Преди няколко часа сайтът "Аз чета" публикува информация със заглавие "Умберто Еко потвърди смъртта на Маркес". Първата ми реакция беше да повярвам - известно ми е, че Габриел Гарсия Маркес е болен от рак, а и е на възраст.
Маркес е сред най-обичаните от мен писатели. Веднага започнах да търся повече информация по случая, ала установих, че няма надеждна такава на английски език, пък и на испански, доколкото можах да разбера. Следващата ми стъпка беше да проверя източниците на "Аз чета". Източникът се оказа само един - предполагаем туитър акаунт на Умберто Еко, който ме усъмни с това, че е твърде нов и има сравнително малко последователи. Докато водех дискусии по темата из различни социални мрежи, младежите от "Аз чета" се усетиха и коригираха публикацията.
Надявам се случката да е за урок на екипа на "Аз чета" - независимо дали човек е професионален журналист, или списва блог или сайт, добре е да полага минимум усилия информацията, която предоставя, да е достоверна. Още повече, ако сайтът или блогът е със специализирана насоченост, в случая - литература.
По-интересното е какво последва. "Новината" за смъртта на Маркес беше потвърдена от редица "професионални" медии: "24 часа" (които към сутринта са изтрили новината, но Павел Янчев я увековечи), "Всеки ден", агенция "Блиц", news.bg и дори сериозен вестник като "Сега". Впоследствие част от тях, напр. "Сега", промениха информацията, но от скрийншота можете да видите какви са били първоначалните им заглавия.
Предполагам, че и други от тези медии ще коригират информацията, но не е там работата. Гафът с разпространението на невярната новина за смъртта на Маркес е поредна демонстрация на трагичното ниво на голяма част от българската журналистика. (Не "цялата" журналистика, все пак - "Сега" се оправдават с това, че слухът е обиколил "светкавично всички български медии". Не всички, "Сега", не всички. Няколко, между които и вие. Пък и да бяха всички, това оправдание ли е за вашия непрофесионализъм?
В ерата на интернет сравняването на различни източници за една и съща информация е повече от лесно. Не се изискват много интелектуални усилия, за да се различат сериозните от съмнителните източници - е, не за всичко, но със сигурност за новина от порядъка на смъртта на велик писател. Ала когато "стандартът" за журналистика се свежда до copy-paste, малцина си правят труда да проверяват. Преди време колеги ми бяха казали, че изпратили прессъобщение за събитие, което после обаче по някаква причина не се състояло. Редица медии обаче го "отразили".
От друга страна, така е по-безопасно. Ако журналистите много почнат да проверяват, сравняват, ровят и мислят, могат да се окажат неудобни и това да им струва кариерата. В страна с "относителна свобода" на медиите оцеляват тези, които с най-малко усилия успяват да се носят по течението.
В България има и качествена журналистика. Достатъчно е да споменем имена като Веселина Седларска или Любослава Русева. А те съвсем не са единствените. Тъжното е, че усилието да се прави истинска журналистика на този фон е самотно, неблагодарно и рисковано начинание.
За оправяне на вкуса предлагам един от любимите ми разкази на все още живия Маркес.
Маркес е сред най-обичаните от мен писатели. Веднага започнах да търся повече информация по случая, ала установих, че няма надеждна такава на английски език, пък и на испански, доколкото можах да разбера. Следващата ми стъпка беше да проверя източниците на "Аз чета". Източникът се оказа само един - предполагаем туитър акаунт на Умберто Еко, който ме усъмни с това, че е твърде нов и има сравнително малко последователи. Докато водех дискусии по темата из различни социални мрежи, младежите от "Аз чета" се усетиха и коригираха публикацията.
Надявам се случката да е за урок на екипа на "Аз чета" - независимо дали човек е професионален журналист, или списва блог или сайт, добре е да полага минимум усилия информацията, която предоставя, да е достоверна. Още повече, ако сайтът или блогът е със специализирана насоченост, в случая - литература.
По-интересното е какво последва. "Новината" за смъртта на Маркес беше потвърдена от редица "професионални" медии: "24 часа" (които към сутринта са изтрили новината, но Павел Янчев я увековечи), "Всеки ден", агенция "Блиц", news.bg и дори сериозен вестник като "Сега". Впоследствие част от тях, напр. "Сега", промениха информацията, но от скрийншота можете да видите какви са били първоначалните им заглавия.
Предполагам, че и други от тези медии ще коригират информацията, но не е там работата. Гафът с разпространението на невярната новина за смъртта на Маркес е поредна демонстрация на трагичното ниво на голяма част от българската журналистика. (Не "цялата" журналистика, все пак - "Сега" се оправдават с това, че слухът е обиколил "светкавично всички български медии". Не всички, "Сега", не всички. Няколко, между които и вие. Пък и да бяха всички, това оправдание ли е за вашия непрофесионализъм?
В ерата на интернет сравняването на различни източници за една и съща информация е повече от лесно. Не се изискват много интелектуални усилия, за да се различат сериозните от съмнителните източници - е, не за всичко, но със сигурност за новина от порядъка на смъртта на велик писател. Ала когато "стандартът" за журналистика се свежда до copy-paste, малцина си правят труда да проверяват. Преди време колеги ми бяха казали, че изпратили прессъобщение за събитие, което после обаче по някаква причина не се състояло. Редица медии обаче го "отразили".
От друга страна, така е по-безопасно. Ако журналистите много почнат да проверяват, сравняват, ровят и мислят, могат да се окажат неудобни и това да им струва кариерата. В страна с "относителна свобода" на медиите оцеляват тези, които с най-малко усилия успяват да се носят по течението.
В България има и качествена журналистика. Достатъчно е да споменем имена като Веселина Седларска или Любослава Русева. А те съвсем не са единствените. Тъжното е, че усилието да се прави истинска журналистика на този фон е самотно, неблагодарно и рисковано начинание.
За оправяне на вкуса предлагам един от любимите ми разкази на все още живия Маркес.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Ами лесно може да се проверява информацията, но трябва да умееш да се ориентираш в интернет, а и да си правиш усилието. А бъгларските медии явно нито могат, нито имат желание да го правят. Това е просто очебиен пример, а иначе всеки ден правят такова качествено информиране, но просто остава незабелязано.
ОтговорИзтриванеСъгласна съм, Ели. Но защо не могат и не искат - това е проблемът.
ОтговорИзтриванеНе знам дали е от страх да не станат неудобни. Защото в случая не биха си навлекли неприятности дори и ако бяха проверили. По-скоро ми се струва от неграмотност и непукизъм. И това ми се струва по-страшното.
ОтговорИзтриванеНямам предвид конкретния случай. А това - как и защо се стига до неграмотността и непукизма. От собствения си преподавателски опит съдя, че след като години наред съм била смазвана заради опитите си да прилагам някакви стандарти на преподаване, в един момент вече почнах да изисквам по-малко, защото стресът ми дойде в повече. Което пък се отрази на качеството на образованието на студентите... Та ако журналистите подхождат професионално към "безвредните" новини, те ще почнат да го правят и по отношение на сериозните. И ето ти неудобни журналисти :-).
ОтговорИзтриванеИстината е, че медиите бързат с новините, за да се индексират с първите в Гугъл. Понеже в България няма нито една сериозна медия (с изкл. на Капитал може би), предпочитат да напишат в търсачката Маркез и да видят какво ще излезе. Който е първи, той е. Всъщност медията разсъждава така: "Ако не сме прави, майната му, ще вмъкнем едно "Според Туитър:..." и ще се измъкнем от ситуацията. Обаче, ако пък се окаже вярно и не се индексираме от първите, губим много трафик" Всички ние знаем колко лесно прощава българският потребител грешките на факторите в България. Мекушавостта ни е пословична и точно тази ни черта позволява на медиите и политиците да си играят с информацията както си пожелаят.
ОтговорИзтриванеБлагодаря, Светла, определено ще ни е за урок, че дори два (привидно) независими източника не са достатъчни вече... Пак се връщаме в зората на журналистиката с появата не penny social media и правилата явно ще се пренаписват
ОтговорИзтриванеА кой е вторият източник? Аз забелязах само този туитър акаунт. Между другото, явно е било журналистически експеримент (проява на лош вкус, според мен, но това е друга тема) - мнимият Еко се оказва някой си журналист Томазо де Бенедети -
ОтговорИзтриванеhttps://twitter.com/#!/UmbertoEcoOffic/status/202177382227001344
И не мисля, че в случая трябва да се пренаписват правила - добре е да се следват тези, които вече ги има. И да се мисли малко - хубаво е да сме първи, но ако медии като Ройтерс, CNN и т.н. не са отразили новина от подобен порядък, няма ли нещо гнило? Друг е въпросът, ако обявяваме новина, за която ни е ясно защо няма информация и сме сигурни, че е вярна. Трябва обаче да се преценява за всеки отделен случай. Но това е част от професионализма, нали :-).
Аз видях 'новината' в акунт на приятел във Фейсбук и без да съм журналист веднага отидох да я проверя. След 3 сек. вече бях сигурна, че е слух. Т.е. бързината да си индексиран първи не е проблем - едва ли минута-две са от такова значение.
ОтговорИзтриванеНапълно подкрепям Светла - нивото на професионализъм в българската журналистика има нужда от сериозно повдигане и укрепване. В момента е такова, че единствено хората в 'трета възраст' и полуграмотните все още четат вестници. След 10 години, когато тази аудитория окапе може да се окаже, че късогледството на ниското качество излиза скъпо. Много хора ще си кажат "какво да му мисля за след 10 години?". Истината е, че 10 години минават бързо - от 1989 минаха 23, а все едно беше вчера...
Видях в азчета, проверих, стори ми се глупост, втори източник нямаше. И на мен ми е интересно кой "независим" е бил?
ОтговорИзтриванеО, подтискането на информация заради страх е определено проблем, но не мисля, че в случаи като този е определящ. Той е ограничителната сила, а другото явление, илюстрирано в случая е обратното, продуктивната. От десетина години това, което виждам да се произвежда като журналистически материали в България (с изключения, разбира се) е преписване "по материали от чуждия печат" и пиратстване на снимки и текстове от интернет. Това е отпреди да се появи Бойко Борисовия прес-терор.
ОтговорИзтриванеЕли, за втори път казвам, че нямам предвид конкретния случай, а как и защо се създава моделът, който го е направил възможен.
ОтговорИзтриванеПо същото време на следващия ден. Почина Карлос Фуентес, наистина. Бог да го прости. Един от стълбовете на латиноамериканския "бум". Съобщават Дневник и Фокус нюз. Малко горчива ирония на съдбата за контраст.
ОтговорИзтриванеГорчива ирония, да. RIP...
ОтговорИзтриванев. Сега имат по-скоро вредната практика да поддържат това т.нар. "горещи новини", където всъщност един човек проверява агенциите и поста най-интересните статии 1:1. Не за първи път там се публикуват грешки. Съдържанието на вестника, което се качва на и сайта към 7-8 вечерта си остава добре изпипано журналистически. :)
ОтговорИзтриване