Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

31.07.2019 г.

Какъв е проблемът с избора на Иван Гешев

Протест срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор.
Снимка: Spiritia - Собствена творба, CC BY-SA 3.0, Link  

Преди седем години споделих предположението си, че Сотир Цацаров ще бъде активно вреден главен прокурор. Не след дълго още повече се убедих в това, но в тогава и представа си нямах в каква степен съм била права.

Не съм единственият човек, според когото Иван Гешев е по-лош вариант и от Цацаров. Цацаров поне публично може да говори като юрист; какви са професионалните му действия е отделен въпрос. Докато Гешев, още преди да е избран, започва да сплашва и да „извива ръце“. Още по-сериозно е, че демонстрира несъгласие към основния принцип на правото в демократичните страни – разделението на властите.

Ако още не сте видели видеото на „Господари на ефира“ за Иван Гешев, сега е моментът да го направите.

Не е проблем да си завършил право в полицейската школа в Симеоново. Проблем е да възприемаш и трите власти като функция на полицейщината.

Проблемът не е и в личността и манталитета на Иван Гешев. А в това, че тази личност с този манталитет ще разполага с безконтролна власт. Проблемът е и в структурата на съдебната власт, политическата ѝ зависимост и непропорционално силния акцент върху прокуратурата в нея.

Изборът на Гешев показва как у нас прокуратурата е структура, централизирана поне колкото полицията. Структура, в която не е възможно да се издигаш в йерархията, без да изпълняваш безпрекословно всяко нареждане на висшестоящия. А най-висшестоящият в тази структура е главният прокурор.

Изборът на главен прокурор не е проблем само на „средната класа“. Защото при базисна липса на презумпция за невинност онези, които в най-голяма степен ще го отнесат, са най-маргинализираните, бедните, безгласните, беззащитните. Знаковите дела обикновено не са за тях. Но виждате например как убийството на един Жоро Джевизов доведе комай до легализирането „граждански смъртни присъди“ срещу хора, възприемани като „подчовеци“. Това е елемент именно от този стил на разправа, институционално кристализирал в безконтролността на държавното обвинение.

Кой е главен прокурор действително засяга лично всеки български гражданин. Това определя, както казва и съдия Мирослава Тодорова, социалния климат, в който ще живеем в следващите седем години. Ето защо е важно да се протестира, въпреки неголемите шансове за успех на един такъв протест. 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог