Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

22.10.2010 г.

Неудобният Олег Мавромати


От доста време насам бях в състояние на вътрешен конфликт - дали да пиша за случая на Олег Мавромати, или не. От една страна, известно ми е, че самите Олег Мавромати и жена му, Боряна Росса, биха желали в България да има повече публичност върху техния случай. От друга, приятел, на когото вярвам безпрекословно, е убеден, че раздухването на случая в този момент може да направи лоша услуга на Олег и Боряна. От трета страна, на този етап съм песимистично настроена по отношение на развитието на казуса на Олег Мавромати.

Известна надежда ми дава силата на гражданското ни общество. Защото си спомням, че по едно време бях песимистично настроена и за освобождаването на Аревик, но се оказа, че съм подценявала възможността на гражданската активност да предизвика и промени в начина, по който съдът тълкува законите. И Аревик, и Олег Мавромати са хора на изкуството. Аревик обаче, като едно красиво, бременно и влюбено момиче буди повече симпатии и съответно предизвиква повече съчувствие от един радикален до скандалност артист като Олег Мавромати. А голяма част от хората на изкуството в България са твърде заети със собственото си оцеляване (и/или с това да се чувстват велики), за да се загрижат за един екцентричен руски творец.

Тези притеснения ме възпираха да пиша по темата, докато не се случи да разговарям лице в лице с Боряна Росса. Тя ми каза нещо, което ме накара да я почувствам много близка. Рече, че цял живот се е опитвала да не изневерява на принципите си и сега, когато нещата са стигнали дотам, че нейният живот с Олег е поставен в опасност, не би искала да се отказва, да изневерява на това, за което винаги се е борила. Почувствах я близка, защото навремето и аз се изправих пред същия казус - дали да се боря с риск за себе си, или да си трая, и избрах да се боря. Е, при мен рискът беше най-много да загубя работата си, а при Боряна и Олег залогът е неимоверно по-голям. Ала щом осъзнават рисковете за себе си и са взели решение, не мога да не ги подкрепя. Защото не става дума само за тях, а за подкрепа на свободата да се прави изкуство по принцип.

Историята на Олег Мавромати е известна, но не съм попадала на толкова сериозно нейно тълкуване, колкото мисля, че заслужава. Поне не и в България. В общи линии, разказва се случаят, казва се, че има групи в подкрепа на Олег, особено в Русия, и толкоз. Евентуално се казва и нещо в защита на свободата на словото. Казусът, според мен, има нужда от по-сериозно обглеждане. Известен опит в това отношение виждам при Вени.

И така - Олег Мавромати направил филм, в който героят, игран от него, се разпъва на кръст поради чувство на вина. Понеже е радикален артист, Олег наистина се разпъва. (За мнозина това вероятно е извратено, но представите за извратеност са нещо твърде разтегливо. При всички случаи обаче, не е незаконно.) И, за да не стават грешки, на гърба му е написано, тоест, изрязано върху кожата му: "Аз не съм Божият син".

Тук съм склонна да не се съглася с Вени, която привижда в този надпис "критика към християнската религия". Според мен, става въпрос по-скоро за жест в стил Достоевски. Не е проява нито на критика, нито на обида към религията някой да каже, че не е Божият син. Напротив, за мен, като християнин-протестант, макар и либерален, притеснително би било, ако на гърба на Олег пишеше "Аз съм божият син". В случая кръстът е използван, защото навремето разпъването на кръст е било позорна смърт и съвсем не е знак за отричане на християнството. Дали Олег Мавромати е християнин, или не, е съвсем друг въпрос и не е от значение за разбирането на казуса.

Представителите на една руска радикална православно-националистическа организация обаче не мислят така. Те решават, че Олег е виновен и го дават под съд, използвайки известния "член 282" - за разпалване на междурелигиозни и междуетнически конфликти. Същата религиозна организация иска разни руски царе и пълководци да бъдат произведени в светци, което пък за мен е теологически притеснително, но кой ме пита.

Проблемът е, че тази организация явно е комбина с властта в Русия, което е предпоставка да се превърнат в обект на преследване всички, които просто не се вписват в системата. Най-вече, ако са хора на изкуството, журналисти, интелектуалци... Представете си какво щеше да бъде, ако мечтите на нашия дядо Николай се превръщаха в политическа воля и се опредметявха в съдебни решения, за да добиете представа за измеренията на проблема. Ако зависеше от дядо Николай, Мадона сигурно щяха да я затворят в Бусманци, а хомосексуалните щяха да бъдат наказани с принудителен труд за пречистване на душите.

Та след като въпросните фанатици дали Олег под съд, той станал любим обект на полицията - случвали му се разпити, обиски, конфискации, публично заклеймяване, телевизионни предавания срещу него и по всичко личало, че затворът е неизбежен. Тогава той използвал едно пътуване до България, за да остане тук и да не се връща в Русия.

Подал молба за предоставяне на статут и съответно получил отказ. Но все пак не го подгонили, а могъл да прекара тук десетина години относително спокойно. Наскоро обаче руският му паспорт изтекъл и Русия поискала той да бъде екстрадиран, за да бъде съден там. Понастоящем Олег Мавромати отново е подал молба за предоставяне на статут и след известно забавяне от страна на Държавната агенция за бежанците (което си е честа практика там), молбата най-сетне е регистрирана.

Та кое ме кара да се притеснявам? Да се даде статут на Олег означава да се признае, че Русия не е демократична страна, щом вкарва в затвора хора заради убежденията и изкуството им, които убеждения и изкуство не са насочени срещу никого. На кого му стиска да признае това? На България, която е тотално енергийно (и в голяма степен степен политически и икономически) зависима от Русия? Или на инече "демократичния" Запад?

Случаят на Олег Мавромати разкрива едно изключително важно противоречие, което важи не само за България. Във Всеобщата декларация за правата на човека, която стои в основата на законодателството на страните, самоидентифициращи се (и най-вече - идентифицирани) като демократични, пише:

Член 19.
Всеки човек има право на свобода на убеждение и на изразяването му; тази свобода включва правото безпрепятствено да се придържа към своите убеждения, както и правото да търси, да получава и да разпространява информация и идеи чрез всички средства и без оглед на държавните граници.

Член 14.
1. Всеки човек има право да търси и да получи убежище в други страни, когато е преследван.
2. Това право не може да бъде ползвано, когато действителното основание за преследване е неполитическо престъпление или деяние, което противоречи на целите и принципите на Организация на Обединените нации.

Олег Мавромати е преследван по политически причини, той не е криминален престъпник. Не е направил нищо, което да противоречи на "целите и принципите на ООН". Напротив, той е изявен хуманист. Преследван е, защото се е възползал от правото си да изразява своите убеждения по начина, който намира за най-подходящ - чрез изкуството си. И заради това е редно да му се даде статут.

Да, ама статут се дава тогава, когато човек бяга от държави, обявени за недемократични. Освен в случаите, когато има някакви важни хуманитарни обстоятелства - примерно, Армения минава за демократична страна, но ако Аревик или Давид бъдат депортирани, това нарушава правото им на личен и семеен живот. И Олег има личен и семеен живот в България, обаче Русия иска да го съди. Когато вкарват някого в затвора, не се съобразяват с личния му и семеен живот.

Какво следва? Ами следва, че не само Русия, а и всяка призната за демократична страна, може да нарушава нечии основни човешки права, а човекът с нарушени права не може да намери убежище в друга от признатите за демократични страни, понеже това би било против принципите на дипломацията. Олег Мавромати може и да е получил подкрепа от Европейския културен парламент, но все пак това не е Европейският парламент, нали? И докато "културната Европа" си играе на защита на свободата на изразяване, "политическата Европа" допуска безпрепятственото й стъпкване.

Аз, за щастие, не съм политик, а и професията ми не налага да се идентифицирам с официалната власт. Аз съм преди всичко човек, после гражданин. Като човек и гражданин, смятам, че е редно човек да има правото да избяга от всяка една страна, когато го преследват заради убежденията му, и да може да му бъде предоставена закрила другаде.

Затова призовавам тези, които са на страната на Олег Мавромати - трябва да направим нещо! Трябва да подкрепим Олег, да се борим за него!

Ако сте хора на изкуството, интелектуалци, блогъри, журналисти и всякакви, за които свободата на изразяване е важна, моля ви да се опитаме да помогнем на Олег.

Хайде, знам, че четете. Не ме карайте да ви споменавам поименно.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

16 коментара :

  1. Зная че е кофти тема, но ме клати яко...Губя се от отчаяние.Добре че сама се ощипвам и пак се съвземам и продължавам да вярвам и да искам

    ОтговорИзтриване
  2. Не смятам, че това е изкуство и мисля, че действията на този т.нар. художник са нелепи, но болката и гърба са си негови. ;-)
    Щом си пада по садо-мазо и го прави доброволно проблема си е изцяло негов.

    Тук обаче става дума за изключително опасно явление - надигането на православния фундаментализъм в Русия и отзвука, който това нещо има в България.

    Преди няколко години в Москва бе разгромена изложбата "Забраненото изкуство", а съдебния процес, започнал срещу нейните организатори Ерофеев и Самодуров завърши тази година с осъдителни присъди (случаят е широко коментиран в руското интеренет пространство).

    Сега срещу един човек, който изразява позицията си по отношение на една религия също е започнало съдебно преследване.
    Важното в случая е, че г-н Мавромати изразява отношението си, без да призовава към насилие спрямо представителите на християнството. Просто показва своето отношение към една религия, която е донесламного зло на света (и продължава да го носи).

    Случаят е много важен, защото православният фундаментализъм надига глава и у нас. Примерат с искане за въвеждане на вероучение е съвсем пресен.
    Много ще ми е интересно какво ще решат нашите власти.

    ОтговорИзтриване
  3. Вместо да се отчайваме, по-добре да действаме, нали?

    ОтговорИзтриване
  4. благодаря ти за тази позиция, отдавна някой от активните блогъри в българия трябваше да озвучи случая мавромати. надявам се - хората тук да не останат равнодушни и - да, трябва да се пише и говори, колкото повече, толкова по-добре, поне такова е моето мнение. както и според мен за българия би било ужасно ако тук му откажат статут на бежанец, какъвто е поискал и го предадат в ръцете на православната руска инквизиция. а статут на бежанец на руснак не е даван вече много години, не помня колко точно. бих се срамувала от страната си, ако това се случи, както никога досега

    ОтговорИзтриване
  5. virha, инквизицията няма как да е "руска", "българска" или "испанска". На мен точно това ми хареса в статията на Светла, че не се плъзга по твърде примамливата в случая плоскост на русофобията. Православизацията на руското общество е стигнала драматични висоти, но в Русия има и силно и добре организирано атеистично движение; православизацията на българското общество не среща почти никаква съпротива. Може да ви прозвучи малко егоистично и леко цинично, но аз бих се включил активно в евентуални дейности в защита на Олег, именно с цел да се използва този случай за противодействие И на настъплението на православната простотия у нас.

    ОтговорИзтриване
  6. Правилно си ме разбрал, Андрей. Че Русия нарушава човешките права на поразия, нарушава ги. Но това става с гузното съгласие на държави, които уж не нарушават човешките права...

    ОтговорИзтриване
  7. андрей, мисля, че не четете внимателно. съществува нещо, наречено РПЦ. Руская Православная Церковь - така пише себе си, въпреки правилата на руската орфография. междувпрочем - когато казвам жид, далеч не винаги имам предвид еврей. същото важи и за думите педерас, кучка и пр. така че да не играем с политкорективи - можехте да се сетите да погледнете френлистата ми в жж, хехе.

    и - да, различни сме, но можем да се съгласим в едно - мавромати не трябва да бъде екстрадиран.

    ОтговорИзтриване
  8. и - простете ми многословието, но да е ясно на публиката за какво именно иде реч - http://www.youtube.com/user/ultrafuturo666#p/a/u/0/qYXCrbL8zvU

    олег мавромати е Голям

    ОтговорИзтриване
  9. Да, въпросното видео е добре да се познава - благодаря, Вирха!

    Аз обаче не съм склонна да деля тези, които имат нужда от предоставяне на закрила, на големи и малки. Ако са гонени заради нещо, което е тяхно основно човешко право, според мен, заслужават да им бъде предоставен статут.

    Също така, не мисля, че трябва да харесваме или да не харесваме творчеството на Олег Мавромати, за да имаме позиция за неговия случай. Ето, Black Wolf не харесва това, което прави Олег, но въпреки това е склонен да защити правото му да го прави. За това иде реч...

    ОтговорИзтриване
  10. Благодаря на всички за активността и коментарите, както и за вашата подкрепа и ангажираност.
    Бих искала да направя само едно уточнение по повод на садо-мазо. Като художник, който прави пърформанси и като съпруга на Олег.
    Нашите пърформанси нямат общо със садо-мазохизма или с каквато и да било сексуална практика. Нямат също нищо общо с "модерния примитив" или с "ърбан примитив" , както някои също твърдят.
    Традицията с която ние имаме връзка, като източно европейци е юродството:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Foolishness_for_Christ

    Това е критическа дейност на хора - мъже и жени - които използват тялото си като изразно средство, за да поставят социални и политически проблеми. Те използват голота, нараняване на тялото, и си поставят физически тежки за изпълнение задачи - носене на вериги, постене, влизат в конфликт с обществото. Много от тях са били също преследвани. В други култури такива хора се наричат по друг начин - но можем да погледнем на "пърформансите" които правят да речем еврейските пророци - те са тежки за изпълнение и говорещи за проблемите на обществото на символен език.
    Ако говорим по-съвременно, историята на пърформанс изкуството познава много художници, които извършват подобни физически тежки за изпълнение действия, включващи самонараняване - Марина Абрамович, Крис Бърден, Гюнтер Брус, Джина Пане, Орлан, Каролее Шнееман, Йоко Оно, Стеларк, Папо-Коло, bionihil, Елена Ковилина, Денис Мустафин, Антон Терзиев, Катя Дамянова, Кира О'райли и мн др.

    Тези художници използват тялото си за да поставят радикални проблеми по радикален начин. Да речем проблемите на войната, равноправието между половете, комерсиализацията на изкуството, отговорността на обществото към личността, проблемите на имигрантите, протестират срещу расизма, национализма и тоталитаризма и т.н.
    Има една друга група от художници, които най-често се занимават със поливата и сексуалната си идентичност и при тях понякога (не винаги) има елементи на СМ или на "модерн примитивизъм". Това са художници, които разкриват своята лична история и превръщат своята биография в обект на изкуството. Така разкрита чрез изкуството, тази биография се превръща в поставяне на проблемите на индивида пред обществото и по този начин отново се превръща в социално и политически ангажирано заявление.
    такива художници са Боб Фланаган, Рон Ати, Франко Б, Ваджинал Дейвис, Ани Спринкъл, а в БГ - Иво Димчев. има и други.

    Често неразбирането на това, което правим идва от непознаване на изкуството, за което естествено най-виновна е липсата на адекватно писане, изследване и популяризиране на изкуството, липса на културна политика и на приоритети свързани със съвременността.
    Естествено, дори и с тези уточнения, не означава, че Блак Улф трябва да харесва това, което прави Олег:) Това е въпрос на личен вкус. Аз просто исках да уточня тези неща, защото не трябва да се бърка сексуалността, с това което правим. Губи се смисъла на пърформанса, който е разкаяние и позорно наказание за вината на героя от филма на Олег, сцена от която е този пърформанс.

    ОтговорИзтриване
  11. Боряна, благодаря ти за този коментар и изясняването на това, което прави Олег. Съжалявам, че се е наложило да го пращаш много пъти - наложила съм модерация на коментарите (поради определени личности, които ме подлагаха на тормоз) и затова публикуването им се бави.

    ОтговорИзтриване
  12. Не мисля, че следва да влизаме в дискусии какво е изкуство и какво не е, защото не това е важното в случая.

    Дори съдбата на г-н Мавромати не е най-важното - "какво тук значи някаква си личност"... ;-)

    За мен най-важното е, че православието, тази най-назадничава разновидност на християнството, застинала като ценностна система някъде в Средновековието, започва да оказва влияние И върху българското общество. Руското е ясно - братушките си падат по подобни крайности от време оно. ;-)
    Клерикализмът в Русия винаги е бил силен.

    Какво виждаме в нашата уж европейска светска държава - някакви попове се мандахерцат по време на клетвата на народните представители, правят се водосвети по училищата, държавните мъже демонстративно се черкуват (въпреки че едва ли някой от тях вярва наистина), налудничави църковници мине не мине година напъват да вкарат задължително вероучение в училищата...
    Ето това е опасното!

    ОтговорИзтриване
  13. Но с помоща на Великото Спагетено Чудовище, да се свети Името Му, всичко ще се оправи. Нали, Андрей? ;-)

    ОтговорИзтриване
  14. Има и читаво православие, както и читави форми на други религии. В България обаче е най-разпространена една негова неграмотно-фундаменталистка форма. И тя не "започва" да оказва влияние върху българското общество, а си упражнява преса върху инаковярващите от отдавна. Ако човек е бил, примерно, български протестант преди 15 години, ще разбере какво имам предвид.

    ОтговорИзтриване
  15. Аз не знам къде е това читаво православие - поне аз не съм го виждал и чувал.

    Основната беда е, че православието е изключително ксенофобска религия, крайно агресивна и нетолерантна към всякакви религиозни форми, различни от него, вкл. останалите християнски деноминации. Нещо, което примерно католицизма и някои протестантски църкви са започнали да се стараят да променят преди доста годни. Поне на думи... ;-)
    Православието означава нетолерантност и неприемане на всяко различие...

    Ще приема, че има читаво православие, когато видя примерно това, което преди няколко години гледах по телевизора - как католически свещеници и будиски монаси водят съвместна служба в Рим...

    ОтговорИзтриване