Моят Берлин

Neues Ufer – гей заведение, съвсем близо до берлинския дом на Дейвид Бауи. 

Дейвид Бауи. Преди не знаех, че Бауи е прекарал няколко години (е, между турнетата) в Берлин през втората половина на 70-те, заедно с Иги Поп и Лу Рийд. Споделяли са апартамент на ул. „Хауптщрасе“ 155, в „Шьонеберг“, гей квартала. Има планове тази част от улицата да се прекръсти на David Bowie Straße.

Входната врата на сградата, в която е живял Бауи в Берлин. Вдясно се вижда паметната плоча.

Входът на Бауи отвътре

Кафето Neues Ufer, което, за съжаление, открих малко преди да замина. До дома на Бауи и негово любимо място през берлинския му период. Днес цялото е в негови снимки и портрети, а възрастният барман, (предполагам) гей, може би е там от онова време... Или поне така ми се ще да си представям.

Мауерпарк в неделя.

Мауерпарк в неделя. Музиканти, дошли да посвирят не за пари, а ей така, и сума ти шарени хора наоколо. Борбата на музикантите да запазят парка като пространство за свободно изкуство, срещу недоволството на националистически настроен общински съветник.

Темпелхоф

Полето Темпелхоф – бивше летище, днес парк, в огромната част от него няма нищо. Най-прекрасното нищо насред града – човек може да отида да покара колело, скейтборд, просто да се разходи или да поседне.

Плажно барче в близост до Чекпойнт Чарли

Чувството за лежерност, нищо че е столица. Плажни барчета, шезлонги край реката, пространство, въздух. Пясък в обувките.

Видян в Мауерпарк.

Разбирането, че в Берлин можеш да бъдеш всякакъв, да изглеждаш всякак и да намериш своите места и хора.

Шарени и интересни хора, дошли отвсякъде.

Малък свят – съпругът на моя съкурсничка французойка се оказа колега на добре известна ми българка.

Изненадващо сърдечни германци, които срещнах и които никак не отговарят на стереотипа за германци. Неочаквано човешките разговори, които проведох с някои от тях.

Ангажиментът на германците, с които разговарях (включително преподавателите ми в езиковата школа, в която учех немски, които бяха някъде към 7-8) към човешкото, към човешките права, бежанците, миграцията, всевъзможните различности, нетърпимостта им към омразата и дискриминацията.

Berlin, ich komme wieder.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

София прайд: мерки за сигурност

Днес ще има София Прайд.

Традиционно всяка година в деня на прайда има хомофобски групички, напъплили в центъра на София специално с цел да осъществяват "прочистване" от ЛГБТ хора.

Тази година анти-гей парадът се проведе в ден, в който прайдът беше отменен заради наводненията. По последна информация пък концертът на треторазрядната група "БГ Рок", известна най-вече с неуспешните опити на барабаниста ѝ Иван Лазаров - Юзбашията (и по-малко известна с това, че Деян Неделчев ѝ е бил вокал за кратко) да организира концерти на известни музиканти, няма да се състои. Дали от "Атака" са се стиснали да платят сцената, или са влезли в действие уникалните качества на Юзбашията да "организира" концерти, това не знам. Последствието е, че нацитата нямат формално основание да се събират в центъра на София днес. Което не означава, че част от тях няма да ги доведе омразата.

Затова, няколко мерки за сигурност, които е добре да имаме предвид:

• Да носим удобни обувки. Не правете грешката ми от първия прайд през 2008, когато бях с едни хлъзгави джапанки и полицията през цялото време ме караше да тичам.
• Да не носим стъклени бутилки, остри предмети и нищо, което може да се ползва като оръжие. Нормално е да ни проверяват на входа, за нашата сигурност се прави това.
• Ако видим нещо съмнително, веднага да сигнализираме на полицията. Има случаи, когато с полицията сме от двете страни на барикадата. Но на прайда тя ни е приятел.

Най-опасно е преди и след прайда. Нацитата са бъзливи и не смеят да нападат големи групи. Чакат да видят сам човек или с двама-трима приятели и тогава нападат. Затова е добре:

• да минаваме по оживени места; 
• по възможност да се движим на групи; 
• да избягваме тихите улички, особено ако имаме по себе си отличителни знаци, свързани с прайда.

Добре е да прочетем и какви мерки за сигурност препоръчват организаторите на прайда.

Снимката е от първия София Прайд през 2008 г., когато бяха арестувани над 60 хомофоби. Не се вижда много ясно, но точно в този момент една внушителна групичка се опита да атакува шествието откъм градинката. Когато ги подгони полицайката, търтиха да бягат. В следващия момент много от тях се озоваха по корем на тревата, с белезници на гърба. След тази история ги е страх да нападат тъй публично.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Баклава за размисъл

За филма "Баклава" писах в блога още в началото на 2008 г. когато гръмна скандалът около него и властите погнаха режисьора Алексо Петров. Писала съм за него и автора му още няколко пъти, от които бих споменала отразяването на пресконференцията за "Баклава" през 2011 г. и текста ми по повод прожекцията на филма за списание "Обектив".

Добрата новина е, че "Баклава" ще стане достъпен в Youtube в полунощ, в началото на "деня за размисъл" преди изборите. Така всеки ще може да го гледа и да прецени какво има в този филм и дали му харесва, или не. Новината, разпространена от Алексо Петров, върви с необичайна молба:

Тъй като филмът подтиква към размисъл и най-вероятно веднага ще бъде докладван на властта от "бдителни граждани", искаме да се обърнем към българската торент общност с една молба: "Моля ви, преди да бъде "флагнат" в Youtube, свалете и споделете този филм! Съвсем нелегално и безплатно! Благодаря!"

А ето и цялото обръщение:

Здравейте, приятели,

имаме удоволствието да поднесем на българския избирател и данъкоплатец една абсолютно безплатна прожекция!

Българският игрален филм "Баклава" ще бъде достъпен онлайн с HD качество, в пълната си режисьорска версия, точно в 0.00 часа на 11 май 2013 година - денят за размисъл преди изборите в България - на уеб адрес: http://youtu.be/zpjm0q6Aw2g.

Тъй като филмът подтиква към размисъл и най-вероятно веднага ще бъде докладван на властта от "бдителни граждани", искаме да се обърнем към българската торент общност с една молба: "Моля ви, преди да бъде "флагнат" в Youtube, свалете и споделете този филм! Съвсем нелегално и безплатно! Благодаря!"

Защо чак сега и защо точно сега? Отговорът на този въпрос най-вероятно се крие на дъното на българското политическо блато. Седем години по-късно, един филмов призрак все още стряска и е толкова актуален колкото и тогава. А дискусията не е спирала - очакваме вашите коментари, мнения, оценки и най-вече вашите мисли по повод на това, което всъщност се случва в България. На улицата, в панелките, по спирките, на тв екрана, на препълнените стадиони на попфолк концертите, в баровете, в домовете за сираци и изоставени деца...

Разкажете ни вашата "Баклава"!

Желаем Ви приятно гледане!

*За ценители, приятели и хора, които искат да помогнат на независимото българско кино, филмът вече е достъпен и на DVD: https://www.createspace.com/367979


Алексо Петров,
Режисьор и Продуцент
office@lostvulgaros.com
http://lostvulgaros.com/

От името на екипа и организациите, които стоят зад проект Баклава:
Lost Vulgaros productions
Фондация “Креативен център за обмен - България”
Червен кръст - Бургас
Филмова компания “Две и половина”
Сдружение против насилието в училищата „Лумена”

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Резултати от анкетата за филма "Баклава"

Знам, много се забавих с оповестяването на резултатите от анкетата за "Баклава". Основната причина за това беше, че се уморявах само като си помисля за количеството социологически уговорки, които е редно да направя към нея, за да съм честна с читателите на блога. По-адекватното заглавие на този пост би било "защо не обичам блогърски анкети".

И така, както виждате по-горе, 74 човека от 111 (или около 66%) от отговорилите на първия въпрос твърдят, че биха гледали "Баклава" на голям екран срещу 33% (37 човека), които не биха. В същото време, 62-ма души (около 53%) от отговорилите на втория въпрос общо 115 души биха дали 5 лева, за да си го купят от Интернет в електронен формат, а останалите 53-ма (около 46%) не биха. Думата "около" се налага, понеже, както виждате, и в двата случая сборът на процентите е 99, а не 100, тоест машинката си е закръглявала на своя глава.

Както преди време казах другаде, на едно по-уютно място, при такова количество попълнили анкета е несериозно да се говори за проценти - един процент се явява човек и малко. Като използвам проценти, а не бройка, имайте предвид, че го правя само с цел да се избегнат обърквания и да се улесни сравняването - на единия въпрос са отговорили четирима души повече, отколкото на другия, което би създало затруднения, ако се позовавам на бройка, а не на процент.

Ако резултатите от онлайн анкетите бяха отражение на реалността, в която се провеждат, Алексо Петров щеше да стане един много богат човек - "Баклава" щяха да гледат няколко милиона души. Да, ама не :-). Защото:

Първо, на анкетата са отговорили само читатели на Неуютен блог. А те си имат определен профил, щом го четат, и вероятността да биха харесали филм като "Баклава" е голяма. Ако същата анкета беше направена в сайте на телевизия "СКАТ", резултатите може би щяха да са противоположни :-).

Второ, от читателите на блога са отговорили само мотивираните да го направят, а тези, на които темата е безразлична (и които, следователно, с висока степен на вероятност не биха гледали филма), просто са подминали анкетата.

Трето, дори и да беше национална представителна анкетата (тоест да възпроизвеждаше коректно спецификите на населението по пол, възраст, населено място, етнос, образование и т.н.), резултатите, разбира се, щяха да са по-коректни, но пак щяха да са със силно завишени положителни стойности, защото въпросите са за нагласи. Едно е човек принципно да има положителна нагласа за нещо, друго е наистина да го направи. Отговорът с "да" ще рече - "да, нямам нищо против да гледам този филм", а не "твърдо съм решил/а да гледам филма". По същия начин, когато на наши емигранти в чужбина се задава въпросът дали искат един ден да се върнат в България, много от тях казват "да". Ама като бъдат попитани кога конкретно смятат да се върнат, започва голямото гърчене - "ами след 5 години" (сиреч - тогава я камилата...), "ами не съм решил/а", "ами ще поживеем, ще видим..."

След тези уговорки, надявам се, е ясно, че резултатите от анкетата могат да се възприемат само ориентировъчно. За мен много по-важно от общата положителна нагласа в отговорите е сравнението между двата въпроса. Но и тук, за съжаление, няма да се мине без уговорки:

От сравнението на резултатите се остава с впечатление, че повечето от отговорилите биха гледали филма на кино, отколкото биха платили, за да си го свалят от Интернет. Да, ама обърнете внимание, че първият въпрос е формулиран много общо, а вторият съдържа конкретен елемент (сума). Така че първият въпрос се отнася най-общо към нагласата за гледане на филма "Баклава", а не за това кой е готов да даде 6, 10 или 12 лева за билет. Във втория въпрос нарочно бях заложила гранично висока, според мен, сума, за да проверя равнището на мотивация. Ако човек би дал 5 лева за файл с този филм, значи наистина иска да го гледа. В този смисъл, резултатите ми се видяха доста оптимистични. Убедена съм, че ако бях заложила по-ниска сума - 2-3 лева, например, резултатите щяха да са още по-високи.

След като от супермаркета мога да си купя нелоши филми, между които и български, за по 2 лева на DVD (а защо - това е друга тема), пет лева за сваляне на филм от Интернет си е множко. Една прожекция в кино, естествено, струва повече пари, но всъщност малка част от тях отиват за създателте на филма - плаща се на разпространители, наем на зала и т.н. Докато продажбата по Интернет си е чиста печалба, от която се удържат само данъците. Ако се направи чрез подходяща платформа, например epay (paypal не знам дали удържа нещо, там май си зависи от акаунта).

Така че аз бих окуражила създателите на "Баклава" да пуснат филма за продажба по Интернет за сума от 2-3 лева. Може би не веднага, а когато се поизчерпат възможностите за прожектирането му по кината. Получих и коментари от хора, които искат да гледат "Баклава", но живеят на 50 километра от най-близкото кино или са в чужбина; те също биха си го купили. За тях това е единственият шанс да видят филма. Естествено, скоро след пускането му за продажба в електронен формат ще се случи и пиратското му изтичане, което в голяма степен ще обезсмисли продаването, така че логичният следващ етап би бил след известно време на продажба в интернет самите създатели на филма да го пуснат безплатно, с което ще имат още един повод да се харесат на зрителите си :-).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За "Баклава" в списание "Обектив"

В новия брой на списание "Обектив" е публикуван мой текст (грандомански ми звучи да го нарека "статия") за филма "Баклава". Благодаря на редакцията на "Обектив" за поканата да пиша за списанието. По-хетерогенно се получи, отколкото ми се щеше - от мен се изискваше да разгледам правната страна на темата, а нямах достатъчно информация, за да пиша само за това, пък и исках да си кажа и за другото. Та така...

Не съм забравила, че трябва да пиша за резултатите от анкетата за "Баклава". Надявам се скоро да намеря време.

Междувременно сте добре дошли да споделяте мненията си за писанието ми в "Обектив" тук :-). 
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Прожекции на филма "Баклава"

 Снимката е предоставена от екипа, създал "Баклава"

Все пак са се намерили хора, които да се наемат да осигурят прожекция на нарочения за скандален филм "Баклава". Така че ще можем да го видим:

- в София: 8 април, от 19 часа, зала 11 на НДК ("кино Люмиер")
- в Бургас: 9 април, от 19 часа, Куклен Театър
- в Сливен: 11 Април, 19 часа, кино Агликина поляна
- и в други градове, които се добавят, след като вече пуснах това в блога - Пловдив, Варна, очаквам да станат и повече.

След филма ще има и дискусия, така че ако сме възмутени, възхитени, разочаровани и т.н., ще можем да си кажем. Повече подробности можете да намерите на страницата на събитието във Фейсбук.

Не съм забравила, че още не съм публикувала резултатите от анкетата за "Баклава", но то е, защото смятам, че дори непредставителните анкети имат нужда от сериозно обяснение. Дано скоро намеря време за това.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За "некомерсиалното кино" и страха

"Баклава", трейлър 1

"Баклава", трейлър 2

Вчера някои медии и информационни агенции отразиха по между другото пресконференцията на създателите на станалия известен като "скандален" филм "Баклава". Не видях репортаж по телевизията (но и не съм гледала всички централни новинарски емисии - поне по НТВ и БНТ нямаше). Не беше така обаче, когато се заговори за филма преди три години и нещо.

Помните ли истерията около филма "Баклава"? За тези от вас, които са забравили, припомням писаното от мен преди три години:

Детско порно в "Баклава" или?
Различни "цветове", все същото "животно" - нещо като равносметка

Вчера създателите на филма и адвоката на Алексо Петров дадоха пресконференция в БТА. Интересът към нея беше слаб (така де - ако няма порно, няма и новина). След като в продължение на три години беше обявен за международно издирване (въпреки че и кокошкте знаеха къде е), Алексо Петров се прибра в България. Заповедите за издирване тихомълком са били отменени. Очаква се в най-скоро време и делото срещу него да бъде прекратено поради липса на престъпление.

Междувременно "Баклава" е пожънал успехи в Холандия, Англия, Щатите.  След прожекциите е имало дискусии, дълги по час и половина. Тук обаче досега нито една киноразпространителска компания не се наема да го пусне по кината, понеже бил... некомерсиален. Може би всички останали български филми, които се прожектират на голям екран, са комерсиални? Или фирмите за киноразпространение искат да се подсигурят в случай, че все пак някой реши, че филмът е порнографски? Въпреки че създателите му дори са подготвили цензурирана версия - смятат, че посланието им не се губи, ако се махнат "скандалните" кадри.

Според мен трябва да имаме възможност да видим този филм. И е цинично да се обсъждат "естетическите му качества", ако широката публика няма достъп до него. Създателите му, като всички кинаджии, смятат, че "Баклава" се възприема най-добре на голям екран. Попитах ги, ако никоя разпространителска компания не се навие, биха ли го пуснали в Интернет срещу заплащане. Според тях в България никой не би си купил филм от Интернет, но аз все пак реших да ви попитам. 

Моля да се включите в анкетата, като отговорите на двата въпроса горе в дясното поле на блога. Анкетата ще е активна до края на седмицата.

А ето и два други филма на Алексо Петров, за които писах преди време - за информация.

Heavenly Grey
Свирки

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Демокрация и екзистенция

Наскоро писах за Олег Мавромати.

Замисляли ли сте се колко много неща зависят от нашето действие или бездействие, одобрение или несъгласие? Нееднократно съм казвала, че светът ни е такъв, какъвто ние сме допуснали да бъде. А в света има истински, живи хора. Рядко си даваме сметка за това, когато призоваваме някой да бъде осъден, да се провеждат военни действия, да се пускат бомби, чужденците да си ходят, откъдето са дошли, ромските гета да се "ликвидират" и т.н. и т.н.

Е, сега имаме повод да се замислим за собствената си отговорност в демократичния свят. Моля, прочетете, ако сте над 18 години (за тези под 18 г. - не, няма никакво порно) информацията за новия експеримент на Олег Мавромати, който започва днес, в 19 часа българско време. Резултатите от експеримента зависят от нас, от нашето активно одобрение, неодобрение или бездействие. За мнозина идеята на Олег е "безумие". Много от същите едва ли биха нарекли "безумие", ако Олег бъде депортиран, съден и вкаран в затвор, където му се случат неща, по-страшни и от това, което е замислил в "безумния" си експеримент, и то - без да има лекар наоколо. Много от същите не разбират и защо му е било на Джавед Нури да се самозапалва в Бусманци. Не разбират какво притеснително има в това, да държиш хора затворени с години без съд и присъда. Или държиш един човек в продължение на една година в изолатор. Или да искаш да цензурираш чешки художник за това, че е показал страната ти с чувство за хумор, или историци за това, че си позволяват да преосмислят обявени за свещени митологеми.

Накратко - за да демонстрира значението на човешката отговорност, Олег Мавромати призовава хората да гласуват за или против него. Ако гласувалите против са повече от гласувалите за, Олег ще пусне по тялото си високо напрежение. Ако защитниците му са повече от противниците, няма да пусне.

Топката е у нас - ние решаваме изхода на експеримента. Можем да го подкрепим, да решим, че трябва да бъде осъден, или да пасуваме. Пряка демокрация, както се казва.

Лично мен мисълта Олег да се подложи на нещо толкова болезнено ме ужасява. Но той го е решил и не мога да го спра. Животът му е поставен на карта и без това. Знам как живеят хора без документи, с опасност да бъдат убити в родината им. Има и много други хора, чиито съдби са буквално в нашите ръце. И символният му жест има смисъл заради всички тях.

Затова ще гласувам "за" по възможно най-бързия начин.

Сайта, на който можете да подкрепите или да не подкрепите Олег Мавромати.

п.п. Снимката е от фотосесия в подкрепа на Олег, която направих след партито в негова защита. Ръкавичката с чеврена точка, нарисувана от жена му Боряна Росса, символизира филма, заради който се налага Олег избяга в България.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Неудобният Олег Мавромати

От доста време насам бях в състояние на вътрешен конфликт - дали да пиша за случая на Олег Мавромати, или не. От една страна, известно ми е, че самите Олег Мавромати и жена му, Боряна Росса, биха желали в България да има повече публичност върху техния случай. От друга, приятел, на когото вярвам безпрекословно, е убеден, че раздухването на случая в този момент може да направи лоша услуга на Олег и Боряна. От трета страна, на този етап съм песимистично настроена по отношение на развитието на казуса на Олег Мавромати.

Известна надежда ми дава силата на гражданското ни общество. Защото си спомням, че по едно време бях песимистично настроена и за освобождаването на Аревик, но се оказа, че съм подценявала възможността на гражданската активност да предизвика и промени в начина, по който съдът тълкува законите. И Аревик, и Олег Мавромати са хора на изкуството. Аревик обаче, като едно красиво, бременно и влюбено момиче буди повече симпатии и съответно предизвиква повече съчувствие от един радикален до скандалност артист като Олег Мавромати. А голяма част от хората на изкуството в България са твърде заети със собственото си оцеляване (и/или с това да се чувстват велики), за да се загрижат за един екцентричен руски творец.

Тези притеснения ме възпираха да пиша по темата, докато не се случи да разговарям лице в лице с Боряна Росса. Тя ми каза нещо, което ме накара да я почувствам много близка. Рече, че цял живот се е опитвала да не изневерява на принципите си и сега, когато нещата са стигнали дотам, че нейният живот с Олег е поставен в опасност, не би искала да се отказва, да изневерява на това, за което винаги се е борила. Почувствах я близка, защото навремето и аз се изправих пред същия казус - дали да се боря с риск за себе си, или да си трая, и избрах да се боря. Е, при мен рискът беше най-много да загубя работата си, а при Боряна и Олег залогът е неимоверно по-голям. Ала щом осъзнават рисковете за себе си и са взели решение, не мога да не ги подкрепя. Защото не става дума само за тях, а за подкрепа на свободата да се прави изкуство по принцип.

Историята на Олег Мавромати е известна, но не съм попадала на толкова сериозно нейно тълкуване, колкото мисля, че заслужава. Поне не и в България. В общи линии, разказва се случаят, казва се, че има групи в подкрепа на Олег, особено в Русия, и толкоз. Евентуално се казва и нещо в защита на свободата на словото. Казусът, според мен, има нужда от по-сериозно обглеждане. Известен опит в това отношение виждам при Вени.

И така - Олег Мавромати направил филм, в който героят, игран от него, се разпъва на кръст поради чувство на вина. Понеже е радикален артист, Олег наистина се разпъва. (За мнозина това вероятно е извратено, но представите за извратеност са нещо твърде разтегливо. При всички случаи обаче, не е незаконно.) И, за да не стават грешки, на гърба му е написано, тоест, изрязано върху кожата му: "Аз не съм Божият син".

Тук съм склонна да не се съглася с Вени, която привижда в този надпис "критика към християнската религия". Според мен, става въпрос по-скоро за жест в стил Достоевски. Не е проява нито на критика, нито на обида към религията някой да каже, че не е Божият син. Напротив, за мен, като християнин-протестант, макар и либерален, притеснително би било, ако на гърба на Олег пишеше "Аз съм божият син". В случая кръстът е използван, защото навремето разпъването на кръст е било позорна смърт и съвсем не е знак за отричане на християнството. Дали Олег Мавромати е християнин, или не, е съвсем друг въпрос и не е от значение за разбирането на казуса.

Представителите на една руска радикална православно-националистическа организация обаче не мислят така. Те решават, че Олег е виновен и го дават под съд, използвайки известния "член 282" - за разпалване на междурелигиозни и междуетнически конфликти. Същата религиозна организация иска разни руски царе и пълководци да бъдат произведени в светци, което пък за мен е теологически притеснително, но кой ме пита.

Проблемът е, че тази организация явно е комбина с властта в Русия, което е предпоставка да се превърнат в обект на преследване всички, които просто не се вписват в системата. Най-вече, ако са хора на изкуството, журналисти, интелектуалци... Представете си какво щеше да бъде, ако мечтите на нашия дядо Николай се превръщаха в политическа воля и се опредметявха в съдебни решения, за да добиете представа за измеренията на проблема. Ако зависеше от дядо Николай, Мадона сигурно щяха да я затворят в Бусманци, а хомосексуалните щяха да бъдат наказани с принудителен труд за пречистване на душите.

Та след като въпросните фанатици дали Олег под съд, той станал любим обект на полицията - случвали му се разпити, обиски, конфискации, публично заклеймяване, телевизионни предавания срещу него и по всичко личало, че затворът е неизбежен. Тогава той използвал едно пътуване до България, за да остане тук и да не се връща в Русия.

Подал молба за предоставяне на статут и съответно получил отказ. Но все пак не го подгонили, а могъл да прекара тук десетина години относително спокойно. Наскоро обаче руският му паспорт изтекъл и Русия поискала той да бъде екстрадиран, за да бъде съден там. Понастоящем Олег Мавромати отново е подал молба за предоставяне на статут и след известно забавяне от страна на Държавната агенция за бежанците (което си е честа практика там), молбата най-сетне е регистрирана.

Та кое ме кара да се притеснявам? Да се даде статут на Олег означава да се признае, че Русия не е демократична страна, щом вкарва в затвора хора заради убежденията и изкуството им, които убеждения и изкуство не са насочени срещу никого. На кого му стиска да признае това? На България, която е тотално енергийно (и в голяма степен степен политически и икономически) зависима от Русия? Или на инече "демократичния" Запад?

Случаят на Олег Мавромати разкрива едно изключително важно противоречие, което важи не само за България. Във Всеобщата декларация за правата на човека, която стои в основата на законодателството на страните, самоидентифициращи се (и най-вече - идентифицирани) като демократични, пише:

Член 19.
Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.

Член 14.
1. Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван.
2. Това право не може да бъде ползвано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на Организация на Обединените нации.

Олег Мавромати е преследван по политически причини, той не е криминален престъпник. Не е направил нищо, което да противоречи на "целите и принципите на ООН". Напротив, той е изявен хуманист. Преследван е, защото се е възползал от правото си да изразява своите убеждения по начина, който намира за най-подходящ - чрез изкуството си. И заради това е редно да му се даде статут.

Да, ама статут се дава тогава, когато човек бяга от държави, обявени за недемократични. Освен в случаите, когато има някакви важни хуманитарни обстоятелства - примерно, Армения минава за демократична страна, но ако Аревик или Давид бъдат депортирани, това нарушава правото им на личен и семеен живот. И Олег има личен и семеен живот в България, обаче Русия иска да го съди. Когато вкарват някого в затвора, не се съобразяват с личния му и семеен живот.

Какво следва? Ами следва, че не само Русия, а и всяка призната за демократична страна, може да нарушава нечии основни човешки права, а човекът с нарушени права не може да намери убежище в друга от признатите за демократични страни, понеже това би било против принципите на дипломацията. Олег Мавромати може и да е получил подкрепа от Европейския културен парламент, но все пак това не е Европейският парламент, нали? И докато "културната Европа" си играе на защита на свободата на изразяване, "политическата Европа" допуска безпрепятственото й стъпкване.

Аз, за щастие, не съм политик, а и професията ми не налага да се идентифицирам с официалната власт. Аз съм преди всичко човек, после гражданин. Като човек и гражданин, смятам, че е редно човек да има правото да избяга от всяка една страна, когато го преследват заради убежденията му, и да може да му бъде предоставена закрила другаде.

Затова призовавам тези, които са на страната на Олег Мавромати - трябва да направим нещо! Трябва да подкрепим Олег, да се борим за него!

Ако сте хора на изкуството, интелектуалци, блогъри, журналисти и всякакви, за които свободата на изразяване е важна, моля ви да се опитаме да помогнем на Олег.

Хайде, знам, че четете. Не ме карайте да ви споменавам поименно.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Различни "цветове", все същото "животно" - нещо като равносметка

Днес се навършва точно един месец, откакто за първи път писах в блога си за нередностите в моя факултет, които карат стотина преподаватели да живеят в колективна лъжа. Навършват се и една година и един месец от първото отворено писмо на Стефан Дечев до ръководителя на неговата катедра и една година от началото на публичното обговаряне в интернет на някои "странни" практики в Правно-историческия факултет на Югозападен университет.. Днес нещата изглеждат много по-различни, отколкото от преди една година и един месец или дори само преди един месец. В Югозападен университет има "раздвижване на духовете", каквото доскоро би било абсолютно немислимо. Всичко това нямаше да се случи (а и аз може би нямаше да посмея да си отворя устата), ако не бяха усилията на Стефан Дечев, който в продължение на една година се е борил, както отбелязва Александър Везенков, "напълно сам", а преди него и Петър Дошков, който си е изпатил за смелостта най-много от нас. На Боряна Димитрова и мен в общи линии само ни се карат, не ни говорят и се опитват да ни дискредитират, докато Стефан е бил привикван и заплашван - и лично, и на катедра, а Дошков - уволнен и съден. Поздравления, момчета, без вас нямаше да е същото!

Бях започнала един друг пост преди няколко дена и смятам, че не е лоша идеята да обединя и двата в нещо като равносметка. От известно време насам си мисля, че между много от темите, за които пиша в блога си, има връзка - цензурата по отношение на блогърите, отношението към филма на Кейт Блюет и демонизирането на Алексо Петров, а сега и това, което се случва на тези, които не се страхуваме да говорим за нередностите във университета, в който работим (в случая на Петър Дошков - от който е уволнен).

Какво имам предвид?

При всички тези случаи има, първо, официална институция, която не обича някой да й показва, както пишеше в един анонимен коментар в блога ми, "интимното бельо". Второ, въпросното "интимно бельо" е доста поизцапано. Трето, влошената "хигиена" е довела до болести, които съвсем не са безопасни. Четвърто, появява се някой, който се осмелява да заяви (и да подкрепи с доказателства), че въпросните гащи са... да го кажем по-меко, покрити с остатъчни продукти и че това предизвиква масова зараза. Пето, в резултат официалната институция, вместо да вземе да си изпере гащите и да иде до аптеката за ваксина, обвинява куражлията, че е предател и че има рога, опашка, три сестри, трима братя и не знам си колко златни ябълки.

Мишел писал за протест за Странджа. Протестът е, защото със Странджа определено има някакъв проблем. Ама от гледна точка на институцията, проблемът не е Странджа, а протестът. Какво правят? Привикват Мишел в полицията и се опитват да го сплашат и да му затворят устата, защото протестът на еколозите, видите ли, не бил официално разрешен.

Кейт Блюет направила филм за дома за деца с увреждания в Могилино, който (подчертавам това, защото голяма критиците на филма отказват да го забележат) е снимала в продължение на девет месеца. Сума ти неправителствени организации тръбят, че Могилино не е изолиран случай. Българският Хелзински комитет още преди години показа и какво е дереджето на домовете за възрастни с увреждания в България. Всичко това не пречи на разни патриоти, начело с Президента на републиката (който се включи късно, но с апломб) да твърдят, че това е антибългарска кампания, че то в Англия и Европейския съюз положението с тези домове не е по-добро, че ако защитаваш Кейт Блюет, си национален предател. Аз самата съм получавала коментари в тази връзка, в които се казва - като научим децата да обичат държавата и да пеят патриотични песни, всичко ще се оправи. За мен обаче държавата няма абсолютно никакъв смисъл без хората - какво да й обичам, след като тя систематично третира човешки същества по-зле и от животни. Президентът Първанов дори има наглостта да каже, че те родителите били виновни, защото оставяли децата си в домове, след като е добре известно, че върху тях се упражнява натиск, за да го направят.

Аналогичен е и случаят с eдиния от трейлърите на филма "Баклава" на живеещият в Канада български кинаджия Алексо Петров. Първо, трейлърът бяха набеден, че били детска порнография. Второ, разни патриоти взеха да се възмущават - абе тоя живее в Канада, значи няма моралното право да ни обяснява какво било в България. Трето, от висотата на експерти и критици някои решиха да разкритикуват естетическите качества на филма... все едно, че съвременното българско кино е нещо, които изобщо може да служи за еталон. От друга страна, филмът на Алексо Петров "отпуши" и в известна степен легитимира говоренето за това какво става и в домовете за "здрави" деца в България. Естествено, проституция, просия, насилие, злополуки и смърт и мизерия не се случват в тези домове от само от няколко седмици. Ама Алексо Петров бил виновен, че показал това. И тук господин Гоце пак обвинява родителите, че си изоставяли децата, а това, че няма един свестен и работещ механизъм да се поощряват родителите, които биха изоставили децата си, да ги гледат, и изоставените деца да живеят в семейна среда, изглежда доста по-дребен проблем.

Аналогичен е и казусът с нелегитимния декан на Правно-историческия факултет на Югозападен университет. Във факултета може да има сума ти нередности, лъжи и корупционни схеми, но докато всички си мълчим и, по думите на Александър Воденичаров, "крачим в единен строй", нещата изглеждат наред. Отвори ли си някой устата обаче, се почва - Дошков е еди-какъв-си, какво му стана на тоя Стефан Дечев, я да видим какви са му научните качества, а пък Светла Енчева още не е защитила дисертация, Боряна Димитрова е защитила, ама не е ходела редовно на заседания и т.н. и т.н. Раждат се конспиративни теории, според някои от които например всичко дотук е имало за цел да срине катедра Социология; сигурно и Дошков, и Дечев все за катедра Социология са си мислили. От друга страна, аз получавам упреци, че съм се гаврела с паметта на Йордан Шопов, за когото нищо не съм писала в блога си (въпреки че твърдя, че в борбата си срещу зала "Шопов" Стефан е напълно прав и че това не е гавра с ничия памет).

Забележете, че и тук, както при предишните разгледани случаи, светът се дели не две - "ние" и "другите" и ако посмееш да кажеш нещо по адрес на "нас", биваш идентифициран с "другите", които се опитват да ни унищожат "отвън". Като се опитам да обобщя, излиза, че "ние"="статукво" и "промяна"="другите", тоест във всички разглеждани случаи промяната се възприема като нещо, налагано отвън и разбиващо привичната идилия ("колко задружни бяхме, като едно семейство, а сега?"). Мащабите може да са различни - примерно, BBC "срещу" България или преподавател "срещу" катедрата си, но принципът остава. И при всички тези случаи се казва - това са си вътрешни въпроси, има си механизми за решаването им, защо трябва да се вдига толкова шум?

Убедена съм, че при подобни случаи е повече от необходимо да се "вдига шум", тъй като "каналният" институционален ред за промяна практически не работи. Публичността е най-доброто средство срещу корупцията и в това отношение силата на интернет е огромна, понеже често пъти не може да се разчита и на конвенционални медии. В този смисъл, твърдо заставам зад Жюстин в спора й с Ивайло Дичев за ролята на блогърите.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Възможна двойна употреба

Това е една от многото снимки, които съм посветила на Дейвид. За Дейвид ще ви разкажа малко по-долу.

След публикуването на предишния постинг, посещаемостта на иначе неособено популярния ми блог надмина всички "рекорди" от създаването му, дори "героичния" период от времето на предизборната кампания за кмет на София. Посещенията са основно от търсене по ключови думи "баклава" и "порно" (с незначителни вариации) в Google, където чудно защо, като напиша тези думи, блогът ми излиза на първо място. Както можете да забележите обаче, това не е оказало влияние върху блоя на коментарите, които получавам - дотук има два коментара върху този постинг и все от хора, с които сме общували и преди.

Сега, нека се върна на разказа за Дейвид. Дейвид е мой добър приятел, фотограф. Макар да не работи като професионалист в тази област, е един от най-добрите фотографи, с които съм общувала; и може би най-добрият (за моя вкус) портретен такъв. Учител му е не кой да е, а Ансъл Адамс. Не мога да кажа, че харесвам абсолютно всички снимки да Дейвид, в доста отношения разбиранията ни за фотография се разминават. Но не мога да отрека, че от него много съм научила. Не само в техническо отношение (случвало ми се е да получа десетина имейла от него, в които той ми обяснява какво не харесва в моя снимка и как да я променя, за да стане - ето резултатът от една от тези кореспонденции), а и като провокация да виждам снимки в дълбочина, под чисто видимото им равнище.

За разлика от мен, която обикновено импровизирам, пък накрая - каквото се получи, Дейвид винаги постига онова, което иска. Ще омеси хляб, ще го опече, ще го разчупи и ще го снима по такъв начин, че ще добия усещането, че за първи път осъзнавам какво всъщност е хлябът и колко велико нещо са трохите. Ще снима приятелката си (на видима възраст между 50 и 60 години) гола така, че да се възхитя от величието на "презрялата" й красота и да не видя абсолютно нищо мръсно в подобна снимка. Степента, в която Дейвид се стреми да реализира точно онава, което е в ума му, понякога ме плаши. Имам чувството, че светът за него е едно голямо фото студио. Някой път може да го гръмнат, че е навлязъл в чужда собственост, за да снима, примерно, пън.

Признавам, че Дейвид е на светлинни години по-добър фотограф от мен. Но във Flickr моите снимки се радват на много повече коментари и популярност от неговите. Защо? Ами Дейвид не е много общителен, рядко коментира снимки и невинаги отговаря на коментари. Аз коментирам много повече. "За повечето хора - каза ми той вчера - коментарите се основават на социалната връзка между коментатора и фотографа. А аз просто коментирам това, което харесвам."

В повечето случаи, Дейвид не слага тагове на снимките си, почти не ги публикува в групи и често те остават незабелязани, освен за малцината, които се интересуваме от фотографията му. Онзи ден обаче той публикува серия актови снимки, на които сложи тагове като "nude", "tits", "erotic", "nipples", "sexy". За часове, ако не и минути, някои от снимките получиха стотици посещения. Коментирахме обаче пак само онези, които коментираме снимките му по принцип.

Като гледам статистиката на блога си от последните дни, не може да не се сетя за паралелната история, която се случи на Дейвид по същото време (е, има и разлики, на първо място - аз не съм толкова добър блогър, колкото той - фотограф, на второ - с предишния си постинг изобщо не съм си поставяла за цел да привлека много посещения). Интересно, дали повечето, които са попаднали на блога ми, просто са били любопитни да видят "онова порно" "Баклава"? Или са търсели и съпоставяли гледни точки? Едва ли някога ще разбера.

Възнамерявах да напиша постинг на тема "що е порнография" (и вероятно все някога ще го направя), но все повече виждам, че филмът "Баклава" отваря полета за много по-важен дискурс. Дали създалата се (или по-точно - създадената) истерия около него не цели да отвлече вниманието ни от други неща - какво наистина се случва в този дом и в много други домове за деца и за което допринасяме и ние, най-малкото, защото не искаме да го забележим? В тази връзка, въпреки че Яна от блога за Могилно изрази несъгласие с позицията ми, аз лично виждам тясна връзка между "Баклава" и "Изоставените деца на България".

Още една серия от въпроси - дали казусът "Баклава" не отвлича вниманието ни от други важни проблеми в социалния и политическия живот в България, като поредното "природно бедствие" (тоест, последствията от факта, че тази зима има сняг), неспособността на настоящото управление да се справя с това или онова, трагедията с българските моряци и питането какво точно се е случило с тях и т.н. и т.н.?


П.п. Съжалявам, ако сте очаквали да попаднете на порнография в моя блог. Това няма да ви се случи.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Детско порно в "Баклава" или?

След като две от двете новинарски емисии, които гледах тази вечер, представиха като топ новина скандалните кадри на "детско порно" във филма на Алексо Петров "Баклава", реших да видя набедения трейлър със собствените си очи. Исках да го "вградя" в този постинг, за да го гледате направо оттук (и да видя Явор Колев дали ще ме прибере), но - '"Embedding disabled by request".

Детско порно не видях. Видях един гол мъж, видимо пълнолетен, както и две деца, които се целуват. В устата. Според определението на самия Явор Колев за порно, порното е "от кръста надолу" (язък, че Бернардо Бертолучи не знае кой е Явор Колев). Видях и деца, които пушат, но макар върху пушенето да тегнат медийни рестрикции и макар да е забранено за непълнолетни, то също не е порно, нали? Интересно, защо тогава по новините не казаха за пушенето, а за детска порнография, каквато в трейлъра очевидно няма?

В трейлъра обаче се мярна и нещо друго - лицето на Бойко Борисов. Хм... дали това не е причина за създалата се истерия около филма?

Update. Изтрих линка към трейлъра по молба на близки хора, които сериозно се притесниха, като чуха по новините, че тези, които разпространяват филма или дори само трелърите към него, ще подлежат на преследване. Според мен ситуацията е на ниво "рибата в морето" - няма готова експертиза дали това е "порнографски материал", или не. Имайки предвид редица абсурдни казуси в България обаче, може би близките ми се прави да се тревожат, знам ли. При всички случаи, не искам да давам повод за допълнителни притеснения на скъпите си хора.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог