Забрана на „Аз съм българче“ или забрана на функционалната грамотност?

Колаж от манипулативни заглавия

Не следя жълтокафяви медии и профили в социалните мрежи. Затова истерията около „Аз съм българче“ стигна до мен на доста късен етап. С изумление разбрах, че моя статия в „Свободна Европа“ е била превърната в повод премиерът Николай Денков, правителството и образователното министерство да обясняват, че нямат намерение да премахват известното стихотворение на Иван Вазов от учебната програма.

Откъсът от статията ми, заради който се тиражират твърдения за забраната на „Аз съм българче“, е следният:

„Няма как децата на 100 000 имигранти да се почувстват пълноценна част от българското общество, ако са длъжни да учат „Аз съм българче“, без на образователната система да ѝ хрумва, че и те биха могли да научат българските деца на нещо и да обогатят живота им.“

Числото 100 000 не съм го измислила аз, а идва от изказване на икономическия министър, според когото такъв брой на работници от трети страни е нужен, за да се преодолее недостигът на работна ръка в България.

Масовата истерия тръгва след публикация в ПИК на самия Недялко Недялков. Той обвинява не конкретно мен, а „американската медия“ „Свободна Европа“. Въпреки че съм външна авторка и статиите ми се публикуват в раздела „Мнения“, всички публикации от който (включително тази) завършват със следния редакционен текст:

„Становищата, изказани в рубриката „Мнение“, могат да не отразяват позицията на Свободна Европа.“

Изглежда целта е да се удари точно „Свободна Европа“. В други случаи негативните читателски реакции са били концентрирани около моята личност – публичните ми позиции в защита на дискриминирани групи и отстояването на непопулярни тези, сексуалната ми ориентация, факта, че стоя зад Genderland и т.н. Не че някои статии не се занимават със скромната ми персона, но основната атака е срещу „Свободна Европа“.

Дезинформационната кампания около статията ми се разгръща на принципа на снежната топка. Много скоро лъжата, че „Свободна Европа“ иска да се забрани „Аз съм българче“, прераства до внушения, че едва ли не правителството иска това.

В масовата истерия се включват не само дежурни пропутински журналисти, „инфлуенсъри“ и медии като Валерия Велева, „Гласове“, Карбовски (къде без него) и позабравения Бареков. Вземат участие и политици като Костадин Костадинов, Корнелия Нинова, Карлос Контрера и други, между които самият бивш главен прокурор Иван Гешев.

По темата се разписват и от Съюза на българските писатели. Същия съюз, чийто печатен орган може в една публикация (вж. стр. 3) да се изкаже срещу Сорос, НПО-тата, ЛГБТИ хората и Георги Господинов. Според тях „Свободна Европа“ е предложила да се извади стихотворението „Аз съм българче“ от учебната програма.

Появиха се смислени анализи на разразилата се конспирация, например фактчек в Offnews, както и изяснение на фактите в самата „Свободна Европа“, която беше и единствената медия, поискала и публикувала мой коментар по темата. От „24 часа“ също поискаха коментар, но журналистът така и не реагира, когато му го изпратих.

Защо тогава много хора, между които и някои неглупави, се вързаха на конспирацията за забраната на „Аз съм българче“?

В България има теми, свързани с националната идентичност, които са канонизирани – за тях има една официална интерпретация, върху която не се разсъждава. Всяка позиция встрани от канона се възприема като скандална и предизвиква буря. Идеализираните образи на Ботев и Левски, както и едноизмерно-патриотичния прочит на произведенията на Иван Вазов са част от този канон.

Да си припомним два скандала, които са резултат от нежелание да се разбере какво всъщност се твърди – за проекта „Митът Батак“, както и по-малкия, но също шумен скандал около късометражния филм „Ботев е идиот“.

Мине се, не мине, и се завихря поредната конспирация „махат Вазов“ или „махат Ботев“ от учебната програма.

Канонизирането на определени литературни и исторически интерпретации е предпоставка за ниска функционална грамотност. Защото канонът изключва критичното мислене, което пък е необходимо условие за функционалната грамотност.

Когато в статията си между другото дадох пример с „Аз съм българче“, не помислих, че нагазвам в канона и че с това може да бъде злоупотребено.

Мисълта ми беше следната: когато българските деца учат „Аз съм българче“, те възприемат стихотворението като отнасящо се до тях. Защото са българчета. Когато чужденчета го учат, то не се отнася до техния опит. Защото не са българчета. Това не означава, че не трябва да го учат или че не са способни да го харесат. Аз не съм Хамлет, но харесвам монолога на Хамлет. Още по-малко пък означава да се премахне от учебната програма. 

Означава само, че чужденчетата биха се почувствали по-ценни и по-приети, ако могат да представят в клас и нещо, което се отнася до тях. А това би могло да обогати и българските им съученици.

Ще дам пример. В пети клас имах съученик от Куба – Алберто. Учителите все му се караха и говореха по негов адрес – Алберто е мързелив, Алберто се прави, че не знае български… Докато веднъж в час по физическо учителката му предложи да ни покаже как се танцуват румба и ча-ча-ча. Алберто грейна и затанцува, а ние го гледахме възхитено. За нас той вече не беше просто хитрец и мързеланко, а човек, който танцува страхотно и може да ни научи на нещо интересно.

Хайде да направим кратко упражнение по функционална грамотност.

Ето едно изречение, което по структура е аналогично на това от статията ми, в което се споменава „Аз съм българче“.

Майката на седмокласника Иванчо му казва:

– Няма да те приемат в елитна гимназия, ако учиш по математика, без да ти хрумва да учиш по български!

Какво иска майката на Иванчо?

• а) иска той да учи по математика, а да не учи по български
• б) иска той да учи по български, а да не учи по математика
• в) иска да му забрани да учи по математика
• г) иска той да учи и по български, и по математика

Следва въпрос за обща култура:

Кой в България има право да променя учебните планове и програми?

• а) журналисти и публицисти на свободна практика
• б) медиите
• в) Министерството на образованието
• г) американците

Не се иска особена интелигентност, за да се познаят верните отговори. Естествено, че майката на Иванчо не иска да му забрани да учи по математика. А учебните планове и програми се изработват и променят от експерти в МОН.

Медиите могат да имат въздействие върху вземането на решения (поради което и са наричани „четвърта власт“) само ако успеят да повлияят на общественото мнение и/или на мнението на вземащите решения.

Премахването на „Аз съм българче“ от учебната програма не е кауза, която би се прегърнала от общественото мнение или правителството.

Статиите ми затова са публикувани в рубриката „Мнение“, защото изразяват личното ми мнение. То може да не съвпада не само с това на „Свободна Европа“, а и с това на преобладаващата част от обществото, на правителството, на мнозинството депутати, на президента, на членовете на Конституционния съд и т.н.

Иронията е, че сред най-възмутените от цитата от статията ми са хора, за които словото на омразата и конспиративните теории са свобода на изразяване. И които много обичат да громят „кенсъл културата“ и да обвиняват в цензура всички, които ги държат отговорни за техните расистки, хомофобски, сексистки и пр. изказвания.

Но какво ли се учудвам – тези хора демонстрират двоен стандарт не само в това отношение.

Знаете ли, ако моето скромно мнение имаше пряко влияние върху държавата, нямаше да играя на дребно, премахвайки или забранявайки класически произведения от учебната програма. Щях да си поставя по-сериозна цел – промяна в конституцията. По-точно премахване на думите, че бракът е само „между мъж и жена“.

Ето, казах го. Тази промяна, предполагам, все някога ще бъде направена. Но ако се извърши още докато Николай Денков е премиер, значи може би мнението ми действително има пряко отражение върху държавните решения.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За оправданията на Борислав Цеков и Петър Кичашки

Вчера писах за развитието на историята с фалшифицираните ми лични данни със специалното участие на две небезизвестни личности на държавна длъжност – Борислав Цеков и Петър Кичашки. Случаят беше отразен от Свободна Европа, на която предоставих допълнителна информация, разпространи се из медиите и успя да предизвика политически скандал. (Тук слагам скоба – макар да имам сериозни резерви към президента Румен Радев, одобрявам ветото му върху Закона за личните данни.)

Понеже те бурно възразяват срещу изнесената информация, ето съдебното решение, което свалих от сайта на Софийския административен съд (САС):

Съдебно решение

Бих могла да сканирам и своя екземпляр, но този на САС е със заличени лични данни. Все пак, по инициалите можете да се ориентирате. Доста забавно четиво.

В края му еднозначно пише, че Цеков и Кичашки са осъдени. Това означава, че жалбите им е отхвърлена и освен че трябва да си платят глобите, те трябва и да поемат разноските по делото. Да го кажа по-просто – съдът отхвърля жалбите им, защото за него е очевидно, че са извършили злоупотреба.

Предисторията: сезирана след редица жалби, Комисията за защита на личните данни ги глобява за злоупотреба с лични данни, включително и с моите. Подписали са ни в подписка за референдума на Слави, в която подписка не сме участвали. Конкретно за моя подпис самият Борислав Цеков е декларилал, че е положен пред него (това го пише в решението на КЗЛД). Да се подписвам в полза на референдум, който не подкрепям, пък и пред Борислав Цеков, чието публично поведение дълбоко не одобрявам, е абсурд. Те обжалват в Софийския административен съд. Съдът, както казах, отхвърля жалбите им.

В никоя медия не прочетох, че те са осъдени на последна инстанция и прочее дивотии, които те сами си разпространяват, за да има какво да отхвърлят. Става дума за административно – извършване на „деяния с висока обществена опасност“, които „не могат да се квалифицират като маловажни“ (цитирам съдебното решение).

Защо за открадната кокошка можеш да влезеш в затвора, а за усвояване на 40000 лева за инициативен комитет с фалшиви подписи – да се разминеш с глоба, пък и да заемаш знакова държавна длъжност, е друг въпрос. 

 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

И според САС Петър Кичашки и Борислав Цеков са злоупотребили с лични данни

През есента на 2016 г. сигнализирах, че името ми е използвано в подписка, свързана с референдума на Слави Трифонов. Инициативният комитет, организирал подписката, се оглавяваше от Петър Кичашки, в него беше и Борислав Цеков.

Подадох жалба в Комисията за защита на личните данни, дадох показания в полицията, както и образец от почерка си за графологична експертиза. Освен мен жалби са подали и Мария Мусова, Стоян Иванов, Антоанета Аршинкова, Пламен Гачев и Канна Рачева.

Година по-късно Кичашки и Цеков от въпросния инициативен комитет бяха осъдени да платят по 10 000 лева глоба, а Радослав Георгиев – с 500 лева повече от тях. Те, разбира се, обжалваха.

Днес получих съдебното решение на Софийския административен от 10 януари. Съдът не приема аргументи в стил „не знам, не чух, не видях“ и потвърждава наложените глоби.

Междувременно далаверите за усвояване на пари и злоупотреба с лични данни не попречиха на Кичашки да стане член на Комисията за защита от дискриминация, а на Борислав Цеков – президенстски съветник.

Но все пак е добра новина, че съдът понякога си върши работата и реагира адекватно.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Убийства по време на джендър

И така, още една жена е убита, най-вероятно от партньора си. На 23. Убита е и дъщеричката им, която не доживява две годинки. С това броят на жените, убити в резултат на домашно насилие от началото на годината, стават 22 или 23, трудно им се хваща дирята вече. Без да броим дъщеричката, нито масовото убийство в Нови Искър в новогодишната нощ.

На този фон се предлагат по-строги мерки срещу случаите на домашно насилие в Наказателния кодекс. Това, само по себе си, не е лошо. Но като изолирана мярка няма да има особен ефект. Няма пряка връзка между тежестта на наказанията и броя на престъпленията. Дори когато има смъртно наказание. (Това, впрочем, е един от основните прагматични доводи за отмяната на смъртното наказание, като изключим етическите съображения).

Щеше ли приемането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция, да предотврати убийството на жената в „Надежда“ и на дъщеричката ѝ? Може би не. Щеше обаче да покаже, че страната ни има желание да поеме ангажимент да се бори с домашното насилие. Щеше да предостави на жените като нея повече защита. Оцеляването на нея и детето ѝ вече нямаше да е само неин частен проблем. Щяха да се въведат и промени в образованието, тъй щото днешните 10-годишни хлапета да чуят, че партньорът е също толкова важен, колкото си и ти, и има свободна воля. И че децата са човешки същества. И като станат на 26, да не посягат спонтанно към пистолета/ножа/тигана и т.н.

Тук искам да отворя една скоба. Домашното насилие и сега не е нещо законно. Но липсата на последователен ангажимент за превенцията му, стила на публичното говорене и фактическото свеждане на жената само до биологичната ѝ роля от Конституционния съд го легитимират в очите на хора, които биха го извършили. Има разлика между легално и легитимно (прокарва я още немският социолог Макс Вебер). Легално значи законно. Легитимно е това, което в очите на хората изглежда допустимо, правилно, морално оправдано.

Апропо, неотдавна се видях с транссексуална приятелка. Оказа се, че срещата ѝ с мен е първото ѝ излизане от къщи за три месеца. Защото всеки път, когато се покаже навън, рискува най-малко да я обиждат, ако не и да я пребият. И защото никой не я наема на работа, когато види несъответствието между името в автобиографията и външния вид.

Ето коя е най-голямата заплаха за идентичността на българина – тази транс жена, която не смее да си покаже носа навън с месеци, и подобните на нея. Според масираната пропаганда, възприета и от Конституционния ни съд, ако позволим на такива хора да дишат свободно, няма да знаем дали сме мъже, или жени. И за да не се случи това, е за предпочитане да оставяме жените и децата в България да бъдат пребивани и убивани.

В името на традиционните семейни ценности.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Как Конституционният съд въведе трети пол

Снимка: pravatami.bg

Днес Конституционният съд прие, че Конвенция на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, по-известна като Истанбулската конвенция, противоречи на Конституцията на България.

В решението си конституционните съдии разсъждават надълго и нашироко какво е пол и как се дефинира той. Много от ръзсъжденията им будят искрена почуда у специалистите, работещи с подобна терминология. Без да правя анализ на цялото умотворение, ще се концентрирам върху един кратък пасаж:

Конституцията и цялото българско законодателство е изградено върху разбирането за бинарното съществуване на човешкия вид. В действителност в Конституцията недвусмислено се възприема социалното измерение на пола във взаимодействие с биологично детерминираното – чл. 47, ал. 2 от основния закон. В посочената конституционна разпоредба биологичният пол „жена“ се свързва със социалната роля – „майка“, с „раждане“, с „акушерска помощ“. Накратко, понятието „пол“ се използва от конституционния законодател като единство от биологично детерминираното и социално конструираното. Социалното измерение в Конституцията не създава социален пол, независим от биологичния, както е предвидено в Конвенцията.

Споменатата ал. 2 на чл. 47 от Конституцията гласи:

Жената майка се ползва от особената закрила на държавата, която й осигурява платен отпуск преди и след раждане, безплатна акушерска помощ, облекчаване на труда и други социални помощи.

За конституционните съдии излиза, че единствената социална роля на биологичната жена е да бъде майка. Поради това социалната роля се явява един вид функция на биологията – едно същество не е нужно да е човек и да живее в общество, за да бъде майка. (От друга страна, една жена може да бъде майка, без да е биологическа майка – нещо, което също е убягнало от вниманието на Конституционния съд.) Те не предвиждат, че една жена може да има и други социални роли, които не са биологично детерминирани – например да е конституционна съдийка. Въпреки че в състава на Конституционния съд има точно пет жени, всички те очевидно смятат, че единствената им социална роля е да бъдат майки. Затова и са отсъдили, че Истанбулската конвенция е противоконституционна.

Възниква обаче въпросът – ако социалната роля на жената е да бъде майка, какво са жените, които не са майки? Ако дефинираме жената единствено чрез майчинството, излиза, че някои жени са не-жени, защото не са майки. Следователно те са от някакъв друг, трети, пол. Или са от по-ниска категория пол, което е същото.

А мъжете? Трябва ли един мъж да е баща, за да е мъж? По този въпрос Конституционният съд мълчи. Мълчи и Конституцията – в нея за майка и майчинство става въпрос два пъти – чл. 14 („Семейството, майчинството и децата са под закрила на държавата и обществото“) и споменатият чл. 47, ал. 2., в който се споменава и думата „жена“. „Мъж“ се споменава само в известния чл. 46, ал. 1 – „Бракът е доброволен съюз между мъж и жена. Законен е само гражданският брак.“

Конституцията ни не е съвършена и има нужда от модернизиране. Тя е в някои отношения и сексистка – доколкото говори изрично за майчинство, но не и за бащинство. В началото на 90-те е логично дискурсът в България да е такъв, но две десетилетия след началото на 21 век да обявяваме борбата със сексизма за противоконституционна е малоумно. Макар Конституцията ни да има кусури, в нея едва ли се има предвид, че социалната роля на жената се свежда до биологичната ѝ роля на майка. Това е интерпретация на Конституционния съд.

И така – днес Конституционният съд обяви сексизма за конституционносъобразен. Срещу това възразиха с особени мнения четирима конституционни съдии, все мъже:

• Георги Ангелов
• Румен Ненков
• Константин Пенчев
• Филип Димитров

Имената на жените в Конституционния съд, съгласни, че да си жена означава да си майка, са:

• Цанка Цанкова
• Стефка Стоева
• Кети Маркова
• Мариана Карагьозова-Финкова
• Таня Райковска

Да ни е честит третият пол на жените-не-майки!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Кое бихте предпочели, ако наистина трябваше да изберете?

Колаж: „Три пачи представя“

В деня, в който премиерът обяви в телевизионен монолог, че „оттегляме“ (Кой оттегля? Партията Му? Правителството Му?) Истанбулската конвенция, за да не понесем сами пасива, дойде поредната новина за жена, по всяка вероятност убита от партньора си. За разлика от истерията за „джендърите“, новината мина и замина. Замислих се обаче:

Откакто у нас се вихри скандалът около Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция, колко случаи на жени, убити от настоящ или бивш партньор или съпруг в България, станаха известни в публичното пространство? За същия период, пък и преди него – колко случаи на мъже, преоблечени като жени, които снимат или нападат в родна женска тоалетна, са станали станали публично достояние? Колко случаи за хомосексуални хора, които са карали хетеросексуални да станат като тях или са ги заплашили по някакъв начин, са влезли в новините?

Защото Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие няма тепърва да създаде хомосексуални и трансполови хора, те си съществуват по нашите ширини преди и независимо от нея. (А че конвенцията няма особено отношение към тях, освен мимоходом, е друга тема.) Съществува дори легална смяна на пола. Доскоро знаех, че има такива случаи от началото на 90-те, но наскоро разбрах, че е имало и по социалистическо време даже. И на хората със сменен пол е напълно разрешено да се женят. Това се случва в България. Е, този факт попречил ли е на хетеросексуалните ни сънародници да си живеят живота нормално?

И други неща се питам. Да допуснем, че всички нелепости, които се говорят за Истанбулската конвенция, са верни. Какво бихте предпочели, ако сте жена (а ако сте мъж – за жените, които обичате – съпруги, партньорки, майки, сестри и пр.)?

• настоящ или бивш съпруг или партньор да ви изнасили или да видите мъж, преоблечен като жена, в дамската тоалетна?
• настоящ или бивш съпруг или партньор да ви убие или да ви снима мъж, преоблечен като жена, в дамската тоалетна?
• настоящ или бивш съпруг или партньор да ви смаже главата с нагорещен котлон или някой гей да може законно да отиде на свиждане на партньора си в болницата?
• настоящ или бивш съпруг или партньор да ви застреля, както седите в заведение с най-добрата си приятелка, или детето ви да научи в училище, че хората са различни и това не е толкова страшно?

Какво бихте избрали, ако знаете, че наистина ще ви се случи едното или другото?

Ако за себе си предпочитате да сте живи, цели и уважавани и искате същото за любимите ви хора, защо за вас хипотетични сценарии са по-важни от реалното насилие, което се случва всекидневно?

Става въпрос за вашия и за нашия живот, за общото ни съществуване. Защо някакви имагинерни страхове трябва да са по-важни от това?

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

На печелившите: обичайте се спокойно!

Докато днес голяма част от влюбеното население празнува, прави си подаръци, радва се на специални оферти и т.н., друга част се намира във вихара на един абсурден „джендър“ скандал. Тази друга част усеща нарастваща и омраза и се чувства все по-заплашена.

Докато едни хора се къпят във валентинския мейнстрийм, на други им се отрича правото да обичат и да съществуват само заради това, което са. Те се явяват изкупителна жертва, за да може насилието у нас да продължи да бъде оправдавано. Да продължаваме всеки път да се изненадваме – защо пак е убита жена, защо някои се държат с децата и учениците си като с животни. Да обвиняваме жертвите за това, че са жертви.

Само и само да не се приближим малко към съвременния европейски хуманизъм се анатемосват филми и книги, правят се истерии от абсурдни грешки в учебни помагала, отричат се неща, които са във фундамента на европейската култура, правят се опити в зародиш да се забрани дори само шансът някои хора да могат да живеят що-годе нормално.

Ако сте хетеросексуални, биологическият ви пол е безвъпросен и отговаря на психологическия ви и имате любим човек до себе си – весел празник, ако тачите Свети Валентин! Ако обичате някого от същия пол или вашият собствен пол не е безвъпросен... пак празнувайте, ако ви се празнува днес, но – внимателно.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Отворено писмо до (не)стереотипния мъж Петър Москов

Петър Москов. CC-BY Gabriel VanHelsing, Wikimedia Commons.

Уважаеми господин Москов,

Обръщам се към Вас, защото се смятате за демократ и вероятно все още има хора, които вярват, че сте и се влияят от мнението Ви. Ако бяхте просто откровен неонацист (или ако бяхте бесепар), нямаше да си правя труда. Повод за писмото ми е Вашият фейсбук статус по повод на приемането на Конвенцията на Съвета на Европа за превенция и борба с насилието над жени и домашното насилие, известна като Истанбулската конвенция.

Ще се концентрирам върху един цитат от статуса Ви, който, според мен, обобщава притесненията Ви:

„Като "неразбиращ", искрено се вълнувам от перспективата синът ми да бъде просветен в училище за дебрите на възможните "нестереотипни роли" на пола на баща му...

Наистина ли не разбирате, че отваряте вратата на узаконената лудост. Вярвате ли убедено, че поведенческите отклонения на възрастните (което е техен избор и лично решение за живота им), трябва да бъдат наложени като образователна норма на децата?“

Думите Ви са в контекста на следния пасаж от конвенцията (съкратен по този начин от Вас):

2. „Страните предприемат, където е подходящо, необходимите стъпки за включване... на нестереотипни роли на пола... в официалните учебни програми и на всички образователни равнища“.

Няма да споря с Вас за определението за пол и разликата между sex и gender, защото това би било кауза пердута. Ще ми се обаче да обърна вниманието Ви върху думите „стереотип“ и „роля".

Какво значи „стереотип"? Думата има няколко значения:

Първо, стереотип на поведение: човек прави едно и също нещо при сходни ситуации. Например: „Петър Москов запалва цигара, когато пие кафе.“ (Не знам дали наистина палите винаги, когато пиете кафе, само давам пример.)

Второ, шаблони на мислене, представи и мнения, които са характерни за хората от дадено общество или общост за тях самите или за другите. Например: „Българските мъже са най-добрите любовници“, „Българките са най-красивите жени“, „Ромите са избрали да живеят и да се държат като скотове“. В това си значение стереотипите имат много общо с предразсъдъците.

Какво значи „роля"? Ролята е нещо, което се играе. Човек има различни роли в различни ситуации. Петър Москов има роля на съпруг, роля на лекар, имал е роля на министър и т.н.

Тогава, какво ще да е „стереотипна роля“? Поведение, свързано с различни стереотипи, които са било по отношение на другите, било по отношение на групата, към която принадлежим самите ние. Например: „Ако някой е избрал да живее и да се държи като скот, получава и правото да бъде третиран като такъв“, „Аз съм публична личност и затова всичко, което кажа, е правилно.“

Пола настрана, но сам виждате, че нито стереотипите, нито ролите, нито стереотипните роли имат каквато и да е връзка с биологията.

Тогава, какво да разбираме под стереотипни или нестереотипни роли на пола?

Отново ще дам пример – с традиционната стереотипна роля за мъж в балканско/българската ѝ версия.

Според този стереотип (шаблон, представа, нагласа) за това, какво трябва да е мъжът:

• Мъжът е главата на семейството.
• Мъжът е силният в семейството, а жената е слабата.
• Мъжът не плаче.
• Мъжът е по-добър шофьор от жената.
• Мъжът изкарва пари, а жената готви, чисти и гледа деца. Ако жената работи, работата ѝ не е толкова важна, колкото тази на мъжа, и не отнема задълженията ѝ към дома и семейството. Ако жената има различно мнение по въпроса, истинският мъж ѝ показва къде ѝ е мястото.
• Когато мъжът се прибира вкъщи след тежък работен ден, очаква от жена си да му даде пантофите и да му сервира салата с ракия, а после и вечеря.
• Когато мъжът гледа мач, той прави това с други мъже, в краен случай, сам. От жената се иска да седи в кухнята, освен в моментите, когато сервира ракия и салата.
• Мъжът участва във възпитанието на децата с налагане на дисциплина и здрава ръка.
• Мъжът е голям еб... любовник. Ако той изпитва сексуално удоволствие, значи жената, която удостоява със секс, изпитва същото. Ако жената каже, че не иска, значи лъже и мъжът трябва да се държи по-твърдо, за да ѝ покаже какво иска тя всъщност. Ако се държи, сякаш не ѝ е харесало, също лъже.
• Истинският мъж трябва да мирише на мъж, да излъчва животинска мъжественост. Многото къпане и козметиката са за жените и педалите.
• Истинският мъж има нужда да се уверява отново и отново в своята хетеросексуалност и в мъжката си идентичност. Гейовете и транссексуалните мъжът възприема като заплаха и се страхува, че ако вижда повече такива, ще се „изпедерасти“, по думите на Светльо Витков. Мъжът се страхува да не се „изпедерасти“ и ако не отговаря на всички останали представи, описани по-горе.
• Мъжът иска да има син, когото да възпитава в това, какво е да си истински мъж.

Господин Москов, преди да се тревожите в какви „нестереотипни роли“ на Вашия пол може да бъде просветен синът Ви в училище, може би е полезно да си отговорите в какви полови роли го просвещавате Вие:

• Показвате ли му, че майка му е поне толкова ценна (като човешко същество, не като аксесоар), колкото сте и Вие?
• Можете ли да понесете, ако майка му иска да има кариера? А ако постигне в професията си повече от Вас, финансово или статусно?
• Бихте ли я подкрепяли, ако иска да се развива? Бихте ли поели половината от домакинските задължения? Бихте ли си взели отпуска по бащинство?
• Бихте ли гледали мач заедно с жена си? А бихте ли участвали в направата на салатата, която похапвате по време на мача?
• Бихте ли отстоявали с думи и действия, че физическото насилие над членове на семейството не е начин за решаване на никой проблем?
• Бихте ли допуснали синът Ви да разбере, че понякога сте уязвим и раним?
• Когато синът Ви порасне толкова, че да говорите за секс, бихте ли му казали, че удоволствието на жената е толкова важно, колкото и на мъжа? И че ако мъжът свърши, това не е гаранция, че на жената ѝ е било приятно, а че за удовлетворението ѝ са нужни допълнителни усилия?
• Бихте ли учили сина си да се къпе редовно, защото личната хигиена е въпрос на уважение към другия и най-вече – към интимния партньор?
• Бихте ли учили сина си да се чувства уверен в сексуалната си ориентация и половата си идентичност, независимо какви са другите? 
• А сега си представете, че имате дъщеричка и участвате в отглеждането ѝ. Ако сте навън и се налага да я заведете до тоалетната, в женската тоалетна ли ще я заведете, или в мъжката, и защо? Мислите ли, че мъжката Ви идентичност ще пострада, ако влезете в женската тоалетна или женската идентичност на дъщеря Ви ще бъде заплашена, ако я заведете в мъжката?

В степента, в която отговорите Ви на горните въпроси (с изключение на първата част от последия въпрос, която не изисква отговор с „да“ или „не“) са положителни, Вашата роля на мъж, господин Москов, е нестереотипна. Бързам да Ви успокоя, че това няма нищо общо нито със сексуалната Ви ориентация, нито с половата Ви идентичност. То просто е проява на цивилизованост.

В степента, в която отговорите Ви са отрицателни, Вие успешно се вписвате в стереотипната роля на мъж. От което за сексуалната Ви ориентация и половата Ви идентичност също не следва нищо.

И, да, цивилизоваността е въпрос не само на възпитание, но и на „избор и лично решение“ (ако използвам Вашия израз) за живота на човек. Ако продължавате да я наричате „поведенческо отклонение“, това вече е проблем.

Ето какво исках да Ви кажа, господин Москов. След изказванията Ви за ромите, които живеят като скотове, вече не сме контакти във Фейсбук, но предполагам, че това писмо ще Ви намери.

Благодаря Ви за вниманието,

Светла Енчева, Ваш бивш избирател

________________

Ако искате да подкрепите „Неуютен блог“, можете да го направите тук. На онези, които вече го подкрепиха – благодаря!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Лош, лош сириец!

Какво първо показва Google при търсене по ключова дума „сириец“

Вече два дена водеща новина е, че сириец е организаторът на схемата за изнасяне на лекарства. Всевъзможни медии излизат със заглавия, в които първата дума е „сириец“, а „организаторът“ е с пълен член – да не би аудиторията случайно да помисли, че може да има и други организатори.

Какво остава в главата на средностатистическата българска аудитория, от години облъчвана с послания против бежанците от Сирия? Първо, вината за изчезването на лекарствата не е в българската държава и българските институции, а е в сириец. Сирийците са лоши – искат да претопят етнически и религиозно Европа и България, а сега отнемат и лекарствата на болния и изстрадал български народ. При такова заглавие, в което поантата е етносът, няма как вината неявно да не се прехвърли върху целия етнос.

Ако помислим трезво обаче (както би следвало и журналистите да правят, преди да пишат новини), как един човек, бил той и сириец, може да е в основата на толкова голям контрабанден канал с помощта на още шестима лекари и фармацевти? Става дума за

изнасяне на лекарства за стотици милиони

В резултат на него хиляди хора в България остават без адекватно лечение. За някои липсата на лекарства означава трайно влошаване на здравето, за други – смърт.

Как това се организира от един сириец, бил той и аптекар, както пишат някои медии?

Как се изнасят лекарства за стотици милиони? Близко е до ума, че това не може да стане без покровителство на всички нива в институционалната йерархия над съответния сирийски гражданин и лекарите и аптекари, за които се казва, че са му помагали. И то – покровителство, което е на съответната цена. Един обикновен аптекар не би могъл да бъде нищо повече от изпълнител в подобна схема. Един обикновен сириец, също.

А

защо сириец?

Тук бих могла да имам само хипотези, като е възможно и повече от една да е вярна, както и всичките да не са верни.

Хипотеза 1: Натопяваме чужденеца в схемата, за да излезе държавата чиста.

Хипотеза 2: Какво би могло да бъде общото между сириец и контрабанден канал? Първото, за което се сещам, е каналджийството на бежанци. Един разработен канал, минаващ през България и стигащ до Западна Европа, би могъл да се използва на практика за каквото си помислите – наркотици, незаконна търговия с лекарства, трафик на хора и пр. (Каква е разликата между каналджийството и трафика и защо тя е важна, съм писала в „Маргиналия“.) Естествено, каналджийството също не се осъществява без височайша благословия на всички нива. В противен случай основният „разпределителен център“ за търсещи убежище, опитващи се да стигнат до Германия, нямаше да бъде точно на Лъвов мост, в центъра на София и на две крачки от Дирекция „Миграция“.

Да не забравяме и че

всеки е невинен до доказване на противното

Вината се хвърля върху сирийския гражданин, без срещу него да има осъдителна присъда. Едно честно дело би осветлило целия мащаб на корупционната схема. Да видим колко дълбоко и високо ще стигне разследването, дали ще има дело и как казусът ще бъде отразяван в медиите.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

СПАСителни размисли

Темата за Александър/Спас вече се поизтърка. Институционалните реакции около нея напоследък отместват вниманието от по-сериозни проблеми. Но аз продължавам да си мисля. За човешките отношения и за доверието.

Да не се доверяваме на хора, които познаваме само от интернет, е измамна поука. Въпросното лице, в модуса на Спас, е предполагаем извършител на измами и на хора, които познава „в реалния живот“.

Едни от най-ценните познанства в живота ми са започнали в интернет, а някои там са си и останали. Не бих жертвала доверието си към хора, които познавам само от мрежата, защото сред тях би могло да има и измамник. (Друг въпрос е, че на никого от тях не съм давала номера на кредитната си карта. Но са единици и хората, които познавам на живо, и на които бих го дала.)

Друго си мисля обаче. Най-искрено признавам на Александър/Спас, че е умен, има обща култура, както и брилянтна интуиция за маркетинг. Да измислиш една личност, да успееш да я позиционираш в публичното пространство сред мрежа от неслучайни хора и да ѝ създадеш авторитет, за това се искат множество качества. Това прави Александър/Спас по своему симпатичен персонаж, а историята му – подходящ филмов сюжет.

Да си умен, симпатичен, харизматичен и да имаш готини позиции обаче не означава непременно да си почтен. Ала и ако се подвизаваш с истинското си име, хората те познават на живо, виждали са те по телевизията и т.н., няма гаранция, че не си измамник. И в „реалния живот“ има умни, симпатични, способни и харизматични измамници, с някои от които можем дори да споделяме общи ценности. Едни ограбват парите ни, други – политическите ни и гражданските ни надежди, трети – нещо друго. Каквото и да ограбят от нас, боли.

Смятам, че е важно да сме способни на доверие. Пълната липса на доверие към другите е параноя. Но доверието трябва да се случва в разумни граници. И да не си затваряме очите, когато има знаци за злоупотреба с него. Когато ни лъжат, манипулират или зомбират. Все едно дали заради пари, власт, кариера, его, любов, всичко заедно или нещо друго.

________________

Ако искате да подкрепите „Неуютен блог“, можете да го направите тук. На онези, които вече го подкрепиха – благодаря!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Защо Европейската агенция за лекарствата няма да се премести в София?

Малко контекст

Пореден патриотичен скандал тресе родината. Във фокуса му е „лошият“ Български хелзинкски комитет (БХК). В случай, че сте били информационно откъснати от българската реалност и тепърва наваксвате, ето, накратко, историята:

В края на август група ЛГБТ служители от Европейската агенция за лекарствата пишат писмо във връзка с кандидатурата на България за домакин на агенцията. В него те изразяват тревогата си дали в България правата им ще се спазват, след като в страната ни няма под никаква форма правно признаване на еднополовите двойки.

Според заместник-министъра на здравеопазването Мирослав Ненков ЛГБТ служителите на агенцията няма да имат проблеми, защото „тези хора“ (изразът е на Ненков) „не са дискриминирани у нас, българите са открити, живеят на кръстопът и са виждали какво ли не“. Един вид, „абе ще ги изтърпим някак“.

Във връзка с питането на служителите и отговора на заместник-министъра четири организации – „Действие“, ГЛАС, „Билитис“ и БХК изпратиха писмо до европейски институции, включително и до Агенцията за лекарствата. Там те обръщат внимание върху редица проблеми, между които:

• липсата на законово признание на еднополовите връзки у нас, дори да са на чужденстранни граждани; 
• отказа на българския съд да третира като домашно насилието, извършвано от партньор от същия пол;
• предразсъдъците на официални лица, отговорни за изработването и прилагането на политики (да припомним, че самият Бойко Борисов каза „не трябва толкова да се парадира“);
• липсата в Наказателния кодекс на признаване на престъпления от омраза;
• ниската подкрепа за еднополовите бракове в България.

Всички твърдения са подкрепени с данни и документи. Въпреки това, писмото стана повод за поредната акция срещу БХК, макар да е последна в списъка, а на останалите три организации не се обърна особено внимание. Основните обвинения са, че Българският хелзинкски комитет е „антибългарска организация“ и че едва ли не спира Агенцията за лекарствата да се премести в София заради няколко служители, които са малцинство.

Отделно, има патриотично възмущение към служителите на агенцията като цяло, които изглежда не горят от желание да дойдат в България. Че какво ѝ е на България, и тя е част от ЕС, няма само на Запад да живеят евробюрократите, я!

Още при подаването на кандидатурата Бойко Борисов заяви, че у нас служителите на агенцията и семействата им ще имат достъп до отлични условия за жилищно настаняване, образование, здравеопазване и възможности за работа. Пред БНР той каза: „Какво ѝ е на София, че да не може тези хора да дойдат у нас? Кое й е лошото на България, освен че е бедна? Нашите приятели и роднини, които работят и живеят в чужбина, идват тук да си правят зъбите. Защо? Защото е лошо? Идват тук да си оперират жлъчките – защо, нали са много хубави онези болници в западния свят. Със зъби и нокти ние ще се борим да гласуват за нас.“

Много проблеми, но без основния

Аргументът за служителите-малцинство е поредният пример как у нас правата на малцинствата не са на почит. Не по-малко интересен е другият повод за възмущение – „разглезеността“ на служителите, които не искат да работят в България.

Да оставим настрана ЛГБТ групата от екипа на агенцията и да се запитаме – какво чака у нас останалите?

Бойко Борисов вероятно е прав, когато казва, че те ще бъдат настанени в хубави жилища. Живеенето в една страна обаче не започва и не свършва с жилището.

Ако сред служителите на агенцията или членовете на семействата им има хора с увреждания, те няма да могат да разчитат на достъпна среда, каквато има изградена в редица европейски държави. У нас хората с увреждания все още не се смятат за пълноценни индивиди, а по-скоро за обекти, които загрозяват средата и пречат на „нормалните“, или най-малкото – имат нужда от някой (роднина) да им помага, ако изобщо излизат някъде.

Но и хората с увреждания са малцинство, ще каже патриотичното мнозинство. Да вземем тогава достъпа до институциите, той се отнася за всички, включително за хетеросексуалните и хората без увреждания. В много публични институции у нас масово се отказва обслужване на хора, които не говорят български език – общини, данъчни служби, агенции и т.н. И ако служителите на агенцията или членове на техните семейства нямат придружител, който да говори български, може изобщо да не получат услугата, от която се нуждаят.

Проблемът става още по-сериозен, ако имат спешен здравословен проблем. Известен ми е случай на млада стажантка от Германия със стомашна криза, изхвърлена от няколко болници, защото... не говори български. В офертата за домакинството на агенцията българското правителство предлага качествени здравни услуги за служителите и семействата им. Но ако няма договори със специални болници, в които е ясно, че на входа говорят английски, здравето и животът им са под риск. Особено ако решат да използват каналния ред на българската спешна помощ. Не че в България няма прекрасни лекари, но няма гаранция на какъв ще попаднеш, ако не си проучил предварително, както и дали изобщо ще ти се окаже помощ.

Отделен въпрос е, че е възможно да изядат някой бой на улицата, само защото говорят на език, различен от българския. Помните ли случая с чужденеца, бит в центъра на София, защото казал на жената до себе си „обичам те“ на английски? А ако говорещият чужд език не е и с бяла кожа (има и такива европейци, да) пребиваването му в София става още по-рисково. Когато преди няколко месеца мъж от африкански произход беше пребит в центъра на столицата ни, биячите не ги е било грижа, че той е финансист в Лондон. Но и цветнокожите европейци са малцинство, ще кажат патриотите.

Да вземем тогава най-свидното – децата. И образованието им. В офертата на българското правителство се казва, че в София има немски и френски училища, като за тях липсва подробна информация (интересно защо английските са пропуснати), както и университетски програми на английски, немски и френски, без да се споменава дали в тях има свободни места и какво е нивото на езиковото обучение. Дава се информация и за безплатните общински училища. Говори се за създаването на европейско училище, „ама друг път“. Най-лесно би било, ако децата посещават училище към посолството на съответната държава, но не всички страни-членки на ЕС имат такива. Или скъпи частни училища, работещи по чуждестранни програми (доколкото има такива). Ако обаче родителите се възползват от офертата да подложат децата си на българската образователна система – горките деца. Те ще трябва да се научат да зубрят и да слушкат, вместо да мислят и да бъдат самостоятелни. Знанието, придобито в родните им страни, няма да е от никакво значение. Вместо това ще трябва да учат „Аз съм българче“ и непрекъснато ще им се набиват в главите разни работи за лоши турци и кланета. Представете си как би се чувствало например едно финландче в подобна ситуация.

Ето къде е заровено кучето

Изброяването на подобни казуси може да продължи още. По-важно е обаче какво е казала България в документите, с които е представила кандидатурата за домакинството на София на Агенцията за лекарствата. Ами... почти нищо не е казала. Буквално. От оценката на кандидатурата става ясно, че голяма част от графите на офертата са оставени... празни. Затова най-често срещаният коментар на оценяващите от Европейската комисия е the offer does not provide information, т.е. „офертата не предоставя информация“.

Ако не вярвате – моля, оценката е тук (на английски език), заповядайте.

Там, където някаква информация все пак има, тя в много случаи е недостатъчна, за да се прецени каква е ситуацията. Примерно, казва се, че мястото, предлагано за настаняване на агенцията (София Тех Парк) е на по-малко от десет минути от летището и от центъра, но не се казва как стоят нещата, ако се използва обществен транспорт. (Че на кого да хрумне, че евробюрократ може да поиска да се качи в метро или в автобус?) Или се говори за хотелски стаи на различни ценови равнища, без да се конкретизират цени. (Ами служителите на агенцията са богати, какво ги интересува колко ще се бръкнат). Или почти не се дава информация за евентуалните офиси. (Имаме Тех Парк като слънце, а вие искате и подробности...)

Положението е аналогично в почти цялата оферта. Който е писал оферта или проект, знае, че ако остави празни полета, които са задължителни, ще бъде отрязан още на ниво допустимост и предложението му дори няма да се разгледа по същество. И да не става дума за оферта или проект, а за тест, елементарно заявление за каквото и да е – задължителните полета са, за да се попълват. И най-елементарно нещо да правите като например да си създадете нов имейл адрес, няма да успеете, без да попълните задължителните полета.

А после – БХК били виновни, както и „разглезените“ служители, които не искали да живеят в София.

Скандалът с ЛГБТ служителите на агенцията и БХК всъщност отклонява вниманието от несвършената работа от страна на българската държава. Истински скандалното е, че България, като част от ЕС, си позволява да се държи мърляво, без дори да ѝ пука. Позволява си да подава оферта без дори да подготви необходимата документация, че после и да се сърди, че не е избрана.

Ако българското общество иска държавата му да бъде третирана като истинска страна от Европейския съюз, трябва да изисква от нея да се държи като такава, вместо да напада неправителствените организации. Еврофондовете не са просто за усвояване. Те са, за да помогнат да променим живота си към по-добро. Да заприличаме повече на тази част от света, към която искаме да принадлежим не само по документи.

Важно е да си кажем това в навечерието на българското европредседателство (и резила, който вероятно ще го съпровожда).


________________

Ако искате да подкрепите „Неуютен блог“, можете да го направите тук. На онези, които вече го подкрепиха – благодаря!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

КИЧашко ми е

Петър Кичашки. Снимката е предоставена на Wikipedia от Кичашки.

Беше време, когато щях да се радвам Петър Кичашки да стане член на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). През 2010 г. той получи специалната награда „Активист на годината“ в инициативата на БХК „Човек на годината“. Присъствах там, защото бях номинирала Валерия Иларева, която също получи награда. Към 2010 г. отличието за Кичашки беше, вярвам, напълно заслужено – само на 21 години, той имаше вече солиден опит в борбата за достъпна среда.

Днес обаче избирането на Кичашки за член на КЗД е проява на долнопробен политически кич (прощавайте за заигравката в стил Иво Инджев).

Убедена съм, че Петър Кичашки е умен и способен млад човек. И смятам, че е важно в КЗД да има и хора с увреждания. За съжаление обаче умът и способностите му от години се използват от Института за модерна политика на Борислав Цеков съвсем не за правозащитни цели. (А вече и увреждането, очевидно.) За да се стигне дотам (вж. скрийншота) Кичашки да хареса статус на Борислав Цеков, в който последният обругава Българския хелзинкски комитет с клишетата на руската пропаганда, фалшиво брандирани като „така е в Америка“. Фалшиво, защото на английски думата „агент“ не означава това, което на руски и български, и защото съответният американски закон има съвсем различно значение от руския такъв. Колкото и да е тъжно, умът и моралният интегритет невинаги съвпадат.

Харесването на манипулативен фейсбук статус на Борислав Цеков обаче е най-малкият проблем на Петър Кичашки. Далеч по-важни са наистина сериозните манипулации, в които участва той. Да припомним:

1. През 2015 г. името на Кичашки беше свързано с опит да се усвоят едни 140 хиляди лева държавни пари в ситуация на конфликт на интереси. По времето на кампанията за референдума пет уж независими инициативни комитета насочиха получените от държавата медийни пакети към неособено популярния сайт сайт „Хаштаг.бг“. Фондацията, която държи сайта, обаче е регистрирана на името на Милена Кичашка, съпруга на Петър Кичашки. Отделно, Кичашка е и съсобственик с Борислав Цеков на фирма, регистрирана на същия адрес като „Хаштаг.бг“. А петте инициативни комитета са по един или друг начин свързани с Института за модерна политика, част от който е главният ни герой. На всичко отгоре, членове на ЦИК по онова време, включително председателят, са свързани с Института за модерна политика.

(Тук отварям скоба. Допускам, че Милена Кичашка искрено симпатизира на ЛГБТИ хората, поради което сайтът „Хаштаг.бг“ се радва на благоразположението на някои от тях. Този сайт обаче е свързан с политически и финансови манипулации и редица конфликти на интереси. А политиката, дърпаща конците на сайта, в последна сметка е толкова хомофобска, колкото е руската пропаганда.)

2. През 2016 г. аз лично се оказах засегната от манипулациите на Кичашки и компания. Името ми се оказа в списък на инициативен комитет, оглавяван от Петър Кичашки, и агитиращ в полза на референдума на Слави. Излишно е да казвам, че не съм вземала участие в тази подписка. Мога да предположа как личните ми данни са са станали достояние на Института за модерна политика (признавам, че преди години сглупих, и си посипвам главата с пепел). Иронията е пълна, защото самата аз агитирах изобщо да не се взема участие в референдума. Отнесох случая към Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Проверката продължава. В началото на юли получих писмо от КЗЛД, че случаят ще бъде разгледан на открито заседание на комисията. За съжаление, към момента бях в чужбина и не можах да присъствам. Но при първа възможност ще прегледам цялата преписка по случая.

3. Самото избиране на Кичашки за член на КЗД включва конфликт на интереси. Той е избран за този пост от президента, чийто юридически съветник е Борислав Цеков, свързан с Кичашки чрез Института за модерна политика и незнайно още колко фирми и организацийки. И инициативни комитети. Заедно с Борислав Цеков Кичашки се кандидатира през 2014 г. за кандидат-депутат от гражданската квота на БСП. През 2015 г. отново се кандидатира за общински съветник, пак от БСП. От президентството твърдят, че Кичашки е избран, след като е бил предложен от 29 юридически и 10 физически лица. Същите не отправили предложението си публично и ми е много интересно кои са те и доколко биха се оказали свързани с Кичашки/Цеков.

Люпопитно е, че това „заедно с Борислав Цеков“ го пише в статията за Петър Кичашки в Уикипедия. Статията, впрочем, (към момента на публикуване на този пост) е изцяло хвалебствена, като проблемите, свързани с гореописаните конфликти на интереси, изобщо не са засегнати. Не знам кой я е писал, но снимката към нея е качена лично от Кичашки.

Поради причините, изложени по-горе, с интерес ще следя развитието по зададените от български медии въпроси към президента Румен Радев във връзка с избирането на Петър Кичашки за член на Комисията за защита от дискриминация. Защото не бива иначе добрият Закон за защита от дискриминацията да попада в ръцете на хора, които злоупотребяват дори с дискриминационния си признак.

________________

Ако искате да подкрепите „Неуютен блог“, можете да го направите тук. Благодаря на онези, които вече го подкрепиха!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Сбогом, ДЕОС! (И Особено мнение)

UPDATE. Виждам, че ДЕОС са публикували и пълния текст на Решението за изключването на Виктор Лилов. Стана тя, каквато стана...

Повече от месец не съм писала в блога. От една страна, интензивният курс по немски иска много време. От друга страна обаче, нещо друго ми изпиваше силите – вътрешните конфликти в ДЕОС, в които, в качеството си на (вече бивш) член на Надзорния съвет, се оказах по-замесена, отколкото бих искала. Занимаването с тези конфликти ми изпи всички сили, отрази ми се зле и здравословно.

Както вече вероятно сте разбрали, ДЕОС изключи председателя си Виктор Лилов. Не го свали (което някак би придало легитимност на отношението към него), а директно го изключи. Това стана след решение на Надзорния съвет, което Общото събрание потвърди на заседанието си от 13 май. Двама от Надзорния съвет бяхме против решението за изключването на Виктор и излязохме с особено мнение – Адриан Илиев и аз.

След решението на Общото събрание да потвърди изключването на Виктор Лилов подадох оставка като член на Надзорния съвет. Пълния текст на оставката ми можете да прочетете тук.

Виктор Лилов ми е скъп приятел не от вчера. Но приятелството ми с него е основано на общи, не на последно място – либерални – ценности. Ние сме приятели, защото сме съмишленици, а не обратното. Приятелството ми с Виктор не е причина за особеното ми мнение. Нищо не успя обаче да ме убеди, че ДЕОС са либералните, толерантните и правите, а не той.

Ако четете блога ми, знаете, че от създаването на ДЕОС съм била плътно с ДЕОС. Чувствам се изключително разочарована и смазана от интригита, скандалите, натиска, апаратните и компроматни номера, на които станах свидетел през последните месеци. И които никак не подхождат на имиджа на симпатична, прозрачна и либерална партия, който имаше ДЕОС.

Мисля си – след като в малките и симпатични партии е така, какво ли е в големите? Знаете ли, вече никога не искам да виждам партиен живот отвътре. За да съм способна да гласувам изобщо за някого. Когато гледам нещата отвън, когато съм в щастливо неведение и само чета и сравнявам програми, има по-голям шанс убедено да гласувам за някоя партия или коалиция.

Не искам да ставам свидетел на класически компроматни и апаратни номера, достойни за първична организация на БКП, от типа на „зайо, защо си без шапка, зайо, защо си с шапка“. Не искам да наблюдавам как някой се „отказва от политиката“, в следващия момент яхва вълната и никой не пита – ти нали се отказа, защо си тук? Или как някой извършва сериозно административно нарушение, а после обяснява, че то си е в реда на нещата. Не искам да виждам как някой довежда родата си (оказала се с партийно членство и платен членски внос), за да гласува за изключването на председателя на партията, а в следващия момент този същият става съпрадседател. Повдига ми се от такива неща.

Отвращават ме двойните стандарти – да правиш световен проблем от мигличката в нечие око, а да не виждаш баобаба в собственото си. 

В това, което ДЕОС направи, нямаше нищо либерално. ДЕОС вече не може да ме убеди, че е либерална партия.

Не искам да се разочаровам от хора, които уважавам и обичам. Не искам да виждам как искат да са добри и с всички да са добре, а в същото време забиват ножове в гърбове.

Не искам и никога повече да си играя на съдия. Не е за мен това. Непоносимо ми е да вземам решения за съдбата на хората. По-добра съм в това да се боря за защита на правата на хора, а не да съдя. Но когато участвам в решение, което е очевадно несправедливо, това вече ми е съвсем непоносимо.

ДЕОС най-сетне публикуваха позиция по повод на изключването на Виктор Лилов. В нея има линк и към резюме на Решението. Цялото Решение, което е било публикувано във вътрешната фейсбук група на ДЕОС от член на Надзорния съвет, след като аз я напусках, членовете на Надзорния съвет нямат право да оповестяват публично. Част от мен иска целият резил да стане общодостъпен. Тревожи ме обаче, че от това биха пострадали три организации, които нямат вина за активното мероприятие срещу Виктор.

Към мен има искания от доста хора да публикувам Особеното мнение на Адриан Илиев и мен. Не е толкова просто. От една страна, той е свързан с мотивите, които са в решението, което не е публикувано. От друга страна, каква отговорност имам аз, че това решение не е публикувано? Бих искала поне мотивите в особеното мнение да се знаят. От трета страна, и в тези мотиви има информация, която може да навреди на организации, без те да имат вина за разправата на ДЕОС с Виктор Лилов. Затова ще оповестя Особеното мнение в частта му по отношение на първото обвинение срещу Виктор, което и първо обвинение всъщност води до изключването му, както и заключението, и ще спестя аргументите по следващото, частично обвинение, в което се засягат други организации.

С това оповестяване на Особеното мнение вероятно нарушавам нещо. Ако ДЕОС намерят откъде да ме изключат, нека го направят.

ОСОБЕНО МНЕНИЕ

Адриан Илиев
Светла Енчева

Като се възползваме от правото ни по т. 14 от Правилата на НС, подписаните Адриан Илиев и Светла Енчева изразяваме категорично несъгласие с постановеното от Надзорния съвет Решение. Несъгласието ни се отнася до частта, в която се приема за безспорно доказано обвинението срещу Виктор Лилов за това, че бил направил опит да подмени резултатите от вътрешните номинации и да постави себе си на „избираемото място“, отредено на ДЕОС в изборите за народни представители от 26.03.2017 г.

Подобен опит напълно оправдано би заслужил изключване на осн. чл. 2.3.2 от Устава на ДЕОС на който и да било член от партията, бил той и неин председател. Такъв опит би представлявал грубо незачитане на демократичното начало (явяващо се основна ценност на ДЕОС). Обвинението Виктор Лилов да е осъществил такъв опит обаче остава недоказан и това компрометира постановеното Решение. Аргументите ни за това са следните:

Основен принцип в правото е невинността на обвиняемия до доказване на противното. Вината трябва да бъде доказана при условията на пълно и главно доказване – т.е. от събраните доказателства да не може да произтече никакво разумно съмнение за противното. Постановеното Решение е базирано единствено върху гласни показания. Във всички тях се цитират единно и непротиворечиво изказванията на Виктор Лилов за неговото разочарование от резултатите на вътрешните номинации, за възприемането на слабото му класиране като сигнал, че вероятно не е истинският лидер и вероятно трябва да подаде оставка. Поради единството и конкретността им намираме тези показания за достоверни. Никой от свидетелите обаче (независимо от нееднократните подканвания в осъщественото открито заседание от 04.05.2017 г.) не успява да пресъздаде по какъвто и да било начин конкретните изрази, с които Виктор Лилов се твърди да е направил опит за подмяна на резултатите. Подобно кощунствено намерение би трябвало да е приковало вниманието на всички, които днес го обвиняват с толкова ярък патос; би трябвало да е отразено в протокол; поради кардиналния му сблъсък с ценностите на ДЕОС би трябвало още тогава да е сезиран Надзорният съвет. Никой от членовете на УС не е сторил нищо подобно. Нещо повече, Предложението за изключването му всъщност идва от трето лице, което само по себе си повдига въпроса защо УС е останал бездеен по толкова съществен въпрос, когато е трябвало да реагира светкавично и с цялата си решителност. Никой от свидетелите не посочва каквото и да било конкретно изказване на Виктор Лилов, различно от цитираното по-горе разочарование и съмнение в собствената му лидерска позиция. Показанията, които изразяват само лично мнение – че Виктор Лилов бил имал намерение, но неясно с какви думи и по какъв начин изразено – не следва да бъдат кредитирани като безспорно доказателство; те са само интерпретация, от която не може да се направи недвусмислен извод за границата между личното мнение и обективно извършеното.

(...)

В обобщение считаме, че Решението на НС е постановено в нарушение на т. 28 от Правилата на НС. Вината по първото обвинение не е доказана по безспорен начин, а е базирана само на лични мнения и „слухове“. Вината по второто обвинение, макар да е доказана, тежи не само върху председателя, а върху целия УС и не следва да се понася само от едно лице. Поради тези съображения – ако Виктор Лилов се възползва от правото си да обжалва Решението в двуседмичния срок по чл. 2.3.2 от Устава на ДЕОС – насърчаваме Общото събрание да отмени горното Решение поради липсата на конкретни и безспорни доказателства за вменената вина, и поради вменяването в отговорност на поведение, което не е само на обвинявания. В противен случай ще бъдат компрометиранани едни от основните ценности на ДЕОС – върховенството на закона и зачитането на личността – за което авторите на настоящото Особено мнение отказваме да носим отговорност.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Последно: ще гласувам за Трайчо Трайков

Бях решила да си трая, че ще гласувам за Трайчо Трайков ;-), ако той не се постарае да спечели доверието ми. Трайков обаче не само показа характер, а и стана единственият кандидат за президент, който открито защити човешките права. Така поправи първоначалното ми впечатление, че всъщност не иска да се кандидатира и се явява на избори само за да загуби и да призове на втори тур да се гласува за ГЕРБ. И да имало нещо такова в началото, предполагам, че след като официално е избран за кандидат за президент, е приел ангажимента си сериозно. Освен това, може би и той не е предполагал, че ГЕРБ ще излъчи Цецка Цачева, която пък ще изтърси, че националната сигурност е над човешките права.

Трайчо Трайков се оказва единственият, който твърдо стои зад европейската принадлежност на България и ценностите на правата на човека, характерни за западната култура. Шансовете му да стигне до втори тур не са големи, но най-многото, което мога да направя, е да го подкрепя и да призова и вас да направите същото. Звучи банално, но е вярно – всеки глас е важен.

За втория тур, ако Трайков не се класира, още не съм решила окончателно. Първо си мислех да стисна зъби и да гласувам за Цачева, само за да нямаме президент, който да ни тласка още повече в антиевропейска посока. Боя се обаче, че Цецка ще ни тласка натам, накъдето духа вятърът. В много краен случай (тоест, ако са сериозни шансовете да си имаме президент – бесепарски генерал) е възможно да гласувам за нея на втори тур, но няма да се похваля с това.

На референдума на Слави няма да гласувам. Както писах и преди, най-добрият начин да се противостои на вредните референдуми е да не се гласува в тях. Йовко добре го е аргументирал. Гласуването с „не“ само ще повиши избирателната активност, което ще е от полза на Слави, чиито фенове, както се разбра от изследването на „Алфа Рисърч“, ще гласуват с „да“ само защото го харесват, а не, защото са съгласни с предложенията му.

„Моята“ партия ДЕОС също излезе с подкрепа за Трайков, след като направи анализ.

Апропо, прави ми впечатление, че в ролята на защитници на референдума и на Слави се явяват личности, които са били против протестите срещу Орешарски и говорят неща, които, пряко или не (по-често не) са в полза на БСП. Добре е това да се има предвид.

Като стана дума за референдума – разследването на фалшифицирането на подписа ми от инициативния комитет на Кичашки тече. В петък дадох проби за графологична експертиза. И от Комисията за защита на личните данни, и от полицията са приели случая сериозно и сами ме търсят, не се налага аз да ги гоня.

п.п. Изображението го взех от страницата на Трайчо Трайков във Фейсбук. Надявам се той и щабът му да не ми се сърдят – за доброто дело го направих :-).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

#КОЙ злоупотребява с личните ми данни?

Вчера проверих, с помощта на тази публикация на „Дневник“, дали личните ми данни са използвани за президентските избори или за референдума на Слави. И що да видя – ЕГН-то ми присъства в подписката на инициативния комитет за разяснителна кампания за референдума, оглавяван от Петър Кичашки.

Останалите членове на инициативния комитет са: Борислав Бориславов Цеков, Димитър Димчев Кръстанов, Адриан Станев Боянов, Михаил Георгиев Димитров, Радослав Георгиев Георгиев, Петко Данаилов Петков, Здравка Владимирова Кръстева, Блажка Кръстева Трепетанова, Людмил Иванов Иванов, Ангел Андонов Стайков, Иван Борисов Базов, Цветомир Красимиров Николов, Свилен Стефанов Колев, Борис Василев Иванов, Мартин Филипов Кирилов, Александър Любомиров Рангелов, Стефка Танева Танева-Тотева, Яна Евгениева Челебиева, Иван Руменов Солаков и Валя Георгиева Кръстева.

Да, същият Борислав Цеков, шеф на Института за модерна политика, който беше кандидат за депутат от БСП и който по време на протестите бълваше огромни количества хейт по отношение на протестиращите. А преди това беше от НДСВ.

И същият Кичашки, който навремето водеше смислени дела за достъпност на градската среда, но после се присъедини към Борислав Цеков и компания и започна да прави други работи. Тук му е мястото да припомня, че миналата година Кичашки и компания направиха тъкмо с подобни инициативни комитети законната далавера – тези комитети да вземат по 40 хиляди лева за „разяснителни кампании“, които после бяха насочвани към сайта „Хаштаг", собственост на съпругата на Петър Кичашки – Милена Кичашка.

Може би пак се дават едни пари за тези инициативни комитети. Но използването на личните ми данни в подписки, за които не съм си давала съгласието, определено е незаконно.

Позицията за референдума, която ще застъпват Кичашки, Цеков и компания, е ДА (повод за симпатизантите на Слави и референдума му да се позамислят). Моята позиция определено е НЕ и съм я аргументирала в блога още през пролетта.

Днес жалба със следното съдържание се запътва към Комисията за защита на личните данни в препоръчано писмо с обратна разписка:

До

Комисията за защита на личните данни

гр. София 1592,

бул. „Проф. Цветан Лазаров” № 2

ЖАЛБА 

от
Светла Пантелеева Енчева
ЕГН: ***
адрес: ***
електронен адрес: ***
телефон: ***


Уважаеми господин Председател,
Уважаеми членове на Комисията за защита на личните данни,

На 04 октомври 2016 г., след извършена справка в Централната избирателна комисия, установих, че личните ми данни са обработвани в Списъка на избирателите, подкрепящи регистрацията на инициативен комитет за участие в информационно-разяснителната кампания по въпросите на националния референдум на 6 ноември 2016 г., представляван от Петър Кичашки: страница 309, ред 2124.

Декларирам, че не съм се подписвала в подкрепа на съответната регистрация и не съм давала съгласие личните ми данни да бъдат обработвани за посочената цел. Смятам, че присъствието на личните ми данни в тези списъци представлява нарушение на правата, предоставени ми от Закона за защита на лични данни.

Приложение:
1. Резултат от справка на сайта на ЦИК.

гр. София                                   Подпис:
дата: 05.10.2016 г.                     ...................................

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Референдумът на Слави: 6+1 "не" и 1 "да"

От доста време се каня да пиша за референдума на Слави Трифонов. Междувременно Божидар вече написа. Голяма част от позициите му практически се покриват с моите, освен основно една. Та след поста му се чудех дали и аз да се отчета, но реших, че повече мнения по темата при всички случаи са от полза. А и приятелите от ДЕОС организират дискусия по темата, на която се надявам да мога да присъствам, така че ще е добре предварително да систематизирам позициите си.

И така, по въпросите на Слави:

1. Подкрепяте ли народните представители да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Не. При мажоритарната система печели кандидатът, получил най-много гласове. Това означава, че големите партии ще имат свои депутати, а малките ще бъдат смазани. Абсолютното мнозинство вдига летвата още повече - за един кандидат трябва да са получени поне 50% + един гласа. Понеже това е трудно постижимо на първи тур, Слави предлага и втори. Резултатът от такава система ще е... ами представете си парламент, в който има само ГЕРБ, БСП и ДПС. Може и някой местен мафиот, подкупил/заплашил цял избирателен район, за цвят.

С други думи, резултатът ще е по-ниска степен на представеност на гражданите във властта.

2. Подкрепяте ли броят на народните представители да бъде намален на 120?

Не. Това е откровено популистко предложение. Ако се приеме, то също би довело до по-ниска степен на представеност на гражданите във властта. Ще имаме два пъти по-малко представители в парламента. И два-пъти по-малък шанс сред тях да има човек, който изразява вашите или моите интереси. Това няма да доведе до запълване на дупките в бюджета, но ще създаде допълнителна пропаст между гражданите и властта.

3. Подкрепяте ли въвеждането на задължително гласуване на изборите и референдумите?

Не. Освен всички аргументи, които вече са изговорени по темата, има още един, който за мен е решаващ и на който не се обръща особено внимание:

Става дума за гласуване на изборите и на референдумите (така е и в предложението на Плевнелиев).

Най-добрият начин да се противостои на популистки и вредни референдуми с опасни последици е да не се участва в тях. Така се увеличава вероятността те да не надхвърлят прага, над който резултатите от тях ще трябва да влязат в сила. Моля да си представите какви биха били резултатите от референдуми на теми като например възстановяване на смъртното наказание, изгонване на ромите от България или дали хора да имат право да търсят убежище у нас.

4. Подкрепяте ли да може да се гласува и дистанционно по електронен път при произвеждане на изборите и референдумите?

Да. Това ще е огромно облекчение за хората, които живеят в чужбина, както и за хората с увреждания. Но също и за онези, които по различни причини в деня на изборите са затруднени да бъдат там, където са избирателните им секции - болест, командировка, лично пътуване и т.н.

5. Подкрепяте ли годишната държавна субсидия, отпускана за финансиране на политическите партии и коалициите, да бъде един лев за един получен действителен глас на последните парламентарни избори?

Не. Понастоящем субсидията е 12 лева на глас. Предложението на Слави означава тя да бъде намалена 12 пъти. Не мога да окачествя такава идея иначе, освен като популистка. Известно намаление може би не вреди, но ако то е 12 пъти, откъде ще намират партиите и коалициите нужните им средства, за да осъществяват дейността си? Пак ще ги намират, но по неособено легални начини.

Освен това, малоумно е да се гласува за конкретна сума на референдум. Защото стойността на парите се променя. Ако доходите на населението чувствително се повишат или пък намалеят, или курсът на еврото драстично се промени, или ако България излезе от валутния борд, нов референдум за субсидията ли ще трябва да се прави?

6. Подкрепяте ли директорите на областните дирекции на Министерството на вътрешните работи и началниците на районните управления в областните дирекции на Министерството на вътрешните работи да се избират с мажоритарна избирателна система с абсолютно мнозинство в два тура?

Не. Полицията трябва да прилага закона, а не да се харесва на широките маси. Затова и е част от изпълнителната власт. Да, полицията в България трябва да се научи да работи с гражданите човешки. Но това с референдум като този няма да стане. Ако длъжностите на полицейските началници са изборни, ще бъде пълно с полицаи като Опиц, Динко и Калеев, както и с такива, които са някакви на някого.

6+1. Бих ли гласувала в референдума на Слави?

По-скоро не (ако прогнозите са, че броят на гласуващите ще е под необходимия минимум). По причината, изразена в т.3: най-добрият начин да се противостои на вредните референдуми е да не се гласува в тях.

В обобщение:

В голямата си въпросите в референдума на Слави са популистки и опасни. Те се осланят на омразата на голяма част от българските граждани към политическата класа. Но в същото време, положителният отговор на тях би бетонирал политическото статукво, като би допуснал до властта само най-големите "акули" и би направил обикновения човек още по-уязвим към произвол.

Резултатът би бил допълнително отчуждаване на хората от политиката и допълнително обезправяване.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог