Вчера все още се питахме дали не е първоаприлска шега, но днес кореспондент на ГТА провери на място и вече е сигурно - Петър Дошков е възстановен на работа в Югозападен университет от Апелативния съд!!! Толкова съм щастлива, място не мога да си намеря! Трябва да си пусна някаква силна музика и да се наподскачам в кабинета... Може би Solsbury Hill на Peter Garbriel, с което бях поздравила Дошков за католическия Великден. Да, това ще е, видеото с велосипеда. "My heart going boom boom boom... Grab your things, I've come to take you home."
Припомням, че Петър Дошков е уволнен на 7 март 2005 година, защото е изнесъл в медиите данни, доказващи корупционни практики във факултета на скандалния декан Александър Воденичаров.
Представете си, решението на съда е от 6 февруари 2008, но Благоевградският окръжен съд, който трябвало да му съобщи, си "питал ушите" досега! Някои хора явно много са искали Дошков да не научи. Новината се появи едва вчера в "Дарик нюз", а после по телевизия "Око". Не исках да съобщавам нищо, без да съм сигурна.
За месец и половина, откакто контактувам с Петър Дошков по интернет (и малко телефон), установих, че той е уникален човек. Вече мога да го нарека приятел (а аз рядко наричам някого приятел). Битието ми в ЮЗУ се изпълва с нов смисъл, след като ще имам колега като него.
Поздравления, Петре! Знаеш, че се канех да ида до Пловдив да те видя, но сега нямам търпение най-сетне да се видим лице в лице - в Благоевград!
P.S. Пак ще се учи генеративен синтаксис в ЮЗУ!
Припомням, че Петър Дошков е уволнен на 7 март 2005 година, защото е изнесъл в медиите данни, доказващи корупционни практики във факултета на скандалния декан Александър Воденичаров.
Представете си, решението на съда е от 6 февруари 2008, но Благоевградският окръжен съд, който трябвало да му съобщи, си "питал ушите" досега! Някои хора явно много са искали Дошков да не научи. Новината се появи едва вчера в "Дарик нюз", а после по телевизия "Око". Не исках да съобщавам нищо, без да съм сигурна.
За месец и половина, откакто контактувам с Петър Дошков по интернет (и малко телефон), установих, че той е уникален човек. Вече мога да го нарека приятел (а аз рядко наричам някого приятел). Битието ми в ЮЗУ се изпълва с нов смисъл, след като ще имам колега като него.
Поздравления, Петре! Знаеш, че се канех да ида до Пловдив да те видя, но сега нямам търпение най-сетне да се видим лице в лице - в Благоевград!
P.S. Пак ще се учи генеративен синтаксис в ЮЗУ!
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
