Убийства по време на джендър

И така, още една жена е убита, най-вероятно от партньора си. На 23. Убита е и дъщеричката им, която не доживява две годинки. С това броят на жените, убити в резултат на домашно насилие от началото на годината, стават 22 или 23, трудно им се хваща дирята вече. Без да броим дъщеричката, нито масовото убийство в Нови Искър в новогодишната нощ.

На този фон се предлагат по-строги мерки срещу случаите на домашно насилие в Наказателния кодекс. Това, само по себе си, не е лошо. Но като изолирана мярка няма да има особен ефект. Няма пряка връзка между тежестта на наказанията и броя на престъпленията. Дори когато има смъртно наказание. (Това, впрочем, е един от основните прагматични доводи за отмяната на смъртното наказание, като изключим етическите съображения).

Щеше ли приемането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция, да предотврати убийството на жената в „Надежда“ и на дъщеричката ѝ? Може би не. Щеше обаче да покаже, че страната ни има желание да поеме ангажимент да се бори с домашното насилие. Щеше да предостави на жените като нея повече защита. Оцеляването на нея и детето ѝ вече нямаше да е само неин частен проблем. Щяха да се въведат и промени в образованието, тъй щото днешните 10-годишни хлапета да чуят, че партньорът е също толкова важен, колкото си и ти, и има свободна воля. И че децата са човешки същества. И като станат на 26, да не посягат спонтанно към пистолета/ножа/тигана и т.н.

Тук искам да отворя една скоба. Домашното насилие и сега не е нещо законно. Но липсата на последователен ангажимент за превенцията му, стила на публичното говорене и фактическото свеждане на жената само до биологичната ѝ роля от Конституционния съд го легитимират в очите на хора, които биха го извършили. Има разлика между легално и легитимно (прокарва я още немският социолог Макс Вебер). Легално значи законно. Легитимно е това, което в очите на хората изглежда допустимо, правилно, морално оправдано.

Апропо, неотдавна се видях с транссексуална приятелка. Оказа се, че срещата ѝ с мен е първото ѝ излизане от къщи за три месеца. Защото всеки път, когато се покаже навън, рискува най-малко да я обиждат, ако не и да я пребият. И защото никой не я наема на работа, когато види несъответствието между името в автобиографията и външния вид.

Ето коя е най-голямата заплаха за идентичността на българина – тази транс жена, която не смее да си покаже носа навън с месеци, и подобните на нея. Според масираната пропаганда, възприета и от Конституционния ни съд, ако позволим на такива хора да дишат свободно, няма да знаем дали сме мъже, или жени. И за да не се случи това, е за предпочитане да оставяме жените и децата в България да бъдат пребивани и убивани.

В името на традиционните семейни ценности.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Иван Стоянов: аз съм остатък от уравнението, което не може да се реши

Иван Стоянов (известен още
като Фин, Питър, Анджелика)

Това е третото ми интервю с Иван Стоянов. Ако ви е интересно да прочетете повече откровения на главния герой, първите два разговора да бъдат прочетени в Marginalia:

• Иван Стоянов – Фин: Тотално и завинаги маргинален
• Иван Стоянов: В България няма равноправие и толерантност към ярките хора

В предишното интервю, което взех от теб, ти сподели, че възнамеряваш да мигрираш навън. От миналата есен живееш в Кьолн. Смяташ ли, че вече си мигрирал, или мислиш да се върнеш? Или мигрирането за теб не е нещо еднозначно и веднъж завинаги?

Да, факт е, че заминах и е факт, че се установих там, макар и на първо време – за малко. Постепенно задвижих нещата си там по такъв начин, че да остана по-дълго. Честно казано, не се виждам да живея вече в България. По-скоро мисля, че бих могъл да се връщам от време на време, за да осъществявам артистичните си проекти, и после пак да се връщам там. И, не, не смятам, че съм мигрирал, защото за мен при самото преместване има и моментът на нагаждане, асимилация, културните разлики и т.н. Т.е. към този момент се чувствам все още между двете държави, в „ничия земя”.

Бих казал, че съм се преместил временно, на едно по-хубаво за мен място. А дали ще се върна и ако да – кога и за колко, само времето ще покаже.

Както виждам, Кьолн не ти е съвсем достатъчен. Какво ти дава Кьолн, което София не може да ти предложи, и какво има в София, което ти липсва в Кьолн?

Кьолн ми дава пълната свобода да се обличам и да изглеждам и да бъда този, който съм. Аз съм пансексуален genderfluid човек – половата ми идентичност е и момиче и момче. Angelica никога не е била само и единствено сценична персона, а част от половата ми идентичност. Там мога преспокойно да живея един уреден, подреден живот. С по-големи шансове за работа съм там и никога не би имало риск за мен да бъда нападнат физически заради сексуалността си или половата си идентичност. Същевременно с това, в Кьолн ми липсват приятелите ми – Танита, Христо, Алекс и Косьо, липсват ми The Strawberry Finns, „Ловец на свечерявания” и Gender(Fluid). Да пробиеш артистично в Кьолн е зверски трудно. Всеки път, когато кандидатстваш за свирене някъде, се чака около половин година минимум, а най-често – една година. Времето в Кьолн е шит също. Изобщо не бях се замислял и не бях оценявал колко е слънчево в София. В София бих бил обречен на прекрасен климат, с риск за физическата си цялост. В Кьолн съм обречен на ужасен климат с прекрасни възможности за колаборации с артисти от цял свят и не чак толкова хрупкави зеленчуци.

Другото нещо, което много ме затруднява там, е фактът, че винаги ще си остана и ще бъда „другият”, емигрантът, дори и да науча езика на ниво С2. Липсва ми понякога и спонтанността на софийските ми приятели.

Опасявам се също, че при все ЛГБТ приемствеността си, дълбоко в себе си Кьолн остава и един доста традиционен град. Това е едно от нещата, което на моменти леко ме натъжава.

В какъв смисъл традиционен?

По мое наблюдение съществуват неписани правила за това как човек да „бъде гей”, да „бъде лесбийка” да „бъде транс” и т.н. Изключително добре се възприемат и толерират крайно мъжка репрезентация или крайно femme репрезентация. Те изключително много обичат да подреждат хората, за да могат да знаят как да се държат с тях. В този смисъл, аз се явявам като остатък от уравнението, което не може да се реши.

Е, може би цената да има развита ЛГБТИ култура е, че тя също създава своите традиции и стереотипи...

Да, всяка ЛГБТ култура има своите традиции и ценности, своята история и контекст. Въпросът е до каква степен индивидуалният носител на една култура би могъл да се впише в нея или да остане леко встрани. Може би си бях навил на пръста, че непременно ще се впиша. Ама в крайна сметка, there are 50 shades of gay.

От друга страна, невписването е предпоставка за разширяване на хоризонта, и от двете страни. Като се замисля, в Кьолн има прайд от 26-27 години. Хората, които сега ти се виждат канализирани в някакви идентичности, са извървели дълъг път, докато бъдат напълно приети. Особено тези от по-възрастните поколения.

Това ми напомня, че в България също има да се извърви един много дълъг, много каменист, много ръбат, неудобен и почти невъзможен за извървяване път. Искрено се надявам тук нещата един ден да се променят.

При условие, че допуснем, че всички държави задължително минават по един и същи път обаче. А не че някои страни вървят по обратния. Като си припомним, че преди 20-тина години руската държава лансираше ТаТу...

Да, ето това е нещо изключително странно. И виждаш години по-късно какво се случи с Pussy Riot. Путин и абсолютно хомофобската му антиевропейска политика и вмешателство в политиката на световно равнище са голям вирус, който е започнал малко по малко да разяжда тялото на Европа и ако не вземем много скоро лекарство – особено в България – ще имаме сериозни проблеми.

Преди малко каза, че трудно си уреждаш участия на сцена в Кьолн. Въпреки че виждам, че вече имаш известни успехи. Сега ще ти задам един труден въпрос. Какво предпочиташ – да живееш някъде, където си уникален, с риск да те заплашват и бият всеки път, когато излезеш на улицата, или някъде, където средата е отворена за хора като теб, но си един от многото?

Задавам си този твой въпрос абсолютно всеки ден в Кьолн. Харесва ми да бъда запомняем и забележим, но от друга страна чувствам, че артистичният ми аз не може да оцелее без физическата си обвивка – черупчицата. Без черупчицата си не мога да съществувам. Предпочитам да си охлюствам бавно-бавно и да драскам по стената на кьолнския артистичен и културен живот, докато ме пуснат, отколкото да трябва да се чудя всеки път дали да си сложа безцветен или цветен лак. Безумно е.

Всъщност успях да свиря в Artheater в Кьолн по време на ежемесечното им събитие – Kunst gegen Bares – смесица от различни артисти, на които са им дадени 15 минути да представят себе си и това, което правят. Спечелих първо място – награда на публиката. Участвах също неофициално в open mic night организирана от транс колектив. Кандидатствах втори път в Kunst gegen Bares и ме одобриха. Освен всичко останало се запознах с перформативен колектив на номадски принцип PAErsche, с които направихме заедно импровизационен пърформънс с предмети на брега на река Рейн по случай посрещането на пролетта и лятното слънцестоене. Одобриха ме и за underground фестивал наречен Far/Off, където на 18-ти април ще имам концерт като Angelica Summer. Текат в момента преговори и за още един концерт в кафето на университета в Коьлн – Cafe Chaos.

Това са много добри новини! Мисля си обаче за българските хора на изкуството, които се опитват да пробият на Запад и по трудния начин разбират, че са адекватни в България, не и там. Твоят случай може би е различен, ще видим.

Струва ми се, че за това, което аз правя, има място както тук, така и там. Парадоксално, открих колко по-лесно е да се прави изкуство в София. Концертите и представленията си ги организирам много по-бързо и лесно – особено предвид мрежата ми с контакти тук. Относно приемствеността – ако трябва да вържа това, което казвам с това, което казахме преди малко за времето – мисля, че то е най-добрият съдник за това дали даден артистичен продукт е приемствен или не. Така или иначе, аз си оставам attention whore – живея точно за два момента – трите стотни преди началото на представлението и концерта, когато адреналинът нахлува в кръвта, и аплодисментите на публиката. Това най-много обичам да чувам на финала.

Още по-интересното е, че тъй като в София за определени неща нищо не се знае, човек спокойно може да започне да внася идеи от отвън и да изглежда като „новатор”. Това е много симпатичен принцип, който и други преди мен са прилагали и подозирам, че бих пробвал да направя нещо сходно.

И да бъдеш един съвременен транснационален артист, който е и тук, и там.

Може би това е съдбата и на съвременния човек като цяло – да се опитва да бъде на много места едновременно. Физиката обаче до този момент все още не се е развила до степен, в която да можем да присъстваме на две или повече места наведнъж. Така че трябва да се правят избори. Тежки избори, трудни избори, но трябва да се правят.

Но все пак, днес е възможно да живееш в Кьолн, да се връщаш по няколко пъти в годината за малко в София и да се подвизаваш и по тукашните алтернативни сцени.

Да, но междувременно реката си тече и нещата се променят. Моите колеги музиканти вече си имат други проекти, които движат. Става и още по-трудно да координираме графиците си – особено в различни държави. Част от мен започва да се бунтува, но другата част от мен разбира – че животът и приоритетите на моите приятели, артистични колеги и семейството ми продължават в друга посока и аз – премествайки се в друга страна – вече не съм сред тях.

Засега обаче участия в София не ти липсват. Тази сряда например ще се подвизаваш с тромпетиста, перкусионист и пианист Росен Захариев – Роко в Атилие „Пластелин”. Как се събра с него и какви ще ги вършите в „Пластелин”?

Роко е много стар наш съмишленик с финовете. Винаги е бил готов за експерименти, концерти, импровизации и представления. Неведнъж ни е спасявал с The Strawberry Finns, когато сме били на късо откъм бройка хора, а е идвал преди това дори само като зрител и слушател. Ние никога досега не сме работили само двамата и за мен е изключително удоволствие, че ще можем да представим свои авторски парчета пред публиката. Според мен и двамата правим различни, но в същото време сходни неща в музикално отношение – дотолкова, доколкото разчитаме на Мореновия принцип – „Тук и сега”, както и на взаимното слушане по време на импровизация. Обмислям да си поиграя с осветлението. Впрочем, от „Пластелин” бяха така мили да ни приютят, и то толкова емпромптю – и то – броени дни преди да направят своя „Джобен Фестивал”! Светльо Николов и Явор Костов трябва да бъдат позлатени от глава до пети с брокат.

В „Пластелин”, както и в Кьолн, се подвизаваш като Анджелика. Трудно ми е да преброя всички твои псевдоними, които знам. Как се роди Анджелика?

Официално са само три – Фин, Питър и Анджелика. Мисля, че Анджелика се роди супер случайно преди две години по повод едно рожденденско хелоуийнско парти у мой познат от академията. Инструкцията беше: елате преоблечени като своята противоположност. Тогава реших да се облека като Дивин от „Света Богородица на цветята” – само че от първата сцена на романа – погребението ѝ. Бях с черна дантелена пола, траурна шапчица, дълга черна перука и черни ръкавици и дантелена готик риза. После обаче започнах да се заигравам с друг тип цветове, перуки и гримове и установих, че Дивин не ме вълнува толкова и се появи Анджелика.

Накрая, любимия ми въпрос. Какво друго ти се иска да споделиш, за което не съм те попитала?

Честно казано, това е и моят любим въпрос: абсолютно никога не прави грешката да си купуваш течно червило на L'Oréal. Истината е в тези на Maybeline – винаги издържат по няколко часа и можеш да пиеш, ядеш и да правиш с устата си куп други неща, без да помръдне!

Е, аз и без това не си купувам червило. Нещо друго да ме посъветваш?

Заповядай при мен в Кьолн по случай прайда през лятото! Ще ми бъде много приятно да шестваме по улиците!

Данке! И благодаря за разговора!

Аз също ти благодаря!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Кое бихте предпочели, ако наистина трябваше да изберете?

Колаж: „Три пачи представя“

В деня, в който премиерът обяви в телевизионен монолог, че „оттегляме“ (Кой оттегля? Партията Му? Правителството Му?) Истанбулската конвенция, за да не понесем сами пасива, дойде поредната новина за жена, по всяка вероятност убита от партньора си. За разлика от истерията за „джендърите“, новината мина и замина. Замислих се обаче:

Откакто у нас се вихри скандалът около Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция, колко случаи на жени, убити от настоящ или бивш партньор или съпруг в България, станаха известни в публичното пространство? За същия период, пък и преди него – колко случаи на мъже, преоблечени като жени, които снимат или нападат в родна женска тоалетна, са станали станали публично достояние? Колко случаи за хомосексуални хора, които са карали хетеросексуални да станат като тях или са ги заплашили по някакъв начин, са влезли в новините?

Защото Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие няма тепърва да създаде хомосексуални и трансполови хора, те си съществуват по нашите ширини преди и независимо от нея. (А че конвенцията няма особено отношение към тях, освен мимоходом, е друга тема.) Съществува дори легална смяна на пола. Доскоро знаех, че има такива случаи от началото на 90-те, но наскоро разбрах, че е имало и по социалистическо време даже. И на хората със сменен пол е напълно разрешено да се женят. Това се случва в България. Е, този факт попречил ли е на хетеросексуалните ни сънародници да си живеят живота нормално?

И други неща се питам. Да допуснем, че всички нелепости, които се говорят за Истанбулската конвенция, са верни. Какво бихте предпочели, ако сте жена (а ако сте мъж – за жените, които обичате – съпруги, партньорки, майки, сестри и пр.)?

• настоящ или бивш съпруг или партньор да ви изнасили или да видите мъж, преоблечен като жена, в дамската тоалетна?
• настоящ или бивш съпруг или партньор да ви убие или да ви снима мъж, преоблечен като жена, в дамската тоалетна?
• настоящ или бивш съпруг или партньор да ви смаже главата с нагорещен котлон или някой гей да може законно да отиде на свиждане на партньора си в болницата?
• настоящ или бивш съпруг или партньор да ви застреля, както седите в заведение с най-добрата си приятелка, или детето ви да научи в училище, че хората са различни и това не е толкова страшно?

Какво бихте избрали, ако знаете, че наистина ще ви се случи едното или другото?

Ако за себе си предпочитате да сте живи, цели и уважавани и искате същото за любимите ви хора, защо за вас хипотетични сценарии са по-важни от реалното насилие, което се случва всекидневно?

Става въпрос за вашия и за нашия живот, за общото ни съществуване. Защо някакви имагинерни страхове трябва да са по-важни от това?

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

На печелившите: обичайте се спокойно!

Докато днес голяма част от влюбеното население празнува, прави си подаръци, радва се на специални оферти и т.н., друга част се намира във вихара на един абсурден „джендър“ скандал. Тази друга част усеща нарастваща и омраза и се чувства все по-заплашена.

Докато едни хора се къпят във валентинския мейнстрийм, на други им се отрича правото да обичат и да съществуват само заради това, което са. Те се явяват изкупителна жертва, за да може насилието у нас да продължи да бъде оправдавано. Да продължаваме всеки път да се изненадваме – защо пак е убита жена, защо някои се държат с децата и учениците си като с животни. Да обвиняваме жертвите за това, че са жертви.

Само и само да не се приближим малко към съвременния европейски хуманизъм се анатемосват филми и книги, правят се истерии от абсурдни грешки в учебни помагала, отричат се неща, които са във фундамента на европейската култура, правят се опити в зародиш да се забрани дори само шансът някои хора да могат да живеят що-годе нормално.

Ако сте хетеросексуални, биологическият ви пол е безвъпросен и отговаря на психологическия ви и имате любим човек до себе си – весел празник, ако тачите Свети Валентин! Ако обичате някого от същия пол или вашият собствен пол не е безвъпросен... пак празнувайте, ако ви се празнува днес, но – внимателно.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Бременни стереотипи

Снимка: CC0 Public Domain

Забелязвам, че възмущение срещу израза „бременни хора“ изразяват и иначе умни хора. Надявам се, че те просто не са се информирали за какво точно става дума.

Никой не забранява и не пречи на бременните жени да се наричат такива. Огромната част от бременните са и ще продължават да бъдат назовавани жени.

Има обаче транс мъже (по тяло жени, по идентичност мъже) и интерсекс хора (чийто пол по рождение и биологически не е еднозначен), които по документи са мъже, но биологически са способни да раждат. Обявявайки се против израза „бременни хора“, възмутените на практика им отричат всякакви права, свързани с бременността и раждането.

Нещо повече. Целият шум идва от едно предложение на Великобритания към ООН, което е във връзка с изпълнението на смъртни присъди. Има държави, в които бременните жени не могат да бъдат екзекутирани, но бременни транс мъже и интерсекс хора могат.

Някои транс и интерсекс хора си правят операция за смяна на пола, други – не. Човек би следвало да е свободен да решава това за себе си, макар в някои страни да има законов натиск за смяна и на биологическия пол.

Мен ако питате, смъртни присъди изобщо не трябва да има. Никъде по света. Живеем обаче в свят, в който екзекуции се изпълняват. Надявам се, че възмутените от израза „бременни хора“ не искат хора да бъдат екзекутирани заедно с неродените си деца, само защото не отговарят на техните стереотипи за правилен пол. Или може би смятат, че са в правото си да преценяват наследниците на лица с каква идентичност и биология заслужават да живеят и с каква – не?

Когато поставих темата на обсъждане във Фейсбук, последваха коментари как звучали изразите „бременен човек“ и „бременни хора“. Думата „човек“, смятат някои, обезличавала и съдържала „животински“ конотации, за разлика от „жена“ или „мъж“. Защо „човек“ да е нещо по-малко човешко от „жена“ или „мъж“, лично аз не можах да разбера. Дали сме хора само тогава, когато сме се наместили в ясно определена идентичностна кутийка? Ако сме някъде между кутийките, какви сме?

В западните езици, за които се сещам, впрочем, неслучайно се използва думата „лице“, „личност“ в много от случаите, в които ние превеждаме „човек“ (person – на английски, Person – на немски, personne – на френски...). Също в случаите, когато се цели избягване на половата определеност. И човекът, и мъжът, и жената, и детето и т.н. могат да се схващат и само биологически, докато личността по дефиниция притежава достойнство.

Но аз продължавам да се удивлявам как такива езикови определения могат да се окажат по-важни от живота и смъртта. Колко силен натиск сме склонни да упражняваме върху хора, които искат просто да бъдат себе си, но по начин, който е непонятен за нас. Дори и да се смятаме за добронамерени и да не влагаме нищо лошо в етико-филологичните си мъдрувания.

Простичко е – когато едно право се дава на малцинство, същото право не се отнема от мнозинството. Макар мнозинството често да чувства, че по този начин го ощетяват.

Когато отказваме да проумеем това, сеем омраза. Все едно дали го осъзнаваме.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Убийствените звуци на Истанбул

Истанбул. Любимото ми парче на любимата ми турска група (която е от този град). И един от любимите ми клипове изобщо. Блогвала съм го и преди.

За първи път чух за Replikas във филма The Sound of Istanbul. След това ги гледах на живо в Любляна през есента на 2011 в салона на прословутото кино "Шишка". Децибелите на басите за първи и, надявам се, за последен път, предизвикаха у мен усещането, че аха-аха и ще получа инфаркт и ще умра. Но концертът си струваше прилошаването. После ми беше зле, не можах да спя и прекарах цялата нощ, чатейки с един човек в София, с когото си изплакахме всичко, което имахме за споделяне. Оттогава той стана един от най-близките ми хора. На сутринта след безсънната нощ видях Replikas във фоайето на хотела ми и вместо да им кажа първото, което ми хрумна - "снощи щяхте да ме убиете", им разказах, че съм ги гледала във филма The Sound of Istanbul.

Напоследък в Истанбул и на други места в Турция наистина умират хора - не от музика, а от атентати.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

МВР лови шарани в леген

В "Маргиналия" нееднократно съм писала за пиар акциите на МВР с ловене на бежанци и всякакви други мигранти (вж. напр. тук, тук и тук). Макар темата да беше леко заглъхнала между двата тура на изборите, сега отново се експлоатира винаги, когато е необходимо да се отклони общественото внимание. Тоест - непрекъснато.

Атентатите в Париж бяха повод за нова вълна на тормоз срещу мигрантите в България и вече зад почти всеки бежанец, търсещ убежище или мигрант без документи се търсеше потенциален атентатор.

Наскоро обаче МВР надмина себе си. Преди два пресцентърът на министерството разпространи информация, че се провежда "акция за проверка на лица с рисков профил". Къде се провежда акцията, мислите? В центъра за задържане, известен като "специален дом за временно настаняване на чужденци" в Бусманци.

Ами че в Бусманци чужденците вече са задържани! Принципно на такива места хората би трябвало да се затварят най-вече по две причини: ако има сериозни основания да се смята, че представляват опасност, както и ако в скоро време ще бъдат депортирани и са временно прибрани, за да не избягат. В България обаче се задържат чужденци по всякакви причини, така че огромната част от принудително "настанените" в Бусманци едва ли представляват каквато и да е опасност.

По същата логика МВР може да иде да търси престъпници в затвора. Само че чужденците са по-интересни, нали?

И кое е най-абсурдното в тази ситуация? "Спецоперацията" е проведена от служители на Дирекция "Миграция" към МВР и Главна дирекция "Национална полиция". Кой затваря чужданците в Бусманци? Ами същата Дирекция "Миграция". Значи - първо затваряме чужденци с ясното знание защо точно ги затваряме, после проверяваме същите чужденци, които сами сме затворили.

Със същия успех МВР може да организира следната акция по повод днешния Никулден - да накара служителите си да купят шарани, да ги пуснат в легени с вода и после да ги ловят. Успеваемостта на акцията ще е стопроцентова!

Ако ви е интересно какви са резултатите от "спецакцията" с проверката на чужденците в Бусманци, МВР се е похвалило на сайта си:

Целта бе проверка и установяване на лица с рисков профил, недопускане и евентуално пресичане на нерегламентирани действия от настанени в СДВНЧ-ДМ чужденци. В рамките на акцията бяха открити множество забранени съгласно вътрешния правилник вещи: мобилни телефони с камери, лаптоп, флашки, устройства за мобилен интернет със СИМ-карти в тях, както и неразпечатани СИМ-карти.

Извод: "лица с рисков профил" не са открити. Открито е, че има чужденци в Бусманци, които "нерегламентирано" се опитват да се свързват със света, използвайки съвременни технически средства. Не става дума за каквото и да е съмнително съдържание във въпросните телефони, флашки и т.н.

И още нещо - със специализирана акция на две структури на МВР е направено нещо, което би трябвало да е рутинна работа на охраната на центъра за задържане в Бусманци. Но никой не пита как тези "забранени вещи" са попаднали там.

Накрая излиза, че май шараните сме всички ние, дето четем услужливо публикуваните от медиите прессъобщения на МВР.

Апропо, два дни преди "спецакцията" в Бусманци се навърши половин година от убийството на 16-годишното момче в Борисовата градина. Заподозрени по случая няма (има неясна снимка на неизвестно кого), за задържани - да не говорим.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Протест против проекта за нов Наказателен кодекс

(изображението е от страницата на събитието във Facebook)

Преди време писах за проекта за нов Наказателен кодекс (тук и тук). Утре, събота, от 14 часа, на Орлов мост ще се състои протест срещу него. В тях откроих седем сериозни проблема в проекта за нов НК. Като добавя и две, които съм пропуснала, но организаторите на събитието във Facebook споменават, стават 9:

1. Въвежда се чудовищна цензура. Погазва се правото на достъп до информация - ако например снимате някаква нередност, вие ще сте виновни, че сте я снимали, а не извършителят.
2. Служенето на чужда организация "във вреда на родината" се наказва със затвор до 8 години, като не се уточнява какво е "чужда организация", нито какво е "във вреда на родината". Това е инструмент да бъдат заглушавани критични гласове.
3. Да смущавате органите на властта се третира като държавна измяна. Примерно, правите флашмоб срещу застрояването на Карадере, като задръствате кръстовище и пречите на полицаите да го разчистят. Затова ви съдят все едно сте шпиони.
4. Можете да влезете в затвора и ако стачкувате или ако се опитате да окупирате нещо (примерно - университет).
5. Ако ви нанесат лека или средна телесна повреда, проблемът си е ваш. Ако видят някой да ви пребива на улицата и извикат полиция, няма да има последствия за виновника, освен ако почти или напълно не ви е убил. Единственият начин да бъде наказан е вие да подадете жалба срещу него. Ако ви е страх от този човек... ами, ваш проблем!
6. Могат да ви вкарат в затвора за половин цигара марихуана, или ако направите купон, на който се пуши трева. (Лично аз не пуша трева, но имам много приятели, които го правят и не бих искала да ги видя в затвора. Предполагам, че и вие имате.) А за пристрастените към хероин ще стане още по-трудно да се лекуват заради риска да ги вкарат зад решетките.
7. Могат да ви вкарат в затвора и ако имате стари книги или мебели. Наистина!
8. Дискриминацията не е утежняващо вината обстоятелство, когато е извършено престъпление с дискриминационен мотив. Смята се за кое престъпление се полага по-голямо наказание - например, дали за нанасяне на телесна повреда или за дискриминация. По този начин дискриминацията отпада от обвинението и на практика става ненаказуема. (Това го има и в сегашния НК, но смятам за важно да се протестира срещу него.)
9. По новия НК проповядването на фашизъм и на други недемократични идеологии вече няма да е престъпление. Може да си приказвате колко полезно нещо са газовите камери и... нищо.

Проектът за нов Наказателен кодекс засяга всеки един от нас. Пряко. За нашите права става дума. Затова се надявам да се видим на събитието - събота, 14 часа, Орлов мост.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Химнът на олимпиадата в Сочи

Това е "официалната песен на олимпиадата в Сочи" на анонимните Sochi Boys, анонимно публикувана в YouTube. Не знам защо към момента е клипът е гледан едва малко над 40 000 пъти. Защото песента и клипът по изключително остроумен начин се противопоставят на погазването на човешките права в Русия на фона на олимпиадата.

Трагичните събития в Украйна са обратната страна на случващото се в Русия. Тормозът върху различните, несъгласните или просто искащите да имат право да критикуват властта ескалира до кръв, до физическото им унищожение, в степента, в която не са склонни да се откажат да се борят за правата си и за гаранции за спазването им.

Затова:

Put it in Putin!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Отворено писмо относно побоя над принудително настанени чужденци

ДО:

Г-н Сотир ЦАЦАРОВ, 
Главен прокурор на Република България

Г-н Цветлин ЙОВЧЕВ, 
Заместник министър-председател и Министър на вътрешните работи на Република България

Г-н Константин ПЕНЧЕВ, 
Омбудсман на Република България

Копие до:
Г-н Ахмед БУТАШ, 
Посланик на Алжир в Република България

Списък с медии

Списък с международни и европейски организации за човешки права

ОТВОРЕНО ПИСМО
на БЪЛГАРСКИ неправителствени организации и граждани по повод побоя над принудително настанени чужденци в СДНВЧ, Любимец на 30 ноември 2013г.

Уважаеми Висши представители на българските институции,

Обръщаме се към Вас по повод разпространената от медиите информация на 06 декември 2013г. за жесток побой над принудително настанени чужденци в Специалния дом за временно настаняване на чужденци (СДВНЧ) в Любимец от страна на полицаи и специални части за сигурност. Алжирският посланик в България, г-н Ахмед Буташ, съобщи, че вечерта на 30 ноември 2013г. принудително настанени алжирски граждани са подложени на жесток побой, след което на част от тях дори е отказана медицинска помощ. Представители на посолството са посетили СДВНЧ-Любимец, но не им е била разрешена среща с шестимата най-тежко пострадали. Свидетели разказват, че повод за възникналия конфликт е била провокация от страна на служител, който показал унизително отношение към чужденец.

МВР съобщи за инцидента една седмица след като той се беше случил и след като снимков материал на пострадалите от полицейското насилие достигна до медиите. Началникът на Специалните домове за временно настаняване на чужденци обаче отрича да е имало полицейско насилие по време инцидента. Въпреки това, към настоящия момент достъп до пострадалите и до СДВНЧ продължава да бъде отказван на всички медии. Част от чужденците са поставени в т.нар. „изолатор“ в СДВНЧ (индивидуални стаи с мерки за сигурност).

Обръщаме се към Вас с настояване да извършите проверка на инцидента според Вашите правомощия, която да отговори на въпроса дали употребата на сила спрямо принудително настанените чужденци е била абсолютно необходима, както изисква Европейската конвенция за правата на човека и българското законодателство. Във връзка с очевидните телесни повреди, нанесени на чужденците под юрисдикцията на СДВНЧ-Любимец, молим да извършите ефективно разследване, включващо достъпен разпит с превод на свидетелите, преглеждане на видео записите от камерите в СДВНЧ-Любимец, на снимковия материал и медицинската документация по случая. Настояваме да изясните самоличността на преките извършители на полицейско насилие. Настояваме всички лица, отговорни за инцидента, да понесат своята отговорност.

Считаме за изключително важно разследването да бъде прозрачно за обществото, тъй като българските институции не следва да прикриват, а следва да се разграничават и да предотвратяват случаи на недопустимо за една правова държава насилие. България е страна по всички международноправни актове за забрана на изтезанието и нечовешкото и унизително отнасяне и наказание и съгласно Директива 2008/115 на Европейския съюз следва да се отнася с уважение и зачитане на човешкото достойнство на чужденците, административно задържани с цел връщане в страните им на произход.

Ние смятаме, че за да бъде предотвратено бъдещо ескалиране на напрежението в специалните домове за временно настаняване на чужденци в България, е необходимо да дадете отговор за причините, довели до грозния инцидент на 30 ноември 2013г. Настояваме за прозрачен отговор на следните въпроси: разполагат ли СДВНЧ с щатни преводачи за комуникация с принудително настанените чужденци; получават ли чужденците достъп до информация и ориентиране по отношение на техния статус и законови процедури, през които преминават, докато са принудително настанени; получават ли служителите на СДВНЧ специална подготовка за работата си с чужденците; законосъобразно ли е използването на изолатора като дисциплинарно наказание в СДВНЧ; с каква ефективност се привеждат в изпълнение заповедите за връщане на чужденците.

Проблемът е принципен и засяга като цяло отношението към чужденците в България в условия на опасна ескалация на ксенофобските настроения и в частност отношението към принудително настанените чужденци, за чието здраве и живот отговарят задържалите ги власти. Не случайно пред българските медии посланикът на Алжир коментира, че “това, от една страна, може да има ефект върху младите алжирци, които биха тръгнали да търсят убежище в България, но от друга страна би могло да предизвика гняв и омраза, още повече че семействата на тези пострадали хора вече са информирани”.

Накрая, в качеството си на български граждани и активни членове на гражданското общество на Република България, бихме искали категорично да се разграничим от тази проява на унизително насилие спрямо чужди граждани у нас и да изкажем своето най-искрено извинение към пострадалите, засегнатите и техните близки. Вярваме, че българските институции също ще намерят сили да сторят това, тъй като съгласно Конституцията на Република България държавата гарантира достойнството на човешката личност.

ПОДПИСАЛИ ОТВОРЕНОТО ПИСМО:

Адв. Валерия Иларева,
Председател на Фондация за достъп до права-ФАР

Елена Дянкова
Председател на Сдружение „Справедливост 21“

Адв. Маргарита Илиева,
Зам.председател на БХК

Адв. Диана Радославова
Председател на Фондация „Център за правна помощ – Глас в България“

Доц. Анна Кръстева
Ръководител на Центъра за бежански, миграционни и етнически изследвания-CERMES, Нов български университет

Проф. Благой Видин
Председател на Правна клиника за бежанци и имигранти, Софийски университет

Д-р Мимоза Димитрова
Председател на Центъра за подпомагане на хора, преживели изтезание-АСЕТ

Светла Енчева

Лидия Стайкова

Емил Коен

Борислав Димитров,
гражданска инициатива Приятели на бежанците

Мила Манчева


Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

#обичайтесебе - без провокатори

Снимка: Крис Енчев

Резултатите от експерименталната ми акция снощи бяха повече от обнадеждаващи. Никой дори не ме погледна накриво, напротив - много хора се радваха, поздравяваха ме и снимаха плаката. Не само млади, при това. Нищо не се случи и на Крис, който беше залепил дъга на своя плакат. Като няма провокатори, протестите са много по-безопасни, че и по-приятни.

Изводът ми е, и се надявам, че в следващите дни няма да бъда опровергана, че макар на протеста да не липсват хомофобски и антитурски плакати, като цяло протестиращите са отворени и способни да приемат различните в редиците си. Инцидентът с ЛГБТ групата в събота едва ли щеше да се случи, ако не е била "свитата" на Елена Ваташка, изпратена специално за да създава провокации. Между другото, препоръчвам много хубав разказ за случилото се от Елена Владимирова, която е била свидетел на случката.

Понеже приятели ме помолиха да кача файла с плаката в интернет за свободно сваляне, реших, че най-лесно ще е да го направя тук, в блога. Ако някой иска такъв плакат, заповядайте:

Цветна версия, формат A3 (може да се печата и на А4, ако зададете на файла да се вмести в страницата).

Черно-бяла версия, формат A4 (предполагам, че може да се изпечата и на лист А3 без чувствителни загуби).

Чувствайте се свободни да ги сваляте, както и да използвате и модифицирате идеята :-).

До довечера!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

#Обичайтесебе, или "мирен протест" на парчета

Снимка: Лъчезар Георгиев

Не съм на себе си. Бясна съм.

На 22 юни не отидох на протеста. Чувствах се физически изтощена, но най-вече потисната поради отложения София Прайд. Сред самите ЛГБТ активисти няма единно мнение за отлагането. Едни смятат, че организаторите на прайда не е трябвало да се поддават на натиска на общината и да се съгласят прайдът да бъде отложен, други изтъкват, че ЛГБТ хората също са съпричастни на протеста и е по-добре да се включим в него, отколкото да участваме в паралелни събития. Въпреки личното ми разочарование от неслучването на парада, признавам, че това последното не е лишено от основания.

Мои приятели ЛГБТ активисти в петък се събраха в Червената къща, за да правят плакати. Идеята беше да се покаже съпричастността на ЛГБТ хората към протеста. Вярва ли ви се или не, поне 5% от участниците в протестите не са хетеросексуални. Ако едно шествие е от 15000 души, значи поне 750 от тях не са хетеросексуални. Поне. Аз залагам на повече. Ако снощи на протеста наистина са били 40000 - това ще рече поне 2000 нехетеросексуални. И тези хора търпим плакатите със "СерГЕЙ" и други хомофобски "закачки" - по адрес на Сидеров и Местан и т.н. Знаете ли, не е приятно. Но понеже смисълът на протеста е по-важен, преглъщаме.

На Орлов мост приятелите ми са били нападнати от "мирно протестиращи" поради съдържанието на плакатите - призиви #обичайтесебе, обръщане на внимание, че не само хетеросексуални хора има на протестите и че не е нужно да си хетеросексуален, за да ги подкрепяш. Няма (сериозно) бити, но има скъсани плакати, гняв и разочарование. 

Замислих се защо са били нападнати чак там, а са успели да преминат необезпокоявани с плакатите и знаменцата в цветовете на дъгата (дори са раздавали знаменца) от Министерски съвет до Орлов мост. Вероятно причина са били "патриотичните" ултраси, предвождани от Елена Ваташка, които се се влели в шествието точно на Орлов мост. Но хетеросексуалното (и "неафиширащото" нехетеросексуалността си) мнозинство от красивите протестиращи не изглежда да ги е защитило (вземам си думите назад и се извинявам - впоследствие разбрах, че е имало хора от протестиращите, които са ги защитили и фактически са свършили работата на полицията).

По-интересна е реакцията на полицията. Тя е взела страната на нападателите срещу жертвите. Жертвите сами са си виновни, нали. И им е казала в прав текст - "оправяйте се".

Не по-малко ме натъжава реакцията на медиите - такава на практика липсва. Инцидентът се споменава в репортаж на bTV, но като нещо съвсем дребно, което по никакъв начин не е нарушило мирния дух на протеста.

Цитирам реакциите на някои от на жертвите в инцидентна и на други нехетеросексуални приятели във Facebook:

Още ми треперят ръцете. Плакатът ми с послание "Аз протестирам без хомофобия и ксенофобия" и #обичайтесе е на парчета.

Така изглежда плакатът ми сега. Най-силно разтърсен съм от реакцията на полицията, която първо застана на страната на агресорите и опита да отстрани НАС от протеста, а по-късно отказа да ни защити от физическо насилие с репликата "Оправяйте се". #fuckthepolice

Полицията се изака върху прясната си претенция за „антиконфликтност”.

Тоя народ днес организира толкова прайдове - видях неонаци прайд, стрейт прайд, футбол прайд, нова десница прайд, антикоми прайд етц... нема никъв шанс никъв гей прайд да се конкурира с всичкото туй прайд, честно :-) ...

от самото начало на протеста при президентството, по целия му път до орлов мост се раздаваха знаменцата и всички хора ги приемаха, вееха и нямаха никакъв проблем. освен това плакатите бяха вдигнати и се виждаха през цялото време.
проблем стана едва на орлов мост, когато се появи елена ваташка и свитата й, дошла тъкмо за да създава безредици.

Не бих желала да идентифицирам останалата част от протестиращите с нападатели. Но няма как да не ми направи впечатление, че хомофобските послания се приемат със симпатия, а жертвите на хомофобията не се намира кой да защити.

Според някои от реакциите на ЛГБТ хората не е трябвало да се правят опити да се "смесват" прайдът и протестът, защото посланията им са различни. Щях да се съглася, ако някои от тези послания не бяха откровено хомофобски. Защото те обиждат не тези, към които са насочени - те нараняват нас.

Защото прайдът беше отменен, но не бяха отменени всички събития против него в страната, а триумфиращо си се проведоха. Футболни хулигани, булки, представители на различни християнски деноминации и други ограничени хорица шестваха рамо до рамо "в защита на традиционното семейство", в защита на собствените си предубеждения и против правото на различните от тях да обичат.

Затова от тук нататък на протеста винаги ще бъда с отличителни ЛГБТ знаци - гривничка, знаменце, плакат и т.н. Не очаквам полицията да ме защити, но ако бъда нападната, ще се чуе. Вервайте ми.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

#ДАНСwithme, не Пей!

Много внимателно си подбирам протестите. Но на този довечера - против избирането на Делян Пеевски за шеф на ДАНС - няма как да не отида.

Дори е обидно да обяснявам защо. И не, не е защото ДПС (лъже, че) представлява турското малцинство в България.

18:30 пред Министерски съвет. Във Facebook има списък списък и на други градове, където ще се проведе протестът. Ако дойдат дори една десета от записалите се за събитието, ще стане хубав митинг.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Истанбул и Ботев

Източник на снимката, където можете да видите и много други.

Много се тревожа от размерите на насилието срещу протестиращите в Истанбул. В същото време за мен е изключително ценно, че много от хората около мен са също искрено разтревожени и изразяват съпричастност, както могат. Защото това означава, че има умни и активни хора, чието мислене не е замръзнало във втората половина на XIX век и за които турците са съседи, хора като нас, а не поробители.

Добре е да мислим така на 1 юни, деня на детето. Още по-добре е да не го забравяме и на 2 юни, деня на Ботев. Защото Ботев и другите, които официалната ни култура е канонизирала като герои от Възраждането, не са мразили турците, защото са турци, а са се борили за независимост и против управлението на една разпадаща се и корумпирана империя.

Добре е да мислим и да интерпретираме, вместо да канонизираме. С чувствителност към това, което е тук и сега. В България. В Истанбул. И т.н.

А на онези, които се опитват да прикрият непълноценността си с патриотизъм, Ботев го е казал най-добре:

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Оставка на правителството. И какво следва?

"Не се прибирай, остани на улиците, ела на протест :-)", коментира позната по активистка линия снощния ми статус във Facebook, който гласеше: "Какъв социален живот се очертава тази вечер в София: честване на паметта на Левски, шествие на "Атака", протест срещу сметките за ток, литийно шествие, протест на екозащитници против пистите в Банско. Тръгвам към къщи и дано успея да се прибера..."

Разбирам, че протестът не е просто против високите сметки за ток и монополите. Той е против бедността, против липсата на реформи, против корупцията и - най-вече - заради липсата на санитарен минимум доверие - доверие в институциите, обществено доверие. Все основателни причини за недоволство.

В същото време, протестиращите нямат ясна и единна идея за алтернатива. Дали да се национализират монополите? Че държавният монопол по-малко монопол ли е от частния? Или може би всичко ще се реши, ако "циганите си плащат тока" и им се ограничи раждаемостта? А какво да кажем за етническите българи, които не си плащат парното и за онези, които злоупотребяват с публични средства? Или да изметем всички политици и партии? И какво ще въдворим - пряка демокрация, каквато осъди на смърт Сократ и Христос? Оставка на правителството? И какво ще дойде на негово място?

Не съм фен на ГЕРБ, напротив. На този етап алтернативата му обаче ми се вижда като вариант на още по-неприятен националсоциализъм. Настоящият популизъм, който изкарва голяма част от хората на улицата, не прави разлика между ляво и дясно. Той е в онзи край, където те се сливат. Този популизъм иска национализация, ама е против ромите и турците. Иска ниски цени, а не отваря дума за повишаване на данъците. Иска възмездие, а не солидарност. Иска онези отгоре да бъдат наказани, а не вижда отговорността на отделния човек. БСП, които се очертават печелившите от ситуацията, са толкова анти-наци, колкото е "антифашистът" Велко Вълканов, който нарече бившия президент Желю Желев "турчин с фес".

Склонна съм да се съглася, че провокациите на неонацистките групички по протестите са поръчкови. В никакъв случай не мога да оправдая полицейското насилие, което се излива. Провокаторите са ясно отличими, а и в полицията, предполагам, знаят повечето от тях поименно. Те просто не бива да бъдат допускани на протестите, или да бъдат изведени веднага щом бъдат забелязани. Но не да се оставят да се развихрят и после да се бие наред. Въпреки това, неоправданото полицейско насилие на един протест не прави каузата му оправдана.

И се питам - защо неонацистките групички не компрометираха протестите на Орлов мост през лятото? Защото те си имаха ясна цел и кауза, за разлика от сегашните.

Докато пиша това, Бойко Борисов решил да депозира оставката на правителството. Не съм оптимист за това, което следва...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Не е само оръжието

След поредното масово убийство в Щатите за пореден път си мисля, че ако зависеше от мен, хората нямаше да имат право да притежават оръжие, а само да ползват и да им се дава за строго определени случаи - изпълняване на професионални задължения, спорт и т.н. И след изпълнението на дейността да се връща някъде на съхранение. По същия начин, по който се постъпва с лабораторни, медицински и прочее небезопасни субстанции и устройства.

Знам, че това не би спряло убийствата. Ако на някого толкова му се убива, има достатъчно незабранени вещи, които могат да послужат за тази цел. Не е нужно да се притежават устройства, предназначени специално за убиване; и особено - улесняващи убиването на много хора. И - по-важно - не приемам държавата да легитимира правото да притежаваш нещо, предназначено за убиване.

В същото време, знам, че правото да се притежава оръжие съвсем не е единствената предпоставка за масови убийства. По този повод Юлиан Попов прилага в блога си статистика, която ме накара да се позамисля. И в САЩ, и във Финландия, и в Швейцария има висока степен на притежание на лично оръжие. Но в САЩ стават над седем пъти повече убийства (изчислено на 100 хиляди души), причинени от огнестрелно оръжие, отколкото във Финландия. Въпреки че притежателите на оръжие във Финландия са процентно малко под два пъти по-малко от тези в САЩ.

Не е само до притежанието на оръжие, а и до културата, ценностите и как тези ценности се променят в определени социално-исторически контексти.

Един мой американски приятел, вярващ католик, твърдеше, че Христос учел да не се убива, освен когато човек защитава личната си собственост. Това убеждение е някак дълбоко вградено в американската култура - че частната собственост е в известен смисъл по-важна от живота. Не че всички американци го споделят, разбира се. Ала е част от духа на тази страна.

Сещам се и за понятието "loser", също типично за американската мисловност. На български нямаме адекватен превод на тази дума. "Загубеняк" е по-скоро нещо като "смотан", а "неудачник" - такъв, който няма късмет. Докато лузърът сам си е виновен, че е лузър. Ако работиш здраво, ще успееш. Ако си се провалил, то е поради собствените ти мързел, безволевост и т.н. Струва ми се, че тук прозира и някакъв имплицитен калвинизъм - хората са призвани или осъдени, а осъдените са и виновни, че са такива, и не заслужават никаква милост, понеже така и така ще горят в ада.

Финландия, от своя страна, като уважаваща себе си скандинавска страна, е характерна с ценности като зачитане на достойнството на всеки човек, даване на равен шанс на всички и т.н. Оттук - макар притежателите на оръжие също да са много, употребата му не е така честа.

В предишния си пост писах, че в България човекът като такъв не е ценност. Ето защо смятам, че и тук правото на притежание на оръжие е, меко казано, вредно. Отделен въпрос къде и кому може да помогне то... аз не виждам особена полза. Има средства за самозащита, които не убиват.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За човешките права - отрезвяващо

Днес е Международният ден за защита на човешките права.

Важно е да се говори за човешки права, и то в България, където такова нещо като "ценност на човека като такъв" не съществува. Където понятието "човешки права" е толкова аморфно, че се бърка - дори от професионалистите, призвани да ги защитават - с всякакви други форми на гражданска активност.

Не всичко, което е достойно за душата, а още по-малко това, което е извор на масов ентусиазъм, е поради този факт "човешки права". Човешките права могат да изглеждат и гадни и съвсем не вдъхновяващи. Например правото на циничен убиец на невинно сладичко детенце да не бъде съден на базата на неправилно събрани доказателства, дори тези доказателства да са единственото, което доказва вината му.

Когато има социална чувствителност, че и това е човешко право, че гнусният убиец и сладкото детенце са еднакво хора, говоренето за човешки права ще има смисъл отвъд трупането на някакво его или усвояването на някакви пари.

От друга страна, самият дискурс за човешките права неизбежно е ограничен. Той е плод на определен исторически период и съдържа определени очевидности за това що е човек и що е право.

С типичната нагла липса на усет за контекст, характерна за универсализма на Модерността, този дискурс се налага върху всички времена и култури. В рамките на този дискурс е голям проблем, че жените през Средновековието или жените в ислямския свят "нямат права", но не е проблем, че на някои хора се отказва основното човешко право на живот, защото други имат, например, основното човешко право на собственост. Не е проблем, че в името на човешките права се правят войни и се убиват хора.

Дискурсът за човешките права ни моделира по свой политически коректен образ и подобие. Той ще даде на децата правото на невинно детство. И ще включи в действие цялата принуда на съвременния информационен паноптикум, за да предпази невинните деца от правото им на детска сексуалност. Понеже според същия дискурс такова право не съществува.

Накратко - повече дискурс за човешките права в България ще ни дойде добре, но нека не забравяме, че и той не е всичко. И да го ползваме с мярка и - най-вече - с рефлексия.

Може би не точно това очаквахте да прочетете на днешния Международен ден на човешките права. Но този блог все пак се води Неуютен. Отстоявам го като пространство на свобода. Понякога свободата е и неуютна.

Използвам случая да анонсирам, че се каня да възродя рубриката "недисциплиниран дискурс". Настоящият пост е първата стъпка от този процес.

п.п. А снимката е правена в Любляна.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Хигиенисти-убийци и контрольори с метални пръти

Наскоро в два последователни дни се случиха две привидно отделни събития.

На 30 септември се навършиха четири години от убийството на Михаил Стоянов в Борисовата градина. Както е известно, Мишо е убит от неонацистчета, на които заприличал на гей. Прочиствали парка от гейове, момчетата, както сами си признали. Не пропускали да вземат ценните вещи на "прочистените" - и без това вече не им трябвали. Днес чистниците са на свобода, защото разследването толкова се е затлачило, че е изтекъл максималният срок за задържане.

На 1 октомври имаше дело по случая с побоя в трамвай 20. Всъщност не точно имаше, защото е било отложено, тъй като на един от обвиняемите не са изпратени материалите по делото. Както е известно, на 6 юни 2010 г. банда маскирани неонацисти, въоръжени с метални пръти, пребиха няколко младежи, отиващи на митинг в защита на правата на чужденците в България. Защото не харесват политическите им убеждения, защото не одобряват митинги в защита на чужденците или, най-вероятно, и за двете (анонимен коментар в блога ми след побоя гласеше: "e, показаха ви, че не сме ксенофоби - хайде първо да решим проблемите на българите в България, а после на "гостите"... малко са ви били днес!").

Също като при делото за убийството на Михаил Стоянов, и по този случай делото е доникъде. По информация на БНР  са отхвърлени исковете на обвиняемите "с аргумента, че доказване на претърпените от тях болка и страдание, вследствие на побоя, ще забави процеса". Чудно дали медицинските експертизи, които едва ли са особено двусмислени - все пак младежите бяха буквално размазани - са причина за мърлявата работа на разследването и прокуратурата до този момент. Или пък може да са били размазани, но от това да не следва, че ги е боляло и са страдали? Може би сега, когато няма да се доказва, че жертвите са претърпели болка и страдание, делото ще потече като по вода и скоро ще има адекватни присъди. Вярва ли ви се?

Тениската, която виждате по-горе, се продава в "патриотичен електронен магазин", редом с националния флаг, куп неонацистка литература и всевъзможни наци лайфстайл атрибути. Можете да си я купите за 15 лева. Не искам да си цапам блога с линк, но магазинът е този:

Макар на самата тениска да не пише "трамвай 20", на сайта го пише. С опит за тънък хумор, доколкото изобщо "тънък хумор" е нещо възможно за същества с подобие на мозък, ни се казва, че тениската е насочена "срещу гратисчиите в градския транспорт". Надписът отпред обаче е "Good night left side" - известен неонацистки лозунг. Само дето стилизираната сцена на насилие срещу лице с леви убеждения, която обикновено бива изобразявана редом с лозунга, този път е заменена с (червен) трамвай.

Задната страна на тениската е още по-интригуваща. На нея е се кипрят череп, кръстосани патерици вместо кости (за какво са му на череп патерици, се чудя; или пък черепът е предупреждение какво следва след патериците?), лице зад маска и пише: "когато пътуването завърши различно от очакваното...". Цялата тази патриотична естетика е на фона на червено петно, наподобяващо стичаща се кръв.

Какво означава факта на съществуването на такава тениска, питам се?

Не се ангажирам да твърдя дали създателите на концепцията за тениската, както и онези, които я носят (или биха я носили), са пряко свързани с "наказателната бригада" в трамвай 20. По-важното е, че подобен фешън артикул изразява одобрение към неонацисткото насилие и превръщането му в нещо "куул", в мода, както и превръщането на извършителите в герои, в "готини" юнаци, достойни за подражание. Жертвите са представени като "гратисчии", един вид - нарушители на реда, които си заслужават наказанието. Посланието е заплаха не само към тях, а и към всички, чиито убеждения не се харесват на "контрольорите" с металните пръти.

Как е възможно да има такива "патриотични електронни магазини" и такива тениски? Възможно е, защото в България на този етап престъпленията от омраза са ненаказани, а словото на омраза е легитимният език на форумите на електронните медии и това комай не притеснява почти никого. Възможно е, защото извършителите на престъпления от омраза се радват на любовта онези, които смятат, че буламачът от възрожденски ценности от 19-ти век и съвременна омраза към всичко различно от мнозинството е достатъчен, за да бъдат значими, без на практика да постигат нищо със собствени усилия. А такива хора са много. Възможно е, защото обвиняемите за побоя в трамвай 20 се ползват с политически протекции. На делото е присъствал общинският съветник от ВМРО Ангел Джамбазки, а един от обвиняемите - Димитър Лазаров Хоумлеса, беше в листа на ВМРО за общински съветник, за да влезне Джамбазки в Общинския съвет с гласовете на нацитата.

Възможно е, защото го позволяваме. Кой от безразличие, кой от страх, кой от разочарование и от чувство на безсилие. Затова няма да се учудя, ако се появят в някой "патриотичен електронен магазин" тениски за "хигиенизиране" на парка от "вредители" (разбирайте хора с предполагаема хомосексуална ориентация) или за "прочистване" на София от хора с розови коси, или на България - от чужденци-антифашисти и т.н.

Само че аз няма да мълча. Знам, че съм мъничка и беззащитна, като едно грахче, като една мравчица, пък съм и пацифист, а възбуждащите се от мустаците на Хитлер (иначе уж хетеро) "патриоти" са яки мачовци, пък имат и метални пръти. Освен това понякога пътувам в трамвай 20. Имам карта за градския транспорт, но нещо ме кара да си мисля, че контрольорите с прътите не биха ми я поискали. И все пак имам неблагоразумието да не се страхувам в достатъчна степен и да не се обезсърчавам на фона на цялата безнаказаност.

Затова ще поздравя тези, които пребиват и убиват различните от тях, включително и тези, които се кефят на "патриотични" тениски като споменатата, с песента на Red Hot Chili Peppers за грахчето. Песента се изпълнява от басиста на групата, великия Майкъл Балзари - Флий. "Контрольори в градския транспорт", съжалявам, ама текстът  е на английски. Някои от думичките се обзалагам, че ги знаете, за други думички и идиоми помолете някой по-грамотен от вас да ви ги преведе (както и да ви обясни какво е "идиом").

Приятно слушане!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Pussy Riot отвъд религията и антикомунизма

"Вести" май единствени посочиха първоначален източник на снимката - freedom.for.russia.bg@gmail.com

Задържаните членове на пънк групата Pussy Riot очаквано бяха осъдени на две (според първоначалните данни - три, още не съм сигурна) години ефективна присъда. Междувременно и България успя да се включи в деня на международния протест в тяхна защита с анонимно  (от името на "група човеци", които си бяха направили труда да изпратят и съобщения до медиите, в което да разяснят смисъла на посланието си) слагане на маски на Паметника на съветската армия по късна или ранна доба и с немногоброен протест пред руското посолство (към който се присъединих през обедната си почивка).

Ето и "скандалното" видео от църквата, в резултат на което са задържани Надежда Толоконникова, Екатерина Самуцевич и Мария Альохина:



Казусът с пънкарките по странен начин провокира религиозни чувства у доста хора. Уважавам религиозните чувства на онези, които искрено и дълбоко в себе си са (в случая - православни) християни и за които е грях да се правят пънкарски демонстрации в църква. На тях бих казала само, че дори и да е грях, първо, в модерните държави правото би следвало да е светско и отделено от религията и, второ, няколко години лишаване от свобода съответна присъда ли са за подобна акция?

Протестът не е насочен срещу религията, а срещу управлението на Владимир Путин и срещу симбиозата на руската православна църква с властта. По времето на Христос пък било нормално в храмовете да има търговци. Не че днес няма. "Незакупената от храма свещ не носи духовна полза", прочетох веднъж в една православна църква. Но само до там да стигаше "търговията в храма"... Та думата ми беше, че с изгонването на търговците и Христос е извършил нещо, което по неговото време би могло да се окачестви като поругаване. Най-голям интерес от такова окачествяване, имат, разбира се... търговците.

Разбирате накъде бия - акцията срещу пънкарките няма нищо общо с религията, а си е чист политически натиск. Но с религиозни аргументи се манипулират чувствата на вярващите - по същия начин, по който тук с клеветата "махат Ботев от учебниците по литература" затварят устата на новия състав на Комисията за защита от дискриминация още преди да е почнал да си върши работата.

В Русия религията се е превърнала в много удобен инструмент за саморазправа с неудобните. Аналогичен на случаят с Pussy Riot е и този с художника Олег Мавромати, за който писах преди време (по последна информация Мавромати е успял да замине щастливо за САЩ).

По-интересни са ми реакциите на хора, за които много добре знам, че не са религиозни, и които също смятат акта на Pussy Riot за "оскверняване на храма". Да говорим цял живот как "религията е опиум за народите", след което да се възпротивим срещу протестирането в църква, е, меко казано, неконистентно. Не бих могла да си обясня подобни реакции иначе, освен посредством политическите пристрастия на тези хора.

Също толкова наивно идеологизирани и манипулативни са воплите как поставянето на няколко шарени маски в стил Pussy Riot върху скулптури от Паметника на съветската армия било обида към руския народ. Критиката към погазването на свободата на словото и на правото на справедлив процес в една страна е форма на защита на народа на тази страна, който в най-голяма степен страда от погазването на правата си. Владимир Путин не е Русия, колкото и да му се иска.

За не по-малко нелепи намирам обаче и антикомунистическите интерпретации как ставащото в Русия е проява на комунизъм. Диктатурата си е диктатура и не се свежда до икономическата структура на едно общество. Независимо дали под "комунизъм" разбираме утопичната идея за безкласово общество или тоталитарният "държавен строй", определящ се като социалистически и характерен с държавна икономика, днешна Русия не е нито едно от двете. В Русия има обаче доста признаци за наличие на диктатура. В Чили по времето на Пиночет също е имало.

Според същите антикомунисти анонимната акция с маските върху паметника е пореден повод да се иска неговото събаряне. Мнението си против събарянето на Паметника на съветската армия съм изразила преди повече от година и продължавам да държа на него. Колкото и да не им харесва на антикомунистите, много млади хора в София обичат този паметник. И нито им пука за Съветската армия, нито се чувстват окупирани. И днешната акция е блестящ пример как паметникът се е превърнал в своеобразно пространство, в което ъндърграундът говори на голямата политика и тя го чува. Акцията с маските беше отразена дори от медии от ранга на BBC и достигна до руските официози по-успешно, отколкото протест пред посолството, дори многолюден, би могъл.

Живеем в общество, в което политиката защитава преобладаващо собствените си интереси, гражданите правят същото. Ако Паметникът на съветската армия е едно от малкото места, посредством които първите и вторите успяват да се чуят, дори само заради това си струва да го има.

В заключение, българската реакция на случващото се със задържаните от февруари (а от днес и осъдени) членове на Pussy Riot закъсня много - случи се в последния възможен момент. Защото в България все сме свикнали да мислим, че ние сме най-нещастните, най-зле и защо тогава да се застъпваме за другите. Спомням си, че като стана земетресението в Япония, тук се чуха гласове, че в България и без земетресение било по-зле. Последствието от егоцентризма е безразличие към другия, последствието от безразличието е цинизъм. Надявам се да не забравим случая "за три дни", както често се случва.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За хората, групите и омразата

Поради лични причини свързвам известното изпълнение на Over the Rainbow на хавайския музикант Israel Kamakawiwoʻole единствено и само със смърт.

Вече покойният музикант е кръстен на държава, граждани на която бяха взривени само преди няколко часа на някакви си двадесетина километра от мен.

Още е рано за интерпретации. Това, което си мисля, е, че има хора, които убиват други хора, само защото другите принадлежат към определена група.

Мисля си, че израелските туристи в автобуса на летището в Бургас едва ли са убивали палестински деца.

Мисля си и че параноята от случилото се може да рефлектира върху мюсюлмани и чужденци в България, които никога нищо не биха направили на евреин. Само защото принадлежат към определени групи.

Мисля си, че омразата има свойството да се множи.

Мисля си, че не искам да бъда част от веригата на множене на омразата.

Мисля си, че имам нужда просто да се свия...

Но си мисля и че трябва да кажа.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог