Моят Берлин

Neues Ufer – гей заведение, съвсем близо до берлинския дом на Дейвид Бауи. 

Дейвид Бауи. Преди не знаех, че Бауи е прекарал няколко години (е, между турнетата) в Берлин през втората половина на 70-те, заедно с Иги Поп и Лу Рийд. Споделяли са апартамент на ул. „Хауптщрасе“ 155, в „Шьонеберг“, гей квартала. Има планове тази част от улицата да се прекръсти на David Bowie Straße.

Входната врата на сградата, в която е живял Бауи в Берлин. Вдясно се вижда паметната плоча.

Входът на Бауи отвътре

Кафето Neues Ufer, което, за съжаление, открих малко преди да замина. До дома на Бауи и негово любимо място през берлинския му период. Днес цялото е в негови снимки и портрети, а възрастният барман, (предполагам) гей, може би е там от онова време... Или поне така ми се ще да си представям.

Мауерпарк в неделя.

Мауерпарк в неделя. Музиканти, дошли да посвирят не за пари, а ей така, и сума ти шарени хора наоколо. Борбата на музикантите да запазят парка като пространство за свободно изкуство, срещу недоволството на националистически настроен общински съветник.

Темпелхоф

Полето Темпелхоф – бивше летище, днес парк, в огромната част от него няма нищо. Най-прекрасното нищо насред града – човек може да отида да покара колело, скейтборд, просто да се разходи или да поседне.

Плажно барче в близост до Чекпойнт Чарли

Чувството за лежерност, нищо че е столица. Плажни барчета, шезлонги край реката, пространство, въздух. Пясък в обувките.

Видян в Мауерпарк.

Разбирането, че в Берлин можеш да бъдеш всякакъв, да изглеждаш всякак и да намериш своите места и хора.

Шарени и интересни хора, дошли отвсякъде.

Малък свят – съпругът на моя съкурсничка французойка се оказа колега на добре известна ми българка.

Изненадващо сърдечни германци, които срещнах и които никак не отговарят на стереотипа за германци. Неочаквано човешките разговори, които проведох с някои от тях.

Ангажиментът на германците, с които разговарях (включително преподавателите ми в езиковата школа, в която учех немски, които бяха някъде към 7-8) към човешкото, към човешките права, бежанците, миграцията, всевъзможните различности, нетърпимостта им към омразата и дискриминацията.

Berlin, ich komme wieder.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Иван Стоянов: аз съм остатък от уравнението, което не може да се реши

Иван Стоянов (известен още
като Фин, Питър, Анджелика)

Това е третото ми интервю с Иван Стоянов. Ако ви е интересно да прочетете повече откровения на главния герой, първите два разговора да бъдат прочетени в Marginalia:

• Иван Стоянов – Фин: Тотално и завинаги маргинален
• Иван Стоянов: В България няма равноправие и толерантност към ярките хора

В предишното интервю, което взех от теб, ти сподели, че възнамеряваш да мигрираш навън. От миналата есен живееш в Кьолн. Смяташ ли, че вече си мигрирал, или мислиш да се върнеш? Или мигрирането за теб не е нещо еднозначно и веднъж завинаги?

Да, факт е, че заминах и е факт, че се установих там, макар и на първо време – за малко. Постепенно задвижих нещата си там по такъв начин, че да остана по-дълго. Честно казано, не се виждам да живея вече в България. По-скоро мисля, че бих могъл да се връщам от време на време, за да осъществявам артистичните си проекти, и после пак да се връщам там. И, не, не смятам, че съм мигрирал, защото за мен при самото преместване има и моментът на нагаждане, асимилация, културните разлики и т.н. Т.е. към този момент се чувствам все още между двете държави, в „ничия земя”.

Бих казал, че съм се преместил временно, на едно по-хубаво за мен място. А дали ще се върна и ако да – кога и за колко, само времето ще покаже.

Както виждам, Кьолн не ти е съвсем достатъчен. Какво ти дава Кьолн, което София не може да ти предложи, и какво има в София, което ти липсва в Кьолн?

Кьолн ми дава пълната свобода да се обличам и да изглеждам и да бъда този, който съм. Аз съм пансексуален genderfluid човек – половата ми идентичност е и момиче и момче. Angelica никога не е била само и единствено сценична персона, а част от половата ми идентичност. Там мога преспокойно да живея един уреден, подреден живот. С по-големи шансове за работа съм там и никога не би имало риск за мен да бъда нападнат физически заради сексуалността си или половата си идентичност. Същевременно с това, в Кьолн ми липсват приятелите ми – Танита, Христо, Алекс и Косьо, липсват ми The Strawberry Finns, „Ловец на свечерявания” и Gender(Fluid). Да пробиеш артистично в Кьолн е зверски трудно. Всеки път, когато кандидатстваш за свирене някъде, се чака около половин година минимум, а най-често – една година. Времето в Кьолн е шит също. Изобщо не бях се замислял и не бях оценявал колко е слънчево в София. В София бих бил обречен на прекрасен климат, с риск за физическата си цялост. В Кьолн съм обречен на ужасен климат с прекрасни възможности за колаборации с артисти от цял свят и не чак толкова хрупкави зеленчуци.

Другото нещо, което много ме затруднява там, е фактът, че винаги ще си остана и ще бъда „другият”, емигрантът, дори и да науча езика на ниво С2. Липсва ми понякога и спонтанността на софийските ми приятели.

Опасявам се също, че при все ЛГБТ приемствеността си, дълбоко в себе си Кьолн остава и един доста традиционен град. Това е едно от нещата, което на моменти леко ме натъжава.

В какъв смисъл традиционен?

По мое наблюдение съществуват неписани правила за това как човек да „бъде гей”, да „бъде лесбийка” да „бъде транс” и т.н. Изключително добре се възприемат и толерират крайно мъжка репрезентация или крайно femme репрезентация. Те изключително много обичат да подреждат хората, за да могат да знаят как да се държат с тях. В този смисъл, аз се явявам като остатък от уравнението, което не може да се реши.

Е, може би цената да има развита ЛГБТИ култура е, че тя също създава своите традиции и стереотипи...

Да, всяка ЛГБТ култура има своите традиции и ценности, своята история и контекст. Въпросът е до каква степен индивидуалният носител на една култура би могъл да се впише в нея или да остане леко встрани. Може би си бях навил на пръста, че непременно ще се впиша. Ама в крайна сметка, there are 50 shades of gay.

От друга страна, невписването е предпоставка за разширяване на хоризонта, и от двете страни. Като се замисля, в Кьолн има прайд от 26-27 години. Хората, които сега ти се виждат канализирани в някакви идентичности, са извървели дълъг път, докато бъдат напълно приети. Особено тези от по-възрастните поколения.

Това ми напомня, че в България също има да се извърви един много дълъг, много каменист, много ръбат, неудобен и почти невъзможен за извървяване път. Искрено се надявам тук нещата един ден да се променят.

При условие, че допуснем, че всички държави задължително минават по един и същи път обаче. А не че някои страни вървят по обратния. Като си припомним, че преди 20-тина години руската държава лансираше ТаТу...

Да, ето това е нещо изключително странно. И виждаш години по-късно какво се случи с Pussy Riot. Путин и абсолютно хомофобската му антиевропейска политика и вмешателство в политиката на световно равнище са голям вирус, който е започнал малко по малко да разяжда тялото на Европа и ако не вземем много скоро лекарство – особено в България – ще имаме сериозни проблеми.

Преди малко каза, че трудно си уреждаш участия на сцена в Кьолн. Въпреки че виждам, че вече имаш известни успехи. Сега ще ти задам един труден въпрос. Какво предпочиташ – да живееш някъде, където си уникален, с риск да те заплашват и бият всеки път, когато излезеш на улицата, или някъде, където средата е отворена за хора като теб, но си един от многото?

Задавам си този твой въпрос абсолютно всеки ден в Кьолн. Харесва ми да бъда запомняем и забележим, но от друга страна чувствам, че артистичният ми аз не може да оцелее без физическата си обвивка – черупчицата. Без черупчицата си не мога да съществувам. Предпочитам да си охлюствам бавно-бавно и да драскам по стената на кьолнския артистичен и културен живот, докато ме пуснат, отколкото да трябва да се чудя всеки път дали да си сложа безцветен или цветен лак. Безумно е.

Всъщност успях да свиря в Artheater в Кьолн по време на ежемесечното им събитие – Kunst gegen Bares – смесица от различни артисти, на които са им дадени 15 минути да представят себе си и това, което правят. Спечелих първо място – награда на публиката. Участвах също неофициално в open mic night организирана от транс колектив. Кандидатствах втори път в Kunst gegen Bares и ме одобриха. Освен всичко останало се запознах с перформативен колектив на номадски принцип PAErsche, с които направихме заедно импровизационен пърформънс с предмети на брега на река Рейн по случай посрещането на пролетта и лятното слънцестоене. Одобриха ме и за underground фестивал наречен Far/Off, където на 18-ти април ще имам концерт като Angelica Summer. Текат в момента преговори и за още един концерт в кафето на университета в Коьлн – Cafe Chaos.

Това са много добри новини! Мисля си обаче за българските хора на изкуството, които се опитват да пробият на Запад и по трудния начин разбират, че са адекватни в България, не и там. Твоят случай може би е различен, ще видим.

Струва ми се, че за това, което аз правя, има място както тук, така и там. Парадоксално, открих колко по-лесно е да се прави изкуство в София. Концертите и представленията си ги организирам много по-бързо и лесно – особено предвид мрежата ми с контакти тук. Относно приемствеността – ако трябва да вържа това, което казвам с това, което казахме преди малко за времето – мисля, че то е най-добрият съдник за това дали даден артистичен продукт е приемствен или не. Така или иначе, аз си оставам attention whore – живея точно за два момента – трите стотни преди началото на представлението и концерта, когато адреналинът нахлува в кръвта, и аплодисментите на публиката. Това най-много обичам да чувам на финала.

Още по-интересното е, че тъй като в София за определени неща нищо не се знае, човек спокойно може да започне да внася идеи от отвън и да изглежда като „новатор”. Това е много симпатичен принцип, който и други преди мен са прилагали и подозирам, че бих пробвал да направя нещо сходно.

И да бъдеш един съвременен транснационален артист, който е и тук, и там.

Може би това е съдбата и на съвременния човек като цяло – да се опитва да бъде на много места едновременно. Физиката обаче до този момент все още не се е развила до степен, в която да можем да присъстваме на две или повече места наведнъж. Така че трябва да се правят избори. Тежки избори, трудни избори, но трябва да се правят.

Но все пак, днес е възможно да живееш в Кьолн, да се връщаш по няколко пъти в годината за малко в София и да се подвизаваш и по тукашните алтернативни сцени.

Да, но междувременно реката си тече и нещата се променят. Моите колеги музиканти вече си имат други проекти, които движат. Става и още по-трудно да координираме графиците си – особено в различни държави. Част от мен започва да се бунтува, но другата част от мен разбира – че животът и приоритетите на моите приятели, артистични колеги и семейството ми продължават в друга посока и аз – премествайки се в друга страна – вече не съм сред тях.

Засега обаче участия в София не ти липсват. Тази сряда например ще се подвизаваш с тромпетиста, перкусионист и пианист Росен Захариев – Роко в Атилие „Пластелин”. Как се събра с него и какви ще ги вършите в „Пластелин”?

Роко е много стар наш съмишленик с финовете. Винаги е бил готов за експерименти, концерти, импровизации и представления. Неведнъж ни е спасявал с The Strawberry Finns, когато сме били на късо откъм бройка хора, а е идвал преди това дори само като зрител и слушател. Ние никога досега не сме работили само двамата и за мен е изключително удоволствие, че ще можем да представим свои авторски парчета пред публиката. Според мен и двамата правим различни, но в същото време сходни неща в музикално отношение – дотолкова, доколкото разчитаме на Мореновия принцип – „Тук и сега”, както и на взаимното слушане по време на импровизация. Обмислям да си поиграя с осветлението. Впрочем, от „Пластелин” бяха така мили да ни приютят, и то толкова емпромптю – и то – броени дни преди да направят своя „Джобен Фестивал”! Светльо Николов и Явор Костов трябва да бъдат позлатени от глава до пети с брокат.

В „Пластелин”, както и в Кьолн, се подвизаваш като Анджелика. Трудно ми е да преброя всички твои псевдоними, които знам. Как се роди Анджелика?

Официално са само три – Фин, Питър и Анджелика. Мисля, че Анджелика се роди супер случайно преди две години по повод едно рожденденско хелоуийнско парти у мой познат от академията. Инструкцията беше: елате преоблечени като своята противоположност. Тогава реших да се облека като Дивин от „Света Богородица на цветята” – само че от първата сцена на романа – погребението ѝ. Бях с черна дантелена пола, траурна шапчица, дълга черна перука и черни ръкавици и дантелена готик риза. После обаче започнах да се заигравам с друг тип цветове, перуки и гримове и установих, че Дивин не ме вълнува толкова и се появи Анджелика.

Накрая, любимия ми въпрос. Какво друго ти се иска да споделиш, за което не съм те попитала?

Честно казано, това е и моят любим въпрос: абсолютно никога не прави грешката да си купуваш течно червило на L'Oréal. Истината е в тези на Maybeline – винаги издържат по няколко часа и можеш да пиеш, ядеш и да правиш с устата си куп други неща, без да помръдне!

Е, аз и без това не си купувам червило. Нещо друго да ме посъветваш?

Заповядай при мен в Кьолн по случай прайда през лятото! Ще ми бъде много приятно да шестваме по улиците!

Данке! И благодаря за разговора!

Аз също ти благодаря!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Лош, лош сириец!

Какво първо показва Google при търсене по ключова дума „сириец“

Вече два дена водеща новина е, че сириец е организаторът на схемата за изнасяне на лекарства. Всевъзможни медии излизат със заглавия, в които първата дума е „сириец“, а „организаторът“ е с пълен член – да не би аудиторията случайно да помисли, че може да има и други организатори.

Какво остава в главата на средностатистическата българска аудитория, от години облъчвана с послания против бежанците от Сирия? Първо, вината за изчезването на лекарствата не е в българската държава и българските институции, а е в сириец. Сирийците са лоши – искат да претопят етнически и религиозно Европа и България, а сега отнемат и лекарствата на болния и изстрадал български народ. При такова заглавие, в което поантата е етносът, няма как вината неявно да не се прехвърли върху целия етнос.

Ако помислим трезво обаче (както би следвало и журналистите да правят, преди да пишат новини), как един човек, бил той и сириец, може да е в основата на толкова голям контрабанден канал с помощта на още шестима лекари и фармацевти? Става дума за

изнасяне на лекарства за стотици милиони

В резултат на него хиляди хора в България остават без адекватно лечение. За някои липсата на лекарства означава трайно влошаване на здравето, за други – смърт.

Как това се организира от един сириец, бил той и аптекар, както пишат някои медии?

Как се изнасят лекарства за стотици милиони? Близко е до ума, че това не може да стане без покровителство на всички нива в институционалната йерархия над съответния сирийски гражданин и лекарите и аптекари, за които се казва, че са му помагали. И то – покровителство, което е на съответната цена. Един обикновен аптекар не би могъл да бъде нищо повече от изпълнител в подобна схема. Един обикновен сириец, също.

А

защо сириец?

Тук бих могла да имам само хипотези, като е възможно и повече от една да е вярна, както и всичките да не са верни.

Хипотеза 1: Натопяваме чужденеца в схемата, за да излезе държавата чиста.

Хипотеза 2: Какво би могло да бъде общото между сириец и контрабанден канал? Първото, за което се сещам, е каналджийството на бежанци. Един разработен канал, минаващ през България и стигащ до Западна Европа, би могъл да се използва на практика за каквото си помислите – наркотици, незаконна търговия с лекарства, трафик на хора и пр. (Каква е разликата между каналджийството и трафика и защо тя е важна, съм писала в „Маргиналия“.) Естествено, каналджийството също не се осъществява без височайша благословия на всички нива. В противен случай основният „разпределителен център“ за търсещи убежище, опитващи се да стигнат до Германия, нямаше да бъде точно на Лъвов мост, в центъра на София и на две крачки от Дирекция „Миграция“.

Да не забравяме и че

всеки е невинен до доказване на противното

Вината се хвърля върху сирийския гражданин, без срещу него да има осъдителна присъда. Едно честно дело би осветлило целия мащаб на корупционната схема. Да видим колко дълбоко и високо ще стигне разследването, дали ще има дело и как казусът ще бъде отразяван в медиите.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За изборите в Германия – без драми

Партийна агитация преди изборите за федерален парламен в Германия на 24.09.2017 г.

Вчера в Германия се проведоха изборите за федерален парламент. Из родните медии драматични интерпретации на изборите не липсваха. Разбира се, повечето от тези интерпретации са преводни, но не е без значение какъв тип информация се търси. И от какви източници.

Ако човек вярва на определени медии, ще остане с впечатлението, че изборите в Германия са загубени от Меркел и социалдемократите, и че са спечелени от Алтернатива за Германия. Всъщност Меркел е на първо място с близо 33% от гласовете по неокочателни данни, социалдемократите – на второ с малко над 20%, националистите (неприятно, да, но не и неочаквано) – на трето, с около 13,5%. Но, видите ли, християндемократите били загубили, защото са спечелили по-малко отпреди и защото социалдемократите няма да са в коалиция с тях. Социалдемократите пък са загубили, защото ще са в опозиция, а Алтернатива за Германия са спечелили, защото са трети и са в парламента.

Победител на изборите в Германия е Ангела Меркел

и партиите, които стоят зад нея (Християндемократическият съюз с подкрепата на Християнсоциалния съюз). Меркел успя да победи, въпреки че така усилено вещаеха краха ѝ заради политиката за приемане на бежанци. Да, загубила е част от подкрепата си, но това е четвъртият ѝ мандат, все пак. Отказът на социалдемократите да продължат голямата коалиция я поставя в трудна ситуация, но съвсем не в патова. Логичните партньори са Зелените (около 9,4%) и либералите (Свободната демократична партия, около 10,5%). Преговорите с тях вероятно няма да са лесни и е възможно икономически Германия да завие повече надясно, отколкото преди (поради либералите), но и с повече ангажименти за опазване на околната среда (поради Зелените). Но коалиция най-вероятно ще има, най-малкото защото Зелените и либералите едва ли ще оставят да тежи на съвестта им влизането на Алтернатива за Германия (около 13,5%) в управлението, а и Левите не изглеждат желан партньор.

Социалдемократите не са чак толкова губещи

Партията на Мартин Шулц не влиза в коалиция с Меркел по собствен избор. След толкова години голяма коалиция християндемократите станали доста по-социални и правозащитни (да си спомним дори само легализирането на еднополовите бракове), а социалдемократите, от своя страна, са се обезличили. Липсата на силна лявоцентристка алтернатива води до разцвет на по-радикални леви формации. Като Левите, които спечелиха около 9% и които обединяват бивши комунисти от Източна Германия и разочаровани социалдемократи. Има и марксистко-ленинска партия, чието изборно представяне е пренебрежимо, но съществуването ѝ е свидетелство за радикализиране на лявото. Пребиваването в опозиция предоставя възможност на социалдемократите да станат отново разпознаваеми, да предложат послания и решения, които да върнат част от разочарованите леви. И, ако се справят добре, да спечелят следващите федерални избори, в които Меркел е малко вероятно да участва.

Алтернатива за Германия не са чак толкова печеливши

Безспорно притеснително е, че Алтернатива за Германия (АзД) ще има немалко представителство във федералния парламент. Националистите обаче ще бъдат изолирани от управлението. А и в партията вече текат процеси на разцепление, които допълнително се изостриха след резултатите от изборите. От една страна, фактът на присъствието на АзД в парламента я поставя в по-силна позиция. От друга страна обаче, участието в легитимни органи на власт не се отразява добре на антисистемните партии, защото така те губят антисистемния си ореол. За да загубят националистите още повече ореола си, вероятно бъдещото управление ще извърши някои компромиси, най-вече по отношение на бежанците, а може би и спрямо мюсюлманите. Това, както и икономически десните реформи, пък би засилило социалдемократическата опозиция.

Политическа култура и общосподелени ценности

Германия е държава с развита политическа култура, в която не е много вероятно да се случи нещо бомбастично и катастрофично в политическия живот. В предизборните дебати (тези от тях, които аз гледах) представителите на основните политически конкуренти изглеждаха културно и умерено, та чак симпатично, дори на Алтернатива за Германия. Не по-маловажно е, че германското общество и германските партии като цяло споделят немалко базисни демократични ценности, зачитане на значимостта на неща като човешки права, солидарност, уважение към другия. Затова и никому там не хрумва идеята за коалиция с националистите. Какъв контраст с България, а?

________________

Ако искате да подкрепите „Неуютен блог“, можете да го направите тук. На онези, които вече го подкрепиха – благодаря!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

"Дневник", разликите са важни

Не бих си правила труда да пиша за липсата на коректност у повечето медии у нас, но "Дневник" са от малкото общо взето читави издания. Затова смятам, че е добре да му се прави критика, защото има надежда съществуващите издънки да се поправят или поне - да не се допускат повече.

"Дневник" систематично допуска грешки при отразяването на определени теми. Ще се спра на две, които са ми направили впечатление.

Първата грешка е, че в повечето публикации упорито не се прави разлика между бежанец и имигрант, както и между хора, търсещи убежище и нелегални имигранти. "Дневник", не е нужно да четете мен, достатъчно е да четете себе си - в статията "Бежанец, имигрант, беглец – каква е разликата" правите много точни разграничения и показвате защо са важни. Също така, обяснявате защо не е препоръчително да се използва термина "нелегален имигрант", който охотно използвате, включително за хора, търсещи убежище.

Втората грешка е, че понякога не правите разлика между брак и регистрирано партньорство (известно тук и като "съвместно съжителство"), когато става дума за еднополови връзки. Отново е достатъчно да четете по-внимателно себе си. През декември сте писали, че Гърция е разрешила съвместното съжителство на еднополови двойки, а тези дни - че е сключен първият гей брак в Гърция. В Гърция еднополови бракове още няма. Днес пък чета, че в Италия протестирали срещу законопроект за гей браковете. Не, срещу легализирането на еднополовото партньорство протестират. То и на плакат на снимката, дето сте сложили, си го пише.

"Дневник", тези грешки не са невинни.

Наричането на бежанците и търсещите убежище имигранти и нелегални имигранти спомага за усилване и затвърждаване на ксенофобските нагласи. Знам, че често пъти тези думи не ги измисляте вие, а препечатвате почти буквално прессъобщения на МВР и превеждате от източници, които не са добре настроени към бежанците. Но въпрос на журналистическа отговорност е да обработвате критично информацията, както и да си подбирате източниците.

Бъркането на понятията "брак" и "регистрирано партньорство", от своя страна, е добре дошло за хомофобите. Те представят всичко, свързано с правата на ЛГБТИ хората, в засилени краски, за да се скандализират себеподобните си. Бракът е консервативна институция и се променя по-трудно; регистрираното партньорство гарантира определени права, без да е брак.

"Дневник", при допускането на такива грешки става дума или за... да не кажа некадърност, но - непознаване на материята, за която се пише, или за недобронамереност. Ако е първото, ще направите добре да си пообучите журналистите, които пишат по тези теми. Ако е второто, ще си продължите, както досега. Ще пускате понякога и читави публикации по тези теми, особено ако са свързани с някакъв проект, по който трябва да отчитате колко сте толерантни и недопускащи омраза, но систематично ще продължите да наливате масло в огъня на ксенофобията и хомофобията.

Хипотезата ми, за съжаление, е, че става дума за второто, сиреч - недобронамереност. Поне по бежанските въпроси, а по ЛГБТИ темите може и да е просто незнание.

Ето например тази ви скорошна публикация, в чието заглавие пише, че 40% от германците искат Меркел да си ходи заради бежанците. Ако човек си направи труда да прочете тази дългичка новина внимателно (а по-добре от мен знаете, че в мнозинството си читателите не са такива, и че на новините четат основно заглавията), във втората ѝ половина - съвсем между другото - се казва, че според резултатите от въпросното изследване пък гермаците, които смятат, че Меркел не трябва да подава оставка заради бежанците, са... 45,2%.

Да, знам, че от "Ройтерс" сте го превели. "Ройтерс" пък цитира изследване, което е поръчано от силни консерватори, и макар резултатите да не са в тяхна полза, те ги представят по този начин. Съгласете се обаче, че подобно представяне на резултати е манипулативно, все едно кой го прави. Работата на журналиста е да се опитва да представя фактите коректно, доколкото е възможно, а не да се осланя на авторитети, били те и медийни. А когато представяте предимно "едната страна на медала", това води до затвърждаване на определени нагласи у читателите ви.

И - пак казвам - за да пишете без ксенофобия, хомофобия и манипулации, не е нужно да четете мен, достатъчно е да четете себе си - дали сте и добри примери. Притеснението ми е, че стават все по-малко.

А ако искрено смятате, че разликите между брак и партнорство, бежанец и имигрант и търсещ убежище и нелегален имигрант не са важни, какво ще кажете, ако започна да наричам изданието ви пропаганда, а журналистите в него - пиари? Какво толкова, това са само думи, нали?

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

МВР лови шарани в леген

В "Маргиналия" нееднократно съм писала за пиар акциите на МВР с ловене на бежанци и всякакви други мигранти (вж. напр. тук, тук и тук). Макар темата да беше леко заглъхнала между двата тура на изборите, сега отново се експлоатира винаги, когато е необходимо да се отклони общественото внимание. Тоест - непрекъснато.

Атентатите в Париж бяха повод за нова вълна на тормоз срещу мигрантите в България и вече зад почти всеки бежанец, търсещ убежище или мигрант без документи се търсеше потенциален атентатор.

Наскоро обаче МВР надмина себе си. Преди два пресцентърът на министерството разпространи информация, че се провежда "акция за проверка на лица с рисков профил". Къде се провежда акцията, мислите? В центъра за задържане, известен като "специален дом за временно настаняване на чужденци" в Бусманци.

Ами че в Бусманци чужденците вече са задържани! Принципно на такива места хората би трябвало да се затварят най-вече по две причини: ако има сериозни основания да се смята, че представляват опасност, както и ако в скоро време ще бъдат депортирани и са временно прибрани, за да не избягат. В България обаче се задържат чужденци по всякакви причини, така че огромната част от принудително "настанените" в Бусманци едва ли представляват каквато и да е опасност.

По същата логика МВР може да иде да търси престъпници в затвора. Само че чужденците са по-интересни, нали?

И кое е най-абсурдното в тази ситуация? "Спецоперацията" е проведена от служители на Дирекция "Миграция" към МВР и Главна дирекция "Национална полиция". Кой затваря чужданците в Бусманци? Ами същата Дирекция "Миграция". Значи - първо затваряме чужденци с ясното знание защо точно ги затваряме, после проверяваме същите чужденци, които сами сме затворили.

Със същия успех МВР може да организира следната акция по повод днешния Никулден - да накара служителите си да купят шарани, да ги пуснат в легени с вода и после да ги ловят. Успеваемостта на акцията ще е стопроцентова!

Ако ви е интересно какви са резултатите от "спецакцията" с проверката на чужденците в Бусманци, МВР се е похвалило на сайта си:

Целта бе проверка и установяване на лица с рисков профил, недопускане и евентуално пресичане на нерегламентирани действия от настанени в СДВНЧ-ДМ чужденци. В рамките на акцията бяха открити множество забранени съгласно вътрешния правилник вещи: мобилни телефони с камери, лаптоп, флашки, устройства за мобилен интернет със СИМ-карти в тях, както и неразпечатани СИМ-карти.

Извод: "лица с рисков профил" не са открити. Открито е, че има чужденци в Бусманци, които "нерегламентирано" се опитват да се свързват със света, използвайки съвременни технически средства. Не става дума за каквото и да е съмнително съдържание във въпросните телефони, флашки и т.н.

И още нещо - със специализирана акция на две структури на МВР е направено нещо, което би трябвало да е рутинна работа на охраната на центъра за задържане в Бусманци. Но никой не пита как тези "забранени вещи" са попаднали там.

Накрая излиза, че май шараните сме всички ние, дето четем услужливо публикуваните от медиите прессъобщения на МВР.

Апропо, два дни преди "спецакцията" в Бусманци се навърши половин година от убийството на 16-годишното момче в Борисовата градина. Заподозрени по случая няма (има неясна снимка на неизвестно кого), за задържани - да не говорим.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

35/1, или: Виктор за София

Ако следите блога и/или Facebook профила ми, едва ли сте изненадани, че ще гласувам за Виктор Лилов на местните избори.

Всъщност това е вторият път, когато гласувам за кмет с убеденост, граничеща с еуфория. Първият беше през 2007, когато кандидат за кмет на София беше Мартин Заимов. Тогава Мартин не пребори бат Бойко, но въведе радикално ново говорене за градската среда, което до този момент беше присъщо най-вече на архитекти и урбанисти. Вместо да мисли само за изграждане на булеварди, кръстовища на две нива и кръгови движения, той имаше идеи, свързани с екологията, ограничаването на трафика, развитието на велосипедния транспорт. От него много народ научихме какво е компостер. Макар и "десен", той твърдеше, че и ромите са граждани на София, мислеше как градът да е достъпен и за хората с увреждания.

За съжаление, като изключим, че има повече метростанции (и без да коментираме качеството на изработката им), за осем години не забелязвам положително развитие в София. Основният приоритет е движението на автомобилите - което може, да е на две нива или кръгово (ако може - и двете), а което вече е кръгово (кръстовището на Руски паметник например), да стане още по-кръгово. Освен това - ремонти на ключови места в София без обществена дискусия (или с ненавременна и неадекватна такава), кичозни и некачествени резултати, инвестиране основно в центъра и занемаряване на кварталите, особено на северните. Да не говорим за състоянието на селища, които не са в София, но се водят в софийските избирателни райони. "Чистотата" на въздуха е под всякаква критика, и то - след като вече няма "Кремиковци".

Кого, мислите, подкрепя осем години след кандидатирането си Мартин Заимов за кмет на София? Виктор Лилов :-).

Казах го и когато Виктор се кандидатираше за евродепутат: не го подкрепям, защото ми е приятел, напротив - ние сме приятели, защото споделяме общи ценности. Така е от началото на 2010 г., когато се запознахме. За пет години и половина ценностите и темите, които ни свързват, само се множат. Започна се от защитата на бежанците и мигрантите, после се оказа, че сме на едни позиции по отношение на

• ромите, включването им в управлението и узаконяването къщите им, които са единствено жилище; 
• ЛГБТ хората; 
• расизма и неонацизма; 
• тютюнопушенето (подкрепяме забраната за пушене на обществени места);
• декриминализирането на тревата;
• разбирането, че хората са по-важни от автомобилите;
• културното наследство (което трябва да се съхранява в своята автентичност, а не да се руши или да се надграждат древни селища с лъскави тухлички и камъчета);
• ACTA и, по-общо, авторските права;
• електронните услуги и отворените формати;
• масовизирането на алтернативни и екологични източници на енергия;
• театъра (имам особен театрален вкус, съчетан със склонност към минимализъм, но постановката на пиесата на Петер Турини "Най-сетне край", на която Виктор е продуцент, е скроена точно като за мен);
• прогресив рока (не че има отношение към политиката, но фенове на Peter Hammill не се срещат под път и над път); 
• и още много други неща, за които в момента не мога да се сетя.

Накратко: Виктор се застъпва за правата на бежанци, мигранти, роми, ЛГБТ хора. Виктор разбира от работа с роми, защото в продължение на много години, бидейки музикален продуцент, е работодател на роми. Разбира от правене на култура - показва го и с музикалния си бизнес, и с издателството Black Flamingo Publishing, което се развива по страхотен начин. Наясно е, че градът е за всички - и за шофьорите, и за пешеходците, и за мнозинството, и за ромите, и за гей хората, и за мигрантите, че в него има място и за култура, и за бизнес, и че не е задължително всички тези неща да си пречат, а напротив - могат да изграждат общ свят заедно.

Нещо повече - имам основания да смятам, че идеите му не са кухи фрази. Виктор си държи на думата. Например: каза, че ако РБ се коалира с ГЕРБ, той ще напусне РБ, и го направи.

Освен това е и много смел човек - той е първият български политик, който се кандидатира за изборен пост, без да крие сексуалната си ориентация. С ясното съзнание за цялата простотия, която ще му се стовари, но "разчиствайки пътя" пред онези български политици, които ще се разкриват занапред.

Не че е има ключово значение, но Виктор Лилов е и секси. Особено на фона на други кандидати за кмет на София.

Ще подкрепя Виктор и като кандидат за общински съветник. Притежавам дотолкова реализъм (подплатен със социологическа култура), че са смятам, че има по-големи шансове да стане общински съветник, отколкото кмет. Останалите от листата на ДЕОС за София също са чудесни хора, с някои от тях сме и близки приятели. Виктор обаче в най-голяма степен въплъщава онова, което бих искала да видя в човек, който работи за София.

Освен Виктор, бих препоръчала и номер 4 от листата - Емилия Данчева. Тя е журналистка, ромска активистка, изследовател и е прекрасно опровержение на широкоразпространените стереотипи за ромите (далеч не само с това, че има едно дете).

Добре, а защо не РБ и Вили Лилков?

Въпреки надеждите на мен и много хора, Реформаторският блок не се оказа формирование, което стои на страната на човешките права. Дори напротив. Това стана ясно както от коалирането на РБ с откровени неонацисти (и за предстоящите избори това се случва на някои места, примерно във Варна), които в предизборната кампания предлагаха концлагери за роми, така и от убедените действия и твърдения на ключови фигури на блока. Достатъчно е да споменем здравния министър Петър Москов.

Вили Лилков е подходящ за хора, на които пъпът им е хвърлен в центъра на София; за тях градът е на богатите и образованите, а ромите, мигрантите, хомосексуалните нямат място в него. Подходящ е за избиратели, за които да си антикомунист е по-важно от това дали имаш уклони към нацизма и които не ги интересува ангажираността на Богдан Филов с режима на Хитлер, щом е бил добър учен. Аз не съм такъв избирател.

А защо (като изключим Виктор Лилов) ДЕОС?

Ако защитата на човешките права е важна за вас, няма голям избор за кого да гласувате - остават ДЕОС и в редица отношения "Зелените".

От доста години мрънкам как искам в България да има истинска либерална партия и най-сетне се появи нещо, което се доближава до идеята ми. Имам предвид "либерално" не толкова в икономически смисъл (РБ като цяло са предостатъчно икономически либерални), колкото като разбирания за човешката ценност. Преди четири години и половина написах - и ще се самоцитирам, докато е нужно:

За съжаление, в България либералният (изобщо да не се бърка с неолиберален!) политически дискурс беше компрометиран, преди да се случи. "Либералното пространство" уж се зае от Движението за права и свободи, което си е по същество традиционалистка партия, от карикатурата Кире Либерало и от други политически недоразумения. По-късно и от НДСВ, въпреки че в наследствената харизма няма нищо либерално. Политическият спектър беше запълнен от различни консерватизми - от опитите да се внедрява християндемокрация на местна почва до бесепарската (и гербаджийска, както се оказа) носталгия по "доброто старо време". Претендиращи да бъдат алтернатива организации, движения, групи и от "дясно", и от "ляво" пропагандират отричане на демократичните политически процедури.

На този фон, една голяма група остава без политическо представителство. Тази група се състои от хора, които знаят, че светът е шарен и искат да живеят именно в такъв свят. Не искат да бъдат следени и да се страхуват, че всеки момент полицията може да разбие вратата им по погрешка. Не искат да живеят в държава, в която има концлагери за чужденци и за хора с увреждания, дори и за деца. Искат хората на инвалидни колички да не са приковани по домовете си, а да могат да излязат на разходка. Искат да имат правото да бъдат различни. Или поне, да бъдат индивидуалисти. Знаят, че има малцинства и че малцинствата се състоят от хора, които заслужават уважение толкова, колкото и мнозинството. Знаят, че истинското приятелство не зависи от етнос, националност или сексуална ориентация. Знаят, че не всичко е държава, но и че не всичко е пазар.

Ако прочетете програмата на ДЕОС за София (ето я в пълен вид, както и в обобщен), ще видите, че тя в огромна степен въплъщава идеите, които в началото на 2011 г. споделих, че нямат политическо представителство. Е - най-сетне имат. На този етап - само в София, Перник и Хасково. Скоро, надявам се, и в цялата страна. Но това зависи от нашата готовност да подкрепим един автентичен либерален проект.

А ако се чудите как ще гласувам на референдума - ще гласувам "ЗА".

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

5 години от побоя в трамвай 20

Между другото, днес се навършват 5 години от побоя в трамвай 20. Младежи, които отиваха на митинг в защита на правата на чужденците, бяха нападнати от група неонацисти във въпросния трамвай с метални пръти, имаше наранявания, мозъчни сътресения... Само защото са били с леви убеждения.

Тогавашният министър на вътрешните работи Цветан Цветанов определи побоя като "конфликт между леви и десни анархисти". В този израз почти няма вярна дума. Не става дума за конфликт, а за нападение. Не е "между", защото едните бият другите, но не и обратното. Битите младежи нямат нищо общо с анархизма по убеждения, за нацитата пък да не говорим.

А аз получих анонимен коментар в блога: "e, показаха ви, че не сме ксенофоби - хайде първо да решим проблемите на българите в България, а после на "гостите"... малко са ви били днес!". И реагирах спонтанно, според някои - неразумно. Но нищо не ми се случи.

От полицията ме извикаха да дам показания - в качеството ми на организатор на митинга - чак след половин година. Не че имах какво да им кажа.

За пет години делото, което се води за престъпление "по хулигански подбуди", така и не можа да тръгне по същество. А нацитата си направиха тениски, с които да се фукат. Тениските се продават онлайн.

Толкова за разследването на престъпления от омраза в България.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Избрани моменти от програмата на новото правителство

8.8. Акцент върху възпитанието и обучението, които формират национално самочувствие и патриотичен дух сред децата и младежите. (Коментар: Образованието има нужда да се поограничи откъм национално самочувствие и патриотичен дух и да престане да произвежда скинарчета, но нали трябва да угодим на ПФ...)

9.14. Насърчаване на отговорното родителство и подкрепа на тридетния модел. Висок интензитет на подпомагане до трето дете. (Коментар: Тази формулировка е постигнатият с ПФ компромис за ограничаване на ромската раждаемост.)

9.15. Приемане на национална програма за противодействие на демографската катастрофа. (Коментар: 1. Защо тогава висок интензитет на подпомагане само до трето дете? Колкото повече деца, толкова по-малко демографска катастрофа. 2. Докато България е най-бедната страна в ЕС, няма как да очакваме емигрантите да се върнат с поколението си да работят тук. Същевременно България няма политика за привличане на мигранти, които да работят тук и да плащат данъци. Ами ще си получаваме ниските пенсии...)

20.4. Бързи организационни и законодателни мерки за контрол върху незаконната миграция. (В България под "незаконна миграция" обикновено се разбират хората, търсещи убежище, защото "незаконно" са преминали границата. Кой го интересува, че според международното, а и българското, законодателство, това не е престъпление, щом търсят убежище. Българското законодетелство, впрочем, ги третира шизофренично - хем като "нарушители", хем като "търсещи убежище".)

20.5. Доизграждане на съоръженията, възпрепятстващи незаконното преминаване на южната граница. (Виж по-горе. Изграждането на стена от бодлива тел по южната ни граница доведе до това, че все повече търсещи убежище идват по море. Когато човек отчаяно търси спасение, бодливата тел няма да го спре. Апропо, наскоро край Истанбул потъна кораб, пълен с хора, търсещи убежище. Всички са се удавили. Много е вероятно да са идвали към България.)

А иначе, в програмата на правителството Борисов 2.0. има много прозрачно и електронно управление, много мулти-култи... Какво се вторачвам в капката катран в кацата с мед, ще кажете.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Защо не подкрепям изцяло Визия 2020

Много мои приятели публично подкрепиха предложената от министъра на отбраната Велизар Шаламанов Визия 2020. Причина за това е критичното отношение към Русия в контекста на инвазията в Украйна и реакцията на служебния премиер Георги Близнашки, на когото не му харесва да се казва, че "Русия е заплаха за България". Аз обаче се въздържам от подкрепа и ще обясня защо.

Подобни документи, които се кръщават на някоя година в бъдещето, са програмни. Тяхната цел е да очертаят приоритети за периода до съответната година, в случая 2020. Тоест Визия 2020 очертава (поне на теория, защото на практика такива стратегии често пъти се оказват се оказват "врата в полето") приоритетите на България в областта на външната политика (с акцент върху отбраната) за следващите шест години.

Напълно споделям патоса на Визия 2020 по отношение на Русия. Под носа ни се случва сериозна война с още по-сериозни последствия и нито България, нито Европейският съюз е редно да си затварят очите за това.

От друга страна, от пет години лична кауза са ми правата на чужденците в България. Затова не мога да се идентифицирам с документ, в който миграцията се разглежда като заплаха.

Цитат от Визия 2020: "Съществува реална опасност лица от криминалния контингент или членове на терористични организации да се възползват от регионалната нестабилност и миграционните потоци и да достигнат на територията на страната ни".

Опровержение: В повечето случаи бежанците бягат ОТ фундаменталистите, терористите и т.н. В България международно издирваните престъпници и терористите влизат по други канали, не като бежанци. Дискриминационното отношение към определени групи чужденци обаче създава терористи.

Цитат от Визия 2020: "Миграционният поток е предизвикателство към системите за защита на границите и способностите за интеграция на компактни маси хора с различна култура. Той налага и необходимост от преразпределение на национален доход за подпомагане на търсещите закрила, както и носи рискове от здравен характер".

Бежанците се разглеждат единствено и само като заплаха. Различната култура - също. Нагнетява се обществена истерия, че бежанците сеят зарази. Като се говори за "преразпределение на националния доход", не се казва нито каква е неговата тежест, нито колко милиони европейски средства за бежанците (не) се усвояват.

Визия 2020 ще претърпи промени. Отношението към политиката на Русия вероятно ще бъде смекчено, но не вярвам нещо от написаното за миграцията и бежанците да се промени, за съжаление.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Защо ще гласувам преференциално за Виктор Лилов

Виктор Лилов на 6 юни 2010 - деня на митинга в Бусманци за правата на чужденците

За първи път през живота си ще гласувам за някого, за когото нямам никакви съмнения, че е това, за което се представя - Виктор Лилов (№ 7 в бюлетината на Реформаторския блок). Този пост представлява опит за позитивна предизборна агитация, при това - непоръчана от кандидата, който хал хабер си няма, че смятам да пиша за него.

Запознах се с Виктор - първоначално виртуално - в началото на 2010 година. Той ми писа мейл. Поводът беше, че разказах в блога за песента приятеля без документи Ола Keep on Walkin'. Виктор се представи като музикален продуцент, имаше идеи за публичното представяне на Ола. Завързахме приятен спор. Рече, че не му предлага договор, но все пак му даде шанс да пее на живо с музиканти от неговия лейбъл. Не се стигна до траен ангажимент най-вече защото Ола беше с различна нагласа, но това е друга тема.

След първото писмо на Виктор Лилов го гугълнах. Така разбрах, че е продуцент на "Месечина мюзик" - лейбъла на Ибряма и и на ромския оркестър "Карандила", както и Музикално учелище "Надежда", от което са много от участниците в "Карандила Джуниър". И че е бил радиоводещ в RFI.

Продължихме да общуваме, защото се оказа, че имаме много общи неща - и двамата се борим за правата на бежанците, чужденците, малцинствата, само че Виктор го прави от доста по-дълго време от мен. Затова съвсем естествено го поканих в инициативния комитет за митинга за защита на чужденците пред Бусманци (онзи злополучен митинг, който се запомни с побоя в трамвай 20) и Виктор също толкова естествено прие.

С Виктор все сме заедно "от едната страна на барикадата" - било по протести - против расизма, ксенофобията, против ACTA, против правителството на Орешарски, било с позициите ни, изразени в социалните мрежи и в лични разговори.

Правило ми е впечатление, че когато е можел да помогне за някаква кауза - или дори само чисто човешки да помогне - Виктор винаги е правил всичко по силите си, независимо дали в момента е в чужбина, дали може физически да се включи и т.н. Пиша във Facebook статус, че много спешно ми трябва диктофон, и след минути получавам съобщение от Виктор, който не можел да ми даде диктофон лично, но намерил журналистка, която дори не ме познава, и я навил.

Заедно със съдружника си от "Месечина Мюзик" Йордан Йорданов, Виктор Лилов създаде издателство Black Flamingo Publishing, в което се публикуват книги, голяма част от които са свързани по един или друг начин с човешките права. Издателството дори си има LGBT поредица. Тъй че и по отношение на LGBT правата с Виктор сме "от едната страна на барикадата".

(И в музикално отношение се оказа, че имаме общи неща - и двамата харесваме прогресив рок и сме фенове на Peter Hammill, дори заедно опитвахме да го докараме в България, но това няма отношение към политиката.)

И когато Виктор публикува в страницата си във Facebook принципните си позиции по отношение на редица въпроси, съм убедена, че действително мисли така, и че в Европейския парламент би се борил да ги отстоява. Понеже цял живот това прави, където и да е, в което и да е от поприщата си.

"Принципните позиции" на Виктор Лилов обхващат много теми - за държавната администрация, прозрачността, следенето, свободния софтуер, наркотиците и т.н. Ще се радвам да ги прочетете, но тук ще цитирам това, което най-много ми хареса:

Малцинства

- всяко човешко същество има право на равенство пред закона и справедливото третиране като физическо лице, отговорно за собствените си действия. Недопустимо е каквото и да било налагане на «предпочитания» или дискриминация по отношение на раса, пол, вероизповедание, сексуална идентичност, социален произход или етническа идентичност, независимо дали се извършва от частни лица или (особено) от правителството.

- единствените справедливи закони са тези, които не правят разлика между “черни” или “бели”; “мъж” или “жена”; “гей” или “хетеро”.

- когато хората използват фанатизма (религиозен, расов, сексистки и какъвто още се сетите) като извинение или оправдание за свои действия, това означава, че като общество не сме успели да убедим тези хора, че подобни действия представляват престъпление, за което трябва, или би трябвало, да има наказание. Всеки израз на омраза към другия, различния, не представлява и няма как да бъде част от свободата на словото, защото така всъщност се отнема свобода, потъпква се свободната воля на индивида.

Имиграция

- концепцията за “крепостта Европа” се превърна в неизменна част от представата за Европейския съюз. Тази идея се превърна в символ на една неясна, двусмислена европейска политика. От една страна, европейските институции и държавите членки насърчават либерализма и демокрацията, като настояват за индивидуални свободи и граждански права, както и създават гаранции за свободата на пазара, свободата на движение и на труд. От друга страна, Европа има рестриктивна и антилибералната имиграционна политика изразена чрез система от гранични патрули и центрове за задържане, които се използват за ограничаване на имиграцията в Европейския съюз. По този начин ценности като правата на човека, върховенството на закона и добрите нрави са в противоречие с прилаганата имиграционна политика.

Защита на данните. Следене.

- защита на свободата и разширяването на гражданските права е моя основна мотивация.

- прозрачна трябва да е държавата, а не гражданите ú.

Виктор Лилов ще стои добре в Европейския парламент - владее немски и английски (и назнайва арабски, което там едва ли ще му трябва), не е склонен към екцесии, нито към простотии, умее да се държи адекватно в различни публични регистри, сфери и ситуации (което доста наши политици не го могат).

Знам, че много от избирателите на РБ с по-консервативни ценности няма да го припознаят за свой кандидат. От друга страна обаче, Виктор Лилов има потенциала да привлече либерално настроени хора, които иначе не биха гласували за РБ.

Знам и че е голяма вероятността да гласуваме за Виктор Лилов и да получим Меглена Кунева (при условие, че РБ прескочи прага от 5,8%). Меглена Кунева си има своите кусури, най-вече съм ѝ ядосана, че пропиля хубавия си рейтинг, като се ослушваше и не заемаше позиции, когато трябваше. Но и тя ще стои добре в ЕП - впрочем, повече я бива за европейски политик, отколкото за български.

И все пак, ако повече свободомислещи и свободолюбиви хора гласуват за Виктор Лилов, той има шанс да влезе в Европейския парламент. С тази мисъл ще гласувам за него.

И не, няма да гласувам за Виктор Лилов, защото ми е приятел. Обратното е - Виктор ми е приятел, защото споделя и се бори за тези ценности, които са важни и за мен и за които искам да гласувам.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Каналджиите и клоаката на взаимната зависимост

Ако работата ви е свързана с уязвими групи и се намирате в страна, която няма силно гражданско общество, което да ограничава претенциите на държавата, можете да изпаднете в много трудна ситуация:

От една страна, ако си вършите добре работата, трябва да алармирате за нередностите, които се извършват спрямо тези уязвими групи, дори извършителят да е държавата (определени нейни институции). От друга страна обаче - зависите от същите тези държавни институции, за да имате достъп до въпросните уязвими групи, както и информация за тях. Ако нямате благоволението им, може въобще да не успеете да си свършите работата.

Това е дилема на редица неправителствени организации, доброволци, изследователи, медии... А ако ви финансира същата институция, чиито недъзи откривате, ситуацията става съвсем сложна. Ала и просто да саботират работата ви е достатъчно ефективна форма на натиск. Защото от отношението им може да зависи съдбата на нечий живот. Или собственото ви професионално оцеляване. Или оцеляването на организацията ви.

Затова ние, чиято дейност е свързана с уязвими групи в България, често пъти се страхуваме и се съобразяваме. Резултатите от това в краткосрочен план може и да са полезни (да постигнем поносими условия за бежанците в даден център, да успеем да си осъществим проекта/изследването, да вземем интервю или да направим репортаж...), но като цяло водят до все по-голямо самозабравяне на институциите. Защото по отношение на тях опитите за граждански контрол стават все по-редки. Класическа форма на омагьосан кръг.

Имаме информация, че т.нар. каналджии, чийто бизнес с нелегални имигранти за милиони прекратихме, правят всичко възможно да въздействат на общественото мнение. Много е възможно те да са алармирали международните организации.

Думите са на председателя на Държавната агенция за бежанците Николай Чирпанлиев, цитиран от "Дневник". Под "международните организации" той има предвид "Хюмън Райтс Уоч", които излязоха с критичен доклад по отношение на третирането на търсещите убежище в България.

Заглавието на "Дневник" дори услужливо разширява контекста: "Каналджиите стояли зад сигналите на правозащитните организации за бежанците". Има ли сигнал на правозащитна организация за бежанците, значи, да знаете, че зад това стоят каналджиите. Преизказната форма ("стояли") е гузен и неособено професионален опит да се демонстрира дистанция към позицията на Чирпанлиев.

"Хюмън Райтс Уоч" бълха ги ухапала (освен че за в бъдеще може да не получат разрешение да наблюдават ситуацията на хора, търсещи убежище, в България). Посланието е към българските организации, доброволци, активисти: "ако говорите за нередности, зад вас стоят каналджиите". Сещайте се.

Занимавам се с проблемите на бежанците, търсещите убежище и чужденците в България от 2009 г. Бих искала да знам кои точно каналджии стоят зад мен. Че да си взема дела, нали така.

Не знам кои каналджии стоят зад правозащитните организации, но смятам, че ситуацията на огъване на ръцете на неправителствения сектор и медиите и на взаимната зависимост между тях и държавата прилича на един много мръсен канал.

Направо на клоака.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Първосигнален и неквалифициран институционален расизъм

Полковник Николай Чирпанлиев, председател на Държавната агенция за бежанците, в интервю за сайта Vseki Den:

80% от бежанците от Сирия са неграмотни. Те са част от кюрдски племенни групи, които са живели в землянки при условия, по-лоши от тези на нашите ромски общности и са по-неграмотни от ромите ни. Така че задачата пред българското правителство е доста сериозна.

Проблемите идват от това, че чужденците идват от общности, които са много по-зле интелектуално от нашите роми. Иначе са послушни, изпълнителни, обаче са с нагласата, понеже са неграмотни, да не работят.

Ще чистят, ще метат. Агенцията за трудова заетост и Агенцията за социално подпомагане към трудовото министерство ще им осигурят първосигнална, неквалифицирана работа. Да носят, чистят, докато научат български език и започнат да усвояват други професии.

Без коментар.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Отворено писмо относно побоя над принудително настанени чужденци

ДО:

Г-н Сотир ЦАЦАРОВ, 
Главен прокурор на Република България

Г-н Цветлин ЙОВЧЕВ, 
Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи на Република България

Г-н Константин ПЕНЧЕВ, 
Омбудсман на Република България

Копие до:
Г-н Ахмед БУТАШ, 
Посланик на Алжир в Република България

Списък с медии

Списък с международни и европейски организации за човешки права

ОТВОРЕНО ПИСМО
на БЪЛГАРСКИ неправителствени организации и граждани по повод побоя над принудително настанени чужденци в СДНВЧ, Любимец на 30 ноември 2013г.

Уважаеми Висши представители на българските институции,

Обръщаме се към Вас по повод разпространената от медиите информация на 06 декември 2013г. за жесток побой над принудително настанени чужденци в Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в Любимец от страна на полицаи и специални части за сигурност. Алжирският посланик в България, г-н Ахмед Буташ, съобщи, че вечерта на 30 ноември 2013г. принудително настанени алжирски граждани са подложени на жесток побой, след което на част от тях дори е отказана медицинска помощ. Представители на посолството са посетили СДВНЧ-Любимец, но не им е била разрешена среща с шестимата най-тежко пострадали. Свидетели разказват, че повод за възникналия конфликт е била провокация от страна на служител, който показал унизително отношение към чужденец.

МВР съобщи за инцидента една седмица след като той се беше случил и след като снимков материал на пострадалите от полицейското насилие достигна до медиите. Началникът на Специалните домове за временно настаняване на чужденци обаче отрича да е имало полицейско насилие по време инцидента. Въпреки това, към настоящия момент достъп до пострадалите и до СДВНЧ продължава да бъде отказван на всички медии. Част от чужденците са поставени в т.нар. „изолатор“ в СДВНЧ (индивидуални стаи с мерки за сигурност).

Обръщаме се към Вас с настояване да извършите проверка на инцидента според Вашите правомощия, която да отговори на въпроса дали употребата на сила спрямо принудително настанените чужденци е била абсолютно необходима, както изисква Европейската конвенция за правата на човека и българското законодателство. Във връзка с очевидните телесни повреди, нанесени на чужденците под юрисдикцията на СДВНЧ-Любимец, молим да извършите ефективно разследване, включващо достъпен разпит с превод на свидетелите, преглеждане на видео записите от камерите в СДВНЧ-Любимец, на снимковия материал и медицинската документация по случая. Настояваме да изясните самоличността на преките извършители на полицейско насилие. Настояваме всички лица, отговорни за инцидента, да понесат своята отговорност.

Считаме за изключително важно разследването да бъде прозрачно за обществото, тъй като българските институции не следва да прикриват, а следва да се разграничават и да предотвратяват случаи на недопустимо за една правова държава насилие. България е страна по всички международноправни актове за забрана на изтезанието и нечовешкото и унизително отнасяне и наказание и съгласно Директива 2008/115 на Европейския съюз следва да се отнася с уважение и зачитане на човешкото достойнство на чужденците, административно задържани с цел връщане в страните им на произход.

Ние смятаме, че за да бъде предотвратено бъдещо ескалиране на напрежението в специалните домове за временно настаняване на чужденци в България, е необходимо да дадете отговор за причините, довели до грозния инцидент на 30 ноември 2013г. Настояваме за прозрачен отговор на следните въпроси: разполагат ли СДВНЧ с щатни преводачи за комуникация с принудително настанените чужденци; получават ли чужденците достъп до информация и ориентиране по отношение на техния статус и законови процедури, през които преминават, докато са принудително настанени; получават ли служителите на СДВНЧ специална подготовка за работата си с чужденците; законосъобразно ли е използването на изолатора като дисциплинарно наказание в СДВНЧ; с каква ефективност се привеждат в изпълнение заповедите за връщане на чужденците.

Проблемът е принципен и засяга като цяло отношението към чужденците в България в условия на опасна ескалация на ксенофобските настроения и в частност отношението към принудително настанените чужденци, за чието здраве и живот отговарят задържалите ги власти. Не случайно пред българските медии посланикът на Алжир коментира, че “това, от една страна, може да има ефект върху младите алжирци, които биха тръгнали да търсят убежище в България, но от друга страна би могло да предизвика гняв и омраза, още повече че семействата на тези пострадали хора вече са информирани”.

Накрая, в качеството си на български граждани и активни членове на гражданското общество на Република България, бихме искали категорично да се разграничим от тази проява на унизително насилие спрямо чужди граждани у нас и да изкажем своето най-искрено извинение към пострадалите, засегнатите и техните близки. Вярваме, че българските институции също ще намерят сили да сторят това, тъй като съгласно Конституцията на Република България държавата гарантира достойнството на човешката личност.

ПОДПИСАЛИ ОТВОРЕНОТО ПИСМО:

Адв. Валерия Иларева,
Председател на Фондация за достъп до права-ФАР

Елена Дянкова
Председател на Сдружение „Справедливост 21“

Адв. Маргарита Илиева,
Зам.председател на БХК

Адв. Диана Радославова
Председател на Фондация „Център за правна помощ – Глас в България“

Доц. Анна Кръстева
Ръководител на Центъра за бежански, миграционни и етнически изследвания-CERMES, Нов български университет

Проф. Благой Видин
Председател на Правна клиника за бежанци и имигранти, Софийски университет

Д-р Мимоза Димитрова
Председател на Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание-АСЕТ

Светла Енчева

Лидия Стайкова

Емил Коен

Борислав Димитров,
гражданска инициатива Приятели на бежанците

Мила Манчева


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Държавата като "граждански патрул"

Докато с половин уста държавата обяви, че ще се бори срещу т. нар. "граждански патрули", в същото време на практика иззе функциите им. Не знам дали това е повод националистите да се радват или да страдат, но имаме новина - гражданските патрули вече са излишни.

Защо, ще попитате.

Целта на гражданските патрули е "прочистването" на родината от бежанци и хора, търсещи убежище - изобщо, от хора, дето не изглеждат като българи. Държавата прави същото, но по-успешно, използвайки цялата си репресивна мощ.

Държавата изгражда стена на границата ни с Турция, та пиле да не може да прехвръкне през нея, освен през граничните контролно-пропусквателни пунктове. Където, естествено, никой кандидат за убежище няма да бъде пуснат. За да станеш кандидат за убежище, трябва вече да си преминал границата. Това държавата го знае, но продължава да нарича търсещите убежище "нелегални имигранти" - именно защото са преминали границата.

Държавата депортира хора, дошли тук да търсят убежище, обратно в Ирак. Сред тях - много жени и деца. Депортира ги показно, като медийна акция и медийна атракция.

Държавата се хвали, че ще депортира още стотици и хиляди чужденци.

Държавата не изпълнява основното международно изискване по отношение на хората, търсещи убежище - да им осигури подслон и храна, ами се тупа в гърдите, че ги гони от местата, където са успели да се приютят - хостели, полуразрушени сгради, дори частни квартири.

Държавата незаконно затваря търсещите убежище в концлагери. Или ги "настанява" на места без елементарни условия за оцеляване и без достъп до медицинска помощ. Когато някой от тях умре, според държавата това си е нормално.

Държавата готви нов закон за бежанците, с който ги приравнява с нелегалните имигранти и им отнема основни човешки права. Това нарушава де-що законодателство в тази област държавата е ратифицирала, че и Конституцията, но на държавата очевидно не ѝ пука от това.

С отношението си към хората, търсещи убежище, държавата подкопава един от основните принципи на Европейския съюз, към който уж принадлежи - този на солидарността. Но и от това не ѝ пука, както се вижда. Нека другите страни приемат хора, бягащи от войни и преследване, не България.

С такава държава, какво ще правят доброволните отряди, пардон, гражданските патрули?

Сещам се какво. Получих информация, че наскоро група "хигиенисти" (като тези, които "прочистиха" Борисовата градина от Мишо) са ходили на оглед в гей бар. После проследили двойка момичета, след като напуснали бара, и ги спукали от бой. Едното момиче е с пукната глава и ребро, другото - със счупен нос и обезобразено лице. Момичетата ги е страх и засега не са се оплакали официално.

Та ето работа за гражданските патрули - поради липса на чужденци, могат да се захванат с прочистване от хора с различна сексуална ориентация. Или вече са се захванали, но още не са го обявили официално?

Представям си и светкавична реакция на държавата - криминализиране на "демонстрирането" на сексуална ориентация - като в Русия. И не ми изглежда утопично. Днес, по време на парламентарния контрол, Павел Шопов от "Атака" държал сметка на министъра на образованието - защо е имало събитие, посветено на тормоза над ЛГБТ младежи, в Американския колеж и вярно ли е, че младежката ЛГБТ организация "Действие" е изпратила писмо до различни български университети с предложение да се организират подобни събития и в тях. Министърката на образованието отговорила, че университетите са автономни, но в същото време благодарила на депутата от "Атака" - вероятно, че ѝ е обърнал внимание върху тези пъклени планове на гей активистите.

Не ни стигат ксенофобията и расизмът, та вече и хомофобията е легитимна позиция в парламента.

Не, отдавна не става дума вече за Пеевски. Става дума за нас. Настоящите парламент и правителство са решени да "прочистят" държавата от всичко, което се опитва да отстоява себе си - чужденците, хората с друга раса и друга религия, несъгласните, инакомислещите, следват ЛГБТ хората, след тях кои, може би хората с увреждания?

Ще разберем. Гражданските патрули ще зададат дневния ред, а държавата ще ги последва.

Ако не я спрем.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Зомбиране в метрото

В Деня на будителите, изпълнена с празнично настроение, чувство за изпълнен дълг (предния ден успешно беше подаден проект, чиято наративна част почти изцяло написах за рекордно кратко време, с цената на безсъние и нерви) и носталгичен мързел (все пак, бях преподавател 11 години), тръгнах за работа порядъчно късно. Озовах се в метростанцията малко след 10 часа и що да видя.

Голяма част от чакащите четяха едно и също. Вгледах се и почнах да мигам на парцали. Такъв парцал - шедьовър на проправителствената пропаганда - най-малко очаквах да видя онази блажена сутрин. Посредством безплатния "Вестник за метрото" пътниците се облъчват как Прокопиев, Соросоидите, Реформаторският блок, Комитата и Асен Генов финансират протестите, как за това се харчат пари на пенсионери и прочее гнусотии. Всичко това е гарнирано с обилни дози расизъм и ксенофобия (както е видно още от първата страница). Против бежанците, против африканците, против турците, против чужденците изобщо.

И за да няма съмнения кой финансира тази "медия", цялата последна страница е заета от кафеникавочервена реклама на телевизия "Алфа Атака". Има и редовна петъчна рубрика на Волен Сидеров "Дневник на автора". Това поне отговаря на въпроса кой е авторът на този парцал.

Моята метростанция и следващите няколко бяха заредени с огромни камари от парцала, който за пръв път забелязвам, но други вече са сигнализирали за него преди няколко дена. И се чудя колко пари отиват за този долнопробен боклук - черешката на тортата на правителствената компроматна война. После да не се чудим, че са взети едни заеми, които не е ясно къде са потънали, докато Здравната каса няма откъде да плати на болниците, бежанци буквално умират от глад, ако не са благотворителните акции, и т.н.

А хората в метрото си четат - нали е без пари.

Гадно е. Гнусно е. Срещу протестиращите повече от 140 дена, срещу студентите, които спят в аудиториите и някои от които рискуват образованието си, за да отстояват своите позиции, стои огромна пропагандна машина, захранвана от адски много пари. Нашите пари, всъщност. Управляващите не подбират. Колкото и да сме изтощени, тепърва трябва да се подготвим да понасяме все по-мръсни удари в гърба.

А на искрените противници на протестите, за които е голям проблем, че се блокират улици и се окупират аудитории, но не са проблем нещата, заради които е протестът - дано ви е поносима компанията, в която сте попаднали. Компания на нацисти, мутри, олигарси и много, много пари.

UPDATE от 03.11.2013. Я! Видях коментар във Facebook и проверих: "Вестник за метрото" се оказва едно към едно вестник "Атака", има само едно дребно разместване на първа страница. Уважаеми пътници в метрото, които обичате да четете безплатни вестници, вече сте наясно какво четете (или поне тези от вас, които прочетат това).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Реформаторският блок за бежанците

Традиционният Blog Action Day тази година беше посветен на човешките права. Почти съвпадение - на следващия ден Реформаторският блок публикува в блога си декларация по повод на кризата с бежанците.

РБ имаше шанс да излезе с позиция доста по-рано, преди ситуацията да ескалира, и да предложи визия за бежанците, тяхното приемане от обществото и политическите действия спрямо тях. Но - късно (и кратко), но от сърце, както се казва.

В декларацията ми прави впечатление, че става въпрос повече за хуманното отношение към бежанците и необходимостта да се спазва международното законодателство, отколкото за националната сигурност и охраната на границите. Отчитам това като положителна тенденция, като се има предвид негативното отношение на Иван Костов към бежанците, което той проявява от 1999 г. до ден днешен (по въпроса - тук, тук и тук).

Хубаво е, че РБ не се свежда до една личност, била тя и Иван Костов, и че идентифициращото се като "автентично дясно" в България преживява все пак някакво развитие. Антикомунизмът е безразлична, ако не и антипатична, тема, на голяма част от младите и предимно негласуващи хора, които са потенциални "десни" избиратели, но все още се чувстват политически непредставени.

И - за пореден път - става ясно, че настоящите проблеми не са на лявото и дясното. "Лявото" ни правителство подлага бежанците на геноцид, който не става реалност само поради благотворителните акции, а "десният" Реформаторски блок настоява за човешко отношение към тях.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Протестът, енергията, посоката

Противниците на протеста срещу правителството на Пламен Орешарски с все по-голямо удоволствие намират поводи да изтъкват как протестът се е изхабил, как е загубил енергия и посока. Че как няма да се изхаби - възможно ли е в продължение на 107 и повече дни да повтаряш едно и също елементарно нещо на фона на помия, която всекидневно се излива върху теб с помощта на държавно-корпоративно-медийната пропагандна машина, и да не се изтощиш и демотивираш? И да не "закицлиш" в кръг?

А елементарното нещо е, че настоящото управление не става за нищо, освен да прокарва корпоративни интереси, и затова трябва да си ходи. Дори да изключим казуса с Пеевски, който катализира протеста, ето какво ми хрумва, без дори да се замислям за повече примери:

• парламент, който на практика не може да функционира и зависи от една неонацистка партия, която вече дори нацитата не вземат на сериозно;
• премиер, министри и депутати, които никъде не могат да се покажат, без да бъдат освиркани;
• здравен министър, който лобира за пушене в заведенията и който казва, че болните от рак "просят" от държавата;
• държава, която не може да изпълни минималното международно изискване за бежанците - предоставяне на подслон и храна, но твърди, че харчи между 1100 и 1400 лева на бежанец на месец;
• културен министър, който обмисля мерки за наказване на театрите за това, че са пълни със зрители;
• министър на инвестиционното планиране, който планомерно е инвестирал френските си социални помощи за безработица, докато работи в България;
• репресии над журналисти...

И т.н. и т.н., не си поставям за цел да бъда изчерпателна.

Давам си сметка, че позицията ми не е популярна, но смятам, че единственият начин протестът да не се маргинализира напълно е той да се политизира, да бъде припознат политически субект, който да показва ясни посоки за промяна, които да се осъществят в рамките на едно бъдещо управление.

Като се има предвид масовото разочарование от политиката в България, вкл. сред протестиращите, този политически субект ще трябва да прояви достатъчно смелост, за да убеждава гражданите - не само протестиращите, а и онези, които не знаят за кого да гласуват - в смисъла на политиката. Да задава посока. Да дава отговори.

Не казвам, че това непременно трябва да бъде Реформаторският блок. Но засега комай единственият политически субект, в когото се разпознават част от протестиращите, е Реформаторският блок, ала на този етап нямам впечатления той да прави нещо такова. По-скоро имам впечатления, че Реформаторският блок не знае какво да прави. На пръв поглед идеята за Гражданския съвет към него изглежда много симпатична и демократична. Според мен обаче е по-скоро проява на липса на политическа воля и бягство от отговорност. Никакво решение не може да бъде взето от Реформаторския блок, ако не бъде прието от Гражданския съвет с консенсус. Това е изключително тромава процедура и при наличието на дори един несъгласен член на Гражданския съвет е възможно Реформаторският блок да не може да вземе никакво решение за нищо. А е много важно да се действа бързо, да се предлагат политики, да се очертават хоризонти.

Аз например настоявам да знам:

• Какво смята и какво предлага Реформаторският блок по отношение на бежанците?
• Какво решение предлага Реформаторският блок, за да не бъдат повече хора обричани на смърт поради малоумни процедури за отпускане на лекарства?
• Как Реформаторският блок предлага да се финансират театрите?

И т.н., и т.н.

Преди няколко седмици попитах във Facebook каква е позицията на Реформаторския блок за бежанците, като "тагнах" контактите си, за които знам, че са в Реформаторския блок и/или в Гражданския съвет към него. Сред тях има и хора, които смятам за приятели и знам, че се борят за правата на бежанците. Получих отговор - да, такава позиция е нужна, ще направим нещо по въпроса. И... нищо.

В същото време, сред протестиращите има човек с плакат как можело държавата да отпуска на бежанците по 1100 лева. Опитах се да му кажа, че това не е вярно, че огромната част от тези пари се връщат в държавата под формата на заплати и т.н., че отиват за поддръжка на сгради, отопление, ток и че бежанците получават от тях максимум по 65 лева на месец, но той не ми повярва - неговата информация била официална, която съм била аз да споря - искал минималната заплата на българите да стане колкото вземали бежанците. Този мъж вярва на държавата, срещу която протестира. Кой е политическият субект, който би поел отговорност да му каже каква е истината?

Вместо да очертава хоризонт и да задава посока, това, което прави Реформаторският блок, е основно да се крие зад протеста. Който протест неумолимо губи енергия, което логично ще се случва и с електоралната подкрепа за Реформаторския блок.

Ако в настоящата ситуация една политическа сила успее да спечели доверието на недоволните от настоящото управление, които не знаят за кого да гласуват, тази политическа сила има шанс не просто да влезне в парламента, ами и да спечели изборите и да управлява. Тази политическа сила обаче трябва да има кураж да се бори за общественото доверие. Вместо това има един аморфен Реформаторски блок, който не изглежда да си поставя по-сериозна цел от това да влезне в парламента.

Ако няма политическа сила, която върши това, и Протестната мрежа може да се захване с очертаване на хоризонти и посоки, макар да не ѝ е точно това работата. Но предполагам, че ясни позиции и предложения за бежанците, културата, отпускането на лекарства и т.н. биха имали повече ефект от художествените акции, на които, освен авторите им, се радваме най-вече арт изкушените им приятели. А и да се радваме, какво от това - тая радост все повече прилича на марихуаната, която облекчава болките на умиращите от рак.

Протестиращите трябва да разберат, че призивите протестът да не се политизира обслужват настоящото управление. При сегашната ситуация, дори правителството да падне, има немалка вероятност следващият парламент да е подобно абсурден. И да е научил уроците на сегашния - и да протестират хората, ако нямаме достойнство и изпълняваме поръчките, за които сме купени, всичко е наред.

Съжалявам, ако звуча песимистично. Но смятам, че има алтернативи и че те се пропиляват - само исках да обърна внимание върху тях. За да можем да казваме след години, че е имало смисъл от този протест.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог