Ако бях музикален редактор

Ако бях музикален редактор, щях да завъртя това парче по радиото, телевизията, сайта или на каквото съм редактор. Не защото Янко Бръснаря ми е приятел, а защото и парчето (част от първия му солов албум) е много добро, и клипът е изненадващо готин. Стилен, минималистичен, без море и поморийски гледки.

Тъй като обаче не съм музикален редактор, мога само да ви пожелая приятно слушане. И да ви помоля, ако са ви харесали парчето и клипът, да предадете нататък.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Малко щастие

Малко щастие. През май. И сладникави снимки, но понякога щастието е тъкмо такова. Понякога имаш чувството, че в живота ти няма нищо счупено. И дори счупеното ти изглежда сладко.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Лекарство за добро настроение

Хората са различни - това, което действа при един, може да няма ефект при друг. Все пак, ще ми се да споделя кое безотказно ми оправя настроението. Когато го видя, винаги се разсмивам. И си казвам, че щом още мога да се смея, значи не съм толкова зле.

Няма гаранция, че ще проработи и при вас, но нищо не губите, ако опитате. А най-добре ще е, ако в момента сте в добро настроение и това е просто повод да се посмеете.

Та - приятно гледане на личния ми антидепресант:

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

5 години

На този ден преди 5 години приятелите на Боби разбрахме, че той няма да се завърне от мистериозното си десетдневно изчезване.

Мислех да отбележа датата с любим разказ - "Следата от кръвта ти по снега" на Маркес. Но понеже от вчера съм на вълна Мишел Турние, ми хрумна, че разказът му "Девойката и смъртта", който също много харесвам, може би е по-подходящ. А и включва усещане за смъртта, което е по-адекватно на конкретния случай. И по-ведро, някак.

Така че - чувствайте се поканени да прочетете който от двата разказа желаете, а защо не и двата.

Снимката е направена в събота. Гледната точка е в далечината, от мястото на гроба на Борислав.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

R.I.P. Мишел Турние

Мишел Турние е любимият ми писател. Починал е вчера, на 91-годишна възраст.

В момента нищо повече не мога да кажа. Знам, че никой не е вечен, но ми е много мъчно. За пореден път преживявам януари като месец на смърт. Въпреки че вече имам достатъчно причини да свързвам този месец и с хубави неща.

И понеже сега нямам дар слово, ще почета Турние с вече казани неща.

В Читанката можете да прочетете две негови книги - сборника с разкази "Дивият петел" и първия му роман - "Петкан или чистилището на Пасифика".

А ето какво съм писала вече за и около Турние:

Диалектика на портрета, с позовавания на Мишел Турние - в електронното списание NotaBene.

В блога (като основна тема на публикацията):

Петкан, или любов от пръв поглед в книжарница (разказ как съвсем случайно открих Турние като ученичка).

Паралели на обърнат прогрес (възхитителен паралел между Турние и Умберто Еко, който открих).

рани от нощ (за красотата на една грешка).

В блога (споменат повече или по-малко между другото):

За Григор и устойчивото развитие

Моите цветове (синестетично)

Общуването и културата не са престъпление

"Уникалното, типичното, самоубийството и световната литература" (историята на едно заглавие)

Реификация 2.0

Точно преди един месец ("И той стана и си тръгна.")

Не било чай за двама, най било език за трима (или: истинската същност на грехопадението)

Абел Тифож по пътя към Катин

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Фреди: краят и началото

Фреди Меркюри през 1991:

... и през 1964:

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Книжарница в Букурещ

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Има и такава българска музика 2

Открих, че имало българска група, която се казва Airbag, съвсем случайно. Трябваше да прекарам няколко часа на летището на Виена, където човек може да си включи мобилното устройство в електрическата мрежа. И така, въоръжена с бърс WiFi интернет, ток и слушалки, слушах напосоки музика от YouTube. Докато тубата не ми предложи това и не започнах да го въртя отново и отново, докато стане време за самолета:



Поразиха ме - първо, размазващо добрият (според моите музикални вкусове) вокал и, второ, интелигентността на парчето. Някои елементи от парчето може да не са напълно мой стил, но структурата и хармониите намирам за възхитителни. За мен качеството на вокала е от огромно значение (поради което и упорито отказвам да пея, колкото и Янко Бръснаря да ме навива - дори и да успея да изпея нещо вярно, какво от това). Има например един много вървежен български музикален проект (няма да кажа кой, за да не се обидят), който, според мен, страда от абсолютната безличност и неизразителност на вокала на фона на иначе интересната инструментална част. Среща се и обратното - нелоши вокали, набутани в стилове, които не им отиват и ги обезличават. Докато тук вокалът не само е размазващ, а е и на мястото си.

Същото парче в официалния си вариант се изпълнява от Руши Видинлиев. На Руши някак не успях да му стана фен, макар да го уважавам. Тази версия на песента също си има достойнства и Руши се вписва добре, но пристрастието ми остава към изпълнението на Николай Славов.

Разрових се и стигнах до извода, че в основата на тази група Airbag са двама братя - Петко и Николай Славови. Интересното е, че всеки от тях има специфична чувствителност и стил на пеене, но заедно се допълват много добре. Пристрастието ми е определено към парчетата, в които Николай Славов доминира. Слагам стила му някъде близо до Стивън Уилсън, без обаче да става дума за стилово плагиатство. Без да искам да обиждам Петко Славов, който също пее прекрасно, но като че е повече в чувствителността и стилистиката на The Beatles.

Airbag имат разхвърлени акаунти в YouTube (този като че е най-актуален, но не е особено пълен), връзки към неработещи сайтове. Имат и поне два албума, които се продават в iTunes, което не ползвам. Тяхна страница във Facebook не откривам. Не мога да разбера дали и кога имат концерти и дали на тях ходят само най-близките им приятели. Дори The Pomorians се справят много по-добре в социалните мрежи, като се има предвид, че Бръснаря дори не ползва интернет.

От друга страна - радва ме, че има хора, които очевидно правят музика не заради популярността и комерса, а за да изразят идеите си. В същото време си е жив срам, че клипът в началото на поста е видян по-малко от 100 пъти. И музиката, и пеенето, и визията, и текстовите послания, които вървят покрай песента - всичко му е прекрасно.

Пожелавам ви приятно слушане, и, надявам се, откривателство на Airbag.

П.п. Първият пост "Има и такава българска музика" беше за група "Секта". Три години по-късно групата е в доста по-различен състав, но в основата отново са Анелия Тотева и Георги Варамезов. От по-новите им парчета съм луднала най-вече по това - препоръчвам, особено ако харесвате King Crimson, но и иначе няма лошо да се пробвате да го чуете.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Цаца, ама риба!

Докато целокупният български народ яде цацата предимно през лятото, на морето и само пържена (като изключим консервите копърка и бурканчетата "Перла"), аз си я хапвам през цялата година. И понеже пържено почти не ям, я приготвям по всевъзможн начини. Кой е казал, че цацата трябва да се яде само пържена? Понякога си фантазирам как създавам ресторант, в който няма пържена храна, и в който цацата е основен продукт.

На снимката горе например цацата е елемент от запечен сандвич, в който има още домати, маслини, извара, розмарин, босилек и мащерка. Можете да модифицирате идеята и във вариант с пица.

Според баща ми, морски човек, на цацата трябва да се махат главите, барабар с вътрешностите, защото иначе горчало. Въпрос на вкус, на мен не ми горчи. И ме мързи да късам главите на дребните рибки. А и очите на рибата са ми критерий - като побелеят и се втвърдят, цацата е готова. Често пъти една-две минути са ѝ напълно достатъчни.

Един от основните начини, по които обичам цацата, е варена. Като казвам "цаца", по-често си купувам замразени шпроти - тоест пак цаца, но по-едра и безсолна. Сега съм си купила някаква дребна цаца, май латвийска беше, пак безсолна. Та сварявам я в най-различни комбинации - примерно, със сушени зеленчуци и/или в китайска супа с водорасли от китайския супермаркет на "Пиротска" и "Самуил", в импровизирани супи за обяд, в които нярязвам и/или сипвам каквото още ми хрумне. Като импровизираната супа стане готова, добавям мъничко студено пресован зехтин. Може и пресен джинджифил да настържа...

На тази зимна снимка например шпротите са сварени в зелева чорба, а виолетовите кръгли неща, дето плуват, са пресовани черни оризчета от един плик каша с черен ориз, купен от китайския супермаркет. Поради липса на джинджифил в момента бях сложила шарен пипер, но и двете вървят.

А преди няколко дни сложих в микровълновата цаца, отгоре домати на кубчета, ромзарин, мащерка и босилек, захлупих и след няколко минути имах прилична между супа и манджа.

Бульонът от цаца може да е много добър акцент от морска риба в рибената супа. Сварявате малко цаца, вадите я с решетъчна лъжица, ако искате, отделяте филетата и ги пускате пак в супата, когато е практически готова, ако не - изяждате си я тъй варена, с лимонче и малко зехтин, ако искате. После в същата вода варите глави от сьомга, толстолоб или от каквато риба ще правите супа.

Може просто да си сварите цаца, за да си я изядете - с лимонче, зехтинче, червен пипер или каквото ви харесва. На ваше място бульона не бих го хвърлила, а бих го замразила, за да го ползвам за рибена супа.

Цацата може и да я запечете с някакъв зарзават. Плакията от цаца си е класика. Рецепти за нея в нета - бол.

Лично аз съм правила гювеч с цаца - добавям я в съда с гювеча (тава ли ще е, глинен гювеч ли ще е) малко преди края на готвенето, защото на цацата съвсем малко време ѝ трябва.

И не забравяйте - когато очите ѝ побелеят и се втвърдят, цацата е готова.

Ако сте купили солена цаца, в някои случаи ще е добре първо да я поизплакнете - ако ще правите плакия например. Ако ще я варите, солеността ѝ даже е плюс - не се налага да слагате допълнително сол. Ако е безсолна, може да ви се наложи да добавите сол. Вие си решавате за всеки отделен случай.

И една тайна, ама не казвайте на никого. Цацата най я обичам сурова, безсолна и замразена - направо от камерата на хладилника. Вадя по някоя рибка от камерата и си я хапвам - вместо сладолед.

Абе изобщо...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Спокойствие и само спокойствие

Миналото лято се случи да съм повече от седмица сама на море. И помня, че ми беше тъпо, все търсех приятели да се виждаме. Тъпо ми беше и на плаж сама да ходя, и из града сама да се разхождам.

Тази година пак стана така, че съм повече от седмица сама на море. Този път обаче ме е обзело едно такова блажено спокойствие. Добре ми е със себе си и при себе си. Да се разхождам сама, да плувам сама към 8-9 вечерта, когато вече няма почти никой на плажа, да решавам кога какво да правя, да готвя, да ям и т.н. Да търся приятели не защото имам нужда, а защото са приятели. Или защото има повод. Да си седя сама в музикалния клуб, който е на има-няма минута от морското ми вкъщи, и от време на време да се включвам с някое парче на баса.

Същевременно посвършвам работа и за "Маргиналия", както обикновено. Приятно ми е да поработвам, да хвърлям по едно око на морето през прозореца (гледката се вижда на първата снимка, камерата на телефона преосветява морето, когато искам да хвана и масата) и да слушам гларусите. Само да не бяха толкова шумни хората от магазина отдолу и техните гости-кибици, но дори непрекъснатото каканижене под балкона не ме дразни вече.

Дори спя добре (което наистина е новина).

Опитах се да си спомня кога за последен път съм била толкова спокойна. И не успях. Помня края на 2007, когато със сигурност трайно престанах да бъда спокойна. Преди това... губи ми се.

Не знам дали това е спокойствие пред буря, или само спокойствие. Но ми харесва. И не ми се излиза от него. Ще му се радвам, докато го има.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Помежду труда

Домашният ми "офис", заекът Жан и книгата "От миграция към мобилност" на Анна Кръстева

Първи май. След поредната публикация на тема колко българи не работят и дори не си и търсят работа, се замислих - дали пък случайно и аз не съм от тях?

Търся финансиране, но не точно работа в класическия смисъл на думата. А и търсенето на финансиране не е основното, с което се занимавам.

Не мога да кажа, че не върша работа. Освен че около два пъти седмично пиша новини и около веднъж седмично - текст от друг жанр, всекидневно (в делничните дни, понякога не само) редактирам, помагам за техническото оформяне на текстовете в Marginalia, със снимките... Отделно - понякога посещавам събития, снимам, отразявам, правя интервюта. Почти всекидневната работа обикновено я върша вечер и сутрин - така е организирана работата на Marginalia. Сутрин трябва да има на линия новина, а от предната вечер - текст от друг жанр. Структурирам си времето така, че вечерите и сутрините преобладаващо да съм на линия.

Вчера пък бях в ЦИД да помогна на вече бившите колеги, като ги въведа в нещо, с което само аз бях в течение, преди да напусна. И пак ще ходя, ако имат нужда от мен. Както съм се занимавала с отчети по проект, след като напуснах.

"Маргиналствам" и на морето. През лятото си прокарах интернет в апартамента в Поморие, защото на това място мобилно покритие почти няма. Когато за този Великден бях за около седмица там, не си активирах нета, защото не ми се плащаше цяла месечна такса за няколко дена. Наложи се да свърша спешно работа за Marginalia - прекарах известно време, ловейки нет на стълбите на читалището, за да направя, каквото трябва.

Всичко това го върша без пари. Статистиката обаче не се интересува колко работя, а къде съм вписана. Не съм вписана нито като работеща, нито като търсеща работа. Значи, може би, някъде фигурирам като търтей. Е, вписана съм като самоосигуряваща се и послушно се осигурявам всеки месец, тъй че нещо влиза в бюджета (и излиза от изтъняващите ми спестявания).

Но не за това ми е думата.

Дали значимото, което прави човек, е непременно работата, с която е регистриран и която може да се установи от статистиката? В много случаи е така, но има и немаловажни изключения.

Имало едно време един австрийски банков чиновник - Афред Шютц. Името му обаче не се знае, защото е бил един от безбройните банкови чиновници, а заради приноса му във феноменологичната социология. Пишел е разни работи помежду чиновничеството. Дори не е подозирал какво значение за социологията ще имат писмата и мислите му.

Техници много, от тях вероятно не един се казва Димитър Василев. В българската музика обаче Нуфри е един. За оцеляването си Димитър Василев - Нуфри трябва да работи, но ако е известен с нещо, той е известен с музиката си.



Янко Бръснаря пък хич и не работи нищо, освен музиката, която прави, и от която в най-добрия случай оцелява на ръба. И нито се осигурява, нито смята да го прави. Когато го попитах защо не се си намери някаква сигурна работа, отговори: "Защото съм различен! (...) Ние сме рокенрол бе, човек, ние сме punks not dead, не можеш! Като не ти идва ей от тука, отвътре, как да го направиш?"

Със сигурност можем да се сетим още много примери за хора, които не са си изкарвали хляба с това, с което в най-голяма степен са допринесли, работели са нещо друго или са гладували - като Ван Гог например. Но сме им благодарни.

На първи май обикновено нямаме предвид тези хора. А може би трябва. Трудът има и други измерения освен приходи в бюждета, покупателна способност, брутен вътрешен продукт и пр. Трудът е и смисъл.

Не знам дали Димитър Воев е работил нещо. Ако е, не с него ни е известен. Затова - поздравявам ви с изпълнението на групата му "Воцек и Чугра" на "Песен на труда".



п.п. След почти година от официалния си старт (и вече повече от година от неофициалния) Marginalia все така няма финансиране. Но все повече хора ни казват, че се радват, че има такава платформа. Наскоро едно познато момиче реши да преведе за нас от немски един доклад, дълъг 50 страници. Нищо, че нямаме с какво да ѝ платим. Каза ми, че не го прави за нас, а за всички (които биха прочели доклада). Има и такива хора. Щастлива съм.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Да идва вече лятото!

На пазара в Поморие едно момиче прави от дините художествени произведения. И това е нейно дело:

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Болница и цирк

Направих тази снимка днес, в двора на "Пирогов". Предполагам, че клоуните са били на посещение в някое детско отделение.

Не знам дали щях да се изкуша да снимам, ако не се бях сетила за един диалог от един от любимите ми български филми - "Басейнът". Героят на Коста Цонев, архитект, разказва на младо момиче как е направил проект за детска болница, която прилича на цирк. И какви са били реакциите към проекта му.

Опитах се да заредя диалога от точното му време, но при предварителния преглед видеото тръгва няколко минути по-рано. Ако и при вас е така, да знаете, че сцената започва около 4 секунди след началото на 57-мата минута.

Приятно гледане!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Щастието на любопитния пътник в градския транспорт

Ватмобил (трамвай, вапцан а ла Батман)

Социологът е човек, който обича да подслушва чужди разговори, казва известният американски социолог Питър Бъргър. Та и аз така. Оправдавам с Бъргър присъщото си любопитство да подслушвам какво се говори около мен.

Днес например слизам по стълбите на метростанцията и чувам, че възрастен мъж говори на висок глас на жената, която е с него: "И им казах да не продават апартамента на бившата ми жена. Там са идвали Христос, Света Петка и Дева Мария. Само да намерят някой да почиства от време на време. Защото там влизат Христос, Света Петка и Дева Мария - може ли да не е почистено за тях?"

Миналата седмица си седя в трамвая, а млада жена зад мен говори по телефона. Оплаква се, че е имала ужасен ден и всичко ѝ вървяло наопаки. Дори сутринта се събудила с гащите наопаки.

Преди около две години чух три жени да си говорят в трамвая - две на средна възраст и една млада, двадесетина годишна. Чудеха се:

- Какво всички толкова му харесват на тоя Фейсбук, като всичко му е на испански?
- На испански ли?!
- Ами да, на испански!

И в интересни диалози може да влезе човек понякога. Само снощи ми се случиха два. Вървя си аз по "Стамболийски" към спирката на "Константин Величков" и ме спира ухилено-притеснено момиче, което пита: "Много извинявайте, но къде се намирам?" Обясних ѝ и тя щастливо припна в посока към мола.

Само няколко минути по-късно. Чакам трамвай на "Константин Величков". Мъж гледа дюнерджийницата отсреща и не ми е ясно дали си говори сам, или говори на мен: "Тук нямаше ли хлебарница?" Накрая фиксира погледа ми и зададе същия въпрос очевидно на мен. Отговорих му - да, преди хлебарницата беше на целия ъгъл, после направиха друг магазин и я изместиха в по-малка част от сградата, а сега на нейно място са направили дюнерджийница. "Бива ли така - възмущава се мъжът - но това беше хлебарница толкова години! Да затварят хлебарници! Колко хлебарници са останали?" Накара ме да се замисля.

И на други интересни разговори съм била свидетел в градския транспорт, по улицата, в магазина и т.н. Преди години съм блогвала за два от тях:

Вавилонската рибка (тук лично допринесох за абсурдизма)

За Витгенщайн и езиковите игри

И си мисля - колко изпускат хората, които пътуват с кола из града. Ако са любопитни като мен, разбира се. Може би трябва да си записвам по-интересните диалози и монолози, които чувам...

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Спомен за Валери Петров

Има много хубави неща, с които да запомним Валери Петров.

Моите съболезнования за близките му. Първата ми мисъл е за прекрасната Бояна Петрова. От отдавна не съм ходила в любимата ми книжарница "Нисим". Сега имам повод да отида. Не за да натрапвам съболезнованията си, които може би никому не са нужни. А защото островите на човешкото стават все по-малко. И затова трябва да се пазят.

"Един снимачен ден" е филм по сценарий на Валери Петров, който харесвам. Приятно гледане!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Както правят всички тия дни...

Слънцето замина
някъде в чужбина,
както правят всички тия дни.

Тая година ще има
само есен и зима:
мрачната прогноза погледни.

(Листче, залепено в трамвай №10.)

След "Моята мила е тъжна песен" отново попадам на анонимна градска поезия. Мило.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Коан versus Великден

Само свободните кокошки снасят бели яйца.

(Посвещава се на едни незабравими Коани versus Коледа.)

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

R.I.P. Габриел Гарсия Маркес

Маркес е починал. Този път - изглежда наистина.

Но ние можем винаги да го препрочитаме. Е, поне докато нас ни има.

Затова - нека почетем Маркес днес. И в двата смисъла на думата.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Лайза

И да не беше Ден на жената, сигурно пак щях да ви разкажа за Лайза днес, след разговора ни снощи в едно софийско кръчме.

Познавам Лайза от Поморие. Тя е германка по рождение (и може би всъщност е Лиза, но всички ѝ казват Лайза). Живяла е девет години във Франция, после - двадесетина години в Холандия. Попаднала на "Артерия" из клубовете на Амстердам и - както и други приятели на бандата, например Рене - започнала да идва всяко лято в Поморие.

И така, докато решила направо да се засели в България. Записала курс по български в ИЧС и продължила да работи към холандското поделение на Хюлет Пакард от София. Купила си къща в Бояна. Програмата, към която работела в България към холандското HP обаче изтекла през 2013, а в HP - България не могла да се прехвърли. Лайза трябвало да избира дали да се върне в Холандия при сигурната професия, или да остане в България. Избрала второто.

Сега работи като преводач на свободна практика - знае немски, английски, френски, холандски, а вече и български.

Лайза е оставила сигурните доходи и много удобства, за да бъде щастлива. Не, тя не идеализира България - интересува се от политика, критична е. Но тук се чувства пълноценна. Има приятели. Има и своя рок група - с китариста Росен Григоров и барабаниста (екс "Контрол") Владо Попа - и двамата понастоящем от "Уикеда".

Снощи имаше нещо като неофициална премиера на първия ѝ клип, та най-вече затова ми се прииска да ви разкажа за Лайза.

Никога не е късно човек да се захване с музика. И изобщо - да намери онова, което го прави щастлив, и да го следва.

Приятно слушане!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

емпатия

заспа
казва анестезиологът
дава знак на хирурга
изящно
като диригент
ала не знае
че под мъртвешката безизразност
съзнанието е будно
усеща всичко
всичко разбира
ще разбере и скалпела

28.01.2013

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог