Преди известно време бях допуснала весела, но многозначителна "грешка по Фройд" - написах "живея в блог", вместо "живея в блок".
Случвало ми се е да получавам коментари или други реакции по отношение на Неуютен блог, които дълбоко да ме трогват. Други са ме карали да се замисля. Трети са предизвиквали дискусия. Четвърти са се опитвали да ме наранят или уплашат, но отдавна съм намерила начини да не им позволявам.
За мен блогът е уникална форма на персонифицирано общуване. Той няма смисъл, ако ви няма вас. Ето защо ми се иска да ви поканя на виртуална чаша чай и разговор. С някои от вас сме общували, с други - не. Някои от вас знам кои са, други - не. Ще ме зарадвате, особено ако не сте го правили преди (но и да сте, пак сте добре дошли), да кажете какво мислите за този блог, какво предизвикват писанията ми у вас, това, което ви се ще да знам за вас или каквото решите.
Заповядайте както да оставите коментар, така и да използвате избрана от вас форма за контакт. Ако искате да ми пратите писмо, може да го направите от профила ми в Google.
Благодаря ви, че сте тук.
А сега е ваш ред...
Случвало ми се е да получавам коментари или други реакции по отношение на Неуютен блог, които дълбоко да ме трогват. Други са ме карали да се замисля. Трети са предизвиквали дискусия. Четвърти са се опитвали да ме наранят или уплашат, но отдавна съм намерила начини да не им позволявам.
За мен блогът е уникална форма на персонифицирано общуване. Той няма смисъл, ако ви няма вас. Ето защо ми се иска да ви поканя на виртуална чаша чай и разговор. С някои от вас сме общували, с други - не. Някои от вас знам кои са, други - не. Ще ме зарадвате, особено ако не сте го правили преди (но и да сте, пак сте добре дошли), да кажете какво мислите за този блог, какво предизвикват писанията ми у вас, това, което ви се ще да знам за вас или каквото решите.
Заповядайте както да оставите коментар, така и да използвате избрана от вас форма за контакт. Ако искате да ми пратите писмо, може да го направите от профила ми в Google.
Благодаря ви, че сте тук.
А сега е ваш ред...
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Рядко коментирам в блоговете, но отдавна чета твоя...Тача че аз съм една от онзи почитателки, които те четат с удоволствие.
ОтговорИзтриванекакъв чай? :)
ОтговорИзтриванеНаписано с мисъл. Критична мисъл. Различни гледни точки, различен опит.
ОтговорИзтриванеЗатова и продължавам да се връщам, имам те и в рийдъра си и се радвам, че те познавам.
Елегантно-критичен, замислен, различен, но винаги с човешки поглед върху нещата от живота. Четем...
ОтговорИзтриванеЦветелина, благодаря!
ОтговорИзтриванеЛюба - какъвто обичаш :-).
Енейке и Сава, благодаря! Към това се стремя - хем критичност, хем човешко отношение.
На неуютен блог може да се разчита, че ще се занимава само с важни/сериозни неща, което е е хубаво, защото няма много случаен пълнеж и защото това го прави достъпен за всички, не само за ориентираните в текущия и историческия контекст на блога или автора. За мен най-хубавото на този блог е, че е едно от местата, които ме успокояват за състоянието на мисленето, говоренето и писането в българското публично пространство. Много от статиите в него са ме карали да мисля, да потърся да почета повече по теми, с които не съм била запозната, да премисля някои свои идеи и позиции. Смятам това за впечатляващо умение. Харесва ми също, че всичко винаги е много добре подредено и написано, без хаос, без нахвърляни идеи, а напротив, добре конструирани и достъпно поднесени. Оценявам и спокойния тон.
ОтговорИзтриванеСлучвало ми се е някои пасажи или статии да ми се струват малко осъдителни или прекомерно сурови, блокиращи (не мога да го опиша добре с думи). Това е единствената ми (зле формулирана) критика.
На неуютен блог може да се разчита, че ще се занимава само с важни/сериозни неща, което е е хубаво, защото няма много случаен пълнеж и защото това го прави достъпен за всички, не само за ориентираните в текущия и историческия контекст на блога или автора. За мен най-хубавото на този блог е, че е едно от местата, които ме успокояват за състоянието на мисленето, говоренето и писането в българското публично пространство. Много от статиите в него са ме карали да мисля, да потърся да почета повече по теми, с които не съм била запозната, да премисля някои свои идеи и позиции. Смятам това за впечатляващо умение. Харесва ми също, че всичко винаги е много добре подредено и написано, без хаос, без нахвърляни идеи, а напротив, добре конструирани и достъпно поднесени. Оценявам и спокойния тон.
ОтговорИзтриванеСлучвало ми се е някои пасажи или статии да ми се струват малко осъдителни или прекомерно сурови, блокиращи (не мога да го опиша добре с думи). Това е единствената ми (зле формулирана) критика.
Цитат от alamkara
ОтговорИзтриване"Случвало ми се е някои пасажи или статии да ми се струват малко
осъдителни или прекомерно сурови, блокиращи (не мога да го опиша добре с
думи)."
Нямаш си представа колко ТОЧНО си го описал(а)!
Аз съм бил свидетел тук на невероятни неща - коментари се появяват .- и минути след това изчезват...
Причината?
Просто блогърката не намира какво да възрази на точните аргументи на своя опонент - и затова ... просто изтрива неговия постинг!
Гениално, нали?
Това е модерният начин, това е 21 век!
В предишните епохи хората са горели книги - сега е по-просто, сега вече не се горят книги, сега се трият коментари....
alamkara, благодаря за хубавите думи! На мен пък често ми се струва, че много хаотично пиша, така че се радвам, ако изглежда подредено. И рядко съм спокойна, когато пише, та ако тонът ми изглежда спокоен, си е постижение :-). За суровия тон - ще попрегледам и ще си помисля, но бих била благодарна и на конкретен пример :-).
ОтговорИзтриванеИван Рангелов, няма нищо невероятно в триенето на коментари :-). Да, понякога трия коментари, а има и коментатори, които съм блокирала. Какви коментари трия:
- спам
- вулгарни коментари
- дискриминационни коментари
- обидни коментари и/или клевети, заплахи и т.н. - спрямо мен или други хора
- когато коментаторът цели спор заради самия спор (или за да стане център на внимание, да се занимават с него/нея), от който няма полезен изход. Ако някой има да каже толкова много, че не може да спре, най-добре да си направи свой блог :-).
Всъщност спам коментарите са малко, а другите, които трия, нерядко са комбинация между два или повече от останалите видове. Преди години не триех коментари и стана страшно. Не само аз, а и други хора получаваха заплахи, фабрикуваха се компромати, разни читатели взеха да си разчистват професионалните сметки на полето на моя блог, абе изобщо... Ако се погледнат някои публикации от периода февруари - май 2008, става ясно. Една скъпа приятелка и бивша колежка например заплашваха, че ще ѝ изфабрикуват досие от ДС. Изкарваха агент от ДС и друг приятел и бивш колега. Чак напоследък, когато се отваряха досиета из техните професионални сфери, се доказа, че нямат.
Май че въведох модерация веднъж, след като се бях върнала от провинцията, където нямах интернет, и заварих над 300 коментара върху един пост, писани основно от двама филолози (единият - анонимен), които бяха превърнали блога ми в поле да се карат.
Сега с DISQUS имам по-интелигентни начини на контрол от модерацията, но ако в някакъв момент по една или друга причина контролът стане невъзможен, пак може да я въведа. Защото свободата на словото завършва там, където има опасност да нахлуе по агресивен начин в свободата на другите. Както съм казвала и друг път, блогът ми е клуб. Затова имам правото да изисквам спазването на елементарни правила на благоприличие и да очаквам добронамереност. Интернет е голям, ако някой е спрян да каже нещо в моя блог, винаги може да го направи на друга територия.
Чудя се обаче - колко време трябва да прекарва човек в блога ми, и то - четейки коментари, за да забележи "коментари се появяват .- и минути след това изчезват"? И то - не един коментар, а много, като се има предвид, че трия рядко. В случая, както ми се случва да казвам в лични разговори напоследък - много е вероятно най-логичната хипотеза да се окаже вярната :-).
Размахвам весело опашка, останалото си го знаеш :)
ОтговорИзтриванечета блога от относително скоро, може би година, коментирал съм само веднъж, но ежедневно изписвам адреса, за да проверя за новости. трудно ми е да определя защо го правя, но мога да пробвам. харесва ми смесицата от ангажирани със социалната страна на нещата постове и такива, които са артистични; още по-нравещо се е, че понякога писанията са сплав между двете. отворена личност съм, но рядко ми допада голям процент от нещата, написани от някого, тук случаят обаче е именно такъв. още - смятам, че е абсурдно да си мисли читател, че познава автора и извън... да кажем, творчеството му, но за времето, в което чета неуютния блог, малко или много съм придобил тази илюзия и определено изпитвам симпатии към съответната личност :ь
ОтговорИзтриванемога още да пиша, предполагам, но и така ми се чини добре ( :
Ех, благодаря за хубавите думи, трогната съм :-). Точно последната година ми беше доста особена, блогвала съм по-лично, отколкото преди. И на мен ми се е случвало да почувствам хора близки поради писаното в блога им. С някои от тях съм се запознавала; част от интуициите ми за тях са се потвърждавали, други са претърпявали крах. Така например един блогър си го бях представяла костюмиран и с общо взето снобски вид, пък човекът си ходеше по дънки и изобщо - доста неглиже :-).
ОтговорИзтриванеСветла, абониран съм за новини от Вас във Фейсбук, значи "чаят" ми харесва.
ОтговорИзтриванеНаздраве!
ОтговорИзтриванесъвсем между другото и с мисълта колко ужасно странно/преследваческо може да прозвучи, какви са шансовете човек да успее да убеди авторката на този блог за среща на живо на по чай/какао/друго-топло-и-вкусно-питие? :D още повече ако конкретният човек е не блогващ млад момък ( :
ОтговорИзтриванеМного зависи от това, какво общуване и по какъв начин е изградено между човека и авторката :-).
ОтговорИзтриванеЧета блога, защото е човешки, с което искам да кажа - списван е от жив човек, който може да мисли и може да чувства; и може да изрази и двете с думи.
ОтговорИзтриванеТова не се случва често.
Благодаря за хубавите думи, Руми!
ОтговорИзтриванеЧета от доста време, макар рядко да коментирам. И често го кликам, за да прегледам блогрола, че там има доста неща, които също са ми интересни. :)
ОтговорИзтриванеА чета, понеже текстовете са спокойни, добре аргументирани и умело написани. Блог за пример, хаха. :)
Радвам се да го чуя от интелигентен човек като теб, благодаря ти!
ОтговорИзтриванеЦеня това, което пишеш и вършиш, при все разликите помежду ни.
ОтговорИзтриванеБлагодаря за което!
ОтговорИзтриванеПреди този пост да е станал беловлас, да си кажа и аз. Рядко коментирам, но редовно чета написаното от тебе. Чета, понеже пишеш критично, понеже разглеждаш събитията от своята си (често неочаквана от мен) гледна точка, без да се съобразяваш с конюнктурата, без да те е грижа какво би си помислило целокупното читателско воинство и конкретно еди-кой си читател. Чета, защото пишеш аргументирано, а не в стил “това е така, защото е така и още по-важно – защото аз мисля така, следователно не може да бъде другояче”. Чета, понеже си начетена и това си личи от публикациите (а когато си начетен, мнението ти тежи повече – поне за мен е така). Чета, понеже си мислещ човек и пишеш искрено.
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Павлина! Макар да не се имам за начетена и макар да има случаи и аз да се огъвам пред контюнктурата (и/или перспективата да ми се нахвърлят гневни читатели) :-). Като искам да напиша нещо по-рисковано, обикновено си задавам въпроса дали съм в състояние да износя възможните реакции. Ако реша, че съм и че рисковете си струват, давам напред :-). Но понякога си замълчавам.
ОтговорИзтриванеВярвам, че целта на Неуютният блог е да направи светът ни по-уютен или да се научим да го виждаме и живеем като по-уютен. Харесва ми, макар че много рядко коментирам.
ОтговорИзтриванеМного ти благодаря за хубавите думи :-)!
ОтговорИзтриване