"Тълпа от поети. Най-нелепата от всички тълпи. Стадо лебеди." (Атанас Далчев)
А тълпа от блогъри? А класация от блогъри?
Преди година и нещо предприех един културен експеримент. Станах член да датската социална мрежа mingler.dk, нещо като нашето blog.bg, но не съвсем. Има списък с приятели, блогове, групи и т.н. (Експериментът се разсъхна, когато най-добрият речник, който ползвах, беше спрян поради проблеми с авторските права, което безкрайно усложни опитите ми да се справям с датския език.) Един ден забелязах, че е въведена опцията да се гласува за постинги. Докато се опитвах да си изсмуча от пръстите наличните знания по датски, за да изложа позицията си против идеята за подобно гласуване, датчаните ме изпревариха и след бурните им протести новата опция беше премахната едва няколко дена, след като беше въведена. Голямата част от членовете на mingler.dk категорично отказаха да оценяват блогове или техните да бъдат оценявани. Защото те бяха в mingler, за да изразяват гледната си точка и да установяват социални контакти, не за да "показват мускули".
Преди малко получих коментар към предишния ми пост, в който ме канеха да се включа в поредната българска класация за блогове. Отказах. Поддържам блог, защото имам какво да кажа, а не за да бъда "номер едно" (или който и да е номер в челните 200-300). Аз лично бих говорила публично основно за неща, които намирам за обществено значими, но не смятам, че всички блогове трябва да бъдат такива. Англоезичният ми блог не е такъв. Датският също не беше. Два от блоговете в блогрола ми са изцяло с поезия и визуални експерименти. Има много начини, по които човек да се съобщи и да бъде чут. (Част от стиховете в единия от споменатите блогове нямаше да бъдат преведени на немски и сложени в един списък с тези на Яворов, ако авторът не ги беше публикувал в блога си.)
С интерес прочетох поста на longanlon "11 съвета за успешен личен блог". В резултат промених RSS емисията си на кратка - не за да стане блогът ми "по-успешен" от това, а да не карам хората, които са се абонирали за него, да "претакат" дълги текстове по теми, които евентуално няма да ги интересуват. Склонна съм да се съглася, че Wordpress ще да е наистина по-добра платформа от Blogger. Но не искам да си създавам допълнителна работа заради това. За мен по-важно е какво казвам, е на на каква платформа го правя.
Също така, не си поставям за цел непременно да "бягам от стадото". Аз изразявам личната си позиция. Понякога тя може да съвпада с популярна такава, както примерно темата за Могилино, понякога може и никой да не я споделя. В отделен пост ще напиша какви са нещата, за които смятам, че трябва да говоря. Ако дори само един човек съм провокирала да мисли по даден въпрос, съм щастлива. (Когато например писах за Linux, това беше реакция на нещо конкретно и си имаше конкретен адресат, макар да беше ориентирано и към по-широка аудитория. Успях да открия артефакт, свидетелстващ, че човекът, поведението на когото беше повод за този пост, го е прочел и ме е разбрал много правилно, макар и може би да не си е дал сметка, че него съм имала предвид, но ако чак толкова държах да разбере, щях да си кажа.)
Не си и поставям за цел да пиша редовно. Ще пиша, когато имам какво да кажа и когато ми стиска да го направя. Иначе, за неограничаването на коментарите и за отговарянето на коментари съм съгласна, но не "за да ме четат", а от уважение към този, който е изразил желание да ми каже нещо.
Петър Стойков обаче е прав, доколкото дава съвети за "успешен" блог. Аз просто не си поставям такава цел. Ако толкова искам да ме четат, вече съм установила, че номерът е да пиша за порно :-).
Поради подобни причини, не бих отишла на "блогърска среща". За мен общуването е по-важно не само от "меренето на мускули", а и от показването на принадлежност. Ако отида, бих го направила, за да се видя с конкретни хора, но ако с тях толкова искаме да се видим, не сме длъжни да правим това на организирано мероприятие. А ако блогър има нещо да каже, нормално е да го направи посредством блога си, а не с публична лекция. Най-малкото, защото лекцията дели хората на "знаещи" и "не знаещи", а блогърстването изхожда от предпоставката, че всеки има равно право "да си каже". Или греша?
***
Снимката, която виждате тук, е част от фотографска заигравка с двама приятели на тема "Close friends". Идеята беше да се публикуват снимки, намекващи за общуване между двама души. В тази серия имаше снимки на столове, люлки, пейки, работно облекло, окачено на простора, все по две. Надявам се, че с моята съм успяла да постигна усещането за невидимо общуване.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Честно казано, има толкова малко наистина добри български блогъри, че ми е странно да чета тия класации с разхвърляни писаници.
ОтговорИзтриванеТова за стадото ми беше особено странно. Няма нищо по-повърхностно от това да не си кажеш мнението за нещо само за да не те помислят за част от стадото.
Харесва ми вашият стил, Светла. Не го променяйте заради съветите на не знам си кой си. ;)
Само дето не е Събев, а Стойков :)
ОтговорИзтриванеVana, казването на мнението има стойност само ако има кой да го чуе и да му обърне внимание. Ако това не те интересува, със същия успех можеш да си приказваш сам в банята, не да пишеш в блог :)
Яна, благодаря за подкрепата. Всъщност, Петър Стойков е много добър блогър, това, че не одобрявам някои от разбиранията му, е отделен въпрос. Но бих Ви препоръчала да прочетете поста му "Да помогнем на гладните, като... ядем!" (не знам защо точно сега постът не се отваря, но проблемът не ще да е в моя телевизор). С някои негови тези не мога да не се съглася :-).
ОтговорИзтриванеlonganlon, много се извинявам за лапсуса! Грешката е поправена. Смея да уточня обаче, че Яна не се казва Вана ;-). Разбира се, че ме интересува кой и дали ме чете. Но за мен по-важно е, че се оказва, че ме четат онези, които трябва, отколкото просто да имам много читатели. Ако любимите ми музиканти си бяха поставили за цел да бъдат популярни, точно аз път вероятно нямаше да ги слушам. А заигравката ми със "стадото" беше за това, че стремежът непременно да "бягаме от стадото" според мен е форма на един типично модерен стаден инстинкт - на всяка цена да бъдем изключителни, да бъдем звезди. (Тук бях дала един доста дълъг пример, но докато пишех, компютърът заби и нямам нерви да го пиша пак, поне сега.)
Разбира се, че е по-важно кой чете, а не колко са читателите на блога. Достигането до специфична аудитория (у нас) е по-трудно, отколкото до масовата аудитория на “Блогосфера“. Обаче достигането до каквато и да било аудитория изисква качествено писане и познания за онлайн комуникацията. Проблемът е, че има кръгове и клики, които се опитват да поставят българската блогосфера под контрол - маркетингов и идеологически. И успяват. Горките, не осъзнават, че тя се състои (както по целия свят) от множество блогосфери, по-голямата част от които (особено в бъдеще) по дефиниция ще обезсмислят и неутрализират официозната, медийно санкционираната, масовизираната и унифицираната. Не че голяма част от така наречената блогосфера не е управляема и тръпне в авторитарна жажда да бъде насочвана и посочвана като важна, но просто онези, които са се захванали с това дело, нямат нито знанието, нито въображението да го свършат качествено.
ОтговорИзтриванеЕ, това имах предвид, като казвах, че ме четат точно тези, които трябва ;-). Много е приятно човек да е достигнал до "специфичната си аудитория", колкото и тясна да е тя!
ОтговорИзтриванеТочно тези неща исках да кажа и аз, макар и да не ги изразих на толкова синтезирано концептуално равнище. С тази разлика, че смятам, че "част от така наречената блогосфера" може да е "управлявана" без необходимото знание и въображение, но всъщност тъкмо това е управлението, от която тя има нужда. И, от тази гледна точка, адекватното такова.
Иначе, мога само са се надявам, че у нас ще се развие тази пролиферация на блогосфери, която съм наблюдавала в други глобални и локални културни контексти и че опитите за дефиниране на център и периферия ще загубят сила по естествен начин.
Яд ме е, че като цяло уважаваният от мен вестник "Капитал" играе роля, и то не малка, в овластяването на определен блогърски дискурс и маргинализирането на останалите. Подтекстът, който се внушава, е че това, което не е защитаване на "правилна" гражданска позиция, попада в жанра, презрително дефиниран като "мило дневниче". Отделен въпрос, че познавам и хора, които са станали виртуози и са успели да си създадат забележителна аудитория и в жанра "мило дневниче". Разбира се, не в български контекст.
Още по-важен въпрос е, че и гражданските позиции биват различни.
Хм, Светла, в някой от последните броеве на К Лайт ни представиха и селекция на уж забележителни български блогъри, някои от които си бяха точно мило дневниче. Поне една от блогърките активно пишеше за закуската си, къпането и пр, а друга за любовните си премеждия. Малко е странно как в Мегафона на Капитал се слагат политическите блогове. Аз поисках блога за Могилино да бъде сложен в Блогосферата на Дневник, но той се озова в Капитал...
ОтговорИзтриванеЗа мен най-добрият български блогър на лична тематика е Петя (http://bighead.waferbaby.com/). Сигурна съм, че животът й си има много скучни страни, но тя любопитното и забавното, с хубава доза самоирония и да го представя пред публиката си. Освен това умее да пише, за пример е. Шест години блогване си казват думата.
Аз водя два специализирани блога. Много искам и личен, но не се чувствам готова. Уча се!
Яна, благодаря за подкрепата и се извинявам за забавянето на отговора, но съм затънала до ушите в четене на курсови работи в други, лични, неща...
ОтговорИзтриванеКоментарът Ви ме накара да се замисля. Май в някои случаи не е от значение какво се казва, а кой го казва. Едни тематизират социални проблеми, но "не са достойни", други са достойни дори когато пишат за закуската си. Нищо против съответните блогове, де. Човек може да пише талантливо дори за закуската си. Аз самата не полагам никакви усилия да бъда вкючена в каквато и да било официална "блогосфера", макар и да чета тези на "Дневник" и "Капитал" с интерес.
Благодаря за линка към блога на Петя! Аз също имах любим личен блог. Искреността, дълбочината, поетичността, провокативността, интелигентността, способността му да вдъхновява бяха изключителни. За съжаление, той вече не съществува, тъй като авторката му, на около 40 годишна възраст, едно от най-блестящите създания, които познавам, в момента умира от рак там някъде в Пенсилвания.
Привет,
ОтговорИзтриванеСамо да вметна, че "Пълна RSS емисия обикновено е много по-добре от кратка (непълна).
Причината?
Много от хората четат любимите си блогове само през техните RSS четци. Ако блогът ти е настроен на "кратка емисия", те ще видят само първите 1-2 изречения от всеки твой постинг, и за да прочетат целия текст, ще им се наложи да посетят блога ти. А не всеки го прави. Затова е по-добре емисията да е пълна.
Единственият проблем с пълните емисии, е, че ако те има включена в някаква блогосфера (Свободна планета; Дневник; и тн) то там наистина постингите ще излизат изцяло. От друга страна, тоз проблем лесно се оправя с малко скролиране:)
Мисля, че е по-ценно да даваш пълен текст на своите читатели, които те четат през RSS, отколкото да се притесняваш за блогосферите:)
(поне така мисля аз и още много блог читатели и писатели;-)
ОК, Мишел, убеди ме :). В интерес на истината, се колебаех. От една страна, не искам никому да се натрапвам с писанията си, от друга, може да излезе, че по този начин се опитвам да генерирам трафик към блога си. Ти обаче си прав, защото, тъй като до този момент не съм включена в никаква блогосфера, ако някой се е абонирал за емисията на блога ми, то е, защото иска да ме чете, а четенето през RSS определено е удобно.
ОтговорИзтриванеИ, Мишел, благодаря ти за коментара! Напоследък си мислех, че колкото повече отшумява историята, която те направи известен, толкова повече започвам да те оценявам като човек. Някой ден ще кажа повече по този въпрос. Надявам се скоро.
Поздравления за блога на датски!
ОтговорИзтриванеПо време на кризата с датските карикатури прочетох следното "доказателство" за ксенофобията на датчаните: Езикът им е толкова труден, че чужденец просто не може да го научи. Това доказва нежеланието им да приемат имигрантите и да се отнасят с тях като с равни.
Съжалявам, че не запазих това забележително изказване и сега не мога да го намеря.
Благодаря за коментара, Мая! Това, което е трудното в датския език, е произношението. Първо, при повечето думи няма почти нищо общо между това как се пишат и това как се изговарят. Второ, някои съгласни, като например g и d, са практически непроизносими за мен. Преди няколко дена се мъчих в продължение на доста време да кажа "grøn". Не успях. Но пък хубаво се посмях.
ОтговорИзтриванеМоите доста основни познания по датски се свеждат до четене и писане. Устна реч почти не разбирам и не говоря. Датският език е от германската езикова група и за някой, който има дори малко понятие от английски и немски, не би следвало да е сложен. Граматиката му е много опростена в сравнение с тези езици. В някои отношения прилича и на българския - примерно, пълен член се слага в края на думата. "Стол" е "stol", прасе е "svin" :-D, "свинско" е "svinsk".
Що се отнася до "датската култура", от години се интересувам от това и мога много да говоря по въпроса. Да, езикът е фактор за трудната интеграция на имигрантите. Ако не кажеш една дума с перфектно произношение, все едно не си я казал. Огромната част от датчаните имат много силна "ние"-идентичност, за тях е естествено да се стереотипизират на базата на националната си принадлежност. Празнуват рождени дни, веейки националното знаме и дори тортите им са набучени с малки знаменца. Ето каква снимка направих на една датска краставица - и краставиците им са с националното знаме!
Докато се занимавах с датския си блог, на читателите им беше трудно да проумеят как така просто се интересувам от езика и културата им, без да се каня да емигрирам и да стана, както скандинавците обичат да казват, "социален турист". Беше им странно, че искам да се науча да чета Киркегор в оригинал. Повечето от тях изобщо не го бяха чели. Познавам само една мила възрастна датска дама, която е чела това-онова от и за него, но най-вече във връзка с трагичната му любов към Регине Олсен.
От друга страна, има датчани и датчани. Аз самата не обичам стереотипизациите. Ларс фон Триер също е датчанин. А и нека се замислим как българското общество третира чужденците и имигрантите. В Дания изолатори за нелегални имигранти, подобни на концлагери, няма да видиш.
Да, определено има най-различни блогове, писани от хора с най-различни мотиви. Дори може да се каже, че блоговете не просто отразяват подбудите на хората, които ги пишат, ами представляват нещо като отпечатък на тяхната личност.
ОтговорИзтриванеМного ми харесва как се изказваш за класациите и за блогърските срещи. Лично аз бих общувал на живо с част от тези хора с огромно удоволсвие, но такава среща ми изглежда твърде формална, а и това "показване на принадлежност" малко ме отблъсква.
Благодаря, stoedin! Строго погледнато, мен всичко в стил "хайде всички заедно" ме дразни. И много съм съгласна с коментара ти :-)!
ОтговорИзтриванеРадвам се, че съм бил полезен, Светла ;-)
ОтговорИзтриванеТова за RSS-ите всъщност отдавна чете спор, но накрая все пак се наложи мнението, че Full RSS Feed е по-добре.
Ти не се "натрапваш" всъщност -- ако се замислиш, то ще видиш, че ако някой те е добавил към своя RSS Reader, значи, те чете, и твоите писания са му интересни. Значи, няма натрапване. В такъв случай, по-добре да е пълен feed-ът, за по-голямо удобство на четящия. Ако пък текстът ти провокира някой, той е свободен да посети и блога ти и да остави коментар, примерно. И в двата случая, пълният RSS е по-добра опция.
Единствено в случая с онлайн агрегаторите може да има малък проблем, защото те показват пълния текст на постингите. Но пък "Дневник" лесно решиха въпроса с тяхната блогосфера -- има бутонче за "свиване" и "разпъване" на текста на всеки постинг -- ако има желание, и решение може да се намери по всякакви въпроси...
Така че си свиркай:)
Аз съм 'old school', btw, и до момента предпочитам да проверявам любимите ми блогове, като отварям URL-тата им в моя любим Firefox, но предполагам, така ще е, докато не спре да ме мързи най-после и не взема да си инсталирам и аз една собствена "блогосфера" или пък да намятам RSS-ите в един Google Reader.
Поздрави! :)))
Здравейте отново :)
ОтговорИзтриванеНека първо спомена, че исках темата да отшуми преди да отговоря на "хвърлената ръкавица" ;).
Всеки има право да търси аудиторията си по произволен начин. Ако започнете да пишете за порно и голи каки наистина ще имате небивал успех, но това ще стане за сметка на стила и разбиранията ви!
За сметка на това участието в класация като тази на Топ Блог 24, може да ви донесе нови читатели. Читатели, които са запознати и харесват блогове като цяло. И това може да стане без да е необходима смяна на стила, без дори да е необходимо да пращате обратна връзка към нашия сайт.
Целта на подобен форум далеч не е да дава определения кой е най-добър или най-четен. Идеята е читателите на различните блогове да могат да попадат на място специализирано за този тип комуникация, където да могат да открият сходни за техните интереси теми и статии!
Друга цел на екипът ни е да даде поле на изява и популяризиране на блогове с каузи и "позитивни" идеи. Можем да се похвалим, че вече работим по няколко проекта.
Неучастието разбира се е право на всеки. Право, което ние от Топ Блог 24 не можем да не уважим и затова държим всеки да се регистрира лично.
Поздрави екипът на Топ Блог 24
Веселин Василев
Благодаря за коментара, г-н Василев! Надявам се, че не съм Ви засегнала. Виждам, че класацията Ви се разраства. Поздравления!
ОтговорИзтриванеСъгласна съм, че ако се включвам в класации (както и блог агрегатори и т.н.), това би ми донесло повече читатели. Радвам се, когато някой е оценил моя блог и го е включил някъде. Въпреки това, самата аз съм свела подобни усилия до минимум. Страхувам се да не почна да се интересувам повече колко хора ме четат, а не какво казвам ;-).
А класациите, освен че осигуряват читатели, са все пак са си класации. Не искам да се състезавам с никого, искам само да изразявам позицията си. Е, вярно си е, присъствието ми на гордото 160 и някое място в класацията на Дзвер някак ме топли. Нямам амбиции за много повече...