"Не се притеснявай, всичко ще бъде наред", казваше Дошков в ситуации, когато нещата изглеждаха толкова зле, че повече не може.
Преди малко разбрах, че внезапно е починал. Вероятно инфаркт. Още не мога да дойда на себе си. Обичах Дошков. Беше от хората, които ми беше хубаво да знам, че са наоколо, въпреки че не говорехме често. Беше гениален юрист, но така и не намери време да се подготви за адвокатски изпит, защото помагаше на другите безплатно. Казваше, че то си е призвание и не може да взима пари за това. След третото си уволнение живееше на село и се грижеше за болния си баща. Баща му го надживя. Можеше да спечели делата си за връщане в университета, но предпочете трудния начин - не просто да се върне, а да победи. Да въздаде справедливост. Не дочака. Милият Дошков.
Животът в България не обича такива хора, не е пригоден за тях. И те за него.
За две седмици скъпата ми "бойна група" в ЮЗУ загуби двама от членовете си. А Дошков, макар и уволнен, беше сърцето на групата. Сега сред тези, които останаха, е самотно и страшно. Но не искам да пиша за ЮЗУ сега. Нито за съдебната система. И се надявам, че на тези, които искаха да унищожат Дошков, им е поне малко мъчно или гузно. Защото и те са хора. Не искам да обвинявам никого.
"Не се притеснявай, всичко ще бъде наред".
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Бог да го прости.
ОтговорИзтриванеНе го познавах, но знаех как достойно се бори, а цялата му честност и почтеност е видна на детинското му лице.
Наивен човек, добър. Безхитростен.
А що се отнася до враговете му - много е наивно да си представяш, че сега някои от тях изпитват вина или болка.
Сигурно злорадстват, че са се отървали от свой умен и честен опонент.
У мнозина от тях сигурно отдавна не е останало нищо човешко - само злост, зложелателство, вулгарност и цинизъм.
Такава поквара в каквато се израждат душите на някои големи академични шефове, трудно може да се преобърне пак към доброто...
А що се отнася до мнението ти, че това става само у нас - и това ми се вижда много наивно. Като прочета какво пишат за човешката природа Херодот и Тукидид, виждам, че нищо не се е променило. А за осакатяването на много души, които в стремежа си - уж - да стигнат до най-високото в знанието, изпочупват перата си и се деформират, но осакатяват душите и на другите около тях, пише много хубаво Платон във "Федър".
Е, нека имаме правото да бъдем наивни поне в страданието си. Обикновено страданието е първосигнално.
ОтговорИзтриванетази новина ми подейства като удар. в гръб.
ОтговорИзтриванестана ми тъжно. настръхващо. болно. невярващо. в подобни моменти винаги съзнанието отказва да приеме факта. Дошков беше добър преподавател. един от малцината Истински. олицетворение на Университетския етос. Истинския. Главнобуквения. какъвто рядко се среща из нашите университетски ширини. да почива в Мир.
И ние с Огледалний не сме на себе си. Щяхме да ти звъним, като се окопитим, за да не го научиш така. Но ти ни изпревари.
ОтговорИзтриванеМного е тежко, много...
Колко е хубаво да знае човек, че има хора, които не просто се опитват да постигнат своето, но и да променят системата. На тях се надявам.
ОтговорИзтриванеСъгласна съм с теб, Ели, затова се чувствам направо смазана, че двама от най-прекрасните представители на тази от хора, които се опитват да променят системата и да живеят не просто някак, а според определени морални, интелектуални и професионални стандарти, си отидоха в рамките на няколко месеца...
ОтговорИзтриванеВсъщност сбърках - двама от онези, които не можеха да се примирят със системата и си отидоха, ми бяха приятели, а иначе от познатите ми, опитващи се да променят системата, напоследък си отидоха трима...
ОтговорИзтриванеБлагодаря на всички ВИ !!! НЕ ОСТАВЯЙТЕ ДЕЛОТО НА ВУИЧО да баде забравено.Истината и Честността рано или касно ще вьстаржествува ИвАН
ОтговорИзтриванеЗдравейте,
ОтговорИзтриванеако променим имената на доцентите и професорите, и името на университета, почти същото се случи и на мен. И аз имам подобен протокол. Разликата е, че дисциплинарното уволнение трикратно ми се размина. Иначе всичко останало е същото-отнемане на лекциите по дисциплина, спиране на ръководство от издаване- за да не мога да се хабилитирам, налагане на "предупреждение за уволнение"- за да ми затворят устата и предложение да бъда преместен в друга катедра- за да могат по-спокойно да злоупотребяват с катедрените пари. И мен ме представиха за човек със "странно поведение" и с "психични отклонения", даже деканът бе говорил пред колеги, че това било политика на университета. Добре, че съм ловец и отвреме-навреме си подновявам разрешителното за ловната пушка, та им затварям устата с резултатите от психо-теста :). Ха- забравих- и за мен се говореше, че съм ходел с газов пистолет в джоба. Методите на бившите комуняги-доносници във всички университети са едни и същи- нали са се учили от съветското КГБ.
Поздрави,
гл. ас. д-р Пламен Маноилов, pmanoilov at ecs.uni-ruse.bg
* Д-р Петър Дошков (1960 - 2011)
ОтговорИзтриване- филолог. Работил в областта на генеративния синтаксис. Автор на редица
трудове, между които:
Петър Дошков, Мария
Стамболиева. "Три етапа в развоя на трансформационната граматика".
Благоевград, Университетско издателство, 1991;
Петър Дошков. Анализ по
параметър свързаност и прагматика на изречения с удвоено допълнение//Български
език - XLIII/XLIV, 2 (1993/1994), s. 121-127;
Петър Дошков. Граматика на
удвояването в българския език // Балканистичен форум. V, 3 (1996), s. 76-95;
Петър Дошков. Един вид
подложно изречение: топик и свързване // Български език. XLIX, 1 (2001/2002),
s. 128-134;
Петър Дошков.
ТГ-синтаксис, теория на свързване и клитики (ГО) [по отношение на българския
език] // XLVIII, 2 (1999/2000), s. 66-76