Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

14.05.2011 г.

Паметникът и ние


Започнах този текст в началото на януари. Поради определени събития в живота ми го бях оставила на заден план. Преди два-три месеца обещах на Краси да го довърша, а наскоро обещах и на Юлияна Методиева от БХК. И понеже предстои поредната серия от дискусии за Паметника на червената армия, реших, че вече наистина е крайно време да го допиша. Частите на текста са писани в различни периоди.

И така:

От отдавна се каня да пиша за Паметника на съветската армия. С ясното съзнание, че рискувам да си навлека гнева както на приятелите ми с десни политически убеждения, така и на тези с леви. Сега вече е крайно време да го направя, а други като Павел Янчев и Ники Русиновски в известен смисъл вече ме изпревариха и се налага повторя някои от тезите им.

Доколкото са история, паметниците са важни за саморазбирането на едно общество. А без саморазбиране, без критическа рефлексия върху миналото, не е възможно да има пълноценно настояще, нито бъдеще. Нито в личния живот, нито в социалния. Защото миналото се възпроизвежда във всекидневието ни, искаме или не. Защо да събаряме паметници, след като реабилитираме не само диктатора, но и диктатурата? Защо обществената енергия срещу събарянето на паметника не се насочи поне със същата сила срещу безпрецедентното за последните двадесет години погазване на основни демократични принципи?

Не искам да се събаря паметникът на съветската армия, както бях против събарянето и на мавзолея. Сградата на мавзолея можеше по прекрасен начин да промени предназначението си, като стане съсредоточие на култура. Музей на тоталитаризма или на съвременното изкуство, или спасяване на Националната художествена галерия, или нещо друго. Районът около паметника на съветската армия пък по естествен начин се е превърнал в средище на младежка градска култура. И би могъл съзнателно да се доразвие по начин, който да подчертава контраста между тоталитарното минало и богатото на младежки субкултури настояще.

Кому е нужно ритуалното унищожаване на символите на тоталитарното ни минало? Въпросът не е реторичен. Нужно е най-вече на хора от "синия" политически спектър, които се идентифицират като антикомунисти. Най-активното ядро от тях е от поколението на, грубо казано, 50-60 годишните. Има и по-млади, чиито политически убеждения са формирани под влияние на политическите лидери от въпросното поколение. Както и по-възрастни, разбира се. Някои от по-младите произлизат от пострадали от тоталитарния режим семейства и се идентифицират с родовата си памет.

Какво характеризира поколението на 50-60 годишните? Те са онези, които през 1989 г. бяха млади и в активна възраст и от тях се очакваше да износят промяната. И не се справиха. Несправянето не бива да им се вменява като персонална вина. У нас тоталитарният режим не се разпадна естествено; той беше премахнат, без да има узряла алтернатива, която да заеме мястото му. От така извършената промяна се възползваха хора от режима и техни близки, които, казано в термините на Пиер Бурдийо, "превърнаха политическия капитал в икономически".

А останалите - тези, които смятаха, че в техните ръце е да извършат голямата промяна? Драмата на тяхното поколение (с което, впрочем, в голяма степен се идентифицирам, понеже от него са хората, които са ми повлияли да съм това, което съм) е, че те бяха формирани като личности по времето на тоталитаризма. И в неговите рамки успяваха да бъдат "бунтари" и "инакомислещи". Препоръчвам да прочетете "Сашо Кьосев като Нео" на Вени Гюрова - прекрасен текст за "оазисите", които са осмисляли тоталитарната "пустиня" на това поколение. Оазиси, в които е оставало пространство за свободна (в определени граници, разбира се - всичко се е донасяло) мисъл и качествен интелектуален продукт. Дали ще е кръгът "Синтез" или Марксовият семинар към СУ, или Институтът за изследване на младежта към ЦК на Комсомола, механизмът е един и същ. Често пъти - и хората. Разпадането на "пустинята" и на нейните "оазиси" ги постави в състояние на неравна борба, в която трябваше или да използват стари ресурси, за да се превърнат в част от новото статукво, или да се окажат маргинализирани, или да разположат биографичния си път някъде между тези две крайности, с всички компромиси и вътрешни драми, които следват от това.

И май всички следващи поколения, включително и най-младите, се оказахме в този капан - да се адаптираме към посттоталитарните превъплъщения на номенклатурата. Щастливите изключения (не броя себе си сред тях), които полагат усилия да бъдат независими, адекватни и съвременни, срещат неистова съпротива на всяка крачка - като се почне от почти неразбиваемите без корупция административни процедури и се стигне до най-изтънчени форми на професионална самота. Да се учудваме ли, защо много от тях си отиват?

Опитвайки се да "кастрираме" символите на миналото, затъваме все по-дълбоко в него. Като всеки друг комплекс, кастрационният не решава проблема, само го изтласква на по-дълбинно равнище. А по-важна от мнението на Русия за този паметник е нашата енергийна (и друга) зависимост от нея. Паметникът е само символ на тази недопреодоляна зависимост. Няма да се освободим от нея, ако го разрушим. Както и не се освободихме от наследството на тоталитаризма и от носталгията по него със събарянето на мавзолея. Напротив, събарянето на мавзолея като че катализира носталгия.

Знам, че голяма част от написаното по-горе ще накара моите леви приятели да потриват доволно ръце. Не съм свършила, обаче. Ако техните аргументи в защита на паметника се припокриваха с моите, не бих имала нищо против този път да бъда "от лявата страна". Но уви - защитата на Паметника на съветската армия се поставя в контекста на борбата срещу фашизма. Един вид - съветската армия е спасила света като цяло и България в частност от фашизма. И това изглежда толкова очевидно на някои хора, колкото и че ястребинчетата са доказателство за наличието на фашизъм в България.

В тази теза се пропуска, първо, че не само Съветският съюз се е борил против националсоциализма и фашизма. На Втората световна война затова й се казва "световна". Затова и Девети май се празнува не само като "Ден на победата" в Русия, а и като "Ден на Европа". Пропуска се, второ, че Хитлер и Сталин невинаги са били от двете страни на барикадата. Става въпрос много повече за подялба на света, отколкото за борба между идеологии. На всеки, докосвал се до марксизма, следва да му е ясно, че идеологиите по принцип се явяват оправдание на определени интереси. Трето, като се говори как победата е сложила край на геноцида над евреите, възниква логичният (не за повечето от ляво мислещите хора, които познавам, обаче) въпрос: защо интелектуалците от еврейски произход, които бягат от режима на Хитлер, се спасяват най-вече в Америка и Западна Европа. Фройд отива във Франция, Норбърт Елиас - във Великобртания, Адорно и Хоркхаймер - в Щатите, откъдето громят лошата модерност (последните после се завръщат в Западна Европа, където пък громят консуматорския капитализъм). А в държавата Израел, която се създава след войната, руският език става един от най-популярните. Трябва ли да питам защо?

И все пак бих приела твърдението, че Паметникът на съветската армия трябва да остане като форма на благодарност към тази армия, че ни е спасила от фашизма, ако се споделяше само от последователни сталинисти. Или средностатистически бесепари (не че приравнявам бесепари и сталинисти). Познавам и такива хора. Не бих се съгласила с тях, но бих ги разбрала - на тяхната позиция е нормално да мислиш така. Чудя се обаче защо мислят така и мои леви познати, които не се идентифицират като сталинисти, нито като бесепари, напротив - дори се смятат за анархисти. Чакайте, ама анархията не беше ли срещу властта? А какво е армията, освен еманация на политическата власт, налагането й в чист вид, с физическа сила? Защо от гледна точка на анархизма полицията да е лоша, парламентът да е лош, НАТО да е много лошо нещо, американската армия - също, а съветската армия да е добра? Нима тя не е избивала и невинни цивилни хора, наред с вражеските войници? Не ви ли притеснява, че девети май и до ден днешен се празнува в Русия с демонстрация на военна техника?

Ето защо не съм съгласна нито с "десните" аргументи за събарянето на паметника, нито с "левите" за запазването му. Добре би било, ако можехме да имаме чисто експертни аргументи, но не мисля, че е възможно такова нещо като чиста експертност. По този въпрос напоследък имах безкрайно интересен разговор с уважаваната от мен Юлияна Методиева. Нейната теза беше, че когато говорим за този паметник, трябва да се опитаме да не мислим за политика, а да имаме само такива аргументи, които са свързани с естетиката и градската среда. Според нея, моето говорене за паметника като травматично място на обществото ни и изобщо - говоренето за травми - не се връзва с естетическия и с градоустройствения дискурс. На което аз отговорих, че според мен няма такова нещо като "чиста естетика" и "чисто" говорене за градската среда - кое възприемаме като красиво или грозно, както и как си представяме града, в който искаме да живеем, зависи от много неща, включително и от ценностите ни, не на последно място - политическите ценности. Ако гледате на Червената армия като на спасител, е много по-вероятно в естетическо отношение да харесате паметника, отколкото, ако гледате на нея като на завоевател. Самият паметник се вписва в определен тип естетика, характерна за определен период от политическата ни история.

Не по-прости са нещата, когато говорим за градска среда. Как е възможно да има нетравматично говорене за градска среда, ако самият начин, по който преживяваме историята си, е травматичен? Как е възможно да има улегнал дебат за бъдещето на Паметника на съветската армия, ако го възприемаме като залог в една много актуална борба? У нас едва от няколко години прохожда дискурс за градската среда като пространство за обитаване от човешки същества, като нещо различно от строителство на жилищни блокове и административни сгради, изкорубени тротоари, дупки по улиците и трафик. И като че тепърва предстои безспорно закъснелият дебат за това, как историята се вписва в градската среда и как ние да я вписваме. Би било добре да има такъв дебат, преди да събаряме мавзолеи и да унищожаваме древни селища, прокарвайки метро. Преди да скриваме уникални архитектурни елементи под стиропорови топлоизолации. Преди да оставяме сгради със статут на паметници на културата да се саморазрушат, за да построим на мястото им поредния бизнес център. И т.н., примери много.

Попитаха ме дали не ми пречи, че паметникът с шмайзера най-отгоре така стърчи. Ами не, на мен лично изобщо не ми е проблем, че стърчи. Проблем са ми нещата, които възприемам като "стърчащи" в обществото ни - национализъм, ксенофобия, полицейщина, носталгия по тоталитарните времена, тенденции за налагане на административен контрол върху всичко, липса на политическа и на гражданска култура. Когато мина покрай паметника, си мисля за история, за настояще и за бъдеще. Мисля си и че на тези, които карат скейтове пред паметника, по всяка вероятност не им пука, че той стърчи и не биха разбрали защо му е на някой да го събаря или мести. И че един ден ще останат те и децата им, а не ние.

И ми се ще дебатът за бъдещето на този паметник да не се води от хора, които го възприемат като фалос, насочен към собствените им историко-политическо-биографични интимности - било изнасилвачески, било любовно. Ще ми се да се води от хора, които са способни да възприемат паметника по такъв начин - аналитично, без горещи емоции, виждайки в него не само шмайзер, а и наивност, японски минимализъм, стълби за никъде и фигурата на архитекта в композицията. Ще ми се, също така, ако се прави нещо, което да контрастира на паметника или да го променя по някакъв начин, да го вписва в друг контекст, това да стане с достатъчно уважение и към историята, и към градското пространсто, и към живите хора, населяващи София. Ще ми се, преди да напираме да рушим или кастрираме, или маскираме, да сме направили неща с градското си пространство, от които да е ясно, че знаем какво правим.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

21 коментара :

  1. Подкрепям с две ръце. Премахването на един паметник няма да промени манталитета на комплексирания псевдодемократичен българин, нито ще реши нечии проблеми. Най-малкото, за да имаме право да рушим, поне преди това да създадем нещо по-добро!

    ОтговорИзтриване
  2. Хм, аз очаквах буря, а дотук - два положителни отзива. Може би останалите просто ги мързи да прочетат нещо толкова дълго...

    ОтговорИзтриване
  3. Превъзходен текст, Светла, превъзходен. Вече ти го казах.

    ОтговорИзтриване
  4. Един напълно положителен отзив и от мен. Сляпото разрушаване само в името на неистово отрицание ми се струва дивашко. Паметникът (всеки паметник) е ценен без оглед на това какъв заряд носи - да разрушиш паметник е все едно да искаш да промениш историята постфактум, вместо да я осмислиш и приобщиш към настоящето.

    ОтговорИзтриване
  5. признаам, че не съм чел текста(доста е дълъг), но ще споделя какво видях във Виена - паметник на Съветската армия в центъра на видно място с фонтан и зеленина - никой не мрази руснаците, не че австрийците са били под СОЦ, но ценят жеста на Русия дала милиони жертви за да няма нацизъм!

    ОтговорИзтриване
  6. Много добър коментар, Светла. Радвам се, че и ти се включваш! Излизането от червено-синята рамка е задължително, за да се получи конструктивен дебат.

    ОтговорИзтриване
  7. До тук добре,но никой не смята да разрушава паметника.Става дума за преместването му.Ти и против това ли си?!?!

    ОтговорИзтриване
  8. Атанас, а като не сте прочел, защо коментирате?

    Павел, радвам се, че ти харесва.

    Валентин, към това, което ме питаш, са последните три абзаца от текста ми, особено последните два.

    ОтговорИзтриване
  9. Уважавам мнението ти. Аз съм за разрушаването му.

    ОтговорИзтриване
  10. Да, да... а Тутанкамон всъщност е бил жесток тиранин, диктатор, експлоататор на човешки труд. Обаче някои по-умни хора са решили да не му разрушават мавзолея... или пирамидата там. Изобщо умните хора НЕ рушат - те градят и пазят!

    ОтговорИзтриване
  11. Какво ще кажат хуните, които искат да рушат паметници, за това да разрушим например паметника наречен "Аушвиц"?

    ОтговорИзтриване
  12. ДОКОГА С ТАЗИ ПРОСТОТИЯ ЗА МАХАНЕ НА ПАМЕТНИЦИ ?:

    СТОЛИЧНА ОБЩИНАТА ЯВНО Е ПЪЛНА С ПАРИ И НЯМА НИКАКВА ДРУГА РАБОТА ЗА ВЪРШЕНЕ ЗА ДА ПРЕДПРИЕМЕ ДЕМОНТИРАНЕТО НА ТАКЪВ ОГРОМЕН ПАМЕТНИК !
    СОФИЯ НЯМА ДА БЪДЕ ИЗБРАНА ЗА КУЛТУРНА СТОЛИЦА НА ЕВРОПА ПРЕЗ 2019 ГОДИНА ДОРИ И ДА СИ БУТНЕ ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ И ДА СЛОЖИ НА НЕГОВО МЯСТО ПАМЕТНИК НА РАДОЙ РАЛИН ОТ ЧАПКЪНОВ!
    ВМЕСТО ДА УСВОЯВАТ ЕВРОПЕЙСКИТЕ ФОНДОВЕ ПО ГЛАВА ЗЕМЕДЕЛИЕ НАШИТЕ УПРАВНИЦИ ГОНЯТ БОЛНИ АМБИЦИИ СОФИЯ ДА ИЗПРЕВАРИ ЗА 7 ГОДИНИ РАЗВИТИ ДЪРЖАВИ КАТО ГЕРМАНИЯ,ИТАЛИЯ,АНГЛИЯ,СТРАНИ КОИТО СЕ ГРИЖАТ ЗА КУЛТУРНИТЕ СИ ДЕЙЦИ И ЗАТОВА ПРОСПЕРИРАТ.В БЪЛГАРИЯ ИМА ЖЕСТОК ГЕНОЦИД НАД КУЛТУРНИТЕ ДЕЙЦИ, ТОЛЕРИРАНЕ НА НАЙ-ГОЛЕМИТЕ БЕЗДАРНИЦИ И СЛЕД ВСИЧКО ТОВА НЯКОЙ СЕ НАДЯВА ЧЕ ЩЕ НИ ИЗБЕРАТ ЗА КУЛТУРНА СТОЛИЦА НА ЕВРОПА !???
    ЛУДОСТ И БЕЗУМИЕ.
    ЗА 20 ГОДИНИ НЕ МОЖАХМЕ ДА НАПРАВИМ ПРЕХОД ОТ ЕДИН СТРОЙ КЪМ ДРУГ,А ЗА 7 КАК ЩЕ СТАНЕМ КУЛТУРНА СТОЛИЦА?
    КУЛТУРНА СТОЛИЦА МОЖЕМ ДА СТАНЕМ САМО АКО ЗАПОЧНЕМ ДА ДЕМОНТИРАМЕ ВСИЧКИ ГРОЗНИ ПАМЕТНИЦИ В СОФИЯ И ПОД №1 СПОРЕД МНОЗИНСТВОТО СОФИЯНЦИ ТОВА Е ПАМЕТНИКЪТ ПРЕД НДК.КАКВО НАПРАВИ СТОЛИЧНА ОБЩИНА ПО ТОЗИ ВЪПРОС?НИЩО.
    НЯКОЙ ЗАМИСЛЯ ЛИ СЕ ЧЕ ТОВА ЩЕ СТРУВА КОЛКОТО ИЗГРАЖДАНЕТО НА НЯКОЛКО НОВИ ПАМЕТНИКА?
    ОБЩИНСКИТЕ СЪВЕТНИЦИ ДА НЕ СА СИ ЗАГУБИЛИ НАПЪЛНО УМА? ЗАНИМАВАТ СОФИЯНЦИ С ТАЗИ ПРОСТОТИЯ ВЕЧЕ 6 МЕСЕЦА!
    ГЕРБ ЩЕ СИ ВКАРА НАЙ-ГОЛЕМИЯТ АВТОГОЛ АКО МАХНЕ ПАМЕТНИКА И БСП ПАК ЩЕ ВЗЕМЕ ВЛАСТТА!
    НАГУШИХА СЕ С ПАРИ И НЕ ГИ ИНТЕРЕСУВА МНЕНИЕТО НА СОФИЯНЦИ.В ИНТЕРНЕТ ИМА ДОПИТВАНЕ ЗА ДЕМОНТАЖА,КОЕТО УБЕДИТЕЛНО СОЧИ ПРОТИВ ПРЕМАХВАНЕТО.ТОВА НЕ ИМ ХАРЕСВА И ЩЕ ИЗМИСЛЯТ НОВ ТАЕН НАЧИН ЗА ДОПИТВАНЕ В КОЙТО ДА ГЛАСУВАТ САМО ТЕЗИ КОИТО ИСКАТ ДЕМОНТИРАНЕ.
    ЦИТАТ :„Общинари вече умуват как може да бъде проведено допитването „ .
    СТИГА С ТОЯ ИВО ИНДЖЕВ,ТОЙ МОЖЕ ДА ВИ КАЖЕ И ОТ БАЛКОНА ДА СКОЧИТЕ. ИНИЦИЯТИВАТА ЗА ДЕМОНТИРАНЕ Е НАЙ-ОБИКНОВЕННА ДИВЕРСИЯ ЗА САМОСВАЛЯНЕ НА ГЕРБ ОТ ВЛАСТТА.
    СДС ДЕМОНТИРА МАВЗОЛЕЯ И В РЕЗУЛТАТ НА ТОВА ПАДНА ОТ ВЛАСТ,НО НЯМА КОЙ ДА СИ ВЗЕМЕ ПОУКА ОТ ИСТОРИЯТА.
    СЕГА ГЕРБ ЩЕ БУТНАТ ПАМЕТНИКА НА СЪВЕТСКАТА АРМИЯ И ЩЕ ПАДНАТ ОТ ВЛАСТ.
    НАРОДЪТ БАВИ,НО НЕ ПРОЩАВА!
    ТЕЖКО ВИ НА ИЗБОРИ 2011 Г. !

    ОтговорИзтриване
  13. Иван, първо, съветът ми е да коментирате текстове, които сте чели, за да бъдат коментарите Ви адекватни. Второ, моля, не пишете с главни букви, това много затруднява хората да четат коментарите ви.

    ОтговорИзтриване
  14. Здравей, Светле! Изумена съм! Прочетох написаното от теб първо на друго място, но докато не го видях в блога ти, не повярвах на очите си!
    Сега пиша тук и продължавам да не вярвам на очите си! Не защото сме на различно мнение, Светле, а защото досега никога не съм чела постинг от теб, в който да жонглираш с думите.
    Ти вярваш ли си на това, което си написала, макар че е гладко изказано и сякаш напомня познатия твой стил с познатата сякаш твоя дълбочина на мислене?
    Текстът ти започва с думичката "рушене" и всеки следващ абзац съдържа синонима на въпросната думичка. И още какво има в текста ти, някакви десни-леви, леви-десни приятели, точно като на Първомайска манифестация, язък!
    И една скоба, накрая, Светле! Между два стола обикновено се пада на земята, бъди здрава!

    ОтговорИзтриване
  15. Е, поздравления, дано ви дадат хонорар от Позитано 20. И ви пратят благодарствено писмо.

    ОтговорИзтриване
  16. Таня, мисля, че не съм "жонглирала с думите", а съм разгърнала аргументация. Това, че и отляво, и отдясно, нямат нерви да я проследят, е друг въпрос.

    В продължение на 20-тина години съм се идентифицирала като "синя". Но партийната пристрастност, Таня, поне на теория би следвало да изразява някакви ценности и интереси. В България не е точно така - като че партийната лоялност се поставя на първо място, а ценностите и интересите се мислят през нея. Но когато се бориш за неща, които са важни за теб, и виждаш, че в част от тези неща сините не само никакви ги няма, а са и против теб, започваш да се замисляш. Така че вече ми е трудно да се нарека "синя". Което, разбира се, не ме прави "червена". Това обаче е въпрос за дълга аргументация, не за коментар. Накратко - оттук нататък следя това - дали един политик защитава нещата, за които и аз се боря.

    Затова в неделя ще гласувам за Прошко. Но за кандидат на СК за президент няма да гласувам - дълбоко не споделям възгледите на Св. Малинов, а за Р. Христов няма смисъл и да говорим.

    А че за някои позициите винаги са предмет на осребряване - толкова по-зле за тях.

    ОтговорИзтриване
  17. Светла-неСветла, Гузен негонен бяга - за осребряването на позициите. А благодарствен адрес не ви ли поднесоха от Позитано 20? Какви лоши цоциалисти!?

    ОтговорИзтриване
  18. Между другото, нали не са отменили звателния падеж? Много грозно ми звучи обръщение от вида: Иван (вместо Иване); Атанас (вместо Атанасе).

    ОтговорИзтриване
  19. Здрасти,сега някак си се актуализира публикацията ти в инди и пиша за да кажа, че има интересни коментари. Пускам ги с цулото уважение към авторката, Светла, бурята, която си очаквала под публикацията явно става със закъснение :

    http://bulgaria.indymedia.org/article/37900?language=bg&author_name=а-комунист&comment_limit=0&condense_comments=false#comment38563

    ОтговорИзтриване
  20. Благодаря, ще трябва да пиша и за пребоядисания паметник, но за кога време по-напред...

    ОтговорИзтриване