Какъв е проблемът с избора на Иван Гешев

Протест срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор.
Снимка: Spiritia - Собствена творба, CC BY-SA 3.0, Link  

Преди седем години споделих предположението си, че Сотир Цацаров ще бъде активно вреден главен прокурор. Не след дълго още повече се убедих в това, но в тогава и представа си нямах в каква степен съм била права.

Не съм единственият човек, според когото Иван Гешев е по-лош вариант и от Цацаров. Цацаров поне публично може да говори като юрист; какви са професионалните му действия е отделен въпрос. Докато Гешев, още преди да е избран, започва да сплашва и да „извива ръце“. Още по-сериозно е, че демонстрира несъгласие към основния принцип на правото в демократичните страни – разделението на властите.

Ако още не сте видели видеото на „Господари на ефира“ за Иван Гешев, сега е моментът да го направите.

Не е проблем да си завършил право в полицейската школа в Симеоново. Проблем е да възприемаш и трите власти като функция на полицейщината.

Проблемът не е и в личността и манталитета на Иван Гешев. А в това, че тази личност с този манталитет ще разполага с безконтролна власт. Проблемът е и в структурата на съдебната власт, политическата ѝ зависимост и непропорционално силния акцент върху прокуратурата в нея.

Изборът на Гешев показва как у нас прокуратурата е структура, централизирана поне колкото полицията. Структура, в която не е възможно да се издигаш в йерархията, без да изпълняваш безпрекословно всяко нареждане на висшестоящия. А най-висшестоящият в тази структура е главният прокурор.

Изборът на главен прокурор не е проблем само на „средната класа“. Защото при базисна липса на презумпция за невинност онези, които в най-голяма степен ще го отнесат, са най-маргинализираните, бедните, безгласните, беззащитните. Знаковите дела обикновено не са за тях. Но виждате например как убийството на един Жоро Джевизов доведе комай до легализирането „граждански смъртни присъди“ срещу хора, възприемани като „подчовеци“. Това е елемент именно от този стил на разправа, институционално кристализирал в безконтролността на държавното обвинение.

Кой е главен прокурор действително засяга лично всеки български гражданин. Това определя, както казва и съдия Мирослава Тодорова, социалния климат, в който ще живеем в следващите седем години. Ето защо е важно да се протестира, въпреки неголемите шансове за успех на един такъв протест. 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

ДЕОС и аз

Емил Георгиев и Виктор Лилов – стар и нов председател на ДЕОС

Дълбоко убедена съм, че не трябва да бъда член на никоя партия. Има нужда и от хора, които трябва да запазят независимата си критична позиция. В събота обаче приех предложението да стане член на Надзорния съвет на ДЕОС и бях избрана в него. Членовете на Надзорния съвет не е задължително да бъдат партийни членове.

Защо не отказах?

В интерес на истината, при учредяването на ДЕОС Жюстин Томс ме покани в Надзорния съвет и аз в последна сметка не приех. Три години по-късно си мисля, че е време да проявя отговорност.

Защото за този период ДЕОС е единствената политическа формация, за която мога да твърдя, че изразява ценностите ми. И защото точно сега е в труден период. В края на миналата година оставки подадоха председателят ѝ, мениджърът на успеха и всички членове на Управителния съвет. След като три години са вършили на практика доброволческа работа, парите в партийната каса са горе-долу колкото една софийска заплата, а електоралните резултати, макар и похвални, имайки предвид, че са постигнати почти без пари и с усилията на няколко добвоволци, са пренебрежими.

След оставките се уплаших, че ДЕОС може да отиде в небитието и аз ще си остана непредставена. Близо месец по-късно Виктор Лилов издигна собствената си кандидатура за председател, други желаещи нямаше. Познавам Виктор не от вчера и знам, че с него имаме сходни ценности (повече по темата тук и тук) и че не би тласнал ДЕОС в посока, която не би ми харесала.

На Общото събрание на ДЕОС в събота отидох за подкрепа. Бях се приготвила за битка, ако някой каже нещо за сексуалната ориентация на Виктор. Не се наложи. Кандидатурата му се прие единодушно (по-късно във Фейсбук един от присъстващите написа, че не му харесва посоката, в която тръгва ДЕОС с избирането на новия председател и че напуска, но на събранието не се обяви против).

За мен е изключително важно, че в България има поне една партия, която съди за хората по ценностите и способностите им, не по сексуалността им. И за която е нещо напълно нормално да избере за свой председател гей. Защото не заради сексуалната му ориентация го е избрала, а заради способностите му, възгледите му и куража да предложи кандидатурата си в този толкова труден момент.

Смятам за събитие и че кандидатурата и избирането на Виктор Лилов за председател на ДЕОС не се превърнаха в медийна дъвка. След като през 2015 г. Виктор беше превърнат в медийна атракция заради разкриването си, вече и медиите свикнаха с него. И го канят като експерт и политик, като арабист, като човек, който разбира от култура и от много други неща.

Ето как смелостта на единици може да доведе до поумняване и нормализиране на обществото и медиите му.

ДЕОС плътно стояха зад Виктор в най-трудния за него период, стоят и сега. Е, как да не ги харесвам?

Надявам се ДЕОС да се яви на изборите в някаква форма на предизборно споразумение. Според мен естествените съюзници на партията са „Да, България“ и „Зелените“. Дано успеят да се разберат.

На „Да, България“ гледам със симпатия и надежда, но новосъздадената партия засега не дава индикации, че може да замести ДЕОС за мен. Изключително важно е да има правосъдна реформа. Но не мисля, че е правилно да се казва – първо правосъдната реформа, после останалото, включително и човешките права. Не е правилно поне по две причини:

Първо, човешките права се регулират от правото. Не може да се прави правосъдна реформа без мисъл за тях.

Второ, човешките права се нарушават – тук и сега. Ако чакаме да се решат другите проблеми, за да се стигне до тях – този момент никога няма да дойде. То е като да кажем например „първо да решим проблемите на мнозинството (българите, здравите или каквото си изберете), после на останалите“. Мнозинството винаги ще има проблеми, съдебната система – също.

Създаването на ДЕОС изпревари времето си. Инициаторите му бяха хора около „Протестна мрежа“, но по онова време за много от активните протестиращи политическият ангажимент беше нещо мръсно. Още в началото ДЕОС се обяви за приоритети, в немалка степен сходни с тези на „Да, България“ – съдебна реформа и образование – но нямаше чуваемост. Нямаше не на последно място и защото ДЕОС държи на своята идеологическа платформа, която не е особено популярна – либерализма. „Да, България“ се обявява за по-скоро неидеологическа формация, което е предпоставка за привличане на повече последователи, но в перспектива е и риск.

Вярвам обаче, че времето на ДЕОС предстои. Напоследък – не на последно място поради Тръмп, руската пропаганда и популизмите отдясно и отляво – все повече политици, анализатори и пр. преутвърждават ценностите на либералната демокрация. Все по-често може да се прочете какво либерализмът е дал на света. Все неща, които, определяйки себе си като десни или леви, смятаме за даденост.

Но времето на ДЕОС няма да дойде без участието на хората, които вярват в ценностите му. Няма да дойде без мен.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За проекта за нов Наказателен кодекс

Текущите скандали (на които и аз обръщам достатъчно внимание, впрочем) успешно отклоняват вниманието от теми, чиито последствия могат да са много сериозни, например - проекта за нов Наказателен кодекс, пръкнал се току преди Коледа, за да мине по възможност без обществена дискусия. Или, което е същото, с имитирането на дискусия. Докато пиша следващите редове, проектът е бил набързо приет от Министерски съвет, което обаче не означава, че е фатално късно за обществена реакция.

Тъй като не съм виждала систематизирани на едно място някои от основните критики по отношение на проекта за Нов наказателен кодекс, които досега съм забелязала и съм сметнала за важни, най-добре сама да се опитам да свърша тази работа. Много подробен анализ на законопроекта са направили от БХК. В него са отчетени неизмеримо повече проблеми от тези, върху които ще се спра аз, една от точките ми обаче не я виждам отразена.

1. Цензура - погазване на правото на достъп до информация.

В член 146 се предвижда затвор за фотографиране, записване и т.н. без съгласието на отсрещната страна - до една година, а ако е извършено от длъжностно лице - до две, както и пробация и глоба. За издаване на служебна тайна в чл. 204, ал. 2 също се предвижда затвор до две години. И на други места в проектозакона видях наказания в този дух.

Това означава, че на практика при журналистически разследвания или опити за доказване на корупционни схеми и т.н. журналистите, гражданите, служителите, които искат истината да излезе наяве, могат да влязат в затвора.

По сега действащото законодателство жалбите срещу снимане и т.н. са обект на частното право и съдът решава за всеки отделен случай дали са основателни, както е и по света. В предвидените промени не се защитава правото на разгласяване на информация, ако тя е от обществен интерес. Тоест - не се прави разлика дали снимате съседката и любовника ѝ или даването на подкуп за сделка за милиони, или за прокарване на промени в закон например.

Впрочем, словосъчетанието "обществен интерес" липсва в проектозакона. Думата "обществен" се среща в него всичко на всичко четири пъти, два пъти от които в словосъчетание с "транспорт", веднъж с "деятел" и веднъж - "обществен характер". Това е само пример за несъразмерния приоритет на представеност (и защитеност) на държавата спрямо обществото в новия НК.

2. Против "чуждите организации"

Чл. 305, ал. 3: "Български гражданин, който се постави в услуга на друга държава или на чужда организация, или на организация под чужд контрол, за да й служи във вреда на Републиката, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години."

Особено мракобесна интерпретация на мракобесното руско законодателство против "чуждестранните агенти". В Русия обаче, ако се регистрираш като "чуждестранен агент", може да ти се размине.

В историята на българското законодателство тази норма е сравнима най-вече с нацисткия Закон за защита на нацията, но и там е доста по-ясно формулирано какво е "международна организация", кои точно международни организации нямат право на съществуване и се предвижда затвор само за ръководството им, и то в случай, че не предаде доброволно имуществото на организацията.

"Кока-Кола" чужда организация ли е? Кока-колата вредна ли е? Може да ни изглежда абсурдно дело, което разглежда работенето в "Кока-кола" като служене във "вреда на републиката", но по проекта за нов НК не е невъзможно.

На пръв поглед, тази алинея е насочена към правозащитниците и "соросоидите" (и може би точно те са се имали предвид), но на практика всяка организация, която е "чужда" собственост, може да попадне под ударите му - медии, технологични компании, банки, какво ли още не. А всичко, което по един или друг начин критикува държавата или, ако щете, се явява конкуренция, може да се разглежда като нанасящо "вреда на републиката". "Кока-Кола" например може да се разглежда като подкопаваща родното производство на алтай.

3. "Затвор за всеки джойнт"

Взех формулировката от блога на Юлия Георгиева, чийто текст по темата горещо препоръчвам. В Раздел IV от законопроекта - „Престъпления против режима на наркотични вещества, аналози на наркотични вещества и прекурсори“ - се налагат дори по-строги санкции от тези в сегашния НК, отново без по никакъв начин да се дефинират "еднократна доза" или както там се нарича количеството за лична употреба. Вече за половин цигара марихуана дори няма да можете да се отървете с глоба - или пробация, или затвор. Нещо повече - може да се озовете в затвора дори ако сте домакини на купон, на който някой пуши трева.

Това, от една страна, ще катализира още повече корупция сред полицаите. От друга, ще затлачи и съдебната система, и полицията, с дребни случаи, вместо да се обърне необходимото внимание върху сериозните престъпления. От трета, ще криминализира по-строго и от преди хора, които имат нужда от лечение и подкрепа. И така ще ги превърне в още по-рискова група, отколкото вече са. Ако човек, зависим от хероин, на всичко отгоре е преследван и от закона, много по-трудно става да му бъде оказана помощ. Затова и рискът, специално при венозно приемане на наркотици, зависими да бъдат заразени с HIV, хепатит и т.н. и да предават заразата на други, се увеличава.

4. Третиране на дискриминацията

Положителна промяна спрямо сега действащия НК е отчитането на сексуалната ориентация като признак на дискриминация, или, както е формулировката в проектозакона, "защитен признак". (БХК препоръчва да се включи и "полова идентичност", съгласна съм с което, но този признак не присъства и в Закона за защита от дискриминация.) Не виждам причина обаче да не бъдат включени всички признаци, които присъстват в Закона за защита от дискриминация. Те са описани в чл. 4, ал. 1 на ЗЗД:

"пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, увреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени в закон или в международен договор, по който Република България е страна."

В проекта за НК като защитени признаци присъстват (в "Допълнителна разпоредба", §1, т. 22):

"раса, цвят на кожата, народност, националност, етническа принадлежност, произход, религия, вяра, здравословно състояние, възраст, пол или сексуална ориентация".

Тоест има признаци на дискриминация, по които човек може да си търси правата, ако е дискриминиран, само в Комисията за защита от дискриминация, която има правомощията да наложи най-много глоба, не и по реда на Наказателния кодекс.

Сериозният проблем с третирането на дискриминацията и в настоящия НК, и в проекта за нов, според мен е друг. За прояви на дискриминация се налагат определени наказания, примерно - за употреба на насилие по дискриминационни причини - до пет години затвор (чл. 189 от проектозакона). Вместо това смятам, че ще е много по-ефективно, ако дискриминацията се смята за утежняващо вината обстоятелство. Защото в противен случай престъпленията по дискриминационни подбуди не се разглеждат като такива, а като хулиганство, нанасяне на телесна повреда и т.н., за да има шанс за по-строги наказания.

Нещо подобно виждам, и то - частично - в чл. 589 от проектозакона, който третира изтезанията. Но там, първо, изтезанието се преценява като такова единствено във връзка с "нарушение на международен договор, влязъл в сила за Република България" (странно защо се налага позоваването на международни договори, за да се доказва наличие на изтезание). Второ, дискриминационният мотив е даден (в ал. 2) като алтернатива за по-тежка присъда. И отново трябва да се преценява, примерно, дали средната телесната повреда или дискриминацията да е водеща. А при причиняване тежка телесна повреда или смърт дискриминацията отсъства като обстоятелство, което да се вземе под внимание.

Не съм последовател на идеята за необходимостта от максимално строги наказания. Смятам обаче, че присъдите трябва да са адекватни на извършеното. Ако е извършено например убийство по дискриминационни подбуди, ми се вижда разумно присъдата да бъде за убийство, плюс добавка за дискриминационния мотив. А не само за убийство, нито само за дискриминация.

5. Защитата на жертвите - проблем на самите жертви.

"Престъпление от частен характер" означава, че нещо не се преследва от закона, ако жертвата не подаде жалба. "Престъпление от общ характер" означава, че прокуратурата може да се самосезира и без жертвата да подаде жалба. (Изяснявам това, защото юридическият език не е много ясен и на мен самата.) В чл. 131 нанасянето на средна телесна повреда се третира като престъпление от частен характер, а в чл. 139 - престъпленията от страна на близки и роднини - също. Това ще рече, че ако някой бъде бит, включително - тормозен от страна на роднини, това е проблем само на жертвата, не и на държавата. А много хора са зависими от роднините си и поради това не биха предприели действия срещу тях. И ако жертвата не смее да си потърси правата, никакви последствия няма да има.

Следователно, в колкото по-уязвимо положение е жертвата, толкова по-малка е вероятността тя да си търси правата и изобщо някой да се загрижи за нея. А има не само уязвими хора, а и цели уязвими социални групи. Сещайте се. Пребиването на роми или на бежанци например си става само техен проблем.

Ето защо съм съгласна с тезата на БХК, че всяка умишлено нанесена телесна повреда трябва да се третира като престъпление от общ характер.

***

Не твърдя, че това са най-сериозните проблеми на проекта за нов Наказателен кодекс. Има и множество други, голяма част от които са разгледани от БХК, например - дефиницията за изнасилване, видовете лишаване от свобода и т.н. и т.н. Подборът ми е много субективен. Но колкото повече граждани и организации вземат отношение, толкова по-големи са шансовете той да не бъде приет в настоящия му вид.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Активно вреден

Има теми, за които се чувствам длъжна да говоря, и една от тях е изборът на нов Главен прокурор.

За Борис Велчев мога да кажа, че беше по-скоро пасивно вреден главен прокурор. По време на неговия мандат не само не се случиха кой знае какви действия от страна на прокуратурата по отношение на организираната престъпност, особено в частта на срастването ѝ с държавата. Лично за мен по-неприятното, но не без връзка с първото, е знаковата липса на активност по дела, свързани с нарушението на човешките права и престъпленията от омраза. Тук бих споменала два емблематични случая, с които съм лично ангажирана - убийството на Мишо (Михаил Стоянов) в Борисовата градина и побоя в трамвай 20 над младежи, отиващи на митинг в защита на чужденците. Не е трудно да се споменат и други подобни случаи.

Що се отнася до Сотир Цацаров, боя се, че той ще бъде и активно вреден главен прокурор. Неизменно свързвам името му с друг случай, с който се ангажирах лично - задържането на Максим Савов по напълно скалъпено обвинение и делото срещу него. Накрая Максим Савов беше оправдан от Върховния касационен съд и, живот и здраве, ще осъди България в Страсбург. Естествено, казусът с Максим Савов съвсем не е единственото, което може да се каже за стила на Сотир Цацаров. Но е показателно за този стил - стил, в който системата не възпроизвежда справедливост, а най-вече себе си, мултиплицирайки собствените си порочни практики.

При всичките си кусури, Борис Велчев беше общо взето благ главен прокурор (вярно, че твъде благ понякога, до безхарактерност) и на фона на предишните двама ми беше даже симпатичен. Още обаче помня ерата на Никола Филчев и знам, че ако в България главният прокурор реши да "коли и беси", обществото става безпомощно. Не мога да очаквам професионализъм и справедливост от обвинението и съдебната система, освен в случаите, когато не се засягат определени интереси, и/или комфорта на самата система. Не мога да очаквам свобода за медиите, блогърите и де-що има независими гласове. По улици, социални мрежи и където и да е. Не мога да очаквам, че ще се изгражда съдебна култура на защита на човешките права. Което ми е особено болезнено, защото в последните години имаше и добри прецеденти в тази посока. Не мога да очаквам разделение на властите; не мога да очаквам дори подобие на защита от произвола на държавата на национално ниво.

Очаквам много, много дела из европейските съдилища и санкции срещу България от различен порядък - от отделни дела до наказателни клаузи.

И смятам, че е много важно да не преставаме да говорим, макар че оттук нататък ще е доста по-лесно да мълчим.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Хигиенисти-убийци и контрольори с метални пръти

Наскоро в два последователни дни се случиха две привидно отделни събития.

На 30 септември се навършиха четири години от убийството на Михаил Стоянов в Борисовата градина. Както е известно, Мишо е убит от неонацистчета, на които заприличал на гей. Прочиствали парка от гейове, момчетата, както сами си признали. Не пропускали да вземат ценните вещи на "прочистените" - и без това вече не им трябвали. Днес чистниците са на свобода, защото разследването толкова се е затлачило, че е изтекъл максималният срок за задържане.

На 1 октомври имаше дело по случая с побоя в трамвай 20. Всъщност не точно имаше, защото е било отложено, тъй като на един от обвиняемите не са изпратени материалите по делото. Както е известно, на 6 юни 2010 г. банда маскирани неонацисти, въоръжени с метални пръти, пребиха няколко младежи, отиващи на митинг в защита на правата на чужденците в България. Защото не харесват политическите им убеждения, защото не одобряват митинги в защита на чужденците или, най-вероятно, и за двете (анонимен коментар в блога ми след побоя гласеше: "e, показаха ви, че не сме ксенофоби - хайде първо да решим проблемите на българите в България, а после на "гостите"... малко са ви били днес!").

Също като при делото за убийството на Михаил Стоянов, и по този случай делото е доникъде. По информация на БНР  са отхвърлени исковете на обвиняемите "с аргумента, че доказване на претърпените от тях болка и страдание, вследствие на побоя, ще забави процеса". Чудно дали медицинските експертизи, които едва ли са особено двусмислени - все пак младежите бяха буквално размазани - са причина за мърлявата работа на разследването и прокуратурата до този момент. Или пък може да са били размазани, но от това да не следва, че ги е боляло и са страдали? Може би сега, когато няма да се доказва, че жертвите са претърпели болка и страдание, делото ще потече като по вода и скоро ще има адекватни присъди. Вярва ли ви се?

Тениската, която виждате по-горе, се продава в "патриотичен електронен магазин", редом с националния флаг, куп неонацистка литература и всевъзможни наци лайфстайл атрибути. Можете да си я купите за 15 лева. Не искам да си цапам блога с линк, но магазинът е този:

Макар на самата тениска да не пише "трамвай 20", на сайта го пише. С опит за тънък хумор, доколкото изобщо "тънък хумор" е нещо възможно за същества с подобие на мозък, ни се казва, че тениската е насочена "срещу гратисчиите в градския транспорт". Надписът отпред обаче е "Good night left side" - известен неонацистки лозунг. Само дето стилизираната сцена на насилие срещу лице с леви убеждения, която обикновено бива изобразявана редом с лозунга, този път е заменена с (червен) трамвай.

Задната страна на тениската е още по-интригуваща. На нея е се кипрят череп, кръстосани патерици вместо кости (за какво са му на череп патерици, се чудя; или пък черепът е предупреждение какво следва след патериците?), лице зад маска и пише: "когато пътуването завърши различно от очакваното...". Цялата тази патриотична естетика е на фона на червено петно, наподобяващо стичаща се кръв.

Какво означава факта на съществуването на такава тениска, питам се?

Не се ангажирам да твърдя дали създателите на концепцията за тениската, както и онези, които я носят (или биха я носили), са пряко свързани с "наказателната бригада" в трамвай 20. По-важното е, че подобен фешън артикул изразява одобрение към неонацисткото насилие и превръщането му в нещо "куул", в мода, както и превръщането на извършителите в герои, в "готини" юнаци, достойни за подражание. Жертвите са представени като "гратисчии", един вид - нарушители на реда, които си заслужават наказанието. Посланието е заплаха не само към тях, а и към всички, чиито убеждения не се харесват на "контрольорите" с металните пръти.

Как е възможно да има такива "патриотични електронни магазини" и такива тениски? Възможно е, защото в България на този етап престъпленията от омраза са ненаказани, а словото на омраза е легитимният език на форумите на електронните медии и това комай не притеснява почти никого. Възможно е, защото извършителите на престъпления от омраза се радват на любовта онези, които смятат, че буламачът от възрожденски ценности от 19-ти век и съвременна омраза към всичко различно от мнозинството е достатъчен, за да бъдат значими, без на практика да постигат нищо със собствени усилия. А такива хора са много. Възможно е, защото обвиняемите за побоя в трамвай 20 се ползват с политически протекции. На делото е присъствал общинският съветник от ВМРО Ангел Джамбазки, а един от обвиняемите - Димитър Лазаров Хоумлеса, беше в листа на ВМРО за общински съветник, за да влезне Джамбазки в Общинския съвет с гласовете на нацитата.

Възможно е, защото го позволяваме. Кой от безразличие, кой от страх, кой от разочарование и от чувство на безсилие. Затова няма да се учудя, ако се появят в някой "патриотичен електронен магазин" тениски за "хигиенизиране" на парка от "вредители" (разбирайте хора с предполагаема хомосексуална ориентация) или за "прочистване" на София от хора с розови коси, или на България - от чужденци-антифашисти и т.н.

Само че аз няма да мълча. Знам, че съм мъничка и беззащитна, като едно грахче, като една мравчица, пък съм и пацифист, а възбуждащите се от мустаците на Хитлер (иначе уж хетеро) "патриоти" са яки мачовци, пък имат и метални пръти. Освен това понякога пътувам в трамвай 20. Имам карта за градския транспорт, но нещо ме кара да си мисля, че контрольорите с прътите не биха ми я поискали. И все пак имам неблагоразумието да не се страхувам в достатъчна степен и да не се обезсърчавам на фона на цялата безнаказаност.

Затова ще поздравя тези, които пребиват и убиват различните от тях, включително и тези, които се кефят на "патриотични" тениски като споменатата, с песента на Red Hot Chili Peppers за грахчето. Песента се изпълнява от басиста на групата, великия Майкъл Балзари - Флий. "Контрольори в градския транспорт", съжалявам, ама текстът  е на английски. Някои от думичките се обзалагам, че ги знаете, за други думички и идиоми помолете някой по-грамотен от вас да ви ги преведе (както и да ви обясни какво е "идиом").

Приятно слушане!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Човешкият живот срещу жилищата на съседите

"Аз не съм защитавал моя живот, а съм защитавал жилищата на моите съседи. На тези двамата крадци им намериха по 12% наркотик в кръвта, те носеха 40-сантиметрова отвертка. Ами представете си, че с тази отвертка 40-сантиметрова вземат заложници."

Това са думи на иконописеца Йордан Опиц, цитирани от БГНЕС.

Гледам днес фейсбук и се чудя. Всъщност не се чудя, а намирам потвърждение за наличието на социални нагласи, за чието съществуване знам, но с които отказвам да се примиря. Нагласи, според които липсата на добре работещи институции се компенсира не с натиск върху тези институции, с гражданска активност за промяната им, а със саморазправа. Нагласи, според които има висши и низши хора, висшите не могат да бъдат виновни, а низшите не заслужават да живеят.

Ако си иконописец, значи си висш, божи човек. Ако имаш незаконно оръжие, значи правилно го имаш. Ако стреляш по бягащи хора, значи не си имал друг избор.

Ако си наркозависим, значи си низш човек. Ако крадеш, за да си купуваш наркотици, заслужаваш да бъдеш не лекуван, а убит.

Художникът иконописец - жертва, действал в неизбежна самоотбрана, крадецът наркоман - виновник.

Знам, че съм малцинство, но държа да изясня - за мен правото на живот е възможно най-основното човешко право. Ако някой го отнеме в резултат на съзнателно действие, той би трябвало да поеме отговорността си.

Противно на манипулативните твърдения, които се разпространяват из фейсбук, Йордан Опиц, както дори сам твърди (вижте цитата в началото на поста), не е действал поради самоотбрана. Малко хора са си направили труда да прочетат съдебното решение на Върховния касационен съд. Затова цитирам (курсивите са мои):

св.(-идетелите) Ц. и О. са били извън входа в момента, когато той и пострадалия Я. са слезли от асансьора и са разбрали, че входната врата е бил заключена (в различие от приетото от първата инстанция, че те са се намирали в ателието на подсъдимия), което ги е мотивирало да търсят друг изход – през прозореца на площадката на първия етаж, така и по най-оспорвания в процеса – че при отваряне на прозореца Я. не е използвал отвертка и не е държал такава, когато е скочил на земята и в този момент, докато е бил още в приклекнало след скока положение, е бил прострелян от подсъдимия. (...)

В крайна сметка, макар М. да е признал на ДП, че с Я. са имали намерение да вършат кражба, обективно те не са предприели никакви действия в тази насока, още по-малко са използвали някои от инструментите, намерени в дрехите на пострадалия, като единствената индикация, че двамата са евентуални крадци, сведена до знанието на подсъдимия О., са били заявленията на неговия син, провеждал разговор с младежите на една от площадките. Съмнителното им поведение обаче не е давало основание на подсъдимия да действа, за да провежда граждански арест с оглед защита на нечии интереси, каквито не са били поставени в риск, нито да използва огнестрелно оръжие, за да посрещне съпротивата на дееца.

За мен е, меко казано, абсурдно едно убийство да се оправдава с това, че убитият евентуално би могъл да се опита да ограби нечии съседи или да ги вземе за заложници с... отвертка.

А обществената реакция по случая е резултат не само на дефектните ни институции. В случая нямам предвид само съда, но и дознанието - често пъти не се стига до адекватни присъди поради негодни доказателства. Реакцията е резултат, най-вече, на ниското равнище на хуманност в българското общество. Липсата на разбиране, че човекът е ценност сама по себе си. Липсата на онова, поради което норвежкият съд даде на Брейвик справедливо наказание, като същевременно демонстрира човешко отношение. И липсата на онова, поради което норвежкото общество не протестира срещу присъдата.

Неведнъж съм казвала, че институциите ни са точно такива, каквито сме ние. Каквито ние ги направим. Радвам се, че понякога (не често, но все повече) се случва българските институции да са по-адекватни от българското общество.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Pussy Riot отвъд религията и антикомунизма

"Вести" май единствени посочиха първоначален източник на снимката - freedom.for.russia.bg@gmail.com

Задържаните членове на пънк групата Pussy Riot очаквано бяха осъдени на две (според първоначалните данни - три, още не съм сигурна) години ефективна присъда. Междувременно и България успя да се включи в деня на международния протест в тяхна защита с анонимно  (от името на "група човеци", които си бяха направили труда да изпратят и съобщения до медиите, в което да разяснят смисъла на посланието си) слагане на маски на Паметника на съветската армия по късна или ранна доба и с немногоброен протест пред руското посолство (към който се присъединих през обедната си почивка).

Ето и "скандалното" видео от църквата, в резултат на което са задържани Надежда Толоконникова, Екатерина Самуцевич и Мария Альохина:



Казусът с пънкарките по странен начин провокира религиозни чувства у доста хора. Уважавам религиозните чувства на онези, които искрено и дълбоко в себе си са (в случая - православни) християни и за които е грях да се правят пънкарски демонстрации в църква. На тях бих казала само, че дори и да е грях, първо, в модерните държави правото би следвало да е светско и отделено от религията и, второ, няколко години лишаване от свобода съответна присъда ли са за подобна акция?

Протестът не е насочен срещу религията, а срещу управлението на Владимир Путин и срещу симбиозата на руската православна църква с властта. По времето на Христос пък било нормално в храмовете да има търговци. Не че днес няма. "Незакупената от храма свещ не носи духовна полза", прочетох веднъж в една православна църква. Но само до там да стигаше "търговията в храма"... Та думата ми беше, че с изгонването на търговците и Христос е извършил нещо, което по неговото време би могло да се окачестви като поругаване. Най-голям интерес от такова окачествяване, имат, разбира се... търговците.

Разбирате накъде бия - акцията срещу пънкарките няма нищо общо с религията, а си е чист политически натиск. Но с религиозни аргументи се манипулират чувствата на вярващите - по същия начин, по който тук с клеветата "махат Ботев от учебниците по литература" затварят устата на новия състав на Комисията за защита от дискриминация още преди да е почнал да си върши работата.

В Русия религията се е превърнала в много удобен инструмент за саморазправа с неудобните. Аналогичен на случаят с Pussy Riot е и този с художника Олег Мавромати, за който писах преди време (по последна информация Мавромати е успял да замине щастливо за САЩ).

По-интересни са ми реакциите на хора, за които много добре знам, че не са религиозни, и които също смятат акта на Pussy Riot за "оскверняване на храма". Да говорим цял живот как "религията е опиум за народите", след което да се възпротивим срещу протестирането в църква, е, меко казано, неконистентно. Не бих могла да си обясня подобни реакции иначе, освен посредством политическите пристрастия на тези хора.

Също толкова наивно идеологизирани и манипулативни са воплите как поставянето на няколко шарени маски в стил Pussy Riot върху скулптури от Паметника на съветската армия било обида към руския народ. Критиката към погазването на свободата на словото и на правото на справедлив процес в една страна е форма на защита на народа на тази страна, който в най-голяма степен страда от погазването на правата си. Владимир Путин не е Русия, колкото и да му се иска.

За не по-малко нелепи намирам обаче и антикомунистическите интерпретации как ставащото в Русия е проява на комунизъм. Диктатурата си е диктатура и не се свежда до икономическата структура на едно общество. Независимо дали под "комунизъм" разбираме утопичната идея за безкласово общество или тоталитарният "държавен строй", определящ се като социалистически и характерен с държавна икономика, днешна Русия не е нито едно от двете. В Русия има обаче доста признаци за наличие на диктатура. В Чили по времето на Пиночет също е имало.

Според същите антикомунисти анонимната акция с маските върху паметника е пореден повод да се иска неговото събаряне. Мнението си против събарянето на Паметника на съветската армия съм изразила преди повече от година и продължавам да държа на него. Колкото и да не им харесва на антикомунистите, много млади хора в София обичат този паметник. И нито им пука за Съветската армия, нито се чувстват окупирани. И днешната акция е блестящ пример как паметникът се е превърнал в своеобразно пространство, в което ъндърграундът говори на голямата политика и тя го чува. Акцията с маските беше отразена дори от медии от ранга на BBC и достигна до руските официози по-успешно, отколкото протест пред посолството, дори многолюден, би могъл.

Живеем в общество, в което политиката защитава преобладаващо собствените си интереси, гражданите правят същото. Ако Паметникът на съветската армия е едно от малкото места, посредством които първите и вторите успяват да се чуят, дори само заради това си струва да го има.

В заключение, българската реакция на случващото се със задържаните от февруари (а от днес и осъдени) членове на Pussy Riot закъсня много - случи се в последния възможен момент. Защото в България все сме свикнали да мислим, че ние сме най-нещастните, най-зле и защо тогава да се застъпваме за другите. Спомням си, че като стана земетресението в Япония, тук се чуха гласове, че в България и без земетресение било по-зле. Последствието от егоцентризма е безразличие към другия, последствието от безразличието е цинизъм. Надявам се да не забравим случая "за три дни", както често се случва.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Безнаказано

От "ХОра срещу РАсизма" припомнят, че днес се навършват 2 години от побоя в трамвай 20. Ако сте забравили - във въпросния трамвай група неонацисти пребиха младежи, отиващи на митинг за правата на чужденците. После получих анонимен коментар: "e, показаха ви, че не сме ксенофоби - хайде първо да решим проблемите на българите в България, а после на "гостите"... малко са ви били днес!"

Бях разпитана в качеството си на организатор на митинга чак половин година след инцидента. Не че разполагах с информация, с която да помогна.

Две години по-късно по случая няма осъдени. И ако все още има задържани, те не следва ли да бъдат освободени? Преди няколко седмици същото се случи по отношение на убийството на Мишо в Борисовата градина.

Два отделни случая ли са това, или част от един и същи проблем?

За мен проявите на неонацистко насилие не са толкова страшни, колкото тяхната безнаказаност.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За "Баклава" в списание "Обектив"

В новия брой на списание "Обектив" е публикуван мой текст (грандомански ми звучи да го нарека "статия") за филма "Баклава". Благодаря на редакцията на "Обектив" за поканата да пиша за списанието. По-хетерогенно се получи, отколкото ми се щеше - от мен се изискваше да разгледам правната страна на темата, а нямах достатъчно информация, за да пиша само за това, пък и исках да си кажа и за другото. Та така...

Не съм забравила, че трябва да пиша за резултатите от анкетата за "Баклава". Надявам се скоро да намеря време.

Междувременно сте добре дошли да споделяте мненията си за писанието ми в "Обектив" тук :-). 
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Реалистичен хорър с декор България

Август.

Докато събирате първия си тен на плажа, се отдавате на размисли за живота. Размислите са приятни, защото животът ви се развива добре. Въпреки кризата, успяхте да си намерите работа и по всичко личи, че след изтичане на изпитателния срок ще ви назначат на безсрочен трудов договор. Детето ви е развълнувано от първия си досег с морето, а половинката ви е щастлива, че и тази година можахте да си позволите почивка. Още сте уморени от пътя, но се радвате, че веднага намерихте уютна частна квартира. Хазяйката изглежда мила жена и дори ви предложи обяд.

Четири дни по-късно сте в същото състояние на духа, но вече отпочинали и с лек тен. Докато се наслаждавате на последните часове от съня си, а слънцето изгрява, чувате шум от разбиване на врата. Събуждате се и докато се окопитите, в стаята нахлуват полицаи и събарят на пода вас и половинката ви. Детето реве. Питат ви дали сте си направили временна регистрация на адреса на частната квартира. Вие, разбира се, не сте. Хазяйката обикаля наоколо и кърши ръце. Полицаите искат от хазяйката договор за наем с вас. Естествено, договор няма. Договор нямат и наемателите по другите стаи, но полицията не влиза при тях.

Докато още се разсънвате и се надявате, че всичко е само лош сън, вие и половинката ви се оказвате с белезници. Питате в какво точно сте обвинени. Полицаите грубо ви отговарят да си намерите адвокат и тогава сте щели да разберете.

Закарват ви в полицията. Дълго ви разпитват защо не сте се регистрирали и защо нямате договор за наем. Адвокат не присъства. Настоявате за адвокат, но истината е, че не познавате никого в това курортно градче. След известно време идва някакъв адвокат, който изглежда близък с полицаите. Кара ви да повторите всичко, което сте казали до момента. Питате в какво сте обвинени. Не можете да повярвате, когато чувате "отвличане", "съучастие в данъчни престъпления", "укриване". Та вие сте съвестни данъкоплатци, никого не сте отвличали и никога не сте се крили. Но, обяснава адвокатът, не сте се регистрирали с адреса на квартирата и не сте сключили договор за наем, с което сте помогнали на хазяйката да укрие данъци. А кого сме отвлекли, питате. Детето си - отговаря адвокатът и пояснява, че след като не можете да бъдете намерени на мястото, където сте адресно регистрирани, няма гаранция, че не сте отвлекли собственото си дете с цел трафик. Много деца стават обект на трафик от страна на родителите си.

Идва представител на социалните служби и пред смаяния ви поглед взима детето ви. Казва, че то ще бъде настанено в институция, докато се реши вашият случай. Докато с половинката ви се опитвате да си вдъхнете кураж, грубо ви разделят и ви закарват съответно в мъжкия и женския арест.

На следващия ден медиите разпространяват съобщение със заглавие: "Акция "Крадци на деца": Семейство висшисти отвличат детето си, за да го продадат, участват в данъчни престъпления".

Отказват да ви пуснат от ареста, дори и под гаранция.

Приятелите ви са скандализирани от случая и правят група във Facebook във ваша защита.

Нито срещу хазяйката ви, нито срещу другите й квартиранти, нито срещу който и да е друг турист, почиващ на частна квартира, са предприети каквито и да е действия.

Септември

Вие и половинката ви сте все така в ареста. Отказва ви се да видите детето си.

Групата във Facebook във ваша защита бързо набира последователи. Случаят ви става популярен, във ваша защита се включват и редица правозащитници, които дават пространни интервюта относно нарушените ви права в сутрешните блокове на много телевизии.

Междувременно привършват хапчетата на половинката ви, която страда от хронично заболяване. За да получи лекарствата си, трябва да се представи рецепта в аптека, която работи със здравната каса. Отказват да й осигурят лекарствата, защото, за да има достъп до местната здравна каса, трябва да се е била регистрирала в курортния град и да си е избрала временен личен лекар, който да изпише рецептата. Половинката ви се сеща за спасителен вариант - има в себе си европейска здравна карта. България е в Европейския съюз, значи би трябвало да важи. Отново отказват - с аргумента, че европейската здравна карта покрива само спешни случаи, не и хронични заболявания.

Октомври

Продължавате да сте в ареста и не ви позволяват да видите детето си.

Групата във Facebook във ваша защита има вече близо 10000 членове.

Изтича срокът на временния ви трудов договор. Шефът ви държи на вас, но работата не може да чака, а е и криза. Вашето място се заема от друг човек, а вие оставате без работа.

Здравословното състояние на половинката ви рязко се влошава поради липсата на лекарства. Получава криза и е приета в болница за няколко дена. След стабилизиране на състоянието й е върната обратно в ареста.

Ноември

Продължавате да сте в ареста и не ви позволяват да видите детето си.

Групата във Facebook във ваша защита не нараства повече и активността в нея започва да замира. Случаят ви вече не е толкова интересен на медиите.

От първото съдебно заседание по вашия случай ви става ясно, че всъщност полицията, прокурорът, съдията и адвоката ви са си доста близки.

Половинката ви получава нова криза. Отново болница, стабилизиране и връщане в ареста.

Декември

Продължавате да сте в ареста и не ви позволяват да видите детето си.

Групата във Facebook е почти замряла. Хората са заети с мисли за Коледните празници и почти не се сещат за вас.

Половинката ви получава две кризи, втората от които особено тежка. Посреща Коледа и Нова година в болницата, с полицейска охрана.

Януари

Продължавате да сте в ареста и не ви позволяват да видите детето си.

Групата във Facebook не дава признаци на живот.

Половинката ви вече почти не излиза от болницата. Край вратата на болничната стая неотлъчно стои полицейска охрана, въпреки че няма смисъл, защото половинката ви практически не може да става.

Февруари

Продължавате да сте в ареста.

Отнемат ви родителските права, защото не сте потърсили детето си в продължение на шест месеца. Детето ви е предложено за осиновяване.

***

Тази история е измислена, но сценарият е напълно реалистичен. Вдъхновение почерпих от различни случаи и практики.

1. Някои от случаите, послужили за вдъхновение:

Преди един ден стана ясно, че Максим Савов е получил осъдителна присъда от 3 години (пет - изпитателен срок) за 480 лева, които на всичко отгоре не е откраднал - има достатъчно доказателства за това. Паралелът със съименика му Стависки се налага самичък.

Аревик Шмавонян получи отказ за предоставяне на хуманитарен статут. В мотивите си за отказа съдийката признава, че Аревик и Давид са де факто семейство и я съветва да остане в България, като уреди статута си според Закона за чужденците. Което Аревик не може да направи, понеже няма как да се омъжи за Давид - той няма лични документи.

Преди малко повече от две години моят добър приятел беше възстановен на работа в ЮЗУ след второто си уволнение. Появавянето му в Благоевград предизвика ужас сред бившите му колеги, местния съд и други, които имат пръст в съсипването на живота му. Насред разнообразните опити Дошков да бъде "неутрализиран", един беше особено оригинален. Петър беше за няколко дни в Благоевград (не помня дали за квесторство, или за часове) и беше отседнал в преподавателската база. На втория от тези дни го срещнала полиция и му поискала сметка защо още не се е регистрирал в Благоеврад, след като пребивава там. Когато научих това, изпаднах в шок, защото многократно ми се беше случвало да оставам в Благоевград с дни и никога не ми е идвало на ум да се регистрирам. Дошков обаче е печен и отговорил на полицията, че регистрацията се извършва в тридневен срок, а е още вторият ден.

Случаят с читанка.инфо, който е поредният пример, че ако решат да набедят някого, винаги могат да го направят, докато истинските престъпници продължават да се подвизават безнаказано.

2. Някои от практиките, послужили за вдъхновение:

Зачестилите шумни полицейски акции със съмнителен ефект.

Практиките беззащитни и в немалко случаи невинни хора да стават обект на административен (в частност - полицейски) произвол.

Практиката да се нарушават правата на задържания, като не им се предоставя информация за причините на задържането им под предлог, че такава ще бъде предоставена на адвоката им. Това е противозаконно - адвокатът не е нищо повече от законен представител на задържания. Човек може да избере и да няма адвокат, това не означава да не му се предоставя информация.

Практиките хора да бъдат санкционирани заради неща, които не са направили, защото е нямало как да извършат. Примерно, някои от чужденците в Бусманци преди това са били в затвора. Докато са излежавали наказанието си, е изтекла визата им. След освобождаването им от затвора те директно са вкарвани в Бусманци, защото... са с изтекла виза.

Практиките на изписване на лекарства от здравната каса - действително, ако ви свършат лекарствата, докато сте на почивка, трябва да се регистрирате, да си намерите временен личен лекар и т.н.

***

"Такива неща" не се случват само на "другите". Следващият може да е някой от нас.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

На 06.06 ще се прави история

[Видео: Silver Beat Collective направиха парче по арменски мотиви, което се казва "Аревик", и се постараха то да е готово преди митинга пред Бусманци]

Назряват важни промени в отношението към чужденците в България и напоследък се появяват все повече знаци за това. Поредният знак разбрах тази сутрин - скоро след като Административният съд в Монтана отмени заповедта за задържане на Давид, Върховният административен съд се е произнесъл относно несъвършенството на българското законодателство в областта на задържането на чужденците. Такива неща не стават всеки ден. Някои са ги чакали голяма част от живота си. Или години в Бусманци, което е същото.

Поздравления и за ВАС, и за адвокат Валерия Иларева. Не мога да не цитирам част от нейния коментар за решението на ВАС:

Аз съм от тези адвокати, които вярват, че призванието им е с индивидуалните си действия да постигат социална справедливост. Може би това е причината да не може да се каже, че се ползвам с „благоволението” на властимащите служители. Вместо да отида на една лична среща с хората, да ги убедя с „практически” аргументи защо трябва да направим изключение за този човек, аз взема, че все им създавам „проблеми” – все искам да признават ПРАВА. Така и с този случай. Осем месеца след като поех случая му, след като дълго ме бе чакал да се върна в България и ме бе посрещнал с огромни очаквания, моят клиент Уинфред е все още зад решетките в Бусманци. Сигурно много хора ще си помислят, че Уинфред е можело да си намери по-добър адвокат дето няма да развива пионерски за нашите ширини правни аргументи, а ще направи туй-онуй да го изкара и толкоз. Затова днес когато му се обадих да му съобщя, че точно по НЕГОВИЯ случай Върховният съд се е произнесъл с акт, който ще подобри положението на ВСИЧКИ негови задържани събратя, аз му благодарих за жертвата на вяра и търпение, с които той дочака този победен изход. И му казах, че си е струвало. Защото върху такива съдебни прецеденти се гради правовата държава в противовес на „връзкарската” държава. Защото заради такива съдебни прецеденти следващите поколения ще могат спокойно да упражняват правата си, а не да разчитат на „добри” „адвокати” да ги „уреждат”.

Митингът пред Бусманци утре е в защита на човешките права на чужденците в България. Не само за красивата и бременна Аревик или чаровния Давид, или за изгряващия рапър Ола и художника Джавед, които нямат право на образование. Нито за Уинфред, който е от 30 години в България, но е в Бусманци или за Питър - от 21 години в България, завършил журналистика в СУ, но длъжен да се подписва всеки ден в полицията. Не за осакатения от расисти Насредин, който досега не е получил справедливост за стореното му, не за младия футболист Майк, буквалното накълцване с нож на когото е довело до първата осъдителна присъда (от пет години затвор - сравнете с Майкъл Шийлдс) за нападение срещу чернокож у нас. И не за жените с малки деца, дошли в България да търсят закрила и от границата закарани директно в Бусманци.

Митингът пред Бусманци е за всички чужденци в България, чиито права са нарушени. И не само защото техните права са гаранция за нашите, както правилно отбелязва Даниела Горчева. А защото са хора. Нека "нормалното поведение" у нас бъде това, което признава и на другите хора правото да бъдат хора.

Неделя, шести юни, от 11 до 13 часа. Повече подробности за това къде и как (и как не) - тук.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Честито!

Вече най-официално ни следят в интернет.

Затова пък нямаме никакви гаранции, че основните ни човешки права ще бъдат спазвани.

А ни се очертава и нов "Народен съд".

Честито!


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Публикувам едно към едно съобщението до медиите, което получих току що. Вече имам опит, че се случва медии и информационни агенции да изопачават информация (кога от неразбиране, кога поради друго), затова бързам да предоставя информация "от извора" (премахнала съм само телефонните номера, за да не стана повод притежателят им да бъде тормозен).

А на събитието, за което става въпрос по-долу, се запознах с Иван Кулеков, който беше превъплътен в ролята на оператор. Изключително симпатичен, непосредствен и топъл Човек - това мога да кажа като първо впечатление.

Нямам време да пиша повече, следва официалното съобщение.

Съобщение до медиите, София, 2 февруари 2010 г. НПО искат спешни мерки за регулиране статута на увеличаващия се брой нелегални имигранти в страната Организациите настояват и за законодателни промени в посока на ефективен съдебен контрол и проверка на доказателствата при отнемане правото на пребиваване в страната "Зачестяват случаите на налагане на принудителната административна мярка „експулсиране”* спрямо чужденци, търсещи закрила у нас и получили статут на бежанец или хуманитарен статут и нараства броят на „нелегалните” имигранти в България, законовото уреждане на чиито статут става все по-наложително." Това беше съобщено на пресконференцията ЧУЖДЕНЦИТЕ В БЪЛГАРИЯ – НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ, ОБЩЕСТВЕН РЕД И ЧОВЕШКИ ПРАВА, състояла се вчера, 1 февруари и организирана от Общността на палестинците в България, Правната клиника за бежанци и имигранти и Фондация „Център за правна помощ – Глас в България”. Организаторите акцентираха върху необходимостта от ефективен, а не просто формален съдебен контрол върху действията на специализираните държавни институции при отнемане правото на пребиваване на един човек в България. Ефективен съдебен контрол означава съдът да извършва проверка на доказателствата, въз основа на които държавните органи заключават, че определено лице е опасност за националната сигурност. «Необходима е надлежна съдебна проверка върху фактическите основания за експулсиране, за да се гарантира правото на ефективна защита на обвинените чужди граждани», каза д-р Иван Генов, Доктор по Международно право. Според адв. Диана Даскалова, съучредител на фондация «Център за правна помощ – Глас в България», в момента съществува неограничена от закона възможност за злоупотреби с власт от страна на държавните органи, както и липсата на ефективен съдебен контрол, в следствие на което България продължава да бъдe осъждана от Европейския съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ). «Европейският съд определя сегашните законова уредба и практика по издаване на заповеди за експулсиране в България като «особено стряскащи» - посочи адв. Валерия Иларева, координатор на Правната клиника за бежанци и имигранти. Едностранчивата миграционна политика, която се опира само на репресивните мерки, не е достатъчна за разрешаване на предизвикателствата, свързани с увеличаващото се присъствие на чужденци в България, казаха организаторите. Необходим е комплексен подход, при който умело се съчетават както принудителни мерки при законова необходимост, така и възможности за легална имиграция.  Беше изтъкната и необходимостта от вземане на неотложни мерки за регулиране статута на увеличаващия се брой нелегални имигранти в страната – хора, които от години живеят в правен вакуум в България без документи и без право на работа и образование. «Сегашният закон, който не дава никаква възможност на нелегалните имигранти да уредят пребиваването си, принуждава тези хора да прибягват до опасни начини за оцеляване», каза aдв. Валерия Иларева. Много от сегашните „нелегални” имигранти в България живеят от дълги години в страната и са членове на семействата на български граждани. Участниците настояха компетентните държавни органи да дадат отговор на въпроса какво се случва с имигрантите, които биват освобождавани от Специалния дом за временно настаняване на чужденци, кв. Бусманци, след като не са могли да бъдат депортирани. Те също остават в страната без документи, без никакво подпомагане и без право на работа. За наложителната законодателна промяна в тази връзка съществува Подписка, която може да бъде подкрепена на  адрес: http://bgpetition.com/regulirane-statut-imigranti/index.html Отново бе направен призив към държавата за отчетност и прозрачност при задържането на имигранти в СДВНЧ – Бусманци. Според правото на Европейския съюз, такова задържане следва да се използва само като крайна мярка при спазване на строги изисквания и изчерпване на възможните по-леки принудителни мерки, осигуряващи връщането на имигранта. Бе поставен въпросът защо мярката е свръх-използвана в България, в много случаи без да има реална перспектива лицето да бъде депортирано, макар имиграционното задържане по закон да обслужва единствено и само извеждането от страната. Българският хелзинкски комитет подкрепи исканията за законодателни промени в посока на ефективен съдебен контрол и проверка на доказателствата при отнемане правото на пребиваване в страната, както и в посока регулирането на статута на нелегалните имигранти. Участници в пресконференцията бяха: Д-р Ибрахим Догмуш, Председател на Общността на палестинците в България; Д-р Иван Генов, Доктор по Международно право; Адв. Валерия Иларева, Координатор на Правна клиника за бежанци и имигранти и Адв. Диана Даскалова, Съучредител на фондация «Център за правна помощ – Глас в България». За участие в панела бяха поканени и представители на:  Държавна агенция „Национална сигурност”, Дирекция „Миграция” към МВР и Държавна агенция за бежанците. «Тяхното неявяване – заяви д-р Иван Генов – е признаване на слабостите в тяхната дейност и неуважение към гласа на гражданското общество». *Експулсиране – принудително извеждане на чужденец от страната поради заплаха за националната сигурност. За контакт: Диана Даскалова еmail: daskalova.diana@gmail.com  Фондация: Център за правна помощ – Глас в България «Справедливост 21» е гражданска инициатива към ХЦ «Прелом» и е партньор на Правната клиника за бежанци и имигранти и Фондация «Център за правна помощ – Глас в България» в редица съвместни правозащитни дейности и казуси. За настоящата пресконференция «Справедливост 21» осъществи връзките с обществеността и медиите, както и отразяването на събитието.

 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Неуютният блог и бежанците: предистория

Rеfugees e едно от любимите ми парчета на Van der Graaf Generator (линкът е към неофициалния сайт на Peter Hammill, където някои парчета могат да се чуят с много добро качество и съвсем легално, а има и много текстове; пускам го в отделен прозорец, за да можете да слушате, докато четете, ако искате). Никога не съм го приемала буквално... до преди една седмица.

Това е предисторията на поста ми от понеделник, който се наложи да напиша съвсем набързо. Тъй като историята е дългичка, реших да я разделя на две - преди публикуването на онзи пост и след него.

Случи се така (защо и как, не е нужно да обяснявам), че се запознах с една компания от осем нелегални бежанци и един по-възрастен имигрант в България от 30 години, лекар, който играеше импровизирано ролята на преводач. Той знаеше български, арабски и френски, двама-трима от бежанците назнайваха малко български, един говореше на френски, някои - на арабски и на френски, някои - само на арабски, трима - само на анлийски (впоследствие се оказа, че един от англоговорящите говори доста сносен български, но това го разбрах в следващия епизод). Поради това ми се наложи да приказвам на български, английски, да се напъна да си поприпомня френския и отвреме-навреме да пускам по някоя фраза на арабски (запомнена от детските ми години в Бенгази), за да предразполагам арабите.

Винаги съм симпатизирала на имигрантите у нас и особено на бежанците. За да дойдеш да търсиш място под слънцето в България, трябва в твоята страна наистина да е много кофти. Но до този момент не бях познавала бежанци лично и само бях чела техни истории. Съвсем различно е, когато познавам няколко от тях.

Как си представяте бежанците?

Предполагам, че за голяма част от родните (и не само родните) "патриоти" бежанците са някакви супер опасни типове, престъпници, трафиканти, терористи, фундаменталисти, носители на зарази, абе изобщо - какво търсят тука, най-добре да се върнат откъдето са дошли по най-бързия начин.

От другата страна стоят т.нар хуманитарни организации, НПО-та, които работят с бежанци и подобни. Прави ми впечатление, че колкото и позитивно да са настроени към бежанците, много от тях ги представят в рекламните си материали (не че биха го казали в прав текст) като примитивни внушаващи неграмотност хорица - беззащитни жени, деца и по-рядко мъже, преобладаващо облечени в национални носии (сиреч - в беда, но горди с етническия и религиозния си произход и с културата, в която са социализирани). Вярно е, че някои бягат от родината си поради преследване на етническата или религиозната група, към която принадлежат, но има много други, които са принудени да избягат именно защото не искат да се идентифицират с групата (или с културата), в която са се родили, и да бъдат изобразявани с народни носии ми се вижда неособено адекватно (представете си бежанци от тоталитарна страна, които биват изобразявани с червени връзки и значки с Ленин).

Бежанците, с които аз се запознах, бяха нещо коренно различно и от двете представи. Половината араби, другата половина - чернокожи африканци, подчертано интелигентни, компютърно грамотни, светски ориентирани. Един от тях беше християнин, другите не забелязах да са особено религиозни.

Защо са станали бежанци? По различни причини, но всички свързани с опасност в родината им. На един убили семейството му в гражданска война. Друг бил лидер на студентско движение и станал обект на репресии поради политическия режим в родината си. Трети пък просто искал да живее светски живот, да има право да пие алкохол и изобщо - да бъде като младите хора на Запад, но се случило да е роден в ислямистка държава, та си докарал неприятности. И така нататък... Никой от тях не си е поставял за цел да остане в България, всички, с които говорих, първо са стигнали до Турция (кой в кутия, кой в нещо такова), но оттам пак им се наложило да избягат - вече в България.

Оттам насетне историите им стават много подобни - първоначално получават регистрация като бежанци (имаше и някои, които са дошли съвсем отскоро и още не са получили разрешение), но след време тя изтича (още не съм проучила достатъчно правната рамка - защо се получава така) и те се оказват без документи за самоличност, а процедурата да си изкарат нови се бави, понякога с години. Нито ги легализират, нито ги експулсират. И това, което ми разказаха всички и което ме втрещи, беше, че някакви полицаи искатли от тях определена сума пари всеки месец, за да не им създават проблеми. А в момента, когато престанат да са в състояние да си плащат, ги изпращали в Бусманци. Ако не знаете какво е там, горещо ви препоръчвам да прочетете този материал в "Капитал" плюс статиите в "Още по темата".

Моля ви за момент да се опитате да си представите какво е да си бежанец в България без статут ти лична карта:

- нямаш право да работиш никъде
- нямаш право да живееш никъде
- нямаш право на медицинска помощ
- нямаш право на образование
- след Нова година няма да имаш право дори на мобилен телефон
- според разни иначе авторитетни "хуманитарни" и "благотворителни" организации нямаш право да получиш помощ от тях, понеже нямаш документи
- а ако умреш (както се е случило с бащата на един от бежанците, с които разговарях), нямаш право дори да бъдеш погребан


И какво ти остава, ако не искаш да бъдеш просяк или крадец (а мъжете, с които аз говорих, определено не искаха):

- да спиш при приятели, които рискуват, че са те прибрали, а като те попитат къде живееш, да казваш "на улицата"
- понякога действително да живееш на улицата
- да работиш на черно и да те експлоатират по най-безмилостния начин, защото знаят, че не можеш да се защитиш, а като те попитат къде работиш, да казваш "никъде"
- да те лекуват нелегално, за което да отделяш тлъсти подкупи от парите, които едвам ти стигат, за да преживяваш
- да помолиш някой приятел да регистрира предплатената ти карта (която ползваш само за да ти се обаждат, защото нямаш пари да звъниш) на свое име
- да преглъщаш, когато местното население те нарича "терорист" (ако си арабин) или "маймуна" (ако си чернокож)
- да не вярваш на никого
- ако станеш неплатежоспособен, да те вкарат в Бусманци, а ти да не знаеш дали ще доживееш да излезеш оттам

А ти искаш просто да имаш легален статут, да можеш да работиш, да плащаш данъци, да учиш. Всички буквално в един глас казваха: "Ние искаме да работим и да плащаме данъци. Нашите данъци ще отиват в българската държава, затова тя има сметка да ни легализира, вместо да ни кара да плащаме на този или онзи полицай."

И друго казаха: "Оправете си правосъдието."

Не знам как бихте се чувствали, ако поговорите с такива хора. Аз се почувствах много безпомощна, защото исках да им помогна, но не знаех как. Все пак, за тяхно голямо учудване им оставих координатите си (явно дотолкова са свикнали да ги възприемат като престъпници, че не могат да се начудят как някой ще им дава визитката си само след един разговор) - не за друго, а за да им покажа, че не ги имам за "терористи" и "маймуни". И си мислех, че сигурно ще ги потърся някой ден, за да ги видя какво правят. Но бях ужасно разстроена, да си призная.

И какво беше учудването ми, когато след два дена един от тях се появи при мен в ЦИД. Той беше човекът, който при разговора ми с имигрантите взимаше най-дейно участие. Баща му е бил преподавател в България, но когато го е ударила кризата и е станал неплатежоспособен, са го вкарали в Бусманци, прекарал там седем месеца и починал скоро след като го изкарали. О. (бежанецът, който дойде при мен) също е бил в Бусманци и не иска да се връща там. Попита ме дали мога да му намеря някаква работа. Имал компютърна грамотност, говорел български (в последното не бях съвсем сигурна, понеже разговорът се водеше на английски). "Но ти си нелегален", казвам. Гледа ме с тъжна и снизходителна ирония. Питам го какво образование има. От впечатляващото равнище не реторичните му умения бях останала с впечатление, че е завършил университет. Но не бил. Учил в някаква гимназия в България, но когато останал без документи, го изхвърлили. Иска да завърши училище и университет, но не вярва, че е възможно. "Добре - казвам - няма ли никаква надежда да бъдеш легализиран?" Отново ме гледа с тъжна и снизходителна ирония.

Обещах му, че ще се опитам да направя нещо. Казах му, че имам блог и много хора го четат, може да се появи някой, който да помогне, но че едва ли бих могла да му намеря работа.

После О. си тръгна и аз се размислих какво бих могла да направя. Знаех, че не бих могла да му търся и намеря работа. Първо, това е незаконно и, второ, дори да си затворя очите, защото животът му е в опасност и да успея да намеря нещо, каква е гаранцията, че няма да го пратя в ръцете на поредните, които ще го експлоатират до дупка. Не е това начинът, мислех си.

Накрая стигнах до извода, че е най-добре да се опитам да му помогна да бъде легализиран и евентуално да намеря организация, която дава нещо като помощи и на нелегални имигранти. О. нямаше надежда, че може да бъде легализиран, но това не ми пречеше да се опитам да проуча какви са възможностите.

И така се стигна до съобщението в блога ми, зададох същия въпрос и във Facebook.

Следва.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Двоен стандарт за "двойния стандарт"

Пуснали Майкъл Шийлдс. Родните медии злорадо обвиняват британското правосъдие в "двоен стандарт".

Повод да се замислим за "двойните стандарти" на родното ни правосъдие и родните ни медии. Защото някой, стига да носи съответното име, може да убие един човек, да осакати друг за цял живот и да се отърве с две години, и то условно. Самият премиер прави изявления, легитимиращи полицейското насилие. А футболен хулиган, който разбил нечия глава с камък (към днешна дата жертвата изглежда напълно възстановена, като изключим белег на главата и "дълбока душевна травма"), получава... 15 години! За да покажем на цивилизования свят колко строго е нашето правосъдие.

По същия начин преди години вкарваха тийнейджъри за по 10 години в затвора, защото са ги хванали с половин цигара марихуана, а трудно можем да се сетим за бос на някоя от наркомафиите ни с толкова строга присъда.

Не, изобщо не оправдавам насилието. Но мога да разбера защо британската правосъдна система няма доверие в нашата. И ако британците искат преразглеждане на делото, това е тяхно право. Същото биха искали и българите при подобни обстоятелства. (Въпреки че британското правосъдие не е пародия на правосъдие като българското.)

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог