Ще гласувам за Борис Бонев (70/71)

С годините ставам все по-критичен избирател. Не ми е достатъчно един кандидат да е издигнат от политическата сила, на която симпатизирам. По-важно ми е и кандидатът, и политическата сила, да споделят ценности, с които се идентифицирам. Както и да не застават зад ценности, които смятам за неприемливи.

Това виждам в Борис Бонев от Спаси София като кандидат за кмет. В детайлния План за София, който по същество представлява предизборната му програма, пише не само за градски транспорт и инфраструктура, както се опасявах в началото. Авторите на плана (никой не крие, че той е колективно дело) обръщат внимание също на уязвимите и дискриминираните групи. В него се предлагат мерки за преодоляване на дискриминацията към ромите и успешната им интеграция. Помислено е и за хората с увреждания, възрастните хора, жертвите на насилие и необходимостта от кризисни центрове. Дори за възраждане на клубовете на пенсионерите и предоставянето на възможности те да имат пълноценен живот, да спортуват, да си позволяват културни развлечения и т.н.

Ето с това „Спаси София“ ме спечели. Защото програмата им е написана преди всичко с мисъл за човешката ценност – нещо рядко срещано в по нашите ширини. Особено в последните години, когато избори се печелят с омраза, а не с хуманизъм.

След кандидатурата на Мартин Заимов за кмет преди 12 години тази на „Спаси София“ е първата, която намирам за наистина визионерска. Тоест такава, която предлага нови идеи за развитието на града. (За Виктор Лилов гласувах, защото имаме общи ценности, включително за това каква трябва да е една съвременна европейска столица, и заради смелостта му.)

Навремето Мартин Заимов беше първият, който ме накара да се заинтересувам от съвременното европейско градоустройство. Та разбрах, че мястото на хората не е в подлезите, а на равнището на земята, и че градският транспорт и придвижването с екологични средства е по-смислено от приоритизирането на автомобилите в града. От него научих и например какво е компостер.

Програмата на „Спаси София“ споделя тази представа за съвременно и човешко градоустройство, която ми е близка на сърцето и се изповядва и от урбанисти като Ян Геел. Редом с това предлага решения, за които не съм се замисляла преди, но които много ми харесаха, като например изграждането на интермодални терминали.

Конкретно за Борис Бонев мога да кажа, че той има много добро публично присъствие. Не само изглежда добре, а и е прекрасен оратор (предполагам, че го е учил, вероятно не в България). Може да говори спокойно и убедително, а и с факти – по същество. В същото време има и чувство за хумор. Тези качества не са задължителни, за да е някой политик, на когото бих симпатизирала. Но са важни за качественото участие в публичния живот.

Смятам, че Борис Бонев е находка. До неотдавна името му не ми говореше нищо – свързвах „Спаси София“ най-вече с Гергин Борисов. Чак след като се кандидатира за кмет, разбрах, че съществува такъв човек и че се бори за по-добра градска среда от десетилетие. Когато наскоро случайно го срещнах, му казах, че се надявам да остане в публичния живот в България. Имаме нужда от такива човешки гласове и присъствия.

Надявам се и че Борис Бонев няма да се захване с глупости и да се компрометира. Това би могло да се случи основно при две хипотези:

• Първата е толкова да иска да успее в политиката, че да се свърже с някакви идиоти само с надеждата да му докарат гласове (мой любим кандидат го направи преди години и това прецака политическата му кариера).
• Втората е да се опитва да прави политика, твърдейки, че партиите са мръсно нещо, и така да влезе в коловоза на популизма. Едно е да искаш да бъдеш надпартиен кандидат (което той направи и което е разумно за тези избори, според мен), друго е да отричаш базисни елементи от политическите системи на демократичните страни.

И така. Накратко – ще гласувам за Борис Бонев за кмет (№70 в бюлетината) и общински съветник (№71), както и за кандидатката за районен кмет от „Демократична България“. За добро или лошо не знам нищо за нея, но не съм престанала да се чувствам избирател на ДБ и ми се иска по някакъв начин да засвидетелствам това. 

Следващата част на тази публикация не е задължителна за четене. Тя е отговор защо не гласувам за кандидата на ДБ. Ако този въпрос не ви вълнува, спокойно можете да я пропуснете.

Първоначално бях скептична към решението на „Спаси София“ да издигнат свой кандидат. Щеше ми се „Демократична България“ да издигне кандидатура, която да обедини много хора. Не ми се вярваше, че младежите от „Спаси София“ са написали сериозна програма, смятах, че предимно се перчат. И чаках да видя какво ще предложат от ДБ.

Кандидатурата, издигната от ДБ, ме поля като студен душ. Когато няколко месеца по-рано бях писала статия за идеята на арх. Борислав Игнатов да превърне Паметника на Съветската армия в монумент „България над всичко“, нямах идея, че ще стане кандидатът за кмет, за който се очаква аз, като избирател на ДБ, да гласувам.

Предполагам, че Борислав Игнатов е добър архитект. Намирам го за симпатичен. Мога да преглътна много неща – кича на идеята му и дори това, че първо я защитаваше, а после се отметна и рече, че била шега. Макар че отмятането не е добър знак, ако тепърва влизаш в политиката.

Това, което не могат да преглътна, е „България над всичко“. Този израз започва да се употребява в България по аналогия на Deutschland über alles – фраза, която е премахната от химна на Германия, защото е асоциирана с режима на Хитлер. Въпреки че оригиналният ѝ смисъл е друг. Няма извинение за това, че у нас се казва под път и над път „България над всичко“ без чувствителност към историческия контекст.

Ако някой се прицелва в националистическия електорат, просто няма как да спечели мен. А и този електорат си има далеч по-ефектни кандидати. Ако целта е да се спечелят онези гласоподаватели, които 30 години след 10 ноември продължават да свеждат демокрацията до антикомунизъм – ами и там не съм. Ако от мен се очаква да гласувам само от политическа лоялност – мина времето, когато го правех.

Неотдавна поспорихме с член на „Да, България“, когото безкрайно ценя. Според него претенцията на „Спаси София“ да бъдат надпартийни е популистка. Съгласна съм, че политиката се прави от политически сили, които съответно носят политическа отговорност. Смятам обаче, че в тези избори за ДБ би било по-добре да застанат зад независим кандидат – така биха могли да привлекат и гласоподаватели извън кръга на рехавата си, пък и свръхкритична, електорална маса. В това отношение БСП прояви повече ум и остави Мая Манолова да играе независима, за да не гласуват за нея само избирателите на „столетницата“.

Все пак, ако Борислав Игнатов стигне до балотаж, а Борис Бонев – не, ще гласувам за Игнатов. Със сигурност е по-добър вариант и от Йорданка Фандъкова, и от Мая Манолова.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог