Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

21.01.2011 г.

Моментна онтология. Небитието versus квазибитието.

из статистиката на блога

Погребението на Борислав Борисов ще бъде в неделя, 23 януари, от 14,30 часа, в Гробищен парк "Бакърена фабрика". Ако сте го чувствали близък и имате възможност (и сили) да дойдете, заповядайте.


Някои блогъри и туитърци ме помолиха да разкажа публично какво точно се е случило с Борислав. Истината, поднесена афористично и с цитат от самия него, звучи така:

на местна почва автентичната алтернатива на квазибитието е небитието.

Истината за @borislavb е това, което той искаше да знаем за него. Нека го помним с този образ, който си беше изградил. Всичко друго са долнопробни подробности.

Извънредната посещаемост на предишната публикация в блога ми (за днес, до момента - следобед - посещанията вече минават 1500 при средна посещаемост 108 на ден)  е крещящо свидетелство, че Борислав Борисов е величина от изключителен порядък в онлайн пространството, или, ако използваме любимия му израз (негов превод на "being digital") - дигиталното битие.

Затова, умолявам ви - произвеждайте смислен дискурс (той особено много обичаше тази дума) за него. Цитирайте го, споделяйте какво е означавал Борислав Борисов за българския интернет, българската култура, българската журналистика или лично за вас. Борислав заслужава да положим всички усилия, за да се противопоставим на пошлата, жълта, дебелокожа и безчовечна "журналистика". Та нали за него журналистиката имаше призвание - да издига човешкото и човешката ситуация в едно по-високо качество.

Дано и някоя медиа, освен блогове и туитове и освен "Култура", се сети да каже смислени думи за него.

За себе си ще кажа - Неуютният блог загуби идеалния си читател. Още в началото на 2008 споделих:

Трябва да призная, че интерференцията с вселената на Борислав Борисов изигра ключова роля в прехода ми към по-зряла блогърска идентификация. Провокира ме да забележа полета, посредством които да осмисля онова, което ми се случва. Накара ме да разбера, че посланието ми има адекватен адресат. Със сигурност, поне един. На практика, като че повече от един.

Когато Борислав закри първия си блог, проплаках:

Както споделих преди време, интерференцията с блога на Борислав в огромна степен повлия на моята собствена идентичност като блогър. Заради подчертаната му хуманитарност / хуманистичност, некомерсиалност, критичност, рефлексивност, виртуозно-изящната ирония, дори когато стигаше до сарказъм, заради умението (което на мен ми липсва) да казва много с малко думи. Утешението ми е, че ще продължавам да си чета старите му постове в Google Reader, но с кой блог сега ще правя такива "културношокови" заигравки? Към кого ще отправям онези тайни и не толкова тайни блогови намигания?
Знаете ли, преди около две седмици му казах, че е моят блогърски Свръх-Аз (имахме си с него приказка за свъх-азовете). Няколко поста ми стоят недовършени, защото не исках да ги публикувам, без да съм сигурна, че ще може да ги прочете. Откакто станахме по-близки, мисля, качеството на блога ми се подобри, но пък мястото му в класацията започна прогресивно да пада. Веднъж бяхме у нас и обсъждахме какви промени съм направила в дизайна му, имената на страниците и Боби се засмя, че ако продължавам в същия дух да го правя все по-умен, скоро почти никой няма да го чете.


Много ще ми е трудно да блогвам в свят без Борислав Борисов, но ще се помъча - за да намаля поне малко загубата, а не да я преумножавам. И ще си представям, че той е там някъде и чете.


Но се боя, че няма да имам много сили за Туитър. Направих си акаунт там, защото Борислав ме убеди. Не мога да си понеса Туитър без @borislavb. Днес посъветвах туитър контактите си, ако им е важно общуването с мен, да го продължим във Facebook или по електронна поща. 


А вие ще блогнете ли - какво е (вчера една негова приятелка каза, че не може да говори за него в минало време) Борислав Борисов за вас?


 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


20.01.2011 г.

In memoriam Борислав Борисов

 Борислав Борисов 
като образ и като глас

Неотдавна сънувах как Дъглас Адамс радостно ми съобщава, че ще доживея числото 42.


Борислав Борисов беше любимият ми блогър, а откакто се запознахме на 5 септември 2010 г., стана и най-близкият приятел, когото съм имала някога. Боби доживя числото 42 в нумерологичния смисъл, но не и в биографичния. На 25 януари щеше да навърши 42 години. Вместо това отиде, както се беше изразил веднъж, "в една по-добра реалност" - "извън принудите, които средата ласкаво му е вградила".
Боби искаше да бъде възприеман като аватар и се надявам, че би ми простил, че публикувах снимката му - имам нужда да го видите такъв, какъвто го виждах аз.


Надявам се, че тепърва ще се говори за това, каква личност в българската култура е Борислав Борисов. Че е може би първият човек, който е започнал да говори за дигитална култура в България. Че е прочел "Being Digital" на Никълъс Нигропонте, когато дори не съм знаела, че има такова нещо като интернет, а скоро след това го е и превел. Че е чудовищно ерудиран в най-разнообразни области.


По-малко ще се говори за способността му да бъде истински приятел на много хора, да ги разбира и да им даде точния съвет.


Още по-малко ще се говори за богатия му вътрешен свят и способността му да обича.


Когато Боби (за мен тогава - все още митичният Борислав Борисов) закри първия си блог през февруари 2008 г., го поздравих с Wish you Were Here, понеже знам, че харесва Флойд. Той отговори на мен и другитe коментиращи:

А когато „Пинк Флойд“ записвали в студиото тази песен, съвсем случайно и ненадейно там влязъл Сид Барет, хей така, просто да ги види как са. Чул песента и я харесал.


Ваш, и на тримата,
Борислав Борисов

P.S.
Shyne on you crazy Diamond! 


А днес, чакайки в кафето на "Шипка" 6, в което два пъти съм била с него, да дойдат и други близки приятели на Боби, с които да бъдем заедно в мъката си, излъчиха същото изпълнение, с което го бях поздравила в блога си.

Wish you were here, Борислав Барет!



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


17.01.2011 г.

Изродчето [alphanumeric]


Това мило наглед изродче, ознаменувало началото на годината, се оказа загадката на 2011. За последен път беше локализирано в джоба на едно черно яке. Бродя из алфанумеричната вселена - сред букви, цифри и препинателни знаци, по улици, подлези, градски транспорт, взирам се във всеки силует, но изродчето като че е потънало вдън земя. В болниците и моргите го нямало, казват от полицията. Днес става точно една седмица, откакто го няма.

Ако знаете къде е изродчето, моля, дайте знак. Дискретността е гарантирана. Искам само да получа доказателство, че е добре. Може и анонимно.

P.S. Още за приключенията на изродчето.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


13.01.2011 г.

За препечените филийки и за грижата


Понеделник сутринта пратих на един приятел по e-mail тази снимка за закуска, като символ на препечените филийки, които му правехме с Крис и които той толкова обичаше. Така и не разбрах дали е получил писмото.

Снощи, докато не можех да заспя и се опитвах да не кашлям, си мислех, че тези филийки са двойна имитация - първо, не са истински, а са на снимка, второ, дори не са препечени, а ефектът на "препичане" е получен чрез засилване на контраста. И тези филийки, казвах си, са замазване на гузната ми съвест, че не съм му направила истински филийки, че не съм проявила онова истинско човешко отношение, от което човешките същества единствено имат нужда.

Тази сутрин, докато се опитвам да си отговоря на някои въпроси, вече не съм на мнението си от снощи. Човешките отношения се опосредяват чрез символи. Чрез реч, чрез жестове, чрез изкуство и т.н. Не е възможна директна, неопосредена от символи, комуникация. Тя не би била човешка, защото човешкото се изразява чрез смисъла, а смисълът няма как да се прояви, освен чрез символ. Дори поднасянето на една реална препечена филийка може да има различни смисли - може да ви я поднесат, защото сте си платили за нея, защото сте шефът и готвачката в стола знае, че шефът държи на препечените филийки, или член семейството ви отказва да запомни, че не обичате препечени филийки и ви ги прави отново и отново, или може да бъде проява на най-искрено приятелство и грижа. И т.н...

Затова и не е вярно, че дигиталното битие не е реално - то ни дава възможност да изразяваме себе си и отношението си към други човешки същества, да съсипваме или да спасяваме животи. И препечените филийки, които изпратих в понеделник, са съвсем истински, защото не само изразяват, а и концентрират отношението ми към получателя. Те са израз на грижа. И съдържат посланието, че грижата за себе си е невъзможна без грижа за другия. Защото сме немислими като хора без човешкия свят.

Заедно с филийките изпратих и слънце - толкова силно, че бе способно не само да пробие понеделнишката мъгла, а и да препече филийките вместо тостер.

Слънцето също беше съвсем истинско. Защото беше изпълнено с грижа.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


9.01.2011 г.

Свобода на словото или свобода за терора?



Наскоро Българският хелзинкски комитет излезе с отворено писмо до председателя на парламента относно антисемитските книги на Волен Сидеров. В писмото се призовава парламентът да вземе отношение към съдържанието на въпросните книги и да го изрази в декларация.

Реакциите на моите познати за това писмо се разделиха на две. Докато едните категорично го одобряват, другите го възприемат като посегателство срещу свободата на словото. Втората позиция е много добре аргументирана от Лидия.

Съгласна съм с Лидия, че чрез забрани нищо няма да бъде постигнато. Предполагам и че в конкретния случай едва ли ще се стигне до исканата от БХК декларация на парламента, защото липсва мнозинство, което да я гласува.

И все пак, одобрявам писмото на БХК. И ще обясня защо:

Писмото не призовава към забрана на книги, а към изразяване на официална държавна позиция по отношение на тях. Защо това е важно? Защото не става въпрос за писанията на някакъв маргинал, а за възгледите на човек, председател на парламентарно представена партия, която, при това, е единственият сигурен партньор на ГЕРБ, осигуряващ му мнозинство. Става въпрос, следователно, за съвсем истинска власт.

Преиздаването на писанията на Сидеров не е прецедент, то е еманация. Еманация на властовите тежнения към диктатура, едновременно носталгична към тоталитарното ни минало и нацистка. От реабилитирането на Тато и опитите за национализация и силов контрол върху и без това малкото прояви на свободна конкуренция (без да се пипат монополистите обаче) през безсрамното налагане на тотален контрол чрез подслушване до все по-легитимното ксенофобско, хомофобско, расистко и, не на последно място, антисемитско говорене.

Да не се лъжем - преди да са станали експлицитно властови, тези нагласи са били елементи на културата ни - било във "официалните" й форми като образователната система, било на всекидневно равнище, и са допълнително мултиплицирани от медиите.

Българското образование възпитава в национализъм, ксенофобия, носталгия към предмодерните форми на живот и неприемане на съвременността. Горещо препоръчвам да прочетете статията на Соломон Бали по повод на учебника по история за шести клас на издателство "Анубис". Преди няколко дни пък за пореден път преживях шок (защо ли?), когато моя бивша състудентка пусна във facebook цитат от учебника по гражданско образование "Свят и личност" за 12-ти клас на издателство "Екстрем" с автор - преподавателя ни Сергей Герджиков. Прилагам цитат от стр. 59:

"След комунизма нестабилните области на Балканите се освободиха от задържащите сили на режима и спонтанно се стремят към хаос. Производството на ентропия е така високо, че ентропията тече от Балканите към Запада"

Значи това научават младите хора от гражданското образование - като няма режим, има хаос и ентропия. Ами те с хаоса и ентропията имат опит, да се учудваме ли, че мечтаят за режим и сами си искат униформите? Бих препоръчала на проф. Герджиков да се концентрира повече около Кастанеда и по-малко върху гражданското образование, но си давам сметка, че не конкретният автор или учебник е от значение в случая, а това, че те изразяват легитимни нагласи и затова такива учебници съвсем безпрепятствено се одобряват от Министерството на образованието.

И докато "официалната ни култура" е такава, всекидневната става все по-опасна за живота за всеки, който се различава (реално или дори предполагаемо) по нещо от мнозинството - по етнос, раса, религия, сексуалност, убеждения или каквото си помислите. Пребиването и убиването на хора и разпространяването на списъци с евреи-врагове на народа из интернет са само видимата страна на това. Невидими са обаче хората, които цял живот не посмяват да бъдат себе си пред обществото - за да не загубят работата си, приятелите си, социалния си авторитет, а в някои случаи и живота си.

Когато "свободата на словото" на едни се превръща в съвсем директна и реална заплаха за живота на други (било във физическо, било в било в биографично, било в друго отношение), когато най-висши представители на властта не се притесняват да говорят неща, за които могат да бъдат осъдени от международен съд, смятам, че най-малкото трябва да се говори за това. И да се изразява позиция.

А иначе отвореното писмо на БХК едва ли ще постигне нещо повече, освен да стане ясно, че управляващото мнозинство няма нищо против кафявия терор. Което и следваше да се докаже, както се казва в математиката.


п.п. Дълбоко препоръчвам този текст на Енея.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


1.01.2011 г.

2011: посланието


С Крис получихме като подарък за Нова година от добър и прекрасен приятел два принта върху магнитчета на инсталации на Правдолюб Иванов от "базара" "Музейни сувенири от несъществуващия музей за съвременно изкуство".

"Трансформацията винаги отнема време и енергия", но посоката е "никога повече песимизъм".

 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог