Когато започнах да говоря срещу беззаконията в моя факултет, бях наясно, че ще се намерят хора, които да изровят за мен всичко мръсно, което е възможно. И понеже за мен самата много мръсотии не могат да бъдат намерени (освен да ме упрекват, че до този момент не съм довършила дисертацията си и т.н.), ще търсят компромати, свързани с мои роднини. Днес благополучно първият "удар" дойде. Очаквах, че ще е от друга посока, че ще се захванат със сестра ми. Ала ченгетата изненадващо започнаха с баща ми.
Вижте коментари 37 и 38 към статията на Зорница Латева "Преподаватели ще сезират съда за декана Воденичаров" в "Дневник". Нямам никакво намерение да обяснявам каквото и да било на разни анонимни ченгета, но искам да разкажа някои неща на онези, които ми вярват и ме уважават. Защото компромати тепърва ще излизат.
Баща ми е от Поморие. Има доста реституирани имоти. Имало е периоди, когато ни е помагал, но от известно време с мъжа ми живеем единствено и само на заплата. Много обичаме баща ми, но предпочитаме да сме самостоятелни. Никога не съм била в течение за всичките му имоти и сделки, той е пълнолетен и отговаря за себе си. Не ми се отчита. Що се отнася до мен, аз нямам претенции да притежавам нищо от имотите му. Обичам баща си, защото ми е баща.
Майка ми работи във фонд "Републиканска пътна инфраструктура". И нея обичам, но не съм я виждала от години. Родителите ми са разведени.
Голямата ми сестра се казва Лияна Панделиева. Да, правилно се сетихте - небезизвестният "символ на СДС" в зората на промяната, впоследствие смени политическата си ориентация, понастоящем работи във вестник "Монитор". И нея много обичам, но сме страшно различни - с което и тя е съгласна. Различни сме като вкусове, ценности, отношение към живота. Аз не мога да приема, примерно, нейното отношение към филма за "Могилино" (статията й вече не се намира в интернет, но вижте коментар 6 тук). Както лесно може да се забележи, в "Монитор" не пише нищо за казуса "Воденичаров". Не бих си помислила да смесвам каузата с роднинството.
Имам и 16 годишна сестра. С нея поне за Могилино сме на едно мнение :-).
Знам, че с разказа за родното ми семейство съм дала много материал за интерпретация на враговете на каузата за законност в ЮЗУ, които сега ще се развихрят по всички фронтове. Ала знаете ли, щом съм се захванала да се боря, съм преценила, че съм достатъчно силна. Не могат да ме сринат ей така.
А и всякакви подобни компромати са изцяло безсмислени. Ще обясня защо.
Винаги съм се ръководела от принципа, че човек не е отговорен за роднините си, които не избира, а за начина на живот, който сам е избрал. Моят съзнателен избор са не баща ми, майка ми или сестрите ми, а мъжът ми, вярата ми, приятелите ми, социологията, преподаването, фотографията и - last but not least - борбата за законност на работното ми място. И някои други неща, които не смятам за необходимо да изброявам.
Където няма свобода на избора, не може да има и отговорност.
Вижте коментари 37 и 38 към статията на Зорница Латева "Преподаватели ще сезират съда за декана Воденичаров" в "Дневник". Нямам никакво намерение да обяснявам каквото и да било на разни анонимни ченгета, но искам да разкажа някои неща на онези, които ми вярват и ме уважават. Защото компромати тепърва ще излизат.
Баща ми е от Поморие. Има доста реституирани имоти. Имало е периоди, когато ни е помагал, но от известно време с мъжа ми живеем единствено и само на заплата. Много обичаме баща ми, но предпочитаме да сме самостоятелни. Никога не съм била в течение за всичките му имоти и сделки, той е пълнолетен и отговаря за себе си. Не ми се отчита. Що се отнася до мен, аз нямам претенции да притежавам нищо от имотите му. Обичам баща си, защото ми е баща.
Майка ми работи във фонд "Републиканска пътна инфраструктура". И нея обичам, но не съм я виждала от години. Родителите ми са разведени.
Голямата ми сестра се казва Лияна Панделиева. Да, правилно се сетихте - небезизвестният "символ на СДС" в зората на промяната, впоследствие смени политическата си ориентация, понастоящем работи във вестник "Монитор". И нея много обичам, но сме страшно различни - с което и тя е съгласна. Различни сме като вкусове, ценности, отношение към живота. Аз не мога да приема, примерно, нейното отношение към филма за "Могилино" (статията й вече не се намира в интернет, но вижте коментар 6 тук). Както лесно може да се забележи, в "Монитор" не пише нищо за казуса "Воденичаров". Не бих си помислила да смесвам каузата с роднинството.
Имам и 16 годишна сестра. С нея поне за Могилино сме на едно мнение :-).
Знам, че с разказа за родното ми семейство съм дала много материал за интерпретация на враговете на каузата за законност в ЮЗУ, които сега ще се развихрят по всички фронтове. Ала знаете ли, щом съм се захванала да се боря, съм преценила, че съм достатъчно силна. Не могат да ме сринат ей така.
А и всякакви подобни компромати са изцяло безсмислени. Ще обясня защо.
Винаги съм се ръководела от принципа, че човек не е отговорен за роднините си, които не избира, а за начина на живот, който сам е избрал. Моят съзнателен избор са не баща ми, майка ми или сестрите ми, а мъжът ми, вярата ми, приятелите ми, социологията, преподаването, фотографията и - last but not least - борбата за законност на работното ми място. И някои други неща, които не смятам за необходимо да изброявам.
Където няма свобода на избора, не може да има и отговорност.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Само така Светла, не им се давай на гадовете.
ОтговорИзтриванеМислено съм с теб!
Благодаря ти за подкрепата! Като си помисля колко хора мислено са с мен, осъзнавам, че съм много щастлив човек...
ОтговорИзтриванеНямам отношение към проблема с този университет, случайно попаднах тук през блогосферата.
ОтговорИзтриванеДруго искам да питам. Как може да обичаш майка си, а да не си я виждала от години?? Сериозно питам.
В този блог предпочитам да не отговарям на толкова лични въпроси. Но животът е сложно нещо, той невинаги протича по начина, по който ни се иска.
ОтговорИзтриванеЕто това е истинската Светла. Никога не се предава, не се пречупва и винаги с достойнство отстоява себе си, принципите си, идеалите си.
ОтговорИзтриванеКрехка чувстителност, съчетана с мъжка решителност и смелост.
Нежно създание, превръщащо се в тигрица, когато отстоява справедливи каузи.
И никога подло, а с чест и достойнство отстояваща името си.
И аз искам да съм като тебе, но ми е много трудно.
Светла, чувствам те още по-близка след този пост. Не им се давай! Зверовете ще искат да те разкъсат. Не им завиждам и не ги разбирам тези хора. Аз съм от идеалистите, които вярвам в доброто и знам, че то винаги побеждава накрая. С теб съм! Успех!
ОтговорИзтриванеБлагодаря, анонимний приятелю (разбира се, сещам се кой си)и Жюси! Подкрепата на хората, на които държа, е много важна за мен. Но не ме изкарвайте герой :-). А че няма да им се дам - това ви го обещавам!
ОтговорИзтриванеПожелавам ви прекрасен ден, приятели.
Не се чувствай отговорна да се обясняваш за роднини. Няма нищо с проблема за декана. (По-скоро е смяна на темата, удобна за инициаторите на роднинските въпроси.)
ОтговорИзтриванеБлагодаря ти, Ели! Всичко това ми е много ясно. Не мисля, че съм се обяснила на когото и да е. Разбира се, че се опитват да отвлекат темата. Но читателите не са вчерашни...
ОтговорИзтриванеДруго си е с еко-нивята на тати зад гърба.
ОтговорИзтриванеКомфорт.
Ех, друго си е петото поколение благоевградчанин.
ОтговорИзтриванеКомфорт за недораслеците.
Недораслеците вкупом се "борят за справедливост", хвърлили около на академичната власт.
ОтговорИзтриванеАко си бяха взимали мулти-витамините, когато му е било времето, нямаше да се налага да компенсират...
Цялият този копнеж за "справедливост" е всъщност зле-прикрита борба за власт.
Колко банално.
Светла,
ОтговорИзтриванеСъжалявам, че те забъркват в помията, в която ежедневно съществуват. Както написах в коментар под http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=485374:
"Колко прозрачно е злото! Защото достойният човек дори
несправедливо да го обвиняват (както твърдят защитниците на статуквото), реагира достойно. Докато мръсният не може да извади от себе си нищо повече от мръсотия. "
Откровеността ти ти прави чест, макар че е винаги опасна. Бог да те закриля и да ти дава все по-голяма радост, като виждаш плода от усилията си.
Радвам се, че те познавам.
Андрей
http://andrewnedelchevnews.blogspot.com/
Благодаря ти за подкрепата и хубавия коментар, Анди!
ОтговорИзтриванеПоздравления, отново.
ОтговорИзтриванеИ съм съгласна с Размисли, че колкото и неприятелите ти да занимават публиката с рода ти до девето коляно, от това деканството на проф. Воденичаров няма да стане по-законно.