Какво ще видим в централните емисии в деня на победата на Украйна

Какво ще научим от централните новинарски емисии на трите най-гледани телевизии България в деня, когато Русия загуби войната си срещу Украйна? Позволявам си да се ангажирам с прогноза.

Новина № 1 (12 минути): Поредна катастрофа на столичен булевард с жертви, извършена от неслучаен шофьор, каращ със 180 км/ч. Полевият тест за наркотици е положителен, за кръвния така и няма да разберем. Двама репортери интервюират от мястото на събитието, когото сварят и обясняват, че още нищо не е ясно, а в студиото коментират някои от дежурните експерти по всичко, включително по катастрофи, наркотици, организирана престъпност и международното положение.

Новина № 2 (7 минути): Открадната е козичката на баба Гицка от село в близост до турската граница. Баба Гицка плаче: 

– Тя ми беше като дъщеря, а някой може да я е изял! 

На място е главният прокурор Иван Гешев, който казва, че лично се ангажира с борбата срещу битовата престъпност, но ако му ограничат правомощията, вече няма да може. 

– Бабо Гицке, мислиш ли, че мигрант може да е изял козичката ти? – пита репортерът. 

– Знам ли, миналата година видях двама бежанци, изглеждаха гладни, клетите... 

– Баба Гицка смята, че двама мигранти са изяли козичката ѝ – заключава репортерът. 

На място пристига и служебният вътрешен министър, който обещава да спре мигрантския натиск.

Новина № 3 (4 минути, без да броим прекъсването) е отразяването на дейността на Народното събрание. Независимо от обсъжданите проектозакони и резултатите от гласуванията, Корнелия Нинова се изказва против джендъра, а Костадин Костадинов твърди, че Америка е забранила изучаването на български език в чужбина. 

Тук новината прекъсва заради извънредна пресконференция на ГЕРБ (20 минути). Бившият премиер Бойко Борисов говори в продължение на 15 минути, че по негово време е нямало никакви проблеми, а вижте какво става сега, и че за всичко са виновни „Продължаваме Промяната“ и „Демократична България“. В заключителните 5 минути Тома Биков, Томислав Дончев и Десислава Атанасова повтарят накратко същото.

Обратно в студиото. Водещите преразказват пресконференцията (1,5 минути).

Новина №3 продължава. Работата на парламента отразяват общо три репортерки – една в пленарната зала, една в кулоарите и една пред Народното събрание. И трите казват общо взето едно и също. 

Новина №4 (1 минута): Президентът Румен Радев пита Конституционния съд дали е конституционно да забави връчването на третия мандат до изтичането на собствения си мандат. Той подчертава, че е най-добре да има редовно правителство, но той е силно притеснен от липсата на стабилност в страната и затова предлага такъв вариант. Интервюирани са двама конституционни съдии, които казват, че въпросът е комплексен.

Новина № 5 (2,5 минути): Дете има нужда от пари за лечение в чужбина. Следва предизвикващ сълзи репортаж с призив зрителите да дарят пари за лечението. Никой не поставя въпроса защо държавата не се ангажира с това.

Новина № 6 (1 минута): Служебният премиер Гълъб Донев връчва на генералния директор на „Лукойл“ приз „Съвестен данъкоплатец“. „Лукойл“ винаги е работила в интерес на България и българските граждани.

Новина № 7 (2 минути): Маймуна от Гибралтар неизвестно как се е озовала в испанското градче Тарифа. На място е командирован международен репортер. Ще върне ли Испания маймуната на Гибралтар? Задморската британска територия е единственото място в континентална Европа, където свободно живеят маймуни. Ще има ли ЕС вече своя маймуна?

Новина № 8 (42 секунди): Украинският президент Володимир Зеленски обяви победа на Украйна и край на войната с Русия. Официалната позиция на Русия е, че тя доброволно се изтегля от изконно свои територии и никога не е нападала Украйна. Международната общност поздрави Украйна, но според Беларус и Северна Корея Русия не е капитулирала. Китай и Иран засега се въздържат от коментар.

Следва рекламен блок, в който се редуват реклами за хазарт, бързи кредити и хранителни добавки за потентност, прогнозата за времето, спорт и коментарна рубрика, в която се обсъждат горещите теми на деня – катастрофата на столичен булевард и пресконференцията на ГЕРБ.

Край на новинарската емисия.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Джендърландия и покрай нея

Вчера Джендърландия стана на един месец, а аз чак сега смогвам да споделя за съществуването ѝ тук, в блога.

От известно време в главата ми се въртеше идеята да създам свой собствен сайт. Но не бързах. Исках идеята за него да стане по-конкретна и сайтът да има профил, който да не копира други онлайн медии у нас. Концепцията изкристализира през лятото, в разгара на скандала, довел до спиране на проект на БАН само защото в заглавието му присъства думата „джендър“.

Тогава си дадох сметка, че от сайт на джендър тематика на български език има потребност. Сайт, който да е феминистки, но в един широк смисъл на думата. Без да слага граници между проблемите на жените, ЛГБТИ хората и всички останали, които са нарочени за „джендъри“, защото не се вписват в мейнстрийма или защото го критикуват. Сайт, който да отваря полета за дискусия.

За името Genderland (неформално – Джендърландия) помогна и случайността. Когато реших сайт на каква тема искам да правя, започнах да търся свободни домейни за gender. И когато видях, че домейнът .land все още не е зает, си казах – ето това е, така и заглавието на сайта става идеално. Веднага купих домейна, за да не ми го отмъкне някой.

Подзаглавието „Нестереотипно пространство“ дойде като закачка с „нестереотипните роли на пола“ в решението на Конституционния съд за Истанбулската конвенция. Сметнах, че в една Джендърландия нестереотипното трябва да е на почит.

Wordpress темата, върху която е изграден сайтът, пък я купих през есента. Не се спрях на безплатен шаблон, защото исках да нямам ограничения в модифицирането на дизайна. И исках да си направя всичко сама. Скъпият на сърцето ми приятел Лъчезар Георгиев обаче подари логото на сайта, виждайки жалките ми опити в полето на графичния дизайн.

Wordpress темата се оказа претрупана с доста неща, които не ми трябват и за които ми трябваше доста време, докато разбера как да ги изчистя. Успях сериозно да оплескам нещата два пъти. Първия път, когато ми хрумна да мина на Wordpress 5.1, без да имам гаранции дали темата ще го понесе. Това създаде сериозни проблеми на ниво PHP, с които не мога да се справя. Вторият път беше, когато ми хрумна да доизкусурявам дизайна в деня, в който стартира Genderland, опитвайки се да се съобразя с критиката на читателка. Така го прецаках, че не можах да го върна в предишния вид. Не че някой се е оплакал, но важното е, че аз си го виждам.

Стартирах Genderland на 14 февруари. Оттогава сайтът върви без особена схема и план, но с помощта на прекрасни автори, които бяха толкова вдъхновени от съществуването му, че предложиха съдействие. И сами проявяват инициатива да пишат. Радвам се, че Джендърландия има такива умни и прекрасни приятели.

Също така, старая се да спазвам високо ниво при писането на новини. И да публикувам новини, значителна част от които ги няма на български език. Не препечатвам. Нито новини, нито други текстове. Всички снимки и изображения са с уредени авторски права. Така е по-трудно, но не смятам да отстъпвам от тези стандарти.

Напоследък обаче имам чувството, че писането започва да ми идва в повече и на моменти ми опротивява. Пиша за Genderland. Пиша за „Тоест“. Пиша домашни по немски и проекти на английски. Затова не ми остават сили за блога, който продължава да бъде най-моето онлайн място.

Може би просто съм изтощена – не само от писане, но и от пътуване и от тежко изкаран сезонен вирус. Но трябва да имам някакви механизми на разпускане – нещо, което никога не съм го умеела.

Това е около мен напоследък.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Тоест аз

Близо месец не съм писала в блога. Блогът не е задължение – като нямам вдъхновение за него, по-добре да си дам малко почивка. Рано или късно пак ще усетя онзи порив, че трябва да блогна.

Преди време писах за сайта Тоест, който се издържа само от даренията на своите читатели. Без реклами, без проекти и т.н. Смятах, че начинанието, макар и прекрасно, няма да оцелее. Половин година по-късно трябва да призная, че съм грешала. Засега сайтът се справя, макар и с цената на това, че стана седмично издание. Радващо е, че се намират хора, готови да подкрепят качествени некомерсиални текстове и независими издания.

Междувременно и аз започнах да пописвам в Тоест. Неособено редовно, засега, но ми се ще да продължа. Дотук съм публикувала три текста. Можете да стигнете до тях от профила ми в на сайта.

Пише ми се за Тоест не само защото виждам смисъл да има такъв сайт, а и заради професионалния подход и коректното отношение към авторите от страна на екипа на сайта в лицето на Ан Фам. (Предполагам, че и другите членове на екипа са също толкова коректни и приятни, за Павлина дори знам това от опит, но Ан Фам е тази от тях, с която основно общувам.) Много е приятно да се работи с грамотни, благи, но в същото време критични (и самокритични) хора. Още повече, че всички публикации минават през вещото око на Павлина Върбанова, авторка на популярния сайт Как се пише?, така че резултатът е доказано грамотен. Трудно мога да се сетя и за комерсиален сайт, в който се държи на коректорската работа и я възнаграждава. (И издателства, които плащат на коректори, вече рядко се намират, но това е друга тема.) От доста от медийните публикации, които чета ежедневно, е видно, че не само читав кореткор няма, а и редакторът си е „питал ушите“.

Ако и вие искате да има сайт като Тоест, моля да го подкрепяте, за предпочитане – редовно. (Понеже от опит знам, че е лесно да удариш едно рамо веднъж и после да забравиш). Как се пише? също има нужда от периодична подкрепа, защото е лична инициатива на авторката си (вижте отдясно на сайта, а ако го отваряте от мобилен телефон – под „Основни категории“).

Пък ако решите да подкрепите и моя скромен Неуютен блог, няма да ви се разсърдя :-).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Тоест да

От един месец насам българската публика се сдоби с ново онлайн издание – Тоест. Зад него стоят добре известният от златните блогърски години Йовко Ламбрев, Ан Фам, Владислав Севов, Лина Кривошиева и отбор от неслучайни автори, някои от които са от немногото хора на този свят, които обичам.

Появата на „Тоест“ почти не беше отразена – поне по каналите, които аз следя.

„Тоест“ не е новинарски, а е по-скоро коментарен и аналитичен сайт, който тръгва с амбицията да е почтен и да утвърди нов модел на финансиране. Изданието смята да разчита изцяло на дарения от читатели, по възможност редовни, с които да може да плаща хонорари на авторите си.

Според мен тази амбиция е прекрасна и си струва идеята да бъде изпробвана. Боя се обаче, че очакванията може да се окажат нереалистични. Дано да греша. Но тези 3000 души, на които изданието разчита, са общо взето потенциалната му аудитория (имам предвид кръга от относително редовни читатели, до повечето от които „Тоест“ тепърва ще трябва да стигне). Естествено, има ентусиасти, които ще даряват повече от 5 лева на месец. Повечето от тях вероятно ще са или от екипа и авторите на сайта, или техни близки хора. И/или живеещи в чужбина.

В България обаче дарителството като цяло не е много развито. Доколкото се случва от страна на частни лица, е най-вече за болни деца. Дарителството за независими медии и организации е по-скоро непопулярно. За справка – Бивол или Либерален преглед, които разчитат на този модел. И получават дарения, но не толкова, колкото са амбициите им.

Проблемите с дарителството са само едно от измеренията на родната „публична среда“, която е в, меко казано, насипно състояние.

Много се надявам, че „Тоест“ няма да се плъзне по наклонената плоскост да обвинява читателите си, че не даряват достатъчно. Защото с мрънкане и обвинения не се печели аудитория, а може и да се загуби част от спечелената. Надявам се, че това, за което все повече хора ще искат да отделят все повече средства, ще е съдържанието.

Вторият риск, който виждам пред „Тоест“, е възможността сайтът да стане твърде елитарен. Не че виждам нещо лошо в съдържанието, предназначено за тясна и експертна аудитория. Но мисля, че не това е идеята на сайта, а и едно интелектуално елитарно издание на български език съвсем не би могло да се издържа от читателски дарения.

Включването на автори като Татяна Ваксбер, Жана Попова и Полина Паунова обаче ми дават надежда, че „Тоест“ няма да се превърне в елитарна капсула. И трите (както и други от авторите на сайта) умеят да пишат хем достатъчно умно, хем четимо и интересно. Достъпността не е непременно недостатък. Да говориш разбираемо, без да правиш компромис със смисъла, а още по-малко – с посланието, а въпрос на уважение към събеседника.

Не вярвам в мантрата, че медиите трябва да предлагат това, което хората очакват. Медиите и хората взаимно се правят. Убедена съм, че едно качествено издание може да издига аудиторията си на по-високо равнище, както и да позволява да бъде издигано от аудиторията си на по-високо равнище. И ще се радвам, ако „Тоест“ показва как се прави това.

Успех, „Тоест“!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Подкрепа за „Денят започва с култура“: писмо до Омбудсмана на БНТ Иван Такев

Колаж: Станислав Беловски, Facebook

Уважаеми господин Такев,

„Денят започва с култура“ е едно от най-добрите предавания в българския телевизионен ефир. (За мен е най-доброто, но нямам претенцията да съм гледала всички предавания.) То е пример за това, каква трябва да бъде мисията на една обществена телевизия – да създава висококачествен и не непременно комерсиален продукт. Да възпитава във вкус, ценности и високи критерии. Да припомня базисното журналистическо правило, записано и в Етичния кодекс на българските медии – общественият интерес не съвпада с това, което е интересно на обществото.

В обществен интерес е да има образована и критична публика, а не аморфна маса, която да бъде държана пред екрана само със забавления, сензации и надежда за парични и материални печалби.

Разчитам, че в качеството си на Омбудсман на БНТ ще отстоявате обществената роля на телевизията.

Публикувам писмото си до Вас и в личния си блог.

С уважение,

Светла Енчева, блогър, социолог, журналист, носител на наградата „Валя Крушкина".

София, 21.01.2018 г.

(Писмото е изпратено до служебния имейл адрес на Иван Такев: i.takev@bnt.bg.)

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Лош, лош сириец!

Какво първо показва Google при търсене по ключова дума „сириец“

Вече два дена водеща новина е, че сириец е организаторът на схемата за изнасяне на лекарства. Всевъзможни медии излизат със заглавия, в които първата дума е „сириец“, а „организаторът“ е с пълен член – да не би аудиторията случайно да помисли, че може да има и други организатори.

Какво остава в главата на средностатистическата българска аудитория, от години облъчвана с послания против бежанците от Сирия? Първо, вината за изчезването на лекарствата не е в българската държава и българските институции, а е в сириец. Сирийците са лоши – искат да претопят етнически и религиозно Европа и България, а сега отнемат и лекарствата на болния и изстрадал български народ. При такова заглавие, в което поантата е етносът, няма как вината неявно да не се прехвърли върху целия етнос.

Ако помислим трезво обаче (както би следвало и журналистите да правят, преди да пишат новини), как един човек, бил той и сириец, може да е в основата на толкова голям контрабанден канал с помощта на още шестима лекари и фармацевти? Става дума за

изнасяне на лекарства за стотици милиони

В резултат на него хиляди хора в България остават без адекватно лечение. За някои липсата на лекарства означава трайно влошаване на здравето, за други – смърт.

Как това се организира от един сириец, бил той и аптекар, както пишат някои медии?

Как се изнасят лекарства за стотици милиони? Близко е до ума, че това не може да стане без покровителство на всички нива в институционалната йерархия над съответния сирийски гражданин и лекарите и аптекари, за които се казва, че са му помагали. И то – покровителство, което е на съответната цена. Един обикновен аптекар не би могъл да бъде нищо повече от изпълнител в подобна схема. Един обикновен сириец, също.

А

защо сириец?

Тук бих могла да имам само хипотези, като е възможно и повече от една да е вярна, както и всичките да не са верни.

Хипотеза 1: Натопяваме чужденеца в схемата, за да излезе държавата чиста.

Хипотеза 2: Какво би могло да бъде общото между сириец и контрабанден канал? Първото, за което се сещам, е каналджийството на бежанци. Един разработен канал, минаващ през България и стигащ до Западна Европа, би могъл да се използва на практика за каквото си помислите – наркотици, незаконна търговия с лекарства, трафик на хора и пр. (Каква е разликата между каналджийството и трафика и защо тя е важна, съм писала в „Маргиналия“.) Естествено, каналджийството също не се осъществява без височайша благословия на всички нива. В противен случай основният „разпределителен център“ за търсещи убежище, опитващи се да стигнат до Германия, нямаше да бъде точно на Лъвов мост, в центъра на София и на две крачки от Дирекция „Миграция“.

Да не забравяме и че

всеки е невинен до доказване на противното

Вината се хвърля върху сирийския гражданин, без срещу него да има осъдителна присъда. Едно честно дело би осветлило целия мащаб на корупционната схема. Да видим колко дълбоко и високо ще стигне разследването, дали ще има дело и как казусът ще бъде отразяван в медиите.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

СПАСителни размисли

Темата за Александър/Спас вече се поизтърка. Институционалните реакции около нея напоследък отместват вниманието от по-сериозни проблеми. Но аз продължавам да си мисля. За човешките отношения и за доверието.

Да не се доверяваме на хора, които познаваме само от интернет, е измамна поука. Въпросното лице, в модуса на Спас, е предполагаем извършител на измами и на хора, които познава „в реалния живот“.

Едни от най-ценните познанства в живота ми са започнали в интернет, а някои там са си и останали. Не бих жертвала доверието си към хора, които познавам само от мрежата, защото сред тях би могло да има и измамник. (Друг въпрос е, че на никого от тях не съм давала номера на кредитната си карта. Но са единици и хората, които познавам на живо, и на които бих го дала.)

Друго си мисля обаче. Най-искрено признавам на Александър/Спас, че е умен, има обща култура, както и брилянтна интуиция за маркетинг. Да измислиш една личност, да успееш да я позиционираш в публичното пространство сред мрежа от неслучайни хора и да ѝ създадеш авторитет, за това се искат множество качества. Това прави Александър/Спас по своему симпатичен персонаж, а историята му – подходящ филмов сюжет.

Да си умен, симпатичен, харизматичен и да имаш готини позиции обаче не означава непременно да си почтен. Ала и ако се подвизаваш с истинското си име, хората те познават на живо, виждали са те по телевизията и т.н., няма гаранция, че не си измамник. И в „реалния живот“ има умни, симпатични, способни и харизматични измамници, с някои от които можем дори да споделяме общи ценности. Едни ограбват парите ни, други – политическите ни и гражданските ни надежди, трети – нещо друго. Каквото и да ограбят от нас, боли.

Смятам, че е важно да сме способни на доверие. Пълната липса на доверие към другите е параноя. Но доверието трябва да се случва в разумни граници. И да не си затваряме очите, когато има знаци за злоупотреба с него. Когато ни лъжат, манипулират или зомбират. Все едно дали заради пари, власт, кариера, его, любов, всичко заедно или нещо друго.

________________

Ако искате да подкрепите „Неуютен блог“, можете да го направите тук. На онези, които вече го подкрепиха – благодаря!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

КИЧашко ми е

Петър Кичашки. Снимката е предоставена на Wikipedia от Кичашки.

Беше време, когато щях да се радвам Петър Кичашки да стане член на Комисията за защита от дискриминация (КЗД). През 2010 г. той получи специалната награда „Активист на годината“ в инициативата на БХК „Човек на годината“. Присъствах там, защото бях номинирала Валерия Иларева, която също получи награда. Към 2010 г. отличието за Кичашки беше, вярвам, напълно заслужено – само на 21 години, той имаше вече солиден опит в борбата за достъпна среда.

Днес обаче избирането на Кичашки за член на КЗД е проява на долнопробен политически кич (прощавайте за заигравката в стил Иво Инджев).

Убедена съм, че Петър Кичашки е умен и способен млад човек. И смятам, че е важно в КЗД да има и хора с увреждания. За съжаление обаче умът и способностите му от години се използват от Института за модерна политика на Борислав Цеков съвсем не за правозащитни цели. (А вече и увреждането, очевидно.) За да се стигне дотам (вж. скрийншота) Кичашки да хареса статус на Борислав Цеков, в който последният обругава Българския хелзинкски комитет с клишетата на руската пропаганда, фалшиво брандирани като „така е в Америка“. Фалшиво, защото на английски думата „агент“ не означава това, което на руски и български, и защото съответният американски закон има съвсем различно значение от руския такъв. Колкото и да е тъжно, умът и моралният интегритет невинаги съвпадат.

Харесването на манипулативен фейсбук статус на Борислав Цеков обаче е най-малкият проблем на Петър Кичашки. Далеч по-важни са наистина сериозните манипулации, в които участва той. Да припомним:

1. През 2015 г. името на Кичашки беше свързано с опит да се усвоят едни 140 хиляди лева държавни пари в ситуация на конфликт на интереси. По времето на кампанията за референдума пет уж независими инициативни комитета насочиха получените от държавата медийни пакети към неособено популярния сайт сайт „Хаштаг.бг“. Фондацията, която държи сайта, обаче е регистрирана на името на Милена Кичашка, съпруга на Петър Кичашки. Отделно, Кичашка е и съсобственик с Борислав Цеков на фирма, регистрирана на същия адрес като „Хаштаг.бг“. А петте инициативни комитета са по един или друг начин свързани с Института за модерна политика, част от който е главният ни герой. На всичко отгоре, членове на ЦИК по онова време, включително председателят, са свързани с Института за модерна политика.

(Тук отварям скоба. Допускам, че Милена Кичашка искрено симпатизира на ЛГБТИ хората, поради което сайтът „Хаштаг.бг“ се радва на благоразположението на някои от тях. Този сайт обаче е свързан с политически и финансови манипулации и редица конфликти на интереси. А политиката, дърпаща конците на сайта, в последна сметка е толкова хомофобска, колкото е руската пропаганда.)

2. През 2016 г. аз лично се оказах засегната от манипулациите на Кичашки и компания. Името ми се оказа в списък на инициативен комитет, оглавяван от Петър Кичашки, и агитиращ в полза на референдума на Слави. Излишно е да казвам, че не съм вземала участие в тази подписка. Мога да предположа как личните ми данни са са станали достояние на Института за модерна политика (признавам, че преди години сглупих, и си посипвам главата с пепел). Иронията е пълна, защото самата аз агитирах изобщо да не се взема участие в референдума. Отнесох случая към Комисията за защита на личните данни (КЗЛД). Проверката продължава. В началото на юли получих писмо от КЗЛД, че случаят ще бъде разгледан на открито заседание на комисията. За съжаление, към момента бях в чужбина и не можах да присъствам. Но при първа възможност ще прегледам цялата преписка по случая.

3. Самото избиране на Кичашки за член на КЗД включва конфликт на интереси. Той е избран за този пост от президента, чийто юридически съветник е Борислав Цеков, свързан с Кичашки чрез Института за модерна политика и незнайно още колко фирми и организацийки. И инициативни комитети. Заедно с Борислав Цеков Кичашки се кандидатира през 2014 г. за кандидат-депутат от гражданската квота на БСП. През 2015 г. отново се кандидатира за общински съветник, пак от БСП. От президентството твърдят, че Кичашки е избран, след като е бил предложен от 29 юридически и 10 физически лица. Същите не отправили предложението си публично и ми е много интересно кои са те и доколко биха се оказали свързани с Кичашки/Цеков.

Люпопитно е, че това „заедно с Борислав Цеков“ го пише в статията за Петър Кичашки в Уикипедия. Статията, впрочем, (към момента на публикуване на този пост) е изцяло хвалебствена, като проблемите, свързани с гореописаните конфликти на интереси, изобщо не са засегнати. Не знам кой я е писал, но снимката към нея е качена лично от Кичашки.

Поради причините, изложени по-горе, с интерес ще следя развитието по зададените от български медии въпроси към президента Румен Радев във връзка с избирането на Петър Кичашки за член на Комисията за защита от дискриминация. Защото не бива иначе добрият Закон за защита от дискриминацията да попада в ръцете на хора, които злоупотребяват дори с дискриминационния си признак.

________________

Ако искате да подкрепите „Неуютен блог“, можете да го направите тук. Благодаря на онези, които вече го подкрепиха!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Българска наци телевизия (БНТ)

Задната част на главата на български неонацист. Вдясно – пръстчетата на журналистката от БНТ Мира Добрева, която специално иска да покаже пречупения кръст зад ухото на интервюирания.

19 февруари 2017 г., годишнина от обесването на Васил Левски. Българската национална телевизия (БНТ), която се води обществена, излъчва по повод на годишнината интервю, очевидно правено през лятото и търпеливо чакало сакралната дата, за да види бял свят. Интервюто (линк) е на популярната журналистка Мира Добрева и се излъчва в предаването ѝ „Отблизо“, в рамките на проекта „Аз съм Българка“. С главна буква, да, макар това да е правописна грешка. Но кое е по-важно – правописът или патриотизмът? На вниманието на зрителите на обществената ни телевизия се представя неонацистът „Теди Ултраса“. Казват се и двете му имена, но те не са важни за мен в случая. Важно ми е това име – Мира Добрева.

За Мира Добрева събеседникът ѝ трябва да се покаже пред българското общество, защото има много татуировки с Левски. В течение на интерюто става ясно, че повечето от тези татуировки не се отнасят до личността Васил Иванов Кунчев, а до отбора „Левски“, името на който е татуирано дори на един от зъбите на Теди Ултраса, както и от вътрешната страна на долната му устна.

Зрителят на БНТ, освен това, вижда по интервюирания татуировки с пречупен кръст, Мусолини, множество неонацистки символи, някои от тях – забранени според самия интервюиран, името на неонацистката организация Blood and Honour („Кръв и чест“), забранена в някои държави, и прочее интересности. Научаваме, че Теди Утраса има и две татуировки на пениса.

Мира Добрева не пропуска да отбележи как те се уголемяват, когато първичният полов белег на интервюирания е във възбудено състояние. Видът им е спестен на зрителя, за разлика от татуировката на задника, която виждаме в цялата ѝ прелест.

Мира Добрева интервюира татуирания мъж с детинско любопитство и чистосърдечност, пипа го, радва му се. За нея татуировките му, освен белег на патриотизъм, са и израз на неговата свобода. Ни повече, ни по-малко. Все едно никога не е чувала, че това, което показва, е освен откровен неонацизъм, и незаконно:

„Който проповядва фашистка или друга антидемократична идеология (...) се наказва с лишаване от свобода до три години или с глоба до пет хиляди лева“ (чл. 108 от Наказателния кодекс, по който член дори има присъди).

А може и наистина да не е чувала. Ама работодателите ѝ не знаят ли? Един редактор не се ли намери да забележи?

Прелюбопитно е да се види това интервю и в контекста на цялото предаване (линк). Научаваме, че след като завършат училище, много хора забравят за Левски и националните ни герои. Защото вече не ги водят на екскурзии по техните стъпки и не им говорят за революционните комитети. Затова някои си татуират ликовете на Левски и Ботев – за да са винаги до сърцето им и да не ги забравят. (Вече знам какво да правя с формулите по статистика, които все не мога да запомня – ще си ги татуирам.)

Добре че беше един от участниците да каже, че да обичаш родината си не значи да мразиш мюсюлманите и т.н., защото водещата Мира Добрева нямаше да се сети.

После в предаването следваше въпросното интервю с Теди Ултраса, което беше последвано не от критичен коментар, а от реклами и... сменяне на темата.

По-нататък, до края на предаването, се лееше национализъм с патос, напомнящ честванията по повод 1300 години България през 1981. Е, тогава пречупените кръстове бяха забранени не само на хартия. Което не е оправдание за тоталитарния режим – то не попречи по негово време да се извършва етническа асимилация (на роми, турци, помаци), кулминирала в етническото прочистване на българските турци и практическото депортиране на стотици хиляди от тях през 1989.

Да, знам, че национализмът е модерната политическа идеология в България (и е във възход и на други места). Знам, че почти всички партии и коалиции, регистрирани за предстоящите парламентарни избори (с изключение на коалицията между „Да, България“, ДЕОС и „Зелените“) се заиграват с национализма. Но каква е ролята на медиите в случая? Още повече – на обществената телевизия? Дали БНТ трябва да „търчи“ дори пред най-фашизоидните от представените във властта партии, указвайки в каква посока да се развива политическият живот, или да очертава картината на общество, в която има място за всички негови групи, които не искат да отнемат правото на съществуване на останалите?

Надявам се това предаването на Мира Добрева от 19 февруари 2017 г. да не остане без последствия – за нея лично, както и за БНТ.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

"Дневник", разликите са важни (втори епизод)

През януари обърнах внимание върху две грешки, които систематично се допускат в "Дневник". Вчера отново се натъкнах на втората от тях. В Италия беше легализирано еднополовото партньорство. От публикацията в "Дневник" обаче излиза, че страната е узаконила гей браковете. Оставих коментар под публикацията. Имаше и други коментиращи, които отбелязаха грешката. Сигнализирах и в Туитър. Ден по-късно публикацията продължава да си стои грешна. На какво да отдавам това? Дали "Дневник" не се интересува истината, от обратната връзка, която дългогодишните му читатели дават, или и двете?

Ureport, издание с доста по-малко претенции от "Дневник", представи ситуацията в Италия коректно. Нормално ли е в "Дневник" и авторите, и редакторите да не са наясно какво пише в публикациите?

Невярната статия, че в Гърция е сключен първият гей брак пък си стои непокътната от 25 януари. И в този случай става въпрос за регистрирано партньорство, не за брак.

Защо грешката не е невинна? Тъй като вече съм го писала през януари, извинявайте, ама ще се цитирам:

Бъркането на понятията "брак" и "регистрирано партньорство" (...) е добре дошло за хомофобите. Те представят всичко, свързано с правата на ЛГБТИ хората, в засилени краски, за да се скандализират себеподобните си. Бракът е консервативна институция и се променя по-трудно; регистрираното партньорство гарантира определени права, без да е брак.

Пиша това, защото харесвам "Дневник", смятам, че е една от най-читавите медии и не ми се иска да си позволява подобна мърлявост. Смея да вярвам, че и "Дневник" някак ме харесва, поне доколкото нееднократно е публикувал мои текстове и ме е цитирал.

Имам право да изисквам любимите ми медии да съблюдават елементарни журналистически стандарти, нали? Най-елементарният журналистически стандарт е да представяш верни факти.

UPDATЕ от 12 май 2016, 21:35. Преди броени минути "Дневник" коригираха вчерашната си публикация за Италия. Януарската за Гърция обаче продължава да си стои. Е, все пак има с какво да се поздравим:

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Моментна онтология на портокалите

Видях, че приятели пускат статуси във фейса за някакви портокали със СПИН. И рекох да проверя за какво иде реч. Гугъл разбра какво търся, преди да съм го написала. Което говори за популярността на търсенето.

Да оставим настрана въпроса, че всеки, който има елементарно понятие що е то вирусът на ХИВ, ще знае, че е невъзможно той да се предава чрез портокали. По-забавното е друго: портокалите, дори теоретично, не биха могли да имат СПИН. Освен ако няма портокали, които са хора. Защото СПИН не е вирус, а заболяване, което ходи по хората. Вирусът е ХИВ. Човек може да си го носи дълги години и така и да не се разболее от СПИН.

Но пък, като се замисля, може някои портокали наистина да са хора. Понеже тия, дето съчиняват и разпространяват информация за болни от СПИН портокали, имат акъл колкото на портокал.

Родните "жълто-кафяви", както е актуално да се казва, "медии", стремглаво настигат нигерийската аналогична преса. В нигерийски вестници, разказвали са ми, пишело, че човек може да се разболее от СПИН, ако пие не вода от магазина (която се продава за немалко пари), а от други източници. По свобода на медиите май пак към Африка се стремим.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

"Дневник", разликите са важни

Не бих си правила труда да пиша за липсата на коректност у повечето медии у нас, но "Дневник" са от малкото общо взето читави издания. Затова смятам, че е добре да му се прави критика, защото има надежда съществуващите издънки да се поправят или поне - да не се допускат повече.

"Дневник" систематично допуска грешки при отразяването на определени теми. Ще се спра на две, които са ми направили впечатление.

Първата грешка е, че в повечето публикации упорито не се прави разлика между бежанец и имигрант, както и между хора, търсещи убежище и нелегални имигранти. "Дневник", не е нужно да четете мен, достатъчно е да четете себе си - в статията "Бежанец, имигрант, беглец – каква е разликата" правите много точни разграничения и показвате защо са важни. Също така, обяснявате защо не е препоръчително да се използва термина "нелегален имигрант", който охотно използвате, включително за хора, търсещи убежище.

Втората грешка е, че понякога не правите разлика между брак и регистрирано партньорство (известно тук и като "съвместно съжителство"), когато става дума за еднополови връзки. Отново е достатъчно да четете по-внимателно себе си. През декември сте писали, че Гърция е разрешила съвместното съжителство на еднополови двойки, а тези дни - че е сключен първият гей брак в Гърция. В Гърция еднополови бракове още няма. Днес пък чета, че в Италия протестирали срещу законопроект за гей браковете. Не, срещу легализирането на еднополовото партньорство протестират. То и на плакат на снимката, дето сте сложили, си го пише.

"Дневник", тези грешки не са невинни.

Наричането на бежанците и търсещите убежище имигранти и нелегални имигранти спомага за усилване и затвърждаване на ксенофобските нагласи. Знам, че често пъти тези думи не ги измисляте вие, а препечатвате почти буквално прессъобщения на МВР и превеждате от източници, които не са добре настроени към бежанците. Но въпрос на журналистическа отговорност е да обработвате критично информацията, както и да си подбирате източниците.

Бъркането на понятията "брак" и "регистрирано партньорство", от своя страна, е добре дошло за хомофобите. Те представят всичко, свързано с правата на ЛГБТИ хората, в засилени краски, за да се скандализират себеподобните си. Бракът е консервативна институция и се променя по-трудно; регистрираното партньорство гарантира определени права, без да е брак.

"Дневник", при допускането на такива грешки става дума или за... да не кажа некадърност, но - непознаване на материята, за която се пише, или за недобронамереност. Ако е първото, ще направите добре да си пообучите журналистите, които пишат по тези теми. Ако е второто, ще си продължите, както досега. Ще пускате понякога и читави публикации по тези теми, особено ако са свързани с някакъв проект, по който трябва да отчитате колко сте толерантни и недопускащи омраза, но систематично ще продължите да наливате масло в огъня на ксенофобията и хомофобията.

Хипотезата ми, за съжаление, е, че става дума за второто, сиреч - недобронамереност. Поне по бежанските въпроси, а по ЛГБТИ темите може и да е просто незнание.

Ето например тази ви скорошна публикация, в чието заглавие пише, че 40% от германците искат Меркел да си ходи заради бежанците. Ако човек си направи труда да прочете тази дългичка новина внимателно (а по-добре от мен знаете, че в мнозинството си читателите не са такива, и че на новините четат основно заглавията), във втората ѝ половина - съвсем между другото - се казва, че според резултатите от въпросното изследване пък гермаците, които смятат, че Меркел не трябва да подава оставка заради бежанците, са... 45,2%.

Да, знам, че от "Ройтерс" сте го превели. "Ройтерс" пък цитира изследване, което е поръчано от силни консерватори, и макар резултатите да не са в тяхна полза, те ги представят по този начин. Съгласете се обаче, че подобно представяне на резултати е манипулативно, все едно кой го прави. Работата на журналиста е да се опитва да представя фактите коректно, доколкото е възможно, а не да се осланя на авторитети, били те и медийни. А когато представяте предимно "едната страна на медала", това води до затвърждаване на определени нагласи у читателите ви.

И - пак казвам - за да пишете без ксенофобия, хомофобия и манипулации, не е нужно да четете мен, достатъчно е да четете себе си - дали сте и добри примери. Притеснението ми е, че стават все по-малко.

А ако искрено смятате, че разликите между брак и партнорство, бежанец и имигрант и търсещ убежище и нелегален имигрант не са важни, какво ще кажете, ако започна да наричам изданието ви пропаганда, а журналистите в него - пиари? Какво толкова, това са само думи, нали?

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Енчева пита: госпожо Беновска, кои са неграмотните и кукувиците в журналистиката?

Госпожо Беновска,

Кои са неграмотните и кукувиците в българската журналистика?

Питам Ви в качеството Ви на журналист с претенции за професионализъм, морал и независимост.

Може би се чудите каква е връзката между неграмотността и кукувицата. Уверявам Ви, че други се чудим каква е връзката между хомосексуалността и наркоманията. Може би връзката е там, че има индивиди, при които и двете се срещат. Както има и хетеросексуални наркомани, хомосексуални хора, които не са помирисвали наркотици, журналисти, които не са кукувици и кукувици, които, за щастие, не са журналисти.

Ще Ви кажа личното си мнение за неграмотните и кукувиците в журналистиката. Не ги съдя. Разбирам ги. Ако не се упражняват върху българското общество, а общуват само със себеподобни, съм толерантна с тях. Но когато се упражняват да управляват общественото мнение, когато се упражняват да определят бъдещето на нас и децата ни, когато се упражняват да влияят върху политиката, да редят коалиции и да влияят върху реформите, ги намирам за опасни.

Прощавайте, госпожо Беновска, но обществото има право на грамотна журналистика и да не бъде манипулирано. Затова трябва да знаем кои са неграмотните и кукувиците в българската журналистика.

Съгласна ли сте, госпожо Беновска, че трябва да стоите пред аудиторията си в откритост, с яснота чии точно интереси защитавате и кой и колко Ви плаща за това, а не с измама да демонстрирате, че сте една, а всъщност да сте друга? Сигурна съм, че самата Вие бихте искали да знаете кои са неграмотните и кукувиците в българската журналистика, когато един ден станете просто слушател, читател и зрител.

Затова се надявам, че бързо ще проучите моя въпрос и ще отговорите пред цяла България. И че няма да правите истерични кризи - защо съм попитала точно Вас, а не някой друг.

Моля Ви, госпожо Беновска, да установите и да обявите светкавично кои са неграмотните и кукувиците в българската журналистика! Ако се направите, че не сте прочели отвореното ми писмо, ще е подозрително, нали?

Аз съм Светла Енчева и няма да питам повече, но призивът ми към Вас ще продължава да стои в интернет. Както и снимка на Вашето питане към Росен Плевнелиев и Радан Кънев - в цялата прелест на синтаксиса и семантиката му.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

МВР лови шарани в леген

В "Маргиналия" нееднократно съм писала за пиар акциите на МВР с ловене на бежанци и всякакви други мигранти (вж. напр. тук, тук и тук). Макар темата да беше леко заглъхнала между двата тура на изборите, сега отново се експлоатира винаги, когато е необходимо да се отклони общественото внимание. Тоест - непрекъснато.

Атентатите в Париж бяха повод за нова вълна на тормоз срещу мигрантите в България и вече зад почти всеки бежанец, търсещ убежище или мигрант без документи се търсеше потенциален атентатор.

Наскоро обаче МВР надмина себе си. Преди два пресцентърът на министерството разпространи информация, че се провежда "акция за проверка на лица с рисков профил". Къде се провежда акцията, мислите? В центъра за задържане, известен като "специален дом за временно настаняване на чужденци" в Бусманци.

Ами че в Бусманци чужденците вече са задържани! Принципно на такива места хората би трябвало да се затварят най-вече по две причини: ако има сериозни основания да се смята, че представляват опасност, както и ако в скоро време ще бъдат депортирани и са временно прибрани, за да не избягат. В България обаче се задържат чужденци по всякакви причини, така че огромната част от принудително "настанените" в Бусманци едва ли представляват каквато и да е опасност.

По същата логика МВР може да иде да търси престъпници в затвора. Само че чужденците са по-интересни, нали?

И кое е най-абсурдното в тази ситуация? "Спецоперацията" е проведена от служители на Дирекция "Миграция" към МВР и Главна дирекция "Национална полиция". Кой затваря чужданците в Бусманци? Ами същата Дирекция "Миграция". Значи - първо затваряме чужденци с ясното знание защо точно ги затваряме, после проверяваме същите чужденци, които сами сме затворили.

Със същия успех МВР може да организира следната акция по повод днешния Никулден - да накара служителите си да купят шарани, да ги пуснат в легени с вода и после да ги ловят. Успеваемостта на акцията ще е стопроцентова!

Ако ви е интересно какви са резултатите от "спецакцията" с проверката на чужденците в Бусманци, МВР се е похвалило на сайта си:

Целта бе проверка и установяване на лица с рисков профил, недопускане и евентуално пресичане на нерегламентирани действия от настанени в СДВНЧ-ДМ чужденци. В рамките на акцията бяха открити множество забранени съгласно вътрешния правилник вещи: мобилни телефони с камери, лаптоп, флашки, устройства за мобилен интернет със СИМ-карти в тях, както и неразпечатани СИМ-карти.

Извод: "лица с рисков профил" не са открити. Открито е, че има чужденци в Бусманци, които "нерегламентирано" се опитват да се свързват със света, използвайки съвременни технически средства. Не става дума за каквото и да е съмнително съдържание във въпросните телефони, флашки и т.н.

И още нещо - със специализирана акция на две структури на МВР е направено нещо, което би трябвало да е рутинна работа на охраната на центъра за задържане в Бусманци. Но никой не пита как тези "забранени вещи" са попаднали там.

Накрая излиза, че май шараните сме всички ние, дето четем услужливо публикуваните от медиите прессъобщения на МВР.

Апропо, два дни преди "спецакцията" в Бусманци се навърши половин година от убийството на 16-годишното момче в Борисовата градина. Заподозрени по случая няма (има неясна снимка на неизвестно кого), за задържани - да не говорим.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Виктор Лилов и журналистическата ограниченост

В един стар руски виц чукчето (жител на Чукотка, а не чук) вижда чернокож човек и спонтанно възкликва:

- Я, маймуна!
- Не съм маймуна - отвръща обидено чернокожият.
- И тя говори! - още по-изумено възкликва чукчето.

Напоследък, когато гледам телевизионни интервюта с Виктор Лилов, неизменно се сещам за този виц. Едва-едва (ако изобщо) погледнали биографичната справка за него, подготвена от ДЕОС, журналистите бързат да преминат към единствената тема, която ги интересува - сексуалната ориентация на Виктор.

Репортерът Стоян Георгиев от bTV съвсем директно си признава, че е отишъл да го интервюира само заради сексуалната му ориентация. Виктор се опитва да обясни, че не се кандидатира за кмет със сексуалната си ориентация, а със солидна програма за управлението на София, но репортерът очевидно не от програмата на ДЕОС се интересува.

Репортерката на "Нова" Мария Йотова в прав текст казва: "Аз разбрах за съществуването на Виктор Лилов покрай това, че той е гей." После с Лора Крумова и Галя Щърбева надълго и нашироко обсъждат гейскостта на Виктор. Следва и интервюто на Мария Йотова с него, в което тя за нищо друго не го пита и нахално се опитва да го придума да разкрие някой гей политик.

Ограниченият човек не е този, който не знае нещо. Ограничен е онзи, който няма потребност да знае повече.

Миналата седмица бях поканена в предаване по БНР, програма "Христо Ботев". Журналистката Мариана Ганчева си беше направила труда не само да разбере коя съм, а и да прочете мои текстове, така че между нас естествено се получи адекватен разговор. Тя имаше поглед не само върху мен и не само върху "Маргиналия", която беше основната ни тема, а и върху хората, които съм интервюирала. Не трябва ли така да постъпва всеки журналист?

Когато в началото на 2010 г. получих имейл от Виктор Лилов, никога не бях чувала за него. Виктор имаше идеи как нигерийският ми приятел Ола, който беше направил рап парче, да представя по-добре посланието си (впоследствие направи всичко възможно да му помогне) и в писмото си спомена, че е музикален продуцент. Проверих го в Гугъл - от естествено човешко любопитство; нямала съм задача да го "отразявам". И разбрах, че е мениджър на Ибрям Папазов и на оркестър "Карандила", както и че е бил радиоводещ в RFI. Научих и коя е Нина Хаген от публикация на Виктор по темата, полюбопитствах да чуя и нейни песни.

Ако си журналист, не трябва ли да си любопитен към човешкото и хората по дефиниция? Случаят с Виктор Лилов обаче показва как в България интересът към човешкия свят, който е в основата на порива да предоставяш информация, е заместен от евтиното желание да предизвикаш сензация. На Запад за тази цел има "жълти" издания; тук с това се занимават големи медии като bTV и "Нова". Тук топ журналисти и репортери дори не ги е срам, че пред тях стои мениджърът на музикант, за когото пише в учебниците (наскоро разгърнах учебник по музика за 8 клас, в който пишеше за Ибряма), а те не намират за какво друго да го питат, освен за сексуалната му ориентация.

А има толкова други неща, за които биха могли да го питат. Например:

• Може ли опитът като музикален мениджър и книгоиздател да бъде полезен в управлението на София? Как?
• Какво е да бъдеш работодател на роми? Как опитът му като мениджър на "Карандила" може да помогне в решаването на проблемите с ромите в София? Има ли работата му с "Карандила" връзка с идеята му за узаконяването на къщите в гетата?
• Какво е да работиш с ромски деца? Прави ли са онези, според които ромските деца не могат и не искат да учат? От своя опит в работа с ромски деца, какво би предложил да направи София за образованието на ромите?
• Какво може да направи един кмет, за да намалеят проявите на омраза в града?
• С какво София може да подпомогне културата?

Бих се запознала и с идеите на ДЕОС за София и бих задавала и въпроси, свързани с тях. Сигурно бих задала и въпроси, свързани със сексуалната му ориентация и правата на ЛГБТ хората, но това нямаше да бъдат единствените теми, които ме интересуват.

Докато обаче журналистите го питат само за сексуалната му ориентация, моят съвет към Виктор е следният: да прави като в стария скеч на Мирча Кришан за краставицата, ама наопаки: питат го едно и също, а той извърта темата и говори за това, което иска. Например: "Как се чувствате като гей?" "Ами гей хората имат нужда от повече сигурност, когато са на улицата, но другите хора също дишат мръсен въздух, не могат да се разминат от автомобили, затова моите идеи за София са..."

Ако някой има смелостта да бъде открит гей и да има политически амбиции, това не го прави панаирджийска атракция. Ако си гей, не значи, че не си личност и че нямаш никакви други качества и постижения, освен да си гей. Да виждаш в хомосексуалния човек единствено сексуалната ориентация, а не какво е създал досега, какви са идеите му, какви са ценностите му, е признак на неосъзната омраза - както писах в "Маргиналия" по друг повод, хората, които мразят, виждат в мразените само онова, което мразят. А да твърдиш, че някой си прави пиар с нещо, което е признак на дискриминация, е цинизъм.

А съветът ми към журналистите, които питат Виктор Лилов само за сексуалната му ориентация, е:

Образовайте се малко бе, хора. Просвещавайте се. Ако не ви е срам, положете поне усилия да не се срамуват наследниците ви един ден. Защото много по-вероятно е в българската култура да остане името на Виктор Лилов, отколкото вашето. Немският философ Имануел Кант казва, че просвещението е изходът на човек от непълнолетието, което сам си е причинил. Според него самопричинено е това непълнолетие, чиято причина "лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго."

За да имаме просветена журналистика, трябва да има журналисти, които не виждат единствено капаците на собствените си стереотипи.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Учредявам награда за журналистическо разочарование "Поморийска кал"

Какво е нужно, за да се учреди журналистическа награда? Учредяващият да е професионалист в областта на медиите, да е авторитет в тази област например? Цъ. Достатъчно е да разполага със собствен курортен комплекс. Ако има и яхтено пристанище към него, никой не може да го спре да се произнася кое е качествена журналистика и кое - не. Добре е обаче да се подсигури и с допълнителна символна тежест. Най-сигурният начин да постигне това е да си привлече интелектуалци.

Такъв е случаят с наградата за телевизионна журналистика "Свети Влас", която тази година се присъжда за пети път. По стечение на обстоятелствата чак сега разбирам за съществуването ѝ. Нейни спонсори са братя Диневи, които притежават курорт и яхтено пристанище на едноименното място. Имат си и "Кръг 11" - група от интелектуалци, които да служат за легитимация за наградите. В този "Кръг 11", за който едва ли ще намерите друга информация, освен свързаната с въпросните награди, влизат: културологът проф. Ивайло Знеполски, Иван Гарелов, Любен Дилов-син, Георги Тенев, писател, Копринка Червенкова, главен редактор на вестник "Култура", Димитър Найденов, преподавател по журналистика, композитора Стефан Димитров, Георги Лозанов, Антони Георгиев, издател на "Вагабонд", Павел Васев - директор на Националния филмов център, Петко Бочаров.

Някои от интелектуалците в този "кръг" са дежурни по включване в какви ли не интелектуалски и други инициативи със съмнително качество - например Гарелов, Дилов-син, Георги Лозанов (за съжаление)... Други притежават сериозен авторитет и не бихте очаквали да ги видите в съмнителна инициатива - като Копринка Червенкова и Ивайло Знеполски. Значи, може би, тази награда "Свети Влас" ще да си струва, щом те са там, казва си човек.

Да, ама голямата награда "Свети Влас" тази година се поделя между... Миролюба Бенатова и Мартин Карбовски. Ивайло Знеполски е председател на журито, а Копринка Червенкова - член.

Върху телевизионните изяви на Бенатова за 2014 г. нямам поглед и затова няма да коментирам награждаването ѝ.

Имам доста наблюдения обаче върху TV подвизите на Карбовски през този период. Точно тогава беше във вихъра кампанията му "Вън п*д*растите от църквата". Дори предаването му по TV7 "Фронтова линия" беше рекламирано с билборд със същото послание, отправено с думите "предаването и екипът на Карбовски призовават". Основната атака на Карбовски беше срещу Троянския манастир и тогавашния му игумен архимандрит Августин. След няколкомесечни призиви да "признае" сексуалната си ориентация и да напусне манастира архимандритът почина. Светкавично след това беше организиран известният "рейд" на "айнзац групата" (това са изрази, използвани в нацистка Германия, впрочем), в резултат на който беше "прочистен" манастирът от "хомосексуалистите" в него. Неонацисткият щурм беше оглавяван от Симеон Костадинов, отец Евгени Янакиев и Павел Чернев.

Във вестник "24 часа" четем: "Карбовски бе отличен за предаванията си в Тв 7, излъчени от март до май 2014 г. След това договорът му е прекратен вследствие на кризата, настъпила по онова време в медията заради скандала с КТБ."

Струва си да припомним как всъщност Карбовски напусна TV7. След като в началото на септември се появи информация, че предаването му няма да тръгне през новия сезон, през октомври той заяви във Facebook, го изтегля от ефир, защото "имаме всички индикации, че телевизията отива в ръцете на Пеевски". Кога Мартин Богданов разбра в чии ръце е тази телевизия? Беше ли му проблем в чии ръце е тя през 2013, когато постъпи в нея и после, по време на протестите? Или тя тогава не е била "в ръцете на Пеевски", а чак през есента на 2014 са се появили "индикации", че може да се озове в тях? Или през 2013-2014 не е било лошо да телевизията да е на Василев/Пеевски, а октомври 2014, след разрива между двамата, вече е кофти? Защо?

На този ли човек проф. Ивайло Знеполски лично връчва награда, а Копринка Червенкова участва в журито, което му я присъжда? Не знам дали лично са гласували за Карбовски, или не. Но очаквам от тях да са личности, които имат достойнството да се противопоставят. По същия начин, по който Копринка Червенкова напуска обществения съвет на БНР.

"Присъствието ми в тази оказала се безсмислена структура, чиято роля в изтеклите две години беше само формално да легитимира предварително взети решения, означава не друго, а солидарност с политиката, която провеждате. А тя, за съжаление, става все по-нелепа и вредна",

написа тя в отвореното си писмо по този повод. А присъствието ѝ в "Кръг 11" и в журито на наградите за телевизионна журналистика "Свети Влас" какво легитимира? Солидарност с какво показва награждаването на Мартин Карбовски? Смислено и полезно ли е то?

Та реших и аз да учредя награда "Поморийска кал" - за разочарование в областта на медиите. Поморие е на броени километри от Свети Влас. Е, нямам собствен курорт и яхтено пристанище. Интелектуалци също си нямам. Но с баща помориец не ми се налага да плащам за квартира или хотел там. Освен това мога собственоръчно да вадя черна кал от Поморийското езеро, докато много народ си плаща за това. Защото поморийската кал е лечебна. И да мажа себе си и други хора с нея мога. Не питайте колко струва такова мазане в спа хотелите.

Тази година наградените са...

Ивайло Знеполски и Копринка Червенкова. 

Разочарована съм, защото много ги ценя и не очаквах от тях да бъдат в журито на конкурс със съмнително стойност, нито да присъдят наградата на личност с "постижения", които могат да влязат в учебник по слово на омразата.

Понеже не притежавам курортен комплекс и яхтено пристанище, а от няколко месеца насам и доходи нямам, наградата е само виртуална. Но, при желание от страна на наградените, мога да ги поканя в Поморие - имам две свободни легла в апартаментчето. И да им извадя кал от езерото и собственоръчно да ги намажа с нея. Поморийците казват, че лекувала всичко. Ако и двамата изразят желание да се възползват от предложението, ще се наложи да си делят една стая, извинявам се за което.

П.п. Предложение към Копринка Червенкова. Защо тази година не поканите Карбовски да пише в "Култура" против гей парада? Шиндаров се изтърка.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Защо им е на журналистите математика?

Тази нощ, в пристъп на безсъние, попаднах на обява за безплатен онлайн курс по математика за журналисти, публикувана в сайта на Асоциацията на европейските журналисти - България. Идеята на курса е да се помогне на журналистите, които боравят със статистически данни - да ги интерпретират правилно, да разпознават подвеждащите изследвания, и т.н. Курсът е към университета в Остин, Тексас. Ето кратко видео представяне на идеята му:



Работила съм доста години като социолог, участвала съм и в създаването и анализирането на количествени изследвания. Имам известно понятие от SPSS - една от най-популярните програми за обработка на статистическа социална информация. Затова смятам, че имам сериозно предимство, когато като журналист или блогър интерпретирам количествени изследвания. В същото време си давам сметка, че в познанието ми има сериозни дупки. Завършила съм философия, не социология, и не съм учила статистика. Когато става дума за статистически коефициенти и други подобни тънкости, гледам тъпо. Тъй че се надявам, че от курса ще има какво да науча.

Ще се радвам, ако повече български журналисти и блогъри запишат този курс. Защото има основни грешки, които медиите допускат (в блоговете това се случва доста по-рядко, в интерес на истината), когато интерпретират данни от количествени изследвания. Ще скицирам само някои от тях:

Много често журналисти не държат сметка доколко представителни са дадени данни. Примерно - прави се изследване на принципа на отзовалите се, а резултатите се генерализират. Например някоя медия (или блог) провежда онлайн анкета сред собствената си аудитория, а представя резултатите като това, което "българите" мислят по определена тема. Или се превежда поредната малоумна статия за "британските учени", които направили експеримент сред неколцина студенти и стигнали до бомбастичния извод какви са жените и какви - мъжете. Често пъти тези грешки не са случайни - те по същество са манипулативни, имат за цел да засилят въздействието на получените резултати. А и, ако имате известно понятие от хората, които анкетирате (примерно аудиторията на сайта си), можете да предположите и какви резултати ще получите. Така се манипулират и уж представителни социологически изследвания - ако искаме да услужим на БСП, слагаме в извадката малко повече пенсионери, и т.н. Затова е добре социологическите агенции да публикуват информация как точно са направили изследването - с каква извадка, какви методи, но това невинаги се прави.

Често се случва и журналистите да се затрудняват в интерпретирането на степента на общност на отговорите, а понякога - и съзнателно да манипулират в тази посока. Примерно (тук си измислям данните) - прави се представително изследване по всички правила. В него се задава въпросът "Имате ли смартфон или друго "умно" устройство?" Ако респондентът е отговорил с "да", следва въпросът: "С каква операционна система е вашето устройство?" После виждаме из медиите заглавие, че 80% от българите ползват операционната система Андроид. Ама то не било от българите, а от пълнолетните българи, които са отговорили, че имат мобилен телефон. А спрямо всички пълнолетни българи процентът може да е, примерно, 40%. Ако вземем и децата, които не са участвали в изследването, вече ще получим други данни. Но за да ги питаме, ни трябва разрешение от родителите или настойниците им.

А когато трябва да се интерпретират двумерни разпределения, настава ужас. То и на студентите по социология им е трудно, понякога и професионални социолози се объркват, особено ако нямат много вземане-даване с количествени изследвания, та на журналистите им е простено. Но все пак човек трябва да разбира какво пише. И да прави разлика между, примерно "относителния дял на пенсионерите, които живеят на село" и "относителния дял на живеещите на село, които са пенсионери". Замислихте ли се :-)? Е, на журналисти рядко им се налага да се ровят в двумерни таблици, но понякога може им потрябва. Случва се обаче човек да се "подхлъзне" и с вече интерпретирана информация, ако не е трениран да вижда разликата - че в единия случай преценяваме според съвкупността "хората, които живеят на село", а в другия - според съвкупността "пенсионери".

Друга типична грешка (и манипулация) е да се прави връзка между данни и/или тенденции, между които няма доказана връзка. Примерно, ако делът на самоубийствата е по-висок сред ЛГБТ хората, може да се направи (и се прави, виждала съм) извода, че тези хора имат по-силна склонност към самоубийство от хетеросексуалните. Един вид, самоубиват се, защото "не са нормални". Самоубийствата обаче може да са не защото ЛГБТ хората "са ненормални", а поради хомофобията, тормозът, социалната изолация, дискриминацията които са им се случили. Или любимият вече на мнозина пример с аутизма. Ако децата се разболяват от аутизъм след като им е направена ваксинация, това не означава, че ваксината е причина за болестта. Както казва британският философ Дейвид Хюм, "след това" не значи "поради това".

Това са само част от типичните грешки, които се правят при интерпретация на количествени данни. Надявам се, че по време на курса ще науча и за такива, които не съм знаела до този момент, както и че ще се поограмотя малко повече в статистиката.

И ще се радвам, ако повече български журналисти, а защо не и блогъри, се включат в курса. Има нужда от грамотна журналистика.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Коледно "почистване"?

Някой е "разчиствал" пазара "Димитър Петков" от "наркомани" и "джебчии" на Бъдни вечер? И, както винаги, МВР не пропуска да намекне, че жертвата сама си е виновна (щом извършителят не е ром), а услужливите медии - да го отразят.

От наличната информация става ясно, че човекът не е убит неволно, а е убиван последователно и методично. Първо е прострелян с газов пистолет, после - ритан, накрая - доубит със стъклена бутилка.

Наркоман и джебчия, ще си кажат мнозина - сигурно е искал да обере някого.

Подходящ повод да си припомним за Йордан Опиц - иконописецът, убил беззащитен "наркоман" и "джебчия" без угризения. С това той стана герой в очите общественото мнение. Наскоро Опиц беше освободен от затвора предсрочно, след две години и нещо зад решетките. За добро поведение, макар и до ден днешен да смята, че правилно е убил.

Ако е правилно иконописци да убиват "наркомани" и "джебчии", може би е правилно такива хора да се убиват и на Бъдни вечер?

Напоследък стана модерно политици на власт необезпокоявано обсъждат кой е човек и кой - не. "Прочистването" от не-човеците вече изглежда плашещо легитимно в очите на доста хора.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Яне Дачков

Явор Дачков е новият Яне Янев. Вече не толкова нов, впрочем. Още преди години у него незнайно как попадаха разни флашки и съдържанието им се публикуваше във вестник "Галерия".

За заместник на Яне по компромати се беше кандидатирал Бареков, но вече комай няма кой да желае услугите му.

Сега Дачков се е заел с евтини компромати, за разпространяването на които използва "Гласове".

Първо научихме, че Христо Иванов не трябвало да бъде министър, защото биографичната справка на сайта на неправителствената организация, в която работи, не била актуална. Пишело, че има адвокатска правоспособност, пък той не си бил плащал членския внос. А че не е станал министър в качеството си на адвокат, а заради дейността си в неправителствения сектор - ами това е дребна подробност...

После научихме, че кандидатката за негов заместник Аглика Адамова не е достойна за заместник-министърски пост, защото е дъщеря на баща си, а за баща ѝ се чуват лоши работи. През 21 век още има хора, които съдят другите според това, кои са родителите и роднините им. Може би според Дачков трябва да се върне социалистическия вариант на автобиография, който започваше с произхода на родителите, а постиженията на личността, ако изобщо ги имаше бяха сбутани в края.

Тъй като долнопробността на компроматите в "Гласове" се увеличава заедно с количеството им, скоро може би ще научим пикантерии за нечий интимен живот. Важното е кал да има.

Много тъжно ми става, когато умни хора играят мръсни игри.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За Костов, ДСБ и КТБ

Не съм костовист. Антикостовист обаче също не съм. Чуждо ми е както да боготворя който и да е политик, така и да демонизирам който и да е човек.

Иван Костов определено е силна и харизматична личност, щом концентрира върху себе си толкова любов и омраза, както и толкова теории на конспирацията. В политиката е направил неща, които одобрявам, но и такива, които не харесвам. Смятам, че той имаше голяма роля за стабилизацията на България през 1997-2001 г. От друга страна, по време на управлението му концентрацията на власт доведе до корупция, както и до цензура, сплашване на медии и отделни хора.

Костов не може да се похвали и с особена чувствителност към човешките права. Голяма гордост му е, че през 1999 година не допусна бежанците от Косово в България "заради българския национален интерес". През есента на 2013 пък допринесе за ксенофобското отношение към сирийските бежанци, наприказвайки при това неверни неща, понеже не е наясно с миграционното законодателство. От Костов не може да се очаква особена толерантност и към етническите малцинства в България.

Не мога да отрека обаче толерантното му отношение към хората с различна сексуална ориентация и защитата на правото им да провеждат гей парад.

Сега, да си дойдем вече на думата. Разполагаме с два факта. Факт № 1: Костов и семейството му имат пари в Корпоративна банка. Не е ясно колко, но се предполага, че са повече от прага от 196 000 лева, над който държавата вече не връща пари. Факт номер две: Костов излезе с позиция, че КТБ може да се спаси, вместо да фалира.

Тези два факта се интерпретират по два различни начина, в зависимост от това дали интерпретиращият е костовист, или антикостовист. Антикостовистите казват: Видяхте го сега, Костов. Докато протестът беше не на последно място срещу КТБ, той държи пари там и сега защитава банката, защото има интерес. Костовистите: Я да оставите Костов, той ли е големият враг, или Пеевски, Цветан Василев, Орешарски, ДПС и т.н.? Самият Иван Костов казва, че: не е в конфликт на интереси, защото не е действащ политик, иска да си държи парите в българска банка и с парите си в КТБ не е помагал на мафията.

По факт № 1: Да, Костов не е във формален конфликт на интереси и, да, личните интереси не са сами по себе си нещо лошо. Има обаче сериозен морален проблем, ако повече от година след началото на протестите продължаваш да държиш парите си в тази банка (освен ако не ти превеждат в нея заплатата не по твое желание). Особено ако си от ранга на Иван Костов. Защото Иван Костов е морален, политически и интелектуален авторитет за много хора. Тези хора продължават да гласуват за ДСБ най-вече заради него. Затова Костов е отговорен за действията си.

Не мога да оправдая и издънката на ДСБ с онези злополучни 48000 в Корпоративна банка. Това дори не са много пари за една партия, а за немалка част от политиците ни са "пари за семки". Гафът е по-скоро символен. Не може да си партия, да подкрепяш протестите, които бяха не на последно място против КТБ, и да държиш пари там. Просто не може. Колкото и да харесвам Радан Кънев, ако ръководиш партия, незнанието не е извинение. "Хороший человек - не профессия", както гласи хубавият руски лаф. Дано не съм лош пророк, но предполагам, че от тази история Реформаторският блок позагуби още избиратели. А досега РБ не блести с умения за привличането на нови.

По факт № 2: От това, че Иван Костов има личен интерес обаче, не следва, че не е прав в предложението си за КТБ. Ако има начин една банка, която и да е тя, да премине в читави ръце и да се стабилизира, защо да не се използва тази възможност? Защо да се използват държавни (тоест наши, на данъкоплатците) пари, за да се изплатят депозитите до лимита, вместо частни пари на някой, който е поискал да ги даде? Защо пак ние да плащаме на Топлофикация - София, Летище София и т.н.? А какво са виновни работниците, които са с блокирани заплати в КТБ сега? Защо България да трупа още дългове, ако може да спести част от тях?

Накратко - не ми харесва, че Иван Костов има пари в КТБ, въпреки това обаче смятам, че има смисъл в предложенията му за оздравяването на банката. Високият морал и липсата на личен интерес не водят непременно до смислени идеи. И обратно - проблематичният морал и користните интереси не е свързани на всяка цена с грешни идеи. Способността да правим разграничения понякога помага.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог