"... и истината ще ви направи свободни"

Пиша този пост след два месеца мъчителна вътрешна борба. Създадох "неуютния" си блог, за да мога да изразявам открито гледната си точка. И взе, че се случи нещо, за което не смея да говоря. На 12.12.2007 година в моя факултет - ПИФ на ЮЗУ (Правно-исторически факултет на Югозападен университет) се проведе Общо събрание, на което стотина души бяхме въвлечени в откровена лъжа.

На следващия ден историята гръмна в "Дневник". Когато се прибрах вкъщи, много плаках. Изключително уважавам автора на статията Симион Патеев от времето, когато разкри далавери на тогавашния ректор на СУ Боян Биолчев и беше "порицан". Опитвах се да се успокоя с мисълта, че Симион не взима заплатата си от СУ, а от "Дневник", докато аз съм финансово зависима. Но не ми стана по-леко... Покрай този скандал научих и "одисеята" на колегата ми от катедра Българска история и архивистика Стефан Дечев. Започнах и редовно да чета "скандалния" интернет форум, в който "Горноджумайска телеграфна агенция" и до ден днешен оповестява неудобните за ПИФ истини. Преди време бях дочула, че Стефан се бил "побъркал" и пишел някакви писма, но не знаех нищо повече. Когато прочетох за какво става дума, стигнах до извода, че Стефан има право. В продължение на цяла година той е бил единственият човек, посмял открито да се противопостави на управлението във факултета с цената на публична изолация от колегите му и открити заплахи от страна на декана на ПИФ Александър Воденичаров. Така че се надявам, че разбирате защо се страхувах.

Скоро след Общото събрание на 12.12 видях Стефан пред университета, докато чакахме служебния автобус за София. Говореше с няколко колеги от филологическия факултет, широко нахилен както винаги и изглеждащ непукист. Всички чакащи автобуса от ПИФ се държаха/-хме на почтено разстояние от него. След няколко дни нарочно седнах до него в автобуса. Това беше най-многото, което посмях да направя, нямах сили дори да кажа "Стефане, с теб съм". А и какво ли би му помогнало това...

По-късно научих, че друг преподавател, Петър Дошков, когото за съжаление не познавам лично, преди три години дал интервю в благоевградска кабелна телевизия за някои корупционни практики, свързани със специалност Право. В резултат на това Дошков е уволнен, съден и в момента живее в село Калояново, Пловдивско, където се занимава със селскостопанска работа. Понякога давал и юридически консултации.

В последния брой на "Капитал" излязоха две статии от Росен Босев, посветени на това, което става във факултета. Ако случайно още не сте ги чели, моля да ги погледнете, за да имате яснота върху това, което следва:

За един мандат повече
Кратко ръководство по макиавелизъм

За да не се се впускам в дълги разкази, уточнявам някои важни детайли. Проф. Воденичаров започва втория си мандат като декан през 2003 година. Логично той трябва да свърши 2007. На заседанието на 12.12.2007 обаче изведнъж ни беше "припомнено", че сме го избрали за декан през 2005 година, след като той преди това е бил напуснал (както твърди в интервю за вестник "Струма" - за два месеца). Странно, защото в местната и националната преса няма признаци за отсъствие на Воденичаров за 2 месеца през 2005; напротив, той е медийна звезда почти непрекъснато, и то - все като декан на ПИФ. На парламентарния контрол на 08.02 тази година, в отговор на питане на депутата Мирослав Мурджов, министър Даниел Вълчев каза, че двата месеца всъщност били няколко дена - подал молба за напускане на 19 юни, напуснал на 23-ти и бил избран повторно за декан на 29-ти.

Това уточнение беше важно, за да се изясни кореспонденцията, която прилагам.

На 11-ти февруари т.г. доц. Боряна Димитрова изпрати писмо до членовете на катедра Социология в ЮЗУ. За тези от вас, които не знаят, освен че е директор на "Алфа Рисърч", Боряна Димитрова е и щатен преподавател към катедрата. И не я свързвайте само с проценти, превеждала е трудове на социолози като Емил Дюркейм и Пиер Бурдийо ;-). Ето съдържанието на писмото й:

Уважаеми колеги,

Изпращам ви линк към една статия, която повдига много сериозни проблеми.

http://www.capital.bg/show.php?storyid=456973

Като човек, който навремето остро се противопостави на методите на управление в тогавашния ФФ ("Философски факултет" - бел. Св. Ен.), към който беше и катедра “Социология”, съм силно притеснена, че това може да се окаже устойчива практика в ЮЗУ, този път, проявяваща се в ПИФ.

Мисля, че е добре всеки от нас да се обърне към своята памет, документи, e-maili, работния си график, за да можем да установим, дали на 23 или 29 юни наистина сме били свикани на Общо събрание, за да избираме декан на ПИФ и наистина ли сме гласували избор на такъв?

Всички колеги в Катедра “Социология” сме хора с достойнство, академична етика, спазваме закона и никога не сме се забърквали в корупционни скандали. Неизясняването на този казус хвърля сянка върху името ни, върху взаимоотношенията с нашите студенти, които учим на почтеност и гражданска отговорност, върху предстоящата кандидатстудентска кампания.

Затова се и обръщам към вас – нека всички да съпоставим фактите, да отсеем истината от неистината и да се съберем на Катедрено заседаниe, за да обсъдим нашата позиция.

Боряна Димитрова

Боряна Димитрова е социолог и човек, когото безкрайно уважавам. Очевидно с нея независимо една от друга бяхме започнали за си задаваме сходни въпроси, но, за разлика от мен, тя имаше доблестта да ги зададе открито. Не бях в състояние повече да се крия, ако исках да мога да се гледам в огледалото. Няма да ви занимавам с отговорите на другите колеги, защото не съм искала разрешението им за това. Но публикувам моя отговор, като пропускам две кратки изречения, които засягат писмото на друг колега:

Здравей, Боряна!

Получих писмото ти. Чела съм и двете статии в "Капитал". Нещата, които пише там (както и на други места в пресата и в интернет) не се отразяват добре на авторитета на ПИФ и, в частност, на нашата катедра. Катедрата ми е гласувала доверие да се занимавам с PR-а й, което е голяма отговорност и допълнително ме притеснява на фона на общото говорене за факултета.

(...) Имам основания да се гордея, че работя в тази катедра. При нас студентите се учат в дух на свободомислие и партньорски отношения с преподавателите си. Имат възможност да обогатяват образованието си в Швеция и Испания и да слушат изявени имена в областта на социологията като гост-лектори. Членове на нашата катедра участват в престижни международни конференции и, нещо повече, самата катедра организира такива конференции.

Надявам се резултатите и последствията от проверката, която тече във факултета, да изчистят името му. Смятам, че доколкото и ние работим в този факултет, може да се опитаме да допринесем, с каквото можем. Винаги съм казвала на студентите ни, че от социологията няма смисъл, ако не ценим свободата.

Боряна, обърнах се към паметта си, както ни посъветва и открих много неща. Боя се обаче, че ако ги кажа, едва ли ще мога да ги докажа. Не видях документи, свързани със скандала, из папките и чекмеджетата вкъщи. Потърсих в електронната си поща писма от юни 2005 година и ето какво намерих - писмо, което съм писала на 15-ти юни 2005, а отдолу има писмо от Соня Стоянова:

From: Svetla Encheva
To: sonia@law.swu.bg
Sent: Wednesday, June 15, 2005 10:49:59 PM
Subject: Re: Za Ob6to sabranie

Zdraveyte!

Potvyrjdavam uchastieto si v Obshtoto sybranie na PIF.

S uvajenie,
Svetla Encheva, katedra sociologia

sonia@law.swu.bg wrote:
Dopalnitelen material po t.3 ot dnevnia red za Ob6to sabranie na 23 uni
2005 g.

Надявам се това да помогне на комисията, която прави проверка във факултета.

Поздрави,
Светла

Имейлът от Соня Стоянова (секретарката на декана) първоначално беше анонимно огласен в коментар към блога на Петър Дошков, впоследствие Стефан Дечев потвърди, че и той го е получил, така че аз не казах нещо ново. Целта ми беше да изразя позицията си пред колегите, иначе не знам как щях да мога да гледам студентите си в очите, като почне семестърът.

Така че сега вече позицията ми е публична и спокойно мога да я оглася и в блога си. Не го правя, за да ми е чиста съвестта. Не съм герой. Работя в ЮЗУ от 10 години, голямата част от които в ПИФ. Досега не съм протестирала, значи нямам особени основания да претендирам, че съм кой знае колко морална. За щастие, на 12.12.2007 се оказа, поне имам някаква граница на поносимост към компромиси. Въпреки това, не мога да кажа, че се гордея със себе си.

Защо тогава ви занимавам с тази история? Надявам се, разбирате, че тук не става въпрос просто за един провинциален факултет. Ако сте погледнали статиите в "Капитал", ще ви е ясно, че става дума за същностни проблеми на съдебната ни система, висшето ни образование, свободата на словото в България. Когато един декан заплашва, че ще разкрие анонимността на пишещите в един интернет форум, това не ви ли се вижда притеснително? А като си помислите, че той доскоро е бил във Висшия съдебен съвет, че е председател на Специализирания научен съвет по право към ВАК, че има солидно парламентарно лоби и т.н. и т.н.?

Това, което се опитвам да постигна с този пост, е да предизвикам интереса на възможно повече граждански ангажирани блогъри. До днес се въздържах да включвам блога си в блогосфери, но сега вече обмислям да го направя, защото не рейтингът на блога ми е важен в случая, а каузата.


П.п. Снимката я направих по време на Общото събрание на ПИФ на 12 декември 2007. Тогава не посмях да използвам микрофона по предназначение...