София Прайд за 11-ти път: защо има смисъл?

Това е витрина в София, на „Витошка“. Не знам кое е по-важната новина – че такава витрина има, или че още е цяла. Миналата година видях магазин на друга марка, тематично украсен и предлагащ „прайдски“ дрехи. Само че в Кьолн. Тогава не можех да си представя, че скоро ще доживея това и в София. Има фирми, които подкрепят прайда, правили са го и предишни години, но това е може би най-смелата корпоративна акция досега. Дори Йорданка Фандъкова подкрепи прайда, макар и с половин уста и макар че няма да присъства на него.

В събота ще отида на прайд в София след двегодишно отсъствие. Последните две години се случвах на прайда в Кьолн, на който се изсипват по един милион души, целият град се весели и почти няма полицаи. В София по времето на прайда са планирани точно три „анти“ събития. В същото време, планиралите ги цинично възразяват срещу количеството полицаи, които ще ни охраняват.

Въпреки контрапрайдовете обаче, година след година участниците в София Прайд стават все повече, а насилието и заплахите над тях – все по-малко. Миналата година гледах снимки от прайда и видях много лица на млади хора, които не познавам. Те са отрастнали със знанието, че има София Прайд. Не са преживели страха на участниците в първите прайдове. Но точно защото първите прайдове са се случили въпреки страха, много младежи са могли да се идентифицират като различни по позитивен начин, или поне много по-лесно, отколкото хората преди десет и повече години.

И въпреки малоумната истерия около Истанбулската конвенция тази година, катализирала нова вълна на хомофобия и трансфобия, въпреки липсата на правно признаване на еднополовите двойки, въпреки липсата публичен ангажимент за защита на различните, промяната е налице и ще продължава. И ще има все повече участници, и все повече подкрепа от места, от които не сме можели да си представим и по начини, които не сме можели да си представим.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Митко от „Действие“: Ако белите връзки на кубинките бяха за вас

Митко от „Действие“. Снимката е моя, от Международния ден срещу хомофобията, 2014 г.

Публикувам, с изричното му съгласие, отвореното писмо на Митко от Младежката ЛГБТ организация „Действие“, качено на фейсбук страницата на организацията. Заглавието е мое. Не знам дали съм чела по-силно нещо на тема София Прайд, но колкото пъти го чета, толкова пъти ме хваща за гърлото. Смятам, че повече хора трябва да го прочетат и ще се радвам, ако се намерят медии да го препечатат.

Нямам какво да добавя към думите на Митко, освен само едно пояснение: цисджендър са хората, при които физическият и психологическият пол съвпада, т.е. обратното на транс. Хрумва ми само заигравка с известното стихотворение на Джон Дън, използвано за заглавие на романа на Хемингуей „За кого бие камбаната“:

не питай за кого са белите връзки на кубинките
те са за теб

Скъпи хетеро и цис приятели и роднини, ваше светейшество Борисово,

Знам, че не знаете защо ходим на София Прайд, защото така и не дойдохте да видите. Така и не прочетохте. Така и не разбрахте, че не е гей парад.

Скъпи хетеро и цис приятели, никога не ви го казвам, за да не ви обидя, но мен ме бият, а вие само гледате отдалече.

Минаха почти 10 години от първия София Прайд, на който ЛГБТИ хора бяха нападнати от неонацисти. Никога не ви го казах, но аз бях там. Не физически, но в главата си бях там. Камъните падаха по мен и коктейлите Молотов избухваха в краката ми. Когато нападат някой на 500 метра от дома ти, защото е гей, ти си там. Скъпи Николай, скъпа Мария и прекрасното ви бебе Бела, ако знаете, че в София има 1000 души, които с гордост биха носили скалпа на Николай, Мария или Бела, и вие щяхте да сте там. Ако знаехте, че скинарите носят бели връзки на кубинките си като награда. За това, че са пребили някой чужденец или гей. Ако знаехте, че белите връзки са за Николай, Мария или Бела, вие щяхте да сте там, под падащите Молотов в главата ви. Щяхте да сте под хвърчащите камъни всеки път, когато видите някой с избръсната глава на улицата. Щяхте да усещате бухалки по ребрата си всеки път, когато в парка група момчета с черни обувки се мръщят.

Минаха 6 години, откакто пребиха мен и мои приятели след един София Прайд. Никога не ви го казах, но аз не бях там. Защото когато малките юмручета и кубинки на 17-годишни нацистчета те забиват в тротоара, ти не си там. Не и в главата си, не и в този момент. После ще се връщаш на този тротоар цял живот, но в точно този момент не си там. Ако те изнасилваха четирима непознати, защото смятат, че си нищожна курва, Мария, и ти нямаше да си там. Но после всеки път, когато чуеш по-бързи стъпки зад себе си, те изнасилват наново.

И тогава, скъпи хетеро и цис приятели, се намериха хора да ми кажат „Ама недейте да ги предизвиквате, знаете, че са тъпи“. И 6 години по-късно журналистите канят рецидивистите и жертвите им за да ги насъскват под формата на зрелище. Сякаш това, че ние искаме да излизаме на улицата и това, че те искат да ни пребиват и тероризират, са двете страни на равностоен футболен мач. Сякаш ние сме си избрали да участваме.

Минаха 5 години и една седмица, откакто Българската Православна Църква излезе с официално изявление, че участниците в София Прайд трябва да бъдат пребити с камъни. И тогава не бях там. От няколко месеца се бях преместил в друга държава.

Минаха 5 години, откакто сестра ми се ожени в българска православна църква. Тогава бях там, върнах се специално. Мъж в дълга черна рокля сложи корони на сестра ми и на мъжа, от когото беше бременна, и ги благослови. Не каза нищо за камъните, но камъните падаха навсякъде около мен, заедно с коктейлите Молотов. Глътка вино и пита с мед. Аз никога няма да мога да се оженя в България. Сестра ми никога повече не дойде на прайда и не ме попита дали имам приятел.

Минаха 2 седмици от 10-ия София Прайд. Този път бях там и снимах видео на живо. Снимах щастливата усмивка на 14-годишно бисексуално момиче, което можеше смело да целува приятелката си в Борисовата градина. Снимах двамата 70-годишни мъже, просълзени на терасата си на Дондуков. Снимах Пол, който след 10 години откакто го познавам беше успял да смени пола в личната си карта.

Снимах и хилядите полицаи и мъжа, който размахваше нож срещу мен от тротоара, крещейки „Ще ви изкормя бе, педали“. После си хванахме таксита.

След радостта и гордостта заваляха съобщенията. За по-малко от седмица на фейсбук страницата на София Прайд получихме повече от 1200 лични съобщения. Не прочетох всички, но ми се отваряха нотификации. Една вечер след 12-часов работен ден не можах да се стърпя и отворих 5 от тях. Коктейл Молотов ни беше писал „Смърдите Миризливци Ще ви убием децата Лапачи мръсни“. Отговорих му, че съобщението е предадено на инспектора от полицията, с когото си сътрудничим. „Да ти умре и инспектора минетаджия мръсен ще еба тебе и него педерасти мръсни“. Петър Петров, със стилна чернобяла снимка и перфектна прическа, ни беше писал: „Дано ми се удавите в спермата педали“. Георги Иванов, с изгладена бяла риза и сако, ни писа: „Повече кур да не видите майка ви дейба долна Гейчета скапани“. Венета Друмева, с чипо носле и бузки, вероятно на 16 години, ни писа: „Абе педали долни мрете в ада да ви еба майката“. Последното съобщение, което отворих, беше на Радослав Танев, на снимката говори от смартфон и носи фешън тениска: „Умрете педали мършави Педали мрете в лайна“.

1200 съобщения.

Когато разбра, че ги чета, ми се обади силно притеснен Калоян: 'НЕДЕЙ ДА ЧЕТЕШ! ЧУВАШ ЛИ МЕ! НЕ ЧЕТИ СЪОБЩЕНИЯТА!‘

Спрях. Но това не са съобщения и лица, които просто забравяш. Разказах ги на няколко приятели. Хетеро приятелката ми Мария ме гледа в мълчание, видимо изтръпнала, после ме прегърна. Мария никога преди не беше ме прегръщала. Всички гей приятели, на които показах съобщенията, казаха „Ами, да“.

Защото след цял живот подигравки и заплахи от премиера и от улицата всеки от нас е „Ами, да“. След 5 години тормоз в гимназията това не са съобщения, които могат да те впечатлят. След като знаеш за какво са белите връзки на кубинките.

Знаеш, че Николай и Мария няма да дойдат на следващия София Прайд, надяваш се поне Мария да дойде сама.

Молиш се Бела никога да не получи такива съобщения. Развяваш дъга, надявайки се никога да не я ритат кубинки след целувка с приятелката ѝ Анджела.

Скъпи хетеро и цис приятели и роднини, никога не ви го казвам, но всяка сутрин се събуждам и дори не се замислям дали днес ще ме набият или само ще ме обиждат от телевизора. Или днес най-после Радослав Танев ще се е събудил с абстиненция и наистина ще ме убие.

Защото, скъпи хетеро и цис приятели, ще минат още 2 седмици, 5 години, 6 години и мен ще ме бият, а вие само ще гледате.

Защото, скъпи хетеро и цис приятели, не дойдохте на прайда, защото това нищо няма да промени. Но и не писахте на кметицата, че е кретен да разреши рецидивисти да се събират до прайда. Не харесахте страницата на прайда и няма да разберете кога е следващия. Дори не написахте нищо във фейсбук по повод прайда, не ми се обадихте да питате дали съм добре.

Оставам ваш и нищо не ви казвам, когато ме бият, подиграват и обиждат,

Митко от Действие

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Поздрав за мразещите

След като публикувах отворено писмо преди няколко дена, научих за себе си доста неща. Например, че заради такива като мен трябва да върнат смъртното наказание. По въпроса как точно да бъда убита има известни спорове – едни предлагат да бъда обесена на площада, а други – да бъда линчувана. Има и идея в духа на модата на Аушвиц – от кожата ми да се направи лампа.

Разбрах, че ироничните критики могат да бъдат по-непростима проява на омраза от призивите за убийство – зависи по отношение на кого са критиките и призивите.

Разбрах също така, че съм нещастна кучка. Все съм си мислила, че съм щастлива кучка, но очевидно хора, които не ме познават лично, са наясно със статуса ми на кучка по-добре от мен. Както и че съм грозна и затова съм лесбийка – никой мъж не би си легнал с мен. Това последното (в една или друга вариация) не ми го казват за сефте. Ми грозна съм, какво да се прави. От което задължително следва, че съм и тъпа.

Не пропуснаха да ме посъветват – къде без това – да си родя дечица.

Всички вас, които упражнихте омразата си върху мен, поздравявам със снимката горе. Не мисля, че разбирате от аргументи, дано поне схващате образи. Макар и в това да не съм убедена.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Демократично не значи дясно, свиквайте!

Изчаках да започнат да отшумяват следизборните драми, за да изкажа на спокойствие позицията си.

Нито за миг не съжалявам, че гласувах за коалицията между „Да, България“, Зелените и ДЕОС. Нещо повече: не съжалявам нито че коалицията не се обедини със субекти от „дясното пространство“ като „Нова република“ и/или „Реформаторски блок“. (Почти) не съжалявам и че тези, за които гласувах, не влязоха в парламента.

Ще обясня защо.

Призивите за „обединение на дясното“ изхождат от няколко погрешни предпоставки. Те са, че само десните са демократични, че ако не се идентифицираш като десен, „дърпаш чергата“ към Путин, че само десните могат да се преборят с мафията и олигархията.

Тридесетина години след 1989 вече трябва да е ясно, че има разлика между дясно и демократично, както и между ляво и недемократично. И леви, и десни управления и идеологии могат да бъдат както демократични, така и недемократични (авторитарни, тоталитарни...). Трябва да е ясно, че БСП не е лява партия. Трябва да е ясно и че режимът на Путин не е ляв. Иначе щяха ли Путин и Тръмп да са си толкова лика-прилика? Трябва да е ясно, че има теми и проблеми, които не принадлежат еднозначно към лявото или дясното. Например човешките права.

Тридесетина години след 1989 вече има хора, които са либерално и демократично настроени, но не се идентифицират като десни. В каквато и идеология да се облича българското дясно – било консервативно-християнска, било патриотична.

Само с много голямо насилие върху себе си бих гласувала за коалиция, чиято предизборна програма се обосновава с цитати от Св. Августин и Св. Тома, предлага се на практика вероучение в училищата, както и Ден на българското знаме. Всъщност не съм убедена, че бих гласувала.

Още по-малко бих гласувала за някого, който би могъл да се коалира с „Обединени патриоти“, за да не се допусне ДПС във властта и да има България „дясно“ управление. В много отношения харесвам Радан Кънев, но не съм му простила, че в рамките на предишния парламент толкова драпаше към коалиция с „патриотите“. Смятам, че носи известна отговорност за разчистването на пътя на този неонацизъм, който избуява оттогава. Затова не мога да му вярвам повече. Не бих искала да съм гласувала за коалиция, в която влиза „Нова република“, и после да видя как онези, за които съм гласувала, си стискат ръцете с Волен Сидеров. Услужливо забравили както какви ги свърши по време на протестите срещу Орешарски, така и отношението му към Русия. Така, както РБ в предишния парламент успя да се абстрахира от връзкате на „патриотите“ с Държавна сигурност.

На десните в България бих препоръчала, вместо да внасят западен християнски консерватизъм и да го омесват с нашенски патриотични елементи, да потърсят онова дясно, което действително е адекватно на българското общество. Защото иначе накрая при тях ще останат само тези, които им пишат програмите, семействата и някои от приятелите им. Но не десните ме интересуват сега.

Смятам, че отчасти е добре, че „Да, България“ не влезе в парламента – така хората в партията ще могат да поработят върху идентичността ѝ, преди да са си вирнали носа. Ще се радвам партньорството с ДЕОС и Зелените да продължи. В тази връзка искам обаче да отправя една препоръка. Добре е в „Да, България“ да проумеят, че потискането на идентичността на коалиционните партньори създава повече проблеми, отколкото възможности. И не знам колко гласове е привлякло, но знам за такива, които е загубило. Освен това беше причина за сериозни катаклизми както в коалицията, така и в отделните партии, които я съставляват, довели до конфликти, междуличностни разриви, оставки и прочее главоболия. Които пък отблъснаха някои членове и симпатизанти.

Скъпи приятели от „Да, България“, електоратът на Зелените и (особено) този на ДЕОС не е голям. Но хората, които гласуват за тях, го правят именно защото тези партии са това, което са. Ако ги обезличите, няма да спечелите повече гласове. От друга страна, ако ги приемете с идеите им, с които те са известни, тези идеи няма да „прилепнат“ автоматично върху вас. А ако сте склонни да изслушвате коалиционните си партньори, бихте могли да избегнете някои грешки. Ако тръгвате с „томахавката“ още преди да сте официално регистрирани, какво ще бъде, ако получите шанс да участвате във властта? Политиката е изкуство на търсене на пресечни точки, не на претопяване на идентичността на партньорите.

Затова, макар, разбира се, да ми е мъчно, че коалицията, за която гласувах, не влезе в парламента, смятам, че пребиваването за известно време извън него може да е полезно. А дали ще доведе до помъдряване, благородство и отваряне, от които могат да дойдат повече гласове, или още по-голямо капсулиране и неизбежното след него маргинализиране, както при десните, ще видим.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Българска наци телевизия (БНТ)

Задната част на главата на български неонацист. Вдясно – пръстчетата на журналистката от БНТ Мира Добрева, която специално иска да покаже пречупения кръст зад ухото на интервюирания.

19 февруари 2017 г., годишнина от обесването на Васил Левски. Българската национална телевизия (БНТ), която се води обществена, излъчва по повод на годишнината интервю, очевидно правено през лятото и търпеливо чакало сакралната дата, за да види бял свят. Интервюто (линк) е на популярната журналистка Мира Добрева и се излъчва в предаването ѝ „Отблизо“, в рамките на проекта „Аз съм Българка“. С главна буква, да, макар това да е правописна грешка. Но кое е по-важно – правописът или патриотизмът? На вниманието на зрителите на обществената ни телевизия се представя неонацистът „Теди Ултраса“. Казват се и двете му имена, но те не са важни за мен в случая. Важно ми е това име – Мира Добрева.

За Мира Добрева събеседникът ѝ трябва да се покаже пред българското общество, защото има много татуировки с Левски. В течение на интерюто става ясно, че повечето от тези татуировки не се отнасят до личността Васил Иванов Кунчев, а до отбора „Левски“, името на който е татуирано дори на един от зъбите на Теди Ултраса, както и от вътрешната страна на долната му устна.

Зрителят на БНТ, освен това, вижда по интервюирания татуировки с пречупен кръст, Мусолини, множество неонацистки символи, някои от тях – забранени според самия интервюиран, името на неонацистката организация Blood and Honour („Кръв и чест“), забранена в някои държави, и прочее интересности. Научаваме, че Теди Утраса има и две татуировки на пениса.

Мира Добрева не пропуска да отбележи как те се уголемяват, когато първичният полов белег на интервюирания е във възбудено състояние. Видът им е спестен на зрителя, за разлика от татуировката на задника, която виждаме в цялата ѝ прелест.

Мира Добрева интервюира татуирания мъж с детинско любопитство и чистосърдечност, пипа го, радва му се. За нея татуировките му, освен белег на патриотизъм, са и израз на неговата свобода. Ни повече, ни по-малко. Все едно никога не е чувала, че това, което показва, е освен откровен неонацизъм, и незаконно:

„Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология (...) се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева“ (чл. 108 от Наказателния кодекс, по който член дори има присъди).

А може и наистина да не е чувала. Ама работодателите ѝ не знаят ли? Един редактор не се ли намери да забележи?

Прелюбопитно е да се види това интервю и в контекста на цялото предаване (линк). Научаваме, че след като завършат училище, много хора забравят за Левски и националните ни герои. Защото вече не ги водят на екскурзии по техните стъпки и не им говорят за революционните комитети. Затова някои си татуират ликовете на Левски и Ботев – за да са винаги до сърцето им и да не ги забравят. (Вече знам какво да правя с формулите по статистика, които все не мога да запомня – ще си ги татуирам.)

Добре че беше един от участниците да каже, че да обичаш родината си не значи да мразиш мюсюлманите и т.н., защото водещата Мира Добрева нямаше да се сети.

После в предаването следваше въпросното интервю с Теди Ултраса, което беше последвано не от критичен коментар, а от реклами и... сменяне на темата.

По-нататък, до края на предаването, се лееше национализъм с патос, напомнящ честванията по повод 1300 години България през 1981. Е, тогава пречупените кръстове бяха забранени не само на хартия. Което не е оправдание за тоталитарния режим – то не попречи по негово време да се извършва етническа асимилация (на роми, турци, помаци), кулминирала в етническото прочистване на българските турци и практическото депортиране на стотици хиляди от тях през 1989.

Да, знам, че национализмът е модерната политическа идеология в България (и е във възход и на други места). Знам, че почти всички партии и коалиции, регистрирани за предстоящите парламентарни избори (с изключение на коалицията между „Да, България“, ДЕОС и „Зелените“) се заиграват с национализма. Но каква е ролята на медиите в случая? Още повече – на обществената телевизия? Дали БНТ трябва да „търчи“ дори пред най-фашизоидните от представените във властта партии, указвайки в каква посока да се развива политическият живот, или да очертава картината на общество, в която има място за всички негови групи, които не искат да отнемат правото на съществуване на останалите?

Надявам се това предаването на Мира Добрева от 19 февруари 2017 г. да не остане без последствия – за нея лично, както и за БНТ.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Образователен ценз и познаване на Конституцията

Реформаторският блок очевидно се готви за коалиция с националистите в парламента. Можеха даже да я направят предизборна, че всичко да е ясно от самото начало. Коалицията с Български демократичен форум и партията на Светльо Витков обаче е по-ефектна. Участниците в нея изглеждат точно на мястото си.

За друго ми е думата обаче – за идеята на РБ необразованите да не могат да гласуват. Според доскорошния депутат и настоящ кандидат от листата на РБ Антони Тренчев

„Всеки български гражданин има не само права, а и задължения. Не би трябвало да можеш да гласуваш, ако не можеш да четеш."

Говоренето за задължения винаги изглежда достойно за душата. В кой нормативен документ обаче пише, че грамотността е задължителна?

Според Конституцията на Република България

„Всеки има право на образование.“ (чл. 53, ал. 1)

Право, а не задължение. В ал. 2 на същия член е спомената думата „задължително“, но в следния контекст:

„Училищното образование до 16-годишна възраст е задължително.“

Според главите в РБ, както и според други националистически глави, това (ако са го чели), означава ни повече, ни по-малко, че образованието е задължение. Има обаче един много важен въпрос:

На необразования ли е задължението да се е образовал?

На 16 един човек е непълнолетен. Следователно той не може да бъде държан отговорен, ако е останал без образование, а още по-малко да бъде лишаван от избирателни права заради това.

В Конституцията пише и друго:

„Всички граждани са равни пред закона. Не се допускат никакви ограничения на правата или привилегии, основани на раса, народност, етническа принадлежност, пол, произход, религия, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично и обществено положение или имуществено състояние.“ (чл. 2, курсивът – мой)

Извод? Под призива за ограничаване на избирателните права заради неспазени „задължения“ се крие не друго, а най-обикновена дискриминация. Ако едно дете не е получило възможност да упражни правото си на образование, дайте да му ограничим и избирателното право, когато навърши пълнолетие.

Затова заявявам:

Всеки политик следва да има не само идеи, но и минимум обща култура. Не би трябвало да се кандидатираш за депутат, ако не познаваш Конституцията.

Да, и ще гласувам за ДЕОС (в коалицията на „Да, България“ с тях и „Зелените“) – в ДЕОС дискриминация и популизъм няма.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

ДЕОС и аз

Емил Георгиев и Виктор Лилов – стар и нов председател на ДЕОС

Дълбоко убедена съм, че не трябва да бъда член на никоя партия. Има нужда и от хора, които трябва да запазят независимата си критична позиция. В събота обаче приех предложението да стане член на Надзорния съвет на ДЕОС и бях избрана в него. Членовете на Надзорния съвет не е задължително да бъдат партийни членове.

Защо не отказах?

В интерес на истината, при учредяването на ДЕОС Жюстин Томс ме покани в Надзорния съвет и аз в последна сметка не приех. Три години по-късно си мисля, че е време да проявя отговорност.

Защото за този период ДЕОС е единствената политическа формация, за която мога да твърдя, че изразява ценностите ми. И защото точно сега е в труден период. В края на миналата година оставки подадоха председателят ѝ, мениджърът на успеха и всички членове на Управителния съвет. След като три години са вършили на практика доброволческа работа, парите в партийната каса са горе-долу колкото една софийска заплата, а електоралните резултати, макар и похвални, имайки предвид, че са постигнати почти без пари и с усилията на няколко добвоволци, са пренебрежими.

След оставките се уплаших, че ДЕОС може да отиде в небитието и аз ще си остана непредставена. Близо месец по-късно Виктор Лилов издигна собствената си кандидатура за председател, други желаещи нямаше. Познавам Виктор не от вчера и знам, че с него имаме сходни ценности (повече по темата тук и тук) и че не би тласнал ДЕОС в посока, която не би ми харесала.

На Общото събрание на ДЕОС в събота отидох за подкрепа. Бях се приготвила за битка, ако някой каже нещо за сексуалната ориентация на Виктор. Не се наложи. Кандидатурата му се прие единодушно (по-късно във Фейсбук един от присъстващите написа, че не му харесва посоката, в която тръгва ДЕОС с избирането на новия председател и че напуска, но на събранието не се обяви против).

За мен е изключително важно, че в България има поне една партия, която съди за хората по ценностите и способностите им, не по сексуалността им. И за която е нещо напълно нормално да избере за свой председател гей. Защото не заради сексуалната му ориентация го е избрала, а заради способностите му, възгледите му и куража да предложи кандидатурата си в този толкова труден момент.

Смятам за събитие и че кандидатурата и избирането на Виктор Лилов за председател на ДЕОС не се превърнаха в медийна дъвка. След като през 2015 г. Виктор беше превърнат в медийна атракция заради разкриването си, вече и медиите свикнаха с него. И го канят като експерт и политик, като арабист, като човек, който разбира от култура и от много други неща.

Ето как смелостта на единици може да доведе до поумняване и нормализиране на обществото и медиите му.

ДЕОС плътно стояха зад Виктор в най-трудния за него период, стоят и сега. Е, как да не ги харесвам?

Надявам се ДЕОС да се яви на изборите в някаква форма на предизборно споразумение. Според мен естествените съюзници на партията са „Да, България“ и „Зелените“. Дано успеят да се разберат.

На „Да, България“ гледам със симпатия и надежда, но новосъздадената партия засега не дава индикации, че може да замести ДЕОС за мен. Изключително важно е да има правосъдна реформа. Но не мисля, че е правилно да се казва – първо правосъдната реформа, после останалото, включително и човешките права. Не е правилно поне по две причини:

Първо, човешките права се регулират от правото. Не може да се прави правосъдна реформа без мисъл за тях.

Второ, човешките права се нарушават – тук и сега. Ако чакаме да се решат другите проблеми, за да се стигне до тях – този момент никога няма да дойде. То е като да кажем например „първо да решим проблемите на мнозинството (българите, здравите или каквото си изберете), после на останалите“. Мнозинството винаги ще има проблеми, съдебната система – също.

Създаването на ДЕОС изпревари времето си. Инициаторите му бяха хора около „Протестна мрежа“, но по онова време за много от активните протестиращи политическият ангажимент беше нещо мръсно. Още в началото ДЕОС се обяви за приоритети, в немалка степен сходни с тези на „Да, България“ – съдебна реформа и образование – но нямаше чуваемост. Нямаше не на последно място и защото ДЕОС държи на своята идеологическа платформа, която не е особено популярна – либерализма. „Да, България“ се обявява за по-скоро неидеологическа формация, което е предпоставка за привличане на повече последователи, но в перспектива е и риск.

Вярвам обаче, че времето на ДЕОС предстои. Напоследък – не на последно място поради Тръмп, руската пропаганда и популизмите отдясно и отляво – все повече политици, анализатори и пр. преутвърждават ценностите на либералната демокрация. Все по-често може да се прочете какво либерализмът е дал на света. Все неща, които, определяйки себе си като десни или леви, смятаме за даденост.

Но времето на ДЕОС няма да дойде без участието на хората, които вярват в ценностите му. Няма да дойде без мен.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

София прайд след Орландо

Всяка година пиша защо е важно да се ходи на прайд (2008, 2009, 2010, 2011, 2012, 2013, 2014, 2015). Тази година си мисля, че е особено важно. Преди няколко дни в Орландо се случи ужасяващо хомофобско престъпление. В редица европейски градове хората реагираха адекватно, изразявайки подкрепата си към гей хората. В България публикацииите по темата основно са - дали извършителят е бил член на Ислямска държава, или само му се е искало. 

В същото време - отново ще има антигей парад. Общински съветници си позволяват де факто да заплашват с насилие и предлагат прайдът да се измести извън центъра на града. И пак се вихрят дискусии - за или против прайда, за или против едни хора, чиято единствена особеност е, че харесват хора от същия пол (или че не се идентифицират с пола, с който са родени, или например, че са родени с белези и на двата пола) да имат тези права, които за останалите са даденост.

А в наши дни в много държави има прайд не само в столицата, а в различни градове. Дори в съседна православна Гърция. Да не говорим за страни като Германия, където два града си - Берлин и Кьолн - си оспорват титлата "гей столица" на страната и където прайд се провежда в още много градове, освен в тях. Къде с шествия и множество други събития, къде просто с раздаване на брошурки на централния площад.

Ако те убият само заради сексуалната ти ориентация, какво значение ще има за теб кой те е убил? Дали е бил ислямски терорист, непълнолетно ултрасче, което решило да разчисти Борисовата градина от гейове или пазител на българските традиции? Какво значение ще има дали се кълне в Аллах, Христос, Хитлер, Ленин или Сталин?

Ако ние не покажем, че съществуваме и че животът ни има някаква стойност, и че постоянно сме обект на омраза и дискриминация, няма кой да го направи вместо нас. Просто няма.

п.п. Горната снимка е от "Шьонеберг" - гей квартала в Берлин, откъдето си купих чаша и гривна за спомен. Ето и снимка на спомените ми от берлинския гей музей:

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Видял Карбовски, че подковават Турние...

Мишел Турние, "Метеорите", стр. 75. Издателство „Хемус“, София, 1997.

Прочел Карбовски, че е починал известен писател, и решил да се разпише и той - нали продължава да се има за парче литератор (лично или чрез друг автор "Лентата", няма значение). И понеже не е чел много-много (или хич) Мишел Турние (и/или за по-лесно), цитирал в сайта си "Лентата" един пасаж (и то - със съкращения) от романа му "Метеорите", който циркулира из разни медии, изваден от контекста му. Няма да слагам линк - ако иска, читателят лесно сам ще го намери. "Авторът" на публикацията впрочем е "Лентата" - то няма и смисъл тя да е подписана, понеже вътре много собствени думи няма.

В оригиналния си вид пасажът се казва "Психосоциология на бедняка". "Лентата" го е претворила като "ЗАЩО БЕДНИТЕ СА БЕДНИ? Из разсъжденията на Мишел Турние". Само дето разсъжденията не са на Турние, а са проиграване на гледна точка на героя от "Метеорите" Александър Сюрен, който пък има биографични причини за нея - за първи път попада в среда на бедни хора и се сблъсква с феномена на бедността. Тази гледна точка не изчерпва "разсъжденията" на Турние по темата, нито личността на Александър.

С оглед на сайта "Лентата" и Мартин Богданов е добре да кажем, че героят от "Метеорите" Александър Сюрен, който размишлява за психосоциологията на бедняка, е гей. Освен това, началото на сексуалния му опит е не къде да е, а в католически пансион. В какъвто пансион, впрочем, е отраснал и самият Турние. А помним кампанията на Карбовски "Вън п*д*растите от църквата", кулминирала в "рейда" на "айнзац групата" в Троянския манастир. "Лентата", от своя страна, е сайт, който изобилства от хомофобия, расизъм и всевъзможни форми на дискриминация, срещу които Турние, по своя си начин, се бори с цялото си творчество.

Мога да си представя как би бил посрещнат от такива като Карбовски Мишел Турние, ако беше български автор, що петиции и кампании щеше да има срещу него.

По-характерен за образа на Александър Сюрен от размислите за бедността е един негов израз по отношение на онези, които Карбовски и пишещите в "Лентата" смятат за нормални: "хетеросексуалната сган" (този израз също не изчерпва мнението на Мишел Турние по темата). На същата "сган" той поднася в десертна чинийка глисти, току-що пльоснали се на земята от дебелото черво на негова приятелка лесбийка. След което двамата се понасят в танц под звуците на "Хубавият син Дунав".

Не ме разбирайте погрешно. Не че не може всеки да цитира който автор намери за добре и както намери за добре. Може, но язък.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

35/1, или: Виктор за София

Ако следите блога и/или Facebook профила ми, едва ли сте изненадани, че ще гласувам за Виктор Лилов на местните избори.

Всъщност това е вторият път, когато гласувам за кмет с убеденост, граничеща с еуфория. Първият беше през 2007, когато кандидат за кмет на София беше Мартин Заимов. Тогава Мартин не пребори бат Бойко, но въведе радикално ново говорене за градската среда, което до този момент беше присъщо най-вече на архитекти и урбанисти. Вместо да мисли само за изграждане на булеварди, кръстовища на две нива и кръгови движения, той имаше идеи, свързани с екологията, ограничаването на трафика, развитието на велосипедния транспорт. От него много народ научихме какво е компостер. Макар и "десен", той твърдеше, че и ромите са граждани на София, мислеше как градът да е достъпен и за хората с увреждания.

За съжаление, като изключим, че има повече метростанции (и без да коментираме качеството на изработката им), за осем години не забелязвам положително развитие в София. Основният приоритет е движението на автомобилите - което може, да е на две нива или кръгово (ако може - и двете), а което вече е кръгово (кръстовището на Руски паметник например), да стане още по-кръгово. Освен това - ремонти на ключови места в София без обществена дискусия (или с ненавременна и неадекватна такава), кичозни и некачествени резултати, инвестиране основно в центъра и занемаряване на кварталите, особено на северните. Да не говорим за състоянието на селища, които не са в София, но се водят в софийските избирателни райони. "Чистотата" на въздуха е под всякаква критика, и то - след като вече няма "Кремиковци".

Кого, мислите, подкрепя осем години след кандидатирането си Мартин Заимов за кмет на София? Виктор Лилов :-).

Казах го и когато Виктор се кандидатираше за евродепутат: не го подкрепям, защото ми е приятел, напротив - ние сме приятели, защото споделяме общи ценности. Така е от началото на 2010 г., когато се запознахме. За пет години и половина ценностите и темите, които ни свързват, само се множат. Започна се от защитата на бежанците и мигрантите, после се оказа, че сме на едни позиции по отношение на

• ромите, включването им в управлението и узаконяването къщите им, които са единствено жилище; 
• ЛГБТ хората; 
• расизма и неонацизма; 
• тютюнопушенето (подкрепяме забраната за пушене на обществени места);
• декриминализирането на тревата;
• разбирането, че хората са по-важни от автомобилите;
• културното наследство (което трябва да се съхранява в своята автентичност, а не да се руши или да се надграждат древни селища с лъскави тухлички и камъчета);
• ACTA и, по-общо, авторските права;
• електронните услуги и отворените формати;
• масовизирането на алтернативни и екологични източници на енергия;
• театъра (имам особен театрален вкус, съчетан със склонност към минимализъм, но постановката на пиесата на Петер Турини "Най-сетне край", на която Виктор е продуцент, е скроена точно като за мен);
• прогресив рока (не че има отношение към политиката, но фенове на Peter Hammill не се срещат под път и над път); 
• и още много други неща, за които в момента не мога да се сетя.

Накратко: Виктор се застъпва за правата на бежанци, мигранти, роми, ЛГБТ хора. Виктор разбира от работа с роми, защото в продължение на много години, бидейки музикален продуцент, е работодател на роми. Разбира от правене на култура - показва го и с музикалния си бизнес, и с издателството Black Flamingo Publishing, което се развива по страхотен начин. Наясно е, че градът е за всички - и за шофьорите, и за пешеходците, и за мнозинството, и за ромите, и за гей хората, и за мигрантите, че в него има място и за култура, и за бизнес, и че не е задължително всички тези неща да си пречат, а напротив - могат да изграждат общ свят заедно.

Нещо повече - имам основания да смятам, че идеите му не са кухи фрази. Виктор си държи на думата. Например: каза, че ако РБ се коалира с ГЕРБ, той ще напусне РБ, и го направи.

Освен това е и много смел човек - той е първият български политик, който се кандидатира за изборен пост, без да крие сексуалната си ориентация. С ясното съзнание за цялата простотия, която ще му се стовари, но "разчиствайки пътя" пред онези български политици, които ще се разкриват занапред.

Не че е има ключово значение, но Виктор Лилов е и секси. Особено на фона на други кандидати за кмет на София.

Ще подкрепя Виктор и като кандидат за общински съветник. Притежавам дотолкова реализъм (подплатен със социологическа култура), че са смятам, че има по-големи шансове да стане общински съветник, отколкото кмет. Останалите от листата на ДЕОС за София също са чудесни хора, с някои от тях сме и близки приятели. Виктор обаче в най-голяма степен въплъщава онова, което бих искала да видя в човек, който работи за София.

Освен Виктор, бих препоръчала и номер 4 от листата - Емилия Данчева. Тя е журналистка, ромска активистка, изследовател и е прекрасно опровержение на широкоразпространените стереотипи за ромите (далеч не само с това, че има едно дете).

Добре, а защо не РБ и Вили Лилков?

Въпреки надеждите на мен и много хора, Реформаторският блок не се оказа формирование, което стои на страната на човешките права. Дори напротив. Това стана ясно както от коалирането на РБ с откровени неонацисти (и за предстоящите избори това се случва на някои места, примерно във Варна), които в предизборната кампания предлагаха концлагери за роми, така и от убедените действия и твърдения на ключови фигури на блока. Достатъчно е да споменем здравния министър Петър Москов.

Вили Лилков е подходящ за хора, на които пъпът им е хвърлен в центъра на София; за тях градът е на богатите и образованите, а ромите, мигрантите, хомосексуалните нямат място в него. Подходящ е за избиратели, за които да си антикомунист е по-важно от това дали имаш уклони към нацизма и които не ги интересува ангажираността на Богдан Филов с режима на Хитлер, щом е бил добър учен. Аз не съм такъв избирател.

А защо (като изключим Виктор Лилов) ДЕОС?

Ако защитата на човешките права е важна за вас, няма голям избор за кого да гласувате - остават ДЕОС и в редица отношения "Зелените".

От доста години мрънкам как искам в България да има истинска либерална партия и най-сетне се появи нещо, което се доближава до идеята ми. Имам предвид "либерално" не толкова в икономически смисъл (РБ като цяло са предостатъчно икономически либерални), колкото като разбирания за човешката ценност. Преди четири години и половина написах - и ще се самоцитирам, докато е нужно:

За съжаление, в България либералният (изобщо да не се бърка с неолиберален!) политически дискурс беше компрометиран, преди да се случи. "Либералното пространство" уж се зае от Движението за права и свободи, което си е по същество традиционалистка партия, от карикатурата Кире Либерало и от други политически недоразумения. По-късно и от НДСВ, въпреки че в наследствената харизма няма нищо либерално. Политическият спектър беше запълнен от различни консерватизми - от опитите да се внедрява християндемокрация на местна почва до бесепарската (и гербаджийска, както се оказа) носталгия по "доброто старо време". Претендиращи да бъдат алтернатива организации, движения, групи и от "дясно", и от "ляво" пропагандират отричане на демократичните политически процедури.

На този фон, една голяма група остава без политическо представителство. Тази група се състои от хора, които знаят, че светът е шарен и искат да живеят именно в такъв свят. Не искат да бъдат следени и да се страхуват, че всеки момент полицията може да разбие вратата им по погрешка. Не искат да живеят в държава, в която има концлагери за чужденци и за хора с увреждания, дори и за деца. Искат хората на инвалидни колички да не са приковани по домовете си, а да могат да излязат на разходка. Искат да имат правото да бъдат различни. Или поне, да бъдат индивидуалисти. Знаят, че има малцинства и че малцинствата се състоят от хора, които заслужават уважение толкова, колкото и мнозинството. Знаят, че истинското приятелство не зависи от етнос, националност или сексуална ориентация. Знаят, че не всичко е държава, но и че не всичко е пазар.

Ако прочетете програмата на ДЕОС за София (ето я в пълен вид, както и в обобщен), ще видите, че тя в огромна степен въплъщава идеите, които в началото на 2011 г. споделих, че нямат политическо представителство. Е - най-сетне имат. На този етап - само в София, Перник и Хасково. Скоро, надявам се, и в цялата страна. Но това зависи от нашата готовност да подкрепим един автентичен либерален проект.

А ако се чудите как ще гласувам на референдума - ще гласувам "ЗА".

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

5 години от побоя в трамвай 20

Между другото, днес се навършват 5 години от побоя в трамвай 20. Младежи, които отиваха на митинг в защита на правата на чужденците, бяха нападнати от група неонацисти във въпросния трамвай с метални пръти, имаше наранявания, мозъчни сътресения... Само защото са били с леви убеждения.

Тогавашният министър на вътрешните работи Цветан Цветанов определи побоя като "конфликт между леви и десни анархисти". В този израз почти няма вярна дума. Не става дума за конфликт, а за нападение. Не е "между", защото едните бият другите, но не и обратното. Битите младежи нямат нищо общо с анархизма по убеждения, за нацитата пък да не говорим.

А аз получих анонимен коментар в блога: "e, показаха ви, че не сме ксенофоби - хайде първо да решим проблемите на българите в България, а после на "гостите"... малко са ви били днес!". И реагирах спонтанно, според някои - неразумно. Но нищо не ми се случи.

От полицията ме извикаха да дам показания - в качеството ми на организатор на митинга - чак след половин година. Не че имах какво да им кажа.

За пет години делото, което се води за престъпление "по хулигански подбуди", така и не можа да тръгне по същество. А нацитата си направиха тениски, с които да се фукат. Тениските се продават онлайн.

Толкова за разследването на престъпления от омраза в България.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Коледно "почистване"?

Някой е "разчиствал" пазара "Димитър Петков" от "наркомани" и "джебчии" на Бъдни вечер? И, както винаги, МВР не пропуска да намекне, че жертвата сама си е виновна (щом извършителят не е ром), а услужливите медии - да го отразят.

От наличната информация става ясно, че човекът не е убит неволно, а е убиван последователно и методично. Първо е прострелян с газов пистолет, после - ритан, накрая - доубит със стъклена бутилка.

Наркоман и джебчия, ще си кажат мнозина - сигурно е искал да обере някого.

Подходящ повод да си припомним за Йордан Опиц - иконописецът, убил беззащитен "наркоман" и "джебчия" без угризения. С това той стана герой в очите общественото мнение. Наскоро Опиц беше освободен от затвора предсрочно, след две години и нещо зад решетките. За добро поведение, макар и до ден днешен да смята, че правилно е убил.

Ако е правилно иконописци да убиват "наркомани" и "джебчии", може би е правилно такива хора да се убиват и на Бъдни вечер?

Напоследък стана модерно политици на власт необезпокоявано обсъждат кой е човек и кой - не. "Прочистването" от не-човеците вече изглежда плашещо легитимно в очите на доста хора.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Реформатори юбер алес

Харесвах Петър Москов, защото още преди години беше предложил хубави идеи за реформирането на спешната помощ. Не помня тогава да е споменавал, че линейки няма да ходят в ромските гета, иначе нямаше да го харесвам.

Едва ли са много хората, които нямат личен повод да се уверят, че спешната ни помощ има нужда от реформи. Моят повод датира е свързан с инфаркта на свекъра ми. След като линейката се забави повече от 40 минути (обичайно), лекарката се скара на свекъра ми, че напразно я е извикал, нищо му нямало. За втори път му премери кръвното и пулса и тогава установи резки колебания в кръвното и аритмия, та се усъмни, че може и да има нещо. Нищо сериозно, рече, но заради аритмията по-добре да дойдете с нас. Накара го да слезе от четвъртия етаж (в блока няма асансьор). Сам. Правилно прочетохте. После той се качи на раздрънканата линейка. В болницата веднага разбрали, че става дума за инфаркт. Докато се опитвали да го закрепят, свекърът ми получил втори инфаркт. Почина.

Затова, колкото и да не мога да приема прегръдката на реформаторите с Патриотичен фронт (която изумява дори Бойко Борисов), се радвах, че Петър Москов е министър на здравеопазването. До вчера, когато до мен стигнаха идеите му за това Спешна помощ да не ходи в ромските махали.

Министърът не е юрист и може да не е чувал, че съвременното право не допуска колективна вина. Но като политик няма извинение да не знае това, та се надявам колегата му Христо Иванов да му го обясни. Преди да откаже на огромна част от представителите на етническо малцинство достъп до едно от основните им човешки права, Москов да се беше позамислил малко. За Хипократовата клетва поне.

Убедена съм, че на много от представителите на етническото мнозинство в България също им е идвало да бият представителите на Спешна помощ. От безсилие, от отчаяние, от обида. Предполагам, че по-рядко го правят. Усещам се, че предполагам така, защото има по-малко данни за етнически българи, оказвали физическо насилие върху екипи на спешна помощ. Всъщност нямам доказателство дали това е така, не разполагам със статистика на насилието срещу Бърза помощ по етноси. Но ако допуснем, че етническите българи по-рядко бият докторите, смятам, че една от причините за това е по-ниската степен на усещане за безпомощност като цяло. Която пък идва от начина на живот и от отношението. Българите все пак разполагат с повече ресурси да се защитават. Що се отнася до хората, които живеят в ромските гета, на какво да се надяват те? На правосъдие? На превенция, че по-рядко да се стига до Спешна помощ? На здравословна среда, водопровод, канализация? На инфраструктура, че линейките да идват по-лесно? Или може би на съчувствие от страна на обществото? Как реагираме при новината, че екип на Спешна помощ не е пристигнал на време при етнически българи и как, ако става дума за етнически роми?

Разбира се, обяснението не означава оправдание. Отговорността за личната вина трябва да се носи - при всички случаи. А не да вдигаме ръце от ромите, защото са... роми, което също е дискриминация. А още по-добре би било, не само в случаите с роми, да се сещаме, че има и такова нещо като възстановително правосъдие.

Но какво казва г-н министърът Петър Москов:

Има кмет и той трябва да гарантира сигурността на екипите. Наистина съм бесен. Това са цигански банди, нека бъде ясно. Не е достатъчно да бъдат осъдени, а някой на местно ниво да гарантира, че екипите ще се прибират от адресите.

Ако нещо ме притеснява в случая, то е изразът "не е достатъчно да бъдат осъдени". А какво е достатъчно? Как на местно ниво да се гарантира сигурността на екипите? С граждански патрули? С концлагери?

Друг бисер на министъра по същия повод:

Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв. Всъщност дори дивите животни разбират когато искаш да им помогнеш и не нападат...

Какъв трябва да е екзистенциалният ти хоризонт, за да смяташ, че някой е избрал да се държи като скот? Каква трябва да е човешката и лекарската ти етика, за да твърдиш, че има хора, които заслужават към тях да се отнасяш като с животни?

А ми се щеше Москов да предложи такава реформа на Спешна помощ, след която вече просто да нямаме желание да бием екипите от безпомощност и отчаяние. И да си дава сметка колко е тревожно състоянието със здравето в ромските махали. И да има визия и по този въпрос. Различна от геноцида.

Четох коментар във Фейсбук по повод на Москов, че всъщност май ще излезе, че прегръдката между Реформаторите и Патриотичен фронт не е просто компромис. Че отвътре им идва. Май така ще се окаже, за съжаление.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Избрани моменти от програмата на новото правителство

8.8. Акцент върху възпитанието и обучението, които формират национално самочувствие и патриотичен дух сред децата и младежите. (Коментар: Образованието има нужда да се поограничи откъм национално самочувствие и патриотичен дух и да престане да произвежда скинарчета, но нали трябва да угодим на ПФ...)

9.14. Насърчаване на отговорното родителство и подкрепа на тридетния модел. Висок интензитет на подпомагане до трето дете. (Коментар: Тази формулировка е постигнатият с ПФ компромис за ограничаване на ромската раждаемост.)

9.15. Приемане на национална програма за противодействие на демографската катастрофа. (Коментар: 1. Защо тогава висок интензитет на подпомагане само до трето дете? Колкото повече деца, толкова по-малко демографска катастрофа. 2. Докато България е най-бедната страна в ЕС, няма как да очакваме емигрантите да се върнат с поколението си да работят тук. Същевременно България няма политика за привличане на мигранти, които да работят тук и да плащат данъци. Ами ще си получаваме ниските пенсии...)

20.4. Бързи организационни и законодателни мерки за контрол върху незаконната миграция. (В България под "незаконна миграция" обикновено се разбират хората, търсещи убежище, защото "незаконно" са преминали границата. Кой го интересува, че според международното, а и българското, законодателство, това не е престъпление, щом търсят убежище. Българското законодетелство, впрочем, ги третира шизофренично - хем като "нарушители", хем като "търсещи убежище".)

20.5. Доизграждане на съоръженията, възпрепятстващи незаконното преминаване на южната граница. (Виж по-горе. Изграждането на стена от бодлива тел по южната ни граница доведе до това, че все повече търсещи убежище идват по море. Когато човек отчаяно търси спасение, бодливата тел няма да го спре. Апропо, наскоро край Истанбул потъна кораб, пълен с хора, търсещи убежище. Всички са се удавили. Много е вероятно да са идвали към България.)

А иначе, в програмата на правителството Борисов 2.0. има много прозрачно и електронно управление, много мулти-култи... Какво се вторачвам в капката катран в кацата с мед, ще кажете.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

В.С. не успя да ме изнасили! Или: "Атака" пази Къкринското ханче

Какво ще си помислите, ако кажа, че В.С. не е успял да ме изнасили? Че е опитал, вероятно. Ама той не е. Ако някой не е опитал да извърши нещо, може ли да се каже, че не е успял да го направи?

Задавам този въпрос, достоен да влезе в списъка на логическите парадоски, заради медийните изяви на "Атака" на гърба на София Прайд. Събрали се, значи, двадесетина атакисти да пазят паметника на Васил Левски. От какво да го пазят? Да не го "поругаят" участниците в София Прайд. После "Атака" гордо съобщава - опазихме паметника на Апостола, не допуснахме содомитите да го осквернят.

Ама маршрутът на София Прайд, заявен от организаторите му и съгласуван от Столична община, изобщо не мина покрай паметника на Левски. Със същия успех атакистите можеха да отидат да пазят Къкринското ханче - да не мине гей парадът покрай него и да го поругае. И после да се похвалят в медиите, че са го опазили.

"Новината" как "Атака" героично защитила паметника на Апостола обаче се публикува от сума ти медии. Не стига това, ами и до международни ЛГБТ организации достигна информация, че участниците в София Прайд не са били допуснати до паметника. Та писаха притеснени публикации. И се наложи организаторите на прайда да излязат с прессъобщение, че после и да обясняват в писма - и на родните медии, и на международните организации, каква е работата. (Поздравления за адекватната реакция на Александър Джурджин от вестник "Стандарт"!)

Друг е въпросът как точно участниците в София Прайд биха "поругали" паметника на Левски, ако биха минали оттам. За разлика от атакистите, известни с това, че пикаят до входа на Националната Опера, участниците в прайда се държат културно. Не си развяват първичните полови белези на публични места (за да се облекчи един мъж, трябва да си го извади, нали?), не драскат свастики и обиди, трезвени са, не обиждат, не се бият.

Но може би на атакистите и урината им е чиста като сълза на девственица, докато самото присъствие на участниците в прайда е скверно и поругателно. Такива ми ти работи с моралните стандарти.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

София прайд: мерки за сигурност

Днес ще има София Прайд.

Традиционно всяка година в деня на прайда има хомофобски групички, напъплили в центъра на София специално с цел да осъществяват "прочистване" от ЛГБТ хора.

Тази година анти-гей парадът се проведе в ден, в който прайдът беше отменен заради наводненията. По последна информация пък концертът на треторазрядната група "БГ Рок", известна най-вече с неуспешните опити на барабаниста ѝ Иван Лазаров - Юзбашията (и по-малко известна с това, че Деян Неделчев ѝ е бил вокал за кратко) да организира концерти на известни музиканти, няма да се състои. Дали от "Атака" са се стиснали да платят сцената, или са влезли в действие уникалните качества на Юзбашията да "организира" концерти, това не знам. Последствието е, че нацитата нямат формално основание да се събират в центъра на София днес. Което не означава, че част от тях няма да ги доведе омразата.

Затова, няколко мерки за сигурност, които е добре да имаме предвид:

• Да носим удобни обувки. Не правете грешката ми от първия прайд през 2008, когато бях с едни хлъзгави джапанки и полицията през цялото време ме караше да тичам.
• Да не носим стъклени бутилки, остри предмети и нищо, което може да се ползва като оръжие. Нормално е да ни проверяват на входа, за нашата сигурност се прави това.
• Ако видим нещо съмнително, веднага да сигнализираме на полицията. Има случаи, когато с полицията сме от двете страни на барикадата. Но на прайда тя ни е приятел.

Най-опасно е преди и след прайда. Нацитата са бъзливи и не смеят да нападат големи групи. Чакат да видят сам човек или с двама-трима приятели и тогава нападат. Затова е добре:

• да минаваме по оживени места; 
• по възможност да се движим на групи; 
• да избягваме тихите улички, особено ако имаме по себе си отличителни знаци, свързани с прайда.

Добре е да прочетем и какви мерки за сигурност препоръчват организаторите на прайда.

Снимката е от първия София Прайд през 2008 г., когато бяха арестувани над 60 хомофоби. Не се вижда много ясно, но точно в този момент една внушителна групичка се опита да атакува шествието откъм градинката. Когато ги подгони полицайката, търтиха да бягат. В следващия момент много от тях се озоваха по корем на тревата, с белезници на гърба. След тази история ги е страх да нападат тъй публично.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Омраза и фрустрация в София

Вчера мислех само да постна тук линк към коментара си за прайда в Marginalia и да не пиша отделен пост. Междувременно обаче организаторите на София Прайд го отложиха за по-късна дата в знак на съпричастност към трагедията във Варна и региона. Въпреки че по този начин губят част от и без това малкото пари, които са събрали за провеждането на събитието. И въпреки чуждестранните гости и всички, дошли специално за парада от страната и чужбина.

Но да не помислите, че поради това е отложен и анти-гей парадът? О, не - той ще се проведе, и още как. Няма да се нарушава създадената стройна организация, я! Тъй, де - пари са давани, групи са организирани, пристигнали са от разни места от страната в София. Е, концертът ще се поотложи, за да имат повод патриотичните младежи пак да ходят на София в деня, в който ще има прайд.

И какво излиза? Хората с различна сексуална ориентация и онези, които ги подкрепят, показват уважение към една национална трагедия. Въпреки че им е ясно, че когато някой стане жертва поради различната си сексуална ориентация, не само национален траур няма да има, ами близките не могат да се надяват и на справедлив процес. Но отлагат прайда заради нормалното човешко чувство на съпричастност и солидарност. Докато участниците в анти-гей парада, които се смятат за патриоти и за които различните са национални предатели само защото са такива, поставят омразата и финансовите си интереси над отечеството.

Затова днес София ще гъмжи от ултрасчета, скинарчета и тям подобни елементи, които са дошли от цялата страна да трепят гейове, ама виж ти - гей парад няма. Кофти.

Това се нарича фрустрация. Цитирам Уикипедия:

Фрустрация е термин от психологията, който обозначава емоционално състояние на човек, излъган в своите очаквания и/или лишен от възможността да постигне силно желана цел. Проявява се най-често под 3 форми:

1. агресия - когато човек "експлодира";
2. регресия - когато човек не е в състояние да избухва и таи всичко в себе си;
3. ресигнация - избухване в сълзи.

Характеризира се с двигателно безпокойство, апатия или агресия. Фрустрацията се дели на два вида:

• псевдо-фрустрирано поведение - частична загуба на контрол, но остава целесъобразно и регулирано;
• действителна фрустрация - без контрол, ограничено осъзнаване на действията.

Затова е желателно да внимаваме днес в центъра на София - ултрасите и подобните елементи не са известни с опитите си за самоконтрол, а по-скоро с обратното.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Първосигнален и неквалифициран институционален расизъм

Полковник Николай Чирпанлиев, председател на Държавната агенция за бежанците, в интервю за сайта Vseki Den:

80% от бежанците от Сирия са неграмотни. Те са част от кюрдски племенни групи, които са живели в землянки при условия, по-лоши от тези на нашите ромски общности и са по-неграмотни от ромите ни. Така че задачата пред българското правителство е доста сериозна.

Проблемите идват от това, че чужденците идват от общности, които са много по-зле интелектуално от нашите роми. Иначе са послушни, изпълнителни, обаче са с нагласата, понеже са неграмотни, да не работят.

Ще чистят, ще метат. Агенцията за трудова заетост и Агенцията за социално подпомагане към трудовото министерство ще им осигурят първосигнална, неквалифицирана работа. Да носят, чистят, докато научат български език и започнат да усвояват други професии.

Без коментар.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Протест против проекта за нов Наказателен кодекс

(изображението е от страницата на събитието във Facebook)

Преди време писах за проекта за нов Наказателен кодекс (тук и тук). Утре, събота, от 14 часа, на Орлов мост ще се състои протест срещу него. В тях откроих седем сериозни проблема в проекта за нов НК. Като добавя и две, които съм пропуснала, но организаторите на събитието във Facebook споменават, стават 9:

1. Въвежда се чудовищна цензура. Погазва се правото на достъп до информация - ако например снимате някаква нередност, вие ще сте виновни, че сте я снимали, а не извършителят.
2. Служенето на чужда организация "във вреда на родината" се наказва със затвор до 8 години, като не се уточнява какво е "чужда организация", нито какво е "във вреда на родината". Това е инструмент да бъдат заглушавани критични гласове.
3. Да смущавате органите на властта се третира като държавна измяна. Примерно, правите флашмоб срещу застрояването на Карадере, като задръствате кръстовище и пречите на полицаите да го разчистят. Затова ви съдят все едно сте шпиони.
4. Можете да влезете в затвора и ако стачкувате или ако се опитате да окупирате нещо (примерно - университет).
5. Ако ви нанесат лека или средна телесна повреда, проблемът си е ваш. Ако видят някой да ви пребива на улицата и извикат полиция, няма да има последствия за виновника, освен ако почти или напълно не ви е убил. Единственият начин да бъде наказан е вие да подадете жалба срещу него. Ако ви е страх от този човек... ами, ваш проблем!
6. Могат да ви вкарат в затвора за половин цигара марихуана, или ако направите купон, на който се пуши трева. (Лично аз не пуша трева, но имам много приятели, които го правят и не бих искала да ги видя в затвора. Предполагам, че и вие имате.) А за пристрастените към хероин ще стане още по-трудно да се лекуват заради риска да ги вкарат зад решетките.
7. Могат да ви вкарат в затвора и ако имате стари книги или мебели. Наистина!
8. Дискриминацията не е утежняващо вината обстоятелство, когато е извършено престъпление с дискриминационен мотив. Смята се за кое престъпление се полага по-голямо наказание - например, дали за нанасяне на телесна повреда или за дискриминация. По този начин дискриминацията отпада от обвинението и на практика става ненаказуема. (Това го има и в сегашния НК, но смятам за важно да се протестира срещу него.)
9. По новия НК проповядването на фашизъм и на други недемократични идеологии вече няма да е престъпление. Може да си приказвате колко полезно нещо са газовите камери и... нищо.

Проектът за нов Наказателен кодекс засяга всеки един от нас. Пряко. За нашите права става дума. Затова се надявам да се видим на събитието - събота, 14 часа, Орлов мост.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Моментна онтология на родния расизъм

Търся разни статистики за затворите в България във връзка с един проект, по който работя. Услужливият чичко Гугъл ме насочва на първо място към студентите роми (?!), а на трето - ромската престъпност. За която в Уикипедия са се постарали да предложат подобие на статистика (с много хипотетична стойност), въпреки че такава по закон не може да се събира, затова пък свободната енциклопедия не е предоставила статистика за общия брой на затворниците в България.

Такива ми ти работи. Ромите са за затвора по дефиниция, дори (и особено) студентите от тях. А българите са жертви по дефиниция.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог