Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

21.01.2008 г.

"Свирки" на Алексо Петров



Както обещах, представям на вашето внимание "Свирки", филм на Алексо Петров от 2002 година. Ако заглавието ви изглежда двусмислено, на английски то е доста недвусмислено - "BlowJobs". Но, оказва се, само на пръв поглед.

(Сега ми предстои да "изпитам на гърба си" колко народ търси свирки в интернет, както още търпя последствията от това, че съм написала "детско порно". Дори един от посетителите на блога ми е стигнал до мен, като директно си е написал в Google "искам детско порно". Иска, човекът! Друг пък търси "детско порно с изнасилване".)

За жалост на голяма част от посетителите на блога ми, както и на институциите и медиите, които се опитват да уличат Алексо Петров, в "Свирки" няма и помен от "такива" свирки. Заигравката е на много по-фино равнище.

Изгледах филма два пъти за един ден и съм способна да го гледам още много пъти, без да ми омръзне. Не толкова заради социалното послание, колкото поради начина, по който е направен. Филмът се води "документален", но изглежда на Алексо Петров не му иде отвътре да се вмести в - дори и пределно широки - жанрови специфики. Така че има и "игрална" нишка, като по някое време "игралната" и "документалната" си дават среща. На кока-кола и fast food.

Ама моля ви се, ще кажат разни родни експерти по кино, изхождащи от естетически критерии, подобни на тези на Юлиан Вучков. Каква е тази мешавица от жанрове? Какви са тези странни планове? Защо не вземе момчето един прожектор да включи, да виждаме по-ясно? Не може ли да фокусира като хората? Аз пък виждам ТЕ какво кино правят. Познавам млади хора, пълни със свестни идеи, които не могат да пробият в българското кино заради такива като тях. Заради това, че онези, които са проповядвали соцреализъм, продължават да определят кой филм да види бял свят.

Ама моля ви се, ще кажат разни патриоти, каква представа за България създава този човек? Защо трябва да гледаме просяци и циганчета, при това евангелисти?

Аз нищо не разбирам от кино, признавам си. Нещо или ми харесва, или не ми харесва. Харесването е нещо много субективно, така че не бих дръзнала да нарека това, което ми е харесало, обективно "хубаво". "Свирки" определено ме кара да се чувствам "в кожата си", разбрана, ценна. Благодарна съм, когато някой прави филми за такива като мен. Да намирам себе си в изкуство е едно от нещата, които правят живота ми смислен. Когато това изкуство е правено в България, съм щастлива.

Ако съм успяла да създам у вас интерес да гледате "Свирки", моля ви, продължете до самия край. На мен лично най-много ми хареса това, което става по време на надписите и след тях. Последният кадър ми донесе онова, което експертите по кино наричат "катарзис".

Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Ако написаното/видяното ви харесва, защо не цъкнете на сърчицето?

4 коментара :

  1. Здравейте!

    Благодаря Ви за добрите думи!
    Адски се радвам, че има хора като вас !

    А последният кадър на "Свирки" не всеки успява да го открие, но всъщност - толкова по-добре за тези, които успяват!:-)

    ОтговорИзтриване
  2. Много благодаря за коментара! Надявам се да не Ви осъдят (което би Ви направило невъзвращенец) и да доживеем премиерата на "Баклава" в България. И приходите да отидат за децата. Прочее, четох в "Капитал", че сте вложили цялата си награда за корпоративен сайт във филма, което и обяснява липсата на хонорари. Чухте ли, че има идея да изместят дома извън Бургас, за да "предпазели" децата (или, може би, за да забравим, че съществуват)? Ами защо не ги заключат, тогава, или направо да ги приковат? Хем така ще си спестят и мизерните 3/6 лева, които им дават на месец.

    Що се отнася до последния кадър на "Свирки", стигнах до него, защото това, което се виждаше като фон на надписите (люлеещото се обесено човече) толкова ми хареса, че не ми се щеше да свършва... А то накрая имало и подарък :-).

    ОтговорИзтриване
  3. Светла, и аз Ви благодаря, че Ви има! Повод да се обърна към Вас ми дадоха думите Ви: "Да намирам себе си в изкуство е едно от нещата, които правят живота ми смислен. Когато това изкуство е правено в България, съм щастлива." Това пък на мен ми дава повод да Ви предложа да прочетете току-що излязлата ми книга "живея другаде", която можете да намерите в "Пингвините", "Хеликон", "Български книжици". Бих се радвал да Ви дам и автограф, ако бъдете на прожекцията в петък, да речем.

    ОтговорИзтриване