Защо все по-рядко блогвам?

Да, от срамно много време не съм блогвала. Откакто имам блог, няма година, в която да съм писала толкова малко тук.

Пропуснах множество теми и събития, по отношение на които ми се искаше да изразя мнението. „Избора“ на нов главен прокурор, новото поприще на Сотир Цацаров, кампанията срещу Закона за социалните услуги, резултатите от PISA са само част от тях.

Блогът ми е пространството, в което мога да се изразявам в максимална степен свободно – без тематични, стилистични и прочее ограничения. Защо тогава все по-рядко го правя?

Истината е, че ми липсва енергия.

От една страна, работата на свободна практика предполага повече време за нещата, които искам да правя. От друга страна, практически почти всичко, което върша, е свързано с писане на текстове. (Е, в ученето на немски има и друг тип дейности, но все интелектуални.) След като съм написала текст за Джендърландия, Тоест, за домашно по немски, че и ако трябва някакъв социологически анализ или доклад по проект да правя... за блога просто не ми остават сили.

За липсата ми на енергия има и определени здравословни причини. Не е нещо фатално, но е свързано с лесна уморяемост. На всичко отгоре от около два месеца насам организмът ми реши да ми обърне внимание, че съм прекарала почти целия си живот седейки на стол пред бюро/маса. В резултат ми се налага да разнообразявам позите и да се движа повече, а когато съм вкъщи – да съм повече на дивана, отколкото на бюрото. Поради което в последните седмици съм оставила на заден план и Джендърландия. Но... понякога се налага човек да се вслуша в тялото си и да си даде пауза.

От днес си имам нов удобен стол и се надявам, че седенето на бюрото вече няма да ми причинява такава физическа болка. Което не означава, че смятам да продължа да прекарвам цялото си време пред компютъра.

Отделен въпрос е, че имам нужда и от нови стъкла на очилата. Влошеното зрение също пречи на писането (и, което е по-лошо, още повече пречи на четенето). Поне с очните проблеми съм на финалната права и се надявам до средата на януари да се сдобия с първите си прогресивни стъкла.

Да, ще имам прогресивни очила. Остарявам... Самата аз не се усещам по-различна, но все повече съкурсници по немски ми говорят на „вие“. Понеже са учтиви деца и не говорят на „ти“ на възрастни хора. И не разбират как за мен всяко „вие“ е като нож в сърцето... :-)

След като смених стола пред бюрото и след като изгледах не знам колко кулинарни предавания и немски документални филми, свита на дивана, усещам, че отново почва да ми се пише. Ще видим колко и докога...

Иначе съм добре.

Чудех се каква снимка да сложа на този пост и реших да ви поздравя с чашата, която си самоподарих предколедно.

П.п. В случай, че ви харесва да ме четете, моля да ударите едно рамо на „Тоест“. За да продължи да има „Тоест“ и с другите автори да продължаваме да имаме възможността да пишем в читава и независима медия.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Една година gender.land

Сайтът Genderland стартира на 14 февруари. Домейна gender.land обаче купих доста по-рано – на 11 август 2018 г.

Идеята да направя сайт с джендър тематика окончателно изкристализира покрай скандала със спрения проект на БАН заради това, че в заглавието му се съдържа думата „джендър“. Тогава видях колко далече могат да стигнат последствията от кампанията срещу Истанбулската конвенция и реших, че на цялото това малоумие трябва да се противодейства. Неотстъпно и непукистки, с разум, но и с чувство за хумор.

Всъщност именно домейнът ми помогна да избера име на сайта. Исках да е нещо с gender, но нямах ясна идея какво. Започнах да търся свободни домейни, ала повечето с gender бяха заети. Когато погледът ми попадна на gender.land, разбрах, че това е, което ми трябва. И че сайтът ще се казва така. Веднага купих домейна, за да не го вземе някой друг, докато изграждам сайта.

Бях си наумила да направя сайта сама, приспособявайки готов Wordpress шаблон. Отделих част от есента и зимата за това. Оказа се леко над възможностите ми. Затова на сайта някои неща не му работят (дълга работа е да обяснявам защо), а други не изглеждат, както бих искала. Но досега не съм получавала оплаквания, значи очевидно на бъговете и визуалните проблеми се дразня най-вече аз.

Логото на сайта е подарък от безценния Лъчко. В критични моменти със софтуерните си умения ми помогнаха Красимир и Станислав. За фейсбук страницата на Genderland ми помага още един човек.

И по отношение на авторите сайтът не се развива спрямо първоначалния ми замисъл. Той може да се похвали със страхотни автори в лицето на Емилия Славова, Ели Иванова, Марина Лякова, Магдалена Димитрова, Мария Димова (интервюирана, но участваща със собствени фотографии). Както и останалите, които се включиха в пилотното блиц интервю на тема Как си представяте Джендърландия: Анна Кръстева, Венелин Стойчев, Виктор Лилов, Галина Лачева, Иван Стоянов, Лайла Аградо, Лилия Драгоева, Стефан Иванов, Татяна Ваксберг.

Ала понеже искам Джендърландия да не разчита на външно финансиране, няма как да плащам и хонорари. Поради това смятам, че нямам правото да упорствам и изисквам авторите да са редовни. Още по-малко – да им държа сметка защо не са редовни. От друга страна, имам определени критерии за качеството и характера на текстовете и не бих публикувала всичко, което някой би решил да напише..

Била съм и от другата страна. Така че знам, че ако си навит да работиш редовно с години без пари, хората, за които работиш, могат да решат, че това е даденост. Че си длъжен да го правиш. И в същото време да те третират така, сякаш щом го правиш за без пари, значи трудът ти не струва. А накрая дори да ти кажат в лицето, че не си истински професионалист, но те използват, защото не могат да си позволят да плащат на истински.

Не, не искам да съм причина никой да се чувства по такъв начин, по какъвто съм се чувствала аз. Смятам, че никой с нищо не ми е длъжен само поради това, че съм създала сайт.

Все се надявам, че ще намеря правилния път хем да мотивирам автори, хем да не ги експлоатирам. Междувременно Джендърландия не излиза съвсем редовно, понеже не разчитам на чужда помощ, пък и аз съм човек. Понякога пътувам, понякога съм заета, понякога просто имам нужда от малко почивка.

Последното ми хрумване е (нещо като) речник на основните понятия, свързани с ЛГБТИ проблематиката. Оказва се по-трудничко начинание, отколкото очаквах. Защото ми се иска да е хем лесно за четене, хем това да не е за сметка на сложността на проблематиката и наличието на различни гледни точки към едни и същи понятия. Виждам как е практически невъзможно да напиша речникова статия, която да се хареса на всички. С някои от читателските критики и предложения се съобразявам и се случва да коригирам статии благодарение на тях. Други отказвам да приема, защото противоречат на разбиранията ми по темата и на общия ми замисъл за речника. Но се радвам, че различни хора споделят, че имат потребност от нещо като такъв речник.

Малко повече от половин година след създаването си Джендърландия има едновременно приятна и критична общност от читатели. Покрай нея научих за съществуването на прекрасни хора. С някои от тях установих и контакт. Благодарна съм.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог