Когато започнах да говоря срещу беззаконията в моя факултет, бях наясно, че ще се намерят хора, които да изровят за мен всичко мръсно, което е възможно. И понеже за мен самата много мръсотии не могат да бъдат намерени (освен да ме упрекват, че до този момент не съм довършила дисертацията си и т.н.), ще търсят компромати, свързани с мои роднини. Днес благополучно първият "удар" дойде. Очаквах, че ще е от друга посока, че ще се захванат със сестра ми. Ала ченгетата изненадващо започнаха с баща ми.
Вижте коментари 37 и 38 към статията на Зорница Латева "Преподаватели ще сезират съда за декана Воденичаров" в "Дневник". Нямам никакво намерение да обяснявам каквото и да било на разни анонимни ченгета, но искам да разкажа някои неща на онези, които ми вярват и ме уважават. Защото компромати тепърва ще излизат.
Баща ми е от Поморие. Има доста реституирани имоти. Имало е периоди, когато ни е помагал, но от известно време с мъжа ми живеем единствено и само на заплата. Много обичаме баща ми, но предпочитаме да сме самостоятелни. Никога не съм била в течение за всичките му имоти и сделки, той е пълнолетен и отговаря за себе си. Не ми се отчита. Що се отнася до мен, аз нямам претенции да притежавам нищо от имотите му. Обичам баща си, защото ми е баща.
Майка ми работи във фонд "Републиканска пътна инфраструктура". И нея обичам, но не съм я виждала от години. Родителите ми са разведени.
Голямата ми сестра се казва Лияна Панделиева. Да, правилно се сетихте - небезизвестният "символ на СДС" в зората на промяната, впоследствие смени политическата си ориентация, понастоящем работи във вестник "Монитор". И нея много обичам, но сме страшно различни - с което и тя е съгласна. Различни сме като вкусове, ценности, отношение към живота. Аз не мога да приема, примерно, нейното отношение към филма за "Могилино" (статията й вече не се намира в интернет, но вижте коментар 6 тук). Както лесно може да се забележи, в "Монитор" не пише нищо за казуса "Воденичаров". Не бих си помислила да смесвам каузата с роднинството.
Имам и 16 годишна сестра. С нея поне за Могилино сме на едно мнение :-).
Знам, че с разказа за родното ми семейство съм дала много материал за интерпретация на враговете на каузата за законност в ЮЗУ, които сега ще се развихрят по всички фронтове. Ала знаете ли, щом съм се захванала да се боря, съм преценила, че съм достатъчно силна. Не могат да ме сринат ей така.
А и всякакви подобни компромати са изцяло безсмислени. Ще обясня защо.
Винаги съм се ръководела от принципа, че човек не е отговорен за роднините си, които не избира, а за начина на живот, който сам е избрал. Моят съзнателен избор са не баща ми, майка ми или сестрите ми, а мъжът ми, вярата ми, приятелите ми, социологията, преподаването, фотографията и - last but not least - борбата за законност на работното ми място. И някои други неща, които не смятам за необходимо да изброявам.
Където няма свобода на избора, не може да има и отговорност.
Вижте коментари 37 и 38 към статията на Зорница Латева "Преподаватели ще сезират съда за декана Воденичаров" в "Дневник". Нямам никакво намерение да обяснявам каквото и да било на разни анонимни ченгета, но искам да разкажа някои неща на онези, които ми вярват и ме уважават. Защото компромати тепърва ще излизат.
Баща ми е от Поморие. Има доста реституирани имоти. Имало е периоди, когато ни е помагал, но от известно време с мъжа ми живеем единствено и само на заплата. Много обичаме баща ми, но предпочитаме да сме самостоятелни. Никога не съм била в течение за всичките му имоти и сделки, той е пълнолетен и отговаря за себе си. Не ми се отчита. Що се отнася до мен, аз нямам претенции да притежавам нищо от имотите му. Обичам баща си, защото ми е баща.
Майка ми работи във фонд "Републиканска пътна инфраструктура". И нея обичам, но не съм я виждала от години. Родителите ми са разведени.
Голямата ми сестра се казва Лияна Панделиева. Да, правилно се сетихте - небезизвестният "символ на СДС" в зората на промяната, впоследствие смени политическата си ориентация, понастоящем работи във вестник "Монитор". И нея много обичам, но сме страшно различни - с което и тя е съгласна. Различни сме като вкусове, ценности, отношение към живота. Аз не мога да приема, примерно, нейното отношение към филма за "Могилино" (статията й вече не се намира в интернет, но вижте коментар 6 тук). Както лесно може да се забележи, в "Монитор" не пише нищо за казуса "Воденичаров". Не бих си помислила да смесвам каузата с роднинството.
Имам и 16 годишна сестра. С нея поне за Могилино сме на едно мнение :-).
Знам, че с разказа за родното ми семейство съм дала много материал за интерпретация на враговете на каузата за законност в ЮЗУ, които сега ще се развихрят по всички фронтове. Ала знаете ли, щом съм се захванала да се боря, съм преценила, че съм достатъчно силна. Не могат да ме сринат ей така.
А и всякакви подобни компромати са изцяло безсмислени. Ще обясня защо.
Винаги съм се ръководела от принципа, че човек не е отговорен за роднините си, които не избира, а за начина на живот, който сам е избрал. Моят съзнателен избор са не баща ми, майка ми или сестрите ми, а мъжът ми, вярата ми, приятелите ми, социологията, преподаването, фотографията и - last but not least - борбата за законност на работното ми място. И някои други неща, които не смятам за необходимо да изброявам.
Където няма свобода на избора, не може да има и отговорност.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
