Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

22.03.2011 г.

Убийствена коса


Правя кукли с шарени коси, понеже харесвам хора с шарени коси. Като Вики и като момчето, което обикновено виждам с нея. Изкушавах се да пусна в блога някой от портретите на Вики, които съм снимала. Изключително фотогенична е. Но се отказах и предпочетох да използвам снимка на последната кукла, която направих.

Защото Вики могат да я пребият, а куклата - не.

Да, нацитата вече пребиват хора заради цвета на косата им. Не си мислете, че ако не сте ром, африканец или гей и не принадлежите към ляво младежко движение, сте в безопасност. Страх ме е, че утре могат да направят нещо на Крис, защото ходи бос. Или на Краси, понеже е с дълга коса. Или на Иван или Яна, заради растите. Или на друг от познатите или приятелите ми. Или на някой нищо неподозиращ непознат.

По-страшното е, че срещу тези, които пребиват хората заради цвета на косата им, не се предприемат адекватни мерки. Защото (което е най-страшното) те не са просто някаква радикална младежка субкултура, те са еманация на масовите ценности, като се почне от учебниците по история и се стигне до парламента и правителството.

Не, не косата убива. Но оригиналната прическа вече е опасна за живота.

п.п. Между другото, някой няма ли да забележи, че Христина Рафаилова, авторката на материала за побоя над момчето с розовата коса и негов приятел, получава директни и ужасяващи заплахи в коментари под статията? Вижте коментар 4, "подписан" от "Много навреме". 

 

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

13 коментара :

  1. Имам известно количество интересни истории със скинарите. Мисля, че тази, която ще разкажа, ги осмива най-много.

    В 2008 година, есента, на едно от поредните ми безцелни идвания в София за повече от ден, дойдох със суитчър на The Exploited. Не защото слушам пънк или нещо от сорта. Суитчърът ми беше подарен от близък приятел. Само трябва да вметна, че това беше изключително топла дреха. Солидна и дебела (още си я пазя). Имах среща с едно момче, с което уж щяхме да правим някакъв братер -- той ми дава електрическа китара, нова, аз му давам някаква техника и доплащам някакви пари. Тъй като тогава много искрено се възхищавах на парка на свободата (по-добре познат като "Борисова градина"), а и това беше едно от малкото места, до което стигах сам (и пеша), взех си няколко кафета, пакет цигари и се настаних на една от пейките на централната алея. Без дори да осъзнавам, че суитчърът ми е пънкарски - разчитах, че в София мисленето е по-разчупено.

    Чета си аз, пия си кафето, пуша си (не задължително в този ред), докато в един момент не се стряскам от това, че някой ми дърпа книгата. Изпуснах си кафето. Когато вдигнах глава нагоре видях четирима гологлави юноши, по-малки от мен. Обаче много смешни -- в студената есен, в която дори на мен ми е студено само със суитчъра, те бяха с навити крачоли и тениски с къс ръкав, а един от тях си беше с потник. Започнаха да ми задават някакви въпроси от сорта на "Ти на какъв се правиш?"; "Знаеш ли, че ние сме редът и дисциплината?"; "Къде са ти приятелчетата?" и тъй нататък. Тъй като не си падам по побоя и колкото и да съм ходил на да-дао и да знам как да се защитя, числовото им превъзходство някак си ме изплаши. Понеже отсреща минаваше един от охранителите на парка, когото познавах, понеже беше съосновател на едно школа за оцеляване, станах пейката. В момента, в който станах, осъзнах, че тези юноши голобради са толкова хърбави и толкова дребнички, че явно се изплашиха. Тогава тъкмо бях наддал четиридесетината килограма. Вдигнах ръка, за да помахам на охранителя, а скинарчетата ми казаха: "Няма да ти се размине, ******** с ***********!" и прочее такива думички.

    Когато споделих с охранителя, той ми обясни как скинарите мислели пънка за анархия, а себе си за ред и дисциплина.

    С това приключвам историята.

    Имам само един въпрос, ако някой скинар чете тук. Ако Вие, момчета, сте пример за ред и дисциплина, защо не си чистите беседката в борисовата градина? Да, да. Онази, която сте си резервирали -- до чешмичката, съвсем до орлов мост?

    Всъщност, така и не успях да взема заветната китара, ако това е от значение.

    ОтговорИзтриване
  2. Страхливи са те... бият само когато са много и когато жертвата очевидно не може да ги надвие. Осанката ти ги е притеснила :-).

    ОтговорИзтриване
  3. Говорил съм си с доста скинари. Най-фрапиращо обаче си остава незнанието на няколко такива младежа относно значението на antifa. Понеже не знаех какво означава antifa, а те често употребяват тази думичка, най-нашироко ми обясниха, че това е anti-fashen. Цитирам по памет: "Това е движение свързано с омразата към модерните. Хитлер изключително много е мразил фешъните. Така и ние.".

    После просто попитах wikipedia и картинката ми се изясни.

    ОтговорИзтриване
  4. Скинари или чалгари, имената на простащината са много. Аз лично доста пъти съм ял бой заради дълга коса, търпял съм всякакви намеци и сравнения, добросърдечни селяни са ме наричали "обрасла ряпа", усмихнати учители са ме оприличавали на шимпанзе пред целия клас. И сигурно добре са се забавлявали при вида на този нещастен пубер (демек аз), объркан и "изгубен в превода", нещастен и жалък в скъсаните си дънки (друг панталон нямах)който освен обичайните за пуберите въпроси се опитваше да разбере също така смисъла на една държава в преход и на едно общество без никакви морални ценности. И освен цялата тази гадост, добрите люде ни възнаграждаваха с безконечно унижение. Само че, както се пееше в песничката,
    Hair, hair, hair, hair, hair, hair, hair
    Flow it, show it
    Long as God can grow it.
    Или с други думи казано, за мен косата беше нещо повече от символ или нещо друго, подчинено на човешката или нечия друга логика. Просто ми беше кеф да съм див пубер, харесващ хубава музика.

    Обаче любовта към косата иска жертви - вечер беше опасно да се минава по определени улици и квартали. Защото в цивилизована България дължината на косата е достатъчен повод да посегнеш на някой, да му бучнеш няколко юмрука в лицето, докато не му потече кръв от носа и устата, а с малко повече късмет може и да счупиш нещо на дългокосата гад - нос, ръка, да му избиеш зъб. Като падне пък на земята, можеш да го риташ в корема. Нищо че не е рицарско да се посяга на паднал човек, дългокосите не са хора. Компанията на дългокосите пък търпеше често погроми от страна на подпийнали зевзеци и тогава работата ставаше наистина дебела. Сред дългокосите имаше и момичета - познавам две от тях, които бяха изнасиле в центъра на града пред дискотеката. До един светофар! Ако косата е достатъчно оправдание да пратиш някого с шутове в реанимацията, какъв ли е бил претекстът за сексуалното насилие?

    Няколко дни преди да предпочета чужбината пред "мила--родино-ти-си-земен-рай-тутрутуту" се запознах с едно момче. Казваше се Боби и се сприятели с компанията посредством една касетка на все още неизвестната тогава австралийска група Midnight Oil. Тогава така се правеше - ставахме приятели със и заради музиката. Събирахме се в бар за отрепки, някой идваше и питаше - "момчета имате ли нещо на ей-тази банда?", на което отговаряхме "дай да чуем, ааа, много е гот! сядай с нас!" и... толкоз. След това си приказвахме за музика.

    Та, този Боби го видях един-единствен път, но го запомних заради карираната риза, Midnight Oil и разговора ни за австралийския рок. Година-две по-късно Боби е бил убит в междублоковото пространство по особено жесток начин и след дълги мъчения от група пияни младежи, които по мое време активно участваха в погромите срещу дългокосите. Ето докъде доведе всеобщото презрение към моята коса - усмихвайки се на остроумните забележки на учителката ми по физика, обществото ни се превърна в убиец и изнасилвач на млади хора.

    Осъдени за убийството на Боби няма и до ден днешен. При едно от завръщанията ми в родния град видях главатаря на бандата - беше се превърнал в охранител на дискотека. Музиката на Midnight Oil пък често бе използвана покрай олимпийските игри в Австралия, а Майкъл Хътчинс, певец на една друга австралийска група INXS, се самоуби, въпреки че едва ли някой някога го е тормозил заради косата му. Учителката ми по музика, която бе заръчала на един мой съученик да напише експозе за австралийския рок, понастоящем свири по ресторанти в Кипър.

    Пешо Иванчев пък организира концерт под надслов "Рок против насилието", на който присъстваха много дългокоси, както и съпругата на Боби с двете му невръстни дечица.

    ОтговорИзтриване
  5. Сандо, коментарът ти си плаче за блогване. Дори няма нужда от редакция.

    ОтговорИзтриване
  6. Права си, ще взема да си го блогна :-))) Обаче ще ти плагиатна заглавието ;-)

    ОтговорИзтриване
  7. Изплагиатствай, лошо няма (ако сложиш линк, де ;-))

    ОтговорИзтриване
  8. "Момчета с розови коси??? До къде стигна България.... Пф...
    За пореден път се опитвам да обясня, че скиновете не са пияници, хулигани и т.н. Те са родолюбци, националисти, патриоти, обичащи българският език, Отечеството си, историята, които се гордеят още с нея...
    Вие, долни леви отрепки не заслужавате да живеете! Нямате никакво право да обиждате без да познавате съответните хора. Престанете да изкарвате подобни педераси, пънкари или цигани невинни! Няма да търпим!"

    Да, ето това е стандартното мислене. "Момчета с розови коси". Срам и позор. Обичал българския език. Не знае употребата на пълен и кратък член. Но забележете в какво се изразява патриотизмът: родолюбци, обичат българския език, отечеството и историята. Но нито дума за хората, народа. Обичат историята, но не и сънародниците си. Аман от менте родолюбци...

    ОтговорИзтриване
  9. Да, това е най-притеснителното, според мен, Жоро - че тия не са просто субкултура, а се припознават точно в официалните ценности. И раздават справедливост от тяхно име... Което не им пречи да са пияници и т.н.

    ОтговорИзтриване
  10. Аз не съм против да ги има. Нека вярват в каквото си искат. Ако искат да вярват, че извънземните са виновни за лошото положение в България. Хубаво. Нека имат мнение. Проблемът идва, когато започват да налагат това си мнение не с инструментите на демокрацията, а с репресивно-диктаторски методи.
    Нападат сънародниците, за които уж милеят, щото не им харесва какви дрехи носят или с каква прическа са. Това е явен дебилизъм. Че утре може да ги наеме някоя фирма за дрехи (щото те са под наем съм чувал, не знам дали е вярно) да пребият граждани, носещи дрехи на конкурента. Като причина: кройката е "циганска", "педалска" или "комунистическа".

    ОтговорИзтриване
  11. От едната крайност - на другата. Натрапването на "шарените коси" стана също толкова силно и противно, колкото и побоя от "скинари" над други. Занимавате се с глупости!

    Пребити хора е имало, ще има и винаги ще има. Дали заради коса, цвят на кожа, че е клошар, че е богат, че е беден и т.н. - това са нюансите на епохата. Дори да изтребите всички скинари до един и да ги вкарате в затвора - побоищата няма да спрат. В обществото не може да има вакуум. Дори да не останат "еднообразни", а цялото общество стане от вашите "различни - именно те ще запълнят този вакуум. И тогава някоя Светла ще продължи да сипе закани, но вместо срещу "гологлавите" те ще бъдат срещу "шарените".

    Прости хора => прост народ. Не разбира какво е свобода и съответно няма да я получи! О, да - и ще бъдат бити по улиците. Не защото са "различни" - просто защото са достатъчно глупави да не умеят да съжителстват в това общество.

    ОтговорИзтриване