ВАЖЕН ЪПДЕЙТ В КРАЯ НА ПОСТИНГА!!!
Направих тази снимка на телевизията на открито на Мартин, докато търпеливо чаках появяването му. До този момент я причислявах единствено към "графата" абстрактна фотография (=уютно занимание, сиреч, неприложимо към този блог). Настъпи време обаче, както би се изразил Карл Маркс, "абстракцията да стане практически истинска".
Казано направо - не мога да използвам кварталната си ЛАН връзка, нито пък университетската ЛАН мрежа в Благоевград, за да се добера до блога на Мартин или до сайта "Обичам София". И май никой друг не може, с каквато и да е интернет връзка. Защото блогът и сайтът от петък насам ги няма. Исках да изчакам да минат уикендът и понеделник (работен ден), преди да пиша по въпроса.
"Рано е за изводи… Освен това трябва да продължи да съществува и по друг начин… И да има и други подобни блогове…", отговори Йовко на коментара ми, че блогът на Мартин продължава да съществува след изборите. Предвидливо.
Не, не се чувствам "изоставена", както някои критици, коментиращи в блога на Мартин, твърдяха. Ако съм се ангажирала там или с кампанията като цяло, то това не е било поради липса на общуване. Напротив, бях ограничила контактите си с доста приятели, за да имам време за това, и още не съм успяла да им се "реванширам" напълно. Така че за мен лично проблем няма, мога да си потъна пак уютничко във Flickr, и толкоз. Нито пък се чувствам "предадена". Аз съм от онези, които скачаха по време на студентските протести през 1997. Какво повече би могло да ме разочарова в областта на политиката от това как СДС с течение на времето проиграха огромното обществено доверие, което ги издигна на власт?
Чувствам се по-скоро ядосана. Много ядосана, бих казала. Не става дума за това, че аз или който и да е е пише в "Обичам София" или в блога на Мартин. А че тези места имаха страхотен потенциал да канализират гражданска енергия. В умна посока. Има мислещи хора, които имат какво да кажат, и искат да го кажат там. Защото разчитат, че ще бъдат чути и че съществува шанс думите им да доведат до съответните действия.
Не е цинично, а е просто глупаво сайтът и блогът на кампанията да са били само с кампанийна цел. На Мартин никак няма да му е лесно в СОС и, независимо дали го осъзнава или не, ще има нужда от силна обществена подкрепа. Вече следва да му е ясно, че няма да я получи от медиите (прочее, какво стана с обещаното разказване за отношението на медиите към кампанията?), освен от "Капитал" и "Дневник" и евентуално още някоя елитарна и затова неособено популярна медия. Ето защо, да си спечелил подкрепата на най-авторитетните блогъри в България (тук, разбира се, не слагам себе си) е голямо постижение, а да я проиграеш е повече от тъпо.
Наивно е, ако Мартин или екипът му са си правили сметката, че със силна интернет подкрепа могат да спечелят изборите, поради което са инвестирали в създаването на сложен интерактивен сайт и на (не толкова сложен) блог. Интригата беше дали той ще е втори, или трети. Нямам данни дали интернет кампанията му има принос за второто място, ще ми се да е така. Но едно знам - тази кампания увлече блогърите, защото се предлагаха съвременни идеи и се чуваха техните.
След като Бойко Борисов спечели на първи тур, един човек ми каза, че ако той се кандидатира за избори, никога не би ме наел да му правя кампанията, защото, ето на, ангажирала съм се била със Заимов, пък той загубил. Аз обаче не съм очаквала, че той ще спечели. Който не е бил съвсем наивен, си е давал сметка, че цялата натрупана активност ще има смисъл след изборите, а не преди тях. Независимо от резултата. Тези, които се ангажирахме с кампанията - по собствено желание и без да сме част от "предизборен щаб", вложихме много - не заради каквато и да било облага, а единствено заради смисъла. Също така и рискувахме - да ни наругаят, че агитираме, да ни се подиграят, да сметнат, че имаме тайни цели или да ни казват, че сме кукли на конци, че ни използват и т.н. и т.н. Но пък си струваше, защото се случваше нещо важно и, не на последно място, защото се случваше общност, твърдо решена да се опита да промени живота около себе си. Не сме били на договор, който да е изтекъл, както може би е изтекъл договорът на онези, които са поддържали "Обичам София" и блога на Мартин, които са си свършили задълженията в рамките на договора и вече нямат ангажимент.
Ако договорите за поддръжка на блога и сайта не са подновени, отговорността за това може да не е лично на Мартин, а да се дължи на други фактори спонсори, щаб и пр. Но си е лично негова отговорност дали ще има собствен блог, или не. Може да поддържа такъв срещу съвсем малка месечна сума или дори безплатно. Пък и има достатъчно user friendly системи за това.
Прочее, днес махнах два линка - един от блогрола си, друг от списъка с любими сайтове. Не обичам неработещи връзки.
П.п. Преди около час получих коментар, че блогът и сайтът отново са налице. Добра новина! Веднага ги добавих отново в блогрола и списъка с български сайтове. Сега чакам да видя кога ще бъдат обновени с оглед на следизборната ситуация.
Направих тази снимка на телевизията на открито на Мартин, докато търпеливо чаках появяването му. До този момент я причислявах единствено към "графата" абстрактна фотография (=уютно занимание, сиреч, неприложимо към този блог). Настъпи време обаче, както би се изразил Карл Маркс, "абстракцията да стане практически истинска".
Казано направо - не мога да използвам кварталната си ЛАН връзка, нито пък университетската ЛАН мрежа в Благоевград, за да се добера до блога на Мартин или до сайта "Обичам София". И май никой друг не може, с каквато и да е интернет връзка. Защото блогът и сайтът от петък насам ги няма. Исках да изчакам да минат уикендът и понеделник (работен ден), преди да пиша по въпроса.
"Рано е за изводи… Освен това трябва да продължи да съществува и по друг начин… И да има и други подобни блогове…", отговори Йовко на коментара ми, че блогът на Мартин продължава да съществува след изборите. Предвидливо.
Не, не се чувствам "изоставена", както някои критици, коментиращи в блога на Мартин, твърдяха. Ако съм се ангажирала там или с кампанията като цяло, то това не е било поради липса на общуване. Напротив, бях ограничила контактите си с доста приятели, за да имам време за това, и още не съм успяла да им се "реванширам" напълно. Така че за мен лично проблем няма, мога да си потъна пак уютничко във Flickr, и толкоз. Нито пък се чувствам "предадена". Аз съм от онези, които скачаха по време на студентските протести през 1997. Какво повече би могло да ме разочарова в областта на политиката от това как СДС с течение на времето проиграха огромното обществено доверие, което ги издигна на власт?
Чувствам се по-скоро ядосана. Много ядосана, бих казала. Не става дума за това, че аз или който и да е е пише в "Обичам София" или в блога на Мартин. А че тези места имаха страхотен потенциал да канализират гражданска енергия. В умна посока. Има мислещи хора, които имат какво да кажат, и искат да го кажат там. Защото разчитат, че ще бъдат чути и че съществува шанс думите им да доведат до съответните действия.
Не е цинично, а е просто глупаво сайтът и блогът на кампанията да са били само с кампанийна цел. На Мартин никак няма да му е лесно в СОС и, независимо дали го осъзнава или не, ще има нужда от силна обществена подкрепа. Вече следва да му е ясно, че няма да я получи от медиите (прочее, какво стана с обещаното разказване за отношението на медиите към кампанията?), освен от "Капитал" и "Дневник" и евентуално още някоя елитарна и затова неособено популярна медия. Ето защо, да си спечелил подкрепата на най-авторитетните блогъри в България (тук, разбира се, не слагам себе си) е голямо постижение, а да я проиграеш е повече от тъпо.
Наивно е, ако Мартин или екипът му са си правили сметката, че със силна интернет подкрепа могат да спечелят изборите, поради което са инвестирали в създаването на сложен интерактивен сайт и на (не толкова сложен) блог. Интригата беше дали той ще е втори, или трети. Нямам данни дали интернет кампанията му има принос за второто място, ще ми се да е така. Но едно знам - тази кампания увлече блогърите, защото се предлагаха съвременни идеи и се чуваха техните.
След като Бойко Борисов спечели на първи тур, един човек ми каза, че ако той се кандидатира за избори, никога не би ме наел да му правя кампанията, защото, ето на, ангажирала съм се била със Заимов, пък той загубил. Аз обаче не съм очаквала, че той ще спечели. Който не е бил съвсем наивен, си е давал сметка, че цялата натрупана активност ще има смисъл след изборите, а не преди тях. Независимо от резултата. Тези, които се ангажирахме с кампанията - по собствено желание и без да сме част от "предизборен щаб", вложихме много - не заради каквато и да било облага, а единствено заради смисъла. Също така и рискувахме - да ни наругаят, че агитираме, да ни се подиграят, да сметнат, че имаме тайни цели или да ни казват, че сме кукли на конци, че ни използват и т.н. и т.н. Но пък си струваше, защото се случваше нещо важно и, не на последно място, защото се случваше общност, твърдо решена да се опита да промени живота около себе си. Не сме били на договор, който да е изтекъл, както може би е изтекъл договорът на онези, които са поддържали "Обичам София" и блога на Мартин, които са си свършили задълженията в рамките на договора и вече нямат ангажимент.
Ако договорите за поддръжка на блога и сайта не са подновени, отговорността за това може да не е лично на Мартин, а да се дължи на други фактори спонсори, щаб и пр. Но си е лично негова отговорност дали ще има собствен блог, или не. Може да поддържа такъв срещу съвсем малка месечна сума или дори безплатно. Пък и има достатъчно user friendly системи за това.
Прочее, днес махнах два линка - един от блогрола си, друг от списъка с любими сайтове. Не обичам неработещи връзки.
П.п. Преди около час получих коментар, че блогът и сайтът отново са налице. Добра новина! Веднага ги добавих отново в блогрола и списъка с български сайтове. Сега чакам да видя кога ще бъдат обновени с оглед на следизборната ситуация.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
