С Мишел не сме се срещали offline. Ако го видя на улицата, може и да не го позная. Следователно не съм имала възможността да му направя снимка, но пък публикувам такава, която се надявам да му хареса, доколкото съм запозната с вкуса му. Това е един от малкото ми опити да прилагам Orton ефект. И една от малкото ми снимки на "природни хубости" изобщо.
Мишел, ще кажете, си е достатъчно популярен и без мен. Може би ще предположите, че пиша това похвално слово, за да "натрупам точки" на гърба на неговата слава. Може би смятате, че всичко съществено за Мишел вече е казано. Нека обясня.
Случилото се с Мишел беше повод да създам настоящия блог. Преди това имаше период от няколко години, през които пребивах в България предимно тялом. Ако само това беше причината за похвалното ми слово обаче, този пост щеше да е безнадеждно закъснял. А и онзи акт на цензуриране би могъл да се случи и на друг блогър, той не е резултат от някаква изключителна заслуга на Михаил Бозгунов. Съответно, тази популярност можеше да се стовари върху другиго.
Похвалното ми слово се отнася за това, какво се случи с Мишел, след като беше застигнат от славата. Познавам хора, чиято популярност се е отразила пагубно върху личността им. Виждала съм и мнозина, за които известността е инструмент за упражняване на власт - все едно дали осъзнават това, или не. Мишел беше изстрелян в орбитата на "топ блогърите" за броени часове. За него научиха дори хора, които никога преди това не бяха чували какво е "блог". Какво по-естествено от това да се вживее в новата си роля, да почне да налага правила и стандарти, да си направи обкръжение от други "топ блогъри" и да въведе "протокол", в който останалите трябва да са способни да се впишат, за да са достойни да общуват с него. Да назовава онези, които не мислят като него по даден въпрос или не ползват дадена платформа или устройство, с епитети като "идиот". Много от нас биха постъпили именно така, и то не нарочно.
Но не и Мишел. Той продължи (не знам какъв е бил преди, но смея да предположа) да бъде забележително чистосърдечен, добронамерен и скромен. Дори когато изразява неодобрението си, не го прави от висотата на славата, а споделя личното си убеждение. Не съм общувала много с него, но винаги се чувствам добре, когато това се случва. Не се притеснявам, не се потя като на изпит, не се чудя как да си формулирам думите, за да не бъде коментарът ми "жигосан" като оф-топик. И получавам ведра реакция, която прави деня ми приятен. Наскоро получих от него коментар, завършващ с "поне така мисля аз и още много блог читатели и писатели;-)". Много мило ми стана. Позиция, която не заклеймява възможността и за друга гледна точка.
Идеята за този пост възникна, когато се усетих, че за пореден път казвам на мъжа ми Крис "Мишел е много добро момче". И разбрах, че искам да го кажа на всички, които четат този блог. Знам, че Мишел няма да се възгордее ;-).
Мишел, ще кажете, си е достатъчно популярен и без мен. Може би ще предположите, че пиша това похвално слово, за да "натрупам точки" на гърба на неговата слава. Може би смятате, че всичко съществено за Мишел вече е казано. Нека обясня.
Случилото се с Мишел беше повод да създам настоящия блог. Преди това имаше период от няколко години, през които пребивах в България предимно тялом. Ако само това беше причината за похвалното ми слово обаче, този пост щеше да е безнадеждно закъснял. А и онзи акт на цензуриране би могъл да се случи и на друг блогър, той не е резултат от някаква изключителна заслуга на Михаил Бозгунов. Съответно, тази популярност можеше да се стовари върху другиго.
Похвалното ми слово се отнася за това, какво се случи с Мишел, след като беше застигнат от славата. Познавам хора, чиято популярност се е отразила пагубно върху личността им. Виждала съм и мнозина, за които известността е инструмент за упражняване на власт - все едно дали осъзнават това, или не. Мишел беше изстрелян в орбитата на "топ блогърите" за броени часове. За него научиха дори хора, които никога преди това не бяха чували какво е "блог". Какво по-естествено от това да се вживее в новата си роля, да почне да налага правила и стандарти, да си направи обкръжение от други "топ блогъри" и да въведе "протокол", в който останалите трябва да са способни да се впишат, за да са достойни да общуват с него. Да назовава онези, които не мислят като него по даден въпрос или не ползват дадена платформа или устройство, с епитети като "идиот". Много от нас биха постъпили именно така, и то не нарочно.
Но не и Мишел. Той продължи (не знам какъв е бил преди, но смея да предположа) да бъде забележително чистосърдечен, добронамерен и скромен. Дори когато изразява неодобрението си, не го прави от висотата на славата, а споделя личното си убеждение. Не съм общувала много с него, но винаги се чувствам добре, когато това се случва. Не се притеснявам, не се потя като на изпит, не се чудя как да си формулирам думите, за да не бъде коментарът ми "жигосан" като оф-топик. И получавам ведра реакция, която прави деня ми приятен. Наскоро получих от него коментар, завършващ с "поне така мисля аз и още много блог читатели и писатели;-)". Много мило ми стана. Позиция, която не заклеймява възможността и за друга гледна точка.
Идеята за този пост възникна, когато се усетих, че за пореден път казвам на мъжа ми Крис "Мишел е много добро момче". И разбрах, че искам да го кажа на всички, които четат този блог. Знам, че Мишел няма да се възгордее ;-).
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Привет, Светла,
ОтговорИзтриванеБлагодаря за всички хубави думи по мой (и наш;-) адрес! Не знам, какво да кажа направо... Наложи ми се да се наведа малко първия път като четох прекрасния ти хвалебствен пост - да не ме улучат някои похвали случайно твърде силно... :-D
Виж, аз не съм рок-звезда, или нещо такова ;-)
Обикновен човек съм. Е, да, имам и собствен блог, ама в наши дни кой няма? :))) И... някак ми се ще да избягам от идеята за това да бъда идеализиран и превъзнасян:)
Не съм герой, или пък супермен...
Обикновен човек съм. Понякога се случва и да пиша за нещата, които ме вълнуват. Това е...
И все пак, благодаря! :-)
И, btw, кога ние с Ани можем да те почерпим по една бира? :-)
Ами, Мишел, думата ми беше тъкмо за това, че си обикновен човек, а не "звезда", и че не се връзваш, когато те идеализират. Именно затова заслужаваш някой да каже добра дума за теб. Коментарът ти онагледява по чудесен начин онова, което казах за теб. Ако прочетеш поста ми още веднъж, без да се навеждаш толкова ;-), ще видиш, че нито те идеализирам, нито те превъзнасям. И че написаното от мен е въпрос на позиция, а не на хвалебствия.
ОтговорИзтриванеБира не пия, както и, впрочем, никакъв алкохол. Няма нужда да ме черпиш каквото и да е. Което не означава, че с Крис не бихме се радвали да се видим с Ани и теб! При условие обаче, че всеки се черпи сам ;-). Deal?
OK, ще се разберем за черпенето, някак... (А щом не пиеш бира, тогава може на по чай? Ще го измислим...:-)
ОтговорИзтриванеИ благодаря ти за хубавите думи:)
Знам, че не ме превъзнасяш, аз така, между другото, споменах, че се старая да не стана "превъзнасян" или пък герой... (че в коментарите под онзи постинг имаше достакоментари в стил "герой си ти, Мишел, сега да вземем знамената ний и ..." и тн и тн) ...за щастие, това не се случи:)
Поздрави и слънчев ден! :-)
За черпенето вече се разбрахме, мисля ;-). Иначе - чай да, зелен, без лимон и захар, а вие с Ани и Крис - каквото решите.
ОтговорИзтриванеЛека вечер :-)