм виждала общност на женствено изглеждащите лесбийки, които се разграничават от недотам женствено изглеждащите. Или на гей мъжете, които са с бради и са облечени в кожени дрехи. На ЛГБТИ хората с увреждания. И т.н., и т.н.

Процесът на комерсиализация е характерен за прайдовете в страните, където те са утвърдени и се провеждат от много години, което е предмет на редица критики, често основателни. В същото време много от прайдовете събират такси от участващите организации, няма такса само ако искаш да гледаш, а не да дефилираш. В България това го няма. Не ми е известно критиците на „пинкуошинга“ обаче да са предложили идеи как да се финансира София Прайд.

Когато обаче критиката на прайда отвътре цели провалянето му, това вече е проблем. Не ми се вижда в реда на нещата ЛГБТИ активистите да искат това, което искат и хомофобите – да няма прайд. Само защото не са съгласни с нещо.

Неотдавна споделих на Facebook страницата на Джендърландия критичен пост от блога на Иван Стоянов относно решението на организаторите на София Прайд да поканят попфолк певицата Галена. Самата аз имам известни критики към текста, но прецених, че ще е интересна тема за размисъл. За моя изненада част от организаторите на прайда и ЛГБТИ активистите реагираха много болезнено. Най-остра беше реакцията именно на по-левите от тях, според които чалгата е „музиката на народа“, пък народът е прав по дефиниция.

Дали Галена е представител на народа, или на социалното инженерство, запокитило същия народ в конструирано за него пространство, в което са зададени и естетическите му вкусове, и това за кого да гласува и дали да си продава гласа, е друга тема. През 2013 г. Галена агитира за Пеевски. След което той бива избран за шеф на ДАНС, което води до масови протести и в последна сметка – до оставка на правителството. А разпространението на попфолка като „музика за народа“ в България има връзка с остатъците от социалистическия икономически шпионаж, професионализирал се по-късно в производство на компактдискове.

Но не това е важното в случая. По-важното е, че нито приятелчето, чийто е текстът за попфолка, а още по-малко аз сме призовавали за бойкот на прайда. Да критикуваш нещо, към което си съпричастен, е напълно в реда на нещата. Забавно е обаче как някои от онези, които тогава възприеха споделянето на поста в страницата на Genderland като удар под кръста за организаторите на прайда, днес призовават за бойкот на същия прайд.

Но както и да е. На прайда на 8 юни ще има по нещо за всеки вкус. За любителите на попфолка и за защитниците на „народа“ ще има Галена. За феновете на Евровизия ще има Нета от Израел, която спечели конкурса миналата година. За рокаджиите като мен ще има Ерол от „Уикеда“ (о, Ерол, о, Ерол!). За любителите на мейнстрийма ще има H&M и Walltopia. Ще се включат и други музиканти, както и сума ти малки бизнеси (повече или по-малко социално отговорни), съпричастни към правата на ЛГБТИ хората.

Най-важното е, че прайдът ще го има. Все още.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


5.08.2018 г.

Изявление на екипа на спрения „джендър проект“

В края на юли и първите дни на август се разрази скандал поради докладна записка, свързана с проект на екип от Института за изследване на обществата и знанието и Института по етнология и фолклористика към БАН. Повод за скандала е името на проекта – Forum for gender balanced model at school: the Bulgarian case („Форум за джендър балансиран модел в училище: българският случай“). Някой от ИИОЗ е изпратил докладната на Борислав Цеков, който моментално организира клеветническа кампания. Резултатът е, че проектът, минал първата цедка на конкурс в България към ЮНЕСКО, няма да може да се бори на финалния етап във Франция. Заради безумни публикации – как джендър означавало „трети пол“ и колко пагубно за децата е обучението за равенство между половете.

Интересно какво ще отговорят разпространяващите такива глупости, ако ги попитат какъв е публичновалидният превод на „равенство между половете“ на английски. Какво означава gender equality – равенство на третия пол със самия себе си ли?

Важното обаче е, че глупостите имат практически последствия. Решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция вече има последици отвъд нератифицирането на конвенцията. Вече има цензура върху академичната сфера – в области, които са се развивали свободно в България повече от 20 години.

В петък вечерта екипът на злополучния проект изпрати до медиите изявление, което почти не беше отразено. Затова си позволявам да го публикувам тук, в блога. Не само защото пострадалите имат право на отговор, а и защото всички ние имаме нужда от повече смисъл. Защото равенството между половете не е на нужното равнище в българските училища. И защото допускането на цензуриране на академична дейност не трябва да се превръща в практика.


ИЗЯВЛЕНИЕ

Ние, долуподписаните автори на проектното предложение „Forum for gender balanced model at school: the Bulgarian case“, подадено към Participation Programme, UNESCO 2018-2019, заявяваме:

През последните два дни нашето проектно предложение и ние персонално станахме обект на масирана медийна атака, след като документите на проекта бяха разпространени неправомерно. Целите на проекта бяха представени превратно, бе ни вменено намерение да разпростаняваме „джендър идеология“, да налагаме „трети пол“, да „промиваме мозъците на децата“ и пр.

Съвестта ни и доброто ни име на учени ни задължават да отговорим. Целта на нашия проект беше да проучим компетентността и мотивацията на учителите да отстояват и възпитават принципите на равенството между половете. Подготвихме предложението, водени от убеждението, че конкретното познаване на проблемите, такива каквито се поставят във всекидневието на учители и възпитатели, е необходимо за изграждане на правилните стратегии в духа на „Gender Equality Action Plan 2014-2021“ на ЮНЕСКО и цел 2 на програма „Образование“ на ЮНЕСКО. Това са цели, които са в синхрон и с Националната стратегия за насърчаване на равнопоставеността на жените и мъжете 2016-2020 г., Закона за равнопоставеност на жените и мъжете (обн. ДВ. Бр. 33 от 26.04.2016) и смятаме, че би трябвало да са в синхрон и с политиката и на българското Министерство на образованието и науката.

Клеветническата акция в медиите провали по-нататъшното ни участие в конкурсната програма и това бе провъзгласено за „успех“ от организаторите на тази недостойна операция.

Очевидно терминът „джендър“ е „плашилото“, което се размахва отново. Това е термин, който е легитимен в целия научен свят, когато се изследват отношенията между мъжете и жените. На българската общественост обаче терминът „джендър“ бе представен превратно и манипулативно през изминалите месеци. Означава ли това, че оттук насетне всеки, който дръзне да изследва джендър тематика като например проблеми на равнопоставеността на половете, дискриминацията, насилието, неравното заплащане на труда на мъжете и жените и пр., ще бъде остракиран?

Според нас случилото се е много сериозен прецедент за грубо погазване на академичната свобода и цензура. Във време, когато говорим за „Наука и образование за интелигентен растеж“, ние бяхме представени като заплаха за българското училище, като „джендър агенти“, опасни за българските деца.

Като представители на научната общност смятаме, че трябва да защитим неприкосновената ни свобода да избираме изследователските си полета, като спазваме научните стандарти, етичните норми и действащото законодателство, и не бива да позволяваме да ставаме жертва на конюнктурни настроения и лов на вещици.

Обругаването на нашия проект стана повод отново да се атакува авторитета на учените от БАН като ненужни на българското общество. Питаме се, кой има полза от подобни внушения?

София, 3 август 2018

Ас. д-р Миладина Монова, доц д-р Ана Лулева, доц. д-р Албена Накова, гл. ас. д-р Шабан Даракчи

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


30.07.2018 г.

Отворено писмо до жените в Конституционния съд

До

конституционните съдии Кети Маркова, Мариана Карагьозова-Финкова, Стефка Стоева, Таня Райковска, Цанка Цанкова

Копие:

конституционните съдии Борис Велчев – председател на Конституционния съд, Атанас Атанасов, Гроздан Илиев

Копие (с благодарност за изразеното Особено мнение):

конституционните съдии Георги Ангелов, Константин Пенчев, Румен Ненков, Филип Димитров

ОТВОРЕНО ПИСМО


От: Светла Енчева, жена 
(поне преди Решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция)

Уважаеми конституционни съдии Кети Маркова, Мариана Карагьозова-Финкова, Стефка Стоева, Таня Райковска и Цанка Цанкова,

Обръщам се към Вас в качеството Ви на конституционни съдии, които са жени. Известно ми е, че като обикновена гражданка нямам право да сезирам Конституционния съд и че нищо не Ви задължава да ми отговорите. Това, което мога и ще направя обаче е да дам публичност на питанията си към Вас и да се надявам на своевременната Ви и честна реакция.

В Решение 13 на Конституционния съд от 27 юли 2018. г., подписано от Вас, се стига до заключението, че Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция, противоречи на Конституцията. Важен аргумент за взетото Решение е, че според Конвенцията полът като социален конструкт („gender“) има самостоятелно съществуване, независимо от биологията. Цитирам:


„В Конвенцията понятията „sex“/„sexe“ („пол“) и „gender“/„genre“ („пол“, „социален пол“) присъстват едно до друго, като социалният пол фигурира сред признаците за недопускане на дискриминация по чл. 4, § 3 наред с биологично детерминирания признак пол – „sex, gender...“/ „sexe, genre…“. По този начин полът като биологична категория („sex“), но и полът като социален конструкт („gender“), обусловен от субективните възприятия и представи на индивида и на обществото за ролята на мъжете и жените, са издигнати в автономни и равностойни категории на Конвенцията със собствено правно битие. Понятието „gender“/„genre“ („пол“) присъства в Конвенцията като самостоятелна категория, различна от пола като биологична същност. Конвенцията разделя биологичното и социалното измерение на пола и излиза извън рамките на възгледа за половата бинарност на човешкия вид.“

В тази връзка, Конституционният съд решава, че според Конституцията на България и българското законодателство няма социални роли, които да не са биологично детерминирани и социален пол, различен от биологичния:


„Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията.“

Това са единствените два случая, в които иде реч за социални роли в Решението. В него се твърди освен това, че биологичният пол е в основата на гражданския:


„Традиционно човешкото общество се изгражда върху половата бинарност, т.е. съществуването на два противоположни пола, всеки от които е натоварен със специфични биологични и социални функции и отговорности. Биологичният пол е детерминиран по рождение и е в основата на гражданския пол. Значението на гражданския пол при правното регулиране на социалните отношения (съпружество, родителство) изисква осигуряване на яснота, безспорност, стабилност и сигурност.“

Решението повдигна у мен някои въпроси:

Аз съм жена по рождение и се идентифицирам с пола си. Вие смятате, че по Конституция биологичният ми пол на жена се свързва със социалната роля на майка. Само че аз не съм майка и едва ли някога ще бъда. В такъв случай, жена ли съм по Конституция? Ако не съм жена, какво съм – представител на трети пол или „поджена“? Ако да, коя е тази биологично детерминирана социална роля, което ме прави жена? Може би това, че (все още) имам месечен цикъл (за който обаче Конституцията не споменава нищо)? За мен е критично важно да отговорите на този въпрос, защото от Решението Ви излиза, че половата ми идентичност е противоконституционна.

Жените, които осиновяват деца, по закон са майки на тези деца, макар да не са им биологични родители. Според Вас обаче социалната роля на майчинството се свързва с раждането. Означава ли това, че осиновителките не са майки по Конституция? Следва ли по тази причина да се обяви законодателството ни, регулиращо осиновяването, за противоконституционно?

С гражданския пол се свързват не само съпружеството и родителството, а и например избирателното право. Ролята на гласоподавател е социална роля и е свързана с пола – жените получават избирателни права много по-късно от мъжете само защото са жени. В България през 1937 г. получават право на глас в местни избори жените, които са станали майки в законен брак, а през 1938 г. вече омъжените, овдовели или разведени жени могат да гласуват и за парламент. Чак през 1944 г. получават равно избирателно право. Въпросът ми в този контекст е – по какъв начин според Конституцията ролята ми на гласоподавател е биологично детерминирана?

Ролята на конституционен съдия също е социална роля и също е свързана с пола. Има общества, в които една жена може да бъде убита, защото ходи на училище, а какво остава да има правото да се произнася какви конвенции и закони може да приема Народното събрание и какви – не. По какъв начин Вашата роля на конституционни съдии е биологично детерминирана? Дали генетично, по полов път или по друг начин (например въздушно-капков или имате специфични хормони, или нещо друго)? Малко е вероятно майките Ви да са били също конституционни съдии, а и се надявам, че сте избрани на поста си благодарение на личните си качества, а не използвайки други методи. Но щом твърдите, че има единство на социално конструираното и биологично детерминираното, моля да обясните как се прилага това Ви убеждение спрямо факта, че сте конституционни съдии.

Уважаеми конституционни съдии Кети Маркова, Мариана Карагьозова-Финкова, Стефка Стоева, Таня Райковска, Цанка Цанкова, смятате ли, че жените трябва да имат равни права с мъжете, или предпочитате половите роли в „традиционното човешко общество“? Ако е второто, защо сте конституционни съдии, а не сте ограничили живота си с ролята на майки и съпруги? Ако е първото, не мислите ли, че поради отговорния пост, който заемате, сте призвани да отстоявате постигнатото равнище на равенство между половете в България и да работите за разширяването на обхвата му?

Уважаеми жени конституционни съдии, защо обявявате за конституционни представи за пола и междуполови отношения, публично валидни по българските земи преди век и половина и противоречащи на огромна част от съвременното българско законодателство?

Ще се радвам, ако получа от Вас отговори на горните въпроси.

Публикувам настоящото писмо в личния си блог на адрес: http://svetlaen.blogspot.com/2018/07/blog-post_30.html. Евентуални отговори от Ваша страна на имейл адреса, от който изпращам писмото (както и от страна на други представители на Конституционния съд, канцеларията и секретариата му) също ще публикувам в блога.

София, 30.07.2018 г.

С уважение,
Светла Енчева

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


22.01.2018 г.

Подкрепа за „Денят започва с култура“: писмо до Омбудсмана на БНТ Иван Такев

Колаж: Станислав Беловски, Facebook

Уважаеми господин Такев,

„Денят започва с култура“ е едно от най-добрите предавания в българския телевизионен ефир. (За мен е най-доброто, но нямам претенцията да съм гледала всички предавания.) То е пример за това, каква трябва да бъде мисията на една обществена телевизия – да създава висококачествен и не непременно комерсиален продукт. Да възпитава във вкус, ценности и високи критерии. Да припомня базисното журналистическо правило, записано и в Етичния кодекс на българските медии – общественият интерес не съвпада с това, което е интересно на обществото.

В обществен интерес е да има образована и критична публика, а не аморфна маса, която да бъде държана пред екрана само със забавления, сензации и надежда за парични и материални печалби.

Разчитам, че в качеството си на Омбудсман на БНТ ще отстоявате обществената роля на телевизията.

Публикувам писмото си до Вас и в личния си блог.

С уважение,

Светла Енчева, блогър, 
социолог, журналист, носител на наградата „Валя Крушкина".

София, 21.01.2018 г.

(Писмото е изпратено до служебния имейл адрес на Иван Такев: i.takev@bnt.bg.)


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


26.06.2017 г.

Митко от „Действие“: Ако белите връзки на кубинките бяха за вас

Митко от „Действие“. Снимката е моя, от Международния ден срещу хомофобията, 2014 г.

Публикувам, с изричното му съгласие, отвореното писмо на Митко от Младежката ЛГБТ организация „Действие“, качено на фейсбук страницата на организацията. Заглавието е мое. Не знам дали съм чела по-силно нещо на тема София Прайд, но колкото пъти го чета, толкова пъти ме хваща за гърлото. Смятам, че повече хора трябва да го прочетат и ще се радвам, ако се намерят медии да го препечатат.

Нямам какво да добавя към думите на Митко, освен само едно пояснение: цисджендър са хората, при които физическият и психологическият пол съвпада, т.е. обратното на транс. Хрумва ми само заигравка с известното стихотворение на Джон Дън, използвано за заглавие на романа на Хемингуей „За кого бие камбаната“:


не питай за кого са белите връзки на кубинките
те са за теб

Скъпи хетеро и цис приятели и роднини, ваше светейшество Борисово,

Знам, че не знаете защо ходим на София Прайд, защото така и не дойдохте да видите. Така и не прочетохте. Така и не разбрахте, че не е гей парад.

Скъпи хетеро и цис приятели, никога не ви го казвам, за да не ви обидя, но мен ме бият, а вие само гледате отдалече.

Минаха почти 10 години от първия София Прайд, на който ЛГБТИ хора бяха нападнати от неонацисти. Никога не ви го казах, но аз бях там. Не физически, но в главата си бях там. Камъните падаха по мен и коктейлите Молотов избухваха в краката ми. Когато нападат някой на 500 метра от дома ти, защото е гей, ти си там. Скъпи Николай, скъпа Мария и прекрасното ви бебе Бела, ако знаете, че в София има 1000 души, които с гордост биха носили скалпа на Николай, Мария или Бела, и вие щяхте да сте там. Ако знаехте, че скинарите носят бели връзки на кубинките си като награда. За това, че са пребили някой чужденец или гей. Ако знаехте, че белите връзки са за Николай, Мария или Бела, вие щяхте да сте там, под падащите Молотов в главата ви. Щяхте да сте под хвърчащите камъни всеки път, когато видите някой с избръсната глава на улицата. Щяхте да усещате бухалки по ребрата си всеки път, когато в парка група момчета с черни обувки се мръщят.

Минаха 6 години, откакто пребиха мен и мои приятели след един София Прайд. Никога не ви го казах, но аз не бях там. Защото когато малките юмручета и кубинки на 17-годишни нацистчета те забиват в тротоара, ти не си там. Не и в главата си, не и в този момент. После ще се връщаш на този тротоар цял живот, но в точно този момент не си там. Ако те изнасилваха четирима непознати, защото смятат, че си нищожна курва, Мария, и ти нямаше да си там. Но после всеки път, когато чуеш по-бързи стъпки зад себе си, те изнасилват наново.

И тогава, скъпи хетеро и цис приятели, се намериха хора да ми кажат „Ама недейте да ги предизвиквате, знаете, че са тъпи“. И 6 години по-късно журналистите канят рецидивистите и жертвите им за да ги насъскват под формата на зрелище. Сякаш това, че ние искаме да излизаме на улицата и това, че те искат да ни пребиват и тероризират, са двете страни на равностоен футболен мач. Сякаш ние сме си избрали да участваме.

Минаха 5 години и една седмица, откакто Българската Православна Църква излезе с официално изявление, че участниците в София Прайд трябва да бъдат пребити с камъни. И тогава не бях там. От няколко месеца се бях преместил в друга държава.

Минаха 5 години, откакто сестра ми се ожени в българска православна църква. Тогава бях там, върнах се специално. Мъж в дълга черна рокля сложи корони на сестра ми и на мъжа, от когото беше бременна, и ги благослови. Не каза нищо за камъните, но камъните падаха навсякъде около мен, заедно с коктейлите Молотов. Глътка вино и пита с мед. Аз никога няма да мога да се оженя в България. Сестра ми никога повече не дойде на прайда и не ме попита дали имам приятел.

Минаха 2 седмици от 10-ия София Прайд. Този път бях там и снимах видео на живо. Снимах щастливата усмивка на 14-годишно бисексуално момиче, което можеше смело да целува приятелката си в Борисовата градина. Снимах двамата 70-годишни мъже, просълзени на терасата си на Дондуков. Снимах Пол, който след 10 години откакто го познавам беше успял да смени пола в личната си карта.

Снимах и хилядите полицаи и мъжа, който размахваше нож срещу мен от тротоара, крещейки „Ще ви изкормя бе, педали“. После си хванахме таксита.

След радостта и гордостта заваляха съобщенията. За по-малко от седмица на фейсбук страницата на София Прайд получихме повече от 1200 лични съобщения. Не прочетох всички, но ми се отваряха нотификации. Една вечер след 12-часов работен ден не можах да се стърпя и отворих 5 от тях. Коктейл Молотов ни беше писал „Смърдите Миризливци Ще ви убием децата Лапачи мръсни“. Отговорих му, че съобщението е предадено на инспектора от полицията, с когото си сътрудничим. „Да ти умре и инспектора минетаджия мръсен ще еба тебе и него педерасти мръсни“. Петър Петров, със стилна чернобяла снимка и перфектна прическа, ни беше писал: „Дано ми се удавите в спермата педали“. Георги Иванов, с изгладена бяла риза и сако, ни писа: „Повече кур да не видите майка ви дейба долна Гейчета скапани“. Венета Друмева, с чипо носле и бузки, вероятно на 16 години, ни писа: „Абе педали долни мрете в ада да ви еба майката“. Последното съобщение, което отворих, беше на Радослав Танев, на снимката говори от смартфон и носи фешън тениска: „Умрете педали мършави Педали мрете в лайна“.

1200 съобщения.

Когато разбра, че ги чета, ми се обади силно притеснен Калоян: 'НЕДЕЙ ДА ЧЕТЕШ! ЧУВАШ ЛИ МЕ! НЕ ЧЕТИ СЪОБЩЕНИЯТА!‘

Спрях. Но това не са съобщения и лица, които просто забравяш. Разказах ги на няколко приятели. Хетеро приятелката ми Мария ме гледа в мълчание, видимо изтръпнала, после ме прегърна. Мария никога преди не беше ме прегръщала. Всички гей приятели, на които показах съобщенията, казаха „Ами, да“.

Защото след цял живот подигравки и заплахи от премиера и от улицата всеки от нас е „Ами, да“. След 5 години тормоз в гимназията това не са съобщения, които могат да те впечатлят. След като знаеш за какво са белите връзки на кубинките.

Знаеш, че Николай и Мария няма да дойдат на следващия София Прайд, надяваш се поне Мария да дойде сама.

Молиш се Бела никога да не получи такива съобщения. Развяваш дъга, надявайки се никога да не я ритат кубинки след целувка с приятелката ѝ Анджела.

Скъпи хетеро и цис приятели и роднини, никога не ви го казвам, но всяка сутрин се събуждам и дори не се замислям дали днес ще ме набият или само ще ме обиждат от телевизора. Или днес най-после Радослав Танев ще се е събудил с абстиненция и наистина ще ме убие.

Защото, скъпи хетеро и цис приятели, ще минат още 2 седмици, 5 години, 6 години и мен ще ме бият, а вие само ще гледате.

Защото, скъпи хетеро и цис приятели, не дойдохте на прайда, защото това нищо няма да промени. Но и не писахте на кметицата, че е кретен да разреши рецидивисти да се събират до прайда. Не харесахте страницата на прайда и няма да разберете кога е следващия. Дори не написахте нищо във фейсбук по повод прайда, не ми се обадихте да питате дали съм добре.

Оставам ваш и нищо не ви казвам, когато ме бият, подиграват и обиждат,

Митко от Действие


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


15.06.2017 г.

Поздрав за мразещите



След като публикувах отворено писмо преди няколко дена, научих за себе си доста неща. Например, че заради такива като мен трябва да върнат смъртното наказание. По въпроса как точно да бъда убита има известни спорове – едни предлагат да бъда обесена на площада, а други – да бъда линчувана. Има и идея в духа на модата на Аушвиц – от кожата ми да се направи лампа.

Разбрах, че ироничните критики могат да бъдат по-непростима проява на омраза от призивите за убийство – зависи по отношение на кого са критиките и призивите.

Разбрах също така, че съм нещастна кучка. Все съм си мислила, че съм щастлива кучка, но очевидно хора, които не ме познават лично, са наясно със статуса ми на кучка по-добре от мен. Както и че съм грозна и затова съм лесбийка – никой мъж не би си легнал с мен. Това последното (в една или друга вариация) не ми го казват за сефте. Ми грозна съм, какво да се прави. От което задължително следва, че съм и тъпа.

Не пропуснаха да ме посъветват – къде без това – да си родя дечица.

Всички вас, които упражнихте омразата си върху мен, поздравявам със снимката горе. Не мисля, че разбирате от аргументи, дано поне схващате образи. Макар и в това да не съм убедена.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


30.05.2017 г.

ЛГБТИ с тапия :-)

От ляво надясно: Николета Габровска, Single Step, Виктор Лилов, моля милост, Пол Найденов, Венета Лимберова, „Действие“.

Сред наградите, които не съм очаквала да получа, се прибави още една.

Доскоро смятах, че моята принадлежност към ЛГБТИ спектъра не се възприема сериозно в активистките среди. Но това никога не ми е било проблем – за мен е по-важно аз да съм ОК със себе си, а не как ме възприемат другите.

На Деня срещу хомофобията (17 май) за свое огромно учудване разбрах, че съм била в грешка. Научих, че ЛГБТ организацията „Действие“ е решила да ми присъди отличието „ЛГБТИ личност за пример“ за 2016 г. Че научавам това с няколкомесечно закъснение, е дребна подробност. По-важното е, че съм призната за част от ЛГБТИ спектъра.

За мен именно това е от значение, защото то е свидетелство, че в ЛГБТИ средите в България вече не са в такава степен, както преди няколко години, доминиращи бинарните представи за пол и сексуалност – че човек е или едното, или другото (например гей или хетеро, идентифициращ се като мъж или жена). Че сексуалната ориентация и половата идентичност са бетонирани по рождение. Има и хора, които са помежду и които преживяват трансформации през живота си.

По един или друг начин, винаги съм била помежду. Никога не съм успявала да се впиша в общност или организация, а малкото ми опити в обратната посока са свършвали болезнено. Макар Б-то от абревиатурата ЛГБТИ в известен смисъл да ме описва най-добре, не търся и общност от Б-хора, от която да съм част. Ако за десетина години съм била с нещо полезна на ЛГБТИ активизма, съм го направила като „свободен електрон“, какъвто ще е най-добре за всички да продължавам да бъда.

Когато разбрах от „Действие“, че съм наградена, не можах да разбера за какво. Обясниха ми, че съм пищещ човек с открита нехетеросексуална ориентация, засягащ често теми, свързани с ЛГБТИ правата. И че такива журналисти нямало много. Може и така да е, не съм се замисляла. Но „Действие“ ме трогнаха много – най-вече с това, че ме признават за ЛГБТИ.

Другото нещо, което ме радва в тази награда, е, че съм в добра компания. Тя ми беше връчена от миналогодишния носител Пол Найденов – първият интерсекс активист в България, който се пребори в съда за лични документи, съответстващи на пола му по ДНК и човек, за когото се радвам, че е сред приятелите ми. А за 2014 г., когато отличието беше основано, негови носители станаха Владимир Тодоров и скъпият на сърцето ми Виктор Лилов. Грамотата за 2017 г. ще трябва да връчвам аз, и се надявам, че, растейки, компанията ще бъде все така прекрасна.

А ако вие имате някакви съмнения за моята сексуална ориентация, вече да си знаете – вече съм ЛГБТИ официално, с тапия :-).

А ако на някого му хрумне да каже „аз защо нямам тапия, че съм хетеро“ – всъщност има много такива тапии, начело със свидетелството за сключен граждански брак. То удостоверява, че имате правото и задължението да правите секс с определен човек от другия пол. Пък в моята тапия не пише дали (да) правя секс, още по-малко – с кого. Пише само, че съм човек от ЛГБТИ спектъра.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


1.02.2017 г.

ДЕОС и аз

Емил Георгиев и Виктор Лилов – стар и нов председател на ДЕОС

Дълбоко убедена съм, че не трябва да бъда член на никоя партия. Има нужда и от хора, които трябва да запазят независимата си критична позиция. В събота обаче приех предложението да стане член на Надзорния съвет на ДЕОС и бях избрана в него. Членовете на Надзорния съвет не е задължително да бъдат партийни членове.

Защо не отказах?

В интерес на истината, при учредяването на ДЕОС Жюстин Томс ме покани в Надзорния съвет и аз в последна сметка не приех. Три години по-късно си мисля, че е време да проявя отговорност.

Защото за този период ДЕОС е единствената политическа формация, за която мога да твърдя, че изразява ценностите ми. И защото точно сега е в труден период. В края на миналата година оставки подадоха председателят ѝ, мениджърът на успеха и всички членове на Управителния съвет. След като три години са вършили на практика доброволческа работа, парите в партийната каса са горе-долу колкото една софийска заплата, а електоралните резултати, макар и похвални, имайки предвид, че са постигнати почти без пари и с усилията на няколко добвоволци, са пренебрежими.

След оставките се уплаших, че ДЕОС може да отиде в небитието и аз ще си остана непредставена. Близо месец по-късно Виктор Лилов издигна собствената си кандидатура за председател, други желаещи нямаше. Познавам Виктор не от вчера и знам, че с него имаме сходни ценности (повече по темата тук и тук) и че не би тласнал ДЕОС в посока, която не би ми харесала.

На Общото събрание на ДЕОС в събота отидох за подкрепа. Бях се приготвила за битка, ако някой каже нещо за сексуалната ориентация на Виктор. Не се наложи. Кандидатурата му се прие единодушно (по-късно във Фейсбук един от присъстващите написа, че не му харесва посоката, в която тръгва ДЕОС с избирането на новия председател и че напуска, но на събранието не се обяви против).

За мен е изключително важно, че в България има поне една партия, която съди за хората по ценностите и способностите им, не по сексуалността им. И за която е нещо напълно нормално да избере за свой председател гей. Защото не заради сексуалната му ориентация го е избрала, а заради способностите му, възгледите му и куража да предложи кандидатурата си в този толкова труден момент.

Смятам за събитие и че кандидатурата и избирането на Виктор Лилов за председател на ДЕОС не се превърнаха в медийна дъвка. След като през 2015 г. Виктор беше превърнат в медийна атракция заради разкриването си, вече и медиите свикнаха с него. И го канят като експерт и политик, като арабист, като човек, който разбира от култура и от много други неща.

Ето как смелостта на единици може да доведе до поумняване и нормализиране на обществото и медиите му.

ДЕОС плътно стояха зад Виктор в най-трудния за него период, стоят и сега. Е, как да не ги харесвам?

Надявам се ДЕОС да се яви на изборите в някаква форма на предизборно споразумение. Според мен естествените съюзници на партията са „Да, България“ и „Зелените“. Дано успеят да се разберат.

На „Да, България“ гледам със симпатия и надежда, но новосъздадената партия засега не дава индикации, че може да замести ДЕОС за мен. Изключително важно е да има правосъдна реформа. Но не мисля, че е правилно да се казва – първо правосъдната реформа, после останалото, включително и човешките права. Не е правилно поне по две причини:

Първо, човешките права се регулират от правото. Не може да се прави правосъдна реформа без мисъл за тях.

Второ, човешките права се нарушават – тук и сега. Ако чакаме да се решат другите проблеми, за да се стигне до тях – този момент никога няма да дойде. То е като да кажем например „първо да решим проблемите на мнозинството (българите, здравите или каквото си изберете), после на останалите“. Мнозинството винаги ще има проблеми, съдебната система – също.

Създаването на ДЕОС изпревари времето си. Инициаторите му бяха хора около „Протестна мрежа“, но по онова време за много от активните протестиращи политическият ангажимент беше нещо мръсно. Още в началото ДЕОС се обяви за приоритети, в немалка степен сходни с тези на „Да, България“ – съдебна реформа и образование – но нямаше чуваемост. Нямаше не на последно място и защото ДЕОС държи на своята идеологическа платформа, която не е особено популярна – либерализма. „Да, България“ се обявява за по-скоро неидеологическа формация, което е предпоставка за привличане на повече последователи, но в перспектива е и риск.

Вярвам обаче, че времето на ДЕОС предстои. Напоследък – не на последно място поради Тръмп, руската пропаганда и популизмите отдясно и отляво – все повече политици, анализатори и пр. преутвърждават ценностите на либералната демокрация. Все по-често може да се прочете какво либерализмът е дал на света. Все неща, които, определяйки себе си като десни или леви, смятаме за даденост.

Но времето на ДЕОС няма да дойде без участието на хората, които вярват в ценностите му. Няма да дойде без мен.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


27.06.2015 г.

София прайд между два свята



Чудех се какво повече бих могла да напиша са София прайд, което още не съм казала (2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014). И какво бих могла да кажа за правата на ЛГБТ хората, което не съм писала и тук в блога, и в Marginalia.

Чак тази сутрин ми просветна.

Ситуацията е гранична.

Гледам еуфорията от историческото решение за еднополовите бракове в САЩ. Същевременно те бяха легализирани и в Мексико, а по-рано - в Ирландия. Гледам колко е празнично настроението във Facebook и че голяма част от приятелите ми си украсяват профилите със символи на прайда - нещо, което допреди няколко години не беше така. Хетеросексуални приятели ми казват, че искат да дойдат на прайда. Нехетеросексуални, които досега никога не са били на прайд, споделят, че тази година могат и да дойдат.

От друга страна, все по-мощни стават гласовете в България да се въведе хомофобско законодателство по подобие на Русия. Имаме две неонацистки партии в парламента, едната от които - в управляващата коалиция. Друга партия в управляващата коалиция реши да заиграе на същата струна, само и само да и във властта. ГЕРБ действа според откъдето духа по-силният вятър. От този парламент (а и перспективите за следващия не са по-различни) не могат да се очакват гаранции за спазване на човешките права. Имаме съдебна система, която не разпознава престъпленията от омраза, особено хомофобските, и главен прокурор, който оправдава полицейското насилие.

Точно в тази ситуация трябва да се действа много решително, за да бъдем от "добрата страна". За да има гаранции срещу дискриминация и престъпления от омраза, законово уреждане на съвместното съжителство, право на еднополови двойки да осиновяват деца - все неща, които в страните, на които искаме България да прилича, съществуват. Но ако проспим възможностите да повлияем на живота си, ще се озовем от другата страна - при хомофобското законодателство, издевателствата и беззащитността.

Наскоро говорих с един телевизионен водещ - много готин човек, умен, отворен. Той искрено се удиви, че има професии, в които хората могат да загубят работата си, ако са хомосексуални. При нас в телевизията, рече, не е така. Нямахме време да поприказваме повече, защото трябваше да влиза в ефир. Но иначе щях да му кажа, че в телевизията може да приемат на работа гей хора, но колко от тях са разкрити? За колко телевизионни водещи можете да се сетите, които са открито хомосексуални? Лично аз не се сещам (може и да има, но аз да не знам), но се сещам за такива, които бяха буквално съсипани с компромати за сексуалната им ориентация. В телевизиите работят гей хора, които са принудени да канят хомофоби, "за да се чуе и другата гледна точка". Дори в предаването на въпросния водещ има такъв човек - прекрасен, умен, който много добре си дава сметка за какво става дума. Понякога нехетеросексуалните, принудени да канят хомофоби, дори са телевизионни водещи. И в студиото говорят за ЛГБТ хората в трето лице и задават въпроси като "а вие защо парадирате?" Мога да си представя как се чувстват после.

Това ли трябва да е представата ни за липса на дискриминация? Не, нали?

Тези дни гледах предаване с водещ, спряган от злите езици за нехетеросексуален, който също беше поканил хомофоб. Водещият говореше за ЛГБТ хората в трето лице, но каза, че на прайда те не демонстрират сексуалността си, а се борят за равни права. Значи прайдът все пак има ефект. В публичното пространство започва да се наблюдава и смислено говорене.

Вече имаме и политик, който открито заявява сексуалната си ориентация, без притеснение, демонстрирайки не сексуалност, а екзистенциална пълнота - Виктор Лилов.

Тези тенденции трябва да продължат и да се усилят, а не да бъдат задушени.

Ако ще идвате на прайд днес, моля, вземете мерки за сигурност. Не видях такива на сайта на прайда, затова слагам линк към съветите, които написах миналата година. Най-важното са удобните обувки :-).


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


24.03.2015 г.

Как поддръжниците на #КОЙ четат Неуютен блог



Така стана, че от вчера публикацията от блога ми "За Цацаров без ентусиазъм" живее втори живот. Та забелязах, че покрай останалите споделяния, тя е линкната в група за съживяването на КТБ и дори - тук вече съвсем се шокирах - на страница за подкрепа на Цветан Василев.

Ама чакайте, моля ви. Постът ми за Цацаров е отпреди две години. Писан е няколко седмици преди Пеевски да бъде предложен за шеф на ДАНС и да гръмне големият скандал #КОЙ. Продължавам изцяло да стоя зад написаното. Но ако имам резерви към главния прокурор Сотир Цацаров, това не означава, че подкрепям лицето Цветан Василев и/или искам КТБ да бъде съживена! Участвах в протестите против 
#КОЙ и, ако се налага, пак ще участвам. 

Разбира се, хората са свободни да използват думите ми и извън контекста им. Но отказвам да ми приписват контексти, които съм нямала предвид.


Да, всеки е невинен до доказване на противното. Включително и Цветан Василев. Но това не го прави със сигурност невинен. Отговорността подлежи на доказване.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


5.07.2014 г.

София прайд: мерки за сигурност


Днес ще има София Прайд.

Традиционно всяка година в деня на прайда има хомофобски групички, напъплили в центъра на София специално с цел да осъществяват "прочистване" от ЛГБТ хора.

Тази година анти-гей парадът се проведе в ден, в който прайдът беше отменен заради наводненията. По последна информация пък концертът на треторазрядната група "БГ Рок", известна най-вече с неуспешните опити на барабаниста ѝ Иван Лазаров - Юзбашията (и по-малко известна с това, че Деян Неделчев ѝ е бил вокал за кратко) да организира концерти на известни музиканти, няма да се състои. Дали от "Атака" са се стиснали да платят сцената, или са влезли в действие уникалните качества на Юзбашията да "организира" концерти, това не знам. Последствието е, че нацитата нямат формално основание да се събират в центъра на София днес. Което не означава, че част от тях няма да ги доведе омразата.

Затова, няколко мерки за сигурност, които е добре да имаме предвид:

  • Да носим удобни обувки. Не правете грешката ми от първия прайд през 2008, когато бях с едни хлъзгави джапанки и полицията през цялото време ме караше да тичам.
  • Да не носим стъклени бутилки, остри предмети и нищо, което може да се ползва като оръжие. Нормално е да ни проверяват на входа, за нашата сигурност се прави това.
  • Ако видим нещо съмнително, веднага да сигнализираме на полицията. Има случаи, когато с полицията сме от двете страни на барикадата. Но на прайда тя ни е приятел.

Най-опасно е преди и след прайда. Нацитата са бъзливи и не смеят да нападат големи групи. Чакат да видят сам човек или с двама-трима приятели и тогава нападат. Затова е добре:

  • да минаваме по оживени места; 
  • по възможност да се движим на групи; 
  • да избягваме тихите улички, особено ако имаме по себе си отличителни знаци, свързани с прайда.

Добре е да прочетем и какви мерки за сигурност препоръчват организаторите на прайда.

Снимката е от първия София Прайд през 2008 г., когато бяха арестувани над 60 хомофоби. Не се вижда много ясно, но точно в този момент една внушителна групичка се опита да атакува шествието откъм градинката. Когато ги подгони полицайката, търтиха да бягат. В следващия момент много от тях се озоваха по корем на тревата, с белезници на гърба. След тази история ги е страх да нападат тъй публично.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


31.05.2014 г.

#ДЕОС



ДЕОС е партия, която възникна от протеста, идеята се роди сред активисти на "Протестна мрежа" - Жюстин Томс, Дарин Стойков и други. ДЕОС определя себе си като либерална партия, което е една от причините да печели симпатиите ми. От години говоря, че има нужда от истинска либерална партия - такава, която да се бори за човешките права да изразява интересите на голяма група свободомислещи хора, които понастоящем са политически непредставени. Макар и да членуват в партията на европейските либерали АЛДЕ, нито ДПС, нито НДСВ са либерални партии в строгия смисъл на думата. В закрепостяването на избирателите ти в определен традиционен начин на живот няма нищо либерално. Нито в наследствената харизма.

Гласувах за Реформаторския блок с ясното съзнание, че това е единственият начин в европарламента да влезе някой, който не е мафиот. РБ обаче в огромна степен проигра енергията на протеста. Като не се осмели да убеди протестиращите, че имат нужда от политическо представителство и че това не означава някой да ги "яхне". Като не заемаше позиции по сериозни теми. Като се занимаваше най-вече с това кой къде да бъде в листата. И смята за голяма победа, че вкара един човек в Европейския парламент. А можеше много повече, ако действаше адекватно.

Гласувалите за Реформаторския блок в честна борба избраха Светослав Малинов. Малинов е умен човек, но с подчертано консервативни християндемократически убеждения, ужасно различни от моите. Не мога да разчитам, че в ЕП ще защитава ценностите и интересите ми.

Ще държа ДЕОС под око. Ще давам идеи, ще правя предложения, ще ги критикувам. (Надявам се да носят на критика повече от родните "демократи", които се сърдят и на добронамерените опити да се покажат недостатъците в Реформаторския блок.) Тепърва ще преценя кога и дали да гласувам за тях. Една от причините да са ми симпатични е... защото са симпатични :-). Но се надявам, че, освен симпатични, ще бъдат и сериозни. Защото имаме нужда от политика.

ДЕОС се учредява днес, на лятната сцена в Борисовата градина, от 18 часа.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


10.05.2014 г.

Защо ще гласувам преференциално за Виктор Лилов

Виктор Лилов на 6 юни 2010 - деня на митинга в Бусманци за правата на чужденците

За първи път през живота си ще гласувам за някого, за когото нямам никакви съмнения, че е това, за което се представя - Виктор Лилов (№ 7 в бюлетината на Реформаторския блок). Този пост представлява опит за позитивна предизборна агитация, при това - непоръчана от кандидата, който хал хабер си няма, че смятам да пиша за него.

Запознах се с Виктор - първоначално виртуално - в началото на 2010 година. Той ми писа мейл. Поводът беше, че разказах в блога за песента приятеля без документи Ола Keep on Walkin'. Виктор се представи като музикален продуцент, имаше идеи за публичното представяне на Ола. Завързахме приятен спор. Рече, че не му предлага договор, но все пак му даде шанс да пее на живо с музиканти от неговия лейбъл. Не се стигна до траен ангажимент най-вече защото Ола беше с различна нагласа, но това е друга тема.

След първото писмо на Виктор Лилов го гугълнах. Така разбрах, че е продуцент на "Месечина мюзик" - лейбъла на Ибряма и и на ромския оркестър "Карандила", както и Музикално учелище "Надежда", от което са много от участниците в "Карандила Джуниър". И че е бил радиоводещ в RFI.

Продължихме да общуваме, защото се оказа, че имаме много общи неща - и двамата се борим за правата на бежанците, чужденците, малцинствата, само че Виктор го прави от доста по-дълго време от мен. Затова съвсем естествено го поканих в инициативния комитет за митинга за защита на чужденците пред Бусманци (онзи злополучен митинг, който се запомни с побоя в трамвай 20) и Виктор също толкова естествено прие.

С Виктор все сме заедно "от едната страна на барикадата" - било по протести - против расизма, ксенофобията, против ACTA, против правителството на Орешарски, било с позициите ни, изразени в социалните мрежи и в лични разговори.

Правило ми е впечатление, че когато е можел да помогне за някаква кауза - или дори само чисто човешки да помогне - Виктор винаги е правил всичко по силите си, независимо дали в момента е в чужбина, дали може физически да се включи и т.н. Пиша във Facebook статус, че много спешно ми трябва диктофон, и след минути получавам съобщение от Виктор, който не можел да ми даде диктофон лично, но намерил журналистка, която дори не ме познава, и я навил.

Заедно със съдружника си от "Месечина Мюзик" Йордан Йорданов, Виктор Лилов създаде издателство Black Flamingo Publishing, в което се публикуват книги, голяма част от които са свързани по един или друг начин с човешките права. Издателството дори си има LGBT поредица. Тъй че и по отношение на LGBT правата с Виктор сме "от едната страна на барикадата".

(И в музикално отношение се оказа, че имаме общи неща - и двамата харесваме прогресив рок и сме фенове на Peter Hammill, дори заедно опитвахме да го докараме в България, но това няма отношение към политиката.)

И когато Виктор публикува в страницата си във Facebook принципните си позиции по отношение на редица въпроси, съм убедена, че действително мисли така, и че в Европейския парламент би се борил да ги отстоява. Понеже цял живот това прави, където и да е, в което и да е от поприщата си.

"Принципните позиции" на Виктор Лилов обхващат много теми - за държавната администрация, прозрачността, следенето, свободния софтуер, наркотиците и т.н. Ще се радвам да ги прочетете, но тук ще цитирам това, което най-много ми хареса:


Малцинства

- всяко човешко същество има право на равенство пред закона и справедливото третиране като физическо лице, отговорно за собствените си действия. Недопустимо е каквото и да било налагане на «предпочитания» или дискриминация по отношение на раса, пол, вероизповедание, сексуална идентичност, социален произход или етническа идентичност, независимо дали се извършва от частни лица или (особено) от правителството.

- единствените справедливи закони са тези, които не правят разлика между “черни” или “бели”; “мъж” или “жена”; “гей” или “хетеро”.

- когато хората използват фанатизма (религиозен, расов, сексистки и какъвто още се сетите) като извинение или оправдание за свои действия, това означава, че като общество не сме успели да убедим тези хора, че подобни действия представляват престъпление, за което трябва, или би трябвало, да има наказание. Всеки израз на омраза към другия, различния, не представлява и няма как да бъде част от свободата на словото, защото така всъщност се отнема свобода, потъпква се свободната воля на индивида.

Имиграция

- концепцията за “крепостта Европа” се превърна в неизменна част от представата за Европейския съюз. Тази идея се превърна в символ на една неясна, двусмислена европейска политика. От една страна, европейските институции и държавите членки насърчават либерализма и демокрацията, като настояват за индивидуални свободи и граждански права, както и създават гаранции за свободата на пазара, свободата на движение и на труд. От друга страна, Европа има рестриктивна и антилибералната имиграционна политика изразена чрез система от гранични патрули и центрове за задържане, които се използват за ограничаване на имиграцията в Европейския съюз. По този начин ценности като правата на човека, върховенството на закона и добрите нрави са в противоречие с прилаганата имиграционна политика.

Защита на данните. Следене.

- защита на свободата и разширяването на гражданските права е моя основна мотивация.

- прозрачна трябва да е държавата, а не гражданите ú.

Виктор Лилов ще стои добре в Европейския парламент - владее немски и английски (и назнайва арабски, което там едва ли ще му трябва), не е склонен към екцесии, нито към простотии, умее да се държи адекватно в различни публични регистри, сфери и ситуации (което доста наши политици не го могат).

Знам, че много от избирателите на РБ с по-консервативни ценности няма да го припознаят за свой кандидат. От друга страна обаче, Виктор Лилов има потенциала да привлече либерално настроени хора, които иначе не биха гласували за РБ.

Знам и че е голяма вероятността да гласуваме за Виктор Лилов и да получим Меглена Кунева (при условие, че РБ прескочи прага от 5,8%). Меглена Кунева си има своите кусури, най-вече съм ѝ ядосана, че пропиля хубавия си рейтинг, като се ослушваше и не заемаше позиции, когато трябваше. Но и тя ще стои добре в ЕП - впрочем, повече я бива за европейски политик, отколкото за български.

И все пак, ако повече свободомислещи и свободолюбиви хора гласуват за Виктор Лилов, той има шанс да влезе в Европейския парламент. С тази мисъл ще гласувам за него.

И не, няма да гласувам за Виктор Лилов, защото ми е приятел. Обратното е - Виктор ми е приятел, защото споделя и се бори за тези ценности, които са важни и за мен и за които искам да гласувам.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


21.03.2014 г.

Протест против проекта за нов Наказателен кодекс


Преди време писах за проекта за нов Наказателен кодекс (тук и тук). Утре, събота, от 14 часа, на Орлов мост ще се състои протест срещу него. В тях откроих седем сериозни проблема в проекта за нов НК. Като добавя и две, които съм пропуснала, но организаторите на събитието във Facebook споменават, стават 9:

  1. Въвежда се чудовищна цензура. Погазва се правото на достъп до информация - ако например снимате някаква нередност, вие ще сте виновни, че сте я снимали, а не извършителят.
  2. Служенето на чужда организация "във вреда на родината" се наказва със затвор до 8 години, като не се уточнява какво е "чужда организация", нито какво е "във вреда на родината". Това е инструмент да бъдат заглушавани критични гласове.
  3. Да смущавате органите на властта се третира като държавна измяна. Примерно, правите флашмоб срещу застрояването на Карадере, като задръствате кръстовище и пречите на полицаите да го разчистят. Затова ви съдят все едно сте шпиони.
  4. Можете да влезете в затвора и ако стачкувате или ако се опитате да окупирате нещо (примерно - университет).
  5. Ако ви нанесат лека или средна телесна повреда, проблемът си е ваш. Ако видят някой да ви пребива на улицата и извикат полиция, няма да има последствия за виновника, освен ако почти или напълно не ви е убил. Единственият начин да бъде наказан е вие да подадете жалба срещу него. Ако ви е страх от този човек... ами, ваш проблем!
  6. Могат да ви вкарат в затвора за половин цигара марихуана, или ако направите купон, на който се пуши трева. (Лично аз не пуша трева, но имам много приятели, които го правят и не бих искала да ги видя в затвора. Предполагам, че и вие имате.) А за пристрастените към хероин ще стане още по-трудно да се лекуват заради риска да ги вкарат зад решетките.
  7. Могат да ви вкарат в затвора и ако имате стари книги или мебели. Наистина!
  8. Дискриминацията не е утежняващо вината обстоятелство, когато е извършено престъпление с дискриминационен мотив. Смята се за кое престъпление се полага по-голямо наказание - например, дали за нанасяне на телесна повреда или за дискриминация. По този начин дискриминацията отпада от обвинението и на практика става ненаказуема. (Това го има и в сегашния НК, но смятам за важно да се протестира срещу него.)
  9. По новия НК проповядването на фашизъм и на други недемократични идеологии вече няма да е престъпление. Може да си приказвате колко полезно нещо са газовите камери и... нищо.

Проектът за нов Наказателен кодекс засяга всеки един от нас. Пряко. За нашите права става дума. Затова се надявам да се видим на събитието - събота, 14 часа, Орлов мост.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


8.02.2014 г.

И отново за Луковмарш

Както изглежда, пак ще има Луковмарш. Утре. Ще има и протест срещу провеждането - от 10 часа сутринта, на пилоните на НДК.

Година след година пиша за Луковмарш (2011, 2012 в списание "Обектив", 2013) и всяка следваща година ситуацията ми изглежда все по-песимистично.

Сега институциите за пореден път си прехвърлят топката. Фандъкова пита прокуратурата има ли нещо нередно в Луковмарш. Досега не се е намерила институция, която да прецени, че призиви като "сърбите по пет на нож, граница с Хърватска" на наказуеми и трябва не да се толерират, а да се преследват от закона. Нито кмет, нито общински съвет, нито прокуратура, нито омбудсман...

Междувременно т.нар. Националистическа партия на България, представители на която са в ядрото на организацията на Луковмарш, все пак подаде документи за регистрация. След като учредяването ѝ стана повод медиите да канят нейни представители като легитимни политици, след като обяви, че създава и местни структури, накрая реши и да пробва да се узакони. Чудя се дали лидерите ѝ разчитат че междувременно новият Наказателен кодекс ще бъде приет. В него, както вече писах, фашизмът вече няма да бъде наказуем, та партията може и да мине.

А в тази партия влизат лица като нациста Симеон Костадинов, автор на книги като "Циганската война срещу нас", Расате и хората му, които организираха ксенофобските "граждански патрули" срещу бежанците, дружинката с недвусмислено име "Пирин СС" ("ес ес" се чете, да не помислите друго), чието видно лице Николай Йовев - Горския е обвиняемо за терористични акт, в резултат на който има загинал човек. Ала в духа на легитимирането на неонацизма от страна на родните медии (и то - нямам предвид националистическите от тях), вариращо от криворазбрана "неутралност" и даване на трибуна до овчи възторг, дори общо взето уважаван журналист като Люба Кулезич се впусна в защита на "нашето момче" Горския, обвинен заради някакви си цигани. Според Кулезич очевидно правото на живот не важи за ромите.

Междувременно се водят кампании за забрана на гей парадите, за криминализиране на проявите на хомосексуална ориентация, както е в Русия, за "прочистване" на Българската православна църква от хора с различна сексуална ориентация и т.н.

Накратко:

Продължавам да протестирам срещу Луковмарш, защото това шествие символизира и легитимира неонацизма, расизма, ксенофобията, хомофобията, ненаказаните престъпления от омраза, безразличието на българските институции, медии и масово съзнание към ценността на човешката личност.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


29.11.2013 г.

Държавата като "граждански патрул"

Докато с половин уста държавата обяви, че ще се бори срещу т. нар. "граждански патрули", в същото време на практика иззе функциите им. Не знам дали това е повод националистите да се радват или да страдат, но имаме новина - гражданските патрули вече са излишни.

Защо, ще попитате.

Целта на гражданските патрули е "прочистването" на родината от бежанци и хора, търсещи убежище - изобщо, от хора, дето не изглеждат като българи. Държавата прави същото, но по-успешно, използвайки цялата си репресивна мощ.

Държавата изгражда стена на границата ни с Турция, та пиле да не може да прехвръкне през нея, освен през граничните контролно-пропусквателни пунктове. Където, естествено, никой кандидат за убежище няма да бъде пуснат. За да станеш кандидат за убежище, трябва вече да си преминал границата. Това държавата го знае, но продължава да нарича търсещите убежище "нелегални имигранти" - именно защото са преминали границата.

Държавата депортира хора, дошли тук да търсят убежище, обратно в Ирак. Сред тях - много жени и деца. Депортира ги показно, като медийна акция и медийна атракция.

Държавата се хвали, че ще депортира още стотици и хиляди чужденци.

Държавата не изпълнява основното международно изискване по отношение на хората, търсещи убежище - да им осигури подслон и храна, ами се тупа в гърдите, че ги гони от местата, където са успели да се приютят - хостели, полуразрушени сгради, дори частни квартири.

Държавата незаконно затваря търсещите убежище в концлагери. Или ги "настанява" на места без елементарни условия за оцеляване и без достъп до медицинска помощ. Когато някой от тях умре, според държавата това си е нормално.

Държавата готви нов закон за бежанците, с който ги приравнява с нелегалните имигранти и им отнема основни човешки права. Това нарушава де-що законодателство в тази област държавата е ратифицирала, че и Конституцията, но на държавата очевидно не ѝ пука от това.

С отношението си към хората, търсещи убежище, държавата подкопава един от основните принципи на Европейския съюз, към който уж принадлежи - този на солидарността. Но и от това не ѝ пука, както се вижда. Нека другите страни приемат хора, бягащи от войни и преследване, не България.

С такава държава, какво ще правят доброволните отряди, пардон, гражданските патрули?

Сещам се какво. Получих информация, че наскоро група "хигиенисти" (като тези, които "прочистиха" Борисовата градина от Мишо) са ходили на оглед в гей бар. После проследили двойка момичета, след като напуснали бара, и ги спукали от бой. Едното момиче е с пукната глава и ребро, другото - със счупен нос и обезобразено лице. Момичетата ги е страх и засега не са се оплакали официално.

Та ето работа за гражданските патрули - поради липса на чужденци, могат да се захванат с прочистване от хора с различна сексуална ориентация. Или вече са се захванали, но още не са го обявили официално?

Представям си и светкавична реакция на държавата - криминализиране на "демонстрирането" на сексуална ориентация - като в Русия. И не ми изглежда утопично. Днес, по време на парламентарния контрол, Павел Шопов от "Атака" държал сметка на министъра на образованието - защо е имало събитие, посветено на тормоза над ЛГБТ младежи, в Американския колеж и вярно ли е, че младежката ЛГБТ организация "Действие" е изпратила писмо до различни български университети с предложение да се организират подобни събития и в тях. Министърката на образованието отговорила, че университетите са автономни, но в същото време благодарила на депутата от "Атака" - вероятно, че ѝ е обърнал внимание върху тези пъклени планове на гей активистите.

Не ни стигат ксенофобията и расизмът, та вече и хомофобията е легитимна позиция в парламента.

Не, отдавна не става дума вече за Пеевски. Става дума за нас. Настоящите парламент и правителство са решени да "прочистят" държавата от всичко, което се опитва да отстоява себе си - чужденците, хората с друга раса и друга религия, несъгласните, инакомислещите, следват ЛГБТ хората, след тях кои, може би хората с увреждания?

Ще разберем. Гражданските патрули ще зададат дневния ред, а държавата ще ги последва.

Ако не я спрем.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


14.11.2013 г.

В часа на реформаторско-зелената мъгла


Докато се каня да напиша защо "Зелените" не трябва да напускат Реформаторския блок, те взеха, че го напуснаха. Защото за тях "дясното е тясно". С оглед на предстоящите избори обаче (и европейските, и родните), съм длъжна да кажа, каквото мисля.

На последните парламентарни избори гласувах за "Зелените", защото се идентифицирам с някои от ценностите, които защитавам. Когато се присъединиха към "Реформаторския блок", се зарадвах. Не защото мислех, че така стават десни, а, напротив, защото се надявах, че ще изкарат РБ от тясната идентификация с дясното. Не само заради личните ми политически убеждения, които от няколко години насам все повече се разминават с дясното, а и от прагматични съображения.

Какво искам да кажа?

Протестиращите, големият дял от населението, който подкрепя протестите, и още по-големият дял, който не одобрява настоящите правителство и парламент, имат нужда от политическо представителство. От политически сили, които съумеят не да се възползват от протеста (протестиращите не прощават подобно лицемерие, както разбра ГЕРБ наскоро), а да бъдат изразители на исканията им и - най-вече - да бъдат читава алтернатива. И да бъдат достатъчно смели, за да убедят избирателите, че са такава - избиратели, които в настоящата ситуация трудно се доверяват на когото и да е.

А хората, които не одобряват настоящото управление и на са от твърдия електорат на ГЕРБ, не са разочаровани от лявото или дясното. Защото в България се случват не ляво или дясно, а имитация на политика. Именно от тази перманентна имитация, която става все по-цинична, са разочаровани хората. Алтернативата, значи, е истинска политика срещу имитация на политика.

Голяма част от тези, които традиционно участват в екологични протести, са част и от настоящия. Сред протестиращите има и много с леви убеждения, лично аз познавам доста такива. Има и редица представители на етнически и религиозни малцинства, представители на ЛГБТ "общността" и т.н., които трудно могат да се припознаят в ценностите на "европейската християндемокрация".

Преди две години и половина написах нещо. И смятам да го повтарям дотогава, докогато е още актуално:


На този фон, една голяма група остава без политическо представителство. Тази група се състои от хора, които знаят, че светът е шарен и искат да живеят именно в такъв свят. Не искат да бъдат следени и да се страхуват, че всеки момент полицията може да разбие вратата им по погрешка. Не искат да живеят в държава, в която има концлагери за чужденци и за хора с увреждания, дори и за деца. Искат хората на инвалидни колички да не са приковани по домовете си, а да могат да излязат на разходка. Искат да имат правото да бъдат различни. Или поне, да бъдат индивидуалисти. Знаят, че има малцинства и че малцинствата се състоят от хора, които заслужават уважение толкова, колкото и мнозинството. Знаят, че истинското приятелство не зависи от етнос, националност или сексуална ориентация. Знаят, че не всичко е държава, но и че не всичко е пазар.

Преди двадесет години тези хора щяха да гласуват за СДС. Днес много от тях не виждат за кого да гласуват, въпреки че са убедени, че правото да гласуваш е сред най-важните елементи на демокрацията.

Ако всички тези хора отново не намерят за кого да гласуват, в следващия парламент отново не ни очаква особено приятна конфигурация. Но ако се обединят и гласуват за политически субект, който не е непременно ляв или десен, а въплъщава читавото, за което се борят, този политически субект ще има големи шансове да влияе върху политическия живот в страната.

Представям си го като "широка коалиция" от партии с различен профил, обединени от желанието си да правят истинска, а не имитационна, политика. Дори ми се ще в нея да присъства и лява партия, но засега не се задава такава на хоризонта. На следващ етап, когато укрепне и получи сериозна електорална подкрепа, е нормално и закономерно тази коалиция да се разрои, дори да се изпокара - заради несъвместимости в политическите и икономическите си принципи и програми. И да се обособят различни политически субекти, които да отстояват реалните интереси на различни социални групи.

Но ако това се направи още сега, се "слага каруцата пред коня" - за кой ли път ще имаме малки партийки, които или няма да влязат в парламента, или, ако влязат, почти нищо няма да зависи от тях.

В Реформаторския блок има много "трески за дялане" - инерция, липса на достатъчно политически кураж и т.н. Но - все пак - основните начала на РБ не са строго десни, а целят "изграждане на модерна и справедлива обществена среда" чрез разрушаване на "мафиотско-олигархичното статукво".

Затова мястото на "Зелените" е там. Което не пречи да участват самостоятелно в изборите за Европейски парламент, ако смятат, че така ще имат повече шансове. Но ако на парламентарните избори не се явят заедно с РБ (като част от него или в коалиция), отново резултатите им ще са под прага на статистическата грешка за предизборните изследвания, а, от друга страна, доста хора биха се отказали да гласуват и за РБ, защото ще виждат в него строго дясна политическа сила.

В сегашната ситуация, на фона на едно напълно делегитимирано управление, огромна криза на доверие в политическата система и възход на ксенофобски и неонацистки партии, повече от всякога има потребност от читави, отговорни и решителни политически субекти. Които да действат заедно. Защото срещу тях има огромна машина на власт, насилие, манипулации и много, много пари, за да се удържа цялото това чудовище.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


9.10.2013 г.

Благодаря на Конституционния съд!

Благодаря на Конституционния съд, че върна енергията на протеста! Трябва да му се признае - справи се с това по-добре от Протестната мрежа.

Жалко - правителството имаше шанс да си иде лятно и красиво, а сега ще си отиде есенно-зимно и грозно. Защото, ако управляващите смятат, че са развили имунитет към #ДАНСwithme, не си дават сметка, че поради действията и бездействията им се задават и други протести, други протестиращи - съвсем не толкова добродушно и художествено настроени.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


6.08.2013 г.

Поморийски

Среднощен огън край морето с миди, китари и интересни разговори


От притеснително дълго време не съм блогвала. Дори пропуснах шестия рожден ден на блога. Е, надявам се, че първите му седем години ще отбележа подобаващо.

Първо беше умората от ежедневието работа-протести-работа-протести и т.н. После - отпускането от ваканцията, съчетано с ужасен интернет и опити за спасяване на единствената сцена за рок музика в Поморие, завършили с неуспех.

Имаме флашка с 2,5 гигабайта мобилен интернет месечно, отделно аз имам някакъв нет на телефона, но у нас в Поморие покритието на Mtel е под всякаква критика - понякога се губи и на телефона, какво остава за интернет. Най-приличният вариант засега се явява интернет на стълбите на новото читалище, където се ловят няколко различни свободни мрежи. Само че следобед, защото сутрин там е слънчево. Та в момента клеча на въпросните - вече любими - стълби.



Видеото е правено на Текила Бара, където вече няма да има концерти. Текилата беше емблематично място за музика на живо в продължение на 12 години. Освен местните знаменитости "Артерия"/The Pomorians и бургаски групи като "Силует", там са забивали и "Уикеда", Panican Whyasker, "Обратен ефект" и са свирили и пели още много хора - от професионални музиканти до обикновени фенове, с цяла палитра междинни варианти. Българи, холандци, германци, руснаци... Атмосферата беше достатъчно неформална, така че планирах и аз да се включа с баса тази година, но уви.

Защо вече няма музика на Текилата ли? (Текила Бар има, но с нов собственик и без концерти.) Защото в България, особено в малките населени места, много работи се крепят на лични договорки и обещания. И ако някой за нещо ти се ядоса или просто не му харесваш, е много лесно цялата система от лични договорки, която си приемал за даденост, да рухне. Без дори да можеш да обжалваш.

Но в Поморие има достатъчно силна алтернативна култура. (Тук поморийският ми приятел Жоро Киса би ме поправил - "рокът не е алтернативна музика, чалгата е алтернативна музика.) Надявам се, че тази култура ще съумее да си намери нова планета за жива музика. Ако не това лято - следващото.

А иначе - протести в Поморие видимо няма. Имало е откъслечни опити, доколкото подразбрах. Има планове да променим това. Ще ви държа в течение.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог