Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

21.09.2020 г.

Най-дългата пауза

Немски облаци. Не съм виждала по-хубави облаци от немските.


Да, знам. За последен път блогнах преди половин година. Досега не бях правила толкова дълга пауза.

Социалната дистанция заради коронавируса ме свари в Германия, та се позастоях там. Останах... половин година. Първоначално беше практически невъзможно да се прибера. После вече можеше, но предпочетох да съм в по-спокойна и политически стабилна среда. На място, където институциите не излъчват противоречиви сигнали, а гражданите с основание им имат доверие. И преобладаващо спазват наложените мерки.

През тази половин година живеех у близък човек. Понякога се виждах и с още един човек. Така че, като изключим беглите разговори в супермаркета например, съм общувала на живо само с двама души (а в периода на най-строгите мерки – само с един). И никак не изпитвах липса на срещи с повече хора.

Не мога да се сетя за друг период в живота си, в който да съм била толкова уравновесена и спокойна. Затова и не блогвах – не изпитвах онзи вътрешен подтик да се споделям със света. Като се замисля – най-често съм пишела в блога в периодите, които са ми били най-трудни. А през изминалата половин година бях почти в нирванно състояние. Едвам намирах стимул да пиша за Тоест и Джендърландия, какво остава за блога.

Сега съм отново в София и се опитвам да подреждам всекидневието си – стъпка по стъпка. И ето, дойде ред и на блогването.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?