Болница и цирк

Направих тази снимка днес, в двора на "Пирогов". Предполагам, че клоуните са били на посещение в някое детско отделение.

Не знам дали щях да се изкуша да снимам, ако не се бях сетила за един диалог от един от любимите ми български филми - "Басейнът". Героят на Коста Цонев, архитект, разказва на младо момиче как е направил проект за детска болница, която прилича на цирк. И какви са били реакциите към проекта му.

Опитах се да заредя диалога от точното му време, но при предварителния преглед видеото тръгва няколко минути по-рано. Ако и при вас е така, да знаете, че сцената започва около 4 секунди след началото на 57-мата минута.

Приятно гледане!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Спомен за Валери Петров

Има много хубави неща, с които да запомним Валери Петров.

Моите съболезнования за близките му. Първата ми мисъл е за прекрасната Бояна Петрова. От отдавна не съм ходила в любимата ми книжарница "Нисим". Сега имам повод да отида. Не за да натрапвам съболезнованията си, които може би никому не са нужни. А защото островите на човешкото стават все по-малко. И затова трябва да се пазят.

"Един снимачен ден" е филм по сценарий на Валери Петров, който харесвам. Приятно гледане!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Филмът "Баклава"

След като от пет години пиша в блога за филма "Баклава", как накрая да не го публикувам тук? Докато не е "флагнат" от YouTube.

Припомням призива на автора му да го сваляме нелегално и безплатно. Аз вече го направих.

Саундтракът на филма според мен си заслужава да бъде самостоятелно издаден.

Приятно (или неприятно) гледане!

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Баклава за размисъл

За филма "Баклава" писах в блога още в началото на 2008 г. когато гръмна скандалът около него и властите погнаха режисьора Алексо Петров. Писала съм за него и автора му още няколко пъти, от които бих споменала отразяването на пресконференцията за "Баклава" през 2011 г. и текста ми по повод прожекцията на филма за списание "Обектив".

Добрата новина е, че "Баклава" ще стане достъпен в Youtube в полунощ, в началото на "деня за размисъл" преди изборите. Така всеки ще може да го гледа и да прецени какво има в този филм и дали му харесва, или не. Новината, разпространена от Алексо Петров, върви с необичайна молба:

Тъй като филмът подтиква към размисъл и най-вероятно веднага ще бъде докладван на властта от "бдителни граждани", искаме да се обърнем към българската торент общност с една молба: "Моля ви, преди да бъде "флагнат" в Youtube, свалете и споделете този филм! Съвсем нелегално и безплатно! Благодаря!"

А ето и цялото обръщение:

Здравейте, приятели,

имаме удоволствието да поднесем на българския избирател и данъкоплатец една абсолютно безплатна прожекция!

Българският игрален филм "Баклава" ще бъде достъпен онлайн с HD качество, в пълната си режисьорска версия, точно в 0.00 часа на 11 май 2013 година - денят за размисъл преди изборите в България - на уеб адрес: http://youtu.be/zpjm0q6Aw2g.

Тъй като филмът подтиква към размисъл и най-вероятно веднага ще бъде докладван на властта от "бдителни граждани", искаме да се обърнем към българската торент общност с една молба: "Моля ви, преди да бъде "флагнат" в Youtube, свалете и споделете този филм! Съвсем нелегално и безплатно! Благодаря!"

Защо чак сега и защо точно сега? Отговорът на този въпрос най-вероятно се крие на дъното на българското политическо блато. Седем години по-късно, един филмов призрак все още стряска и е толкова актуален колкото и тогава. А дискусията не е спирала - очакваме вашите коментари, мнения, оценки и най-вече вашите мисли по повод на това, което всъщност се случва в България. На улицата, в панелките, по спирките, на тв екрана, на препълнените стадиони на попфолк концертите, в баровете, в домовете за сираци и изоставени деца...

Разкажете ни вашата "Баклава"!

Желаем Ви приятно гледане!

*За ценители, приятели и хора, които искат да помогнат на независимото българско кино, филмът вече е достъпен и на DVD: https://www.createspace.com/367979


Алексо Петров,
Режисьор и Продуцент
office@lostvulgaros.com
http://lostvulgaros.com/

От името на екипа и организациите, които стоят зад проект Баклава:
Lost Vulgaros productions
Фондация “Креативен център за обмен - България”
Червен кръст - Бургас
Филмова компания “Две и половина”
Сдружение против насилието в училищата „Лумена”

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

На "Парад" срещу стереотипите

Ходя на кино повече от рядко. Всъщност за първи път бях в сравнително "голям" киносалон, откакто има такива из молове и мултиплекси, преди една седмица - със симпатична компания от общо 10 души ходихме да гледаме "Парад".

Филмът "Парад" е издържан в най-добрите традиции на сръбското кино. Кино, което обича и героите си, и зрителя, но никого не щади - нито героите, нито зрителя. Кино, което разсмива до болки в стомаха и после разплаква, а между това ядосва, смущава, възмущава, умилява, замисля. Ала при всички случаи - докосва.

"Парад" не е за хора, които не са способни на самоирония и не могат да погледнат на собствените си ценности и стереотипи от дистанция. Независимо дали са гей активисти, правозащитници, хомофоби, патриоти и т.н. Ако за вас политическата коректност е религия, имайте предвид, че всяка втора дума във филма е "педал". Не са спестени повече или по-малко груби шеги и по отношение на мутрите, неонацистите, полицията, сърбите, хърватите, босненските мюсюлмани, косовските албанци... Приятелчето - гей активист, което организира груповото ходене на "Парад", после сподели, че когато го гледал за първи път, през първата половина на прожекцията бил ужасно възмутен, но после стигнал до извода, че филмът е гениален.

Като казвам "груби шеги", ето пример. Един от героите, косовски албанец, мюсюлманин, по подразбиране - хетеросексуален, в младостта си заразил зебра с трипер. Други герои на филма - мачовци, го питат: "Ама зебрата е била женска, нали? Все пак ти си хетеросексуален!". На което нашият човек отговаря, че не помни - било много отдавна...

И все пак "Парад" утвърждава толерантността към различните. Не става въпрос обаче за толерантността като идеологическо клише, а като проява на човечност. Като способност да видиш човека в хората, които не смяташ за "нормални", в тези, от които се страхуваш, в тези, които те отвращават, във враговете си... Ето защо такъв филм, мисля, е особено подходящ за Балканите на фона на плакатни продукции, които спускат "правилните" ценности отгоре. Затова и успява да стане толкова касов в Сърбия. В България засега не се радва на голяма посещаемост, но се надявам това да се промени.

Въпреки художествените преувеличения, на моменти "Парад" е ужасяващо реалистичен. Особено кулминационната сцена, когато неонацистите нападат гей активистите. Както четох после, участвали са истински неонацисти. То си им личи. Като се замисля, този похват много добре се вписва в духа на филма - да се дадат на нацитата хонорари за статисти (предполагам, че трябва да са им дадени - иначе защо да участват), за да играят себе си във филм, който утвърждава ценността на различните. Гениално.

Накратко - ако сте готови да поставите под въпрос собствените си предразсъдъци и стереотипи, ако сте способни да се смеете на себе си, ако можете да изпитате симпатия към другите, каквито и да са те, филмът "Парад" е за вас. Ако искате да проверите дали сте способни на всичко това, също го препоръчвам.


п.п. Извън темата. В началото казах, че до миналата седмица не бях ходила на кино в "голям" салон от "новите" (вече съвсем не нови, освен за мен) кина. Та разбрах, че нищо не съм пропуснала. Най-сетне ми се изясни защо някои се възмущават от силния звук и огромните екрани. Предпочитам звукът да е такъв, че да не се чудя дали ще ми прилошее от него, а екранът да не е толкова голям, че погледът ми да не може да възприема сцените и да мечтая да ги видя на лаптопа си или на телевизор, за да усетя естетиката им. А когато Дейвид Линч направи триизмерен филм, тогава може и да се прежаля да гледам 3D :-).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Резултати от анкетата за филма "Баклава"

Знам, много се забавих с оповестяването на резултатите от анкетата за "Баклава". Основната причина за това беше, че се уморявах само като си помисля за количеството социологически уговорки, които е редно да направя към нея, за да съм честна с читателите на блога. По-адекватното заглавие на този пост би било "защо не обичам блогърски анкети".

И така, както виждате по-горе, 74 човека от 111 (или около 66%) от отговорилите на първия въпрос твърдят, че биха гледали "Баклава" на голям екран срещу 33% (37 човека), които не биха. В същото време, 62-ма души (около 53%) от отговорилите на втория въпрос общо 115 души биха дали 5 лева, за да си го купят от Интернет в електронен формат, а останалите 53-ма (около 46%) не биха. Думата "около" се налага, понеже, както виждате, и в двата случая сборът на процентите е 99, а не 100, тоест машинката си е закръглявала на своя глава.

Както преди време казах другаде, на едно по-уютно място, при такова количество попълнили анкета е несериозно да се говори за проценти - един процент се явява човек и малко. Като използвам проценти, а не бройка, имайте предвид, че го правя само с цел да се избегнат обърквания и да се улесни сравняването - на единия въпрос са отговорили четирима души повече, отколкото на другия, което би създало затруднения, ако се позовавам на бройка, а не на процент.

Ако резултатите от онлайн анкетите бяха отражение на реалността, в която се провеждат, Алексо Петров щеше да стане един много богат човек - "Баклава" щяха да гледат няколко милиона души. Да, ама не :-). Защото:

Първо, на анкетата са отговорили само читатели на Неуютен блог. А те си имат определен профил, щом го четат, и вероятността да биха харесали филм като "Баклава" е голяма. Ако същата анкета беше направена в сайте на телевизия "СКАТ", резултатите може би щяха да са противоположни :-).

Второ, от читателите на блога са отговорили само мотивираните да го направят, а тези, на които темата е безразлична (и които, следователно, с висока степен на вероятност не биха гледали филма), просто са подминали анкетата.

Трето, дори и да беше национална представителна анкетата (тоест да възпроизвеждаше коректно спецификите на населението по пол, възраст, населено място, етнос, образование и т.н.), резултатите, разбира се, щяха да са по-коректни, но пак щяха да са със силно завишени положителни стойности, защото въпросите са за нагласи. Едно е човек принципно да има положителна нагласа за нещо, друго е наистина да го направи. Отговорът с "да" ще рече - "да, нямам нищо против да гледам този филм", а не "твърдо съм решил/а да гледам филма". По същия начин, когато на наши емигранти в чужбина се задава въпросът дали искат един ден да се върнат в България, много от тях казват "да". Ама като бъдат попитани кога конкретно смятат да се върнат, започва голямото гърчене - "ами след 5 години" (сиреч - тогава я камилата...), "ами не съм решил/а", "ами ще поживеем, ще видим..."

След тези уговорки, надявам се, е ясно, че резултатите от анкетата могат да се възприемат само ориентировъчно. За мен много по-важно от общата положителна нагласа в отговорите е сравнението между двата въпроса. Но и тук, за съжаление, няма да се мине без уговорки:

От сравнението на резултатите се остава с впечатление, че повечето от отговорилите биха гледали филма на кино, отколкото биха платили, за да си го свалят от Интернет. Да, ама обърнете внимание, че първият въпрос е формулиран много общо, а вторият съдържа конкретен елемент (сума). Така че първият въпрос се отнася най-общо към нагласата за гледане на филма "Баклава", а не за това кой е готов да даде 6, 10 или 12 лева за билет. Във втория въпрос нарочно бях заложила гранично висока, според мен, сума, за да проверя равнището на мотивация. Ако човек би дал 5 лева за файл с този филм, значи наистина иска да го гледа. В този смисъл, резултатите ми се видяха доста оптимистични. Убедена съм, че ако бях заложила по-ниска сума - 2-3 лева, например, резултатите щяха да са още по-високи.

След като от супермаркета мога да си купя нелоши филми, между които и български, за по 2 лева на DVD (а защо - това е друга тема), пет лева за сваляне на филм от Интернет си е множко. Една прожекция в кино, естествено, струва повече пари, но всъщност малка част от тях отиват за създателте на филма - плаща се на разпространители, наем на зала и т.н. Докато продажбата по Интернет си е чиста печалба, от която се удържат само данъците. Ако се направи чрез подходяща платформа, например epay (paypal не знам дали удържа нещо, там май си зависи от акаунта).

Така че аз бих окуражила създателите на "Баклава" да пуснат филма за продажба по Интернет за сума от 2-3 лева. Може би не веднага, а когато се поизчерпат възможностите за прожектирането му по кината. Получих и коментари от хора, които искат да гледат "Баклава", но живеят на 50 километра от най-близкото кино или са в чужбина; те също биха си го купили. За тях това е единственият шанс да видят филма. Естествено, скоро след пускането му за продажба в електронен формат ще се случи и пиратското му изтичане, което в голяма степен ще обезсмисли продаването, така че логичният следващ етап би бил след известно време на продажба в интернет самите създатели на филма да го пуснат безплатно, с което ще имат още един повод да се харесат на зрителите си :-).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За "Баклава" в списание "Обектив"

В новия брой на списание "Обектив" е публикуван мой текст (грандомански ми звучи да го нарека "статия") за филма "Баклава". Благодаря на редакцията на "Обектив" за поканата да пиша за списанието. По-хетерогенно се получи, отколкото ми се щеше - от мен се изискваше да разгледам правната страна на темата, а нямах достатъчно информация, за да пиша само за това, пък и исках да си кажа и за другото. Та така...

Не съм забравила, че трябва да пиша за резултатите от анкетата за "Баклава". Надявам се скоро да намеря време.

Междувременно сте добре дошли да споделяте мненията си за писанието ми в "Обектив" тук :-). 
 

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Прожекции на филма "Баклава"

 Снимката е предоставена от екипа, създал "Баклава"

Все пак са се намерили хора, които да се наемат да осигурят прожекция на нарочения за скандален филм "Баклава". Така че ще можем да го видим:

- в София: 8 април, от 19 часа, зала 11 на НДК ("кино Люмиер")
- в Бургас: 9 април, от 19 часа, Куклен Театър
- в Сливен: 11 Април, 19 часа, кино Агликина поляна
- и в други градове, които се добавят, след като вече пуснах това в блога - Пловдив, Варна, очаквам да станат и повече.

След филма ще има и дискусия, така че ако сме възмутени, възхитени, разочаровани и т.н., ще можем да си кажем. Повече подробности можете да намерите на страницата на събитието във Фейсбук.

Не съм забравила, че още не съм публикувала резултатите от анкетата за "Баклава", но то е, защото смятам, че дори непредставителните анкети имат нужда от сериозно обяснение. Дано скоро намеря време за това.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

За "некомерсиалното кино" и страха

"Баклава", трейлър 1

"Баклава", трейлър 2

Вчера някои медии и информационни агенции отразиха по между другото пресконференцията на създателите на станалия известен като "скандален" филм "Баклава". Не видях репортаж по телевизията (но и не съм гледала всички централни новинарски емисии - поне по НТВ и БНТ нямаше). Не беше така обаче, когато се заговори за филма преди три години и нещо.

Помните ли истерията около филма "Баклава"? За тези от вас, които са забравили, припомням писаното от мен преди три години:

Детско порно в "Баклава" или?
Различни "цветове", все същото "животно" - нещо като равносметка

Вчера създателите на филма и адвоката на Алексо Петров дадоха пресконференция в БТА. Интересът към нея беше слаб (така де - ако няма порно, няма и новина). След като в продължение на три години беше обявен за международно издирване (въпреки че и кокошкте знаеха къде е), Алексо Петров се прибра в България. Заповедите за издирване тихомълком са били отменени. Очаква се в най-скоро време и делото срещу него да бъде прекратено поради липса на престъпление.

Междувременно "Баклава" е пожънал успехи в Холандия, Англия, Щатите.  След прожекциите е имало дискусии, дълги по час и половина. Тук обаче досега нито една киноразпространителска компания не се наема да го пусне по кината, понеже бил... некомерсиален. Може би всички останали български филми, които се прожектират на голям екран, са комерсиални? Или фирмите за киноразпространение искат да се подсигурят в случай, че все пак някой реши, че филмът е порнографски? Въпреки че създателите му дори са подготвили цензурирана версия - смятат, че посланието им не се губи, ако се махнат "скандалните" кадри.

Според мен трябва да имаме възможност да видим този филм. И е цинично да се обсъждат "естетическите му качества", ако широката публика няма достъп до него. Създателите му, като всички кинаджии, смятат, че "Баклава" се възприема най-добре на голям екран. Попитах ги, ако никоя разпространителска компания не се навие, биха ли го пуснали в Интернет срещу заплащане. Според тях в България никой не би си купил филм от Интернет, но аз все пак реших да ви попитам. 

Моля да се включите в анкетата, като отговорите на двата въпроса горе в дясното поле на блога. Анкетата ще е активна до края на седмицата.

А ето и два други филма на Алексо Петров, за които писах преди време - за информация.

Heavenly Grey
Свирки

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Love kills

(Freddie Mercury & Giorgio Moroder: Love Kills - оригиналният видеоклип в блога, ако не го виждате)

Песента на Фреди Меркюри и Джорджо Мородер Love Kills е от саундтрака на версията на Мородер на немия филм на Фриц Ланг от 1927 г. Metropolis. Съществуват множество версии и възстановявания на този филм и никоя от тях не е оригиналната. Последната версия е публично представена през февруари 2010 г., след като през 2008 в Буенос Айрес е намерено някакво копие, което съдържало почти всички липсващи сцени. От ноември т.г. тази версия се разпространява на DVD и Blu-Ray.

В саундтрака на версията на Мородер открих и интересно (ако харесвата Yes) парче на Jon Anderson - Cage of Freedom.

Между другото, оригиналният видеоклип на песента на Queen Radio Ga Ga също съдържа кадри от Metropolis.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Дейвид Линч казва прогнозата за времето в Twitter :-)

Не съм в Twitter, за "микроблогване" статусите във Facebook са ми предостатъчни. Поне засега. Но ми стана изключително забавно да открия, че Дейвид Линч се подвизава в Twitter, където най-вече (макар и не само) представя... прогнозата за времето. И понеже доста хора се усъмнили, че наистина е той, приложил и видео, човекът.

Cool!

Поздравявам ви с песен, негово изпълнение:

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Моментна онтология 2

(Из статистиката на този блог)

Брей, ако човек има за основна цел да му кликат на блога, що да се хаби да пише за проблеми на висшето образование в България, геноцид спрямо изоставените деца в България и други подобни, стига му да спомене "k** l**" или "p***o" - и готово! Както каза Борислав Борисов в коментар на първата "Моментна онтология" (ооо, как ми липсва блогът на Борислав) - "SEO-блогърите трябва да си водят записки".

Съвсем out of topic - подозирам, че тази сутрин ще седя досред нощ да гледам "Мечтатели" на Бертолучи по Канал 1, въпреки че утре трябва да ставам в пет. Досега съм го гледала комай десет пъти, без субтитри и не по телевизията. Едва ли ще устоя на изкушението и ще си легна рано довечера, рядко филм ми е харесвал толкова много.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Horror vacui

Buffalo '66 - Moonchild by King Crimson

Лека нощ на всички. Сладки сънища. Спете спокойно :-).

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

"Клас" - отново за кино (и не само)

За трети път правя нещо много несвойствено - пиша за кино. Дано не взема да се възприема както кинокритик :-). Ако в скоро време пак ме видите да приказвам за филми, моля, кажете ми да млъкна. (Докато не сте ми казали обаче - не, не харесвам "Писмо до Америка". Кухо претенциозен, фалшив, "съшит с бели конци", филм. Един познат, оператор, няма да кажа кой, понеже е известен, му беше преброил четири финала.)

Към филма "Клас" ме насочи Борислав Борисов. Темата за насилието в училище се среща в блога му не за първи път. Смятам "да продължа щафетата", не само защото българските училища са опасни за живота, в буквалния смисъл на думата (и не само защото имам сестра, която още е ученичка), а защото в тях се проявяват в концентриран вид спецификите на обществото, в което живеем.

По този въпрос мога да говоря много и, надявам се, ще имам възможност да го направя. Сега, вместо да сътворя отегчително дълъг пост, по-добре да кажа няколко думи за самия филм.

Не помня дали съм гледала друг естонски филм през живота си; от Борислав Борисов научавам, че имало "естонска филмова школа". Ала това не ми пречи напълно да се съглася с него за достойнствата на "Клас". Изключително силен филм, без да е плакатно морализаторски (като "Lilja 4-ever", например). Направен е на езика и с изразността на таргет групата, за която е предназначен.

"Клас" е по Станиславски/Чехов предвидим. Като има пушка, тя трябва да гръмне. В случая, буквално. От една страна, това не е "мой тип" подход. Откакто за първи път зачетох (в осми клас, ако се не лъжа, или девети да беше) Брехт, спонтанно застанах "на негова страна" в отношението му към школата на Станиславски. Което, от друга страна, никога не ми е пречело да обожавам пиесите на Чехов. Просто предпочитам филми, театър и музика, при които не знаеш какво ще стане в следващия момент.

Що се отнася до "Клас" обаче, непредвидимостта би била проява на излишна маниерност. Силата на филма е, напротив, в неумолимата му, със силата на древногръцка трагедия, логика. Но, за разлика от героите на древногръцките трагедии, модерните хора имат избор, следователно и отговорност. Така че вината не е предопределена - тя е резултат от действия, които са резултат от отношения, които пък са резултат от контекст. И на всяко от тези равнища нещата биха могли да бъдат и други. Защото, ако си позволя да цитирам Питър Бъргър - "обществото е мрежа, брънките на която сме самите ние и която постоянно донаплитаме".

Човешките действия имат последствия. И никой не е по-малко човешко същество от останалите. За такива неща става въпрос във филма...

П.п. За жалост, "Клас" е дублиран на руски. Независимо че някои телевизии сметнаха за излишно да превеждат Путин, докато той беше в България, аз смятам, че не всички са длъжни да разбират руски език. Извинявам се на онези потенциални зрители, които не биха могли да разберат филма.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

"Свирки" на Алексо Петров

Както обещах, представям на вашето внимание "Свирки", филм на Алексо Петров от 2002 година. Ако заглавието ви изглежда двусмислено, на английски то е доста недвусмислено - "BlowJobs". Но, оказва се, само на пръв поглед.

(Сега ми предстои да "изпитам на гърба си" колко народ търси свирки в интернет, както още търпя последствията от това, че съм написала "детско порно". Дори един от посетителите на блога ми е стигнал до мен, като директно си е написал в Google "искам детско порно". Иска, човекът! Друг пък търси "детско порно с изнасилване".)

За жалост на голяма част от посетителите на блога ми, както и на институциите и медиите, които се опитват да уличат Алексо Петров, в "Свирки" няма и помен от "такива" свирки. Заигравката е на много по-фино равнище.

Изгледах филма два пъти за един ден и съм способна да го гледам още много пъти, без да ми омръзне. Не толкова заради социалното послание, колкото поради начина, по който е направен. Филмът се води "документален", но изглежда на Алексо Петров не му иде отвътре да се вмести в - дори и пределно широки - жанрови специфики. Така че има и "игрална" нишка, като по някое време "игралната" и "документалната" си дават среща. На кока-кола и fast food.

Ама моля ви се, ще кажат разни родни експерти по кино, изхождащи от естетически критерии, подобни на тези на Юлиан Вучков. Каква е тази мешавица от жанрове? Какви са тези странни планове? Защо не вземе момчето един прожектор да включи, да виждаме по-ясно? Не може ли да фокусира като хората? Аз пък виждам ТЕ какво кино правят. Познавам млади хора, пълни със свестни идеи, които не могат да пробият в българското кино заради такива като тях. Заради това, че онези, които са проповядвали соцреализъм, продължават да определят кой филм да види бял свят.

Ама моля ви се, ще кажат разни патриоти, каква представа за България създава този човек? Защо трябва да гледаме просяци и циганчета, при това евангелисти?

Аз нищо не разбирам от кино, признавам си. Нещо или ми харесва, или не ми харесва. Харесването е нещо много субективно, така че не бих дръзнала да нарека това, което ми е харесало, обективно "хубаво". "Свирки" определено ме кара да се чувствам "в кожата си", разбрана, ценна. Благодарна съм, когато някой прави филми за такива като мен. Да намирам себе си в изкуство е едно от нещата, които правят живота ми смислен. Когато това изкуство е правено в България, съм щастлива.

Ако съм успяла да създам у вас интерес да гледате "Свирки", моля ви, продължете до самия край. На мен лично най-много ми хареса това, което става по време на надписите и след тях. Последният кадър ми донесе онова, което експертите по кино наричат "катарзис".

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог

Откровение в небесно сиво и маймуни

Представям на вашето внимание филма на Алексо Петров "Небесно сиво". Това е вторият от двата му филма, които възнамерявах да публикувам тук, но гледането на "Маймуни през зимата" по БНТ снощи ме накара да променя плана си. Така че "първият" филм ще бъде представен следващия път.

За "Маймуни през зимата", не бих могла да изразя впечатленията си по-добре от Иван Бедров. Заставам зад всяка дума в поста му. Да, опитали са се да направят нещо, хората. Да, някои от актьорите не играят, сякаш са глътнали бастун (за разлика от други). Да, като цяло филмът е... хм... поносим (казано възможно най-толерантно).

Но само поносим, нищо повече. Не успя да задържи вниманието ми. Чатех си, докато му хвърлях по едно око. После, за оправяне на вкуса в устата, пуснах два филма на Алексо Петров и ги гледахме с мъжа ми, като преди това изключих не само чата, а и email нотификатора. Първо имах намерение да видим само единия, но после не се сдържахме и преминахме и на другия. След което вече можехме да приключим деня с усещането, че ни се е случило нещо хубаво.

Филмът на Алексо Петров "Небесно сиво" е от 1996 година. Удивително е, че през тази кризисен период в България е имало хора, на които им се е правело кино. И то какво кино!

Исках да сравня това, което изпитах, докато гледах филма, с преживяване по време на гледане на друг филм. Не намерих аналог. Запитах се защо не мога да намеря и си дадох сметка, че киното е изкуство, което винаги съм възприемала от определена дистанция, колкото и да съм харесвала даден филм и колкото и емоционално въздействащ да е бивал той за мен. Някои филми дълбоко са ме разтърсвали, карали са ме да се замисля, но винаги съм удържала границата между себе си и филма.

Докато, гледайки "Небесно сиво", ми се случи нещо много странно. Изведнъж осъзнах, че, без никакво съзнателно усилие, съм загубила всякаква зрителска дистанция, превърнала съм се във филма. Станала съм от стола и съм започнала да обикалям насам-натам в изблик на вдъхновение (та се наложи да върна малко назад, за да видя какво съм пропуснала). Когато се "събудих", седнах отново и догледах филма, изпитвайки невъобразимо удоволствие във всеки един момент.

Досега подобен опит съм имала само със слушане музика, и то съвсем не всяка музика. Van Der Graaf Generator, King Crimson преди 80-те (не че не харесвам и периода с Adrian Belew, напротив, но като че не съм се загубвала така в слушането на "новия" Crimson... впрочем, зависи), някои албуми на Pink Floyd... сигурно, ако се напъна, мога да дам и още примери, нека обаче спра дотук. Никое изкуство не ми е въздействало повече от музиката. Ала понеже съм трагично неспособна да правя музика, както и каквото и да е "времево" изкуство, компенсирам с "пространствено" такова, тоест с фотография. Фотографията също има отношение към времето по особен начин.

Та понеже на друго не съм способна, посвещавам на Алексо Петров тази "небесно сива" снимка, която направих вчера:


Не, изобщо не твърдя, че "Небесно сиво" е най-добрият филм, който някога съм гледала. Нито, че е станал "най-любимият" ми. Мога да го наредя сред филмите, които са ми харесали особено много, а те не са един и два, както и сред един от тези с най-добър (според личния ми вкус) саундтрак, а и те не са малко. Опитах се да споделя единствено субективното преживяване от случването на филма в моя опит. Няма гаранция, че същото ще се случи и на вас.

Но като си говорим за българско кино и като гледам с какви филми ни проглушават ушите, изобщо не се учудвам, че Алексо Петров е заминал за Канада. Кога творчеството му щеше да види бял свят тук? Кога щеше да спечели финансиране от БНТ? Кой щеше да го подкрепи в културна среда, в която и повечето от младите кинаджии, които биват допуснати до публично признание, възпроизвеждат носталгичната импотентност на учителите си - носталгична, защото учителите им са били в състояние на направят нещо значимо единствено по времето на тоталитаризма и сега той безумно им липсва, защото не знаят нито какво да кажат, нито как?

"Небесно сиво" на Алексо Петров е друга вселена. Като концепция и като изпълнение. Приятно гледане.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог