Показват се публикациите с етикет интернет. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет интернет. Показване на всички публикации

19.04.2021 г.

Онлайн курсове по немски. Системата на Гьоте-институт

Описание на системата на онлайн курсовете на Гьоте-институт 
(на английски език)

Отдавна не съм писала в блога. Основната причина за това е, че съм потънала в занимания с немски, пиша за „Тоест“, а когато ми остане време, поддържам Джендърландия. И за блога така и не остават сили.

От доста време насам се каня да разкажа впечатленията си от курсове по немски онлайн. Така се случи, че между октомври и февруари карах три курса по немски в три различни държави, през част от времето – и трите едновременно. И смятам, че ще е полезно да опиша впечатленията си.

Заради пандемията от COVID-19 онлайн курсовете по езици са в разцвет. Те, разбира се, си имат някои недостатъци. Сред тях са липсата на живо общуване както в процеса на преподаване, така и на онези неформални разговори преди и след часа. Концентрацията също е по-различна, когато преподаването е онлайн.

От друга страна, онлайн курсовете имат и предимства. Основното от тях е, че не е нужно да се намирате в населеното място, в което е курсът. Ако моите курсове бяха присъствени, нямаше как да бъда едновременно в три държави. В зависимост от конкретния курс може да има и други позитиви на онлайн формата.

И така, как се сдобих с три курса в три различни държави едновременно?

Единият курс беше разговорен, към Гьоте-институт в София. Той започна като присъствен, но поради пандемията продължи онлайн. Бях го записала не за друго, а защото предположих, че няма да се съберат достатъчно участници за ниво С2, както и се оказа. И просто исках да не губя форма.

Вторият курс беше С2, към берлинската школа Die Neue Schule, интензивен курс към която карах през 2018 г. След като бях записала разговорния курс, се сетих да питам тази школа дали предлага C2 онлайн и се оказа, че такъв курс тъкмо започва. Естествено, записах се.

През ноември получих имейл от Гьоте-институт, че се сформира регионален курс за ниво С2.2, и веднага се записах, съжалявайки, че това не става 2-3 месеца по-късно. Но не знаех дали ще имам друг такъв шанс. Курсът се оказа към Гьоте-институт в Истанбул, а курсистите в него бяхме от Турция, Македония, Румъния и България.

Що се отнася до разговорния курс, единствената полза, че мина онлайн, беше с оглед на пандемията. Ползата от берлинския курс беше, че в него се включиха хора от няколко немски града, няколко държави и два континента – един от курсистите беше в САЩ. Иначе курсът си беше класически – с учебник, домашни и т.н.

Голямата разлика с „класическите“ курсове беше онлайн курсът към истанбулския Гьоте-институт. Той беше структуриран така – през седмицата човек има упражнения, качени в онлайн системата на курса, а през уикенда – виртуални срещи на курса и учителката. Упражненията бяха за четене с разбиране, слушане и писане. Имаше и задачи да пишеш по определени теми във форума на курса и да коментираш постовете на другите курсисти. Във виртуалните срещи акцентът беше върху говоренето – групови дискусии и презентации. Учебник нямаше, а упражненията в системата бяха от един учебник.

На мен този формат ми се видя много смислен, полезен и приятен. Тъй като съм флегматичен човек, не обичам да ме юркат да правя упражнения по време на часа. Много по-удобно ми е да си ги правя в удобно за мен време. Още повече, че специално тези упражнения (като изключим задачите да пишем във форума) бяха за сертификата на Гьоте-институт за ниво С2, т.е. най-трудните възможни. Така че имах нужда от още повече време, за да почна да им схващам логиката.

От края на февруари насам пък наблюдавам отвътре онлайн курсове за нивата А1 и А2 в софийския Гьоте-институт. (Защо ги наблюдавам – това е тема, за която, живот и здраве, се надявам да разкажа след около месец.) Те са структурирани така:

Учебник няма. Вместо това Гьоте-институт е разработил собствена система за онлайн обучение и я предоставя на отделните институти. Системата съдържа упражнения за гледане, четене, слушане, говорене, писане. Всяка тема се започва от най-лесното, примерно с картинки, и постепенно се усложнява. Има и упражнения за писане във форум, които поставят курсистите в ситуация да комуникират помежду си. Грешките или се показват автоматично в системата, или (ако става дума за писмени текстове например) учителят праща обратна връзка. Също и отговаря на въпроси на курсистите. Веднъж на две седмици има виртуални срещи на курса с преподавателя, които са концентрирани най-вече върху говоренето и работата в групи.

На мен онлайн курсът С2 ми беше много удобен не само защото съм флегматична и обичам да работя в удобно за мен време, а и защото на това ниво вече се предполага, че човек граматиката я е понаучил. Голямото предизвикателство обаче е как подобна форма на обучение е възможна за ниските нива, имайки предвид, че немската граматика е… трудничка.

По мои впечатления – този формат не е подходящ за всички видове курсисти, но все пак повечето успяват да се справят. Форматът със сигурност не е подходящ за хора, които очакват, че те няма да правят нищо, а учителят ще им налее всичко в главата. Но повечето от тях по принцип не се справят много добре и с класически курсове. Не е подходящ и хора, на които им е трудно да работят самостоятелно и сами да откриват логиката на определени правила. За тях ще са по-подходящи „класическите“ курсове.

Колкото и виртуалните срещи за началните нива да трябва да са ориентирани най-вече върху устната комуникация, на моменти все пак е неизбежно да има и занимания с граматика. Така че от курсистите не се очаква да са разбрали самички съвсем всичко. 😊

Впрочем съвременното обучение по немски език изхожда от предпоставката, че човек най-добре усвоява едно правило, ако сам го е разбрал. Затова дори в „класическите“ учебници, по които съм учила, правилата се извеждат като задача, а не се дават наготово.

Накратко – всеки формат на езиков курс си има предимства и недостатъци. Но колкото повече са форматите, толкова по-голяма е вероятността човек да намери най-подходящия за себе си.

Ако ви е любопитно дали онлайн курс по немски за начинаещи ще е подходящ за вас, тук можете да пробвате няколко упражнения без записване и безплатно.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


11.08.2019 г.

Една година gender.land


Сайтът Genderland стартира на 14 февруари. Домейна gender.land обаче купих доста по-рано – на 11 август 2018 г.

Идеята да направя сайт с джендър тематика окончателно изкристализира покрай скандала със спрения проект на БАН заради това, че в заглавието му се съдържа думата „джендър“. Тогава видях колко далече могат да стигнат последствията от кампанията срещу Истанбулската конвенция и реших, че на цялото това малоумие трябва да се противодейства. Неотстъпно и непукистки, с разум, но и с чувство за хумор.

Всъщност именно домейнът ми помогна да избера име на сайта. Исках да е нещо с gender, но нямах ясна идея какво. Започнах да търся свободни домейни, ала повечето с gender бяха заети. Когато погледът ми попадна на gender.land, разбрах, че това е, което ми трябва. И че сайтът ще се казва така. Веднага купих домейна, за да не го вземе някой друг, докато изграждам сайта.

Бях си наумила да направя сайта сама, приспособявайки готов Wordpress шаблон. Отделих част от есента и зимата за това. Оказа се леко над възможностите ми. Затова на сайта някои неща не му работят (дълга работа е да обяснявам защо), а други не изглеждат, както бих искала. Но досега не съм получавала оплаквания, значи очевидно на бъговете и визуалните проблеми се дразня най-вече аз.

Логото на сайта е подарък от безценния Лъчко. В критични моменти със софтуерните си умения ми помогнаха Красимир и Станислав. За фейсбук страницата на Genderland ми помага още един човек.

И по отношение на авторите сайтът не се развива спрямо първоначалния ми замисъл. Той може да се похвали със страхотни автори в лицето на Емилия Славова, Ели Иванова, Марина Лякова, Магдалена Димитрова, Мария Димова (интервюирана, но участваща със собствени фотографии). Както и останалите, които се включиха в пилотното блиц интервю на тема Как си представяте Джендърландия: Анна Кръстева, Венелин Стойчев, Виктор Лилов, Галина Лачева, Иван Стоянов, Лайла Аградо, Лилия Драгоева, Стефан Иванов, Татяна Ваксберг.

Ала понеже искам Джендърландия да не разчита на външно финансиране, няма как да плащам и хонорари. Поради това смятам, че нямам правото да упорствам и изисквам авторите да са редовни. Още по-малко – да им държа сметка защо не са редовни. От друга страна, имам определени критерии за качеството и характера на текстовете и не бих публикувала всичко, което някой би решил да напише..

Била съм и от другата страна. Така че знам, че ако си навит да работиш редовно с години без пари, хората, за които работиш, могат да решат, че това е даденост. Че си длъжен да го правиш. И в същото време да те третират така, сякаш щом го правиш за без пари, значи трудът ти не струва. А накрая дори да ти кажат в лицето, че не си истински професионалист, но те използват, защото не могат да си позволят да плащат на истински.

Не, не искам да съм причина никой да се чувства по такъв начин, по какъвто съм се чувствала аз. Смятам, че никой с нищо не ми е длъжен само поради това, че съм създала сайт.

Все се надявам, че ще намеря правилния път хем да мотивирам автори, хем да не ги експлоатирам. Междувременно Джендърландия не излиза съвсем редовно, понеже не разчитам на чужда помощ, пък и аз съм човек. Понякога пътувам, понякога съм заета, понякога просто имам нужда от малко почивка.

Последното ми хрумване е (нещо като) речник на основните понятия, свързани с ЛГБТИ проблематиката. Оказва се по-трудничко начинание, отколкото очаквах. Защото ми се иска да е хем лесно за четене, хем това да не е за сметка на сложността на проблематиката и наличието на различни гледни точки към едни и същи понятия. Виждам как е практически невъзможно да напиша речникова статия, която да се хареса на всички. С някои от читателските критики и предложения се съобразявам и се случва да коригирам статии благодарение на тях. Други отказвам да приема, защото противоречат на разбиранията ми по темата и на общия ми замисъл за речника. Но се радвам, че различни хора споделят, че имат потребност от нещо като такъв речник.

Малко повече от половин година след създаването си Джендърландия има едновременно приятна и критична общност от читатели. Покрай нея научих за съществуването на прекрасни хора. С някои от тях установих и контакт. Благодарна съм.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


31.03.2018 г.

Неволите на начинаещия пишман програмист

Отскоро си имам и занимавка, която малко ме разсейва от писането на код – сдобих се с безогледален фотоапарат Sony a5100.


Занемарих си блога, знам. Планирах няколко сериозни публикации, а все не ми остават време и сили за тях. Карам втори семестър на курс по web development изпива всичката ми енергия – дори когато не се занимавам с него, нещо в мен човърка, че трябва да седя и да пиша код, а не да правя нещо друго.

Самият курс е уж за начинаещи. Като се има предвид, че е вечерен (аз карам дистанционната му форма, всъщност), е замислен за хора, които работят или имат друга основна дейност. Ала изведнъж начинаещият се оказва удавен в масиви, цикли, функции, обекти и тяхното инстанциране и какво ли още не. Нямам предвид масиви от дървесина и циклене на паркет, а математически по същество операции, присъстващи в определени езици за програмиране. И ако въпросният начинаещ не се е занимавал с математика и програмиране през живота си, му се налага да развива съответните видове интуиция в движение. Ако може.

От призмата на 11-годишния ми преподавателски опит, такъв курс не е точно за начинаещи. Ако курсистът има известни предварителни познания (аз имам по HTML например, това няма нищо общо с програмирането, но ми помага, когато нещата опрат до HTML и CSS), се справя. Иначе... пак не е невъзможно да се справи, но с цената на непрекъснато „вдигане за косата“.

Засега общо взето се крепя. На проекта за първия семестър имам 92 точки от максимум 100. И все пак, пред всяка нова задача заставам като пред скок с бънджи.

Признавам, че ми е трудно. Може би е въпрос и на възраст, а също и на способности – искам да кажа, че човек е подходящ повече за едни неща, отколкото за други. И друг път съм „скачала в дълбокото“ и съм учила нови неща, които ми е трябвало практически веднага да прилагам на практика. Така беше със социологията, английския език, SPSS-а, бас китарата (е, с нея големи дълбочини и висини не постигнах), журналистиката и... може би пропускам нещо.

В същото време, дори и да не успея да се справя с курса докрай, след него ще знам и ще мога повече, отколкото ми е нужно за целите, които си поставям. Не искам да ставам програмист (не че някой ще се залети да наеме начинаеща програмистка на 40+ години), а да мога да правя читави сайтове, най-вече с готови шаблони, които обаче да мога да модифицирам в известни граници. Някои прехвалени агенции, които правят уеб страници, предлагат по-малко и от това. (Тоест предлагат повече, но на практика служителите, натоварени да ви направят сайт, понякога не могат да добавят един празен ред с HTML в готовия шаблон – била съм свидетел на такъв случай и въпросния ред накрая го добавих аз.)

Вече мога да направя прилично изглеждащ статичен сайт и без готов шаблон, и този сайт да има версия и за мобилни устройства. Сега имам за задача да направя и динамичен. Така че, колкото и голяма да е паниката ми от циклите, масивите и различните видове синтаксис, напредвам.

Добре, а защо тогава ми е целият зор, щом не искам да ставам програмист?

Първо, наистина нямах представа за сложността на курса, който записвам (курсът, сам по себе си, може да не е толкова сложен, важното е, че на мен ми идва сложен). По-важното обаче е, че го записах най-вече за обща култура. Правят ми се сайтове. Дори да използвам готови шаблони, ми се иска да имам понятие какво стои зад тях.

Изобщо, смятам, че известна теоретична култура не вреди, с каквото и да се занимава човек. Макар днешният инструментален свят в голяма степен да отрича значението ѝ. Да вземем социологическите изследвания. Можете да направите представително изследване, без да имате понятие от класици на социологията като Макс Вебер, Емил Дюркейм или Толкът Парсънз, както и от по-нови сациологически теории. Но ако имате теоретична социологическа култура, това помага – и на формулирането на въпроси, и на интерпретацията им.

Неглижирането на теоретичната култура в съвременния свят е една от темите, по които все не ми остават време и сили да пиша в блога.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


17.10.2017 г.

СПАСителни размисли


Темата за Александър/Спас вече се поизтърка. Институционалните реакции около нея напоследък отместват вниманието от по-сериозни проблеми. Но аз продължавам да си мисля. За човешките отношения и за доверието.

Да не се доверяваме на хора, които познаваме само от интернет, е измамна поука. Въпросното лице, в модуса на Спас, е предполагаем извършител на измами и на хора, които познава „в реалния живот“.

Едни от най-ценните познанства в живота ми са започнали в интернет, а някои там са си и останали. Не бих жертвала доверието си към хора, които познавам само от мрежата, защото сред тях би могло да има и измамник. (Друг въпрос е, че на никого от тях не съм давала номера на кредитната си карта. Но са единици и хората, които познавам на живо, и на които бих го дала.)

Друго си мисля обаче. Най-искрено признавам на Александър/Спас, че е умен, има обща култура, както и брилянтна интуиция за маркетинг. Да измислиш една личност, да успееш да я позиционираш в публичното пространство сред мрежа от неслучайни хора и да ѝ създадеш авторитет, за това се искат множество качества. Това прави Александър/Спас по своему симпатичен персонаж, а историята му – подходящ филмов сюжет.

Да си умен, симпатичен, харизматичен и да имаш готини позиции обаче не означава непременно да си почтен. Ала и ако се подвизаваш с истинското си име, хората те познават на живо, виждали са те по телевизията и т.н., няма гаранция, че не си измамник. И в „реалния живот“ има умни, симпатични, способни и харизматични измамници, с някои от които можем дори да споделяме общи ценности. Едни ограбват парите ни, други – политическите ни и гражданските ни надежди, трети – нещо друго. Каквото и да ограбят от нас, боли.

Смятам, че е важно да сме способни на доверие. Пълната липса на доверие към другите е параноя. Но доверието трябва да се случва в разумни граници. И да не си затваряме очите, когато има знаци за злоупотреба с него. Когато ни лъжат, манипулират или зомбират. Все едно дали заради пари, власт, кариера, его, любов, всичко заедно или нещо друго.

________________

Ако искате да подкрепите „Неуютен блог“, можете да го направите тук. На онези, които вече го подкрепиха – благодаря!


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


5.01.2016 г.

Wanted: коментаторът Свободен (Svoboden)



Има хора, които дълбоко са ме впечатлявали онлайн, без на практика да знам нищо за тях. За някои от тях се е случвало да науча повече, в определени случаи - дори да се запозная в "реалния живот". За други така и не съм разбрала основни неща като например как се казват или как изглеждат, но за мен по-важно е как мислят.

Чудила съм се дали сред тези анонимни хора няма такива, които всъщност познавам, но имат някаква причина да не се разкриват. Преди години съм имала такива случаи (изключвам хейтърските коментари, които са анонимни по други причини).

Един от онези, за които съвсем нищо не знам, преди време коментираше тук в блога под псевдонима Свободен (Svoboden). Винаги съм се радвала на коментарите му/ѝ, а когато не сме имали несъгласия, сме водили безкрайно интересни дискусии.

От доста време Свободен го/я няма - някъде около две години. Разбира се, никой не е длъжен да ми коментира в блога. Но ми се ще да знам, че този човек е добре.

Свободен, ако попаднете на този пост, много ще се радвам да драснете някой ред. Или да дадете знак по друг начин, в случай, че се познаваме и в други измерения. Не е нужно да е дълъг и умен коментар - просто да се уверя, че сте там някъде :-).

Ако не сте Свободен, но искате да ми оставите коментар, просто ей така - заповядайте, също ще се радвам.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


15.11.2015 г.

Електронна система за проверка на матури, или: "да не се занимаваме с компютърна грамотност"


Вие сте български учител, който иска да е в крак с времето. Уведомяват ви, че има нова, електронна система за проверка на матури. Супер, казвате си. В сряда ще трябва да присъствате на обучение, на което ще ви обяснят системата. Дотогава обаче вие трябва да сте я проучили. За тази цел получавате от лице на име Николай Овчаров мейл с инструкции.

Първото, което разбирате от мейла, е, че лицето Николай Овчаров не е добре с пунктуацията. Едновременно с това разбирате, че ви смята за идиот. Господин Овчаров обосновава необходимостта да се запознаете със системата така:

"Това ще позволи по време на презентацията да не се занимаваме с компютърна грамотност"

И дава блестящ и пълен с уважение практически съвет:

"Моля, тези от Вас, които имат затруднения с влизане в системата , както смяна на паролите да се допитват до колеги,деца и до нас."

Приятели, настоящи и бивши гаджета и съпрузи, както родители и други роднини (освен деца), не се споменават, защо ли? Сигурно и те са идиоти като вас.

После разбирате, че системата можете да ползвате само с Internet Explorer. Ако сте на Windows 10, който върви с Microsoft Edge - не става, трябва Internet Explorer. Ако сте под Linux - к*р.

След това разбирате, че трябва да си свалите Microsoft Silverlight, за да работи системата. Той върви само под Windows и Mac. Ако сте под Linux - вж. по-горе.

Освен няколко помощни файла, прикачени в писмото, има и линк към видеоклипове с упътвания за матурите по различните предмети. Видеото по вашия предмет трябва да си го свалите - кой ще ви глези да ви го качва в YouTube?

Сваляте клип с обем 100 MB и нещо във формат .tvs, който нито една от програмите за филми, с които разполагате, не може да отвори. Господин Овчаров ви е предупредил: "За да ги гледате трябва да си инсталирате Team Viewer" (курсивът - мой, Св.Ен.).

Какво да правите - сваляте програмата. Оказва се, че това всъщност е софтуер за отдалечен достъп - за дистанционно управление на компютъра ви. Защо ви е такава програма, за да изгледаде едно клипче, след като има далеч по-популярни файлови формати като .avi и .mp4, чудите се.

И така, вече можете да видите лелеяния клип. На него се вижда компютърен екран със заредена система за проверка на матури, и подчертано отегчен мъжки глас (дали на същия Николай Овчаров) обяснява кое как работи.

Докато преглеждате файловете с инструкции, забелязвате един, който е озаглавен с големи букви и на кирилица "ПОМОЩ". В него ви се обяснява, ако имате проблеми, да свалите еди-кой си зипнат файл, в който ще намерите... същата програма Team Viewer, която ви беше нужна, за да гледате отегчителното клипче. Трябва да си я инсталирате и да дадете на Овчаров потребителското име и паролата си за системата, за да влезе в компютъра ви и да нагласи нещата.

Не сте параноик, но вече започвате да си мислите, че не само ви имат за идиот, ами искат достъп до компютъра ви. За ваше добро, ама...

А за отрицателно време трябва да станете на "ти" със системата за проверка на матурите, защото, заповядва ви Овчаров с големи сини букви: "До обучението да сте напълнили системата с проверени работи!"




Седите и гледате в една точка. Ще се "занимаваме с компютърна грамотност" в сряда, май... Как ли пък не. Ще се оправите, без да давате достъп до компютъра си...


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


20.10.2015 г.

Какво електронното гласуване не е

Както споменах в предишния пост, на референдума в неделя ще подкрепя електронното гласуване. Ще го направя без еуфоричния ентусиазъм, обхванал немалка част от проповедниците му. Но и със съзнанието, че фактът, че мнозинството от големите проекти в България после трябва да се преправят, не означава, че нищо не трябва да се прави. И че по-важен от самият референдум ще е гражданският контрол върху изпълнението на евентуално положителната народна воля.

Прави ми впечатление обаче, че някои хора, които пишат в защита на електронното гласуване, говорят като че то ще отмени традиционното. Такива са например аргументите, че то ще направи изборите по-евтини, както и че ще доведе до масова компътърна грамотност из страната.

Електронното гласуване не отменя традиционното. И за добро, и за лошо.

Това означава, че за период от доста години то няма да доведе до значително по-евтини избори, а напротив - за осъществяването му ще е нужна солидна първоначална инвестиция. Докато няма достатъчно устойчиви данни какъв приблизителен дял от населението гласува електронно, ще се печатат толкова бюлетини, колкото и преди. Броят на избирателните секции вероятно ще намалее в чужбина, но в България не очаквам да има бърза промяна.

В същото време, при хипотетично компрометиране на старта на електронното гласуване, няма да се касират целите избори, защото мнозинството все пак ще е гласувало по традиционния начин. Евентуално ще се наложи само повтаряне на вота, който е подаден електронно.

Неотменянато на традиционното гласуване е облекчение за хората, които по една или друга причина не ползват компютри. Не мислете само за гетата (немалка част от обитателите на които имат интернет и го използват, впрочем). Повечето от хората, които не могат да четат и пишат, са и компютърно неграмотни. Не всички обаче - племенникът ми например, преди да се научи да говори, камо ли да чете, се оправяше прекрасно с таблет. За много деца, а вероятно и за някои възрастни, ситуацията е аналогична. Но може би всеки от нас може да се сети за свои възрастни, а и не чак толкова възрастни, роднини, които ги е страх от технологиите, не могат да им свикнат.

Да не забравяме, че в България има населени места, в които достъпът до интернет е практически невъзможен. В някои дори мобилните връзки са почти или изцяло липсващи. В други дори няма и ток. Това е ситуацията в 21 век в България - една от страните в света с най-бърз и евтин интернет.

Лесно е човек да си седи в София, сред себеподобни по възраст, образование и социален статус, и да си мисли как всички трябва да гласуват електронно. Но не е особено демократично.

Електронното гласуване обаче ще е от полза на първо място на българските граждани, които живеят в чужбина. Сега те често пъти се налага да пътуват на големи разстояния и да плащат сериозни суми, за да могат да упражнят правото си от глас. Това спира доста от тях да гласуват.

На второ място, електронното гласуване ще е облекчение за хората с трудности в придвижването - поради двигателни увреждания, временни двигателни проблеми (примерно счупен крак) или друго заболяване.

На трето място, електронното гласуване ще е от полза на широк кръг от хора, които по една или друга причина са възпрепятствани да стигнат до избирателните секции. Сред тях има такива, които не искат да се регистрират да гласуват по настоящ адрес, а не им се отделят излишни пари и/или излишно време да пътуват постоянния си адрес. И такива, които нямат удобен транспорт до избирателните си секции, обаче имат компютри с интернет. Има и хора, които в деня на изборите са в командировка в страната или чужбина или искат да отидат на екскурзия, на романтичен уикенд и т.н.

На четвърто място, има и хора като мен, които биха гласували електронно заради принципа. Плащам си сметките и данъците по електронен път, за да си спестявам опашките и административната бюрокрация, а и за да изпитвам някакво удоволствие от олекването на джоба си, все пак. Ако мога да свърша свое задължение по интернет, не бих се разкарвала да го върша по традиционния начин. И - макар избирателната секция да ми е на по-малко от десет минути път пеша от къщи, бих гласувала електронно.

Електронното гласуване може би ще мотивира някои млади хора, които живеят с дигиталните технологии, да гласуват. Не трябва да мислим обаче, че въвеждането му ще промени политическата ситуация в България като с магическа пръчка.

Технологията не е заместител на политиката. Все пак, трябва да има и за кого да гласуваме.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


3.01.2013 г.

Lo Blogger e mobile

Късно, но от сърце, вече и аз се сдобих с "умен" телефон. Та реших да изпълня препоръката на +Dimitar Tsonev да блогна от него. И за да има все пак какво смислено да ви кажа, нека ви питам нещо:

Преди доста време  бях активирала функцията за мобилен изглед на блога. Намирам го за удобно оптимизиран за мобилни телефони, най-ваче като шрифт и като разположение на екрана. В мобилната версия обаче страниците не се виждат, а се оказва, че и формата за коментари, която е към DISQUS, не се вижда, така че на практика не може да се оставят коментари.

Затова днес премахнах мобилната версия и Неуютният блог вече ще се вижда на мобилни телефони в пълния си блясък. И коментарите си работят. Само че сега пък шрифтът му е много дребен. Аз компенсирам със зумиране, но телефони разни.

В тази връзка, питането ми е: ако четете блога през мобилно устройство, удобен ли ви е, както е сега? Ако не, хрумва ли ви препоръка как да го оптимизирам?


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


6.11.2012 г.

Throw away your television



С Крис от доста време обмисляхме да се отървем от телевизора. И ето, че изскочи очарователна възможност да го направим.

Вече почти не гледаме телевизия. Имахме навика да изглеждаме по две новинарски емисии (обикновено на Нова и БНТ) вечер, но все по-трудно се концентрираме. Или си говорим, или правим нещо на лаптопите, или и двете... А телевизията се явява досаден фонов шум.

Преди години като че имаше по-качествени филми за гледане, хем бяхме само със стайна антена. От около две години сме на сателитна телевизия, но който и канал да погледнем - все криминални сериалчета и други подобия на филми, които не ни привличат вниманието. Все по-рядко улучваме нещо, което да ни хареса. Понякога Крис, ако остане да будува до призори, на сутринта ми казва, че е гледал интересен филм. Но в повечето случаи ми разказва за документални филми за животинки. Например за вълци, които ядели грозде.

Денем телевизия по принцип не гледаме, ако случайно решим да видим някое предаване, трябва специално да си напомняме и често забравяме.

А сме си купили доста филми на DVD-та за по 1-2-3-4 лева, които само чакат да ги гледаме. В интернет и без това се осведомяваме за важното от новините, както и дали някоя телевизия е сътворила нещо много значимо (или пък някоя голяма простотия). А в нета има и клипчета за животинки, предполагам и за вълци, които ядат грозде...

Тъй че нищо не губим, а печелим повече спокойствие и възможност да разполагаме с времето си по по-смислени начини. И - дори и да го хабим - да го правим, както ние решим, а не да се оставяме да ни наливат пропаганда и лош вкус в главите. Да, печелим и 14,80 на месец повече.

А Арт хостелът печели в лицето на бившия ни телевизор монитор, на който да могат да бъдат излъчвани различни културни събития, които се случват там, в реално време. Всъщност дано телевизорът сработи като монитор, че е старичък... дано не се наложи да си го взимаме обратно :-).

Поздравявам ви с парчето на Red Hot Chili Peppers, в което те ни призовават да си изхвърлим телевизорите. Видеото е от концерта в София и е нещо, което, предполагам, няма да видите по телевизията.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


31.05.2012 г.

Без Блатен и (без) лъжи


Докато се чудим кой е последният филм на Блатен Ечки и колко голям салам ще го нахрани, поздравявам ви със съвсем легален клип на едно парче на Серж Танкян, по което съм луднала тия дни. Дано ви хареса.

Апропо, Серж има собствен канал в YouTube, в който както сам качва клипове със своя музика и други неща, свързани с работата си, така и споделя съдържание за себе си - любителски клипчета и пр., което феновете му качват в YouTube.

Изкушавам се да споделя едно качено от Серж интервю с него. Журналистът, продуцентът, членовете на групата, както и останалите участници в интервюто, заслужават особено внимание ;-).




Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


19.05.2012 г.

Google Drive е крачка назад


Google Docs възникна с иновативната по онова време претенция да направи десктоп средата (с изключение на браузъра) излишна, така че човек да може да прави всичко, което му е нужно при работа с компютър, онлайн. Google Docs се опитаха да се превърнат в алтернатива основно на Microsoft Office. Доколко успешно - друг въпрос, но лично аз доста съм ги ползвала - в случаи, в които не се изисква по-специално форматиране, а също и за сътрудничество и споделяне, които възможности намирам за един от най-големите плюсове на платформата.

Google приложиха идеята за минимизиране на необходимостта от десктоп среда и с вградения в Gmail чат, посредством който могат да се провеждат и видео разговори, и с възможността да се прослушват атачмънти в музикален формат и да се гледат клипове, качени в YouTube, направо в електронната поща. Същата е философията и на недостъпната все още в България услуга Google Music.

От тази гледна точка за мен Google Drive е разочарование, особено на фона на развитието на всевъзможни "облачни" услуги.

Първо, десктоп приложението е достъпно само за Windows и Mac, не и за Linux. Основният конкурент Dropbox е достъпен за всякакви платформи. За ползващите Linux остава да използват предоставените 50 MB, за да качват файлове. Но тук стигаме до втория проблем.

Второ, не е помислено за синхронизирането на функционалността между десктоп и онлайн версиите. Не мога например да споделя файл от десктоп версията - трябва да ида онлайн. Ако идеята беше центърът на услугата да се измести онлайн, бих нямала нищо против. Обаче онлайн функционалностите са не по-малко орязани. Примерно, онлайн не могат да се слушат песни дори в най-популярния музикален формат - mp3. Чудно защо, след като Google са разработили вече съответната технология поне два пъти - и за електронната поща, и за Google music. В това отношение Dropbox са по-напред - ако приятел сподели с мен линк с песен, аз мога директно да я чуя.

Трето, не е мислено достатъчно за интеграция с другите услуги на Google. От Drive (само от онлайн версията, както вече уточних) файлове могат да се споделят само по старата система на Docs - с други потребители, но не и в Google+. Пък Google+ уж претендираше да бъде точката на интеграция между всички услуги на Google. Единствената връзка между Drive и Google+ е, че могат да се споделят снимки. Но това е възможно само ако от плюса тръгнете да споделяте снимка и отбележите Drive като източник. Drive и Google+ не е предвидено. А и за това има готова технология - Picasa. Не виждам проблем да се използва и за Drive, както и да се разшири за други типове файлове. Защо в Google+ да не могат да се споделят текстови документи, например? А защо не и да се обработват в колаборация, както е в Google Docs?

Да обобщя. За да се превърне в сериозна алтернатива на Dropbox, Google Drive би следвало да предложи повече функционалност. Смятам, че това би могло да стане сравнително лесно - достатъчно е да се използват технологии, разработени за други услуги на Google, както и да се постигне по-голяма интеграция между тези услуги. В идеалния случай Google Drive би могло изобщо да не се инсталира на компютъра.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


23.04.2012 г.

В Деня на книгата - как се пише?


В Деня на книгата българските интернет потребители получиха, твърдя без никакво колебание, един от най-ценните подаръци, които са получавали. Става дума за официалното обявяване на новия сайт "Как се пише?" на Павлина Върбанова, която много от вас, предполагам, знаят от блога ѝ, а някои я следят и в Туитър.

Сайтът "Как се пише?" дава кратки и ясни отговори на въпроси, свързани с правописа и пунктуацията и граматичните правила в българския език. Проектът е осъществен с лични средства. Важно негово предимство, според мен, е че е със свободен лиценз. За изграждането на сайта е помогнал Гонзо, а с логото и буквояда - Мишел и Ани. Все отбран отбор юнаци :-).

Питам се обаче - защо Институтът по български език към БАН не е свършил за толкова години (срещу заплащане) това, което Павлина прави на добра воля и от чувство за професионално призвание и граждански ангажимент? Предстоящото издание на Правописния речник ще бъде ли съпроводено поне с диск, или Институтът по български език ще продължава да бъде все толкова нечувствителен към дигиталната среда и уеб културата, в която се социализират съвременните млади хора?

Съвпадението на старта на "Как се пише?" с Деня на книгата се оказа непреднамерено, но въпреки това е неслучайно, според мен. Много от българските издателства все повече пестят откъм редактори и коректори. Масовата неграмотност в България не е последствие от информационните технологии, както смятат тези, според които ключът към грамотността е в запазването на статуквото на безнадеждно отминали времена. Тя е последствие по-скоро от тяхната неспособност да бъдат адекватни на времето си.

А междувременно самата дигитална култура произвежда и собствената си регулация, включително и по отношение на правилното използване на езика, като с това става от полза и за писането и издаването на книги.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


7.03.2012 г.

Гласувай срещу лични данни: неочаквано добра комбинация

Преди малко моя бивша студентка ме помоли да гласувам за нейно клипче, което участва в рекламна кампания на NESCAFE 3 в 1. Зарадвах се, че момичето се занимава с творчество, и реших да го подкрепя. (Предполагах, че конкурсът е за авторски клипове, оказа се, че става въпрос за комбинации от предварително приготвени парчета... доста разочароващо, впрочем.)

По принцип е хубаво, когато има някаква класация, да се предвиждат начини за спиране на многократното гласуване от едни и същи "помагачи". Най-елементарният начин е невъзможност да се гласува от едно и също IP (което обаче би било пречка за други хора, които го използват). Може да се изпращат и писма с код за потвърждение и т.н. В кампанията на Нескафе искат да се регистрираш, но може да влезнеш и чрез фейсбук профила си.

Дотук - добре. Обаче като влязох през фейсбук, отново трябваше да се регистрирам. В процеса на регистрация имаше опция да оставя сайта да публикува на фейсбук профила ми каквото намери за добре. Махнах я. Бяха ми поискани данни за:

- име и фамилия
- град
- адрес
- телефон
- възрастова група

Всички полета бяха задължителни за попълване. Дадох непълни фамилия и адрес и грешен телефон, докато ругаех себе си, че съм се навила да подкрепя другарчето. Ама момичето е слънце ненагледно, как да му откажа.

Въпреки всичко не можах да гласувам - звездичките, върху които трябваше да кликна, не бяха активни и туйто. Тогава момичето предположи, че, за да гласувам, трябва да първо да харесам страницата на Нескафе във Facebook. Изругах се още веднъж и я харесах. Този път успях да гласувам. После моментално отхаресах страницата.

Та се питам: защо NESCAFE има нужда от името ми, точния ми адрес, телефон и възрастта ми, за да гласувам за едно клипче? Защо трябва да им харесвам страницата? Няма ли по-интелигентни начини една марка да достига до потребителите от това да им събира личните данни, та после да може да ги спамва и вкъщи, и по телефона? Трябва ли харесването на една страница във Facebook да бъде условие за гласуване (което не се извършва във Facebook, при това) или страниците следва да бъдат харесвани заради доброто съдържание, което предлагат, и общуването с аудиторията си?

А кафе не пия.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


24.02.2012 г.

Продължение на акта срещу ACTA


Утре, събота, 25 февруари, от 11 часа, пред Паметника на съветската армия отново ще има протест срещу ACTA. Едва ли ще е толкова масов, колкото предишния, но ще е добре да покажем, че не могът да ни приспят със замразяване. И вероятността да се засечем там ще е по-голяма от миналия път :-).

Ще се включат още няколко града - дотук знам за Добрич, Благоевград, Сандански и Видин. Ето страницата на събитието във Facebook.

Повече подробности - при Григор.

До утре (ако ще идвате и ако сте в София)!


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


21.01.2012 г.

Мирно съвместно съществуване


Тези два статуса добросъседски си съжителстваха в потока ми с новини във Facebook вчера, без да подозират един за друг. Контрастът ме усмихна.

И не, това не е пост за или против религията. А за съвременността, в която, искаме или не, съжителстваме с хора с най-различни и, което е по-важното, несъвместими, ценности.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


19.01.2012 г.

Блоговъзкресение


Използвах доста радикален начин, за да се присъединя към протеста срещу SOPA/PIPA. Blogger дава възможност изтритите блогове да бъдат възстановени с един клик до 90 дена от изтриването си, а за всеки случай го бях и експортирала. Изтриването обаче - дори и временно - ми причини почти физическа болка и едвам изтраях до полунощ, когато го върнах към живот.

От създаването на този блог не ми е и минавало през ум да го премахна. Но като че чак вчера осъзнах колко важна част от мен е той, какво означава за мен да бъда себе си чрез него и да общувам чрез него. Социалните мрежи не могат да заменят това, поне за мен. Ако те са агора, блогът е личен клуб, в който сте поканени.

Не знам дали блогването е мъртво, но моя блог го искам жив. На този етап единственото, което може да ме накара да го затворя, е ако вече никой не го чете.

Със затварянето на блога се опитах да направя експеримент. Беше ми интересно колко хора биха предприели подобен жест, без да има изричен призив за това. Предпочитам да използвам призиви само в краен случай и да разчитам на способността за самостоятелно мислене и вземане на решения.

Ето списък на български блогове и сайтове с различна степен на популярност (поне на тези от тях, които успях да установя и по реда, в който установих), които по един или друг начин участваха в стачката срещу SOPA/PIPA:

http://blog.ulalume.net/
http://benikki.tumblr.com/
http://www.asengenov.com/
http://yovko.net/
http://temelkoff.blogspot.com
http://brambazuk.eu/
http://blog.peio.org/
http://alia.tropot.net
http://900px.tropot.net/
http://shaio.wordpress.com/
http://blog.doncho.net/

Разбира се, нито нямам претенции именно аз да съм провокирала всички тях за това (някои съм, други - едва ли), пък и не съм си поставяла такава цел. Важното е, че нямаше изричен призив какво точно да се прави.

Чуха се гласове, че едва ли някой ще се интересува какво правят няколко дребни български блогчета и сайтчета. Не сме Wikipedia, да. Но доколкото това, което се случва с Интернет, засяга и нас, сме част от едно общество и с действията можем да влияем, макар и в малка степен, на това общество.

Имам си блог, ура!


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


17.01.2012 г.

Неуютен блог затваря като протест срещу SOPA/PIPA

От създаването си на 19 юли 2007 г. този блог винаги е бил на линия за своите читатели. По примера на американската Wikipedia обаче утре (считано от полунощ) ще стане недостъпен за едно денонощие.

Защото "сопата" заплашва да "пипне" всички нас.

И защото културата на Интернет е на на последно място култура на свободата. И на отстояването й.

п.п. А ако още не знаете какво са SOPA и PIPA, сега е времето да разберете.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


20.12.2011 г.

Подравняването има (поне) две страни


Изтече срокът на анкетата за подравняването на публикациите в Неуютен блог. Който се включил - включил. Благодаря на 46-те читатели, които участваха и на всички, които коментираха по темата. Умишлено не исках да давам широка гласност на въпроса си. Щеше ми се да разбера мнението най-вече на редовните читатели, които нямат нужда от излишно подканване, за да посетят блога ми. И най-вече - на тези от тях, за които въпросът е важен.

Да си призная, не очаквах такъв резултат. Хипотезата ми беше, че ретроградният ми вкус ще бъде безжалостно разкритикуван. Вместо това, само една пета от участниците в анкетата, или 9 читатели, се обявиха за подравняване отляво. Останалите 80% (37 читатели) бяха категорични - двустранно.

Размишленията ми върху коментарите окончателно затвърдиха решението ми да запазя доброто старо двустранно подравняване.

От една страна, спорът за подравняването може да се разглежда на "чисто" типографско-естетическа-професионална плоскост. Двустранното подравняване създава разстояния между думите, които дразнят някои хора (сред тях - и специалисти в областта), дори и при широки редове като моите. Компромис е сричкопренасянето, но не виждам достатъчно основание да го въвеждам в блога. Текстовете, подравнени само отляво, напротив, се възприемат като "по-леки" и по-подходящи за четене онлайн.

Другата страна на "естетическия" спор настоява, че двустранно подравненият текст е симетричен, а разстоянието между думите може да се минимизира с по-широки редове. Лявото подравняване се възприема като нащърбено. Всички разстояния, които се разпределят равномерно и почти незабележимо при двустранното подравняване, при едностранното се струпват от неподравнената страна.

От друга страна, зад всяка от тези позиции стоят по-дълбоки ценностни основания. Адептите на едностранното подравняване са настроили естетическите си сетива спрямо съвременния дигитален текст. Предполагам, че в глобален план те са и мнозинството. Мнозинството на моите верни читатели обаче предпочита естетиката на печатното слово. Обикновено текстът в книгите е двустранно подравнен.

От трета страна (или частен случай на втората), блоговете си имат стил, който изразява персоналността на автора. Не само съдържанието, а и визията на един блог (в степента, в което е технически възможно за автора му да постигне това) изграждат определена онлайн идентичност. Грижила съм се доста дълго за "физиономията" на моя блог. Бих могла да се опитам да бъда по-"модерна". Да пиша кратки текстове, подравнени отляво, без засукани изречения и думички като "реификация". Така вероятно ще спечеля повече читатели, но пък ще загубя някои от най-скъпите. За мен е по-важно не да имам много читатели, а кой ме чете.

Затова ще запазя двустранното подравняване, засега. От коментарите ви и резултатите от анкетата разбрах, че то е важна част от дигиталната ми идентичност. Стилът е въпрос не само на естетика, а носи послание и дух.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


14.05.2011 г.

Възстановимо и невъзстановимо


Някои неща са невъзстановими. Като невероятните разговори, които водехме с Боби, докато той ме опушваше с индустриални количества червени "Кинг" - най-гадно смърдящите цигари, които съм подушвала някога (защото били от чист тютюн, твърдеше Боби). Като басовия тембър, с който ми пееше, правейки се на поп, за да не кашлям, пък аз продължавах да кашлям, превивайки се от смях. Като маниера, с който Дошков предупреждаваше: "Ще ти кажа нещо, но не се смей", после казваше нещо много смешно, аз избухвах в смях, а той шеговито ме упрекваше: "Казах ли ти да не се смееш?".

Други неща са възстановими - като публикациите, които Blogger беше затрил поради най-сериозния технически проблем, който помня, откогато имам блог в Blogger (тоест от 2005). Сред тях беше и писанието ми за Паметника на съветската армия. И като коментарите към него.

Споменатите от възстановимите неща вече са възстановени - първото, от Blogger, второто - от мен.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


4.04.2011 г.

Доби и ние

Понякога си мисля, че нещо ми има. Трябва наистина да съм сбъркана, след като вече над десет хиляди души са се включили във флашмоба във Facebook за рождения ден на Доби. Сред тях са и хора, които ценя и уважавам. Само аз ли съм толкова задръстена, че не намирам идеята за забавна?

Наивно ли е, че си мисля, че ако Доби съществува, случващото се е издевателство по отношение на нея? Мислите ли, че има хора, които заслужават да се гаврим с тях - защото нямат социални умения, защото ги смятаме за тъпи и прости? Дали човешкото достойнство зависи от интелекта, външния вид и умението да пишеш на кирилица?

Ако пък Доби не съществува, цялата история се оказва експеримент, в който опитните зайчета сме ние. И този експеримент показва що за кауза е способна да обедини петцифрено число последователи. Бих искала да видя толкова хора, обединени за нещо смислено. Каквото и да е то.

Така че за мен няма значение дали Доби съществува, или не - важното е какви сме ние.

Не ми обръщайте внимание - винаги съм била смотана и смотана ще си остана.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог