За 18-ти път. Ледено и освежаващо. Макар и леко мръсничко.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Показват се публикациите с етикет фотография. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет фотография. Показване на всички публикации
31.12.2024 г.
30.12.2023 г.
Кока-Коледа 17
Свежо късче коледно-предновогодишен минимализъм. За 17-ти път. В зелено. Ъгли и сенки с характер.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
28.12.2022 г.
Кока-Коледа 16
(Почти) минималистична медуза по Коледа.
За 16-ти път. Не медузата, а Кока-Коледата.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
30.12.2021 г.
Кока-Коледа 15
Свеж полъх на (след)коледен и (пред)новогодишен минимализъм. За 15-ти път.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
25.12.2020 г.
Кока-Коледа 14
Глътка минимализъм насред коледното преизобилие. За 14-ти пореден път.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
26.12.2019 г.
Кока-Коледа 13
Не точно минимализъм, но пък пост-коледен. За 13-та поредна година.
Повече в блога – скоро, надявам се.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
11.11.2018 г.
Дейвид Дж. търси нов смисъл на живота си
 |
| Надгробният камък на гроба на Хелмут Нютън в кв. “Фриденау“, Берлин. Снимка: CC SA Ralf Liebau, Wikimedia Commons |
Изглежда съм достигнала ниво по немски, на което, макар да правя грешки, ми се ще да поразвихря въображението си. Когато трябва да пиша текст за домашно, имам нужда от вдъхновение и да се позабавлявам, а не послушно да се впиша в калъпа. Затова ме прихвана да се опитам да напиша кратък разказ на немски. Задачата беше да измислим история за някой над 50-годишна възраст, който отива да работи като au pair. И да използваме определени ключови думи и изрази като например „жизнен опит“, „забележителности“, „езиков курс“, „помощ с домашните“, „гледане на деца“ и т.н. Условието ми се видя тъпичко, предразполагащо към клиширан текст – възрастна жена отива у семейство, гледа децата, полезна е с жизнения си опит, разглежда забележителностите на града и т.н. Опитах се хем да изпълня изискванията, хем да изляза от клишето.
За вдъхновение ми послужи собственият ми престой в Берлин, в частност – в квартала „Фриденау“, където беше квартирата ми, както и книгите „Сбогом на Берлин“ на Кристофър Ишъруд и „Неизбежна гибел“ на Ерих Кестнер (нецензурираната версия на романа му „Фабиан“).
И така, ето го опита за разказ в превод на български:
– И това ми било жизнен опит! – мислеше си Дейвид Дж., докато пиеше чай в малката си, но зелена английска градинка.
След като жена му го остави и децата му казаха, че не е добър баща, Дейвид Дж. реши да направи нещо добро, смислено и полезно с живота си. Но какво? Когато си на 57 години, не е лесно да намериш нов смисъл на живота. Ала с опита си на дългогодишен учител по английски той би могъл да помогне на много млади хора.
Затова пристигна в Берлин – да преподава английски като au pair, живеейки у семейство. Семейството имаше 16-годишна дъщеря. Дейвид Дж. подготви частен курс по английски за момичето, което имаше нужда от помощ с домашните поради слабите си оценки.
Семейството живееше в прекрасна стара къща в берлинския квартал „Фриденау“. Жилището беше обаче невероятно студено. Хелмут Вилмер, бащата, беше съдия, а като хоби свиреше на пиано. Бригите Вилмер, майката, беше домакиня, нямаше хоби и изобщо – никакви интереси. Лилиан, дъщерята и ученичка на Дейвид, имаше силно драматичен готик грим.
– Би ли показала на господин Дж. забележителностите на „Фриденау“, Лили, съкровище? – предложи госпожа Вилмер.
Дейвид Дж. намери „Фриденау“ за доста скучен – само красиви къщи, някоя и друга църква.
– Къде са забележителностите? – попита той Лилиан.
– Има само едно интересно нещо във „Фриденау“ – отговори момичето – гробището. Тук са погребани Марлене Дитрих и любимият ми фотограф Хелмут Нютън. Хайде да влезем... Ето го гроба на Хелмут Нютън. Мечтата на живота ми е той да ме снима!
– Ама той е малко мъртъв... – каза Дейвид Дж.
Под грима Лили изглеждаше бясна.
По-късно през нощта Дейвид Дж. спеше под пет завивки, защото му беше дяволски студено. Внезапно чу стъпки.
– Какво правиш в стаята ми, Лили? Защо си гола? Облечи се, моля те, тук сигурно е 10 градуса.
– Аз те омагьосах на гробището. Сега духът на Хелмут Нютън е в теб. И ще ме снимаш с телефона си. Хелмут е снимал само голи жени. Черно-бяло!
– Но... ако си мисля, че съм Дейвид, мога ли да съм Хелмут Нютън?
– Снимай!
Дейвид Дж. взе телефона и направи снимка. На нея се виждаше само ухото на Лилиан и малко коса. И всичко беше съвсем размазано.
– Хмда. Ти не си никакъв Хелмут Нютън! – каза Лили презрително и избяга от стаята.
На следващата сутрин Дейвид Дж. си правеше английска закуска и чай, когато госпожа Вилмер влезе и рече:
– Господин Дж., Вие сте уволнен.
– Защо? Още не сме почнали уроците по английски!
– Не сте изпълнили желанието на дъщеря ми.
– Не ми влиза в работата да гледам деца. Аз съм учител по английски и смятам, че съм добър учител.
– Напротив, в работата ви влиза точно да гледате деца. Трябваше да работите тук като au-pair. Съветвам Ви да побързате, господин Дж., самолетът Ви за Лондон излита в 12 часа.
***
– Колко жалко! – мислеше си Дейвид Дж. отново в Англия, в своята малка, зелена градинка – като au pair не можах да постигна нищо смислено. Не се получи. Сега имам нужда от нов смисъл на живота. Какво да направя?
Внезапно получи просветление:
– Да! Ще се запиша на курс по фотография. Черно-бяла фотография. Точно така. Но първо... първо ще изпия още една чаша чай.
За вдъхновение ми послужи собственият ми престой в Берлин, в частност – в квартала „Фриденау“, където беше квартирата ми, както и книгите „Сбогом на Берлин“ на Кристофър Ишъруд и „Неизбежна гибел“ на Ерих Кестнер (нецензурираната версия на романа му „Фабиан“).
И така, ето го опита за разказ в превод на български:
– И това ми било жизнен опит! – мислеше си Дейвид Дж., докато пиеше чай в малката си, но зелена английска градинка.
След като жена му го остави и децата му казаха, че не е добър баща, Дейвид Дж. реши да направи нещо добро, смислено и полезно с живота си. Но какво? Когато си на 57 години, не е лесно да намериш нов смисъл на живота. Ала с опита си на дългогодишен учител по английски той би могъл да помогне на много млади хора.
Затова пристигна в Берлин – да преподава английски като au pair, живеейки у семейство. Семейството имаше 16-годишна дъщеря. Дейвид Дж. подготви частен курс по английски за момичето, което имаше нужда от помощ с домашните поради слабите си оценки.
Семейството живееше в прекрасна стара къща в берлинския квартал „Фриденау“. Жилището беше обаче невероятно студено. Хелмут Вилмер, бащата, беше съдия, а като хоби свиреше на пиано. Бригите Вилмер, майката, беше домакиня, нямаше хоби и изобщо – никакви интереси. Лилиан, дъщерята и ученичка на Дейвид, имаше силно драматичен готик грим.
– Би ли показала на господин Дж. забележителностите на „Фриденау“, Лили, съкровище? – предложи госпожа Вилмер.
Дейвид Дж. намери „Фриденау“ за доста скучен – само красиви къщи, някоя и друга църква.
– Къде са забележителностите? – попита той Лилиан.
– Има само едно интересно нещо във „Фриденау“ – отговори момичето – гробището. Тук са погребани Марлене Дитрих и любимият ми фотограф Хелмут Нютън. Хайде да влезем... Ето го гроба на Хелмут Нютън. Мечтата на живота ми е той да ме снима!
– Ама той е малко мъртъв... – каза Дейвид Дж.
Под грима Лили изглеждаше бясна.
По-късно през нощта Дейвид Дж. спеше под пет завивки, защото му беше дяволски студено. Внезапно чу стъпки.
– Какво правиш в стаята ми, Лили? Защо си гола? Облечи се, моля те, тук сигурно е 10 градуса.
– Аз те омагьосах на гробището. Сега духът на Хелмут Нютън е в теб. И ще ме снимаш с телефона си. Хелмут е снимал само голи жени. Черно-бяло!
– Но... ако си мисля, че съм Дейвид, мога ли да съм Хелмут Нютън?
– Снимай!
Дейвид Дж. взе телефона и направи снимка. На нея се виждаше само ухото на Лилиан и малко коса. И всичко беше съвсем размазано.
– Хмда. Ти не си никакъв Хелмут Нютън! – каза Лили презрително и избяга от стаята.
На следващата сутрин Дейвид Дж. си правеше английска закуска и чай, когато госпожа Вилмер влезе и рече:
– Господин Дж., Вие сте уволнен.
– Защо? Още не сме почнали уроците по английски!
– Не сте изпълнили желанието на дъщеря ми.
– Не ми влиза в работата да гледам деца. Аз съм учител по английски и смятам, че съм добър учител.
– Напротив, в работата ви влиза точно да гледате деца. Трябваше да работите тук като au-pair. Съветвам Ви да побързате, господин Дж., самолетът Ви за Лондон излита в 12 часа.
***
– Колко жалко! – мислеше си Дейвид Дж. отново в Англия, в своята малка, зелена градинка – като au pair не можах да постигна нищо смислено. Не се получи. Сега имам нужда от нов смисъл на живота. Какво да направя?
Внезапно получи просветление:
– Да! Ще се запиша на курс по фотография. Черно-бяла фотография. Точно така. Но първо... първо ще изпия още една чаша чай.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
22.05.2016 г.
Малко щастие
Малко щастие. През май. И сладникави снимки, но понякога щастието е тъкмо такова. Понякога имаш чувството, че в живота ти няма нищо счупено. И дори счупеното ти изглежда сладко.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
20.01.2016 г.
5 години
На този ден преди 5 години приятелите на Боби разбрахме, че той няма да се завърне от мистериозното си десетдневно изчезване.
Мислех да отбележа датата с любим разказ - "Следата от кръвта ти по снега" на Маркес. Но понеже от вчера съм на вълна Мишел Турние, ми хрумна, че разказът му "Девойката и смъртта", който също много харесвам, може би е по-подходящ. А и включва усещане за смъртта, което е по-адекватно на конкретния случай. И по-ведро, някак.
Така че - чувствайте се поканени да прочетете който от двата разказа желаете, а защо не и двата.
Снимката е направена в събота. Гледната точка е в далечината, от мястото на гроба на Борислав.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
7.11.2015 г.
7.03.2015 г.
Да идва вече лятото!
На пазара в Поморие едно момиче прави от дините художествени произведения. И това е нейно дело:
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
18.09.2014 г.
Болница и цирк
Направих тази снимка днес, в двора на "Пирогов". Предполагам, че клоуните са били на посещение в някое детско отделение.
Не знам дали щях да се изкуша да снимам, ако не се бях сетила за един диалог от един от любимите ми български филми - "Басейнът". Героят на Коста Цонев, архитект, разказва на младо момиче как е направил проект за детска болница, която прилича на цирк. И какви са били реакциите към проекта му.
Опитах се да заредя диалога от точното му време, но при предварителния преглед видеото тръгва няколко минути по-рано. Ако и при вас е така, да знаете, че сцената започва около 4 секунди след началото на 57-мата минута.
Приятно гледане!
Не знам дали щях да се изкуша да снимам, ако не се бях сетила за един диалог от един от любимите ми български филми - "Басейнът". Героят на Коста Цонев, архитект, разказва на младо момиче как е направил проект за детска болница, която прилича на цирк. И какви са били реакциите към проекта му.
Опитах се да заредя диалога от точното му време, но при предварителния преглед видеото тръгва няколко минути по-рано. Ако и при вас е така, да знаете, че сцената започва около 4 секунди след началото на 57-мата минута.
Приятно гледане!
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
30.01.2014 г.
емпатия
заспа
казва анестезиологът
дава знак на хирурга
изящно
като диригент
ала не знае
че под мъртвешката безизразност
съзнанието е будно
усеща всичко
всичко разбира
ще разбере и скалпела
28.01.2013
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
24.11.2013 г.
Снимката
Снимката, след която мога да кажа, че вече имам своя Мадрид. Не знам дали ми харесва повече черно-бяла, или в оригинал. Ето оригинала:
Ако искате да разгледате и другите ми снимки от Мадрид, заповядайте!
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
8.05.2013 г.
28.04.2013 г.
Цветно битие
Цветя, превърнати в чай и салфетка, превърната в цвете.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
12.04.2013 г.
3.04.2013 г.
Любов на боклука
Нарцис 88
Лилава блуза
облича ревността
и сяда тихо до мен.
А твойта обич,
която търсих аз,
стои със надпис "платена".
От моята любов
аз няма да ти дам,
ще се обичам сам.
Невидим празник
води нов живот,
промяна искам да ям.
И реалистът
прави грешен ход,
но връщане в играта няма.
Аз няма, няма, няма,
няма да ти дам
това, което искаш,
обичай си се сам.
Димитър Воев
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
28.01.2013 г.
Ядрена зима за мечо
София, в деня на референдума за или против нова ядрена централа.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
18.01.2013 г.
Навлизане в умнотелефонната фотография
Подлез, перило на същия подлез и локва в източната част на София.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Абонамент за:
Публикации
(
Atom
)