Денят ми започна с откритието на кавъра на неизвестни за мен руснаци на придобилия нечувана известност кавър на песента Somebody That I Used to Know в изпълнение на Walk off the Earth.
Ето го (ако случайно някой още не го е видял и чул) и оригиналът на Gotye:
Мъчно ми става, като си помисля, че вицът на руския кавър в България може да бъде схванат най-вече от хора от моето и по-възрастните поколения, които сме били закърмени с руски песнички, както и от по-млади хора, които са учили в руски училища или имат роднини от бившия СССР. Затова ми се ще да поразкажа.
"В траве сидел кузнечик" е една от най-популярните руски детски песнички. В нея се разказва за едно скакалче, което си живеело в тревата и било зелено - съвсем като краставичка. Ядяло само трева и другарувало с мухите, докато накрая дошла жабата и го изяла. Пък скакалчето изобщо не очаквало, че ще свърши така.
Текстът на руския кавър на Somebody That I Used to Know се базира на песничката за скакалеца. Лирическият герой започва с популярността на песничката в детството му. Следва невъобразима, но всъщност типично по руски сърцераздирателна, интерпретация на историята на скакалеца: той е описан като мило същество, което никога не биело беззащитните, не било садист, а може би дори било активист на Greenpeace, щом дружало с мухите. В припева става дума за преживяването на първия детски ужас, предизвикан от песничката - как е възможно такова скакалче така безжалостно да го изяде жабата и как лирическият герой пеел песента, плачейки.
"Това е всичко, или, по нашенски - game over", продължава реквиемът. Уточнява се, че скакалецът дори не си доял тревичката и по никакъв начин не могъл да предвиди, предположи, предугади и пр. такъв печален край.
Чудя се дали имаше смисъл да разказвам текста - шегата е предназначена за хора, които са вътре и в онзи контекст на руските детски песнички, и в съвременния - на хита на Gotye и на известния му кавър.
Оттук пък се сетих за нещо, което Стефан Иванов писа наскоро:
Все пак, надявам се да ви е станало смешно :-).
Ето го (ако случайно някой още не го е видял и чул) и оригиналът на Gotye:
Мъчно ми става, като си помисля, че вицът на руския кавър в България може да бъде схванат най-вече от хора от моето и по-възрастните поколения, които сме били закърмени с руски песнички, както и от по-млади хора, които са учили в руски училища или имат роднини от бившия СССР. Затова ми се ще да поразкажа.
"В траве сидел кузнечик" е една от най-популярните руски детски песнички. В нея се разказва за едно скакалче, което си живеело в тревата и било зелено - съвсем като краставичка. Ядяло само трева и другарувало с мухите, докато накрая дошла жабата и го изяла. Пък скакалчето изобщо не очаквало, че ще свърши така.
Текстът на руския кавър на Somebody That I Used to Know се базира на песничката за скакалеца. Лирическият герой започва с популярността на песничката в детството му. Следва невъобразима, но всъщност типично по руски сърцераздирателна, интерпретация на историята на скакалеца: той е описан като мило същество, което никога не биело беззащитните, не било садист, а може би дори било активист на Greenpeace, щом дружало с мухите. В припева става дума за преживяването на първия детски ужас, предизвикан от песничката - как е възможно такова скакалче така безжалостно да го изяде жабата и как лирическият герой пеел песента, плачейки.
"Това е всичко, или, по нашенски - game over", продължава реквиемът. Уточнява се, че скакалецът дори не си доял тревичката и по никакъв начин не могъл да предвиди, предположи, предугади и пр. такъв печален край.
Чудя се дали имаше смисъл да разказвам текста - шегата е предназначена за хора, които са вътре и в онзи контекст на руските детски песнички, и в съвременния - на хита на Gotye и на известния му кавър.
Оттук пък се сетих за нещо, което Стефан Иванов писа наскоро:
бързо се износва разбираемостта
контекстът се размива
препратките стават невидими
скритите цитати биват откривани трудно
ако въобще някой ги търси
обществото и знанието
са прекалено разкъсани и специализирани
Все пак, надявам се да ви е станало смешно :-).
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
