Ще рече човек, че нечий живот зависи от това, кой ще вземе наградата на публиката за Човек на годината.
Ще рече човек, че наградата се дава от Бог или (ако сте фенове на "Междузвездни войни") от Силата, или от извънземните, ако така предпочитате, а не просто от една българска неправителствена организация.
Ще рече човек, че победителят ще получи куп пари и/или решение на всички проблеми в живота си, а не просто една хартиена грамота.
А всъщност наградата на публиката дори не е голямата награда за Човек на годината - голямата награда се дава от журито. И, освен грамота, включва и статуетка. Статуетката не е вълшебна и не става за претопяване.
Разликата между публиката и тълпата е в това, че публиката разбира и уважава правилата на играта, в която доброволно се е включила. Докато тълпата действа стихийно и инстинктивно. Публиката не се държи на театър така, както на футболен мач. Нито на опера, както на рок концерт. Тъплата се блъска, плюе и троши столове, където и да е. А публиката е критична, понеже разбира. Познанието й дава основания да изисква едно или друго да се промени. Или да бъде благодарна и удовлетворена.
За първи път и, надявам се, за последен, се ангажирах с агитация в полза на един от номинираните за Човек на годината. Смятах и продължавам да смятам, че така е честно - ако искаш избраният от теб човек да получи повече гласове, да се опиташ да убедиш повече хора да гласуват за него. За мен по дефиниция зад всеки глас би следвало да стои мотивиран избор.
В наивността си си представях най-голямата злоупотреба като гласуване на един човек от пет различни имейл адреса. Не съм си представяла петнадасет. Нито, че някой може да пусне няколкостотин гласа чрез автоматично генерирани имейл адреси. Нито, че някому може да хрумне да обвързва гласуването с материални награди. Нито, че някой може да изтрие цялата информация от сайта (добре, че организаторите правят бекъп на често). Нито, че някой може да хакне сайта по такъв начин, че гласовете за един кандидат да отиват за друг. Нито, че на организаторите ще им се налага зорлем да се превръщат от правозащитници в специалисти по интернет сигурност. Нито, че върху тях ще се излее помия от обвинения и подозрения заради начините, по които успяват или не успяват да се справят с всички злоупотреби.
Любопитна съм как хората, които извършват такива машинации, гледат на фалшификациите, които политически партии правят по избори? Дали смятат, че не си струва да се гласува, защото "всички са маскари"?
Сега класацията за наградата на публиката вече е ясна. И какво?
Иво Инджев победи (моите най-искрени поздравления за него). Но поради това нито ще го върнат на екран, нито ще дадат Гоце на прокурор. Наградата е морална.
По същия начин, ако бяха спечелили Анета и Светлана, децата, болни от муковисцидоза, нямаше да получат автоматично адекватно лечение. Ако Джавед беше спечелил, нямаше да му се даде легален статут поради това. Ако Валерия беше спечелила, парламентът пак нямаше да приеме всичките й предложения за промяна в Закона за чужденците. И така нататък, за останалите номинирани. Равнището на подкрепата за тях е единствено някакво признание за легитимността на каузата, за която се борят и поощрение да продължават борбата в същия дух.
За сравнение, когато Олег Мавромати действително постави живота си на карта с пърформанса "Свой/чужд", какво се случи? Имаше ли масова кампания за спасяването му в България, или масово гласуване?
Ами... нищо не се случи. Може би, защото Олег не е толкова популярен тук, колкото в Русия. Може би, защото не е молил за ничия подкрепа. А може би, защото, за да гласуваш в "Свой/чужд", трябваше да мотивираш решението си. Това ботовете не го могат.
Както казах, за мен предизвикателството беше да убеждавам другите да гласуват. Самата аз гласувах няколко пъти, но не повече от веднъж за всяка кандидатура. Ще обясня за кого защо съм гласувала, като започна отзад напред спрямо получените гласове:
Георги Елчинов (25 гласа) - неговото питане до Съда на Европейските общности е довело до изключително важен прецедент. Оттук насетне няма да е необходимо да се чака Здравната каса да благоволи да разреши някой да бъде лекуван в чужбина, докато този някой почине. Това ще спаси живота на много хора, в буквалния смисъл на думата. Срамота е да има само 25 гласа за такава кауза.
Електронна граница (също 25 гласа) - Бого Шопов и основаната от него "Електронна граница" се борят за това, както хубаво се казва в една от номинациите, да бъдат защитени "човешките права в цифровия свят". За да ползваме интернет за общуване и обогатяване на себе си и света, а не да бъдем следени и подозирани като престъпници. А това е важно условие за всеки активизъм. Отново срамота, че всяко чудо се оказва за три дни - хората не мислят за цифровите ни права, а от тях зависи много.
Хора срещу расизма (50 гласа) защото расизмът, ксенофобията, дискриминацията и, не на последно място, нацизмът в България съществуват и е крайно време да започнат да бъдат разпознавани и да възникне адекватна борба срещу тях.
Радослав Стоянов (66 гласа) - защото е изключително умен и начетен млад човек, който е способен по блестящ начин да защитава правата на групата, към която принадлежи.
София прайд (75 гласа) - ако всички, които бяха отишли на парада, или поне не хетеросексуалните от тях, бяха подкрепили тази кандидатура, нямаше да има само 75 гласа за нея. Отново не разбирам - как ходиш на парад, а не подкрепяш тези, които изнасят организацията му? Струва ми се излишно аз, хетеросексуалната, да обяснавям на ЛГБТ хората защо е важно да се ходи на прайд, защо е нужно да се самоотстояваш, за да те признаят и другите.
ЛГБТ действие (172 гласа) - защото са активни млади хора, които се борят за правата си и за правата на другите като тях. Много направиха по повод на пазарджишките общинарски дивотии, също така оказват смислена подкрепа на себеподобни.
Джавед Нури (662 гласа) - защото е прецедент чужденец без документи да бъде предложен за такава награда.
Ако бях на мястото на организаторите, сериозно щях да се замисля дали вотът на публиката за Човек на годината има смисъл, поне за следващите няколко години. И, ако си отговоря на въпроса положително, щях да наема експерт по сигурност на сайтове.
UPDATE. Понеже няколко пъти вече получавам коментари с предположения в тази посока - не, нямам данни за масово подавани фалшиви гласове в полза на Иво Инджев. Напротив, в един от случаите на злоупотреба сайтът беше хакнат така, че гласовете за него да отиват при негов конкурент. Вярвам, че Иво Инджев е спечелил честно, или поне с не много голямо престараване от страна на почитателите му.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
