В един стар руски виц чукчето (жител на Чукотка, а не чук) вижда чернокож човек и спонтанно възкликва:
- Я, маймуна!
- Не съм маймуна - отвръща обидено чернокожият.
- И тя говори! - още по-изумено възкликва чукчето.
Напоследък, когато гледам телевизионни интервюта с Виктор Лилов, неизменно се сещам за този виц. Едва-едва (ако изобщо) погледнали биографичната справка за него, подготвена от ДЕОС, журналистите бързат да преминат към единствената тема, която ги интересува - сексуалната ориентация на Виктор.
Репортерът Стоян Георгиев от bTV съвсем директно си признава, че е отишъл да го интервюира само заради сексуалната му ориентация. Виктор се опитва да обясни, че не се кандидатира за кмет със сексуалната си ориентация, а със солидна програма за управлението на София, но репортерът очевидно не от програмата на ДЕОС се интересува.
Репортерката на "Нова" Мария Йотова в прав текст казва: "Аз разбрах за съществуването на Виктор Лилов покрай това, че той е гей." После с Лора Крумова и Галя Щърбева надълго и нашироко обсъждат гейскостта на Виктор. Следва и интервюто на Мария Йотова с него, в което тя за нищо друго не го пита и нахално се опитва да го придума да разкрие някой гей политик.
Ограниченият човек не е този, който не знае нещо. Ограничен е онзи, който няма потребност да знае повече.
Миналата седмица бях поканена в предаване по БНР, програма "Христо Ботев". Журналистката Мариана Ганчева си беше направила труда не само да разбере коя съм, а и да прочете мои текстове, така че между нас естествено се получи адекватен разговор. Тя имаше поглед не само върху мен и не само върху "Маргиналия", която беше основната ни тема, а и върху хората, които съм интервюирала. Не трябва ли така да постъпва всеки журналист?
Когато в началото на 2010 г. получих имейл от Виктор Лилов, никога не бях чувала за него. Виктор имаше идеи как нигерийският ми приятел Ола, който беше направил рап парче, да представя по-добре посланието си (впоследствие направи всичко възможно да му помогне) и в писмото си спомена, че е музикален продуцент. Проверих го в Гугъл - от естествено човешко любопитство; нямала съм задача да го "отразявам". И разбрах, че е мениджър на Ибрям Папазов и на оркестър "Карандила", както и че е бил радиоводещ в RFI. Научих и коя е Нина Хаген от публикация на Виктор по темата, полюбопитствах да чуя и нейни песни.
Ако си журналист, не трябва ли да си любопитен към човешкото и хората по дефиниция? Случаят с Виктор Лилов обаче показва как в България интересът към човешкия свят, който е в основата на порива да предоставяш информация, е заместен от евтиното желание да предизвикаш сензация. На Запад за тази цел има "жълти" издания; тук с това се занимават големи медии като bTV и "Нова". Тук топ журналисти и репортери дори не ги е срам, че пред тях стои мениджърът на музикант, за когото пише в учебниците (наскоро разгърнах учебник по музика за 8 клас, в който пишеше за Ибряма), а те не намират за какво друго да го питат, освен за сексуалната му ориентация.
А има толкова други неща, за които биха могли да го питат. Например:
- Може ли опитът като музикален мениджър и книгоиздател да бъде полезен в управлението на София? Как?
- Какво е да бъдеш работодател на роми? Как опитът му като мениджър на "Карандила" може да помогне в решаването на проблемите с ромите в София? Има ли работата му с "Карандила" връзка с идеята му за узаконяването на къщите в гетата?
- Какво е да работиш с ромски деца? Прави ли са онези, според които ромските деца не могат и не искат да учат? От своя опит в работа с ромски деца, какво би предложил да направи София за образованието на ромите?
- Какво може да направи един кмет, за да намалеят проявите на омраза в града?
- С какво София може да подпомогне културата?
Бих се запознала и с идеите на ДЕОС за София и бих задавала и въпроси, свързани с тях. Сигурно бих задала и въпроси, свързани със сексуалната му ориентация и правата на ЛГБТ хората, но това нямаше да бъдат единствените теми, които ме интересуват.
Докато обаче журналистите го питат само за сексуалната му ориентация, моят съвет към Виктор е следният: да прави като в стария скеч на Мирча Кришан за краставицата, ама наопаки: питат го едно и също, а той извърта темата и говори за това, което иска. Например: "Как се чувствате като гей?" "Ами гей хората имат нужда от повече сигурност, когато са на улицата, но другите хора също дишат мръсен въздух, не могат да се разминат от автомобили, затова моите идеи за София са..."
Ако някой има смелостта да бъде открит гей и да има политически амбиции, това не го прави панаирджийска атракция. Ако си гей, не значи, че не си личност и че нямаш никакви други качества и постижения, освен да си гей. Да виждаш в хомосексуалния човек единствено сексуалната ориентация, а не какво е създал досега, какви са идеите му, какви са ценностите му, е признак на неосъзната омраза - както писах в "Маргиналия" по друг повод, хората, които мразят, виждат в мразените само онова, което мразят. А да твърдиш, че някой си прави пиар с нещо, което е признак на дискриминация, е цинизъм.
А съветът ми към журналистите, които питат Виктор Лилов само за сексуалната му ориентация, е:
Образовайте се малко бе, хора. Просвещавайте се. Ако не ви е срам, положете поне усилия да не се срамуват наследниците ви един ден. Защото много по-вероятно е в българската култура да остане името на Виктор Лилов, отколкото вашето. Немският философ Имануел Кант казва, че просвещението е изходът на човек от непълнолетието, което сам си е причинил. Според него самопричинено е това непълнолетие, чиято причина "лежи в недостиг на разсъдък, а в липсата на решителност и смелост да се ползваш от него без ръководството на другиго."
За да имаме просветена журналистика, трябва да има журналисти, които не виждат единствено капаците на собствените си стереотипи.
Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог
Няма коментари :
Публикуване на коментар