Забрана на „Аз съм българче“ или забрана на функционалната грамотност?

Колаж от манипулативни заглавия

Не следя жълтокафяви медии и профили в социалните мрежи. Затова истерията около „Аз съм българче“ стигна до мен на доста късен етап. С изумление разбрах, че моя статия в „Свободна Европа“ е била превърната в повод премиерът Николай Денков, правителството и образователното министерство да обясняват, че нямат намерение да премахват известното стихотворение на Иван Вазов от учебната програма.

Откъсът от статията ми, заради който се тиражират твърдения за забраната на „Аз съм българче“, е следният:

„Няма как децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, ако са длъжни да учат „Аз съм българче“, без на образователната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им.“

Числото 100 000 не съм го измислила аз, а идва от изказване на икономическия министър, според когото такъв брой на работници от трети страни е нужен, за да се преодолее недостигът на работна ръка в България.

Масовата истерия тръгва след публикация в ПИК на самия Недялко Недялков. Той обвинява не конкретно мен, а „американската медия“ „Свободна Европа“. Въпреки че съм външна авторка и статиите ми се публикуват в раздела „Мнения“, всички публикации от който (включително тази) завършват със следния редакционен текст:

„Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.“

Изглежда целта е да се удари точно „Свободна Европа“. В други случаи негативните читателски реакции са били концентрирани около моята личност – публичните ми позиции в защита на дискриминирани групи и отстояването на непопулярни тези, сексуалната ми ориентация, факта, че стоя зад Genderland и т.н. Не че някои статии не се занимават със скромната ми персона, но основната атака е срещу „Свободна Европа“.

Дезинформационната кампания около статията ми се разгръща на принципа на снежната топка. Много скоро лъжата, че „Свободна Европа“ иска да се забрани „Аз съм българче“, прераства до внушения, че едва ли не правителството иска това.

В масовата истерия се включват не само дежурни пропутински журналисти, „инфлуенсъри“ и медии като Валерия Велева, „Гласове“, Карбовски (къде без него) и позабравения Бареков. Вземат участие и политици като Костадин Костадинов, Корнелия Нинова, Карлос Контрера и други, между които самият бивш главен прокурор Иван Гешев.

По темата се разписват и от Съюза на българските писатели. Същия съюз, чийто печатен орган може в една публикация (вж. стр. 3) да се изкаже срещу Сорос, НПО-тата, ЛГБТИ хората и Георги Господинов. Според тях „Свободна Европа“ е предложила да се извади стихотворението „Аз съм българче“ от учебната програма.

Появиха се смислени анализи на разразилата се конспирация, например фактчек в Offnews, както и изяснение на фактите в самата „Свободна Европа“, която беше и единствената медия, поискала и публикувала мой коментар по темата. От „24 часа“ също поискаха коментар, но журналистът така и не реагира, когато му го изпратих.

Защо тогава много хора, между които и някои неглупави, се вързаха на конспирацията за забраната на „Аз съм българче“?

В България има теми, свързани с националната идентичност, които са канонизирани – за тях има една официална интерпретация, върху която не се разсъждава. Всяка позиция встрани от канона се възприема като скандална и предизвиква буря. Идеализираните образи на Ботев и Левски, както и едноизмерно-патриотичния прочит на произведенията на Иван Вазов са част от този канон.

Да си припомним два скандала, които са резултат от нежелание да се разбере какво всъщност се твърди – за проекта „Митът Батак“, както и по-малкия, но също шумен скандал около късометражния филм „Ботев е идиот“.

Мине се, не мине, и се завихря поредната конспирация „махат Вазов“ или „махат Ботев“ от учебната програма.

Канонизирането на определени литературни и исторически интерпретации е предпоставка за ниска функционална грамотност. Защото канонът изключва критичното мислене, което пък е необходимо условие за функционалната грамотност.

Когато в статията си между другото дадох пример с „Аз съм българче“, не помислих, че нагазвам в канона и че с това може да бъде злоупотребено.

Мисълта ми беше следната: когато българските деца учат „Аз съм българче“, те възприемат стихотворението като отнасящо се до тях. Защото са българчета. Когато чужденчета го учат, то не се отнася до техния опит. Защото не са българчета. Това не означава, че не трябва да го учат или че не са способни да го харесат. Аз не съм Хамлет, но харесвам монолога на Хамлет. Още по-малко пък означава да се премахне от учебната програма. 

Означава само, че чужденчетата биха се почувствали по-ценни и по-приети, ако могат да представят в клас и нещо, което се отнася до тях. А това би могло да обогати и българските им съученици.

Ще дам пример. В пети клас имах съученик от Куба – Алберто. Учителите все му се караха и говореха по негов адрес – Алберто е мързелив, Алберто се прави, че не знае български… Докато веднъж в час по физическо учителката му предложи да ни покаже как се танцуват румба и ча-ча-ча. Алберто грейна и затанцува, а ние го гледахме възхитено. За нас той вече не беше просто хитрец и мързеланко, а човек, който танцува страхотно и може да ни научи на нещо интересно.

Хайде да направим кратко упражнение по функционална грамотност.

Ето едно изречение, което по структура е аналогично на това от статията ми, в което се споменава „Аз съм българче“.

Майката на седмокласника Иванчо му казва:

– Няма да те приемат в елитна гимназия, ако учиш по математика, без да ти хрумва да учиш по български!

Какво иска майката на Иванчо?

• а) иска той да учи по математика, а да не учи по български
• б) иска той да учи по български, а да не учи по математика
• в) иска да му забрани да учи по математика
• г) иска той да учи и по български, и по математика

Следва въпрос за обща култура:

Кой в България има право да променя учебните планове и програми?

• а) журналисти и публицисти на свободна практика
• б) медиите
• в) Министерството на образованието
• г) американците

Не се иска особена интелигентност, за да се познаят верните отговори. Естествено, че майката на Иванчо не иска да му забрани да учи по математика. А учебните планове и програми се изработват и променят от експерти в МОН.

Медиите могат да имат въздействие върху вземането на решения (поради което и са наричани „четвърта власт“) само ако успеят да повлияят на общественото мнение и/или на мнението на вземащите решения.

Премахването на „Аз съм българче“ от учебната програма не е кауза, която би се прегърнала от общественото мнение или правителството.

Статиите ми затова са публикувани в рубриката „Мнение“, защото изразяват личното ми мнение. То може да не съвпада не само с това на „Свободна Европа“, а и с това на преобладаващата част от обществото, на правителството, на мнозинството депутати, на президента, на членовете на Конституционния съд и т.н.

Иронията е, че сред най-възмутените от цитата от статията ми са хора, за които словото на омразата и конспиративните теории са свобода на изразяване. И които много обичат да громят „кенсъл културата“ и да обвиняват в цензура всички, които ги държат отговорни за техните расистки, хомофобски, сексистки и пр. изказвания.

Но какво ли се учудвам – тези хора демонстрират двоен стандарт не само в това отношение.

Знаете ли, ако моето скромно мнение имаше пряко влияние върху държавата, нямаше да играя на дребно, премахвайки или забранявайки класически произведения от учебната програма. Щях да си поставя по-сериозна цел – промяна в конституцията. По-точно премахване на думите, че бракът е само „между мъж и жена“.

Ето, казах го. Тази промяна, предполагам, все някога ще бъде направена. Но ако се извърши още докато Николай Денков е премиер, значи може би мнението ми действително има пряко отражение върху държавните решения.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Опит за следизборна равносметка

JK HGZ, Pixabay, Public Domain 

За социологията

Понякога е добре да се намери социолог, който да напомня, че социологията като наука не е „моментна снимка“ на това какво са казали хората, а разбиране на обществото. Каквото не излиза от сондажите, трябва поне да може да се предположи в анализите.

Все пак трябва да се признае, че българският избирател е изключително труден обект на изследване. Сменя си мнението в последния момент, често лъже анкетьорите, постъпва в разрез с учебниците по политология. Ала грешните „моментни снимки“ трябва да са повод за преосмисляне на изследователския инструментариум, а не само за безпомощни констатации.

За „Възраждане“ и ИБГНИ

Че „Възраждане“ влиза в парламента, за мен не е изненада. Следя дейността на Копейкин от години (писала съм тук и тук) и очаквах подобно развитие. Интересното, което предстои да видим, е как останалите партии в парламента ще се позиционират по отношение на „Възраждане“, дали ще се стигне до „исторически компромиси“ с тях и дали Костадинов ще влезе в ролята на „златен пръст“, ако се наложи.

Жалко за ИБГНИ, макар и също неизненадващо. Впрочем най-жалкото е решението на Маяма да смени цвета на косата си насред кампанията. Така отправя директно послание към избирателите си, че единствената ѝ цел е да им се хареса. Което е обидно за тях. Ще ми се „Ние идваме“ (под по-адекватно име) да се опитат да продължат без „Изправи се“ и Дончева.

За Лозан Панов и ДБ

Лозан Панов, когото допреди кампанията безкрайно уважавах, беше голямо разочарование. Питам се как се стигна дотук, след като в началото изглеждаше, че има потенциал да бъде поне трети на първия тур, а ако си изиграе добре картите, защо не и втори. Изцепките му срещу „Демократична България“ бяха недопустими.

От друга страна, направи ми впечатление, че от самото начало ДБ го подкрепи като че насила и не си даваше зор, а вместо това се концентрира само в своята кампания. Усещаше се някаква антипатия от страна на ДБ към Панов.

Не знам на какво се дължи това, вероятно поне отчасти е било поради непоносимостта между ДБ и Ивет Добромирова (за която се твърдеше, че му е пиар), може и други фактори да са се насложили. Но е малоумно да не удариш рамо (не финансово, а с послания) на кандидат, за когото си заявил подкрепа. Допускам, че Панов се е обидил от честолюбие. Което не го оправдава, но нищо не оправдава и ДБ.

Така че ДБ и Панов се постараха да се потопят взаимно. Единствената невинна жертва (без да броим избирателите им) в тази ситуация е Мария Касимова-Моасе, която от началото до края беше прекрасна и пазеше достойнството на другите с цената на, предполагам, трудни лични преглъщания.

За „Демократична България“

ДБ е крайно време да разберат, че не може винаги някой друг да е виновен на „демократите“, че им е издърпал килимчето изпод краката. Преди 20 години НДСВ „потопи“ ОДС, после ГЕРБ видя сметката на остатъците от „десницата“. А само през тази година първо „Има такъв народ“, после „Продължаваме промяната“ се настаниха на терена, разчистен с „кървава пот“ от ДБ – с акцията в „Росенец“ и протестите, които последваха.

Няма обаче да се връщам до „Костов е виновен“, а ще представя накратко позицията си само за настоящата ситуация.

ДБ е коалиция между три партии. Те не само са различни в ценностно отношение, а и вътре в две от тях има сериозни различия и противопоставяния. Най-консистентно (макар и не без известни ценностни опозиции) е „Зелено движение“. После са ДСБ, които се определят като повече или по-малко консервативни и се идентифицират през антикомунизма. И накрая са ДБ, които са се фокусирали върху правосъдната реформа, дигитализацията и антикорупцията, а иначе се опитват да нямат идеология. Поради което членовете ѝ са от социалнолиберални до религиозни фундаменталисти.

Тази крехка конструкция на ДБ е основание коалицията да избягва да се позиционира достатъчно категорично по важни теми, свързани с ценности, както и по други въпроси като например пандемията и ваксинирането. Да не би да настане вътрешен разкол и/или да се отблъснат избиратели. Липсата на ясни позиции обаче също отблъсква избиратели и е повод за вътрешни напрежения.

За пример ще дам поведението на ДБ по повод на предизборната декларация на София Прайд. Правата на ЛГБТИ хората е една от темите, които силно разделят коалицията. „Зелено движение“ официално се обявяват в защита на равните права. ДСБ нямат категорична позиция, но председателят на партията Атанас Атанасов официално е против, а евродепутатът (и бивш председател) Радан Кънев е по-скоро за. „Да, България“ няма официална позиция по темата, а председателят Христо Иванов и най-приближените му са пас.

Да се върна на декларацията. През април тя беше подписана от едва 17 кандидат-депутати (от различни партии и коалиции). 13 от тях бяха от ДБ – 7 от „Зелено движение“ и 6 от „Да, България“. През ноември те бяха 49. От тях цели 43 са от ДБ – 17 от „Да, България“, 13 от „Зелено движение“ (включително съпредседателите на партията), 8 от ДСБ (!) и 5 граждански кандидати.

От страна на подписалите декларацията от ДСБ този жест е демонстрация, освен на защита на равните права, и на несъгласие с ръководството на партията в лицето на Атанасов. Което пък избива в контекста на скандала с изхвърлянето от листата на зам.-председателката Цецка Бачкова. Подписалите от ДаБГ пък са „прескочили“ желанието на ръководството си в лицето на Христо Иванов (и приближените му Иво Мирчев и Антоанета Цонева) да не се заема позиция.

Освен ценностни несъвместимости, в ДСБ и ДаБГ има сериозни конфликти между ръководството и членовете, близки до него, от една страна, и останалите, от друга. Първите не пускат властта, нареждат се на избираемите места в листите (поради което беше и скандалът с Методи Лалов), не се вслушват в критика и често излизат с неадекватно артикулирани публични послания.

Приказките за дигитализация, задкулисие и сараи например могат да са привлекателни само за едно силно ограничено ядро от избиратели. На останалите трябва да им се обясни по понятен и привлекателен начин какъв е, джанъм, смисълът от тези неща – че за много хора ще е по-лесно, ако могат да подават и получават документи, както и да гласуват, електронно, че едни хора разпределят ресурсите и така прецакват останалите, и т.н.

И преди да обвиняваме „Продължаваме промяната“, следва да се запитаме защо ДаБГ не успяха да оценят, да задържат Кирил Петков и да го направят ако не публичното лице, то едно от публичните лица на партията. Той може да има трески за дялане, но има и това, от което ДаБГ (и ДБ като цяло) има болезнена нужда – харизматично излъчване, способност да обяснява понятно и конкретно за широк кръг избиратели, отвореност и приветливост.

За бъдещето на ДБ

След чутовния изборен провал на ДБ си мисля, че най-добре ще е коалицията да се саморазпусне и да се започне начисто. Както и ДаБГ и ДСБ да направят същото. Да се обособят поне две ценностни ядра – консервативно и социалнолиберално – които да заявят ценностите и приоритетите си открито. И да преценят могат ли да правят нещо заедно, или не, да се коалират ли (или влеят) в други политически субекти, да привлекат ли нови хора и какво изобщо да правят.

Но вече трябва да е ясно, че отказът да се заемат позиции по критични теми не е печеливша стратегия. Защото, ако не убеждаваме избирателите си в нещата, които смятаме за важни от страх да не ни „разлюбят“, пак няма гаранция, че те ще останат при нас. А няма да отидат при „врага“, който е по-убедителен от нас.

Политиката не е в това да правиш каквото мислиш, че избирателите искат, а да успееш да ги убедиш в това, което смяташ, че е добро за обществото. Другото е популизъм, който, ако не уцелиш адекватния тон, изглежда нелеп. Освен това е смъртоносен. Както политически, така и буквално – достатъчно е да погледнем равнището на смъртност в България.

Накратко – бъдещето на ДБ (или каквото остане от коалицията) зависи от това, дали има воля за минаване през катарзис и рестарт.

Заглавно изображение: JK HGZ от Pixabay. 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Брекзит

Ще ми се да отбележа Брекзит с някакъв умен текст. Нищо не ми хрумва обаче. Освен да отправя прощален поздрав с изпълнение на Питър Гейбриъл и Genesis на песен от албума на Selling England by the Pound. Концертът е впрочем от 1973 – годината, през която Великобритания се присъединява към това, което по-късно приема името Европейски съюз.

Просто е... тъжно.

Защото Великобритания не беше просто една от страните в ЕС. Нейният език се използва (и в обозримо бъдеще ще продължи да се използва) като основен в международната комуникация, не само в Европа. Британската култура и попкултура са повлияли на хората от множество поколения да бъдат това, което са. Излишно е да изброявам примери. Английски мислители са положили основите на концепцията за човешките права. И така нататък, и така нататък.

И сега човек вижда как един от стълбовете на идентичността му рухва. Поради пропаганда, страх, дребнавост, омраза...

Но езикът, музиката, книгите, филмите – тези неща са над политиката. Отивайки си, Великобритания не може да си ги вземе обратно. Впрочем и не иска.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Ще гласувам за Борис Бонев (70/71)

С годините ставам все по-критичен избирател. Не ми е достатъчно един кандидат да е издигнат от политическата сила, на която симпатизирам. По-важно ми е и кандидатът, и политическата сила, да споделят ценности, с които се идентифицирам. Както и да не застават зад ценности, които смятам за неприемливи.

Това виждам в Борис Бонев от Спаси София като кандидат за кмет. В детайлния План за София, който по същество представлява предизборната му програма, пише не само за градски транспорт и инфраструктура, както се опасявах в началото. Авторите на плана (никой не крие, че той е колективно дело) обръщат внимание също на уязвимите и дискриминираните групи. В него се предлагат мерки за преодоляване на дискриминацията към ромите и успешната им интеграция. Помислено е и за хората с увреждания, възрастните хора, жертвите на насилие и необходимостта от кризисни центрове. Дори за възраждане на клубовете на пенсионерите и предоставянето на възможности те да имат пълноценен живот, да спортуват, да си позволяват културни развлечения и т.н.

Ето с това „Спаси София“ ме спечели. Защото програмата им е написана преди всичко с мисъл за човешката ценност – нещо рядко срещано в по нашите ширини. Особено в последните години, когато избори се печелят с омраза, а не с хуманизъм.

След кандидатурата на Мартин Заимов за кмет преди 12 години тази на „Спаси София“ е първата, която намирам за наистина визионерска. Тоест такава, която предлага нови идеи за развитието на града. (За Виктор Лилов гласувах, защото имаме общи ценности, включително за това каква трябва да е една съвременна европейска столица, и заради смелостта му.)

Навремето Мартин Заимов беше първият, който ме накара да се заинтересувам от съвременното европейско градоустройство. Та разбрах, че мястото на хората не е в подлезите, а на равнището на земята, и че градският транспорт и придвижването с екологични средства е по-смислено от приоритизирането на автомобилите в града. От него научих и например какво е компостер.

Програмата на „Спаси София“ споделя тази представа за съвременно и човешко градоустройство, която ми е близка на сърцето и се изповядва и от урбанисти като Ян Геел. Редом с това предлага решения, за които не съм се замисляла преди, но които много ми харесаха, като например изграждането на интермодални терминали.

Конкретно за Борис Бонев мога да кажа, че той има много добро публично присъствие. Не само изглежда добре, а и е прекрасен оратор (предполагам, че го е учил, вероятно не в България). Може да говори спокойно и убедително, а и с факти – по същество. В същото време има и чувство за хумор. Тези качества не са задължителни, за да е някой политик, на когото бих симпатизирала. Но са важни за качественото участие в публичния живот.

Смятам, че Борис Бонев е находка. До неотдавна името му не ми говореше нищо – свързвах „Спаси София“ най-вече с Гергин Борисов. Чак след като се кандидатира за кмет, разбрах, че съществува такъв човек и че се бори за по-добра градска среда от десетилетие. Когато наскоро случайно го срещнах, му казах, че се надявам да остане в публичния живот в България. Имаме нужда от такива човешки гласове и присъствия.

Надявам се и че Борис Бонев няма да се захване с глупости и да се компрометира. Това би могло да се случи основно при две хипотези:

• Първата е толкова да иска да успее в политиката, че да се свърже с някакви идиоти само с надеждата да му докарат гласове (мой любим кандидат го направи преди години и това прецака политическата му кариера).
• Втората е да се опитва да прави политика, твърдейки, че партиите са мръсно нещо, и така да влезе в коловоза на популизма. Едно е да искаш да бъдеш надпартиен кандидат (което той направи и което е разумно за тези избори, според мен), друго е да отричаш базисни елементи от политическите системи на демократичните страни.

И така. Накратко – ще гласувам за Борис Бонев за кмет (№70 в бюлетината) и общински съветник (№71), както и за кандидатката за районен кмет от „Демократична България“. За добро или лошо не знам нищо за нея, но не съм престанала да се чувствам избирател на ДБ и ми се иска по някакъв начин да засвидетелствам това. 

Следващата част на тази публикация не е задължителна за четене. Тя е отговор защо не гласувам за кандидата на ДБ. Ако този въпрос не ви вълнува, спокойно можете да я пропуснете.

Първоначално бях скептична към решението на „Спаси София“ да издигнат свой кандидат. Щеше ми се „Демократична България“ да издигне кандидатура, която да обедини много хора. Не ми се вярваше, че младежите от „Спаси София“ са написали сериозна програма, смятах, че предимно се перчат. И чаках да видя какво ще предложат от ДБ.

Кандидатурата, издигната от ДБ, ме поля като студен душ. Когато няколко месеца по-рано бях писала статия за идеята на арх. Борислав Игнатов да превърне Паметника на Съветската армия в монумент „България над всичко“, нямах идея, че ще стане кандидатът за кмет, за който се очаква аз, като избирател на ДБ, да гласувам.

Предполагам, че Борислав Игнатов е добър архитект. Намирам го за симпатичен. Мога да преглътна много неща – кича на идеята му и дори това, че първо я защитаваше, а после се отметна и рече, че била шега. Макар че отмятането не е добър знак, ако тепърва влизаш в политиката.

Това, което не могат да преглътна, е „България над всичко“. Този израз започва да се употребява в България по аналогия на Deutschland über alles – фраза, която е премахната от химна на Германия, защото е асоциирана с режима на Хитлер. Въпреки че оригиналният ѝ смисъл е друг. Няма извинение за това, че у нас се казва под път и над път „България над всичко“ без чувствителност към историческия контекст.

Ако някой се прицелва в националистическия електорат, просто няма как да спечели мен. А и този електорат си има далеч по-ефектни кандидати. Ако целта е да се спечелят онези гласоподаватели, които 30 години след 10 ноември продължават да свеждат демокрацията до антикомунизъм – ами и там не съм. Ако от мен се очаква да гласувам само от политическа лоялност – мина времето, когато го правех.

Неотдавна поспорихме с член на „Да, България“, когото безкрайно ценя. Според него претенцията на „Спаси София“ да бъдат надпартийни е популистка. Съгласна съм, че политиката се прави от политически сили, които съответно носят политическа отговорност. Смятам обаче, че в тези избори за ДБ би било по-добре да застанат зад независим кандидат – така биха могли да привлекат и гласоподаватели извън кръга на рехавата си, пък и свръхкритична, електорална маса. В това отношение БСП прояви повече ум и остави Мая Манолова да играе независима, за да не гласуват за нея само избирателите на „столетницата“.

Все пак, ако Борислав Игнатов стигне до балотаж, а Борис Бонев – не, ще гласувам за Игнатов. Със сигурност е по-добър вариант и от Йорданка Фандъкова, и от Мая Манолова.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Какъв е проблемът с избора на Иван Гешев

Протест срещу избора на Иван Гешев за главен прокурор.
Снимка: Spiritia - Собствена творба, CC BY-SA 3.0, Link  

Преди седем години споделих предположението си, че Сотир Цацаров ще бъде активно вреден главен прокурор. Не след дълго още повече се убедих в това, но в тогава и представа си нямах в каква степен съм била права.

Не съм единственият човек, според когото Иван Гешев е по-лош вариант и от Цацаров. Цацаров поне публично може да говори като юрист; какви са професионалните му действия е отделен въпрос. Докато Гешев, още преди да е избран, започва да сплашва и да „извива ръце“. Още по-сериозно е, че демонстрира несъгласие към основния принцип на правото в демократичните страни – разделението на властите.

Ако още не сте видели видеото на „Господари на ефира“ за Иван Гешев, сега е моментът да го направите.

Не е проблем да си завършил право в полицейската школа в Симеоново. Проблем е да възприемаш и трите власти като функция на полицейщината.

Проблемът не е и в личността и манталитета на Иван Гешев. А в това, че тази личност с този манталитет ще разполага с безконтролна власт. Проблемът е и в структурата на съдебната власт, политическата ѝ зависимост и непропорционално силния акцент върху прокуратурата в нея.

Изборът на Гешев показва как у нас прокуратурата е структура, централизирана поне колкото полицията. Структура, в която не е възможно да се издигаш в йерархията, без да изпълняваш безпрекословно всяко нареждане на висшестоящия. А най-висшестоящият в тази структура е главният прокурор.

Изборът на главен прокурор не е проблем само на „средната класа“. Защото при базисна липса на презумпция за невинност онези, които в най-голяма степен ще го отнесат, са най-маргинализираните, бедните, безгласните, беззащитните. Знаковите дела обикновено не са за тях. Но виждате например как убийството на един Жоро Джевизов доведе комай до легализирането „граждански смъртни присъди“ срещу хора, възприемани като „подчовеци“. Това е елемент именно от този стил на разправа, институционално кристализирал в безконтролността на държавното обвинение.

Кой е главен прокурор действително засяга лично всеки български гражданин. Това определя, както казва и съдия Мирослава Тодорова, социалния климат, в който ще живеем в следващите седем години. Ето защо е важно да се протестира, въпреки неголемите шансове за успех на един такъв протест. 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Ще гласувам за Мария Спирова

Тази година умишлено не се включвам в предизборната кампания. Предпочитам да агитирам за партия или коалиция, чиито ценности в максимална степен споделям. А на терена няма такава. От друга страна, имам приятели, които се допитват до мен за идеи за кого да гласуват. И аз им казвам. Защото партия няма, но човек има. И защото имаме възможността да гласуваме преференциално.

Да, има кандидат за евродепутат, с когото изповядваме сходни ценности, и това е Мария Спирова. Тя не се поддава на омраза, пропаганда и ретроградни тенденции. Тя говори публично за онова, в което вярва.

Мария Спирова е под номер 104 в листата на Демократично България (номер 13).

Да, знам, че е възможно преференциите за Мария да не стигнат и на нейно място в европарламента да отиде друг кандидат. От друга страна – винаги има риск, когато се гласува, освен ако човек не залага на най-сигурното. А най-сигурното в тези избори за мен е напълно неприемливо. Ако партията, коалицията или независимият кандидат, за която/когото гласувате, не се класира, гласът ви пак ще се разпредели между онези, които не сте избрали. Но колкото повече хора споделят вашия избор, толкова по-големи са шансовете.

И така – успех на Мария Спирова на изборите за Европейски парламент в неделя!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За оправданията на Борислав Цеков и Петър Кичашки

Вчера писах за развитието на историята с фалшифицираните ми лични данни със специалното участие на две небезизвестни личности на държавна длъжност – Борислав Цеков и Петър Кичашки. Случаят беше отразен от Свободна Европа, на която предоставих допълнителна информация, разпространи се из медиите и успя да предизвика политически скандал. (Тук слагам скоба – макар да имам сериозни резерви към президента Румен Радев, одобрявам ветото му върху Закона за личните данни.)

Понеже те бурно възразяват срещу изнесената информация, ето съдебното решение, което свалих от сайта на Софийския административен съд (САС):

Съдебно решение

Бих могла да сканирам и своя екземпляр, но този на САС е със заличени лични данни. Все пак, по инициалите можете да се ориентирате. Доста забавно четиво.

В края му еднозначно пише, че Цеков и Кичашки са осъдени. Това означава, че жалбите им е отхвърлена и освен че трябва да си платят глобите, те трябва и да поемат разноските по делото. Да го кажа по-просто – съдът отхвърля жалбите им, защото за него е очевидно, че са извършили злоупотреба.

Предисторията: сезирана след редица жалби, Комисията за защита на личните данни ги глобява за злоупотреба с лични данни, включително и с моите. Подписали са ни в подписка за референдума на Слави, в която подписка не сме участвали. Конкретно за моя подпис самият Борислав Цеков е декларилал, че е положен пред него (това го пише в решението на КЗЛД). Да се подписвам в полза на референдум, който не подкрепям, пък и пред Борислав Цеков, чието публично поведение дълбоко не одобрявам, е абсурд. Те обжалват в Софийския административен съд. Съдът, както казах, отхвърля жалбите им.

В никоя медия не прочетох, че те са осъдени на последна инстанция и прочее дивотии, които те сами си разпространяват, за да има какво да отхвърлят. Става дума за административно – извършване на „деяния с висока обществена опасност“, които „не могат да се квалифицират като маловажни“ (цитирам съдебното решение).

Защо за открадната кокошка можеш да влезеш в затвора, а за усвояване на 40000 лева за инициативен комитет с фалшиви подписи – да се разминеш с глоба, пък и да заемаш знакова държавна длъжност, е друг въпрос. 

 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

И според САС Петър Кичашки и Борислав Цеков са злоупотребили с лични данни

През есента на 2016 г. сигнализирах, че името ми е използвано в подписка, свързана с референдума на Слави Трифонов. Инициативният комитет, организирал подписката, се оглавяваше от Петър Кичашки, в него беше и Борислав Цеков.

Подадох жалба в Комисията за защита на личните данни, дадох показания в полицията, както и образец от почерка си за графологична експертиза. Освен мен жалби са подали и Мария Мусова, Стоян Иванов, Антоанета Аршинкова, Пламен Гачев и Канна Рачева.

Година по-късно Кичашки и Цеков от въпросния инициативен комитет бяха осъдени да платят по 10 000 лева глоба, а Радослав Георгиев – с 500 лева повече от тях. Те, разбира се, обжалваха.

Днес получих съдебното решение на Софийския административен от 10 януари. Съдът не приема аргументи в стил „не знам, не чух, не видях“ и потвърждава наложените глоби.

Междувременно далаверите за усвояване на пари и злоупотреба с лични данни не попречиха на Кичашки да стане член на Комисията за защита от дискриминация, а на Борислав Цеков – президенстски съветник.

Но все пак е добра новина, че съдът понякога си върши работата и реагира адекватно.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Моментна онтология на продажбата на шофьорски книжки

Това ми предлага Google при търсене на „продавам шо“ – да намеря обяви на хора, които продават шофьорски книжки. Вярно е, че резултатите на търсачката варират за отделните хора. Но е вярно и че аз не съм шофьор, не се интересувам от автомобили и не търся информация, свързана с шофьорски книжки.

Някои от исканията на Босия, който гладува вече 40 дена, не са особено смислени. Например – да се направи нова Кръгла маса и неполитически парламент. Корупцията в различни области обаче е важно да се разследва, а допускащите я – да се наказват. Особено когато последствията от нея се измерва в брой смърти.

И не би трябвало да се стига дотам някой да залага живота си, за да се замислим за необходимостта от такива елементарни за едно демократично общество неща.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Кое бихте предпочели, ако наистина трябваше да изберете?

Колаж: „Три пачи представя“

В деня, в който премиерът обяви в телевизионен монолог, че „оттегляме“ (Кой оттегля? Партията Му? Правителството Му?) Истанбулската конвенция, за да не понесем сами пасива, дойде поредната новина за жена, по всяка вероятност убита от партньора си. За разлика от истерията за „джендърите“, новината мина и замина. Замислих се обаче:

Откакто у нас се вихри скандалът около Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция, колко случаи на жени, убити от настоящ или бивш партньор или съпруг в България, станаха известни в публичното пространство? За същия период, пък и преди него – колко случаи на мъже, преоблечени като жени, които снимат или нападат в родна женска тоалетна, са станали станали публично достояние? Колко случаи за хомосексуални хора, които са карали хетеросексуални да станат като тях или са ги заплашили по някакъв начин, са влезли в новините?

Защото Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие няма тепърва да създаде хомосексуални и трансполови хора, те си съществуват по нашите ширини преди и независимо от нея. (А че конвенцията няма особено отношение към тях, освен мимоходом, е друга тема.) Съществува дори легална смяна на пола. Доскоро знаех, че има такива случаи от началото на 90-те, но наскоро разбрах, че е имало и по социалистическо време даже. И на хората със сменен пол е напълно разрешено да се женят. Това се случва в България. Е, този факт попречил ли е на хетеросексуалните ни сънародници да си живеят живота нормално?

И други неща се питам. Да допуснем, че всички нелепости, които се говорят за Истанбулската конвенция, са верни. Какво бихте предпочели, ако сте жена (а ако сте мъж – за жените, които обичате – съпруги, партньорки, майки, сестри и пр.)?

• настоящ или бивш съпруг или партньор да ви изнасили или да видите мъж, преоблечен като жена, в дамската тоалетна?
• настоящ или бивш съпруг или партньор да ви убие или да ви снима мъж, преоблечен като жена, в дамската тоалетна?
• настоящ или бивш съпруг или партньор да ви смаже главата с нагорещен котлон или някой гей да може законно да отиде на свиждане на партньора си в болницата?
• настоящ или бивш съпруг или партньор да ви застреля, както седите в заведение с най-добрата си приятелка, или детето ви да научи в училище, че хората са различни и това не е толкова страшно?

Какво бихте избрали, ако знаете, че наистина ще ви се случи едното или другото?

Ако за себе си предпочитате да сте живи, цели и уважавани и искате същото за любимите ви хора, защо за вас хипотетични сценарии са по-важни от реалното насилие, което се случва всекидневно?

Става въпрос за вашия и за нашия живот, за общото ни съществуване. Защо някакви имагинерни страхове трябва да са по-важни от това?

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

На печелившите: обичайте се спокойно!

Докато днес голяма част от влюбеното население празнува, прави си подаръци, радва се на специални оферти и т.н., друга част се намира във вихара на един абсурден „джендър“ скандал. Тази друга част усеща нарастваща и омраза и се чувства все по-заплашена.

Докато едни хора се къпят във валентинския мейнстрийм, на други им се отрича правото да обичат и да съществуват само заради това, което са. Те се явяват изкупителна жертва, за да може насилието у нас да продължи да бъде оправдавано. Да продължаваме всеки път да се изненадваме – защо пак е убита жена, защо някои се държат с децата и учениците си като с животни. Да обвиняваме жертвите за това, че са жертви.

Само и само да не се приближим малко към съвременния европейски хуманизъм се анатемосват филми и книги, правят се истерии от абсурдни грешки в учебни помагала, отричат се неща, които са във фундамента на европейската култура, правят се опити в зародиш да се забрани дори само шансът някои хора да могат да живеят що-годе нормално.

Ако сте хетеросексуални, биологическият ви пол е безвъпросен и отговаря на психологическия ви и имате любим човек до себе си – весел празник, ако тачите Свети Валентин! Ако обичате някого от същия пол или вашият собствен пол не е безвъпросен... пак празнувайте, ако ви се празнува днес, но – внимателно.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Отворено писмо до (не)стереотипния мъж Петър Москов

Петър Москов. CC-BY Gabriel VanHelsing, Wikimedia Commons.

Уважаеми господин Москов,

Обръщам се към Вас, защото се смятате за демократ и вероятно все още има хора, които вярват, че сте и се влияят от мнението Ви. Ако бяхте просто откровен неонацист (или ако бяхте бесепар), нямаше да си правя труда. Повод за писмото ми е Вашият фейсбук статус по повод на приемането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция.

Ще се концентрирам върху един цитат от статуса Ви, който, според мен, обобщава притесненията Ви:

„Като "неразбиращ", искрено се вълнувам от перспективата синът ми да бъде просветен в училище за дебрите на възможните "нестереотипни роли" на пола на баща му...

Наистина ли не разбирате, че отваряте вратата на узаконената лудост. Вярвате ли убедено, че поведенческите отклонения на възрастните (което е техен избор и лично решение за живота им), трябва да бъдат наложени като образователна норма на децата?“

Думите Ви са в контекста на следния пасаж от конвенцията (съкратен по този начин от Вас):

2. „Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване... на нестереотипни роли на пола... в официалните учебни програми и на всички образователни равнища“.

Няма да споря с Вас за определението за пол и разликата между sex и gender, защото това би било кауза пердута. Ще ми се обаче да обърна вниманието Ви върху думите „стереотип“ и „роля".

Какво значи „стереотип"? Думата има няколко значения:

Първо, стереотип на поведение: човек прави едно и също нещо при сходни ситуации. Например: „Петър Москов запалва цигара, когато пие кафе.“ (Не знам дали наистина палите винаги, когато пиете кафе, само давам пример.)

Второ, шаблони на мислене, представи и мнения, които са характерни за хората от дадено общество или общост за тях самите или за другите. Например: „Българските мъже са най-добрите любовници“, „Българките са най-красивите жени“, „Ромите са избрали да живеят и да се държат като скотове“. В това си значение стереотипите имат много общо с предразсъдъците.

Какво значи „роля"? Ролята е нещо, което се играе. Човек има различни роли в различни ситуации. Петър Москов има роля на съпруг, роля на лекар, имал е роля на министър и т.н.

Тогава, какво ще да е „стереотипна роля“? Поведение, свързано с различни стереотипи, които са било по отношение на другите, било по отношение на групата, към която принадлежим самите ние. Например: „Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв“, „Аз съм публична личност и затова всичко, което кажа, е правилно.“

Пола настрана, но сам виждате, че нито стереотипите, нито ролите, нито стереотипните роли имат каквато и да е връзка с биологията.

Тогава, какво да разбираме под стереотипни или нестереотипни роли на пола?

Отново ще дам пример – с традиционната стереотипна роля за мъж в балканско/българската ѝ версия.

Според този стереотип (шаблон, представа, нагласа) за това, какво трябва да е мъжът:

• Мъжът е главата на семейството.
• Мъжът е силният в семейството, а жената е слабата.
• Мъжът не плаче.
• Мъжът е по-добър шофьор от жената.
• Мъжът изкарва пари, а жената готви, чисти и гледа деца. Ако жената работи, работата ѝ не е толкова важна, колкото тази на мъжа, и не отнема задълженията ѝ към дома и семейството. Ако жената има различно мнение по въпроса, истинският мъж ѝ показва къде ѝ е мястото.
• Когато мъжът се прибира вкъщи след тежък работен ден, очаква от жена си да му даде пантофите и да му сервира салата с ракия, а после и вечеря.
• Когато мъжът гледа мач, той прави това с други мъже, в краен случай, сам. От жената се иска да седи в кухнята, освен в моментите, когато сервира ракия и салата.
• Мъжът участва във възпитанието на децата с налагане на дисциплина и здрава ръка.
• Мъжът е голям еб... любовник. Ако той изпитва сексуално удоволствие, значи жената, която удостоява със секс, изпитва същото. Ако жената каже, че не иска, значи лъже и мъжът трябва да се държи по-твърдо, за да ѝ покаже какво иска тя всъщност. Ако се държи, сякаш не ѝ е харесало, също лъже.
• Истинският мъж трябва да мирише на мъж, да излъчва животинска мъжественост. Многото къпане и козметиката са за жените и педалите.
• Истинският мъж има нужда да се уверява отново и отново в своята хетеросексуалност и в мъжката си идентичност. Гейовете и транссексуалните мъжът възприема като заплаха и се страхува, че ако вижда повече такива, ще се „изпедерасти“, по думите на Светльо Витков. Мъжът се страхува да не се „изпедерасти“ и ако не отговаря на всички останали представи, описани по-горе.
• Мъжът иска да има син, когото да възпитава в това, какво е да си истински мъж.

Господин Москов, преди да се тревожите в какви „нестереотипни роли“ на Вашия пол може да бъде просветен синът Ви в училище, може би е полезно да си отговорите в какви полови роли го просвещавате Вие:

• Показвате ли му, че майка му е поне толкова ценна (като човешко същество, не като аксесоар), колкото сте и Вие?
• Можете ли да понесете, ако майка му иска да има кариера? А ако постигне в професията си повече от Вас, финансово или статусно?
• Бихте ли я подкрепяли, ако иска да се развива? Бихте ли поели половината от домакинските задължения? Бихте ли си взели отпуска по бащинство?
• Бихте ли гледали мач заедно с жена си? А бихте ли участвали в направата на салатата, която похапвате по време на мача?
• Бихте ли отстоявали с думи и действия, че физическото насилие над членове на семейството не е начин за решаване на никой проблем?
• Бихте ли допуснали синът Ви да разбере, че понякога сте уязвим и раним?
• Когато синът Ви порасне толкова, че да говорите за секс, бихте ли му казали, че удоволствието на жената е толкова важно, колкото и на мъжа? И че ако мъжът свърши, това не е гаранция, че на жената ѝ е било приятно, а че за удовлетворението ѝ са нужни допълнителни усилия?
• Бихте ли учили сина си да се къпе редовно, защото личната хигиена е въпрос на уважение към другия и най-вече – към интимния партньор?
• Бихте ли учили сина си да се чувства уверен в сексуалната си ориентация и половата си идентичност, независимо какви са другите? 
• А сега си представете, че имате дъщеричка и участвате в отглеждането ѝ. Ако сте навън и се налага да я заведете до тоалетната, в женската тоалетна ли ще я заведете, или в мъжката, и защо? Мислите ли, че мъжката Ви идентичност ще пострада, ако влезете в женската тоалетна или женската идентичност на дъщеря Ви ще бъде заплашена, ако я заведете в мъжката?

В степента, в която отговорите Ви на горните въпроси (с изключение на първата част от последия въпрос, която не изисква отговор с „да“ или „не“) са положителни, Вашата роля на мъж, господин Москов, е нестереотипна. Бързам да Ви успокоя, че това няма нищо общо нито със сексуалната Ви ориентация, нито с половата Ви идентичност. То просто е проява на цивилизованост.

В степента, в която отговорите Ви са отрицателни, Вие успешно се вписвате в стереотипната роля на мъж. От което за сексуалната Ви ориентация и половата Ви идентичност също не следва нищо.

И, да, цивилизоваността е въпрос не само на възпитание, но и на „избор и лично решение“ (ако използвам Вашия израз) за живота на човек. Ако продължавате да я наричате „поведенческо отклонение“, това вече е проблем.

Ето какво исках да Ви кажа, господин Москов. След изказванията Ви за ромите, които живеят като скотове, вече не сме контакти във Фейсбук, но предполагам, че това писмо ще Ви намери.

Благодаря Ви за вниманието,

Светла Енчева, Ваш бивш избирател

________________

Ако искате да подкрепите „Неуютен блог“, можете да го направите тук. На онези, които вече го подкрепиха – благодаря!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Лош, лош сириец!

Какво първо показва Google при търсене по ключова дума „сириец“

Вече два дена водеща новина е, че сириец е организаторът на схемата за изнасяне на лекарства. Всевъзможни медии излизат със заглавия, в които първата дума е „сириец“, а „организаторът“ е с пълен член – да не би аудиторията случайно да помисли, че може да има и други организатори.

Какво остава в главата на средностатистическата българска аудитория, от години облъчвана с послания против бежанците от Сирия? Първо, вината за изчезването на лекарствата не е в българската държава и българските институции, а е в сириец. Сирийците са лоши – искат да претопят етнически и религиозно Европа и България, а сега отнемат и лекарствата на болния и изстрадал български народ. При такова заглавие, в което поантата е етносът, няма как вината неявно да не се прехвърли върху целия етнос.

Ако помислим трезво обаче (както би следвало и журналистите да правят, преди да пишат новини), как един човек, бил той и сириец, може да е в основата на толкова голям контрабанден канал с помощта на още шестима лекари и фармацевти? Става дума за

изнасяне на лекарства за стотици милиони

В резултат на него хиляди хора в България остават без адекватно лечение. За някои липсата на лекарства означава трайно влошаване на здравето, за други – смърт.

Как това се организира от един сириец, бил той и аптекар, както пишат някои медии?

Как се изнасят лекарства за стотици милиони? Близко е до ума, че това не може да стане без покровителство на всички нива в институционалната йерархия над съответния сирийски гражданин и лекарите и аптекари, за които се казва, че са му помагали. И то – покровителство, което е на съответната цена. Един обикновен аптекар не би могъл да бъде нищо повече от изпълнител в подобна схема. Един обикновен сириец, също.

А

защо сириец?

Тук бих могла да имам само хипотези, като е възможно и повече от една да е вярна, както и всичките да не са верни.

Хипотеза 1: Натопяваме чужденеца в схемата, за да излезе държавата чиста.

Хипотеза 2: Какво би могло да бъде общото между сириец и контрабанден канал? Първото, за което се сещам, е каналджийството на бежанци. Един разработен канал, минаващ през България и стигащ до Западна Европа, би могъл да се използва на практика за каквото си помислите – наркотици, незаконна търговия с лекарства, трафик на хора и пр. (Каква е разликата между каналджийството и трафика и защо тя е важна, съм писала в „Маргиналия“.) Естествено, каналджийството също не се осъществява без височайша благословия на всички нива. В противен случай основният „разпределителен център“ за търсещи убежище, опитващи се да стигнат до Германия, нямаше да бъде точно на Лъвов мост, в центъра на София и на две крачки от Дирекция „Миграция“.

Да не забравяме и че

всеки е невинен до доказване на противното

Вината се хвърля върху сирийския гражданин, без срещу него да има осъдителна присъда. Едно честно дело би осветлило целия мащаб на корупционната схема. Да видим колко дълбоко и високо ще стигне разследването, дали ще има дело и как казусът ще бъде отразяван в медиите.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Патриотично предложение

Google отбелязва Хелоуин. Не го е срам!

По повод на „вайръл“ (ако държим да го кажем на български – „заразния“) призива да празнуваме Хелоуин, когато американците станат кукери, предлагам да развихрим въображението си. 

Например:

Когато германците си купят чушкопеци, тогава и аз ще се кача в автомобил.

Когато американците започнат да хапват банички с боза, тогава и аз ще ям картофи (домати, царевица, пуйка и т.н.).

Вие сте.

________________

Ако искате да подкрепите „Неуютен блог“, можете да го направите тук. На онези, които вече го подкрепиха – благодаря!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

СПАСителни размисли

Темата за Александър/Спас вече се поизтърка. Институционалните реакции около нея напоследък отместват вниманието от по-сериозни проблеми. Но аз продължавам да си мисля. За човешките отношения и за доверието.

Да не се доверяваме на хора, които познаваме само от интернет, е измамна поука. Въпросното лице, в модуса на Спас, е предполагаем извършител на измами и на хора, които познава „в реалния живот“.

Едни от най-ценните познанства в живота ми са започнали в интернет, а някои там са си и останали. Не бих жертвала доверието си към хора, които познавам само от мрежата, защото сред тях би могло да има и измамник. (Друг въпрос е, че на никого от тях не съм давала номера на кредитната си карта. Но са единици и хората, които познавам на живо, и на които бих го дала.)

Друго си мисля обаче. Най-искрено признавам на Александър/Спас, че е умен, има обща култура, както и брилянтна интуиция за маркетинг. Да измислиш една личност, да успееш да я позиционираш в публичното пространство сред мрежа от неслучайни хора и да ѝ създадеш авторитет, за това се искат множество качества. Това прави Александър/Спас по своему симпатичен персонаж, а историята му – подходящ филмов сюжет.

Да си умен, симпатичен, харизматичен и да имаш готини позиции обаче не означава непременно да си почтен. Ала и ако се подвизаваш с истинското си име, хората те познават на живо, виждали са те по телевизията и т.н., няма гаранция, че не си измамник. И в „реалния живот“ има умни, симпатични, способни и харизматични измамници, с някои от които можем дори да споделяме общи ценности. Едни ограбват парите ни, други – политическите ни и гражданските ни надежди, трети – нещо друго. Каквото и да ограбят от нас, боли.

Смятам, че е важно да сме способни на доверие. Пълната липса на доверие към другите е параноя. Но доверието трябва да се случва в разумни граници. И да не си затваряме очите, когато има знаци за злоупотреба с него. Когато ни лъжат, манипулират или зомбират. Все едно дали заради пари, власт, кариера, его, любов, всичко заедно или нещо друго.

________________

Ако искате да подкрепите „Неуютен блог“, можете да го направите тук. На онези, които вече го подкрепиха – благодаря!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Защо Европейската агенция за лекарствата няма да се премести в София?

Малко контекст

Пореден патриотичен скандал тресе родината. Във фокуса му е „лошият“ Български хелзинкски комитет (БХК). В случай, че сте били информационно откъснати от българската реалност и тепърва наваксвате, ето, накратко, историята:

В края на август група ЛГБТ служители от Европейската агенция за лекарствата пишат писмо във връзка с кандидатурата на България за домакин на агенцията. В него те изразяват тревогата си дали в България правата им ще се спазват, след като в страната ни няма под никаква форма правно признаване на еднополовите двойки.

Според заместник-министъра на здравеопазването Мирослав Ненков ЛГБТ служителите на агенцията няма да имат проблеми, защото „тези хора“ (изразът е на Ненков) „не са дискриминирани у нас, българите са открити, живеят на кръстопът и са виждали какво ли не“. Един вид, „абе ще ги изтърпим някак“.

Във връзка с питането на служителите и отговора на заместник-министъра четири организации – „Действие“, ГЛАС, „Билитис“ и БХК изпратиха писмо до европейски институции, включително и до Агенцията за лекарствата. Там те обръщат внимание върху редица проблеми, между които:

• липсата на законово признание на еднополовите връзки у нас, дори да са на чужденстранни граждани; 
• отказа на българския съд да третира като домашно насилието, извършвано от партньор от същия пол;
• предразсъдъците на официални лица, отговорни за изработването и прилагането на политики (да припомним, че самият Бойко Борисов каза „не трябва толкова да се парадира“);
• липсата в Наказателния кодекс на признаване на престъпления от омраза;
• ниската подкрепа за еднополовите бракове в България.

Всички твърдения са подкрепени с данни и документи. Въпреки това, писмото стана повод за поредната акция срещу БХК, макар да е последна в списъка, а на останалите три организации не се обърна особено внимание. Основните обвинения са, че Българският хелзинкски комитет е „антибългарска организация“ и че едва ли не спира Агенцията за лекарствата да се премести в София заради няколко служители, които са малцинство.

Отделно, има патриотично възмущение към служителите на агенцията като цяло, които изглежда не горят от желание да дойдат в България. Че какво ѝ е на България, и тя е част от ЕС, няма само на Запад да живеят евробюрократите, я!

Още при подаването на кандидатурата Бойко Борисов заяви, че у нас служителите на агенцията и семействата им ще имат достъп до отлични условия за жилищно настаняване, образование, здравеопазване и възможности за работа. Пред БНР той каза: „Какво ѝ е на София, че да не може тези хора да дойдат у нас? Кое й е лошото на България, освен че е бедна? Нашите приятели и роднини, които работят и живеят в чужбина, идват тук да си правят зъбите. Защо? Защото е лошо? Идват тук да си оперират жлъчките – защо, нали са много хубави онези болници в западния свят. Със зъби и нокти ние ще се борим да гласуват за нас.“

Много проблеми, но без основния

Аргументът за служителите-малцинство е поредният пример как у нас правата на малцинствата не са на почит. Не по-малко интересен е другият повод за възмущение – „разглезеността“ на служителите, които не искат да работят в България.

Да оставим настрана ЛГБТ групата от екипа на агенцията и да се запитаме – какво чака у нас останалите?

Бойко Борисов вероятно е прав, когато казва, че те ще бъдат настанени в хубави жилища. Живеенето в една страна обаче не започва и не свършва с жилището.

Ако сред служителите на агенцията или членовете на семействата им има хора с увреждания, те няма да могат да разчитат на достъпна среда, каквато има изградена в редица европейски държави. У нас хората с увреждания все още не се смятат за пълноценни индивиди, а по-скоро за обекти, които загрозяват средата и пречат на „нормалните“, или най-малкото – имат нужда от някой (роднина) да им помага, ако изобщо излизат някъде.

Но и хората с увреждания са малцинство, ще каже патриотичното мнозинство. Да вземем тогава достъпа до институциите, той се отнася за всички, включително за хетеросексуалните и хората без увреждания. В много публични институции у нас масово се отказва обслужване на хора, които не говорят български език – общини, данъчни служби, агенции и т.н. И ако служителите на агенцията или членове на техните семейства нямат придружител, който да говори български, може изобщо да не получат услугата, от която се нуждаят.

Проблемът става още по-сериозен, ако имат спешен здравословен проблем. Известен ми е случай на млада стажантка от Германия със стомашна криза, изхвърлена от няколко болници, защото... не говори български. В офертата за домакинството на агенцията българското правителство предлага качествени здравни услуги за служителите и семействата им. Но ако няма договори със специални болници, в които е ясно, че на входа говорят английски, здравето и животът им са под риск. Особено ако решат да използват каналния ред на българската спешна помощ. Не че в България няма прекрасни лекари, но няма гаранция на какъв ще попаднеш, ако не си проучил предварително, както и дали изобщо ще ти се окаже помощ.

Отделен въпрос е, че е възможно да изядат някой бой на улицата, само защото говорят на език, различен от българския. Помните ли случая с чужденеца, бит в центъра на София, защото казал на жената до себе си „обичам те“ на английски? А ако говорещият чужд език не е и с бяла кожа (има и такива европейци, да) пребиваването му в София става още по-рисково. Когато преди няколко месеца мъж от африкански произход беше пребит в центъра на столицата ни, биячите не ги е било грижа, че той е финансист в Лондон. Но и цветнокожите европейци са малцинство, ще кажат патриотите.

Да вземем тогава най-свидното – децата. И образованието им. В офертата на българското правителство се казва, че в София има немски и френски училища, като за тях липсва подробна информация (интересно защо английските са пропуснати), както и университетски програми на английски, немски и френски, без да се споменава дали в тях има свободни места и какво е нивото на езиковото обучение. Дава се информация и за безплатните общински училища. Говори се за създаването на европейско училище, „ама друг път“. Най-лесно би било, ако децата посещават училище към посолството на съответната държава, но не всички страни-членки на ЕС имат такива. Или скъпи частни училища, работещи по чуждестранни програми (доколкото има такива). Ако обаче родителите се възползват от офертата да подложат децата си на българската образователна система – горките деца. Те ще трябва да се научат да зубрят и да слушкат, вместо да мислят и да бъдат самостоятелни. Знанието, придобито в родните им страни, няма да е от никакво значение. Вместо това ще трябва да учат „Аз съм българче“ и непрекъснато ще им се набиват в главите разни работи за лоши турци и кланета. Представете си как би се чувствало например едно финландче в подобна ситуация.

Ето къде е заровено кучето

Изброяването на подобни казуси може да продължи още. По-важно е обаче какво е казала България в документите, с които е представила кандидатурата за домакинството на София на Агенцията за лекарствата. Ами... почти нищо не е казала. Буквално. От оценката на кандидатурата става ясно, че голяма част от графите на офертата са оставени... празни. Затова най-често срещаният коментар на оценяващите от Европейската комисия е the offer does not provide information, т.е. „офертата не предоставя информация“.

Ако не вярвате – моля, оценката е тук (на английски език), заповядайте.

Там, където някаква информация все пак има, тя в много случаи е недостатъчна, за да се прецени каква е ситуацията. Примерно, казва се, че мястото, предлагано за настаняване на агенцията (София Тех Парк) е на по-малко от десет минути от летището и от центъра, но не се казва как стоят нещата, ако се използва обществен транспорт. (Че на кого да хрумне, че евробюрократ може да поиска да се качи в метро или в автобус?) Или се говори за хотелски стаи на различни ценови равнища, без да се конкретизират цени. (Ами служителите на агенцията са богати, какво ги интересува колко ще се бръкнат). Или почти не се дава информация за евентуалните офиси. (Имаме Тех Парк като слънце, а вие искате и подробности...)

Положението е аналогично в почти цялата оферта. Който е писал оферта или проект, знае, че ако остави празни полета, които са задължителни, ще бъде отрязан още на ниво допустимост и предложението му дори няма да се разгледа по същество. И да не става дума за оферта или проект, а за тест, елементарно заявление за каквото и да е – задължителните полета са, за да се попълват. И най-елементарно нещо да правите като например да си създадете нов имейл адрес, няма да успеете, без да попълните задължителните полета.

А после – БХК били виновни, както и „разглезените“ служители, които не искали да живеят в София.

Скандалът с ЛГБТ служителите на агенцията и БХК всъщност отклонява вниманието от несвършената работа от страна на българската държава. Истински скандалното е, че България, като част от ЕС, си позволява да се държи мърляво, без дори да ѝ пука. Позволява си да подава оферта без дори да подготви необходимата документация, че после и да се сърди, че не е избрана.

Ако българското общество иска държавата му да бъде третирана като истинска страна от Европейския съюз, трябва да изисква от нея да се държи като такава, вместо да напада неправителствените организации. Еврофондовете не са просто за усвояване. Те са, за да помогнат да променим живота си към по-добро. Да заприличаме повече на тази част от света, към която искаме да принадлежим не само по документи.

Важно е да си кажем това в навечерието на българското европредседателство (и резила, който вероятно ще го съпровожда).


________________

Ако искате да подкрепите „Неуютен блог“, можете да го направите тук. На онези, които вече го подкрепиха – благодаря!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За изборите в Германия – без драми

Партийна агитация преди изборите за федерален парламен в Германия на 24.09.2017 г.

Вчера в Германия се проведоха изборите за федерален парламент. Из родните медии драматични интерпретации на изборите не липсваха. Разбира се, повечето от тези интерпретации са преводни, но не е без значение какъв тип информация се търси. И от какви източници.

Ако човек вярва на определени медии, ще остане с впечатлението, че изборите в Германия са загубени от Меркел и социалдемократите, и че са спечелени от Алтернатива за Германия. Всъщност Меркел е на първо място с близо 33% от гласовете по неокочателни данни, социалдемократите – на второ с малко над 20%, националистите (неприятно, да, но не и неочаквано) – на трето, с около 13,5%. Но, видите ли, християндемократите били загубили, защото са спечелили по-малко отпреди и защото социалдемократите няма да са в коалиция с тях. Социалдемократите пък са загубили, защото ще са в опозиция, а Алтернатива за Германия са спечелили, защото са трети и са в парламента.

Победител на изборите в Германия е Ангела Меркел

и партиите, които стоят зад нея (Християндемократическият съюз с подкрепата на Християнсоциалния съюз). Меркел успя да победи, въпреки че така усилено вещаеха краха ѝ заради политиката за приемане на бежанци. Да, загубила е част от подкрепата си, но това е четвъртият ѝ мандат, все пак. Отказът на социалдемократите да продължат голямата коалиция я поставя в трудна ситуация, но съвсем не в патова. Логичните партньори са Зелените (около 9,4%) и либералите (Свободната демократична партия, около 10,5%). Преговорите с тях вероятно няма да са лесни и е възможно икономически Германия да завие повече надясно, отколкото преди (поради либералите), но и с повече ангажименти за опазване на околната среда (поради Зелените). Но коалиция най-вероятно ще има, най-малкото защото Зелените и либералите едва ли ще оставят да тежи на съвестта им влизането на Алтернатива за Германия (около 13,5%) в управлението, а и Левите не изглеждат желан партньор.

Социалдемократите не са чак толкова губещи

Партията на Мартин Шулц не влиза в коалиция с Меркел по собствен избор. След толкова години голяма коалиция християндемократите станали доста по-социални и правозащитни (да си спомним дори само легализирането на еднополовите бракове), а социалдемократите, от своя страна, са се обезличили. Липсата на силна лявоцентристка алтернатива води до разцвет на по-радикални леви формации. Като Левите, които спечелиха около 9% и които обединяват бивши комунисти от Източна Германия и разочаровани социалдемократи. Има и марксистко-ленинска партия, чието изборно представяне е пренебрежимо, но съществуването ѝ е свидетелство за радикализиране на лявото. Пребиваването в опозиция предоставя възможност на социалдемократите да станат отново разпознаваеми, да предложат послания и решения, които да върнат част от разочарованите леви. И, ако се справят добре, да спечелят следващите федерални избори, в които Меркел е малко вероятно да участва.

Алтернатива за Германия не са чак толкова печеливши

Безспорно притеснително е, че Алтернатива за Германия (АзД) ще има немалко представителство във федералния парламент. Националистите обаче ще бъдат изолирани от управлението. А и в партията вече текат процеси на разцепление, които допълнително се изостриха след резултатите от изборите. От една страна, фактът на присъствието на АзД в парламента я поставя в по-силна позиция. От друга страна обаче, участието в легитимни органи на власт не се отразява добре на антисистемните партии, защото така те губят антисистемния си ореол. За да загубят националистите още повече ореола си, вероятно бъдещото управление ще извърши някои компромиси, най-вече по отношение на бежанците, а може би и спрямо мюсюлманите. Това, както и икономически десните реформи, пък би засилило социалдемократическата опозиция.

Политическа култура и общосподелени ценности

Германия е държава с развита политическа култура, в която не е много вероятно да се случи нещо бомбастично и катастрофично в политическия живот. В предизборните дебати (тези от тях, които аз гледах) представителите на основните политически конкуренти изглеждаха културно и умерено, та чак симпатично, дори на Алтернатива за Германия. Не по-маловажно е, че германското общество и германските партии като цяло споделят немалко базисни демократични ценности, зачитане на значимостта на неща като човешки права, солидарност, уважение към другия. Затова и никому там не хрумва идеята за коалиция с националистите. Какъв контраст с България, а?

________________

Ако искате да подкрепите „Неуютен блог“, можете да го направите тук. На онези, които вече го подкрепиха – благодаря!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

КИЧашко ми е

Петър Кичашки. Снимката е предоставена на Wikipedia от Кичашки.

Беше време, когато щях да се радвам Петър Кичашки да стане член на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). През 2010 г. той получи специалната награда „Активист на годината“ в инициативата на БХК „Човек на годината“. Присъствах там, защото бях номинирала Валерия Иларева, която също получи награда. Към 2010 г. отличието за Кичашки беше, вярвам, напълно заслужено – само на 21 години, той имаше вече солиден опит в борбата за достъпна среда.

Днес обаче избирането на Кичашки за член на КЗД е проява на долнопробен политически кич (прощавайте за заигравката в стил Иво Инджев).

Убедена съм, че Петър Кичашки е умен и способен млад човек. И смятам, че е важно в КЗД да има и хора с увреждания. За съжаление обаче умът и способностите му от години се използват от Института за модерна политика на Борислав Цеков съвсем не за правозащитни цели. (А вече и увреждането, очевидно.) За да се стигне дотам (вж. скрийншота) Кичашки да хареса статус на Борислав Цеков, в който последният обругава Българския хелзинкски комитет с клишетата на руската пропаганда, фалшиво брандирани като „така е в Америка“. Фалшиво, защото на английски думата „агент“ не означава това, което на руски и български, и защото съответният американски закон има съвсем различно значение от руския такъв. Колкото и да е тъжно, умът и моралният интегритет невинаги съвпадат.

Харесването на манипулативен фейсбук статус на Борислав Цеков обаче е най-малкият проблем на Петър Кичашки. Далеч по-важни са наистина сериозните манипулации, в които участва той. Да припомним:

1. През 2015 г. името на Кичашки беше свързано с опит да се усвоят едни 140 хиляди лева държавни пари в ситуация на конфликт на интереси. По времето на кампанията за референдума пет уж независими инициативни комитета насочиха получените от държавата медийни пакети към неособено популярния сайт сайт „Хаштаг.бг“. Фондацията, която държи сайта, обаче е регистрирана на името на Милена Кичашка, съпруга на Петър Кичашки. Отделно, Кичашка е и съсобственик с Борислав Цеков на фирма, регистрирана на същия адрес като „Хаштаг.бг“. А петте инициативни комитета са по един или друг начин свързани с Института за модерна политика, част от който е главният ни герой. На всичко отгоре, членове на ЦИК по онова време, включително председателят, са свързани с Института за модерна политика.

(Тук отварям скоба. Допускам, че Милена Кичашка искрено симпатизира на ЛГБТИ хората, поради което сайтът „Хаштаг.бг“ се радва на благоразположението на някои от тях. Този сайт обаче е свързан с политически и финансови манипулации и редица конфликти на интереси. А политиката, дърпаща конците на сайта, в последна сметка е толкова хомофобска, колкото е руската пропаганда.)

2. През 2016 г. аз лично се оказах засегната от манипулациите на Кичашки и компания. Името ми се оказа в списък на инициативен комитет, оглавяван от Петър Кичашки, и агитиращ в полза на референдума на Слави. Излишно е да казвам, че не съм вземала участие в тази подписка. Мога да предположа как личните ми данни са са станали достояние на Института за модерна политика (признавам, че преди години сглупих, и си посипвам главата с пепел). Иронията е пълна, защото самата аз агитирах изобщо да не се взема участие в референдума. Отнесох случая към Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Проверката продължава. В началото на юли получих писмо от КЗЛД, че случаят ще бъде разгледан на открито заседание на комисията. За съжаление, към момента бях в чужбина и не можах да присъствам. Но при първа възможност ще прегледам цялата преписка по случая.

3. Самото избиране на Кичашки за член на КЗД включва конфликт на интереси. Той е избран за този пост от президента, чийто юридически съветник е Борислав Цеков, свързан с Кичашки чрез Института за модерна политика и незнайно още колко фирми и организацийки. И инициативни комитети. Заедно с Борислав Цеков Кичашки се кандидатира през 2014 г. за кандидат-депутат от гражданската квота на БСП. През 2015 г. отново се кандидатира за общински съветник, пак от БСП. От президентството твърдят, че Кичашки е избран, след като е бил предложен от 29 юридически и 10 физически лица. Същите не отправили предложението си публично и ми е много интересно кои са те и доколко биха се оказали свързани с Кичашки/Цеков.

Люпопитно е, че това „заедно с Борислав Цеков“ го пише в статията за Петър Кичашки в Уикипедия. Статията, впрочем, (към момента на публикуване на този пост) е изцяло хвалебствена, като проблемите, свързани с гореописаните конфликти на интереси, изобщо не са засегнати. Не знам кой я е писал, но снимката към нея е качена лично от Кичашки.

Поради причините, изложени по-горе, с интерес ще следя развитието по зададените от български медии въпроси към президента Румен Радев във връзка с избирането на Петър Кичашки за член на Комисията за защита от дискриминация. Защото не бива иначе добрият Закон за защита от дискриминацията да попада в ръцете на хора, които злоупотребяват дори с дискриминационния си признак.

________________

Ако искате да подкрепите „Неуютен блог“, можете да го направите тук. Благодаря на онези, които вече го подкрепиха!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог