Ретроспекция

Благодаря ви, че сте с Неуютен блог и във Facebook:

Благодаря ви, че не ме следите, а ме следвате:

Благодаря ви, че сте моето отбрано общество:

29.09.2015 г.

Блогърско-маргиналско чудене



Когато започнах да пиша в Marginalia, реших, че не искам да анонсирам текстовете си за сайта тук в блога. Струваше ми се излишно, а и сега ми се вижда проява на лош вкус, като се има предвид, че пиша в Marginalia редовно, както и че останалите членове на екипа нямат блогове. Освен това смятах, че като работя от къщи, ще имам повече време за блогърстване.

Времето го има, но с вдъхновението е трудно - когато основното ми занимание е да пиша и почти всяка седмица търся тема за нов текст (новините не ги и споменавам). Затова (а и поради присъщата ми инерция) трудно стигам до блога. Имам идеи, които си стоят неразвити. А това не е хубаво.

В същото време, Facebook прави един много интересен номер. Когато пусна линк към собствен текст, като автор се показва не името ми, а "Неуютен блог". Идея си нямам защо става така; може би има нещо общо, че съм администратор и на страницата на Marginalia, и на тази на личния си блог. Но как поради това името ми като автор на сайта се асоциира със страницата на блога - това вече е висш пилотаж за ограничения ми ум.

Резултатът от този бъг е, че има хора, които кликат на страницата на блога, когато видят мой текст, споделен във фейса, и така страницата се сдобива с нови последователи, "харесали" я именно защото са чели "Маргиналия". Луда работа.

За мен изводът, че трябва да се опитам да поддържам блога по-редовно, примерно веднъж в седмицата да публикувам нещо, дори мъничко да е. Не за първи път казвам това, този път дано успея да го удържа.


Creative Commons License Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог


Няма коментари :

Публикуване на коментар