Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

29.12.2010 г.

Insomnia


За учудване на някои (например), невинаги блогвам дисциплинирано и в нормално време.

Снимката е правена в една гореща лятна нощ през 2007 г., само на светлината на уличната лампа, с шумничкия ми Panasonic FZ7, нагласен на ISO 400. 
 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


25.12.2010 г.

Паралели на обърнат прогрес

6 април 1938 г. "Рено" предлага нова гама коли с газ-генератор. Камиони от един до пет тона и автобуси с по осемнайсет или трийсет и едно места, които ще се задвижват с дървени въглища след пет-шест минути горене. (...)

Характерно за нашето време е, че прогресът върви наопаки. Ако само преди няколко години някой бе казал, че ще има коли, задвижвани с дървени въглища, всички щяха да го вземат на подбив. Няма да се учудя, ако скоро ни представят като последен вик на техниката мотор, който се захранва със сено - така ще можем възхитено да преоткрием конската тяга.
Мишел Турние: "Горски цар", 1970 (в превод на Изабела Георгиева, прекрасното издание на "Парадокс" от 1994, стр. 64-65)
Технологиите днес напредват като раци, т.е. заднишком. Един век, след като безжичният телеграф направи революция в комуникациите, интернет възстанови телеграфа с жици (телефонни). Видеокасетите (аналогови) позволиха на киноманиаците да изучават внимателно всеки филм, превъртвайки го напред и назад, разкривайки всички тайни на монтажа, докато днес дисковете (цифрови) позволяват единствено да се прескача от тема на тема, т.е. в големи отрязъци. С бързия влак човек стига от Рим до Милано за три часа, докато със самолет, като броим и смяната на превозните средства, на човек му трябват три часа и половина. Ето защо, няма да е нещо невиждано, ако политиците и техниците по комуникацията се върнат към колите с конски впряг.
Умберто Еко: "Уикилийкс: отмъстителни хакери и шпиони в дилижанси", 2 декември 2010 г., в. "Либерасион" (превод от френски за вестник "Култура" - Момчил Христов)

Препрочитала съм "Горски цар" на Мишел Турние не знам колко пъти и чак напоследък обърнах внимание на пасажа за прогреса наопаки и преоткриването на конската тяга. Макар и писани в рамките на разгръщането на темата за "отрицателния обрат" в контекста на навечерието на Втората световна война, думите на Турние ми се видяха много актуални с оглед на една много съвременна вълна, свързана с еко, био и пр. начин на живот, връщането към прости и нерафинирани храни, материали и т.н.

Затова, когато вчера прочетох статията на Умберто Еко по повод на Wikileaks в "Култура", се удивих от паралелите. Първо, от паралела между Турние и Еко (въпреки че е повече от вероятно вторият да е чел първия, не вярвам да го е имал предвид, нито да го е възпроизвел несъзнателно, защото контекстът е много различен). Стряскащо е, че нещо, казано, за да изрази предчувствието от варварството на Втората световна война, се оказва толкова буквално актуално днес. Второ, от социалните "паралели" - съвсем различни наглед неща като био-идеологията и страхът от "всевиждащата власт", която дават съвременните технологии, всъщност са част от една и съща социална структура и придобиват твърде сходни проявни форми.

Ето защо анализът на социалните структури ми е по-интересен от изследванията на всекидневието.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


24.12.2010 г.

Déjeuner du matin


Открих този запис благодарение на lynn. В училище бях луда по Жак Превер и тази слабост ми е останала. Разрових се за превод на български и открих един на Веселин Ханчев, който не ми хареса. Ханчев  излишно се е опитал да "опоетизира" езика на Превер, докато в него, според мен, от значение е максимално простият изказ. Превер спестява всякакви прилагателни и обстоятелствени пояснения, каквито Ханчев се е изкушил да въведе в случаите с "бавно" и "мълком". Използва една и съща дума за "сипвам", "изтърсвам", "слагам", "обличам". Това няма как изцяло да се предаде на български, но един превод все пак следва да се опита да изразява духа на автора, а не духа на учебниците по литература в страната на преводача.

Затова тази сутрин се захванах аз да преведа стихотворението, въпреки че никога не ме е бивало в преводите. Междувременно обаче открих друг превод, чието авторство не можах да установя, който, при цялата си "дървеност", ми се видя по-точен от моя. Затова изтрих жалките си опити и ви насочвам към другия превод, ако не сте учили френски. 
 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


22.12.2010 г.

Минимализъм vs Кока-Коледа 4


Не е за вярване, че вече за четвърти път (1, 2, 3) публикувам минималистичен постинг по Коледа. Както че и четирите неизбежно препращат към едни коани от един несъществуващ вече блог.

Животът тече с бясна скорост. Едни неща се оказват ефемерни, а други - константни. Банални размисли, но по Коледа е трудно да бъдеш оригинален. 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


12.12.2010 г.

Раждането и смъртта на блоговите вселени


Разгледайте хубаво този блог. Защото след няколко дена вече няма да го има. Следях го почти от началото на собственото си блогърстване. Защото въплъщаваше индивидуализъм, неконформизъм, но и чувствителност за човешкото; гражданска и политическа ангажираност, която успява да се удържи в саморефлексивността си и да не се превърне в сектантска убеденост.

Знаменателно е, че днес виждам, че Краси, авторът на блога, възвестява края му: днес се навършва точно една година от началото на втората версия блога, който още през 2007 г. провъзгласих за "любимия си блог". Първата му версия просъществува от пролетта на 2007 до февруари 2008, аз я открих есента на 2007 и когато блогът изчезна, го приех болезнено и драматично. След повече от година и половина авторът му направи нов блог, на собствен домейн. Защото и за него, както и за Краси, блогърството е уникална форма на присъствие в света, на споделяне и самоотстояване, отвъд нарцисизма, отвъд користта да бъдеш "успешен" и да се "продаваш". Той го нарича "интерактивен монолог".

Признавам си, че се разстроих заради смъртта на блога на Краси. Малко се разплаках, даже. Но не го приемам чак толкова драматично. Не само защото междувременно ми се случи да се запозная лично и с двамата тук споменати блогъри и имам достатъчно канали на общуване с тях, в случай, че блоговете им изчезнат. А най-вече, защото си мисля, че някой ден Краси пак ще се върне с блог. Може би по-зрял, може би с друга концепция. Един блог може да бъде "просто още една тухла в стената", може и да разбива стени, за да утвърждава човешкото. Някои си дават сметка колко много означава да вършиш второто, чак когато престанат. И затова се връщат.

Наскоро ми се случи да обяснявам пред автора на възкръсналия ми любим блог радикално демитологизирания си социологизаторски релативизъм. Твърдях, че всъщност няма неслучайни знаци, събития и предопределености, че ние сме склонни да конструираме неслучайности, за да си построим картинка на света, в която да наместим идентичността си. Когато в живота ни настъпят други важни събития или когато старите се окажат в криза, ние конструираме други неслучайности и сглобяваме картинката за света, а с нея и идентичността си, по нов начин.

Сега много ми се иска да не съм била права. Иска ми се съвпадението, че един блог обявява смъртта си, а друг празнува годишнината от възкръсването си, да не е случайност, а да е знак.

Знам, че се повтарям, но няма нищо по-подходящо, което бих могла да кажа, не само защото всички, споменати в този пост, обичаме Pink Floyd:

Wish you were here.



Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


8.12.2010 г.

Долният ляв ъгъл на един сюрреалистичен натюрморт-графика в стил "Салвадор Дали"


Там - в долния ляв ъгъл - 
стояхме аз и ти - 
почти затрупани
от сфери, черепи и паралелепипеди,
а издутият от вятъра часовник 
се подхилкваше
и му беше все едно
Отгоре облак ни рисуваше,
а ние, захвърлени
в долния ляв ъгъл,
чертаехме по пясъка
звезди, слънца и формули
за тяхното отричане.

                          31.10.1990 г.

(Артефакти с елементи на умерен кич от времето преди двадесетина години, когато, освен пубертет, ме тресеше и Салвадор Дали. Някъде през онзи период се случи и изложба с негови графики в Галерията за чуждестранно изкуство.)


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


7.12.2010 г.

За родната "публичност", с погнуса


Ще рече човек, че нечий живот зависи от това, кой ще вземе наградата на публиката за Човек на годината.

Ще рече човек, че наградата се дава от Бог или (ако сте фенове на "Междузвездни войни") от Силата, или от извънземните, ако така предпочитате, а не просто от една българска неправителствена организация.

Ще рече човек, че победителят ще получи куп пари и/или решение на всички проблеми в живота си, а не просто една хартиена грамота.

А всъщност наградата на публиката дори не е голямата награда за Човек на годината - голямата награда се дава от журито. И, освен грамота, включва и статуетка. Статуетката не е вълшебна и не става за претопяване.

Разликата между публиката и тълпата е в това, че публиката разбира и уважава правилата на играта, в която доброволно се е включила. Докато тълпата действа стихийно и инстинктивно. Публиката не се държи на театър така, както на футболен мач. Нито на опера, както на рок концерт. Тъплата се блъска, плюе и троши столове, където и да е. А публиката е критична, понеже разбира. Познанието й дава основания да изисква едно или друго да се промени. Или да бъде благодарна и удовлетворена.

За първи път и, надявам се, за последен, се ангажирах с агитация в полза на един от номинираните за Човек на годината. Смятах и продължавам да смятам, че така е честно - ако искаш избраният от теб човек да получи повече гласове, да се опиташ да убедиш повече хора да гласуват за него. За мен по дефиниция зад всеки глас би следвало да стои мотивиран избор.

В наивността си си представях най-голямата злоупотреба като гласуване на един човек от пет различни имейл адреса. Не съм си представяла петнадасет. Нито, че някой може да пусне няколкостотин гласа чрез автоматично генерирани имейл адреси. Нито, че някому може да хрумне да обвързва гласуването с материални награди. Нито, че някой може да изтрие цялата информация от сайта (добре, че организаторите правят бекъп на често). Нито, че някой може да хакне сайта по такъв начин, че гласовете за един кандидат да отиват за друг. Нито, че на организаторите ще им се налага зорлем да се превръщат от правозащитници в специалисти по интернет сигурност. Нито, че върху тях ще се излее помия от обвинения и подозрения заради начините, по които успяват или не успяват да се справят с всички злоупотреби.

Любопитна съм как хората, които извършват такива машинации, гледат на фалшификациите, които политически партии правят по избори? Дали смятат, че не си струва да се гласува, защото "всички са маскари"?

Сега класацията за наградата на публиката вече е ясна. И какво?

Иво Инджев победи (моите най-искрени поздравления за него). Но поради това нито ще го върнат на екран, нито ще дадат Гоце на прокурор. Наградата е морална.

По същия начин, ако бяха спечелили Анета и Светлана, децата, болни от муковисцидоза, нямаше да получат автоматично адекватно лечение. Ако Джавед беше спечелил, нямаше да му се даде легален статут поради това. Ако Валерия беше спечелила, парламентът пак нямаше да приеме всичките й предложения за промяна в Закона за чужденците. И така нататък, за останалите номинирани. Равнището на подкрепата за тях е единствено някакво признание за легитимността на каузата, за която се борят и поощрение да продължават борбата в същия дух.

За сравнение, когато Олег Мавромати действително постави живота си на карта с пърформанса "Свой/чужд", какво се случи? Имаше ли масова кампания за спасяването му в България, или масово гласуване?

Ами... нищо не се случи. Може би, защото Олег не е толкова популярен тук, колкото в Русия. Може би, защото не е молил за ничия подкрепа. А може би, защото, за да гласуваш в "Свой/чужд", трябваше да мотивираш решението си. Това ботовете не го могат.

Както казах, за мен предизвикателството беше да убеждавам другите да гласуват. Самата аз гласувах няколко пъти, но не повече от веднъж за всяка кандидатура. Ще обясня за кого защо съм гласувала, като започна отзад напред спрямо получените гласове:

Георги Елчинов (25 гласа) - неговото питане до Съда на Европейските общности е довело до изключително важен прецедент. Оттук насетне няма да е необходимо да се чака Здравната каса да благоволи да разреши някой да бъде лекуван в чужбина, докато този някой почине. Това ще спаси живота на много хора, в буквалния смисъл на думата. Срамота е да има само 25 гласа за такава кауза.

Електронна граница (също 25 гласа) - Бого Шопов и основаната от него "Електронна граница" се борят за това, както хубаво се казва в една от номинациите, да бъдат защитени "човешките права в цифровия свят". За да ползваме интернет за общуване и обогатяване на себе си и света, а не да бъдем следени и подозирани като престъпници. А това е важно условие за всеки активизъм. Отново срамота, че всяко чудо се оказва за три дни - хората не мислят за цифровите ни права, а от тях зависи много.

Хора срещу расизма (50 гласа) защото расизмът, ксенофобията, дискриминацията и, не на последно място, нацизмът в България съществуват и е крайно време да започнат да бъдат разпознавани и да възникне адекватна борба срещу тях.

Радослав Стоянов (66 гласа) - защото е изключително умен и начетен млад човек, който е способен по блестящ начин да защитава правата на групата, към която принадлежи.

София прайд (75 гласа) - ако всички, които бяха отишли на парада, или поне не хетеросексуалните от тях, бяха подкрепили тази кандидатура, нямаше да има само 75 гласа за нея. Отново не разбирам - как ходиш на парад, а не подкрепяш тези, които изнасят организацията му? Струва ми се излишно аз, хетеросексуалната, да обяснавям на ЛГБТ хората защо е важно да се ходи на прайд, защо е нужно да се самоотстояваш, за да те признаят и другите.

ЛГБТ действие (172 гласа) - защото са активни млади хора, които се борят за правата си и за правата на другите като тях. Много направиха по повод на пазарджишките общинарски дивотии, също така оказват смислена подкрепа на себеподобни.

Джавед Нури (662 гласа) - защото е прецедент чужденец без документи да бъде предложен за такава награда. 


Ако бях на мястото на организаторите, сериозно щях да се замисля дали вотът на публиката за Човек на годината има смисъл, поне за следващите няколко години. И, ако си отговоря на въпроса положително, щях да наема експерт по сигурност на сайтове. 

UPDATE. Понеже няколко пъти вече получавам коментари с предположения в тази посока - не, нямам данни за масово подавани фалшиви гласове в полза на Иво Инджев. Напротив, в един от случаите на злоупотреба сайтът беше хакнат така, че гласовете за него да отиват при негов конкурент. Вярвам, че Иво Инджев е спечелил честно, или поне с не много голямо престараване от страна на почитателите му. 
  

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


4.12.2010 г.

Не било чай за двама, най било език за трима (или: истинската същност на грехопадението)


Излишно е да ви уверявам, че не аз изпих пет водки снощи. Какви неща топих в мед, а после ги ядох, е друг въпрос. 


А масата ни действително се движеше спрямо координатите на заведението (в което, освен нас, имаше хормоните на тълпа начинаещи актьори, пърхащи около един известен).

Телекинеза. Не можете да ме убедите, че Мишел Турние нямаше пръст в тази работа.

По-важното е, че ми бе откровено, че в Библията пише всичко. В резултат се случи чудо.

Прозрях:

Когато ябълката ударила Нютон по главата, той я дал на змията. Змията изкушила с нея Ева, а Ева - Адам. След като Адам и Ева вкусили от ябълката, познали гравитацията. Изведнъж се усетили, че са в рая, и паднали от него. Грехопадението затова се нарича грехопадение, защото Адам и Ева са изпаднали от рая по силата на осъзнаването на Закона за гравитацията.

Да... Именно така трябва да е станало.

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


1.12.2010 г.

Презерватирай се срещу ГМО


От два дни получавам информация по всевъзможни електронни канали - туитър, мейли, мейл листи, фейсбук, блогове, за едно умопомрачително просташко и неподходящо клипче по повод днешния ден за борба със СПИН:


Няма и аз да се впускам в анализ на идиотизма му; дала съм подкрепата си за общото писмо, което се разпространява. Ще ми се друго да споделя. Докато гледах видеото, персонажът на HIV вируса поразително ми напомняше някого. Не ми трябваше много време да установя, че несимпатичният, зъбат, зъл и зелен вирус ще да е близък роднина на също толкова несимпатичния, също толкова зъбат, също толкова зъл, само че червен, ГМО домат, герой на две пропагандни видеота. В първото доматът само се представи, а във второто стана ясно, че, понеже е ГМО, той има намерение да строи незаконно АЕЦ Белене, да произвежда синтетични наркотици и да гласува за расисти и антисемити:


Може би този домат е виновен и за разпространението на HIV. А може би е само въпрос на време британските учени да открият, че редовната употреба на ГМО домати заразява с HIV? За всеки случай, яжте ГМО домати само с презерватив.

Приятели, познати и непознати се чудят из виртуалното пространство - кой е усвоил едни пари с това просташко клипче срещу СПИН. Аз пък много се чудех - откъде са парите за пропагандата с ГМО домата, която непрекъснато ми се навираше в очите и по телевизията, и в метростанциите. И взех, че проверих. Зад нещото с популисткото и нищо неказващо заглавие Гражданска лига на България, от чието име върви анти-ГМО пропагандата, стои... Стефан Гамизов (да, онзи Стефан Гамизов). В управлението на нещото е и неизменният психоаналитик-специалист-по-всичко Харалан Александров, както и други, имената на поне двама от които искрено ме изненадаха.

И понеже не само анимацията, а и стиловете на анти-СПИН клипа и на анти-ГМО другарчетата му са очевадно подобни, се питам - дали зад предизвикалия възмущението на толкова народ анти-СПИН клип стои Гражданска лига на България (Гамизов, значи), или и Гамизов, и Министерство на здравеопазването са платили на един и същи маркетингов гений, обогатен не с ГМО и не с уран, а с дефицит на въображение и на социална чувствителност?

Вие как мислите?

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог