Неволите на начинаещия пишман програмист

Отскоро си имам и занимавка, която малко ме разсейва от писането на код – сдобих се с безогледален фотоапарат Sony a5100.

Занемарих си блога, знам. Планирах няколко сериозни публикации, а все не ми остават време и сили за тях. Карам втори семестър на курс по web development изпива всичката ми енергия – дори когато не се занимавам с него, нещо в мен човърка, че трябва да седя и да пиша код, а не да правя нещо друго.

Самият курс е уж за начинаещи. Като се има предвид, че е вечерен (аз карам дистанционната му форма, всъщност), е замислен за хора, които работят или имат друга основна дейност. Ала изведнъж начинаещият се оказва удавен в масиви, цикли, функции, обекти и тяхното инстанциране и какво ли още не. Нямам предвид масиви от дървесина и циклене на паркет, а математически по същество операции, присъстващи в определени езици за програмиране. И ако въпросният начинаещ не се е занимавал с математика и програмиране през живота си, му се налага да развива съответните видове интуиция в движение. Ако може.

От призмата на 11-годишния ми преподавателски опит, такъв курс не е точно за начинаещи. Ако курсистът има известни предварителни познания (аз имам по HTML например, това няма нищо общо с програмирането, но ми помага, когато нещата опрат до HTML и CSS), се справя. Иначе... пак не е невъзможно да се справи, но с цената на непрекъснато „вдигане за косата“.

Засега общо взето се крепя. На проекта за първия семестър имам 92 точки от максимум 100. И все пак, пред всяка нова задача заставам като пред скок с бънджи.

Признавам, че ми е трудно. Може би е въпрос и на възраст, а също и на способности – искам да кажа, че човек е подходящ повече за едни неща, отколкото за други. И друг път съм „скачала в дълбокото“ и съм учила нови неща, които ми е трябвало практически веднага да прилагам на практика. Така беше със социологията, английския език, SPSS-а, бас китарата (е, с нея големи дълбочини и висини не постигнах), журналистиката и... може би пропускам нещо.

В същото време, дори и да не успея да се справя с курса докрай, след него ще знам и ще мога повече, отколкото ми е нужно за целите, които си поставям. Не искам да ставам програмист (не че някой ще се залети да наеме начинаеща програмистка на 40+ години), а да мога да правя читави сайтове, най-вече с готови шаблони, които обаче да мога да модифицирам в известни граници. Някои прехвалени агенции, които правят уеб страници, предлагат по-малко и от това. (Тоест предлагат повече, но на практика служителите, натоварени да ви направят сайт, понякога не могат да добавят един празен ред с HTML в готовия шаблон – била съм свидетел на такъв случай и въпросния ред накрая го добавих аз.)

Вече мога да направя прилично изглеждащ статичен сайт и без готов шаблон, и този сайт да има версия и за мобилни устройства. Сега имам за задача да направя и динамичен. Така че, колкото и голяма да е паниката ми от циклите, масивите и различните видове синтаксис, напредвам.

Добре, а защо тогава ми е целият зор, щом не искам да ставам програмист?

Първо, наистина нямах представа за сложността на курса, който записвам (курсът, сам по себе си, може да не е толкова сложен, важното е, че на мен ми идва сложен). По-важното обаче е, че го записах най-вече за обща култура. Правят ми се сайтове. Дори да използвам готови шаблони, ми се иска да имам понятие какво стои зад тях.

Изобщо, смятам, че известна теоретична култура не вреди, с каквото и да се занимава човек. Макар днешният инструментален свят в голяма степен да отрича значението ѝ. Да вземем социологическите изследвания. Можете да направите представително изследване, без да имате понятие от класици на социологията като Макс Вебер, Емил Дюркейм или Толкът Парсънз, както и от по-нови сациологически теории. Но ако имате теоретична социологическа култура, това помага – и на формулирането на въпроси, и на интерпретацията им.

Неглижирането на теоретичната култура в съвременния свят е една от темите, по които все не ми остават време и сили да пиша в блога.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Решение на проблема след ъпгрейда до Windows 10

В неделя блогнах за странен проблем с черен екран, който ми се случи след ъпгрейд на лаптоп HP 250 G3 K3X79ES от Windows 8.1. към Windows 10. После изпратих линк към поста си на екипа на PCStore, защото този модел няколко месеца оглавяваше класацията им за най-продаван лаптоп, така че предположих, че много скоро те ще се сблъскат със същия проблем.

Още понеделник сутринта получих отговор от Росен Русев. С него вече сме на "ти", след като няколко пъти сме приказвали в чата на PCStore във връзка с мои въпроси за един или друг продукт и след като два пъти участвах в купуването на този модел лаптоп - веднъж за приятел и веднъж за себе си. И двата пъти Росен поръча от склада и продаде лаптопите, а втория път дори настрои компютъра по собствена инициатива.

Та какво ми написа Росен:

Здрасти, Светла!

Благодаря ти за обратната връзка и труда, който си положила, за да опишеш всичко в блога си!

Един съвет и от мен във връзка с казуса, тъй като и аз се сблъсках с идентично затруднение при инсталацията на друга 250-ка към 10-ката. Оказа се видео драйвера на Intel, който прави мизериите (поне при мен), така че опитай следното - деинсталирай от Device Manager-a драйвера на Intel за видеото, след което не инсталирай нов, а пусни ъпдейта на Windows-a и той да си свали драйвера - при мен поне така се оправи. Проблема е че се бърника в осветеността на екрана - т.е. като ти даде черен екран, натисни F2 мисля, това което увеличава яркостта и виж дали ще изгрее.

Виждам, че си се върнала към 8-цата, но ако правиш надграждане към 10-ка, което препоръчвам - опитай това - би следвало да реши проблема (при мен след тази манипулация не го е правило повече).

Ще се радвам да споделиш обратна връзка, ако решиш да се опиташ отново, дали всичко е ОК и ако има нещо, което те затруднява или имаш нужда от съвет - имаш ми координатите - насреща съм :)

Поздрави,
инж. Росен Русев
търговски отдел
PCStore.bg

Намерила съм на кого да пращам съвети :-). И, да, "гениално" от моя страна е да вадя кабели и батерии, вместо да натисна функционален клавиш, на който има нарисувано слънчице... Защото, като натисна F2, екранът наистина се оправя, макар и до следващото включване на компютъра.

След като зададох на Росен няколко уточняващи въпроса какви са конкретните стъпки на процедурата, получих повече от конкретни инструкции:

Здрасти отново, Светла!

Обяснявам веднага:
- да, нищо не махаш на този етап и надграждаш до 10-ка
- ако проблема го има - т.е. директно получиш черен екран опитай с бутоните за изсветляване/затъмняване на екрана (мисля бяха F2/F3) да промениш осветеността - би трябвало да сработи
- ако да - отваряш Device Manager-a и намираш Display Adapter
- там ще пише Intel HD Graphics -> десен бутон в/у него с мишката и даваш Uninstall
- ще те пита, дали да махне всички драйвери и софтуер - даваш "да"
- рестартираш лаптопа и после пускаш ъпдейтите на Windows-a ръчно, за да си засече то драйвер за видеото
- рестартираш и би следвало всичко да е ОК и вече да не го прави този номер

Опитай и ми пиши какво е станало и дали всичко е наред.

Опитах и всичко протече гладко. Първоначално при ъпдейта на драйвъра даде грешка, при втория опит се оправи.

Преди време похвалих PCStore в блога, без да са ме молили за това (както и за настоящата публикация, впрочем). Сега за пореден път се убеждавам, че съм права да препоръчвам магазина. Ако си купувах компютрите от някоя голяма верига, каква обратна връзка щях да получа?

Надявам се шефовете на Росен Русев да прочетат това, а защо не и да му дадат бонус :-).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Проблем с черен екран след ъпгрейд на лаптоп HP към Windows 10

UPDATE: Проблемът е решен. Описание на решението: тук.

Като човек е нетърпелив, си носи последствията.

Супер интересен проблем ми се случи, след като ъпгрейднах лаптопа - HP 250 G3 K3X79ES, от PCStore, разбира се) към Windows 10.

Всичко протече гладко, новият Windows се зареди. Поразцъках го, понастроих го, порадвах му се. После изключих лаптопа. Когато пак го включих, се показа екранът на HP за зареждане и преди да стигне до уиндоуския, изгасна. Чакам, чакам да зареди - цъ. Рестартирам, и пак, и пак - същото.

Реших да пробвам да извадя батерията - много проблеми се оправят така. Но като издърпах кабела, още на батерия и - хоп - дисплеят светна като слънце и се показа уиндоуският екран за вход. Включвам кабела - изгасва. Изключвам кабела - оправя се. Рестартирам, вадя батерии - все същото. И се оказах с лаптоп, който може да работи само на батерия. Което е много забавно, но може да е само временно решение.

Скубейки коса, че съм избързала с пустия ъпдейт и че трябваше да изчакам да се понатрупа обратна връзка за всевъзможни бъгове, започнах да търся все пак информация в нета. Веднага попаднах - и то, забележете, преди още в термините за търсене да съм се сетила да напиша HP, на ето това: HP Notebook PCs - Computer Starts but Screen Remains Blank (Windows 10, 8). Вчера сутринта, на свежа глава, реших да пробвам. Сработи, но частично, първият съвет, с малък нюанс, който ще уточня. Превеждам инструкцията:

Първа стъпка. Дълбоко изключване (изразът в оригинал е "hard reset"; преводът ми не е много точен, но целта ми е да е ясно за какво става дума)

1. Изключете компютъра.
2. Извадете всички периферни устройства (тоест предвид принтери и т.н., бел. моя) и всички флашки и карти памет.
3. Изключете захранващия кабел.
4. Извадете батерията.
5. Натиснете и задръжте бутона за включване за поне 15 секунди.
6. За да изцедите всякаква остатъчна енергия, включете отново захранващия кабел, но не включвайте батерията.
7. Включете батерията.

Та какво се получи при мен. След като изпълних процедурата точка по точка, проблемът продължи. След като обаче я направих за втори път, но

1. вкарах батерията
2. включих лаптопа и зареди нормално

- и реших, че се е оправило. След рестарт нещата още бяха наред. Но когато изключих компютъра и пак го включих, почна всичко отначало. И всеки път, когато изключвам лаптопа, трябва после да му правя hard reset. Или да карам на батерия.

Пробвах и някои от другите съвети. Търсих драйвъри за екраня за Windows 10 на сайта на HP, но още няма такива. Ъпдейтнах биоса, но нищо не се промени. Прецених, че няма смисъл да рискувам да махам и паметта, след като с Win 8.1 си върви.

Тази сутрин безславно даунгрейднах лаптопа до Windows 8.1. Сега Windows 10 досадно напира да ми се инсталира като ъпдейт при всяко включване на лаптопа. Накрая изключих автоматичните ъпдейти, но се опасявам този Windows 10, дето толкова иска да се инсталира, да не прецаква възможността да се ъпдейтва Windows 8.1.

Надявам се проблемът скоро да се реши, защото иначе Windows 10 ми хареса много.

Реших да блогна по темата, защото този модел лаптоп - HP 250 G3 K3X79ES - е много популярен в България поради ниската си цена и сносните параметри. Само поради мен още двама души имат същия модел. Затова вероятността доста народ тук да се окаже със същия проблем не е за пренебрегване.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Мобилна версия на блога (технологично остарявам)

Не знам дали сте забелязали, но от известно време блогът има мобилна версия. След неуспешния опит преди две години и нещо успях да намеря мобилен шаблон на Blogger, който да е съвместим със системата за коментари Disqus. Обаче цветовите варианти на този шаблон нещо не ми харесаха - известно време карах с едно синьо небе на бели облачета, обаче трудно понасях самата мисъл за такъв фон. После видях, че и други от мобилните шаблони са съвместими с Disqus и най-накрая успях да намеря фон, който поне отчасти да ми пасва - зеленикавичък, разбира се.

Основният шаблон на блога е с фиксирана ширина и трудно се чете на мобилни устройства, дори на фаблет като моя. Крайно време е да вляза в крак с времето.

Недостатъкът е, че скриптът на някои от страниците на блога (Ретроспекция и Социализация) не е видим за мобилни устройства. Това определено ме дразни, но готовите шаблони на Blogger нямат опция за избор кои елементи да се включват и кои - не.

Другият вариант е да си направя шаблона ръчно, ръчкайки малоумния код на Blogger. Само че нямам сили и нерви за това - твърде малко информация по темата намирам в нета. Ако се захвана, чака ме тежък труд, борба с всевъзможни бъгове, а и се чудя дали на някого ще му пука за резултата.

Преди години съм мъчила кода на Blogger за какво ли не - много преди някои от функциите да станат "user friendly", а и след това, ако съм имала желанието нещо да е по определен начин. Сега вече не ми се занимава. Не ми се бори и с Linux - постепенно преминах изцяло на Windows на компютрите, които ползвам. С мобилните устройства съм на Android, който е базиран на Linux, но това не се брои.

Остарявам. Поне - технологично. Ех...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Непоръчано продуктово позициониране: PCStore

Не че няма по-важни теми, но реших по празниците да отметна нещо, което отлагам с години - да направя няколко непоръчани реклами. Тези, които са се опитвали да ме накарат рекламирам бизнеса им (компанията, политическата платформа, блога и т.н.) тук, определено не ги огрява, защото личният ми блог е за каквото аз смятам за важно да споделя, а не за изпълнение на поръчки. Независимо дали се опитват да ме "купят" с комплименти, почерпки, награди, пари или нещо друго.

Понякога обаче се случва някой бизнес просто да ми харесва. И си мисля, че е нормално и човешко да кажа някоя добра дума за него. Защо пък да не го направя тъкмо по празниците?

След като през лятото похвалих айряна "Хармоника", сега е ред на веригата магазини PCStore.bg.

За първи път до PCStore ме заведе приятел и колега, трябва да е било към края на 2009. Магазинът им на "Коперник" е близо до офиса. Приятелят доста е поживял в Щатите и е прихванал типичното за онази култура потребителско поведение, което може да докара до истерия огромната част от работещите в областта на търговията по нашите ширини. Беше поискал да му докарат определен модел лаптоп, за да го разгледа и да прецени дали да го купи. След като преценяваше близо час, накрая реши да не го взема. През това време и моето търпение се беше загубило, но в магазина останаха все така приветливи и добронамерени.

Ето това отношение ми хареса - персоналът на PCStore дава честна информация, съветва, помага, но не ви "натиска" да купите каквото и да било. И си разбира от работата.

От PCStore съм купувала нетбука Сусамчо, лаптопа Космьо, на който пиша в момента, таблет и карта памет (последните - не за мен), не знам дали пропускам нещо. За лаптопа и таблета проведох доста разговори в чата на pcstore.bg. От чата впечатленията ми също са изключително приятни. Например - докато разпитвах за параметрите на лаптопа, споменах, че вече съм клиент на магазина и изненадващо се сдобих с подарък - мишка, издържана в цветовата гама на лаптопа (можех да избирам между флашка и мишка). А през лятото ми звъннаха да ми кажат, когато най-сетне им докараха таблета, за който им досаждах в чата, и предложиха да ми го пратят безплатно на морето. Не се възползвах, понеже таблетът не беше за мен, но ми стана много мило.

Имат и страница във Fascebook, където се споделят новини и редовно се правят симпатични промоции за продукти по желание на потребителите, за които не се налага да активирате разни приложения, които да ви оспамят профила. Отново същото добронамерено, но ненатрапливо, отношение.

Накратко, ако трябва да купувам някаква техника, първо ще проверя в PCStore. И дори там цената да е малко по-висока, отколкото в разните му технологични супермаркети, ще заложа на PCStore. Доста рекламно звучи, но е от сърце. И гарантирано - непоръчано :-).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Пак проблеми със Сусамчо

Който иска да е под линукс, без да разбира достатъчно, рано или късно пропищява за помощ (поне в моя случай е така). От доста време насам Сусамчо (Acer Еее 901, бял) e под версията за нетбук на Ubuntu 10.10. Най-голямото ми чудене беше как да направя партициите. Трудността идва оттам, че нетбучето има два физически диска - един от 4GB и един от 16GB. След като изчетох доста форумни дискусии по темата, се спрях на решение, описано в този форум. Конкретно - това, което направих, беше:

/ on 4Gb sda
1GB swap on 16Gb sdb
/home on the rest of sdb

В началото всичко вървеше супер. Скоро обаче малкият диск започна да се препълва. Първо си помислих, че може да съм объркала партиционирането и да съм конфигурирала само малкия диск. Но се оказа, че не съм, и че документите ни са на големия. Какво ли не правих - sudo apt-get clean, sudo apt-get autoremove, дори деинсталирах доста програми - и нищо - пак дискът стои препълнен. А като е препълнен, не мога и да ъпдейтвам.

Та моля за съвет. Според вас, какво трябва да направя в този случай - да променя нещо по партициите, да оправя някакви други настройки, да сменя дистрибуцията? Или нещо друго?

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Що е Интернет социална мрежа?

Преди доста време Един Gregg попита "Коя е първата социална мрежа, която сте ползвали?". Преобладаващият отговор като че беше "IRC". Но когато наскоро попита: Що е то "социална мрежа"?, никой не му отговори. "Всички ползват социални мрежи - заключи Gregg - но никой не може да каже кога една услуга се превръща в социална мрежа." Като не можем да кажем, не е толкова учудващо, че никой тук не се сеща, че идва Седмицата на социалните медии...

От няколко дена сериозно мисля върху въпроса на Gregg и за себе си нямам категоричен отговор. Клоня обаче към позицията, че чат каналите и форумите отпреди десет и малко повече години не са социални мрежи. Стигнах до този (не окончателен) извод, мислейки за... историята на социологията. Има едно такова нещо в родната традиция за изучаване на история на социологията (и не само в родната, но по света начините на изучаването й са по-шарени, включително има и възгледи, че такова животно като "история на социологията" няма), което се нарича "протосоциология". Накратко, това понятие е израз на разбирането, че можем да търсим и намираме социологически идеи във времена и епохи, преди социологията да е била обособена като наука. Например, в творчеството на Монтескьо и Макиавели, Платон и Аристотел, Лао Дзъ, Буда, ако щете и при Мойсей, че и при маите.

Подобно широко разбиране за социология е достойно за душата (на социолозите), но въпросът е дали в познавателно отношение повече губим, или повече печелим, от него. За мен, по-скоро губим. Поне по две причини. Първо, така се размива спецификата на социологията, която неслучайно е възникнала в определен исторически период, в който именно период "обществото" се е превърнало в нещо, което да се нуждае от специално научно разбиране. Второ, но не по значение, ако сме научени да гледаме на Платон, Монтескьо и т.н. като на социолози и да интерпретираме съвременната социална реалност чрез някакъв осъвременен вариант на техните възгледи, това вреди както на разбирането на съответните мислители, така и, особено, на разбирането на съвременноста. Бях свидетел как поколения млади социолози пред очите ми бяха професионално погубени и така и не разбраха какъв е смисълът от теоретичната социологическа грамотност, понеже за тях тя се свеждаше до отговори на въпроси като: "Прилича ли ви Ахмед Доган на лисица?".

Та да се върна на социалните мрежи.

Не че не можем да кажем, че IRC каналите и форумите са социални мрежи, но проблемът е, че можем да го кажем единствено пост фактум, след като вече имаме понятието за "социална мрежа" и на интуитивно равнище смятаме, че "знаем" какво е социална мрежа. Никой не е "знаел" преди 10 години, че IRC е социална мрежа. Смятам, че за да разберем социалните мрежи (а и каквото и да е), първо трябва да сме в състояние да можем да направим разликата и чак след това вече да търсим подобията.

На техническо равнище съм неграмотна, но ще се опитам да отговоря на Gregg, що се отнася до социалните измерения на "социалните мрежи". Има същностна разлика в структурирането на социалното пространство при чат каналите и форумите, от една страна, и "социалните мрежи", от друга. При форумите и чат каналите отношенията са по правило йерархични. Тоест, има модератори/администратори, които "колят и бесят" и "обикновени" потребители, които спазват "правилата на играта" или биват натирени, ако ги нарушават. Отношенията, значи, са на власт и подчинение - типични за една класическа "институция".

Като се замисля, през 2005 създадох първия си блог (който просъществува до 2009), понеже бяха почнали много да ме дразнят демонстрациите на власт в интернет форумите и възжелах да съм независима. После покрай интернет приятели станах член на иначе доста глупавата (логично - вече покойна) мрежа Yahoo 360°, в която човек си имаше профил, контакти, можеше да поддържа някакво жалко подобие на блогче, да участва в групи и т.н. При цялата си недомисленост и бъгавост, Yahoo 360° имаше за мен това предимство спрямо форумите, че осигуряваше хоризонтална, независима от ничия властова амбицийка, комуникация.

Та, според мен, ако при чат каналите и форумите на първо място е властово удържаната институционалност, при социалните мрежи на първо място е персоналността и нейната свързаност с други персоналности. Разбира се, и при форумите и чат каналите се осъществява връзка между персоналности, както и при социалните мрежи има граници на употреба и власт, което ще разберете, ако волно или неволно нарушите правилата на даден сайт - социална мрежа. (Така например наскоро бяха изтрити от facebook доста добри актови снимки на моя контактка; някои от любимите ми фотографи във Flickr редовно биват цензурирани там по същите причини.)

Границата между социални мрежи и не-социални мрежи е тънка (трудно ми е да отговоря, например, дали Flickr е социална мрежа) и двете неща едва ли съществуват "в чист вид", по-скоро в едните можем да намираме елементи от другите и обратно. Но е важно да поставим акцента върху най-важните отличителни характеристики, за да знаем за какво говорим.

п.п. Между другото, трите въпроса, които зададох наскоро в края на този пост, продължават да стоят неразрешени.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За препечените филийки и за грижата

Понеделник сутринта пратих на един приятел по e-mail тази снимка за закуска, като символ на препечените филийки, които му правехме с Крис и които той толкова обичаше. Така и не разбрах дали е получил писмото.

Снощи, докато не можех да заспя и се опитвах да не кашлям, си мислех, че тези филийки са двойна имитация - първо, не са истински, а са на снимка, второ, дори не са препечени, а ефектът на "препичане" е получен чрез засилване на контраста. И тези филийки, казвах си, са замазване на гузната ми съвест, че не съм му направила истински филийки, че не съм проявила онова истинско човешко отношение, от което човешките същества единствено имат нужда.

Тази сутрин, докато се опитвам да си отговоря на някои въпроси, вече не съм на мнението си от снощи. Човешките отношения се опосредяват чрез символи. Чрез реч, чрез жестове, чрез изкуство и т.н. Не е възможна директна, неопосредена от символи, комуникация. Тя не би била човешка, защото човешкото се изразява чрез смисъла, а смисълът няма как да се прояви, освен чрез символ. Дори поднасянето на една реална препечена филийка може да има различни смисли - може да ви я поднесат, защото сте си платили за нея, защото сте шефът и готвачката в стола знае, че шефът държи на препечените филийки, или член семейството ви отказва да запомни, че не обичате препечени филийки и ви ги прави отново и отново, или може да бъде проява на най-искрено приятелство и грижа. И т.н...

Затова и не е вярно, че дигиталното битие не е реално - то ни дава възможност да изразяваме себе си и отношението си към други човешки същества, да съсипваме или да спасяваме животи. И препечените филийки, които изпратих в понеделник, са съвсем истински, защото не само изразяват, а и концентрират отношението ми към получателя. Те са израз на грижа. И съдържат посланието, че грижата за себе си е невъзможна без грижа за другия. Защото сме немислими като хора без човешкия свят.

Заедно с филийките изпратих и слънце - толкова силно, че бе способно не само да пробие понеделнишката мъгла, а и да препече филийките вместо тостер.

Слънцето също беше съвсем истинско. Защото беше изпълнено с грижа.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Добре, предавам се! Ще... преинсталирам!

След като така и нямах нерви да добутам оправянето на проблемите с Xandros-a на Сусамчо (ASUS EEE 901, бял), нещата си останаха така - без възможност за ъпдейти. Все пак, благодарение на Гонзо, кирилицата си работеше и Крис, който основно ползваше Сусамчо, беше като цяло доволен. В последно време обаче Xandros-ът почна и него да дразни.

Междувременно, миналата седмица се случи хардуерен проблем - част от клавиатурата на Сусамчо отказа. В Most Computers ни я смениха с новичка за един ден, но междувременно са разбъзикали нещо в настройките (може би са възстановили фабричните, знам ли), та сега пак нямаме кирилица. Подозирам, че вече бих могла да се справя с проблема, обаче, честно казано, вече предпочитам да му туря някаква дистрибуция, която да не е чак толкова дървена.

Разбира се, мога да му подкарам и обикновено ubuntu, но искам да бъде дистрибуция за нетбук, най-вече заради полезната опция за различни енергийни режими. Също така, ще ми се да е дистрибуцийка, правена с мислене специално за ЕЕЕ-тата, за да няма проблеми с разпознаване на хардуера и т.н.

Дотук имам на ум две опции: EB4 (бившето eeebuntu и бъдещото Aurora), което беше похвалено от уважавания от мен delafer и EasyPeasy - не за друго, а защото е популярно, т.е. чувала съм за него. Не бих отказала и нещо друго, ако бъда убедена, че е по-добро. Проблемът е, че за инсталирането на EB4 практически няма официални упътвания, а упътванията за EasyPeasy са недостатъчни за леймър като мен. Досега не съм намерила и нещо от сорта на HowtoForge - незаменим сайт, когато инсталирам ubuntu и искам да си има всичко. Тоест, ще ми се да сe надявам, че на съответната дистрибуция няма да имам проблеми с видео, музика, PDF-и, DVD-та и т.н. И че ще мога да инсталирам, ако не си вървят със самата OS, настолни за нас с Крис програми като Picasa и Skype (дървеничкият Xandros поне тях си има по подразбиране).

И тъй, смирено моля за съвети - първо, за дистрибуцийка за нетбук и, второ, за упътване, линк и т.н. как да я подкарам, че да върши повече работа, отколкото аз - на нея. И най-вече, как да я инсталирам, било от флашка или от CD чрез външна записвачка.

Може да съм тъп леймър, но съм упорита. Windows не стои като опция.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

И героят е...

Вчера, след няколкочасова нелека борба, малко бира и няколко парчета кекс "Електронен вестник", проблемите на Сусамчо (Asus EEE PC 901 под Xandros) най-сетне бяха оправени от Великия Гонзо. Оказа се, че някой от ъпдейтите е пречел на кирилизирането, така че, когато не се инсталират ъпдейтите, свързани с клавиатури и езикови настройки, кирилицата може да бъде инсталирана успешно. За другия проблем (препълването на съответния дял с ъпдейти), благополучно научих, че имало sudo apt-get clean. Третият проблем май си изчезна самичък.

Освен това си прекарахме много добре, освен кеска ядохме и картофки на фурна с подправки и зехтин и филе от бял амур, поговорихме сладко за музика, за море, за блогове и блогъри и за други аспекти от живота... 


Благодаря на всички, които се включиха със съвети и коментари. Основанията ми да се доверя на Гонзо бяха две:

- първо, дори и да смята, че друга дистрибуция би била за предпочитане, уважава правото ми на избор и не се опитва да ми наложи кое е "най-добро" за мен
- не е анонимен, има блог, в който се подвизава с име и снимка и имаме общи не само виртуални, а и реални, познати, които могат да потвърдят, че той съществува и няма да ме обере или заколи :-). (Отделно съм го и снимала, преди да знам кой е.)

Та колкото и да съм леймърче-идиотче, оказа се, че не съм сгрешила в преценката си. Оказа се че и проблемът не е бил фасулски. С чиста съвест мога да кажа - ако сте пишман леймър като мен и опрете до проблем с линукс (най-вече с дебиан-базиран линукс), с който не можете да се справите, имайте предвид Гонзо! Сигурна съм, че много други също биха могли да помогнат, но за Гонзо имам лични впечатления.



Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Давам 20 лева!

Резюме: давам 20 лева на този, който се наеме (и успее) да накара Xandos линукса на новия ми Asus EEE PC 901 да работи нормално (проблемите са описани по-долу). Защо засега държа на Xandros-а, също ще обясня. Чак ако не се намери такъв човек, давам 20 лева на този, който ми подкара друг линукс за нетбуци на машинката, ама така, че да нямам проблеми с драйвъри и т.н.

Напоследък се чувствам пълен идиот (за радост на форума на "Електронен вестник" и на бившите ми колеги). Но вече се примирих, признавам, че съм идиот и най-официално моля за помощ. И докато умните и изтъкнати блогъри търсят начини да печелят пари от блоговете си, аз от моя давам пари.

Та за какво иде реч:

Наскоро си купихме Asus EEE PC 901, линукската версия. (Отварям скоба - искам да похваля момчетата от магазина PC Store на "Коперник" - докараха ми нетбучето за има-няма половин час, бяха много симпатични и отзивчиви и не настояха да ми запишат личните данни, като им казах, че не ми трябва фактура. Дано шефът им да прочете това.) От всички нетбуци, за които имам информация, този ме привлече най-много, защото е това, което аз бих желала да е моят нетбук:

- малък, но не прекалено, 9-10 инча е добре, защото смисълът на нетбука е да го лангъркаш насам-натам
- с държелива батерия, заради горното
- евтин - все пак, става въпрос за нещо, което служи основно за интернет, писане на текстове, такива работи - не за сложни обработки на изображение, например
- но пък здрав - заради лангъркането
- под линукс - заради цената (между Win и няколко гигабайта дисково пространство предпочитам второто) и защото вече ми е дошло до гуша от XP, а и защото си обичам линукс, какво да правя
- със SSD, защото нали смисълът на нетбука е да го лангъркаш насам-натам, пък аз съм джаста-праста
- ако може, да си върви и с калъфче, защото... съм джаста-праста

Сусамчо (както кръстих мъничето) има всички тези неща и изобщо е прекрасен. Освен това върви и с кърпичка за почистване, една листовка и две книжки - забележете, на български език, и два диска. Сега имаме втори лаптоп и няма да се притесняваме как ще пътуваме, защото старият Посерко (Acer TravelMate 2410) е със счупен капак и не може да се затваря и съответно пренася.

И така, щастлива, пуснах Сусамчо (както кръстих мъничето), Xandos-ът се самоинсталира и после си поиска ъпдейти. И не щеш ли:

Проблем номер едно: Ъпдейтите обаче се свалят един по един и по някое време време започват да не щат да се даунлоудват вече. Трябваха ми няколко дни, докато схвана, че те се свалят на някакъв логически дял, който е много малък и се пълни за нула време, така че не може да ги поеме всичките. Те не ми и трябват всичките, но не ще и тези ъпдейти, които искам. А целият диск все пак е 20GB, така че предполагам, че би трябвало да е възможно или да се увеличи този дял, или ъпдейтите да се свалят на друг. Или да се разкарат част от ненужните неща - не ми трябват нито игри, нито уроци по китайски.

Проблем номер две: кирилицата. Предварително бях проучвала информация за това лаптопче и за Xandros бях чела, че има проблеми с кирилицата, но че има и начини да си я подкарам. И наистина - един от ъпдейтите съдържа програмка за настройка на различни клавиатури - хубавичка е, има шарени знаменца, включително и българското, но на практика не работи.

От всички начини да подкарам кирилицата, на които бях попаднала, най-добре обяснен ми се видя този на delafer и реших да почна от него. Послушно свалих kkbswitch, опитах се да го инсталирам, махнах gcin, настроих кирилица в Xorg и... не само, че нищо не тръгна, ами се появиха сериозни проблеми и конфликти (за който се интересува, мога да приложа запис от конзолата, но сега не го правя, за да не стане твърде дълъг постът). На всичко отгоре, при опит за ъпдейт (sudo apt-get update) се оказва, че има някакъв грешен сорс, който обърква всичко:

W: Couldn't stat source package list file: tmp/main Packages (/var/lib/apt/lists/_tmp_.tkykL9Cr_dists_tmp_main_binary-i386_Packages) - stat (2 No such file or directory)
W: You may want to run apt-get update to correct these problems
E: Some index files failed to download, they have been ignored, or old ones used instead.

Пробвах процедурата и следвайки инструкциите на Lukav - същата работа. Това нещо kkbswitch си иска някаква библиотека, която пък не може да се инсталира. След много блъскане се оказа, че проблемът с грешния сорс възниква поради същото kkbswitch, така че се наложи да го махна. И си останах и без поддържащото китайски шрифтове gcin, и без kkbswitch.

Покрих следите от цялата мазня, като с F9 при рестарт възстанових фабричните настройки. След което минах на вариант 2 - описаното от Ik0, където цялата част с kkbswitch е спестена. Уверявам ви, че спазвах инструкциите много точно (естествено, вместо phonetic пиша bds, понеже съм стара и първо съм прописала на пишеща машина). Но въпреки това системата блокираше и се налагаше да възстановявам фабричните настройки с F9 отново и отново. Имам подозрение, че проблемът може да е в кодировката, защото при пействане на резултатите от труда ми във форум десните кавички излизат на маймуни. Но не знам какво бих могла да направя по въпроса.

Най-накрая ме посъветваха нещо кратко и просто, дето работи - setxkbmap -option grp:switch,grp:alt_shift_toggle,grp_led:scroll us,bg и кирилицата тръгва без проблеми :-). Да де, ама тъпият момент е, че туй нещо трябва да се прави при всяко ново включване на Сусамчо. Затова си държа кодчето на жълто "листче" на екрана, та да ми е под ръка. Крис, който беше свидетел на всичките ми мъки, заяви, че това решение го устройва, но според мен е дебилско човек да трябва да въвежда setxkbmap -option grp:switch,grp:alt_shift_toggle,grp_led:scroll us,bg всеки път, когато пусне компютъра.

Проблем номер три: понякога при изключване Сусамчо не изключва напълно, копчето за включване продължава да свети, а вентилаторът - да работи. Оправя се само с вадене на батерията. Предполагам, че проблемът е софтуерен, защото в началото си изключваше нормално. Може би зависи от някой от ъпдейтите, които сега не съм посмяла да инсталирам.

Предполагам, че при достатъчно ясни инструкции бих могла да се справя с описаните проблеми и сама, но, да си призная, вече нямам нерви. От мъките със Сусамчо ми се разби сънят, получих твърде неприятно усещане за лицева парализа и започнах да се притеснявам да не ми рецидивира хроничното заболяване, от което съм решила, че съм се излекувала. Затова предпочитам да си запазя здравето, да се призная за идиот и да помоля за помощ.

След всички тия главоболия, защо продължавам да държа на Xandros?

- Защото е правен специално за Сусамчо и му поддържа прекрасно всички драйвъри, дори, изненадващо за линукс, особено пък за нарочен за допотопен линукс - няма никакви проблеми и с принтера :-).
- Защото е с преинсталирани Skype и Picasa (на любимото ми Ubuntu не мога да подкарам Skype).
- Защото поддържа различни енергийни режими и не знам дали с друг линукс ще издържа толкова дълго на батерия.
- Защото не ми трябва дистрибуция с всички екстри за машинка, с която няма смисъл да бъдат прилагани.

Затова ужасно моля поне на първо време да се въздържате от коментари в стил: "зарежи я тая тъпа дистрибуция, сега ще ти предложа нещо много по-хубаво, специално за нетбуци". Знам, че си го мислите. И може и да сте прави. Но първо искам да се опитам да извлека максималното от дистрибуцията, с която си върви Сусамчо. Признавам си, че за това ми повлия и този пост от блога на delafer.

В същото време, тъй като продължавам да бъда фен на линукс, се ядосвам, че все още не съм попаднала на тази дистрибуция, която би привлякла тези, които са на Windows, защото е по-лесно. Повечето хора искат просто да използват компютрите, а не отново и отново да им се налага да пишат в команден ред, за да им тръгне това или онова. И не са виновни за това. По този въпрос съм писала преди време, а много ми хареса и един пост в същия дух на delafer (като цяло, много ми хареса блогът му, въпреки че не сполучих с ккbswitch).

Тъй че - давам 20 лева на този, който успее да се справи с описаните три проблема. За тази цел трябва да живеете в София или поне да имате път към София. Ако Вие сте човекът, моля, оставете коментар или ми пишете писмо (оставила съм си имейл адреса под снимката в sidebar-а). Освен 20-те лева, ще Ви поканя на гости, където с Крис ще Ви почерпим с нещо вкусно и с каквато бира обичате (може и вино, де).

И чак ако никой не се намери, признавам се за победена и обявявам втори тур - за друга дистрибуция.


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Happy end

Всичко е добре, когато завършва добре :-).

Както можете да видите, след вчерашния ми пост в сайта на БГ сайт своевреманно настъпиха определени промени - текстът вече се побира на екрана, а има и хоризонтален scrollbar.

Благодаря на екипа на ABC Design & Communications в лицето на Жюстин и Dennis за бързата реакция, а също и че разбраха (за разлика от други коментатори), че критиката ми е добронамерена и за добро.

Научих и че екипът на ABC Design 10 години работи безплатно за конкурса, а таксите са за външни разходи. Така че си взимам думите за таксите назад.

Пожелавам успех на конкурса!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Бихте ли гласували за сайта на БГ сайт?

Днес влязох в сайта на БГ Сайт, за да гласувам за Бого. Досега не съм гласувала на тези класации. Реших да подкрепя Бого - първо, заради гражданската активност, която реализира не на последно място чрез блога си и, второ, заради способността му за самокритичност (и самоирония), поради която написа не само защо да гласуваме, а и защо да НЕ гласуваме за него.

Ала за друго ми е думата. Когато отидох на сайта, за да гласувам, се втрещих. Сайтът на онези, които трябва да определят кой е най-добрият сайт... не се показва с цялата си ширина на моя дисплей. Вярно, застаряващо лаптопче, резолюция 1024 на 768. Но не трябва ли сайтът на БГ Сайт да демонстрира елементарна оптимизация за различни резолюции, особено при този възход на нетбуците? Или поне да има хоризонтален scrollbar? Изобщо, след като участниците в конкурса си плащат, няма ли организаторите на кого да дадат да спретне нещо прилично?

За цветовите решения не споря, въпреки че ако трябваше да избирам дали да си купя нещо от така изглеждащ сайт, нямаше да рискувам парите си. Но коя съм аз, че да разбирам от дизайн. За специфики на кода пък нямам никакви претенции. Ама, все пак, не е ли редно най-важното съдържание на подобен тип интернет страница да се побира на екрана, да няма "отрязани" снимки?

Все пак гласувах за Бого. И за hardwareBg.com. Но ако можех да гласувам за сайта на БГ Сайт, със сигурност нямаше да го направя.

П.п. Полюбопитствах кой е правил тази перла на уеб дизайна. Обаче информацията за това е сложена долу вдясно, така че виждам само "Сайтът е изграден и се поддържа от". Дано дизайнерите не се почувстват обидени, но поне... може ли един хоризонтален scrollbar, та да разбера кои сте?

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Хардуерен проблем и софтуерен проблем

Излязох от болницата и почнах да спамя блогосферите. Това е последният ми пост за днес, обещавам. Ама ме мързи да се регистрирам из форуми и да питам, (отпаднала съм още, имам good reason ) а от собствен опит знам, че като задам въпрос в блога си, много мили хора се отзовават с полезни съвети.

И така:

1. Хардуерен проблем:

Записвачката на верния ми лаптоп Acer TravelMate 2410 май напълно се скапа. Тя никога не е била съвсем наред, все даваше разни грешки при запис, но аз го отдавах на софтуерни проблеми. Смяната на няколко линукс дистрибуции обаче показа, че проблемът ще да е в записвачката. Сега при слагането на какъвто и да е диск бръмчи и бучи ужасно и дискът невинаги тръгва. Има ли нещо като стандарти за DVD записвачки за лаптопи, или трябва да се търси конкретно за този модел? Или да търся външно (съвместимо с ubuntu) устройство? Като се замисля, може би външно е дори за предпочитане, защото другият ни компютър е стар и има само CD, а външното ще можем да го включваме и към двата.

Ще съм благодарна на всякакви съвети.

2. Софтуерен проблем:

Когато минах на ubuntu, първоначално не видях никакъв проблем с мултимедийните формати. Впоследствие обаче схванах, че видеото на някои сайтове, например Re:TV, не върви (YouTube обаче си върви). Имам проблеми и с .flv формата, а под Freespire (не че го хваля в други отношения) това беше наред. И с .avi май имам проблеми. DVD-та обаче вървят, разбира се, ако устройството зацепи (вж. първия проблем). Всичките ми опити да изпълня съвета на The Perfect Desktop - как да сменя Totem с Mplayer, се "увенчават" с крах - браузърът се крашва при опит да заредя страница с видео, преставам да мога да слушам аудио файлове от компютъра, та после трябва да връщам всичко в първоначалния му вид.

Понеже много читатели ме посъветваха да инсталирам ubuntu и понеже съм като цяло много доволна от него и не искам да го сменям в обозримо бъдеще, се надявам, че ако сте имали такъв проблем, сте го решили успешно и ще съм много благодарна, ако споделите знания и/или опит.

П.п. Нов проблем - след инсталирането на mozilla-plugin-vlc и mozplugger по съвет на turin Re:TV тръгна без звук, не мога вече да слушам и емпетройки, изобщо звукът на аудио и видео файловете на компютъра ми изчезна. YouTube върви нормално.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог