Преди няколко седмици се разходих в подобен вид (облечена в два чувала за боклук, потник от пазарска торбичка и шапка от мрежичка за плодове с хартиено цвете) в продължение на няколко часа из центъра на София с Крис и един приятел. Накрая отидохме и на литературно четене. За цялото това време само една позната ме попита защо съм облечена така. А по улиците се разминавахме с хора. Никой не ме загледа, не почна да ме сочи с пръст, не ми подвикна, не се засмя и т.н. Срещахме по пътя и други познати, на които видът ми не направи впечатление, или поне не го показаха. Чувствах се съвсем спокойно и естествено.
През есента беше, мисля (или миналата пролет да е било?), видях двама мъже, хванати под ръка (и нито един от тях не куцаше), най-спокойно да влизат в кварталния супермаркет "Фантастико". Мой приятел пък се целувал с мъж в пицария и нищо не се случило.
София започва да се превръща в нормална европейска столица.