Преди няколко часа сайтът "Аз чета" публикува информация със заглавие "Умберто Еко потвърди смъртта на Маркес". Първата ми реакция беше да повярвам - известно ми е, че Габриел Гарсия Маркес е болен от рак, а и е на възраст.
Маркес е сред най-обичаните от мен писатели. Веднага започнах да търся повече информация по случая, ала установих, че няма надеждна такава на английски език, пък и на испански, доколкото можах да разбера. Следващата ми стъпка беше да проверя източниците на "Аз чета". Източникът се оказа само един - предполагаем туитър акаунт на Умберто Еко, който ме усъмни с това, че е твърде нов и има сравнително малко последователи. Докато водех дискусии по темата из различни социални мрежи, младежите от "Аз чета" се усетиха и коригираха публикацията.
Надявам се случката да е за урок на екипа на "Аз чета" - независимо дали човек е професионален журналист, или списва блог или сайт, добре е да полага минимум усилия информацията, която предоставя, да е достоверна. Още повече, ако сайтът или блогът е със специализирана насоченост, в случая - литература.
По-интересното е какво последва. "Новината" за смъртта на Маркес беше потвърдена от редица "професионални" медии: "24 часа" (които към сутринта са изтрили новината, но Павел Янчев я увековечи), "Всеки ден", агенция "Блиц", news.bg и дори сериозен вестник като "Сега". Впоследствие част от тях, напр. "Сега", промениха информацията, но от скрийншота можете да видите какви са били първоначалните им заглавия.
Предполагам, че и други от тези медии ще коригират информацията, но не е там работата. Гафът с разпространението на невярната новина за смъртта на Маркес е поредна демонстрация на трагичното ниво на голяма част от българската журналистика. (Не "цялата" журналистика, все пак - "Сега" се оправдават с това, че слухът е обиколил "светкавично всички български медии". Не всички, "Сега", не всички. Няколко, между които и вие. Пък и да бяха всички, това оправдание ли е за вашия непрофесионализъм?
В ерата на интернет сравняването на различни източници за една и съща информация е повече от лесно. Не се изискват много интелектуални усилия, за да се различат сериозните от съмнителните източници - е, не за всичко, но със сигурност за новина от порядъка на смъртта на велик писател. Ала когато "стандартът" за журналистика се свежда до copy-paste, малцина си правят труда да проверяват. Преди време колеги ми бяха казали, че изпратили прессъобщение за събитие, което после обаче по някаква причина не се състояло. Редица медии обаче го "отразили".
От друга страна, така е по-безопасно. Ако журналистите много почнат да проверяват, сравняват, ровят и мислят, могат да се окажат неудобни и това да им струва кариерата. В страна с "относителна свобода" на медиите оцеляват тези, които с най-малко усилия успяват да се носят по течението.
В България има и качествена журналистика. Достатъчно е да споменем имена като Веселина Седларска или Любослава Русева. А те съвсем не са единствените. Тъжното е, че усилието да се прави истинска журналистика на този фон е самотно, неблагодарно и рисковано начинание.
За оправяне на вкуса предлагам един от любимите ми разкази на все още живия Маркес.
Маркес е сред най-обичаните от мен писатели. Веднага започнах да търся повече информация по случая, ала установих, че няма надеждна такава на английски език, пък и на испански, доколкото можах да разбера. Следващата ми стъпка беше да проверя източниците на "Аз чета". Източникът се оказа само един - предполагаем туитър акаунт на Умберто Еко, който ме усъмни с това, че е твърде нов и има сравнително малко последователи. Докато водех дискусии по темата из различни социални мрежи, младежите от "Аз чета" се усетиха и коригираха публикацията.
Надявам се случката да е за урок на екипа на "Аз чета" - независимо дали човек е професионален журналист, или списва блог или сайт, добре е да полага минимум усилия информацията, която предоставя, да е достоверна. Още повече, ако сайтът или блогът е със специализирана насоченост, в случая - литература.
По-интересното е какво последва. "Новината" за смъртта на Маркес беше потвърдена от редица "професионални" медии: "24 часа" (които към сутринта са изтрили новината, но Павел Янчев я увековечи), "Всеки ден", агенция "Блиц", news.bg и дори сериозен вестник като "Сега". Впоследствие част от тях, напр. "Сега", промениха информацията, но от скрийншота можете да видите какви са били първоначалните им заглавия.
Предполагам, че и други от тези медии ще коригират информацията, но не е там работата. Гафът с разпространението на невярната новина за смъртта на Маркес е поредна демонстрация на трагичното ниво на голяма част от българската журналистика. (Не "цялата" журналистика, все пак - "Сега" се оправдават с това, че слухът е обиколил "светкавично всички български медии". Не всички, "Сега", не всички. Няколко, между които и вие. Пък и да бяха всички, това оправдание ли е за вашия непрофесионализъм?
В ерата на интернет сравняването на различни източници за една и съща информация е повече от лесно. Не се изискват много интелектуални усилия, за да се различат сериозните от съмнителните източници - е, не за всичко, но със сигурност за новина от порядъка на смъртта на велик писател. Ала когато "стандартът" за журналистика се свежда до copy-paste, малцина си правят труда да проверяват. Преди време колеги ми бяха казали, че изпратили прессъобщение за събитие, което после обаче по някаква причина не се състояло. Редица медии обаче го "отразили".
От друга страна, така е по-безопасно. Ако журналистите много почнат да проверяват, сравняват, ровят и мислят, могат да се окажат неудобни и това да им струва кариерата. В страна с "относителна свобода" на медиите оцеляват тези, които с най-малко усилия успяват да се носят по течението.
В България има и качествена журналистика. Достатъчно е да споменем имена като Веселина Седларска или Любослава Русева. А те съвсем не са единствените. Тъжното е, че усилието да се прави истинска журналистика на този фон е самотно, неблагодарно и рисковано начинание.
За оправяне на вкуса предлагам един от любимите ми разкази на все още живия Маркес.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
