Добра дума за трима лекари

От ляво надясно: д-р Мадлена Николова, д-р Яна Боянова, д-р Александър Райнов
(Нямам права върху снимките, извинявам се за което.)

Наскоро описах здравословните си неволи, свързани с дългогодишната употреба на зелен чай. За да се стигне до зеления чай, се тръгна съвсем различен проблем, който всъщност няма нищо общо с чая. Но като се почнаха едни изследвания, се откриха неподозирани неща.

Ще ми се да кажа добра дума трима лекари, които през последната година много ми помогнаха, а двама от тях продължават да го правят и нямат намерение да спрат.

Гастроентероложката, за която разказах в предишния пост, се казва Яна Боянова. Освен че от самото начало беше права, че причината за плашещите ми чернодробни ензими може да е зеленият чай, е много мила и с чувство за хумор. Освен това, когато като се захване с един пациент, го проследява дългосрочно. А това е много важно. Мен например иска да види след три месеца, а ако всичко е наред – веднъж на шест месеца. Хубав стимул да не се отпускам, та да не се докарам до чернодробна биопсия.

Към доктор Боянова ме насочи любимата ми ревматоложка – доктор Мадлена Николова (на някои места фигурира и като Мадлен). При нея се озовах преди година и нещо със силни и постоянни болки в ставите на някои пръсти на ръцете. Нищо не помагаше – нито обезболяващи, нито по-сериозни лекарства за ревматоидни заболявания.

Тя се захвана с мен като детектив, изследва ми какво ли не, установи, че имам синдром на Рейно и сериозна предразположеност към автоимунни заболявания. Но това не даваше отговор откъде са болките.

Докато не реши да ме прати на ендокринолог. И там стана ясно, че съм с хашимото. Болките изчезнаха по-малко от седмица, след като почнах да си пия хормоните. Постепенно изчезна и безумната ми отпадналост и умора. Имаше периоди, когато нямах сили и до кварталния магазин да отида. Вече отново мога да ходя по 10 и повече километра за един ден.

Доктор Николова обаче не остана доволна, че ендокриноложката ми е казала сама да си напасна дозата на хормоните и да ида на контролна ехография след две години. Съжали, че не познава ендокринолог, на когото му пука за пациентите, към който да ме насочи, но пък настоя да ме прати при любимия си УНГ лекар. Науми си, че на всяка цена трябва да отида при него, защото преди няколко години съм изкарала две ангини. Имаше хипотеза, че това може да има нещо общо с автоимунните ми проблеми. Много се чудех – за какво пък ми е УНГ лекар, но отидох, понеже имам доверие на доктор Николова.

Доктор Райнов, специалистът по уши, нос, гърло предположи, че някога може да съм имала мононуклеоза и ако е така, вероятно тя ми е прецакала имунната система. Това вече ми се стори съвсем абсурдно – как може да пипна такава сериозна болест и да не разбера? Но си направих изследвания. Резултатите показаха с драматична безвъпросност – наистина преди години съм изкарала мононуклеоза, и още как. Поне едната от „ангините“ ми вероятно е била всъщност именно това, но на тогавашната ми лична лекарка не ѝ е хрумнала такава хипотеза.

После доктор Николова реши, че обезателно трябва лично да ми намери гастроентеролог – заради завишените чернодробни ензими. За да е някой, за когото да може да гарантира лично, а не поредният случаен лекар, при когото да отида. Взе ми телефона. След около седмица се обади да ми даде координатите на споменатата доктор Боянова, която не познавала лично, но ѝ я препоръчали лекари, на които има доверие.

С доктор Николова, помежду прегледите, водим и много интересни разговори за медицината, живота, философията и логиката. Първоначално ми се стори рязка и екцсцентрична: „Е как казвате, че болките Ви са поносими, след като не можете да си сгънете кутрето и да продупчите билетче в трамвая?“ После разбрах, че се държи така, защото не е загубила чувствителността си и преживява всеки пациент.

С времето и тя разбра, че понякога ѝ противореча не защото си мисля, че знам по-добре от нея, а защото искам да ме убеди. И ми е ясно, че не разбирам от медицина, но се опитвам да схвана логиката на мисълта ѝ. А когато я схвана, ставам много послушен пациент.

Преди е била инвазивна кардиоложка, но смята, че ревматологията е специалност, която, макар че не е спешна, развива мисленето. И ѝ е интересно да проверява всякакви хипотези, докато стигне до точната диагноза.

„Да имах и такъв личен лекар...“ – казах ѝ веднъж трогнато. „Няма и да имате!“ – отговори доктор Николова с присъщия си безмилостно мъдър тон.

Така че – ако ви трябват добър ревматолог, гастроентеролог (най-вече за чернодробни проблеми) или УНГ специалист, това са моите препоръки.

А ако можете да ми препоръчате читав ендокринолог в София, ще ви бъда благодарна. Не е нужно да е някакво светило. Даже предпочитам да не е, защото за светилата много се чака. Важно е да си разбира от работата и да има желание да си проследява пациентите. И да не е някой, който ще иска да прилага върху мен алтернативна медицина. Желателно е да работи със здравната каса.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Тоест аз

Близо месец не съм писала в блога. Блогът не е задължение – като нямам вдъхновение за него, по-добре да си дам малко почивка. Рано или късно пак ще усетя онзи порив, че трябва да блогна.

Преди време писах за сайта Тоест, който се издържа само от даренията на своите читатели. Без реклами, без проекти и т.н. Смятах, че начинанието, макар и прекрасно, няма да оцелее. Половин година по-късно трябва да призная, че съм грешала. Засега сайтът се справя, макар и с цената на това, че стана седмично издание. Радващо е, че се намират хора, готови да подкрепят качествени некомерсиални текстове и независими издания.

Междувременно и аз започнах да пописвам в Тоест. Неособено редовно, засега, но ми се ще да продължа. Дотук съм публикувала три текста. Можете да стигнете до тях от профила ми в на сайта.

Пише ми се за Тоест не само защото виждам смисъл да има такъв сайт, а и заради професионалния подход и коректното отношение към авторите от страна на екипа на сайта в лицето на Ан Фам. (Предполагам, че и другите членове на екипа са също толкова коректни и приятни, за Павлина дори знам това от опит, но Ан Фам е тази от тях, с която основно общувам.) Много е приятно да се работи с грамотни, благи, но в същото време критични (и самокритични) хора. Още повече, че всички публикации минават през вещото око на Павлина Върбанова, авторка на популярния сайт Как се пише?, така че резултатът е доказано грамотен. Трудно мога да се сетя и за комерсиален сайт, в който се държи на коректорската работа и я възнаграждава. (И издателства, които плащат на коректори, вече рядко се намират, но това е друга тема.) От доста от медийните публикации, които чета ежедневно, е видно, че не само читав кореткор няма, а и редакторът си е „питал ушите“.

Ако и вие искате да има сайт като Тоест, моля да го подкрепяте, за предпочитане – редовно. (Понеже от опит знам, че е лесно да удариш едно рамо веднъж и после да забравиш). Как се пише? също има нужда от периодична подкрепа, защото е лична инициатива на авторката си (вижте отдясно на сайта, а ако го отваряте от мобилен телефон – под „Основни категории“).

Пък ако решите да подкрепите и моя скромен Неуютен блог, няма да ви се разсърдя :-).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Добри думи за Mtel и Blizoo

Тази публикация е от рубриката „непоръчано продуктово позициониране“. С други думи, Mtel и Blizoo нито са ми обещали бонус за позитивна публикация, нито предлагали да ги спомена с добро в блога, нито дори знаят, че имам намерение да ги спомена с добро.

И така, домашният ми интернет е на Mtel през Blizoo (защото, ако беше само мтелски, трябваше да се дупчи стената). Преди близо две седмици се прибрах от чужбина и установих странен проблем – един конкретен сайт не се отваря от домашния ми интернет. От мобилния интернет (също на Mtel) се отваря, от прокси сървър – също. Други хора, които са абонати на Blizoo, отварят сайта.

Реших, че проблемът може би е в администрацията на сайта (примерно, да са блокирани някакви групи IP адреси, в които попада и моят), но приятел ме посъветва да се свържа с Mtel. Писах на адреса за поддръжка без особена надежда. Все пак, помня случаи, в които интернет доставчици упорито твърдят, че проблемът не е в тях, дори и обратното да е ясно като бял ден. Кой би се захванал с частичен проблем като моя, мислех си.

От Мтел обаче сума ти пъти ми писаха и звъняха по телефона. Помагаха ми да сменям DNS сървъри, нямаше ефект. В края на миналата седмица ме посъветваха да си сваля програмка, с помощта на която да установя къде връзката със сайта се „чупи“. От това, което разбрах от резултата, излизаше, че проблемът не е в моя интернет, а е по-скоро при сайта. Пратих им скрийншот, очаквайки, че ще кажат – проблемът не е в нас.

Вчера обаче ми се обадиха да кажат, че проблемът е решен – не бил в тях, а в интернет доставчика на въпросния сайт. И те се обадили на този интернет доставчик, за да решат проблема. Не бях вкъщи, за да проверя дали сайтът се отваря, и обещах да им пиша за резултата. Едва-що се прибрах, пак се обадиха да ме питат дали съм на адреса и дали сайтът се отваря. Отваряше се :-).

Може би такова отношение към клиент е нещо нормално в цивилизованите страни. Но аз не съм свикнала и затова съм изключително трогната. Затова ми се ще да кажа добра дума. Големите мобилни оператори и интернет доставчици отнасят най-вече хейт. А ето, понякога правят и хубави неща, които остават невидими.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Ако бях музикален редактор

Ако бях музикален редактор, щях да завъртя това парче по радиото, телевизията, сайта или на каквото съм редактор. Не защото Янко Бръснаря ми е приятел, а защото и парчето (част от първия му солов албум) е много добро, и клипът е изненадващо готин. Стилен, минималистичен, без море и поморийски гледки.

Тъй като обаче не съм музикален редактор, мога само да ви пожелая приятно слушане. И да ви помоля, ако са ви харесали парчето и клипът, да предадете нататък.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Немски с безплатните курсове на Дойче веле

От два месеца уча немски с два безплатни курса на Дойче веле: за Хари в капана на времето и интерактивния курс. По час-два всеки ден, включително събота, неделя и празници. Като се има предвид, че в нищо не проявявам особено постоянство (басът ми знае най-добре), това е голяма постижение за мен.

Захващам се с немския за трети път. Първо карах ускорен летен курс - две нива през лятото на 10 за 11 клас. Справях се доста добре, но после го забравих. После посещавах курс в рамките на специализацията "Философия и религия в Германия" в рамките на Института "Германикум" към СУ  (и Гьоте институт, ако правилно помня). Пак го забравих. Сега имам намерение да уча езика, за да го ползвам, най-малкото за четене и за елементарна комуникация, пък да видим.

Забелязах раздела с езиковите курсове в българската секция на сайта на Дойче веле, четейки други публикации там. Разглеждах ги, разглеждах ги, и по едно време си казах: защо пък да не пробвам някой от тях? Понастоящем ситуацията ми е такава, че не мога да разчитам на постоянен доход и, съответно, не мога да си позволя добър платен курс, но ако пробвам безплатен, не губя нищо.

И така, след като хвърлих око на някои от безплатните курсове на сайта, се спрях на историята за Хари. И тотално се зарибих. Хари е един доста неприятен ръб, който се озовава в особено изкривяване на времето - всяка сутрин се буди на 31 април, сряда, в хотелска стая в Шварцвалд. Има си вътрешен глас от женски род, с който е в особени отношения, и който му разяснява езика на английски и немски. И така - 100 епизода, докато Хари се види принуден на научи немски на ниво B1. Курсът е изпълнен с невъобразимо чувство за хумор, особено ако си падате по сюрреализъм и абсурдизъм. От него можете да научите доста немски ругатни, да се обяснявате в любов и да зарязвате гаджета, както и да кажете (което е малко вероятно да ви потрябва в практиката), че вече сте умрели, например - за благото на науката: ich bin für die Wissenschaft gestorben. Най-важната дума в целия курс е verrückt (смахнат, луд).

И темите, и граматическите правила, са по много симпатичен начин вплетени в сюжета на историята, така че да не изглеждат преподадени самоцелно. Научавате например какво има в една ферма, след като Хари е избягал по хавлия от хотела си, защото един невролог се опитва да го убие с мозъчна операция, и се е опитал да се скрие в един обор. По същия начин научавате и полезна информация за немското общество и култура.

В описанието на курса пише, че съдържа интерактивни упражнения, но аз не ги намерих. Може би защото при мен се зарежда само "accessible version", а не мога да влизам с регистрация - вероятно е въпрос на някакъв плъгин, който ми липсва.

Как карам уроците: първо чувам аудиото на съответния урок, четейки в същото време текста. После си преписвам новите думи и изрази в един екселски файл, който имам за тази цел. В нея си записвам в отделен sheet думите и изразите от всеки урок и имам един общ, в който подреждам всичко по азбучен ред. Имам и екселски файл за граматиката, но не записвам граматическите указания от всеки урок, а тези, които смятам за най-важни.

Недостатъци на курса:

1. Технически. Както казах, не мога да влизам в курса с регистрация. Освен това понякога системата се бъгва, не ми се показват граматическите секции например, или съответният урок не се зарежда отведнъж.

2. Съдържателни. От този курс не мога много систематично да уча граматика, та го ползвам най-вече за лексика. Много от думите в речниците на уроците се повтарят - особено думата verrückt, която беше преподадена не помня колко пъти :-). Но така си тренирам паметта - опитвайки се да си спомня, ако някоя дума вече съм я учила. Също така, мисля, че можеше и по-малко да се говори на английски в курса, прекалено смилаеми са нещата така.

Но като цяло курсът изключително ми харесва и дори ще ми е мъчно, като свърши. Днес минах 64-тия урок, значи ми остават още само 36.

Понеже с курса за Хари мога най-вече да уча думи и изрази, но не и да се упражнявам особено, почнах и втори курс - интерактивен. Той е по-сухарски от първия, но безспорно полезен. Съдържа упражнения за слушане, четене, граматика, разбиране, лексика и писане. Обхваща нивата от А1 до B1, като всяко от нивата е разделено на две части. В края на всяка част има тест, значи - общо 6 теста. Тестовете са от по десет въпроса и съдържат упражнения от курса за съответното ниво. Накрая Дойче веле може да ви издаде сертификат. Днес направих втория тест - с доста приличен, мисля, резултат. Допуснах общо 5 грешки, като три си бяха мои, а две се дължат на недостатъци на курса, за което ще обясня малко по-долу.

Курсът е много полезен, защото ви позволява да следите нивото си и напредъка си в различни отношения - като се изключи, разбира се, говоренето и свободното изразяване, които няма как да се проверяват в такъв тип тестове. Лично мен ме учи и на концентрация. В началото допусках много грешки просто от невнимание и нетърпение, сега много по-рядко го правя. Чета внимателно условието, задачата, мисля.

Сега, за недостатъците на курса. Разделям ги на две, както и за другия курс:

1. Технически. Тук поне е възможно да се логна, но понякога курсът се бъгва. Не зарежда сума ти време например. Или не запомня до кое упражнение съм била стигнала, та следващия път ме връща малко назад. Понякога някакви неща са много дребни или сложени така, че не се виждат добре. Например на картинка, на която главата на мъж е с размерите на зърно леща, трябва да определите цвета на косата му. Не била кестенява, черна била. Или цвета на костюма му - аз го виждам кафяв, но според курса трябва да е сив.

2. Съдържателни. Основният проблем с този курс ми е, някои от задачите позволяват повече от един отговор, но се признава за валиден само един (дотук само една задача, доколкото си спомням, допускаше повече от един верен отговор). Пералнята ви е в кухнята? Лошо! Според курса една пералня трябва да е в банята. В първия ми тест имаше задача да се подредят няколко изречения в последователен текст. Според мен това можеше да стане по различни начини - така и не видях строга необходимост да е точно по един начин, а не по друг. Дадох задачата на човек, който владее немски практически като роден език. Също я обърка. Значи, проблемът не е до знаенето на езика. В една от задачите на втория тест пък трябва да се отговаря под формата на кратки изречения. Като започвате с главна буква, логично е да сложите точка, нали? Но не, точката се смята за грешка, защото системата сама си я слага. Ама вие откъде да знаете? Доста примери мога да дам за "грешки", които съм допускала по такива причини.

Но, както се казва, на харизан кон зъбите не се гледат. За безплатни тези курсове са, мисля, много добри.

Когато свърша с курса за Хари, ще почна някой от курсовете за ниво B1 - смятам малко повече да се позастоя на това ниво и да не препускам през езика. Засега съм хвърлила око на този. Не ме кефи като Хари, на латиноамериканска сапунка ми прилича, но пък има видео със субтитри на немски, което е супер полезно, а също и упражнения. А като приключа интерактивния курс, ще помисля за друг допълващ курс.

Основният недостатък на такъв тип онлайн курсове е, че човек няма възможност да общува и да се учи да се изразява свободно на езика. Но един безплатен онлайн курс не може всичко. Ако в обозримо бъдеще стана по-стабилна финансово, бих записала курс към Гьоте институт - доколкото съм чувала, са най-добрите курсове по немски тук. Междувременно ще се опитвам да практикувам езика, доколкото ми е възможно - и с общуване (което психологически ми е най-трудно), и с четене, и с гледане на всевъзможни клипчета, в перспектива и филми. Планирам в скоро време да почна да превеждам по някоя кратка новина от немски за "Маргиналия".

Също така, и при двата курса ми липсва по-систематизирано представяне на граматиката. Но граматики човек може да си чете допълнително.

Интернет дава много възможности човек да научи език, дори без да минава през курсове. Има цяло поколение, което е научило доста сносно английски най-вече с помощта на YouTube и компютърни игри. Но за мен, като човек на средна възраст ;-), е за предпочитане да мина и през някой курс. И смятам, че е страхотно, че Дойче веле предоставя толкова възможности човек да учи немски, че и да искаш, пак няма да можеш да избереш всичките. Да, те може да не са съвършени, но както казваше един преподавател - образованието дава на човек това, което той сам си вземе от него.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Новата версия на ePay.bg

Още един пост от рубриката "непоръчано продуктово позициониране".

Клиент съм на ePay.bg от 2006 г. Възможността да си плащам сметките и някои от данъците (например местните данъци, за другото нямам електронен подпис) по интернет е единствената причина да изпитвам удоволствие от плащането. Като си спомня на какви опашки съм чакала и какви сърдити служители има по гишетата, как се случваше някой намусен охранител да остави сума ти хора да чакат навън в студа (или в жегата) и да пуска само по един-двама души, как да не се радвам?

Преди два дни видях, че ePay има нова версия. До 15 януари ще е тестова, а след това ще замени досегашната. Влязох да я разгледам и да видя как работи, че имах и сметки за плащане. Новият дизайн ми се видя прекрасен, мек и приветлив, светъл, лек, по гугълски минималистичен. Забелязах и подобрения във функционалността. Например, ако имате sms защита на плащанията като мен, старата версия изисква първоначално да заявите получаване на sms код, в противен случай не можете да платите. В новата версия не видях къде да цъкна за есемес кода и реших да проверя какво ще стане, ако премина директно към плащането. И системата сама се сети да ми прати есемес с код, с който да потвърдя плащането. Умно!

По повод на новия дизайн на ePay и 15-годишнината на сайта - поздрав с едно парче на "Воцек и Чугра":



Знаете ли защо поздравът е точно с "Воцек и Чугра"? Какво е общото между тази група и ePay? Жокер - кой е китаристът с очилата и мустаците?

П.п. Напомням, че пиша само непоръчани похвали на продукти, услуги, фирми и т.н., и единствено по собствено вдъхновение. Ако искате да рекламирам нещо в блога - ами не, с огромна вероятност няма да стане.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Dynacord и Иво

Продължавам с рубриката "Непоръчано продуктово позициониране". Днес е ред да похваля музикалния магазин Dynacord. Онзи, на Петте кьошета. Май официалното му име е Yamaha Music Store, но повечето хора го знаят като "Динакорд". Има и по-голям магазин на "Искърско шосе", но досега не съм била там - всичко от големия магазин може да бъде докарано и изпробвано в любимия ми на Петте кьошета.

От този прекрасен магазин вкъщи има:

• Midi клавиатура BEHRINGER UMX610 
• Бас китара Cort Action 5 
• Калъф и колан за баса (за strap lock-овете изневерих с друг магазин, признавам си греха - там имаше концерт, а като вляза в музикален магазин, ми е много трудно да изляза без нищо... та така)
• Звукова карта (наш си е проблемът, че не сме дорасли да се оправим с нея, та така си седи, но само мисълта за тази програма Cubase ме докарва до истерия)
• Усилвател за баса BEHRINGER BXL450 
• Кабел за баса (предишният кабел, пак от същия магазин, изчезна безследно след едно свирене в Maze)
• Тунер

Може би пропускам нещо, но, както виждате, и това не е малко. Заслужено съм "кмет" на "Динакорд" във foursquare  ;-).

За лоялността към магазина допринася не само богатият избор от продукти, а и - в голяма степен - личността на Иво Арабаджиев. Иво и Крис се знаят от квартала, Крис ходел у тях да свири с приятел, а Иво викал "джаркайте, прасета". Като отида в магазина, директно търся Иво, защото знам, че няма да се прави на интересен, както често пъти се държат работещите в специализирани магазини за музикални инструменти, фотографска техника и т.н. Няма да се опитва и да пробута на всяка цена по-скъпото, дори напротив. Ще се интересува от това какво искам и какви са ми възможностите и спрямо това ще предлага различни решения. Няма да спестява информация за възможните недостатъци на предложеното от него или избраното от мен.

Така например взех най-евтиния петструнен бас, защото случайно го видях в магазина, след като бях отишла за по-скъп, а Иво ме увери, че всъщност не бил лош. И сега все току се случва някой професионален музикант да се чуди как може да е толкова евтин и толкова хубав звук да вади.

И да не помислите, че се радвам на специално отношение, защото съм "с връзки"? Виждала съм, че Иво се държи по същия начин и с напълно непознати. Когато ходих да купувам усилвателя например, един мъж се чудеше каква акустична китара да купи за рождения ден на сина си. Като стана ясно с колко пари и време разполага, Иво му предложи най-добрите сред по-евтините варианти - за класическа китара и за китара за "дрънкане". Бащата изпадна в колебание дали да вземе класическата, или тази, с която синът му ще изглежда готин сред връстниците. Хем детето било на възраст да се доказва като готино, хем навремето бившата жена на мъжа свирела на класическа китара... И настана едно чудене, а през това време Иво най-спокойно задаваше насочващи, но не манипулативни, въпроси. Не разбрах какво стана накрая, защото Иво ми помогна да замъкна усилвателя до такси (той го пренесе, тоест) и се върна да довърши разговора.

Другото, заради което толкова харесвам магазин Dynacord, е, че там в голяма степен мога да намеря, каквото търся. Вярно, че в повечето случаи не търся нещо супер специално. Но например от известно време у мен се е загнездила шантавата мисъл, че искам акустичен бас. Ей така, да мога да седна на пейка или край огъня на морето и да подрънкам, без да съм зависима от кабели и усилватели. Най-непретенциозен акустичен бас. Обаче с пет струни, понеже почти всичко, което свиря, изисква пета струна (а все по-често ми се налага дори да я свалям с един тон). Оказва се, че в България такова нещо е много трудно да се намери, защото на практика няма и търсене. Но ето какво ме светна по този повод Иво:

Dynacord може да поръча всичко, налично в големия немски музикален магазин Thomann - на цените за Германия, и то - което е най-хубавото - без да се плащат допълнително транспортни разходи. А в Thomann има петструнни акустични басове - пей сърце. Та ако и вие търсите нещо специфично, което го няма в България (или изборът е малък и/или цените - непоносими), може да се окаже, че в Thomann го има и от Dynacord да ви го докарат безплатно.

И тъй - след като в резултат на предишния пост поне един приятел беше твърдо решен да стане клиент на pcstore, дано съм убедила някого да намине към "Динакорд" :-).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Непоръчано продуктово позициониране: PCStore

Не че няма по-важни теми, но реших по празниците да отметна нещо, което отлагам с години - да направя няколко непоръчани реклами. Тези, които са се опитвали да ме накарат рекламирам бизнеса им (компанията, политическата платформа, блога и т.н.) тук, определено не ги огрява, защото личният ми блог е за каквото аз смятам за важно да споделя, а не за изпълнение на поръчки. Независимо дали се опитват да ме "купят" с комплименти, почерпки, награди, пари или нещо друго.

Понякога обаче се случва някой бизнес просто да ми харесва. И си мисля, че е нормално и човешко да кажа някоя добра дума за него. Защо пък да не го направя тъкмо по празниците?

След като през лятото похвалих айряна "Хармоника", сега е ред на веригата магазини PCStore.bg.

За първи път до PCStore ме заведе приятел и колега, трябва да е било към края на 2009. Магазинът им на "Коперник" е близо до офиса. Приятелят доста е поживял в Щатите и е прихванал типичното за онази култура потребителско поведение, което може да докара до истерия огромната част от работещите в областта на търговията по нашите ширини. Беше поискал да му докарат определен модел лаптоп, за да го разгледа и да прецени дали да го купи. След като преценяваше близо час, накрая реши да не го взема. През това време и моето търпение се беше загубило, но в магазина останаха все така приветливи и добронамерени.

Ето това отношение ми хареса - персоналът на PCStore дава честна информация, съветва, помага, но не ви "натиска" да купите каквото и да било. И си разбира от работата.

От PCStore съм купувала нетбука Сусамчо, лаптопа Космьо, на който пиша в момента, таблет и карта памет (последните - не за мен), не знам дали пропускам нещо. За лаптопа и таблета проведох доста разговори в чата на pcstore.bg. От чата впечатленията ми също са изключително приятни. Например - докато разпитвах за параметрите на лаптопа, споменах, че вече съм клиент на магазина и изненадващо се сдобих с подарък - мишка, издържана в цветовата гама на лаптопа (можех да избирам между флашка и мишка). А през лятото ми звъннаха да ми кажат, когато най-сетне им докараха таблета, за който им досаждах в чата, и предложиха да ми го пратят безплатно на морето. Не се възползвах, понеже таблетът не беше за мен, но ми стана много мило.

Имат и страница във Fascebook, където се споделят новини и редовно се правят симпатични промоции за продукти по желание на потребителите, за които не се налага да активирате разни приложения, които да ви оспамят профила. Отново същото добронамерено, но ненатрапливо, отношение.

Накратко, ако трябва да купувам някаква техника, първо ще проверя в PCStore. И дори там цената да е малко по-висока, отколкото в разните му технологични супермаркети, ще заложа на PCStore. Доста рекламно звучи, но е от сърце. И гарантирано - непоръчано :-).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Маслобойната енергия на протеста

От години обмислям да въведа в блога рубрика "непоръчано продуктово позициониране". Представителите на PR отдели, които са правили опити да се свържат с мен, може би (надявам се) вече са разбрали, че е мисия невъзможна да ме съблазнят да рекламирам техния продукт (банка, сватбена агенция и пр.). Но ми се ще да казвам някоя добра дума за продукти, услуги и фирми, от които съм доволна. Без да са искали това от мен.

Тъй като Жюстин ме изпревари, споменавайки историята, която ще прочетете по-долу, ще започна несвоевременно, насред протестите, и то в ред, обратен на хронологичния - с продукта, който последно реших да похваля.

Не съм запален привърженик "био", "еко", "органик" и т.н. идеологията, по ред причини, които не е мястото да описвам тук. И вероятно нямаше да си купя айрян от популярната сред "органик" хората марка "Хармоника", ако той не беше единственият останал в магазинчето до работното ми място. Сложих го в чантата си и отидох на протест, като пийвах по малко. По едно време на прибиране посягам пак да пийна и що да видя - в айряна плуват някакви парчета. Брей, казвам си, възможно ли е кисело мляко да се пресече? С пробване обаче установих, че това, дето плува в айряна, е чисто масло (вж. в капачката). Да, от кламбучкането на айряна в чантата се беше образувало масло! Случвало ли ви се е това с друг купешки айрян? На мен - не, като имате предвид, че айрянът е основната напитка, която ме придружава по улиците в горещите летни дни.

Не обичам особено масло и не купувам от много години. Предпочитам растителни мазнини (зехтин). Маслото консумирам чрез маслеността на други млечни продукти, особено разни хубави сиренца. Но как да не се зарадвам на масълце, което се е произвело самичко в собствената ми чанта, докато протестирам на площада. А и беше съвсем прясно и много свежо на вкус. Намазах го на филийка и го хапнах с няколко маслинки отгоре.

Тъй че гарантирам от първа ръка, че айрянът "Хармоника" е направен от истинско мляко. Но може би е по-добре да не го водите с вас на протест, освен ако не ви се пият парчета масло :-).


П.п. Незавимо какво пише на опаковките и какво казва правописната проверка на вашия (и на моя) браузър, според правописния речник е правилно да се пише "айрян".

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог