Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

28.08.2019 г.

На кого му се учи немски на ниво С2?

Някои от немските книжки, с които се сдобивам в последните години

Ако немският ви е на ниво С1 и в следващата половин година ще сте в София, имам предложение. Или идея, или молба – наречете го, както искате:

Бихте ли се записали за курс на ниво С2 в Гьоте-институт – София? Два пъти седмично, вечер. Записванията са от 3 септември на сайта на Гьоте-институт или на място. Записването продължава около седмица, мисля (по-точно – след толкова време съобщават дали един курс ще се състои, или не).

Работата е там, че вече съм стигнала до това ниво, а в последните години курсовете за него пропадат поради липса на достатъчно желаещи. Записват се по един-двама души.

Защо пропадат курсовете С2? Ами повечето хора учат езици по прагматични причини – най-вече да следват или да работят в друга държава. За тази цел се налага да „покрият“ определено ниво. В повечето случаи им е достатъчно, ако не В2, то С1. С2 е необходимо в много малко случаи – ако човек иска да става актьор или професионален преводач например.

Имам участта да съм от немното хора, които учат езици заради тях, а не защото им трябват за нещо. И като съм стигнала донякъде, ми се иска да задълбая повече. Да науча повече тънкости. По-свободно да чета книги и да общувам по-пълнокръвно. Евентуално – да превеждам или да редакторствам.

Започнах да уча немски в Гьоте-институт през есента на 2016 г. и досега всяка година карам по два курса (като се изключи един летен курс към друга школа в Берлин, която също горещо препоръчвам). Смятам, че език най-добре се учи бавно. И понеже заникъде не бързам, мога да си го позволя.

Поводът най-сетне да се захвана сериозно с немския (след два предишни опита, които не доведоха за нищо) беше да мога да се оправям при пътуванията си в Германия. Щях да съм приключила курсовете на доста по-ниско ниво, ако нямах и по-сериозна причина – просто харесвам немския език. Откакто гледах „Криле на желанието“ на Вим Вендерс, го намирам за изключително красив език. Да, граматиката му е доста сложна, към което се прибавя и огромна собствена лексика, както и типичното немско словообразуване на предълги думи. Но пък със своята комплексност и систематичност немската граматика ми помага да разбирам по-добре и граматиките на други езици, които съм учила, включително и българската.

Абе просто… учи ми се немски.

След три години и шест курса в Гьоте-институт се чувствам там като у дома си и, да си призная, ще ми е мъчно, ако тази есен се окажа без курс. Ако пак не се съберат хора за С2, може би ще запиша за трети път С1.2 (карах го веднъж непълно в Берлин и после в София), стига да е по учебник, по който не съм учила досега.

Също така смятам да запиша и един нов курс, веднъж седмично, посветен на теми, свързани с политиката и икономиката на Германия. Или (ако не се състои) разговорен курс. И тази есен да карам два курса. Ако ви звучи интересно, ще се радвам да си правим компания не в един, а в два курса.

И така – учи ли ви се немски с мен в Гьоте-институт?



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


11.08.2019 г.

Една година gender.land


Сайтът Genderland стартира на 14 февруари. Домейна gender.land обаче купих доста по-рано – на 11 август 2018 г.

Идеята да направя сайт с джендър тематика окончателно изкристализира покрай скандала със спрения проект на БАН заради това, че в заглавието му се съдържа думата „джендър“. Тогава видях колко далече могат да стигнат последствията от кампанията срещу Истанбулската конвенция и реших, че на цялото това малоумие трябва да се противодейства. Неотстъпно и непукистки, с разум, но и с чувство за хумор.

Всъщност именно домейнът ми помогна да избера име на сайта. Исках да е нещо с gender, но нямах ясна идея какво. Започнах да търся свободни домейни, ала повечето с gender бяха заети. Когато погледът ми попадна на gender.land, разбрах, че това е, което ми трябва. И че сайтът ще се казва така. Веднага купих домейна, за да не го вземе някой друг, докато изграждам сайта.

Бях си наумила да направя сайта сама, приспособявайки готов Wordpress шаблон. Отделих част от есента и зимата за това. Оказа се леко над възможностите ми. Затова на сайта някои неща не му работят (дълга работа е да обяснявам защо), а други не изглеждат, както бих искала. Но досега не съм получавала оплаквания, значи очевидно на бъговете и визуалните проблеми се дразня най-вече аз.

Логото на сайта е подарък от безценния Лъчко. В критични моменти със софтуерните си умения ми помогнаха Красимир и Станислав. За фейсбук страницата на Genderland ми помага още един човек.

И по отношение на авторите сайтът не се развива спрямо първоначалния ми замисъл. Той може да се похвали със страхотни автори в лицето на Емилия Славова, Ели Иванова, Марина Лякова, Магдалена Димитрова, Мария Димова (интервюирана, но участваща със собствени фотографии). Както и останалите, които се включиха в пилотното блиц интервю на тема Как си представяте Джендърландия: Анна Кръстева, Венелин Стойчев, Виктор Лилов, Галина Лачева, Иван Стоянов, Лайла Аградо, Лилия Драгоева, Стефан Иванов, Татяна Ваксберг.

Ала понеже искам Джендърландия да не разчита на външно финансиране, няма как да плащам и хонорари. Поради това смятам, че нямам правото да упорствам и изисквам авторите да са редовни. Още по-малко – да им държа сметка защо не са редовни. От друга страна, имам определени критерии за качеството и характера на текстовете и не бих публикувала всичко, което някой би решил да напише..

Била съм и от другата страна. Така че знам, че ако си навит да работиш редовно с години без пари, хората, за които работиш, могат да решат, че това е даденост. Че си длъжен да го правиш. И в същото време да те третират така, сякаш щом го правиш за без пари, значи трудът ти не струва. А накрая дори да ти кажат в лицето, че не си истински професионалист, но те използват, защото не могат да си позволят да плащат на истински.

Не, не искам да съм причина никой да се чувства по такъв начин, по какъвто съм се чувствала аз. Смятам, че никой с нищо не ми е длъжен само поради това, че съм създала сайт.

Все се надявам, че ще намеря правилния път хем да мотивирам автори, хем да не ги експлоатирам. Междувременно Джендърландия не излиза съвсем редовно, понеже не разчитам на чужда помощ, пък и аз съм човек. Понякога пътувам, понякога съм заета, понякога просто имам нужда от малко почивка.

Последното ми хрумване е (нещо като) речник на основните понятия, свързани с ЛГБТИ проблематиката. Оказва се по-трудничко начинание, отколкото очаквах. Защото ми се иска да е хем лесно за четене, хем това да не е за сметка на сложността на проблематиката и наличието на различни гледни точки към едни и същи понятия. Виждам как е практически невъзможно да напиша речникова статия, която да се хареса на всички. С някои от читателските критики и предложения се съобразявам и се случва да коригирам статии благодарение на тях. Други отказвам да приема, защото противоречат на разбиранията ми по темата и на общия ми замисъл за речника. Но се радвам, че различни хора споделят, че имат потребност от нещо като такъв речник.

Малко повече от половин година след създаването си Джендърландия има едновременно приятна и критична общност от читатели. Покрай нея научих за съществуването на прекрасни хора. С някои от тях установих и контакт. Благодарна съм.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог