Не харесвам особено масовите сцени във филмите. Затова и не обичам да гледам суперпродукци. Предпочитам близките планове. Затова, дори когато съм на "масово събитие", за мен голямото изкушение е да уловя лицата на участниците, да акцентирам не върху тълпата, а върху индивидите. Дори и върху детайли от тях:
Хората, които излизат на площада, за да защитят каузата си, не се страхуват да покажат своите лица. Ето някои от лицата, които успях да уловя:
Господин И (който неочаквано се сдоби с нова снимка на профила си във Facebook).
Самият Бого и Краси, с когото се запознах и offline и който харесва Van der Graaf.
Осъществих намерението си най-сетне да се запозная с Павел Николов. Като го видях, веднага го щурмувах.
Нели Огнянова, с която имах удоволствието да се запозная. (Не беше ли светлината супер за снимки?)
Люба, близка приятелка (една от малкото) с която участваме в граждански активности още от бунтовната студентска 1997... и светлината... (през зимата на 1997 веднъж отидох на шествие с една цаца и Люба успя да направи от това достойно събитие за централните новини... ех... спомени...)
Момиче, което не познавам, но е направило впечатление не само на мен.
Бого със студентка от СУ, която прочете протест против инсталирането на камери в Софийския. (Когато още навремето говорех за камерите в ЮЗУ, никой не обърна внимание, сега, като се вдигна данданията за СУ, дали някой ще се сети, че има и други университети?)
Повече снимки (не само в близък план) - в албума във Фейсбук.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
