Влязох в Блогосферата на "Дневник" преди три години в момент, в който се борех срещу корупцията в бившето ми работно място и имах нужда от публичност. Винаги ще бъда благодарна, че в онзи труден период получих такава подкрепа.
Повод да взема окончателно решене да изляза от Блогосферата беше скорошна публикация на Силвия Атипова. Но не, не се махам от нея, защото смятам, че е паднало нивото й. Тя, наред с "Мегафон" (също на Икономедиа) и "Блогоскоп" (на Борислав Борисов) е един от трите агрегатора за блогове, които продължавам да чета през Google Reader. Вярно е, че кулинарните блогове в нея станаха твърде много (не че не позачитам един-два от тях). Вярно е и че блогът "Агросъвети", от който може да се научи, че телевизията "е телекомуникационна технология за приемане и предаване на разстояние на движеща се картина, черно-бяла или цветна (видео), обикновено придружавана от синхронизиран звук", изглежда странно в блог агрегатор на Икономедиа. Особено като се има предвид, че за сериозен блог като този на Асен Генов не се намери място в нито един от двата й агрегатора. Вярно е и че самата "Блогосфера" осъзнава, че е в криза, поради което приемането на нови блогове в нея е преустановено - предполагам, докато се актуализират критериите и се реши какво да се прави с "плявата".
Но има и нещо друго. Критиките срещу "Блогосфера" (много от тях - основателни) са знак за това, че тя бива възприемана като нещо, което трябва да е стандарт за това, що е качествен блог. Да кажем, че "Блогосфера" стане идеалният агрегатор с идеалния подбор на блогове. Тогава там ще са блоговете, които "си струва да бъдат четени", а другите ще останат извън. И все пак, от какво се определя това, което "си струва" да бъде четено? Има ли обективни, независими от нечии ценности и вкусове, критерии? Не мисля. В такъв случай, всяка "идеална" подборка би се превърнала в налагане на дадени ценности и вкусове за сметка на други. Би се превърнала, значи, във власт. Каквато е и в момента (поради което и са споровете кой блог "заслужава" да е в нея и кой - не).
За мен блогърстването е индивидуална дейност (което не изключва интегрирането им към социални мрежи и т.н., разбира се, но в тях потребителите им сами определят правилата). Може да мисля така, защото самата аз съм индивидуалист и не успявам да се впиша в никакви групови идентичности. Вместо това предпочитам персоналното общуване.
Затова ми се иска да четете "Неуютен блог", защото намирате нещо достойно за четене в него, защото той е част от вашите лични блогосфери, а не, защото ви се появява сред поток от други блогове в "Блогосфера", независимо дали искате, или не. А и го дължа на един приятел.
Напускам "Блогосфера" с добро чувство към нея и с благодарност за трите години, през които уютно приютяваше неуютния ми блог.
Ако искате да продължите да четете "Неуютен блог", знаете как :-).
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
