Някои неща са невъзстановими. Като невероятните разговори, които водехме с Боби, докато той ме опушваше с индустриални количества червени "Кинг" - най-гадно смърдящите цигари, които съм подушвала някога (защото били от чист тютюн, твърдеше Боби). Като басовия тембър, с който ми пееше, правейки се на поп, за да не кашлям, пък аз продължавах да кашлям, превивайки се от смях. Като маниера, с който Дошков предупреждаваше: "Ще ти кажа нещо, но не се смей", после казваше нещо много смешно, аз избухвах в смях, а той шеговито ме упрекваше: "Казах ли ти да не се смееш?".
Други неща са възстановими - като публикациите, които Blogger беше затрил поради най-сериозния технически проблем, който помня, откогато имам блог в Blogger (тоест от 2005). Сред тях беше и писанието ми за Паметника на съветската армия. И като коментарите към него.
Споменатите от възстановимите неща вече са възстановени - първото, от Blogger, второто - от мен.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
