Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

4.03.2011 г.

Цивил(изова)ната алтернатива


СДС и ДСБ са решили да излязат с общ кандидат за президент. Логично - обратното би било равносилно на самоубийство и на двете партии. За мен по-важният и по-интересният въпрос е - какъв ще бъде синият кандидат-президент.

Няма да се учудя, ако сините предложат силов кандидат-президент, в унисон с тенденциите за "силна ръка", ширещата се полицейщина, мантрата "Шенген", публичната легитимност на национализма и с надеждата такъв кандидат да бъде подкрепен и от ГЕРБ и да обере остатъците от електората на "Атака", както и част от "патриотичните" образувания без парламентарно представителство.

Биха могли да постъпят и по обратния начин - да използват негативизма, натрупан по отношение на настоящото управление и цялата му полицейщина, като се почне от тоталното следене и се стигне до контрола върху цените на храните, и да предложат подчертано цивилна, космополитна по дух (не задължително по биография) личност, която говори за повече за права, отколкото за сигурност.

За да има бъдеще, синьото трябва да си припомни началото. Не, нямам предвид безсъдържателния за днешното младо поколение "антикомунизъм", нито нафталинените "песни на СДС". Имам предвид свободата. Защото преди двадесет години СДС олицетворяваше свободата за онези, които я бяха избрали пред сигурността.

Днес необходимостта да има кой да ни предостави същия избор е болезнена.

За съжаление, в България либералният (изобщо да не се бърка с неолиберален!) политически дискурс беше компрометиран, преди да се случи. "Либералното пространство" уж се зае от Движението за права и свободи, което си е по същество традиционалистка партия, от карикатурата Кире Либерало и от други политически недоразумения. По-късно и от НДСВ, въпреки че в наследствената харизма няма нищо либерално. Политическият спектър беше запълнен от различни консерватизми - от опитите да се внедрява християндемокрация на местна почва до бесепарската (и гербаджийска, както се оказа) носталгия по "доброто старо време". Претендиращи да бъдат алтернатива организации, движения, групи и от "дясно", и от "ляво" пропагандират отричане на демократичните политически процедури.

На този фон, една голяма група остава без политическо представителство. Тази група се състои от хора, които знаят, че светът е шарен и искат да живеят именно в такъв свят. Не искат да бъдат следени и да се страхуват, че всеки момент полицията може да разбие вратата им по погрешка. Не искат да живеят в държава, в която има концлагери за чужденци и за хора с увреждания, дори и за деца. Искат хората на инвалидни колички да не са приковани по домовете си, а да могат да излязат на разходка. Искат да имат правото да бъдат различни. Или поне, да бъдат индивидуалисти. Знаят, че има малцинства и че малцинствата се състоят от хора, които заслужават уважение толкова, колкото и мнозинството. Знаят, че истинското приятелство не зависи от етнос, националност или сексуална ориентация. Знаят, че не всичко е държава, но и че не всичко е пазар.

Преди двадесет години тези хора щяха да гласуват за СДС. Днес много от тях не виждат за кого да гласуват, въпреки че са убедени, че правото да гласуваш е сред най-важните елементи на демокрацията. Те не искат за президент нито простак, нито фюрер, нито месия, а цивилизован и отворен към света човек.

Ето за такива неща се надявам да помислят СДС и ДСБ, докато търсят най-подходящия кандидат за президент. Затова и публикувам размишленията си достатъчно рано.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

14 коментара :

  1. На тези избори няма да гласувам за сините. Съвсем след парламентарните избори от тях излъха една гнила циничност, умело покрита от Боб Дилънските пориви на Мартин Димитров -- причината да дам ПЪРВИЯ си глас за сините.

    ОтговорИзтриване
  2. Защо циничност и защо Боб Дилънски пориви? Интересно ми е какво точно мислиш.

    ОтговорИзтриване
  3. За да не цапам с прекалено дълги коментари тази публикация, ще седна да го разпиша в моя блог. В следващата публикация ще споделя как виждам положението :)

    ОтговорИзтриване
  4. А наистина ли сме толкова много хората, вярващи в човешките права, личната неприкосновеност, равенството, независимо от националност, етнос и сексуална ориентация? Достатъчно много ли сме, че дори и да имаше такава партия, в която всички да повярваме (аз примерно продължавам да съм си за Зелените, но това далеч не важи за всички защитници на човешките права), тя да има шанс, съотнесена с електората на другите партии?
    Понякога се питам... колко сме. Извън политическото и партийното деление, колко сме хората, споделящи ценностите, изброени от теб... :(

    п.п. "Знаят, че не всичко е държава, но и че не всичко е пазар." - това много ми хареса!! :)

    ОтговорИзтриване
  5. Може и да не сме "толкова много", но със сигурност сме толкова, че да вкараме една партия в парламента... ако има за кого да гласуваме. Едни от тези хора обаче не гласуват, защото не виждат за кого, а на другите гласовете се разпиляват по различни партии.

    ОтговорИзтриване
  6. Гласувах за тях на миналите избори, но сега категорично за мен са мъртва партия. Излъгаха избирателите си като подкрепяха глупостите на ГЕРБ.

    ОтговорИзтриване
  7. Винаги съм гласувал за сините. Нещо повече - работил съм за сини кампании. И пак бих го направил - сърцето ми е синьо. Няма по-добра партия в момента в България, която да ме предствлява. Но... и тук започва проблемите. Преди всичко се чувствам гражданин и искам истинска партия на гражданите на тази държава. Ние сме това, ние сме и държавата, всичко зависи от нас. Омръзна ми да избирам по-малкото зло, омръзна ми да правя избори без избор. Искам я тази гражданска партия, която да ме пита какво и защо, как и кога да се направи, за да се живее по-добре в тозва общество.

    Лошата новина е че никой няма да направи такава партия. Никой политик няма да се заеме с тази непосилна нему задача. Такава партия могат да направят само граждани. Такава партия можем да направим само ние - граждани, които не сме политици.

    Добрата новина е, че можем, стига да го искаме. И да ни стиска.

    А тази статия е едно добро начало. :)

    ОтговорИзтриване
  8. Светла, СК не се интересува от ничие мнение относно кандидатурите си. Скоро ще пуснат в обръщение 1-2 мюрета (май вече са) и по някое време през лятото, когато ще е твърде късно за друго, ще изправят хората пред свършен факт. :)

    ОтговорИзтриване
  9. Е, мой дълг е да си кажа. Не мога да решавам вместо тях.

    ОтговорИзтриване
  10. Да му писне на човек от критикари! Направете нещо позитивно, бе! Кандидатирайте се, хайде! дори за председател на общинска организация. хайде, да ви видим! Иначе и баба знае да седи от страни и да критикува.

    ОтговорИзтриване
  11. Докато отношението към критиката е такова, Синята коалиция (СДС плюс ДСБ) ще гравитира около прага от 4% за влизане в парламента. И това е добрият сценарий.

    ОтговорИзтриване
  12. Георге, никой е длъжен да работи на партиите, които и да са те, а обратното - партиите са длъжни на хората, които пък си гледат своята работа. Да вземем да върнем чл.1, а?

    Който иска да получи работата от избирателите, да си прави предложенията. И да гарантира, че ще си ги изпълни. А не "днес съм с Бойко, а утре не съм" или "между свободата и сигурността избирам сигурността", а по някое време Цветанов става вреден за елементарните човешки права. Или "духът напусна СДС" обаче после се върна в тялото. Примери колкото искаш... На кое да вярваме и за кое по-точно да работим, а? :Р

    ОтговорИзтриване
  13. Идеята за нова дясна партия ми харесва. С удоволстиве бих гласувала за нея ако е във вида, който Светла Енчева и Антони де ла Реа си я представят.
    За съжаление не виждам кой би могъл да я създаде.
    Още по-лошо е, че точно у гражданите с десно-центриски убеждения, с образование и професия /типа избиратели, на които въпросната партия би разчитала/ се наслои убеждението, че "свестен човек не се занимава с политика" :(

    ОтговорИзтриване