За човешките права - отрезвяващо

Днес е Международният ден за защита на човешките права.

Важно е да се говори за човешки права, и то в България, където такова нещо като "ценност на човека като такъв" не съществува. Където понятието "човешки права" е толкова аморфно, че се бърка - дори от професионалистите, призвани да ги защитават - с всякакви други форми на гражданска активност.

Не всичко, което е достойно за душата, а още по-малко това, което е извор на масов ентусиазъм, е поради този факт "човешки права". Човешките права могат да изглеждат и гадни и съвсем не вдъхновяващи. Например правото на циничен убиец на невинно сладичко детенце да не бъде съден на базата на неправилно събрани доказателства, дори тези доказателства да са единственото, което доказва вината му.

Когато има социална чувствителност, че и това е човешко право, че гнусният убиец и сладкото детенце са еднакво хора, говоренето за човешки права ще има смисъл отвъд трупането на някакво его или усвояването на някакви пари.

От друга страна, самият дискурс за човешките права неизбежно е ограничен. Той е плод на определен исторически период и съдържа определени очевидности за това що е човек и що е право.

С типичната нагла липса на усет за контекст, характерна за универсализма на Модерността, този дискурс се налага върху всички времена и култури. В рамките на този дискурс е голям проблем, че жените през Средновековието или жените в ислямския свят "нямат права", но не е проблем, че на някои хора се отказва основното човешко право на живот, защото други имат, например, основното човешко право на собственост. Не е проблем, че в името на човешките права се правят войни и се убиват хора.

Дискурсът за човешките права ни моделира по свой политически коректен образ и подобие. Той ще даде на децата правото на невинно детство. И ще включи в действие цялата принуда на съвременния информационен паноптикум, за да предпази невинните деца от правото им на детска сексуалност. Понеже според същия дискурс такова право не съществува.

Накратко - повече дискурс за човешките права в България ще ни дойде добре, но нека не забравяме, че и той не е всичко. И да го ползваме с мярка и - най-вече - с рефлексия.

Може би не точно това очаквахте да прочетете на днешния Международен ден на човешките права. Но този блог все пак се води Неуютен. Отстоявам го като пространство на свобода. Понякога свободата е и неуютна.

Използвам случая да анонсирам, че се каня да възродя рубриката "недисциплиниран дискурс". Настоящият пост е първата стъпка от този процес.

п.п. А снимката е правена в Любляна.

Правила и съвети за препечатване от Неуютния блог