35/1, или: Виктор за София

Ако следите блога и/или Facebook профила ми, едва ли сте изненадани, че ще гласувам за Виктор Лилов на местните избори.

Всъщност това е вторият път, когато гласувам за кмет с убеденост, граничеща с еуфория. Първият беше през 2007, когато кандидат за кмет на София беше Мартин Заимов. Тогава Мартин не пребори бат Бойко, но въведе радикално ново говорене за градската среда, което до този момент беше присъщо най-вече на архитекти и урбанисти. Вместо да мисли само за изграждане на булеварди, кръстовища на две нива и кръгови движения, той имаше идеи, свързани с екологията, ограничаването на трафика, развитието на велосипедния транспорт. От него много народ научихме какво е компостер. Макар и "десен", той твърдеше, че и ромите са граждани на София, мислеше как градът да е достъпен и за хората с увреждания.

За съжаление, като изключим, че има повече метростанции (и без да коментираме качеството на изработката им), за осем години не забелязвам положително развитие в София. Основният приоритет е движението на автомобилите - което може, да е на две нива или кръгово (ако може - и двете), а което вече е кръгово (кръстовището на Руски паметник например), да стане още по-кръгово. Освен това - ремонти на ключови места в София без обществена дискусия (или с ненавременна и неадекватна такава), кичозни и некачествени резултати, инвестиране основно в центъра и занемаряване на кварталите, особено на северните. Да не говорим за състоянието на селища, които не са в София, но се водят в софийските избирателни райони. "Чистотата" на въздуха е под всякаква критика, и то - след като вече няма "Кремиковци".

Кого, мислите, подкрепя осем години след кандидатирането си Мартин Заимов за кмет на София? Виктор Лилов :-).

Казах го и когато Виктор се кандидатираше за евродепутат: не го подкрепям, защото ми е приятел, напротив - ние сме приятели, защото споделяме общи ценности. Така е от началото на 2010 г., когато се запознахме. За пет години и половина ценностите и темите, които ни свързват, само се множат. Започна се от защитата на бежанците и мигрантите, после се оказа, че сме на едни позиции по отношение на

• ромите, включването им в управлението и узаконяването къщите им, които са единствено жилище; 
• ЛГБТ хората; 
• расизма и неонацизма; 
• тютюнопушенето (подкрепяме забраната за пушене на обществени места);
• декриминализирането на тревата;
• разбирането, че хората са по-важни от автомобилите;
• културното наследство (което трябва да се съхранява в своята автентичност, а не да се руши или да се надграждат древни селища с лъскави тухлички и камъчета);
• ACTA и, по-общо, авторските права;
• електронните услуги и отворените формати;
• масовизирането на алтернативни и екологични източници на енергия;
• театъра (имам особен театрален вкус, съчетан със склонност към минимализъм, но постановката на пиесата на Петер Турини "Най-сетне край", на която Виктор е продуцент, е скроена точно като за мен);
• прогресив рока (не че има отношение към политиката, но фенове на Peter Hammill не се срещат под път и над път); 
• и още много други неща, за които в момента не мога да се сетя.

Накратко: Виктор се застъпва за правата на бежанци, мигранти, роми, ЛГБТ хора. Виктор разбира от работа с роми, защото в продължение на много години, бидейки музикален продуцент, е работодател на роми. Разбира от правене на култура - показва го и с музикалния си бизнес, и с издателството Black Flamingo Publishing, което се развива по страхотен начин. Наясно е, че градът е за всички - и за шофьорите, и за пешеходците, и за мнозинството, и за ромите, и за гей хората, и за мигрантите, че в него има място и за култура, и за бизнес, и че не е задължително всички тези неща да си пречат, а напротив - могат да изграждат общ свят заедно.

Нещо повече - имам основания да смятам, че идеите му не са кухи фрази. Виктор си държи на думата. Например: каза, че ако РБ се коалира с ГЕРБ, той ще напусне РБ, и го направи.

Освен това е и много смел човек - той е първият български политик, който се кандидатира за изборен пост, без да крие сексуалната си ориентация. С ясното съзнание за цялата простотия, която ще му се стовари, но "разчиствайки пътя" пред онези български политици, които ще се разкриват занапред.

Не че е има ключово значение, но Виктор Лилов е и секси. Особено на фона на други кандидати за кмет на София.

Ще подкрепя Виктор и като кандидат за общински съветник. Притежавам дотолкова реализъм (подплатен със социологическа култура), че са смятам, че има по-големи шансове да стане общински съветник, отколкото кмет. Останалите от листата на ДЕОС за София също са чудесни хора, с някои от тях сме и близки приятели. Виктор обаче в най-голяма степен въплъщава онова, което бих искала да видя в човек, който работи за София.

Освен Виктор, бих препоръчала и номер 4 от листата - Емилия Данчева. Тя е журналистка, ромска активистка, изследовател и е прекрасно опровержение на широкоразпространените стереотипи за ромите (далеч не само с това, че има едно дете).

Добре, а защо не РБ и Вили Лилков?

Въпреки надеждите на мен и много хора, Реформаторският блок не се оказа формирование, което стои на страната на човешките права. Дори напротив. Това стана ясно както от коалирането на РБ с откровени неонацисти (и за предстоящите избори това се случва на някои места, примерно във Варна), които в предизборната кампания предлагаха концлагери за роми, така и от убедените действия и твърдения на ключови фигури на блока. Достатъчно е да споменем здравния министър Петър Москов.

Вили Лилков е подходящ за хора, на които пъпът им е хвърлен в центъра на София; за тях градът е на богатите и образованите, а ромите, мигрантите, хомосексуалните нямат място в него. Подходящ е за избиратели, за които да си антикомунист е по-важно от това дали имаш уклони към нацизма и които не ги интересува ангажираността на Богдан Филов с режима на Хитлер, щом е бил добър учен. Аз не съм такъв избирател.

А защо (като изключим Виктор Лилов) ДЕОС?

Ако защитата на човешките права е важна за вас, няма голям избор за кого да гласувате - остават ДЕОС и в редица отношения "Зелените".

От доста години мрънкам как искам в България да има истинска либерална партия и най-сетне се появи нещо, което се доближава до идеята ми. Имам предвид "либерално" не толкова в икономически смисъл (РБ като цяло са предостатъчно икономически либерални), колкото като разбирания за човешката ценност. Преди четири години и половина написах - и ще се самоцитирам, докато е нужно:

За съжаление, в България либералният (изобщо да не се бърка с неолиберален!) политически дискурс беше компрометиран, преди да се случи. "Либералното пространство" уж се зае от Движението за права и свободи, което си е по същество традиционалистка партия, от карикатурата Кире Либерало и от други политически недоразумения. По-късно и от НДСВ, въпреки че в наследствената харизма няма нищо либерално. Политическият спектър беше запълнен от различни консерватизми - от опитите да се внедрява християндемокрация на местна почва до бесепарската (и гербаджийска, както се оказа) носталгия по "доброто старо време". Претендиращи да бъдат алтернатива организации, движения, групи и от "дясно", и от "ляво" пропагандират отричане на демократичните политически процедури.

На този фон, една голяма група остава без политическо представителство. Тази група се състои от хора, които знаят, че светът е шарен и искат да живеят именно в такъв свят. Не искат да бъдат следени и да се страхуват, че всеки момент полицията може да разбие вратата им по погрешка. Не искат да живеят в държава, в която има концлагери за чужденци и за хора с увреждания, дори и за деца. Искат хората на инвалидни колички да не са приковани по домовете си, а да могат да излязат на разходка. Искат да имат правото да бъдат различни. Или поне, да бъдат индивидуалисти. Знаят, че има малцинства и че малцинствата се състоят от хора, които заслужават уважение толкова, колкото и мнозинството. Знаят, че истинското приятелство не зависи от етнос, националност или сексуална ориентация. Знаят, че не всичко е държава, но и че не всичко е пазар.

Ако прочетете програмата на ДЕОС за София (ето я в пълен вид, както и в обобщен), ще видите, че тя в огромна степен въплъщава идеите, които в началото на 2011 г. споделих, че нямат политическо представителство. Е - най-сетне имат. На този етап - само в София, Перник и Хасково. Скоро, надявам се, и в цялата страна. Но това зависи от нашата готовност да подкрепим един автентичен либерален проект.

А ако се чудите как ще гласувам на референдума - ще гласувам "ЗА".

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Първата победа!

Вчера все още се питахме дали не е първоаприлска шега, но днес кореспондент на ГТА провери на място и вече е сигурно - Петър Дошков е възстановен на работа в Югозападен университет от Апелативния съд!!! Толкова съм щастлива, място не мога да си намеря! Трябва да си пусна някаква силна музика и да се наподскачам в кабинета... Може би Solsbury Hill на Peter Garbriel, с което бях поздравила Дошков за католическия Великден. Да, това ще е, видеото с велосипеда. "My heart going boom boom boom... Grab your things, I've come to take you home."

Припомням, че Петър Дошков е уволнен на 7 март 2005 година, защото е изнесъл в медиите данни, доказващи корупционни практики във факултета на скандалния декан Александър Воденичаров.

Представете си, решението на съда е от 6 февруари 2008, но Благоевградският окръжен съд, който трябвало да му съобщи, си "питал ушите" досега! Някои хора явно много са искали Дошков да не научи. Новината се появи едва вчера в "Дарик нюз", а после по телевизия "Око". Не исках да съобщавам нищо, без да съм сигурна.

За месец и половина, откакто контактувам с Петър Дошков по интернет (и малко телефон), установих, че той е уникален човек. Вече мога да го нарека приятел (а аз рядко наричам някого приятел). Битието ми в ЮЗУ се изпълва с нов смисъл, след като ще имам колега като него.

Поздравления, Петре! Знаеш, че се канех да ида до Пловдив да те видя, но сега нямам търпение най-сетне да се видим лице в лице - в Благоевград!


P.S. Пак ще се учи генеративен синтаксис в ЮЗУ!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Мартин с обновен блог

След всичко, което изприказвах по повод на занемаряването на блога на Мартин Заимов (тук и тук), се чувствам длъжна да отбележа в отделен постинг, че блогът му е възстановен и обновен, дори името му е сменено. Поздравления! Когато Мартин разбере, че на коментари се отговаря, това ще заприлича на истински блог! А когато започне да ни държи в течение на това той лично какво се опитва да постигне като общински съветник, надявам се, че ще имам основание да кажа, че не съм гласувала за него и призовавала и други да го правят напразно.

Сайтът "Обичам София" даде признак на живот преди няколко седмици, след което пак изпадна в летаргия. Ще видим, този път ще се опитам да проявя търпение...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Публичността като форма на граждански контрол

Онази вечер, както винаги, телевизорът работеше фоново, а аз правех нещо на лаптопа. Текат някакви късни новини, за жалост не помня по коя телевизия. Изведнъж чувам познат глас, който не бях чувала от отдавна. Да, това беше самият Мартин Заимов! Веднага наострих уши. Първото, което Мартин Заимов каза, е че не го привлича работата на депутат. Ами хубаво, щом не го привлича. И мен не ме привлича :-). Някои хора обаче ги привлича. Всеки с нрава си. Второто, което каза, е че много му се иска София да се промени в близките години, но не вярва това да стане.

Какво?! А ние тогава защо го избрахме за общински съветник? На всичко отгоре и заместник-председател на СОС стана, и комисия оглави. Ако смята, че нищо не е способен да промени, най-честно да се откаже от поста на общински съветник и да върши само онова, от което би имало някакъв ефект.

Знам, че някои от вас биха се опитали да го защитят. Да, едва ли е очаквал Алианс за София да се разпадне по такъв начин. Да, може би е в изолация. Да, може би го саботират. Да, може да е жертва на мръсни интриги.

Но.

Той би могъл да направи поне едно нещо - да ГОВОРИ. Да се опитва да убеждава, ако не общинския съвет, то гражданите на София, в идеите си. Да разширява дискурса за града (да не забравяме, че повечето хора от него научиха какво е "компостер" например). Да канализира обществена подкрепа. Да провокира активността на велосипедисти и/или еколози. И изобщо на граждански активни хора. За какво му е целият "западен" бекграунд, ако не му е ясно, че общественият натиск и обществената воля за промяна са много по-важни от управленските решения и затова е от огромно значение общественото мнение да бъде просвещавано? Защото знаем и за много тъпи решения, резултат от обществен натиск.

Като говоря за просвещаване, нямам предвид това, което казваше Иван Костов навремето - "трябва да обясняваме на хората", а създаване на "просветена" или "образована" публика, в смисъла на Кант и Хабермас. Едно е да имаш претенцията да сведеш "истината" до ушите не "лаиците" отвисоко, друго е да провокираш гражданите (не "хората") да мислят, да имат идеи, да бъдат отговорни, да си дават сметка за възможните последствия от действията си, да вярват, че нещо могат да променят. Мартин Заимов даде заявка, че е способен на това. Едно е обаче претенцията, друго е да можеш да я удържиш. Освен харизма, трябва си и постоянство.

Единствената причина, поради която поддържам този блог, е осъзнаването, че публичността е базисно средство за граждански контрол. Блогът е комай най-адекватният съвременен начин да изразяваш позицията си. Няма пак да повтарям колко е тъпо, че Мартин Заимов заряза блога си. Но това не ми пречи да го държа отговорен до дупка, понеже съм гласувала за него и изразила подкрепата си публично.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

The LAN cannot be used.

ВАЖЕН ЪПДЕЙТ В КРАЯ НА ПОСТИНГА!!!

Направих тази снимка на телевизията на открито на Мартин, докато търпеливо чаках появяването му. До този момент я причислявах единствено към "графата" абстрактна фотография (=уютно занимание, сиреч, неприложимо към този блог). Настъпи време обаче, както би се изразил Карл Маркс, "абстракцията да стане практически истинска".

Казано направо - не мога да използвам кварталната си ЛАН връзка, нито пък университетската ЛАН мрежа в Благоевград, за да се добера до блога на Мартин или до сайта "Обичам София". И май никой друг не може, с каквато и да е интернет връзка. Защото блогът и сайтът от петък насам ги няма. Исках да изчакам да минат уикендът и понеделник (работен ден), преди да пиша по въпроса.

"Рано е за изводи… Освен това трябва да продължи да съществува и по друг начин… И да има и други подобни блогове…", отговори Йовко на коментара ми, че блогът на Мартин продължава да съществува след изборите. Предвидливо.

Не, не се чувствам "изоставена", както някои критици, коментиращи в блога на Мартин, твърдяха. Ако съм се ангажирала там или с кампанията като цяло, то това не е било поради липса на общуване. Напротив, бях ограничила контактите си с доста приятели, за да имам време за това, и още не съм успяла да им се "реванширам" напълно. Така че за мен лично проблем няма, мога да си потъна пак уютничко във Flickr, и толкоз. Нито пък се чувствам "предадена". Аз съм от онези, които скачаха по време на студентските протести през 1997. Какво повече би могло да ме разочарова в областта на политиката от това как СДС с течение на времето проиграха огромното обществено доверие, което ги издигна на власт?

Чувствам се по-скоро ядосана. Много ядосана, бих казала. Не става дума за това, че аз или който и да е е пише в "Обичам София" или в блога на Мартин. А че тези места имаха страхотен потенциал да канализират гражданска енергия. В умна посока. Има мислещи хора, които имат какво да кажат, и искат да го кажат там. Защото разчитат, че ще бъдат чути и че съществува шанс думите им да доведат до съответните действия.

Не е цинично, а е просто глупаво сайтът и блогът на кампанията да са били само с кампанийна цел. На Мартин никак няма да му е лесно в СОС и, независимо дали го осъзнава или не, ще има нужда от силна обществена подкрепа. Вече следва да му е ясно, че няма да я получи от медиите (прочее, какво стана с обещаното разказване за отношението на медиите към кампанията?), освен от "Капитал" и "Дневник" и евентуално още някоя елитарна и затова неособено популярна медия. Ето защо, да си спечелил подкрепата на най-авторитетните блогъри в България (тук, разбира се, не слагам себе си) е голямо постижение, а да я проиграеш е повече от тъпо.

Наивно е, ако Мартин или екипът му са си правили сметката, че със силна интернет подкрепа могат да спечелят изборите, поради което са инвестирали в създаването на сложен интерактивен сайт и на (не толкова сложен) блог. Интригата беше дали той ще е втори, или трети. Нямам данни дали интернет кампанията му има принос за второто място, ще ми се да е така. Но едно знам - тази кампания увлече блогърите, защото се предлагаха съвременни идеи и се чуваха техните.

След като Бойко Борисов спечели на първи тур, един човек ми каза, че ако той се кандидатира за избори, никога не би ме наел да му правя кампанията, защото, ето на, ангажирала съм се била със Заимов, пък той загубил. Аз обаче не съм очаквала, че той ще спечели. Който не е бил съвсем наивен, си е давал сметка, че цялата натрупана активност ще има смисъл след изборите, а не преди тях. Независимо от резултата. Тези, които се ангажирахме с кампанията - по собствено желание и без да сме част от "предизборен щаб", вложихме много - не заради каквато и да било облага, а единствено заради смисъла. Също така и рискувахме - да ни наругаят, че агитираме, да ни се подиграят, да сметнат, че имаме тайни цели или да ни казват, че сме кукли на конци, че ни използват и т.н. и т.н. Но пък си струваше, защото се случваше нещо важно и, не на последно място, защото се случваше общност, твърдо решена да се опита да промени живота около себе си. Не сме били на договор, който да е изтекъл, както може би е изтекъл договорът на онези, които са поддържали "Обичам София" и блога на Мартин, които са си свършили задълженията в рамките на договора и вече нямат ангажимент.

Ако договорите за поддръжка на блога и сайта не са подновени, отговорността за това може да не е лично на Мартин, а да се дължи на други фактори спонсори, щаб и пр. Но си е лично негова отговорност дали ще има собствен блог, или не. Може да поддържа такъв срещу съвсем малка месечна сума или дори безплатно. Пък и има достатъчно user friendly системи за това.

Прочее, днес махнах два линка - един от блогрола си, друг от списъка с любими сайтове. Не обичам неработещи връзки.

П.п. Преди около час получих коментар, че блогът и сайтът отново са налице. Добра новина! Веднага ги добавих отново в блогрола и списъка с български сайтове. Сега чакам да видя кога ще бъдат обновени с оглед на следизборната ситуация.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Десети ноември

Десети ноември, есенен ден, 18 години по-късно. Нямам ясен спомен от събитието преди 18 години. Тогава бях на 15. Спомням си смътно новините и че родителите ми си говореха, че това е преврат и няма връщане назад.

Студентите ми пък нямат съвсем никакви спомени за времето на тоталитаризма. Вероятно така е по-добре, но фактът, че много от тях мислят, че животът преди е бил по-хубав и че политическата свобода не е нещо, на което държат, е тъжно. Но обяснимо.

Родените след 10 ноември 1989 година няма да са прекарали и ден от живота си по време на тоталитаризъм. От утре те вече имат право на глас.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Снимки от телевизията на открито на Мартин

Не можах да се опазя от камерите на телевизията на Мартин във вторник :-)... Кадърът, на който съм уловена, е скрийншот от това видео. А по-долу може да видите резултата от опитите ми да снимам събитието. Можеше и да е по-добре... Направих две слайдшоута, понеже Photobucket не допуска повече от 10 снимки в слайдшоу.

Вече обясних доста подробно защо ще гласувам за Мартин. Забравих обаче да добавя нещо, а за мен то е изключително важно. Споделям хуманното отношение на Мартин към бездомните животни. Съгласна съм с тезата му, че бездомни животни има най-вече, защото много хора изхвърлят домашните си, и че бездомните животни не бива да се убиват, да получават грижи, каквито получават в цивилизованите страни.

Това е последният ми пост преди първия тур на изборите. Искам да бъда кратка. Просто пожелавам на Мартин успех и сили...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Защо ще гласувам за Мартин :-)

Призивът, публикуван на блога на Мартин, ми харесва, но, преди да го приложа, искам да се опитам да обясня със собствени думи защо ще гласувам за него.

Поне на теория, политиците и политическите партии би следвало да изразяват интересите на различни групи избиратели. Отделна тема е защо в България това не е така. Както и да е, до този момент не бях срещала политик, за когото бих могла да кажа, че изразява моите интереси, представлява мен, бори се да направи света ни такъв, какъвто аз искам да бъде. Може би отчасти с изключение на Мартин Димитров, но все пак отчасти (не е тук мястото да обяснявам защо отчасти). Ето защо, когато се запознах с идеите на Мартин Заимов, се почувствах изключително съпричастна - нямало е друг политик досега, чиито възгледи до такава степен да "пасват" на това, което съм аз.

Тук веднага трябва да уточня - ако Мартин се беше кандидатирал просто като независим кандидат или ако зад него беше застанала някоя измислена партия от онези, които имат за цел да отвличат гласове, нямаше да по подкрепя. Нямаше да го подкрепя и ако беше кандидат на друга парламентарна партия или на ГЕРБ, колкото и да ми е симпатичен. Не мисля обаче и че той би го направил. Не бих се нарекла "симпатизант" нито на СДС, нито на ДСБ, но на този етап не се е появила тяхна смислена демократична алтернатива. Фактът, че застават зад Мартин заедно, е обнадеждаващ за мен, макар и да не ме изпълва с бурен оптимизъм за бъдещето на т.нар. "десница". Може би щях да се напъна да гласувам и за друг кандидат, издигнат от тях, зависи от кандидата (със сигурност не за Тити, ха-ха).

След тези уточнения, защо ще гласувам за Мартин?

Начинът на живот на Мартин е в синхрон с идеите, които отстоява, което ме кара да смятам, че не би престанал да ги отстоява, ако стане кмет.

Мартин не е шофьор, той е велосипедист. Това за мен е много важно, защото, ако е кмет, той наистина би се опитал да създаде удобна среда за велосипедисти и пешеходци, което означава и да намери прилични решения на проблемите с паркирането и трафика. Ако си велосипедист, ти пука за въздуха, който дишаш, докато караш, затова и много велосипедисти са загрижени за екологията.

Разбира се, това не означава, че бих гласувала за всеки велосипедист :-)! Мартин има сериозен опит в управлението на финанси, познания, космополитен дух, способност да види в София потенциала на европейска столица.

Най-важно за мен обаче е, че Мартин има изострени сетива за човешката ценност, и това е основното, поради което ще гласувам за него. Мартин възприема хората като човешки същества, а не като нарушители по дефиниция, които подлежат единствено на следене (с камери) и физическо възпиране (с колчета и други средства, а ако кметът не разреши митинг физическото възпиране понякога стига и до физическо насилие от страна на полицията). Мартин има чувствителност за проблемите на хората в неравностойно положение - болни, инвалиди, той възприема и ромите като хора, като граждани на София. Това последното за много хора не би било плюс, но аз смятам, че ромите са жертва на дългогодишна политика спрямо тях. Още не мога да забравя как пред очите ми в трамвая разбиха главата на един ром, а аз стоях като вцепенена и не посмях да направя нищо, а само гледах как хвърчи кръв от главата му, защото тези, които го биеха, бяха озверели... Каквото и да си говорим за ромите обаче, за нечовешкото отношение към хората с увреждания у нас няма оправдание. И Мартин е от малкото, които показват, че им пука.

Мартин е цивилен (и цивилизован). В страна, в която голяма част от хората мечтаят за "силна ръка", просто да дойде някой и "да ги оправи", цивил(изова)ността може и да изглежда като слабост. Нека не забравяме обаче, че именно тя е основата на гражданското общество. А без гражданско общество, което да упражнява контрол над властта, последната ще продължава да ни "оправя", но в другия смисъл. Като казвам, че Мартин е цивилен, нямам предвид просто, че не е с пагон, а и че е свободомислещ, че въплъщава и изповядва ценностите на модерната свобода.

Последно - човек не избира роднините си. Изпитала съм това на собствения си гръб. Не знам колцина от онези, които са имали жизнените шансове, които е имал Мартин навремето, биха се отказали от тях, и то в условията на една тоталитарна държава. За мен много по-важно от това кои са роднините ти е ти какво си направил от себе си, какъв си станал. Дали продължаваш да живееш вкопчен в миналото си, като много деца както на "партийни другари", както и на "жертви на тоталитаризма", или си постигнал нещо самостоятелно, открил си хоризонти, изградил си се като свободна личност.

Ето и призива от блога на Мартин, под който също се подписвам:

Ако наистина ти е писнало да гледаш София зарината в боклуци, парковете и запуснати и тротоарите претъпкани с коли, ако вече не можеш да понасяш мъглата, в която тъне управлението на града сега е моментът, в който може да направиш нещо. Ако ти пука за София и си решил да гласуваш за Мартин, направи своя кампания в оставащите предизборни дни. Обърни се към приятели и роднини, към онези, които са се отказали да гласуват и им кажи: „Този път има за кого да гласуваш. И има за какво да гласуваш.” Обади им се по телефона, пиши им имейл, пусни им писмо в пощенската кутия, покани ги на кафе или на бира и им разкажи за кандидатурата на Мартин. Малко хора четат предизборни програми. Ако си я прочел, разкажи им я, обясни как могат да се решат проблемите на София, как градът ще се разчисти, а парите му ще се управляват добре и прозрачно, как парковете ще се възродят и градския транспорт ще стане удобен и приятен. Направи своя малка кампания за Мартин, за София и за себе си. Вдигни телефона. Пиши. Не отлагай. Намери трима избиратели, които са загубили надежда и ги убеди, че промяната зависи от тях. Защото този път наистина съдбата на града е в наши ръце.

Последно - Сашо ме поправи в коментар към предишния ми пост, че всъщност на сайта на кампанията има банери в секция "download". Така е, и много симпатични аватари също има. Извинявам се за неточността, забелязах това със закъснение. Все пак обаче, всички банери водят към сайта на кампанията (затова смених адреса на този горе така, че да води към блога на Мартин). Ако някой иска банер за блога на Мартин или банер в удобен за него размер, ще го направя и предоставя с удоволствие.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Банери за кампанията на Мартин

Прочетох последния пост на Мартин и реших да допринеса за кампанията, каквото мога. Ако само блогърите гласуваха, Мартин щеше да спечели изборите. Проблемът е как са се привлекат тези, които не четат блогове... Кампанията има доста големи пропуски, омръзна ми да гледам непрекъснато как Жечка Сланинкова пее, а Мартин почти не го виждаме. Бих казала и повече, но съм много уморена точно сега...

Както и да е, смятам, че би било добре на сайта на кампанията да има html кодове за банери, които феновете на Мартин да копираме в блоговете си. Понеже обаче такива няма, аз ги направих и бих желала да ги предоставя на всички, които биха сложили банер в блога или сайта си, но не знаят как (или просто не им се занимава да го правят). Извинявам се за дребния шрифт, но по някаква причина иначе не се побираха на страницата, а и без това, ако ги копирате, няма значение дали е дребно или не. Дано да ви бъдат полезни :)

<a href="http://www.obichamsofia.com/" target="_blank"> <img src="http://www.martinzaimov.com/wp-content/themes/banner_obicham.jpg"/></a>

Изглежда така:

<a href="http://www.martinzaimov.com/" target="_blank"><img width="210" src=" http://www.martinzaimov.com/wp-content/themes/cutline-3-column-split-11/images/
MartinBlogHead.jpg" height="38"/></a> (Моля, имайте предвид, че има интервал между "Martin" и "images", за да се побере кодът на страницата, така че го изтрийте, ако банерът не излиза!)

Изглежда така:

<a href="http://www.obichamsofia.com/static_page.php?tree_id=9&page_id=13" target="_blank"> <img src="http://www.obichamsofia.com/i/vote_martin_1.gif"/></a>

Изглежда така:

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Аз обичам София

Вдъхновена от дискусиите, които се разгарят в и около блога на Мартин Заимов, реших и аз да напиша пост за София.

Видеото, което виждате по-горе, направих преди време с фотоапарата, за да убедя скандинавски приятел, който планираше да посети България със семейството си, да не взима кола под наем. Сцената е от кръстовището на булевардите "Стамболийски" и "Вардар". За нас гледката не е нищо особено, били сме участници в много по-истерични ситуации на кръстовища. Но западните ми приятели изпадат в шок, когато им покажа видеото.

Някой би казал - ама светофарът не работи. За сравнение, нека си спомним новината за онзи немски град, чийто кмет премахнал пътните знаци, защото бил убеден, че участниците в движението най-добре могат да преценят как да регулират отношенията си. Доколкото ми е известно, проектът засега е успешен и дори се планира въвеждането му в други градове. Разбира се, това едва ли би могло да се случи в голям град с натоварено движение, какъвто е София. Така или иначе обаче, поведението на хората на пътя е следствие от, най-общо казано, гражданска култура и зачитане ценността на другия. И смятам, че то може да се промени, ако се предприемат правилните мерки.

Много се изписа в блога на Мартин за паркирането на тротоарите. То безспорно е проблем както за пешеходците, така и за шофьорите. Не мисля, че имам какво да допринеса към тази тема. Затова ще се концентрирам върху поведението на пътя и достъпността на София за инвалиди, за които теми също се писа, но относително по-малко.

Действително, цяло препятствие си е да пресечеш улицата в София. В това отношение мисля, че шофьори и пешеходци сме еднакво безотговорни (може би най-отговорни са велосипедистите), само дето шофьорите притежават сила да се наложат над пешеходците. Шофьорите имат основание да се оплакват, че пешеходците пресичат навсякъде, но и пешеходците не са мотивирани да пресичат на пешеходни пътеки, след като колите така и така не спират, за да им дадат път. Аз лично съм стигнала до извода, че има кръстовища, на които е по-безопасно за живота да минеш на червено, защото, когато светне зелено, колите започват да завиват и не можеш да пресечеш.

А какво да кажем за хората с увреждания? Още се разстройвам, когато се сетя как преди време видях човек на инвалидна количка да се движи по булевард "Вардар", защото нямаше как да се качи на тротоара. А как можеш да се предвижваш из София, ако си сляп, при всички дупки и липсващи шахти, не смея да си представя. Преди години, получих проблеми с равновесието, те и да днес не са преминали напълно, но както и да е. Тогава с изненада установих, че е пълно със стълби, които нямат парапет. Това може да изглежда дребна подробност, но можете ли да си представите ужаса, когато трябва да слезете няколко стъпалца, а не можете? Дори стъпалата за влизане в сградата на Медицинска академия, където се прави ядрено-магнитен резонанс, тоест където отиват онези, които имат (подозрение за) тумор в мозъка, нямат перила.

В София е пълно с хора с психически и физически увреждания, които очевидно са оставени на произвола на съдбата, скитат мръсни по улиците и никой не се грижи за тях. Има например една нещастна жена и с психически, и с физически увреждания, която се мотае близо до нас, в района на Вагон-ресторанта, и разни деца, понякога и възрастни, всячески се опитват да я ядосат и унизят. Има ли кметът правомощие да въздейства да социалните работници да си вършат работата? Какво трябва да се направи, за да получат тези хора покрив над главата и човешко отношение? (Отделен въпрос, че никой кмет не е виновен за лошото отношение към хората с увреждания, за него сме си виновни всички ние, затова съм съгласна с тезата на Мартин, че всички ние носим вина за това, което се случва в Могилино.)

Когато бях в Испания, видях нещо, което представлява много добро решение на проблемите за неспазването на правилата на пътя, а в голяма степен облекчава и придвижването на инвалидите. Знаем, че Испания също не е от "най-цивилизованите" страни и е имала не малко трудности в процеса на присъединяване към ЕС. Обслужването в Испания, на което бях подложена, не беше по-добро от това, на което сме свикнали в България. За да ми бъде отговорено на рецепцията на хотел, и то четиризвезден, се налагаше да чакам по половин час. На пътя обаче цареше пълна хармония и спазване на правилата? Защо? Ами пешеходните пътеки представляваха "легнал полицай". Така хем на колите се налагаше да намалят скоростта, хем беше улеснено преминаването на детски и инвалидни колички. В резултат шофьорите бяха привикнали, че преди пешеходна пътека се спира и спираха всеки път, щом видях пешеходец, който се кани да пресече, дори в случаите, в които пешеходните пътеки не бяха "легнал полицай". Просто и ефективно!

А от поставяне на колчета няма никакъв смисъл, те са израз единствено на безсилие. След като на Графа има толкова камери, защо са колчетата? Просто защото полицията не си върши работата... Отделен въпрос какво е отношението ми към камерите...

Друга практика, този път свързана с отпадъците, ми направи силно впечатление, когато бях в Германия. За връщане на пластмасова бутилка от половин литър в кафенетата и супермаркетите получаваш 15 цента. За голяма бутилка цената беше по-висока. Тук би могло да се въведат и по-ниски цени, но смятам, това би направило много хора мотивирани да връщат бутилките, а ромите не биха ги оставили да се валят по улици и градинки...

Е, толкова с предложенията засега, че работа ме чака...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог