Резултати от анкетата за филма "Баклава"

Знам, много се забавих с оповестяването на резултатите от анкетата за "Баклава". Основната причина за това беше, че се уморявах само като си помисля за количеството социологически уговорки, които е редно да направя към нея, за да съм честна с читателите на блога. По-адекватното заглавие на този пост би било "защо не обичам блогърски анкети".

И така, както виждате по-горе, 74 човека от 111 (или около 66%) от отговорилите на първия въпрос твърдят, че биха гледали "Баклава" на голям екран срещу 33% (37 човека), които не биха. В същото време, 62-ма души (около 53%) от отговорилите на втория въпрос общо 115 души биха дали 5 лева, за да си го купят от Интернет в електронен формат, а останалите 53-ма (около 46%) не биха. Думата "около" се налага, понеже, както виждате, и в двата случая сборът на процентите е 99, а не 100, тоест машинката си е закръглявала на своя глава.

Както преди време казах другаде, на едно по-уютно място, при такова количество попълнили анкета е несериозно да се говори за проценти - един процент се явява човек и малко. Като използвам проценти, а не бройка, имайте предвид, че го правя само с цел да се избегнат обърквания и да се улесни сравняването - на единия въпрос са отговорили четирима души повече, отколкото на другия, което би създало затруднения, ако се позовавам на бройка, а не на процент.

Ако резултатите от онлайн анкетите бяха отражение на реалността, в която се провеждат, Алексо Петров щеше да стане един много богат човек - "Баклава" щяха да гледат няколко милиона души. Да, ама не :-). Защото:

Първо, на анкетата са отговорили само читатели на Неуютен блог. А те си имат определен профил, щом го четат, и вероятността да биха харесали филм като "Баклава" е голяма. Ако същата анкета беше направена в сайте на телевизия "СКАТ", резултатите може би щяха да са противоположни :-).

Второ, от читателите на блога са отговорили само мотивираните да го направят, а тези, на които темата е безразлична (и които, следователно, с висока степен на вероятност не биха гледали филма), просто са подминали анкетата.

Трето, дори и да беше национална представителна анкетата (тоест да възпроизвеждаше коректно спецификите на населението по пол, възраст, населено място, етнос, образование и т.н.), резултатите, разбира се, щяха да са по-коректни, но пак щяха да са със силно завишени положителни стойности, защото въпросите са за нагласи. Едно е човек принципно да има положителна нагласа за нещо, друго е наистина да го направи. Отговорът с "да" ще рече - "да, нямам нищо против да гледам този филм", а не "твърдо съм решил/а да гледам филма". По същия начин, когато на наши емигранти в чужбина се задава въпросът дали искат един ден да се върнат в България, много от тях казват "да". Ама като бъдат попитани кога конкретно смятат да се върнат, започва голямото гърчене - "ами след 5 години" (сиреч - тогава я камилата...), "ами не съм решил/а", "ами ще поживеем, ще видим..."

След тези уговорки, надявам се, е ясно, че резултатите от анкетата могат да се възприемат само ориентировъчно. За мен много по-важно от общата положителна нагласа в отговорите е сравнението между двата въпроса. Но и тук, за съжаление, няма да се мине без уговорки:

От сравнението на резултатите се остава с впечатление, че повечето от отговорилите биха гледали филма на кино, отколкото биха платили, за да си го свалят от Интернет. Да, ама обърнете внимание, че първият въпрос е формулиран много общо, а вторият съдържа конкретен елемент (сума). Така че първият въпрос се отнася най-общо към нагласата за гледане на филма "Баклава", а не за това кой е готов да даде 6, 10 или 12 лева за билет. Във втория въпрос нарочно бях заложила гранично висока, според мен, сума, за да проверя равнището на мотивация. Ако човек би дал 5 лева за файл с този филм, значи наистина иска да го гледа. В този смисъл, резултатите ми се видяха доста оптимистични. Убедена съм, че ако бях заложила по-ниска сума - 2-3 лева, например, резултатите щяха да са още по-високи.

След като от супермаркета мога да си купя нелоши филми, между които и български, за по 2 лева на DVD (а защо - това е друга тема), пет лева за сваляне на филм от Интернет си е множко. Една прожекция в кино, естествено, струва повече пари, но всъщност малка част от тях отиват за създателте на филма - плаща се на разпространители, наем на зала и т.н. Докато продажбата по Интернет си е чиста печалба, от която се удържат само данъците. Ако се направи чрез подходяща платформа, например epay (paypal не знам дали удържа нещо, там май си зависи от акаунта).

Така че аз бих окуражила създателите на "Баклава" да пуснат филма за продажба по Интернет за сума от 2-3 лева. Може би не веднага, а когато се поизчерпат възможностите за прожектирането му по кината. Получих и коментари от хора, които искат да гледат "Баклава", но живеят на 50 километра от най-близкото кино или са в чужбина; те също биха си го купили. За тях това е единственият шанс да видят филма. Естествено, скоро след пускането му за продажба в електронен формат ще се случи и пиратското му изтичане, което в голяма степен ще обезсмисли продаването, така че логичният следващ етап би бил след известно време на продажба в интернет самите създатели на филма да го пуснат безплатно, с което ще имат още един повод да се харесат на зрителите си :-).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог