Краси блогна по повод на вчерашната ми публикация, както обеща. Независимо дали съм съгласна на 100% с написаното, смятам, че е много важно то да бъде прочетено - и от сините избиратели, които сме в по-горни възрастови групи, и от фоторепортерите (ако някой от тях наминава към блога му или към моя), и от сините политици и - най-вече - от Мартин Димитров. Както и от всички политици, не само сини, които се опитват да спечелят на своя страна младите избиратели.
Когато съм тръгнала по митинги, Краси е бил още в корема на майка си. За двадесетте години, откакто е на този свят, аз съм успяла да навляза в онази възрастово-екзистенциална група, в която някои от праговете на поносимост са снижени до здравословни за оцеляването (физическо, психическо, биографично) стойности. За разлика от мен, Краси все още (надявам се - и занапред) има изострена чувствителност за това, що е истина, почтеност, фалш.
Краси е избирател, за какъвто всяка политическа сила може само да мечтае. Млад, но в същото време информиран, критичен, четящ и сравняващ предизборни програми, следящ изкъсо действията на политическите лидери.
Тази година Краси няма да гласува за сините. Ако бях преподавател по политология, щях да вкюча аргументацията му в новия си учебник. Защото, който иска младите да гласуват, трябва да ги разбира. Прочетете я.
Прочети я, Мартине. Какви хора искаш да гласуват за теб?
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
