Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

12.01.2010 г.

"Българският Гуантанамо", медийната (и блогърска) тишина

След Руслан Трад и аз публикувам в блога си филма на Иван Кулеков за дома за негегални бежанци и имигранти в Бусманци, сполучливо наречен от него "български Гуантанамо". Може да го видите и в моя скромен Неуютен блог (ако четете през RSS, предполагам, че няма да го видите, но в блога ми проблем няма). Пускам три откъса от Шоуто на Слави, излъчено на пети януари. Първо е самият филм:




Второ, разговорите в студиото преди и след излъчването на филма (записала съм ги заедно, един след друг).



Предпочетох този вариант, вместо да използвам видеотата от YouTube, постнати в блога на Руслан Трад, защото там я няма втората част от разговора в студиото (след филма), която дава повече информация от първата.

Надявах се след излъчването на предаването по БТВ да се вдигне шум - дори и не толкова голям, колкото покрай филма на BBC за дома в Могилино (въпреки че какво пречи на граждански активните български майки да защитават не само българските деца в беда, а и чуждите, които нищо не са направили, за да прекарват детството си в концлагер).

Тишината, която последва след филма обаче е оглушително плашеща. Освен Руслан Трад, и кратка статия в Afera.bg и реакция във форум на анархисти,  комай нищо не намерих в интернет. Нито в медии, нито в лични блогове. Не казвам нищо по адрес на няколкото блогъри (те си знаят кои са), които са съпричастни към темата, но просто са нямали време, възможност или вдъхновение да напишат нещо тези дни. Тоталната липса на реакция не е тяхна вина, а свидетелства за много дълбок проблем - липса на чувствителност по отношение на нарушаването на основни човешки права на част от хората, които живеят в България. Включително и на най-основното човешко право - правото на живот.

Може би щях да отдам всичко това на случайност, ако не беше и друг случай. Социологическата програма на Центъра за изследване на демокрацията приключихме проект за имиграцията в България. Някои от оценките ни на интеграционните практики в България бяха доста критични, не сме ги спестявали. Беше изработено и медийно съобщение, което да представи резултатите от проекта. Заглавието му беше: "Какво (не) знаем за имигрантите". Неутрално заглавие, както виждате. Разбира се, медиите са свободни да използват това, което им е изпратено, както намерят за добре - стига, разбира се, да не изопачават информацията.

Какво обаче се получи. Медийното ни съобщение беше публикувано от една информационна агенция и оттам - дословно препечатано на две-три други места. Текстът като цяло си е нашият (не съм сравнявала в детайли), но заглавието, о, заглавието! Когато го видях, известно време гледах много "умно" и се чудех как да реагирам. Заглавието гласеше, дословно, следното: "ЦИД: Българската гледна точка към миграцията се доближава до европейската".

Моля???

Да, вярно е, че има подобно изречение в текста. Но то е в съвсем друг контекст - че понеже България вече е членка на ЕС, позицията й по отношение на имиграцията неизбежно се променя. Но като се извади от контекста, се получава, че, видите ли, тук сме станали големите европейци, що се отнася до миграция. Добре поне, че после текстът опровергава заглавието. Но много хора ще видят само заглавието и много по-малко ще прочетат статията... А от нея става ясно, че говорим и за "медийно затъмнение" по отношение на имиграцията в България. Парадоксално, самият начин, по който се разпространява новината, потвърждава тази теза. Може би това е бил единственият начин информацията за проекта ни изобщо да види бял (медиен) свят.

Да се учудвам ли тогава от гробното мълчание, което последва след филма на Иван Кулеков за дома в Бусманци?

И все пак, колкото и да ви е все едно, не забравяйте предупреждението, което Валерия Иларева отправя във филма - ако позволяваме такива неща да се случват с чужди граждани, един ден те могат да започнат да се случват и на нас...

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

22 коментара :

  1. http://forum.bg-mamma.com/index.php?topic=461717.new#new

    ОтговорИзтриване
  2. Айде и аз ... не че казах нещо ново - дадох линк към теб, старите си публикации по темата, блога на клиниката, акаунта в Туитър, статията на Петър Стойков

    http://lydblog.wordpress.com/2010/01/12/bulgarian-guantanamo/

    ОтговорИзтриване
  3. И на теб благодаря, Лидия! Но продължавам да се чудя - защо по темата пишем в общи линии двама-трима души?

    ОтговорИзтриване
  4. Ами погледни как върви темата в бг мама.Муднооо...И се нахвърлят върху автора й там. Не става ясно, че най важното на този етап е гласността. Понеже наистина не се знае и не се разбира. От там нататък ако може да ни кажат адвокатите, които се занимават с това какво конкретно може да се направи ще е добре. Ако пишеш продължение ще го чета с интерес и дано има изход.
    Авторката на темата в най силния по принцип в бг форум.

    ОтговорИзтриване
  5. Чета форума в моментите, когато си взимам почивка от работата. Дискусията е твърде показателна, за съжаление. Предразсъдъци, егоизъм (първо нас да уредим, пък после), неразбиране защо и как тези хора са тук и т.н. и т.н.

    Аз самата по темата съм писала доста, ето останалите ми постове. В тях може да видиш и линкове към други неща, както и към петицията за регулиране на статута на имигрантите в България.

    По мои впечатления, най-добрите адвокати в България, които помагат на бежанци и имигранти, са Валерия Иларева и Диана Даскалова. Може да посетиш и блога на Правната клиника за бежанци и имигранти.

    Също така, ако се разровиш в доклада по проекта за имигрантите, който завършихме в ЦИД, може да погледнеш частите за нагласите на българските граждани към имигрантите и фокус-групите със самите имигранти. Особено при анализа на фокус-групите се казват доста неща, някои от цитатите на имигранти са буквално втрещяващи.

    А продължение ще пиша, без съмнение :-).

    ОтговорИзтриване
  6. Докато работех като куриер през 2005-та, понякога се случваше да имам да доставя някакво официално писмо за дома за бежанци в Овча Купел, който Кулеков споменава. Цялата сграда създаваше впечатление за нещо нередно, въпреки че аз нямах достъп отвъд портала и можех да видя хората вътре само отдалеч. Е, имах и други доставки и напълно игнорирах тези мисли.

    Странно е как, също като с Могилино, безчовечността идва от обикновено безразличие, невежество и липса на организация, които хвърлят хората, с които никой не иска да се занимава, в някакъв склад.

    Ако някой е пропуснал историята на Джавед, може да я прочете тук:
    http://e-vestnik.bg/5753
    Дава по-пълна картина за пътя, който бежанците извървяват.

    ОтговорИзтриване
  7. Историята на Джавед трябва да се прочете, самата аз съм я линквала доста пъти тук и там. Домът в Овча Купел все пак е по-добрият вариант, там са свободни. А в Бусманци си е затвор, с бодлива тел на оградата, изолатори и т.н., само дето там са хора, които не са престъпници, нито пък са осъдени. И не знаят нито защо са там, нито кога и дали ще излязат на свобода. Друг е въпросът как оцеляват, ако все пак ги пуснат на свобода, но нямат документи. Писала съм и за това.

    ОтговорИзтриване
  8. Бихте ли коментирали изказването на момчето от Палестина, което от един месец е там, но от 4 месеца чака за адвокат?

    ОтговорИзтриване
  9. Какво трябва да се направи, за да се постигне справедливост за тези хора? Какво трябва да направят съпричастните, т.е. тези които гледат и четат темата?

    ОтговорИзтриване
  10. В отговор на анонимния коментар - според мен, става въпрос за грешка при превода. Слушах внимателно. Мисля, че човекът казва "I am waiting for months" ("чакам от месеци"), а е преводачът го е разбрал като "I am waiting four months" ("Чакам четири месеца"). Преди това човекът казва, че е в България вече повече от месец; в неговата ситуация е напълно нормално да се интерпретира месец и нещо като "месеци".

    Stir - необходима е законова промяна, но според мен, тя ще стане по-скоро и по по-умен начин, ако се извърши под обществен натиск; и тук е ролята на публичността. Така че тези, които твърдят, че с писане по блогове нищо не се променя, просто си измиват ръцете...

    ОтговорИзтриване
  11. Меко казано съм потресен от клиповете. Изобщо не се бях замислял по въпроса аджеба какво става с емигрантите в България. Ужаст просто...

    ОтговорИзтриване
  12. Само да спомена, че написах пост по темата и в сайта на Women's International Perspective:
    http://thewip.net/talk/2010/02/bulgaria_imprisons_foreigners.html
    Светле, препоръчвам ти да се включиш и ти в WIP. Правят го група ентусиастки, не знам колко души го четат, но все пак е трибуна. Имат малко блогърки и авторки от Източна Европа и съм сигурна, че приносът ти ще бъде добре дошъл.

    ОтговорИзтриване
  13. Благодаря ти за информацията! Ако имам сили в обозримо бъдеще, може да се включа (но е доста хипотетично да се надявам, че ще имам излишни сили).

    ОтговорИзтриване
  14. Здравей.Сложи едно бутонче за Facebook.Ще можем да популяризираме блога ти по-лесно.

    ОтговорИзтриване
  15. Благодаря, но си мисля, че популяризирането на блога ми не е трудно и без бутонче. Усилието е да се копира един линк :-).

    ОтговорИзтриване
  16. спрете да се бъркате в неща от националната сигурност. Щом са преценили, така е редно. Утре като някой от тези избие ваш роднина ще видите блогове, тлитъри и международни женски перспективи

    ОтговорИзтриване
  17. мнго блогъри станахте всички безработни глупаци

    ОтговорИзтриване
  18. Здравейте,
    бихме искали да направим контакт с вас, относно темата. Моля ви използвайте нашата страница и ни пишете на лично съобщение. Имаме предложение към вас! Благодарим!

    ОтговорИзтриване